Решение № 2674 от 15.3.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1316/2023 г.

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл.13 ал.3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) във вр. чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано по жалбите на „Златни пясъци“ АД, представлявано от К. О. К., на „Паркстрой-Златни пясъци“ ООД, представлявано от В. Б. Ч. и на „Голдън турс“ ЕООД, представлявано от М. С. З. и тримата жалбоподатели представлявани от адв. Ц. Й. срещу решение № 201/29.05.2023г. на главния архитект на община Варна, с което е отказано поставяне на преместваеми обекти на територията на курортен комплекс „Златни пясъци“ на основание чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК въз основа на одобрени по реда на същия закон от Министъра на туризма схеми на временните съоръжения, съгласно чл. 56 от ЗУТ и чл. 7 ал. 2 от Специфичните правила и норми за устройство на застрояване на КК „Златни пясъци“ гр. Варна по заявление № АУ027959ВН от 23.03.2022 г. В съединените жалба се прави оплакване, че обжалваният административен акт е нищожен на основание чл.177 ал.2 от АПК, защото противоречи на влязло в сила решение № 1012/21.07.2022г., постановено по адм. дело № 1121/2022г. по описа на Административен съд гр. Варна, потвърдено с решение № 2518/09.03.2023г. по адм. дело № 10329/2022г. по описа на Върховния административен съд. Иска се обявяване нищожността на решение № 201/29.05.2023г. на главния архитект на община Варна и да бъдат присъдени сторените от дружествата съдебни разноски. В хода на устните състезания жалбоподателите чрез адв. Й. допълниха искането си към съда да задължи административния орган да издаде разрешение за поставяне на преместваеми обекти на територията на к.к. „Златни пясъци“. В писмената защита с.д. № 1772/06.02.2024г. жалбоподателите чрез адв. Й. подчертава, че по реда на чл.13 ал.3 от ЗУЧК главния архитект на общината действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да издаде разрешение за поставяне на преместваеми обекти щом има схема, одобрена от министъра на туризма, каквото условие се изисква за курортите с национално значение. Ответникът – главния архитект на община Варна оспорва съединените жалби като неоснователни. Изтъква, че издадения от него административен акт не е нищожен, защото соченото съдебно решение е било изпълнено и заявлението на дружествата е било отново разгледано. Позовава се на Тълкувателно решение № 1/2001г. по тълк.дело №1/2000г. на ВКС относно силата на присъдено нещо на диспозитива на съдебното решение, във връзка с което заявява, че диспозитива на решение № 1012/21.07.2022г., постановено по адм. дело № 1121/2022г. по описа на Административен съд гр. Варна е бил изпълнен. В писмени бележки с.д. №1919/08.02.2024г. ответникът чрез юрисконсулт Р. С. подчертава, че обжалвания административен акт не покрива нито една от хипотезите за нищожност. Сочи, че жалбоподателите не са доказали, че к.к. „Златни пясъци“ е национален курорт по смисъла на чл.56а ал.1 от Закона за туризма във връзка с §1 т.16 от ДР на същия закон, поради което одобряването на схема от министъра на туризма не обвързва главния архитект на общината със задължение да издаде разрешение за поставяне на преместваеми обекти в условията на обвързана компетентност. Липсва претенция за присъждане на сторените по делото разноски. Обжалваният акт е получен в к.к. „Златни пясъци“ АД на 31 май 2023г., а съединените жалби са постъпили в съда на 13 юни 2023г., с което е бил спазен 14-дневния срок за оспорване. Трите дружества са адресати на акт, тъй като с него административният орган се е произнесъл по тяхно общо заявление, поради което са носители на правото на оспорване, което е било упражнено срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд. Съединените жалби са допустими. За да се произнесе по тяхната основателност, съдът взе предвид доказателствата, съдържащи се в административната преписка и тези събрани в хода на съдебното производство и стигна до следните фактически установявания: С решение № 201/29.05.2023г., главният архитект на община Варна се е произнесъл по заявление вх.№ АУ027959ВН от 23.03.2022г., подадено от „Златни пясъци“ АД, „Паркстрой-Златни пясъци“ ООД и „Голдън турс“ ЕООД и е отказал издаването на разрешение за поставяне на преместваеми обекти, съгласно одобрени по чл.13 ал.3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие от министъра на туризма схеми на временните съоръжения, съгласно чл.56 от ЗУТ, чл.7 ал.2 от Специфичните правила и норми за устройство и застрояване на к.к.