Решение № 628 от 16.4.2024 г. на Административен съд - Перник по дело № 571/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане, образувано по жалба, подадена ОТ: Г. Г. Д. с адрес: [населено място], [жк] [адрес] ПРОТИВ: Решение № 14-РД06-0055 / 29.11.2023г. на Директора на РДСП – Перник с която е отхвърлена жалба с вх.№14-94Г-00-1154/24.11.2023г. на г-жа Г. Г. Д. с настоящ адрес: [населено място], [жк] [адрес]. срещу Заповед №ЗСП/Д-РК/13964/31.10.2023 г. на директора на ДСП - П.•. С ИСКАНЕ: да бъде отменена оспорваната Заповед №ЗСП/Д-РК/13964/31.10.2023 г. на директора на ДСП П.• и да бъде разрешено получаването на еднократна помощ, като крайно необходима за нея за 2023г. Към жалбата не се представят писмени доказателства, не са направени доказателствени искания. В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се явява лично подържа депозираната жалба и моли да бъде отменена, помощта която искала й била крайно необходима и били налице предпоставките да й бъде дадена. Ответникът по жалбата – Директора на ДСП - Перник, редовно призован, изпраща процесуален представител, оспорва подадената жалба, като моли да се постанови решение, с която да бъдат потвърдени издадените заповеди, като правилни и законосъобразни. При извършената по реда на чл. 157, ал. 1, изр. второ АПК служебна проверка, съдът установи, че жалбата е редовна и допустима (по форма и съдържание отговоря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, подадена против подлежащ на обжалване административен акт по смисъла на чл. 145 от АПК за пряк съдебен контрол на основание чл. 13, ал. 7 от ЗСПД, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК предвид разписката за получаване на заповедта следва да се приеме, че същата е връчена на жалбоподателя на 07.12.2023 г. и депозирана директно пред съда на 21.12.2023г., от лице, което има правен интерес от оспорването й, пред надлежен съд съгласно чл.133, ал. 1 от АПК, поради което съдът дължи разглеждането и по същество. Съдът, след като прецени доводите на страните и приобщените по делото писмени и гласни доказателства реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, по препр. от чл. 144 от АПК и извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспореното решение на всички основания по чл.146 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното: От фактическа страна: Производството пред административния орган е започнало по повод постъпило в Дирекция "Социално подпомагане" – П.•, Заявление-декларация с вх. № 13964/04.10.2023г., подадено от Г. Г. Д. за отпускане на еднократна помощ за отопление през минал отоплителен период приложен 22-23 с бон и предстоящ 23-24 отоплителен период поради „минимална пенсия по болест, живееща сама и невъзможност да заплащам тръбите на ТЕЦ П.•, погасяване на заем заплащане на лекарства и храна. Моля за максималната еднократна помощ за да покрия големите разходи които са ми необходими и не мога да се справя и като безработна трайно“. Въз основа на подаденото заявление и след извършена социална анкета от ДСП – Перник е изготвен социален доклад, с който се констатира, че живее сама; безработна е, с регистрация в ТД „Бюрократа по труда“ peг. № 164320/20.03.2023г.; няма лица задължени по закон лица които да ѝ осигуряват издръжка; притежава ЕР на ТЕЛК № •• от дата 27.04.2022г., издаден от 1432211001 - Многопрофилна болница за активно лечение-•• АД със срок до 01.04.2024г. със заболяване от 50% до 70, 99%; общият доход на семейството от предходния месец е: 444.58лв.; притежава ½ ид. ч. от жилище; притежава земеделска земя от 9 дка в [населено място], като документ от арендатор, от който се установява, че за периода - 01.04.2023- 30.09.2023г. не е получило рента; Г-жа Д. кандидатства за отпускането на еднократна парична помощ по чл.16 от ППЗСП с мотив: необходимост от средства за отопление, лекарства и погасяване на кредит. Заявителката е [семейно положение], но от 2002г. е във фактическа раздяла със съпруга си. Освидетелствана е от ТЕЛК с над 50% ТНР с диагноза- хипертонично сърце. Получава пенсия по болест в размер на 444.58лв. и чл.70 от ЗХУ - 35.28лв. Последният й ТД е прекратен на 11.05.2020г. Работила седем месеца, като хигиенист във фирма "Л.-Ю". Споделя, че ПТД по времето на пандемия е било условие и ѝ дало възможността да изтегли кредит в размер [рег. номер]. Той бил с гратисен период на изплащане. Сега от 1 година сумата от 125 лв. се удържа от пенсията й. Кредита изразходвала за ежедневни разходи. Според г-жа Д. месечният й доход не бил достатъчен за да се справя и тези средства й това и дало възможността да живее по качествен живот. По отношение на ежедневната й медикаментозна терапия лицето ползва рецептурна книжка и месечно доплаща по 30 лева. На посочения адрес живее сама в съсобствено жилище- по 1/2. ид.ч. на нея и бившия й съпруг. Не поддържа взаимоотношения с него. От 5 години била в лоши отношения и с дъщеря си. Тя живее в [населено място]. Обвинява и нея за положението, в което се намира. Социалната анкета била извършена в дома на лицето на 23.10.2023г. Запозната била с видовете СУ. regix-23.10.2023г. Посочено е, че през годината заявителката е получавала помощи по чл. 70 от ЗХУ в размер на 311.15 лв. В заключение е прието, че заявителката е с постоянен доход от пенсия и не е спазено условието на чл.16, ал.1 от ППЗСП и не са установени инцидентно възникнали жизненоважни потребности на лицето. С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ЗСПД/Д-РК/13964/31.10.2023 г. на Директора на ДСП -[населено място], на основание чл. 13, ал.2 от Закона за социалното подпомагане и чл. 28, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, и въз основа на подадено заявление декларация с вх. № ЗСПД/Д-РК/13964 от 04.10.2023 г. от Г. Г.