РЕШЕНИЕ

№ 59

гр. Плевен, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20234430102243 по описа за 2023 година Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: •••, Седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404 р-н Триадица, бул. “България” №81 В, представлявано от юрк. Б.Т. /Пълномощник на •••/ против П. Х. Х., ЕГН ••••••••••, гр.Плевен, •••, в която се твърди следното: между страните „Кредисимо“ ЕАД, в качеството си на кредитодател, и П. Х. Х., ЕГН ••••••••••, в качеството си на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 822156 на 09.02.2017 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

Съгласно чл.9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит 822156 от 09.02.2017 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

На 09.02.2017год. П. Х. Х., ЕГН: ••••••••••, е сключил Договор за кредит № 822156 с Кредисимо, по силата на който е получил сумата от 2000 лева, срещу което се съгласил да върне 10 броя вноски по 224.83 лева в срок до 10.12.2017 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %. В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 oт ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл.2.6 oт ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери. Ответникът П. Х. Х., ЕГН •••••••••• е сключил на 09.02.2017 година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице - Кредисимо и да отговаря пред Кредисимо солидарно с П. Х. Х., ЕГН: •••••••••• за всички задължения по Договора за кредит с Кредисимо така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от Кредисимо.

На 09.02.2017 година Ай Тръст и Кредисимо са сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на П. Х. Х., ЕГН •••••••••• по Договора за кредит. Така Ай Тръст е изпълнило задълженията си към П. Х. Х., ЕГН: •••••••••• по Договора за предоставяне поръчителство.

Ответникът П. Х. Х., ЕГН •••••••••• не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

Кредисимо е поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения на П. Х. Х., ЕГН: •••••••••• по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство Ай Тръст е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст.

На 23.02.2021 г. Ай Тръст е погасило дължимите от П. Х. Х., ЕГН:

•••••••••• на Кредисимо суми, както следва:

1. 2000 лева /главница/ по Договор за кредит;

1. 248.3 лева /договорна лихва/ за период 09.02.2017г до 10.12.2017 година;

1. 802.76 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/; във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението.

На 23.02.2021 г. Ай Тръст е уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в правата на кредитора Кредисимо, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1313.8 лева, ведно със сумата от 469.09 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, като цедент, е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 г. От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания, между „Кредисимо“ ЕАД като цедент и „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: •••, като цесионер се установява, че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора. С Приложение № 1 към описания по-горе договор, „Кредисимо“ ЕАД е прехвърлил на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД вземанията от настоящия ответник. Видно от представената извадка от Приложение № 1 вземането на „Кредисимо“ ЕАД към ответника по гореописания Договор за паричен заем № 822156 /09.02.2017 г. е прехвърлено на „АПС Бета България“ ЕООД, за сумата от 4833.95 лв. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Направено е искане при условие, че не се приеме уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес за надлежно, то съдът да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение ответника, че дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК ••• сума в общ размер от 4833.95лв., посочена като отделни вземания по-горе.

Претендират се разноски.

• В хода на делото ищецът е направил отказ от иска за сумата 1313, 80лв.-възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и за сумата 469, 09лв. - лихва за забава по същия договор.

В срок е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез назначения особен представител адв.В.М.. Исковете се оспорват изцяло, като се излага следното: В ИМ изобщо не се съдържат твърдения и не е посочен способа, по който е сключен от разстояние процесният договор за потребителски кредит с ответника, съгласно чл.6 от ЗПК, т.е. дали това е станало по електронен път от интернет сайт на кредитодателя, по телефон или друг способ за комуникация от разстояние. Не са изложени факти и обстоятелства, от които да стане ясно, как е получено заявлението за заем от ответника; способа, по който му е предоставена преддоговорната информация съгласно чл.8 от ЗПФУР и чл. 5, ал.13 от Закона за потребителските кредити, нито с какъв способ е получено съгласието на потребителя с условията на заема. Също така не се твърди от ответника, предоставени ли са на хартиен носител екземпляри от договора за кредит, Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация и Общите условия на „Кредисимо „ЕАД, тъй като представените по делото копия не са подписани от ответника.

В ИМ молба не са изложени твърдения относно това кога и по какъв начин е усвоена от ответника предоставената сума от 2000 лева. В нарушение разпоредбата на чл. 128, т.3 от ГПК, към ИМ не са приложени посочените в приложението към нея писмени доказателства, а именно: липсва приложението към Договора за цесия, в което са посочени цедираните на ищеца суми по конкретните потребителски договори; Липсва „уведомление за цесия до длъжника", съответно доказателство по какъв начин и кога му е връчено.

Поради това, не е възможно да се индивидуализира съдържанието на твърдяното от ищеца субективно право или правоотношение, чиято защита претендира.

Оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва Договор за потребителски кредит № 822156 от 09.02.2017г. да е сключен и подписан при условията на ЗПФУР, съответно да е породил действието си между страните. Оспорва качеството на електронен документ на представения към ИМ договор за потребителски кредит, заверен единствено за вярност от ищеца.