“Златни пясъци“. Мотивите, изложени в акта са, че в процесните схеми липсва срок на валидност, като същите не могат да се издават безсрочно. Подчертано е, че не е била спазена процедурата по чл.38 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56 ал.1 от ЗУТ (одобрена с решение № 542-8/14 от 04.03.2021г. на Общински съвет – Варна), в която също е посочено изискване за определяне на срок на действие. Смята, че това е задължително посочването на срока за валидност на одобрената схема, въведено с наредбата, доколкото към нея препраща чл.56 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), в който няма срока за валидност на този вид схеми. Отделно от това смята, че макар и на схемите да има поставен подпис, не е посочено името на положилия го и няма акт за тяхното одобряване, от който да е видно от кого и в качеството му на какъв е положен подпис на одобрил. Тоест, твърди се, че не може да се направи категоричен извод за компетентността на органа, който е положил подпис за одобрил схемите. Посочено е, че с допълнително писмо вх.№ АУ027959ВН_009/11.04.2023г. са представени схеми само за временни връзки, за които няма данни за одобряването им по чл.13 ал.5 от ЗУЧК и самите схеми не съдържат архитектурно-художествено и инженерно-техническа част или конструктивно становище за закрепването им върху терена по §5 т.80 от ДР на ЗУТ, както и не са изготвени върху актуална кадастрална основа, за да се прецени дали отговарят на изискването на чл.13 ал.4 т.1 от ЗУЧК. Отбелязано е, че при извършена проверка от органите на ДНСК (уведомително писмо с вх.№ РД21012691ВН_002ВН от 12.05.2023г.) е било установено, че съществуват незаконни строежи на предвидените позиции за преместваеми обекти, определени в одобрените от министъра на туризма схеми, което също е пречка за издаване на поисканото разрешение. Не на последно място е изтъкнато, че одобрените схеми са за временни съоръжения, което не е равнозначно на преместваеми обекти по чл.56 от ЗУТ, нито по чл.13 ал.3 от ЗУЧК. Производството пред органа е започнало по заявление рег.№ АУ027959/23.03.2022г. от „Златни пясъци“ АД, „Паркстрой-Златни пясъци“ ООД и „Голдън Турс“ ЕООД, с което е поискано издаването на разрешение за поставянето на преместваеми обекти на територията на к.к.“Златни пясъци“ за срок от 10 години, като са изброени схеми, за които се твърди, че са одобрени от министъра на туризма: №1, №2, №3, №4, №5, №6, №11, №12, №13, №14, №15, №16, №17, №18, №20 и №21 и са посочени броя на и площта на съответните преместваеми обекти. Към заявлението е било приложено писмо от министъра на туризма изх.№ Т-26-З-25/09.06.2020г., в което дружествата са били уведомени, че 16 броя от внесените схеми за територията на к.к. „Златни пясъци“ са били одобрени на 02.06.2020г., а останалите не са подлежали на одобряване, тъй като съгласно схеми №7, 8, 9 и 10 в УПИ І-253, 420 в кв.69 са били разположени 78 бр. преместваеми обекти с обща площ от 464 кв.м, които заедно с площта на основното застрояване би надвишило допустимите застроителни и устройствени норми. Към заявлението са представени 16 броя схема на временни съоръжения по чл.56 от ЗУТ и чл.7 от Специфичните правила и норми за устройство и застрояване на к.к. „Златни пясъци“, които носят печата на министерството на туризма с дата 02.06.2020г. и подпис, но без да е посочено име (л.1 – л.30), приложена е обяснителна записка, в която е посочено, че общо броя на обектите на „Златни пясъци“ АД е 208 със застроена площ от 1339 кв.м, на „Паркстрой-Златни пясъци“ ООД броя на обектите е 39 със застроена площ от 145 кв.м и на „Голдън турс“ ЕООД – 27 броя със застроена площ от 62 кв.м. Обектите на всяко едно от трите дружества са описани в приложения от 1 до 3, както и приложение №5, в което са отбелязани устройствените показатели за съответните урегулирани поземлени имоти, в които се иска поставяне на преместваеми обекти. Наличен е акт за частна държавна собственост № 1216/11.06.1998г. за земя от 177.13 х.а. в к.к. „Златни пясъци“, с предоставени права върху нея в полза на „Златни пясъци“ ЕАД, в чието капитал е включен имота съгласно решения на ВОС от 17.05.1990г. и от 12.02.1993г., както и заповед №292/14.11.1996г. на Комитета на туризма при МС. Представени са и нотариални актове за собственост, на „Златни пясъци“ АД, на „Паркстрой-Златни пясъци“ ООД и на „Голдън турс“ ЕООД върху недвижими имоти от кадастралната карта на к.к. „Златни пясъци“, удостоверяващи правото им да искат разрешение за поставяне на преместваеми обекти, както и нотариално вписан договор за доброволна делба между „Златни пясъци“ АД и „Сънлайт холидейс“ АД във връзка със същото право. Приложени са скици, извадки от кадастралната карта на к.к.