Д. с адрес [населено място], Тева, [адрес], е отказана еднократна/месечна помощ при инцидентни нужди считано от 01.10.2023 г., като са изложени мотиви: „не са установени инцидентно възникнали жизненоважни потребности на лицето, г-жа Д.• е с постоянен доход от пенсия “. Г. Г.Д.• е обжалвала заповедта по административен ред. Директорът на РДСП - П.••, на основание чл. 97 от АПК и чл. 13, ал. 5 от ЗСП, е постановил Решение № 14-РД06-0055/29.11.2023г. с което е отхвърлил жалба срещу Заповед №ЗСП/Д-РК/13964/31.10.2023 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане”/ДСП/ - П., с която е отказано на г-жа Г. Г. Д.• отпускане на еднократна помощ по реда на чл.16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Изложени са мотиви, че заповедта е издадена при изяснена фактическа обстановка, предвид служебно извършените от социалния работник проверки; при спазване на административнопроизводствените правила, разписани в ППЗСП; и при правилно приложение на материалния закон, доколкото съгласно чл. 16, ал. 1 от ППЗСП - така формулирано правото на еднократна социална помощ се обуславя от една предпоставка - да е налице важна потребност, която да е внезапно възникнала, към момента на подаване на заявление-декларацията да са се случили събития, които излизат от нормалното битие, в настоящия случай към момента на подаване на заявлението не е имало възникнал инцидент, поради което не е налице. При така установените по делото фактически обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи: При преценката на законосъобразността на обжалвания административен акт, на основание чл. 168 във вр. чл. 146 от АПК, съдът е длъжен да осъществи пълна служебна проверка за валидността и законосъобразността му. Оспорената Заповед № ЗСП/Д./1369 от 31.10.2023 г. е издадена от материално и териториално компетентния административен орган – Директор на ДСП – Перник, при упражняване на законово регламентираните му правомощия по чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал.2 от ППЗСП. Заповедта противоречи както на закона, така и на преследваната с него цел – чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. Приложимата редакция на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, приета въз основа на делегационната разпоредба на чл. 12, ал. 4 от закона, гласи, че за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. Изброяването на нормата не е изчерпателно, а примерно. Самото понятие социална помощ се съдържа в разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от закона, като тя предвижда безвъзмездността на тези средства и функционалното им предназначение. От съдържанието на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. За разлика от другите видове социални помощи по чл. 12, ал. 1 от ЗСП - месечни и целеви, по отношение на еднократните, законът не предвижда специални и допълнителни изисквания за отпускането им, извън тези, посочени в общата разпоредба на чл. 13, ал. 2, вр. чл. 12, ал. 2 от ЗСП. Респективно, социалната анкета, която се прави при постъпила молба за еднократна помощ, трябва да даде отговор на въпросите налице ли е инцидентно възникнала потребност от изброените в чл. 16, ал. 1 от ППЗСП; какви доходи по смисъла на § 1, т. 9 от ППЗСП има лицето, искащо такава помощ; какво имущество притежава и налице ли е реална възможност то да реализира доходи от него; има ли задължени по закон лица да издържат искащото помощ лице или семейство, и имат ли тези лица реалната възможност да изпълняват това свое задължение. В процесният случай такава анкета е налице и според съда с оглед съдържанието и тя очертава обективна необходимост от еднократна социална помощ с оглед размера на полученият от жалбоподателката доход от 444.58 лв. за месеца, безработна с удостоверена неработоспосбност 50 % до 70 % поради заболяване удостоверено с решение на ТЕЛК. Констатацията за това, че лицето е с постоянен доход от пенсия и че не е установена инцидентно възникнала нужда, тъй като не става ясно нито от социалната анкета, нито от административния акт какви нужди са установени на лицето, на второ място, сам по себе си факта на получаването на такъв доход не обуславя непременно и единствено липса на право на еднократна помощ, а може да рефлектира върху размера и. Извън горното следва да се констатира, че аргументите, обусловили разпреденото с акта са довели до противоречието му със законовата цел. Според разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗСП една от основните законови цели е подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. Обвързвайки отказа да се отпусне помощта по чл. 16 от ППЗСП с получената пенсия, която е в администрацията препятства постигането на посочената законова цел, а и размера на същата е в Минималните размери на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, изчислени въз основа на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, отпуснати по общия ред (по чл. 68, ал. 1 от КСО), определен със Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. и Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г., видно от справка https: //www.noi.bg/fizicheski-lica/pensii-bg/trudova-deinost-pridobivane-pravo/invalidnost-obshto-zabolqvane/. С оглед изложеното подадената жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, като издадени в противоречие с фактите по делото и закона, накърнявайки и неговата цел заповеди, следва да бъдат отменени, а преписката, върната на административния орган (арг. чл. 173, ал. 2 АПК) за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящия съдебен акт, в ускорен порядък, предвид значимостта на накърненото право. По разноските При този изход на спора, право на разноски съгласно чл. 143, ал.1 от АПК има жалбоподателката, същата не претендира и доказва разноските, поради което съдът не дължи произнасяне. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 пр. 2 АПК, СЪДЪТ