Процесният договор за потребителски кредит не съдържа каквито и да било данни, че представлява документ подписан чрез електронна платформа, нито видът, в който е представен, установява съвпаднали насрещни волеизявления на страните за сключването му, нито за осъществено електронно потвърждаване за встъпване в облигационна връзка при посочените в него параметри.

Не са ангажирани данни, съгласно носената от ищеца доказателствена тежест, предвид императивните разпоредби на чл.18, ал.1, т.1 и ч.10, ал.1 ЗПФУР - няма доказателства, че ответникът е автор на подадено по електронен път заявление за отпускане на кредит, съгласно чл.18, ал.2 от с.з.

Съгласно чл.5 ал.1-3 от ЗПК/ редакция към 09.02.2017г/, когато договорът е сключен от разстояние, кредиторът, съответно - кредитният посредник, предоставя преддоговрна информация, посредством формуляр, незабавно след сключване на договора. В случая, процесният договор за потребителски кредит не е подписан от ответника, нито са подписани СЕФ и Общите условия. Предвид това, не може да се направи обоснован извод, че потребителят е бил запознат с всички условия по паричния заем, преди приключване на сделката, нито, че такава сделка реално е била сключена между посочените страни.

Ако се приеме, че страните са били обвързани от процесния договор, то той страда от съществени пороци, водещи до неговата нищожност.

В представеното по делото копие от договора за потребителски кредит № 822156/ 09.02.2017г. в т.8, липсва задължителното съдържание, съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК относно годишния процент на разходите /ГПР/, който е посочен само цифрово. Съгласно разпоредбата на чл.19 ЗПК, следвало е да се посочат взетите предвид общи разходи по кредита, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв в вид, в т.ч. и тези дължими на посредниците за сключване на договора/ изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Не е посочена формулата, по която е изчислен ГПР.

Действително приложеният в кредитното правоотношение ГПР е различен и надвишава посочения в договора размер от 50%. с което ответникът, като потребител е бил въведен в заблуждение, довело до неравноправност и следователно- нищожност на тази уговорка В чл.4 от процесния Договор е посочено, че усвояването на сумата, предмет на кредита зависи от предоставяне на обезпечение: банкова гаранция, съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на Заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице /Поръчител/ в 48 часа от подаване на Заявлението. В резултат на тази клауза, в ИМ се твърди, че ответникът е сключил Договор за предоставяне на поръчителство с „АЙ Тръст“ ЕООД срещу уговорено възнаграждение. Това възнаграждение на дружеството поръчител е разход по кредита, който е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР по аргумент от §, , т.1 ДР ПК, с което е нарушен чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК.

Прилагането на различен размер на ГПР представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, защото на ответника не му е било разяснено по ясен и разбираем начин какви са всички разходи, които следва да направи и какъв е техният размер.

Това влече нищожност на цялата кредитна сделка, тъй като липсва задължителен реквизит в съдържанието на договора по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

В представения по делото Стандартен европейски формуляр не е посочено задължение на ответника, да обезпечи заема, нито че следва да заплаща такса възнаграждение на поръчителя в изрично посочен размер. Такъв размер не е посочен и в Договора за кредит.

От справката в Търговския регистър е видно, че двете дружества “Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са свързани дружества, от което сочи, че кредиторът е знаел за допълнителните разходи, които ответникът следва да направи под формата на уговорено възмездно поръчителство.

Процесният договор за потребителски кредит е нищожен и съгласно чл.26 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, чрез включване в съдържанието му задължителна клауза за предоставяне на обезпечение, чрез възмездно поръчителство.

От клаузите на чл.4, ал.1-3 от договора за кредит е видно, че ако потребителят е заявил кредит без обезпечение, заявлението му се разглежда в 14 дневен срок от подаването му. С оглед обстоятелството, че става дума за „бърз кредит“, при който потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока за одобрение, както и възможността да не получи одобрение, на практика превръщат сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаване на заема. Това по същността си е неравноправно третиране на потребителите, с оглед срока от 24 часа, за разглеждане заявлението в полза на тези, посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство от ЮЛ, одобрено от кредитора. Клаузата на чл.4 от договора влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя.

Договорът за поръчителство е нищожен на самостоятелно основание.

Страни по договора за поръчителство са кредиторът и поръчителя - свързани дружества с общ принципал, като длъжникът се явява трето за това правоотношение лице/ арг. от чл.138 ЗЗД/. Волята на длъжника не е правопораждащ елемент от фактическия състав за валидно възникване на поръчителството. Клаузата задължаваща, длъжника да заплаща възнаграждение на поръчителя, вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП. В случая длъжникът по този договор не получава насрещна престация, поради което е изпълнен общият фактически състав на чл.143 ЗЗП. Тази уговорка е неравноправна и не поражда правни последици за ответника - потребител. Освен това е в противоречие с Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК - чл.16, тъй като кредиторът е длъжен преди сключването на договора да направи оценка на кредитоспособността на заявителя. Разпоредбата на чл.16 ЗПК задължава финансовата инститиуция да не кредитира по безотговорен начин и да прехвърля риска от неизпълнение на това си задължение върху самия длъжник, чрез увеличаване размера на задължението му.