“Златния пясъци“ относно процесните имоти, собственост на жалбоподателите по нотариалните актове. Към заявлението са приложени: протокол от 18.09.2019г. за извършен преглед на съществуващи схеми за преместваеми обекти за търговия на територията на курортния комплекс във връзка с условията за безопасност на движението и становище от 21.09.2019г. за съответствието на схемите с правилата и нормите за пожарна безопасност, както и декларации за съгласие на собствениците на имоти включително и между самите дружества-жалбоподатели за поставяне в тях на преместваеми обекти от страна на другите дружества-жалбоподатели. Налично е писмо от главния архитект на община Варна до тримата жалбоподатели, с което ги уведомява, че Експертния съвет по устройство на територията при община Варна не е приел схемите за поставяне на преместваеми обекти, като с решение в протокол № 11/15.03.2022г. е дал указания за превеждането им в съответствие с изискванията на Наредба № Із-1971/29.10.2009г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и с Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56 ал.1 от ЗУТ (изм. с решение на Общ.съвет – Варна № 542-8/14 от 04.03.2021г.). В отговор на запитване от община Варна, министърът на туризма е посочил своето становище с писмо рег.№ РД22009232ВН_010ВН/02.05.2023г., че в ЗУЧК не е предвиден срок на действие на одобряването на схеми по чл.13 ал.3 от същия. В преписката е налично и писмо от началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) с рег. № РД21012691ВН_002ВН/12.05.2023г., в което е изтъкнато, че от извършената проверка се е установило наличието на незаконни строежи на територията на к.к. „Златни пясъци“ на позициите, които са предвидени за преместваеми обекти по одобрените от министъра на туризма схеми и извън тях. Обектите са изброени и е указано, че тяхното премахване е в правомощията на кмета на община Варна. С допълнително писмо от началника на РДНСК – Варна изх.№ ВН-376-00-484/18.06.2021г. е указано на кмета на община Варна, че във връзка с разпореждане на прокурор от Върховна административна прокуратура е била извършена проверка на преместваемите обекти на територията на к.к. „Златни пясъци“ и е било установено разполагането на незаконни строежи на позициите, определени за преместваеми обекти по одобрените схеми от министъра на туризма. Отбелязано е, че незаконните строежи са пета категория, поради което тяхното премахване е в правомощията на кмета на общината. Подаден е сигнал от кмета на община Варна до Софийска градска прокуратура срещу одобрените схеми, носещи печата на министерството на туризма с изследване на въпроса дали в действителност са били одобрени от министъра на туризма. Прокурорската преписка е била препратена от Софийска градска прокуратура до Варненска районна прокуратура с постановление пр.пр. № 8993/31.03.2023г., като първоначално е било постановено постановление за отказ за образуване на наказателно производство №4510/27.04.2023г. на прокурор от Районна прокуратура – Варна, което е било отменено с постановление от прокурор в Окръжна прокуратура гр.Варна №2782/23.05.2023г. и преписка №4510/2023г. е била изпратена на РП-Варна. С постановление №1221/16.06.2023г. на прокурор от Апелативна прокуратура – София е указано на Софийска градска прокуратура да извърши дадените с това постановление указания, свързани с разследване по пр.пр. № 1221/2023г. В хода на съдебното производство беше приета съдебно-техническа експертиза с.д. №1071/23.01.2024г., изготвена от инж. Г. Г., с която са установени строежи по смисъла на §5 т.38 от ДР на Закона за устройство на територията, посочени изрично в заключението, разположени на позиции от схемите, одобрени от министерството на туризма, които фигурират и в заявлението на жалбоподателите. Вещото лице е установило, че 78 обекта, описани в Приложение №2 от експертизата отговарят на техническите изисквания за преместваеми обекти по смисъла на §5 т.80 от ДР на ЗУТ и са разположени позиции от процесните схеми. Освен това, от общо 167 позиции от схемите, на 93 от тях има вече поставени обекти, от които 78 броя имат характеристиките на преместваеми обекти, а останалите са незаконни строежи. Жалбоподателите не твърдят, че за позициите от процесните схеми за преместваеми обекти на територията на к.к. „Златни пясъци“ са имали издадено разрешение за поставяне. Видно от хронологията на документите по делото, става ясно, че от 2020г., когато са били одобрени въпросните схеми, дружествата-жалбоподатели не са получили разрешение за поставяне на преместваеми обекти на съответните позиции. Въз основа на изложените факти, съдът извежда следните правни изводи: С решение № 1076 от 1.08.2022 г. на Адм.съд - Варна по адм. д. № 1120/2022 г. е отменен отказ на главния архитект на община Варна, обективиран в писмо № АУ027955ВН_001ВН/13.04.2022 г., за издаване на разрешения за поставяне на преместваеми обекти по заявление вх. № АУ027955ВН/23.03.2022 г. "Златни пясъци" АД и "Паркстрой – Златни пясъци" ООД. Преписката е върната на главния архитект на община Варна за ново произнасяне. След обжалване на първоинстанционното решение пред Върховния административен съд, той го е оставил в сила със свое решение № 2700 от 14.03.2023г. на ВАС по адм. д. № 9753/2022 г. Нито едно от двете решение не е обсъждан въпроса дали има вече поставени преместваеми обекти или има незаконни строежи на позициите от схемите, одобрени от министерството на туризма през 2020г. Основният мотив на двете съдебни инстанции е, че одобряването на схеми по реда на чл.13 ал.3 от ЗУЧК не е обвързано със срок на валидност. С решение № 1012/21.07.2022г., постановено по адм.