Решение № 8 от 16.1.2019 г. на Административен съд - Монтана по дело № 543/2018 г.

№ 8/16.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО заседание на четиринадесети януари, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Административен съдия: БИСЕРКА БОЙЧЕВА при секретаря Димитрана Димитрова, като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА, административно дело№543/2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е по чл.171, т.6 от ЗДвП във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба на Г.К.Г. ••• в качеството му на представляващ „П••• 3“ООД със седалище и адрес на управление: гр.Монтана, ул.“Я••• С••• “№• против Заповед за ПАМ№РД-03-10 от 19.10.2018г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, с която на фирмата-жалбоподател е наложена ПАМ по чл.171, т.6 от ЗДвП-временно спиране на дейността на лицата, получили разрешение по реда на чл. 152, ал. 1, т. 3 от ЗДВП - до отстраняване на констатираните нарушения, тоест до представяне на цялата документация, свързана с извършваната от жалбоподателя дейност.Със заповедта е прекратен и достъпа до информационната система, обслужваща дейността по обучението и изпитите за придобиване на правоспособност за управление на МПС на учебен център „П••• 3 „ООД, притежаващ разрешение№3694/05.03.2014г./л.98/.В жалбата си жалбоподателя иска отмяна на заповедта, с която е наложена ПАМ, поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и материалния закон. В съдебно заседание, чрез адв.Е••• Х••• поддържа жалбата и иска отмяна на заповедта, по подробно изложени съображения.Претендира и разноски по делото.

Ответникът по жалбата – изп ъл нителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, не се явява и не изпраща представител, но в писмени бележки, вх.№2078/06.11.2018г., чрез юрк.Нацев моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди обжалваната заповед, като правилна и законосъобразна.

Административният съд, след преценка на оспорената заповед, доводите на страните и представените писмени доказателства, установи следното:

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице и в срока по чл.149, ал.1 от АПК.Заповедта е връчена на представляващ дружеството/ съгласно удостоверение за актуално състояние на фирмата на л.72/ на 23.10.2018г. /л.78/, а жалбата срещу заповедта е депозирана директно до съда на 26.10.2018г., тоест в срок, което я прави допустима за разглеждане. Разгледана по същество се явява и основателна.Доводите на съда в този смисъл са следните:

От данните по делото се установява, че във връзка с извършвана съвместна проверка, съгласно изготвен план за съвместни действия между НАП, ОИП-ГДНП, СДВР и ИА“АА“, с известие-покана№15-00-00-409/38/17.09.2018г./л.119-146/ е изискана от страна на ИА“АА“, от дружеството-жалбоподател цялата учебна документация в оригинал, на курсистите положили успешно практически изпит пред ИА“АА“ и заверени фотокопия на хартиен носител на курсистите, които се обучават в момента, вписани в регистъра на Учебен център „П••• 3“ООД, за периода 01.01.2017г.-01.07.2017г., като същата следва да бъде представена до 12, 00ч. на 21.09.2018г.в ОО“АА“ –Монтана и описана в приемо-предавателен протокол.Описани са и лицата, по отношение на които следва да бъде предоставена информацията.С протокол от 21.09.2018г. са представени от фирмата –жалбоподател на ОО“АА“-Монтана учебни дневници, описани подробно в протокола/л.60-65/, допълнително представени такива/л.66/, както и копия на учебни картони/л.67-68/.Прието е, че не е представена от фирмата цялата изискана документация, съгласно изискванията на чл.33, ал.2, пр.2 от Наредба №37 от 02.08.2002г. на МТС и с доклад рег.№15-00-00-409/57/09.10.2018г./л.82/ е предприета процедура по налагане на ПАМ по чл.171, т.6 ЗДвП.Със заповед№ РД-03-10 от 19.10.2018г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, на фирмата- жалбоподател е наложена ПАМ по чл.171, т.6 от ЗДвП-временно спиране на дейността на лицата, получили разрешение по реда на чл. 152, ал. 1, т. 3 от ЗДВП - до отстраняване на констатираните нарушения, тоест до представяне на цялата документация, свързана с извършваната от жалбоподателя дейност.Със заповедта е прекратен и достъпа до информационната система, обслужваща дейността по обучението и изпитите за придобиване на правоспособност за управление на МПС на учебен център „П••• 3 “ ООД, притежаващ разрешение№3694/05.03.2014г..Във връзка с горното нарушение са съставени на дружеството и два АУАН№250463/08.10.2018г. и №250464/08.10.2018г., по които са издадени 2 броя НП, обжалвани пред РС-Монтана и отменени от съда, но не влезли в сила.Решенията на РС-Монтана са приложени на л.169-174.При тази фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Предмет на съдебно оспорване е Заповед за ПАМ№РД-03-10 от 19.10.2018г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, с която на фирмата-жалбоподател е наложена ПАМ по чл.171, т.6 от ЗДвП-временно спиране на дейността на лицата, получили разрешение по реда на чл. 152, ал. 1, т. 3 от ЗДВП - до отстраняване на констатираните нарушения, тоест до представяне на цялата документация, свързана с извършваната от жалбоподателя дейност, прекратен е и достъпа до информационната система, обслужваща дейността по обучението и изпитите за придобиване на правоспособност за управление на МПС на учебен център „П••• 3 „ООД, притежаващ разрешение№3694/ 05.03.2014г., и нейната законосъобразност.

При служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК съдът констатира следното. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно чл.166, ал.1, т.3 от ЗДвП Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира: състоянието на материалната база и изпълнението на учебната документация в учебните центрове за подготовка на водачи на моторни превозни средства, получили разрешение по реда на чл. 152, ал. 1, т. 3.Заповедта е издадена от изпълнителния директор на ИА“АА“ и същият притежава материална компетентност да издава актове по чл.171, т.6 ЗДвП, при което заповедта за ПАМ е издадена от компетентен орган.

По отношение на формата на акта, заповедта е мотивирана с непредставяне на цялата учебна документация в оригинал, съгласно изискванията на чл.33, ал.2, пр.2 от Наредба №37 от 02.08.2002г. на МТС.Така формулирана, не става ясно на съда изобщо ли не е представена цялата документация или е представена частично или са представени само копия от учебните картони, описани в протокола от 21.09.2018г.Формулировката е обща, бланкетна, а следва да е конкретна, за да стане ясно на представителя на фирмата какво точно не е представил, а е следвало да представи, за да отстрани нередовностите в срок.Наистина мотивите могат и да не се съдържат в акта, а в друг документ, към който препраща актът –в случая доклада, на основание на който е издадена процесната заповед, но и в него не се посочва конкретно какво е представено и какво не е представено като документация, за да приеме съдът, че актът е мотивиран, съгласно ТР на ВС от 1975г., при което съдът приема, че оспорения акт страда от липса на форма и е необоснован, тоест не отговаря на изискването за форма, залегнало в чл.59, ал.2, т.4 от АПК.Липсата на мотиви е винаги съществено процесуално нарушение, доколкото води до неяснота за жалбоподателя какво точно следва да извърши и в този смисъл нарушава правото му на защита/в см. ТР№4/2004г. на ОС на съдиите на ВАС/.Затова и актът следва да бъде отменен, като незаконосъобразен, поради липса на форма- основание по чл.146, т.2 АПК.

По отношение спазване на материалния и процесуалния закон при издаване на заповедта, съдът намира, че са допуснати съществени нарушения, които обосновават отмяната й, като незаконосъобразна. Следва да се има в предвид, че целта на принудителните административни мерки е предотвратяването, преустановяването на административни нарушения или премахването на вредните последици от тях, съгласно чл.22 от ЗАНН. Съгласно чл. 171, т. 6 от ЗДвП в приложимата редакция за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно спиране на дейността на лицата, получили разрешение по реда на чл. 148, чл. 152, ал. 1, т. 3 и чл. 157, ал. 3 - до отстраняване на констатираните нарушения.Необходимата материално-правна предпоставка за прилагането на мярката е фирмата да не е представила в срок необходимата документация.Видно от делото, с протокол от 21.09.2018г. е представена изисканата информация досежно курсисти, положило практически и теоретичен изпит, но при липса на конкретизация в заповедта какво точно не е представено и какво точно следва да се представи с цел преустановяване на нарушението, съдът не може да прецени законосъобразността на мярката, поради нейната необоснованост. Не се спори, че фирмата притежава разрешение да обучава курсисти, за което й е издадено разрешение№3694/05.03.2014г..Спорно е дали е изпълнила разпореждането на контролния орган-изпълнителен директор на ИА“АА“за представяне на необходимата документация, но в предвид липсата на мотиви в акта, проверката досежно правилното приложение на материалния закон не може да бъде направена от съда.Макар и невлезли в сила, и двете наказателни постановления, съставени въз основа на двата АУАН за извършеното нарушение са отменени от РС-Монтана, поради необоснованост, при което заповедта е постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон.Не са изяснени фактите и обстоятелствата по случая, съгласно чл.35 от АПК, което води до необоснованост на акта и представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, което винаги е основание за отмяна на акта по чл.146, т.3 от АПК.Заповедта не отговаря и на целта на закона –чрез налагане на ПАМ да се постигнат целите по чл.22 от ЗАНН за преустановяване, предотвратяване на нарушенията и на вредните последици от тях.

Предвид гореизложеното съдът намира, че заповедта, макар и постановена от компетентен орган, е постановена при неспазване на установената форма на акта, при съществено нарушение на административно-производствените правила и материалния закон и целта на закона, при което се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.Жалбата, като основателна, следва да се уважи.

В предвид направеното искане за присъждане на разноски от жалбоподателя, чрез неговия пълномощник адв.Х••• същите му се следват с оглед изхода на спора на основание чл.143, ал.1 АПК, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Водим от гореизложеното административния съд