дело № 1121/2022г. по описа на Варненския административен съд е отменен отказ на главния архитект на Община Варна, обективиран в писмо № АУ027959ВН_001ВН/13.04.2022г. да издаде разрешение за поставяне на преместваеми обекти по чл. 13, ал. 3 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие. Преписката е върната на главния архитект на Община Варна, за произнасяне по заявление рег. № АУ027959ВН от 23.03.2022 г. на „Златни пясъци“ АД, „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД и „Голдън турс“ ЕООД за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал.1 от Закона за устройство на територията на основание чл.13, ал.3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Това решение е оставено в сила от Върховния административен съд с решение № 2518/09.03.2023г. по адм.дело № 10329/2022г. Тоест, отказът на главния архитект на Община Варна, обективиран в писмо № АУ027959ВН_001ВН/13.04.2022г., който е бил предмет на обжалване по адм.дело № 1121/2022г. по описа на Варненския административен съд и понастоящем обжалваното решение № 201/29.05.2023г. са свързани с едно и също заявление на едни и същи жалбоподатели. В съдебното заседание, проведено на 27 септември 2024г., пълномощникът на жалбоподателите адв. Й. изрично е уточнила: „Уважаема госпожо Съдия, моля да приемете уточнението, че претендираме нищожност на издаденото решение № 201/29.05.2023г. на главния архитект на община Варна, т.к. по законосъобразността има произнасяне по конкретния казус и по подаденото заявление от доверителите ми от 23.03.2022 г. с № АУ 027959ВН има влязло в сила решение, което се е произнесло по законосъобразността на изявеното искане, а в настоящия спор атакуваме нищожността на издаденото решение, поради противоречие с именно това, цитирано от Вас, влязло в сила решение.“. В същото открито съдебно заседание, съдът е дал подробни указания към страните във връзка със служебното разпределение на доказателствената тежест. Преди съдът да обсъди темата относно силата на присъдено нещо на решенията по административни дела, следва да бъде изяснен въпроса относно статута на к.к. „Златни пясъци“. По делото е приложено писмо изх. № Т-08-00-336/ 24.08.2023г. на министъра на туризма, към което са приложени решение № 45/ 25.01.2005г. на Министерски съвет, с което к.к.“Златни пясъци“ е определен на основание чл.23 във връзка с §7 от ПЗР на Закона административно-териториалното устройство на Република България за селищно образование с национално значение. С решение №153 /24.02.2012г. на Министерски съвет на основание чл.76 от Закона за здравето е одобрен списъка на курортите в България, като в графата „Климатични морски курорти от национално значение“ е включен к.к. „Златни пясъци“. За да се приложи разпоредбата на чл.13 ал.3 от ЗУЧК трябва територията да е национален курорт, чието определение се съдържа в § 1 т.16 от ДР на Закона за туризма и представлява: „урбанизирана територия по смисъла на § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби на Закона за здравето, обявена по реда на чл. 76, ал. 2 от Закона за здравето за курорт, който може да е разположен на територията на една или повече общини и за който е прието решение по чл. 56а, ал.1 от Закона за туризма. Националните курорти са курорти от значение за устойчивото развитие на туризма, в които е изградена необходимата туристическа инфраструктура на национален курорт и които са общодостъпни и разполагат с природни, антропогенни и културно-исторически ресурси за осигуряване на рекреативни, лечебни, възстановителни, познавателни, делови, развлекателни или други услуги и имат основно предназначение да привличат туристи.“. Следва да се отчете разликата между „национален курорт“ по смисъла на §1 т.16 от ДР на Закона за туризма във връзка с чл.56а от Закона за туризма и понятието „курорт“ по смисъла на чл.76 от Закона за здравето. Съгласно чл.56а ал.1 от Закона за туризма, обявяването на национални курорти се извършва по предложение на министъра на туризма с решение на Министерския съвет, което се обнародва в Държавен вестник. Докато нормата на чл.76 от Закона за здравето определя реда за обявяване на курортите, което се извършва по предложение на министъра на здравеопазването с решение на Министерския съвет, което се обнародва в Държавен вестник. Определението за „национален курорт“, дадено в §1 т.16 от ДР на Закона за туризма недвусмислено сочи, че конкретна урбанизирана територия може да бъде обявена за национален курорт по реда на чл.56а ал.1 от Закона за туризма, само ако преди това е била обявена за курорт по реда на чл.76 ал.2 от Закона за здравето. С оглед на различните министри, които по горецитираните разпоредби на двата закона могат да предложат обявяване на дадена урбанизирана територия за курорт или съответно за национален курорт, представеното по делото решение №153/24.02.2012г. на Министерски съвет, представлява изпълнение на процедура по чл.76 от Закона за здравето, чиято разпоредба е посочена в него като основание за издаването му. Тоест, макар и к.к. „Златни пясъци“ да е в графа „Климатични морски курорти от национално значение“, решение №153/24.02.2012г. на Министерски съвет е издадено на основание чл.76 от Закона за здравето (на съда е служебно известно, че това решение на МС е издадено въз основа на доклад на министъра на здравеопазването – административно дело № 1611/2022г. по описа на Варненския административен съд, със същия съдия-докладчик). В този случай не може да се приеме, че с решение № 153/24.02.2012г. на Министерски съвет, к.к. „Златни пясъци“ е обявен за национален курорт по смисъла на §1 т.16 от Закона за туризма предвид липсата на решение по чл.56а ал.1 от Закона за туризма и съответно предложение от министъра на туризма за приемане на такова решение от Министерски съвет. На още по-силно основание не може да се приеме, че и с решение № 45/ 25.01.2005г. на Министерски съвет, постановено на основание чл.23 Закона административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) във връзка с §7 от ПЗР от ЗАТУРБ е налице равнозначност между понятието „селищно образование с национално значение“ по смисъла на ЗАТУРБ и „национален курорт“ по смисъла на §1 т.16 от ДР на Закона за туризма. Понятието „селищно образование с национално значение“ се среща само в разпоредби, свързани с приемането на устройствени планове. В разпоредбата на чл.13 ал.3 от ЗУЧК е използвано конкретизиране: „на територията на националните курорти“. С определение №2694/02.10.2023г. съдът е указал на страните, че няма съвпадение между правните понятия „национален курорт“ по смисъла на на §1 т.16 от ДР на Закона за туризма във връзка с чл.56а от Закона за туризма и „селищно образование с национално значение“ по §7 от ПЗР на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, за каквото е обявен к.к. „Златни пясъци“ по реда на чл.23 от ЗАТУРБ. Възложил е на жалбоподателя да представи доказателства за статута на „национален курорт“ на „Златни пясъци“ по смисъла на на §1 т.16 от ДР на Закона за туризма във връзка с чл.56а от Закона за туризма, като за целта представят предложение на министъра на туризма ведно с решение на Министерския съвет по чл.56а ал.1 от Закона за туризма, което се обнародва в Държавен вестник. Такива доказателства не бяха представени до приключване на устните състезания по делото. Съдът счита, не представлява такова доказателство писмото на главния секретар на министерството на туризма с изх. № Т-26-3-46/31.10.2023г., в което той е споделил личното си мнение, че к.к.“Златни пясъци“ има статут на национален курорт по смисъла на §1 т.16 от ДР на Закона за туризма, само защото е урбанизирана територия по смисъла на §1 т.13 от ДР на Закона за здравето и съответно е обявен за курорт по реда на чл.76 от Закона за здравето. Както вече съда подчерта в мотивите си, обявяването на статут на „национален курорт“ става по реда на чл. 56а от Закона за туризма и изисква: предложение на министъра на туризма и решение на Министерския съвет, което се обнародва в държавен вестник. Тези два законово определени документи не могат да бъдат заместени от писмото на главния секретар на министерството на туризма, в което е изразено едно необвързващо никого лично мнение за тълкуването на горецитираните правни норми, за да може съда да приеме само въз основа на него, че к.к. „Златни пясъци“ има статут на „национален курорт“ по смисъла на §1 т.16 от ДР на Закона за туризма. По предходните административни дела, цитирани по-горе не е бил повдиган въпроса дали к.к. „Златни пясъци“ е „национален курорт“, докато основния аргумент в понастоящем обжалвания административен акт е свързан именно с липсата на такъв статут на комплекса, което прави неприложима разпоредбата на чл.13 ал.3 от ЗУЧК. Следователно, мимоходното споменаване в мотивите на предходните съдебни решения, че по този въпрос не се спори, не може да доведе до извода, че к.к. „Златни пясъци“ е национален курорт по смисъла на §1 т.16 от Закона за туризма и дори обратното, липсват доказателства за придобиването на такъв статут. Разпоредбата на чл.13 от ЗУЧК е била изменена в ДВ бр.16 от 2024г., но в предходната редакция, действала преди изменението и през 2020г., когато е бил поставен печата на министерството на туризма за одобрението на схеми на преместваеми обекти на територията на к.к. „Златни пясъци“, разпоредбата на ал.3 (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) е била същата и е гласяла, че: „Поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на територията на морските плажове, в т.ч. ползваната допълнителна търговска площ по чл. 10, ал.8, и на територията на националните курорти се разрешава от главния архитект на общината въз основа на схема, одобрена от министъра на туризма.“. След като к.к. „Златни пясъци“ не е национален курорт, тогава и разпоредбата на чл.13 ал.3 от ЗУЧК е неприложима и одобряването на схеми на преместваемите обекти от министъра на туризма е неотносим факт. Макар и разпоредбата на чл.13 ал.3 от ЗУЧК да е специална, нейната неприложимост не може да дерогира приложението на общата разпоредба на чл.56 от Закона за устройство на територията, чиято ал.2 препраща към наредба на общинския съвет, която в случая е Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ (Загл. изм. - Решение на ОбС Варна № 542-8(14)/4.03.2021 г.). Съгласно чл.38 ал.1 от визираната общинска наредба, за преместваеми обекти на територията на курортен комплекс "Златни пясъци" и курортен комплекс "Св. св. К. и Елена", определени за селищни образувания с национално значение с решение № 45 на МС от 25.01.2005 г., наричани по-нататък за краткост „курортните комплекси“, схемите се изработват служебно от техническата служба на общинската администрация до 30-и ноември на предходната година. В ал.2 е казано: „В срок от 14 дни от изработването им от техническата служба на общинската администрация схемите по предходната алинея се внасят за разглеждане в общинския ЕСУТ, който ги разглежда в 14-дневен срок от постъпването им.“. Според ал.3: „След решение на общинския ЕСУТ схемите по ал. 1 се разглеждат и се съгласуват от комисия, назначена със заповед на кмета на община Варна, в която участват четирима общински съветници, определени от председателя на Общински съвет - Варна и трима служители от общинската администрация, в срок до 15-ти януари на съответната година.“. Алинея 4 гласи: „Схемите по предходната алинея се одобряват от Министъра на туризма по предложение на Кмета на Община Варна. В предложението задължително се предлага срок за действие на представената за утвърждаване схема и се удостоверява съответствието й с настоящата наредба.“. Регламентираният ред по наредбата сочи, че одобряването на схемите на преместваемите обекти от министъра на туризма е последния етап от сложния фактически състав по изготвянето и одобряването на схемите на преместваемите обекти на територията на к.к. „Златни пясъци“. В разглеждания по делото правен казус Експертния съвет по устройство на територията при община Варна не е приел схемите за поставяне на преместваеми обекти, като с решение в протокол № 11/15.03.2022г. е дал указания за превеждането им в съответствие с изискванията на Наредба № Із-1971/29.10.2009г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и с Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56 ал.1 от ЗУТ (изм. с решение на Общ.съвет – Варна № 542-8/14 от 04.03.2021г.). Неизпълнението на това условие е довело до неизпълнение и на следващото условие по чл.38 ал.3 от горецитираната общинска наредба, т.е. липсва съгласуване на схемите от комисия, назначена със заповед на кмета на община Варна, в която участват четирима общински съветници, определени от председателя на Общински съвет - Варна и трима служители от общинската администрация. Схеми, които не са приети от ЕСУТ и не са съгласувани с визираната комисия, не могат да послужат като основание за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти на територията на к.к. „Златни пясъци“. Важно е да се обърне внимание, че по въпроса за съгласуване на схемите от министъра на туризма има образувана прокурорска проверка № 1221/2023г. и с постановление №1221/16.06.2023г. на прокурор от Апелативна прокуратура – София е указано на Софийска градска прокуратура да извърши дадените с това постановление указания, което означава, че предстои разследване дали е налице документално престъпление. Дори и да се приеме, че е налице такова съгласуване, то не е достатъчно основание за финализиране на сложния фактически състав във връзка с одобряването на схемите за преместваемите обекти на територията на к.к.“Златни пясъци“, описан в чл.38 от Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл.53 от Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ (приета от Общински съвет – Варна), „Разрешенията за поставяне на преместваеми обекти в Приморски парк и курортните комплекси се издават на името на ползвателя от Кмета на Община Варна в 14-дневен срок от вземане на решението на съответната комисия, като в разрешението фигурира и името на собственика на терена.“. Видно от текста на тази норма, кметът на общината действа в условията на обвързана компетентност. Същото не може да се каже за главния архитект, в случаите, когато е приложима нормата на чл.13 ал.3 от ЗУЧК. Първо, трябва да се припомни какво точно означава „обвързана компетентност“ - това е правото и задължението на изпълнителния орган при наличието в предвидените в хипотезата на правната норма условия и предпоставки, той да вземе онова решение, което диспозицията на нормата предвижда като единствено законосъобразно. Правната норма сама определя какво решение да вземе органът, кога да го вземе и по какъв начин да го изрази. Тя не дава възможност на изпълнителният орган да преценява дали, кога и как да издаде административен акт. Всяко друго решение на органа ще бъде правно нарушение. При внимателен и задълбочен прочит на цялата норма на чл.13 от ЗУЧК не може да бъде пропусната ал.8, в която е казано, че „Главният архитект на съответната община разрешава или отказва издаването на разрешението по ал. 3 в 30-дневен срок от постъпване на искането.“. Този текст автоматично изключва предположението, че главния архитект действа в условията на „обвързана компетентност“, ако казусът попада в приложното поле на чл.13 ал.3 от ЗУЧК. В подкрепа на това заключение е ал.4 на същата разпоредба, както и разпоредбата на чл.10 ал.3 т.3 от ЗУЧК, според които: за да издаде разрешение за поставяне на преместваеми обекти главния архитект трябва да извърши преценка дали поставянето на преместваеми обекти в зона „А“ и зона „Б“ е съобразено с установените в подробния устройствен план устройствени показатели – плътност на застрояване, коефициент на интензивност на застрояване и не се намалява определената минимална озеленена площ и ако има намаляване на тези показатели, отказва издаването в условията на чл.13 ал.8 на ЗУЧК (решение № 2032 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13031/2013г., решение № 13524 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9563/2014 г.). Следователно, изискването за извършване на такава преценка напълно изключва „обвързаната компетентност“ и утвърждава наличието на оперативна самостоятелност у главния архитект при приложението на чл.13 ал.3 от ЗУЧК. Относно оплакването на жалбоподателите за нищожност на обжалвания от тях административен акт на основание чл.177 ал.2 от АПК, съдът излага следните съображения относно „силата на присъдено нещо“, свързана с влязлото в сила решение № 1012/21.07.2022г., постановено по адм.дело № 1121/2022г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменен отказ на главния архитект на Община Варна, обективиран в писмо № АУ027959ВН_001ВН/13.04.2022г. да издаде разрешение за поставяне на преместваеми обекти по чл. 13, ал. 3 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие. И преписката е върната на главния архитект на Община Варна, за произнасяне по заявление рег. № АУ027959ВН от 23.03.2022 г. на „Златни пясъци“ АД, „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД и „Голдън турс“ ЕООД. На първо място, горепосоченото съдебно решение е постановено по реда на чл. 173 ал.3 от АПК, който предвижда при незаконен отказ да се издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му, макар и в него да е цитиран чл.173 ал.2 от АПК, защото е важен диспозитива на решението, а не неговите мотиви, в които е посочено основанието за издаването му. Тоест, не може да бъде формирана сила на присъдено нещо по отношение на указания, дадени от съда във връзка със съдържанието на акта, който трябва да бъде издаден при новото произнасяне на органа. За по-пълно изясняване на този правен въпрос, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.172а, ал. 1 от АПК определя от своя страна съдържанието на съдебното решение. Нищо извън предметния обхват на постановеното от съда по същество на спора, не е съдебно решение. Ал. 2 на чл. 172а от АПК сочи изрично, че към решението съдът излага мотиви. В съдържанието на мотивите законодателят не е включил задължителните указания, които съдът при изпълнение на правомощията си по чл. 173, ал. 2 от АПК, трябва да даде когато отмени акта и го върне на органа за ново произнасяне. Задължителните указания по чл.173 ал.2 от АПК по тълкуването и прилагането на закона представляват разяснения на съда за съдържанието на приложимата конкретна материално-правна или процесуална норма. Не указанието за отстраняване на конкретния порок на оспорения акт е задължително указание, а задължително е тълкуването на закона, който определя съответния релевантен факт или обстоятелство. Съдът не може да дава указания по съдържанието на документа. Следователно, когато законодателят казва в разпоредбата на чл.177, ал. 2 АПК влязъл в сила акт на съд, той има предвид административният акт да не противоречи на решението на съда по спорния предмет, по правните последици, обективирани в неговия диспозитив (решение № 10214 от 5.10.2015г. на ВАС по адм. д. № 1560/2015 г.). В тази връзка, намират място мотивите по т.62 в решение на Съда на Европейския съюз от 29.07.2019г. по дело С-556/17, които гласят: „съд може да дава указания относно фактите, които трябва да бъдат разгледани, и новите доказателства, които трябва да бъдат събрани, да тълкува закона и да посочи съответните елементи, които административният орган трябва да вземе предвид, но не може да обвърже този орган що се отнася до конкретната преценка в конкретния случай, която може да почива на правни и фактически обстоятелства, различни от взетите предвид от посочения съд, като например нови факти, настъпили след съдебното решение“. В разглеждания случай, налице са нови факти, настъпили след постановява на решение № 1012/21.07.2022г. Това са установените незаконни строежи, които са разположени на позиции от схемите, одобрени от министерството на туризма през 2020г., както и на преместваеми обекти на позиции от същите схеми. Този факт беше установен както от съдебно-техническата експертиза, приета по настоящото дело без оспорване от страните (видно от съдебния протокол от 31.01.2024г.), така и от решение № 1609/20.11.2023г., постановено по административно дело № 1544/2023г. (със същия съдия-докладчик), с което е отхвърлена жалбата на кмета на община Варна срещу предписание изх.№ ВН-376-00-523/14.06.2023г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол гр.Варна, в частта с което е указано на кмета на община Варна да предприеме до 25.07.2023г. действия по премахване на незаконните строежи на територията на к.к. „Златни пясъци“ в рамките на правомощията му по чл.223 от Закона за устройство на територията във връзка с чл.225а от Закона за устройство на територията по отношение на обектите с №№ 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 11, 12 и 13 от предписанието. Това решение е влязло в законна сила на 13 декември 2023г. поради необжалване в дадения от закона срок. Данни за незаконни строежи на процесните позиции има в останалите документи по делото. С оглед на гореизложеното, не е налице сила на присъдено нещо по отношение указанието на съда, дадено в решение № 1012/21.07.2022г., постановено по адм.дело № 1121/2022г. по описа на Варненския административен съд, с което е разпоредено на главния архитект на община Варна да издаде разрешение за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал.1 от Закона за устройство на територията на основание чл. 13, ал.3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие по заявление рег. № АУ027959ВН от 23.03.2022 г. на „Златни пясъци“ АД, „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД и „Голдън турс“ ЕООД. В тази връзка, не може да се обсъжда нищожност на обжалвания административен акт на основание чл.177 ал.2 от АПК. В допълнение, съдът намира за необходимо да отбележи, че по предходното съдебно решение е отменен отказ на главния архитект на община Варна да издаде разрешение за поставяне на преместваеми обекти на територията на к.к. „Златни пясъци“ на основание чл.13 ал.3 от ЗУЧК. Както беше подчертано по-горе в мотивите на настоящото решение, тази разпоредба е неприложима. Процедурата по одобряване на схема на преместваемите обекти в к.к. „Златни пясъци“ трябва да бъде изпълнена по реда на чл.38 от НАРЕДБА за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ (Загл. изм. - Решение на ОбС Варна № 542-8(14)/4.03.2021 г.) и съответно разрешението за поставянето на преместваеми обекти следва да бъде издадено от кмета на община Варна в условията на чл.53 от същата общинска наредба. Следователно, главният архитект на община Варна не е бил компетентен да се произнесе по заявлението на жалбоподателите с № АУ027959ВН от 23.03.2022 г. и неговото решение № 201/29.05.2023г. е нищожно на основание чл.146 т.1 от АПК, поради липса на компетентност. Той е следвало да препрати заявлението до компетентния орган – кмета на община Варна по реда на чл.31 ал.2 от АПК. Като не е сторил това и се е произнесъл е постановил нищожен административен акт при липса на компетентност. Преписката трябва да бъде изпратена на кмета на община Варна, който е компетентния орган по чл.53 от НАРЕДБА за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, като при постановяване на акта си трябва да се съобрази с предпоставките по чл.38 от същата общинска наредба, както и с влязлото в сила решение по адм.дело № 1544/2023г. по описа на Варненския административен съд и да вземе предвид задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени от съда в мотивите на това решение. Във връзка с изложеното, съединените жалби на трите дружества са основателни, тъй като оспорения с тях акт е нищожен, но на различно от изтъкнатото от жалбоподателите основание. При този изход на делото, тримата жалбоподатели имат право да им бъдат присъдени сторените от тях съдебни разноски, които следва да се възстановят от бюджета на община Варна. Ответникът не е направил възражение по размера на претендираните адвокатски възнаграждения. Видно от приложените договори за правна помощ между всеки един от жалбоподателите с адв. Ц. Й., по тях е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, дължимо от всяко едно от трите дружества. Заплащането е удостоверено с приложените три броя платежни нареждания към списъка за разноски, в който е включена и заплатената към съда държавна такса в общ размер от 150 лева. Воден от изложеното, и на основание чл. 173 ал.2 от АПК и чл.143 ал.1 от АПК, съдът