Оспорва твърденето, че „Ай Тръст“ ЕООД е заплатило задълженията на ответника по процесния договор за кредит и е встъпило в правата на кредитора, тъй като липсват валидни доказателства относно това обстоятелство. С оглед свързаността на двете дружество - кредитор и поръчител, съществува възможност отношенията по погасяване дълга на ответника да се уреждат само документално, без да е осъществено реално плащане. Това обстоятелство отново поставя потребителя в неравностойна позиция спрямо търговеца. По делото не са представени и не са ни връчени заверени копия от документи, удостоверяващи изплащането на дълга и уведомяването на длъжника за това от поръчителя на основание чл.143, ал.1 и чл.144 ЗЗД.

С оглед гореизложеното, поради нищожност на процесния договор за кредит на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл. 26 ЗЗД, договорът за поръчителство не е породил действие. Съгласно разпоредбата на чл.138, ал.2 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само за действително задължение. Ако главното задължение е нищожно, поръчителството не може да породи действие. В резултат на това, ищецът не е придобил претендираните вземания срещу ответника по силата на договора за цесия от 02.03.2021г. с "Ай Тръст" ЕООД, поради което предявените искове са неоснователни.

В условията на евентуалност, прави възражение за изтекла погасителна давност, както следва:

На основание чл.110 ЗЗД, претендираното от ищеца вземане за главница в размер на 2000 лева по процесния договор за кредит, към датата на подаване исковата молба 24.04.2023 г. е погасено по давност още на 11.12.2022 г. На основание чл.111 б“в“ от ЗЗД, към датата на подаване исковата молба 24.04.2023г. претендираните от ищеца суми за договорни лихви 248.3 лв. са погасени по давност още на 12.12.2020г. Поради погасяване по давност на главното задължение, не се дължат претендираните лихви за забава в размер на 802.76 лв.

Моли съда да отхвърли исковете.

В о.с.з. ищецът не изпраща представител, редовно призован.

В о.с.з. ответникът се представлява от особения представител адв.М., която оспорва исковете и парви искане съдът да ги отхвърли. Навежда доводи в о.с.з.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните в хода на делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното ч.гр.д.№ 5609/2022год. по описа на ПлРС се установява, че по същото по искане на заявителя /сега ищец/ е издадена запоред за изпълнение срещу длъжника /сега ответник/ за процесните суми. Искът на основание чл.422 от ГПК е предявен в срок и е допустим, а вземането е идентично в двете производства.

По делото се установява факта на сключване на договор за потребителски кредит №822156 от 09.02.2017год./л.15 и сл. от делото/, със страни ответникът, като заемател, и „КРЕДИСИМО“АД, като заемодател, със следните параметри, съобразно Приложение №1 към договора: предоставен заем от 2000лв, за срок от 10 месеца, при ГПР 50% и фиксиран ГЛП от 26, 24%; общ размер на всички плащания – 2248, 30лв., с месечна вноска от 224, 83лв. и падеж на последната вноска - 10.12.2017г., по погасителен план. Представени са и Общите условия към договора, подписани, на всяка страница от страните по договора, съобразно изискванията на чл.11 ал.2 от ЗПК. Установява се също, че на заемателя е предоставен СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредити, подписан от страната.

По делото се установява също и факта на сключване на договор за цесия от 02.03.2021г. между „КРЕДИСИМО“ЕАД, и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД- от една страна, като цеденти и ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като цесионер; видно от Приложение №1 към него /представено по заповедното производство/, е прехвърлено и вземането против ответника по договор за кредит. Установява се също, че цедентите са упълномощили цесионера /пълномощните съща са представени в заповедното производство/ да уведоми длъжниците за станалата цесия. По делото няма доказателства за връчване на уведомление за станалата цесия на ответника, но съдът приема, че същото е редовно връчено на особеният представителна ответника, с връчването на преписите от исковата молба и приложенията й.

По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза от ВЛ К.Т., от заключението по която се установява следното: Експертизата предоставя снимки на екран от процеса на попълване на данните в интернет платформата на „Credissimo" относно услугата „Плати после", кредитен продукт „Credissimo плюс". Кандидатстването става на сайта на дружеството https: //credissimo.bg. Чрез електронен онлайн калкулатор и плъзгачи се изчислява крайния размер на кредита, според зададената от кредитополучателя първоначална информация. Подаването на заявление за кредит и подписването на договора се извършват изцяло онлайн. Кредисимо разполага със софтуерна система, с която обработва голям брой заявления за кредити за много кратко време. На сайта е дадена подробна информация за начина на попълване на електронния формуляр.За процесния период визията на на Интернет страницата на Кредисимо ЕАД на сайта www.credissimo.bg:

Ако клиентът няма регистрация, следва да попълни данни за ЕГН, телефон за връзка, електронна поща и парола за достъп, както и да даде съгласие, че е Запознат/а с информацията в Декларация за обработване на лични данни на Кредисимо ЕАД и с цел да бъда информиран за преференциални условия и отстъпки, от които може да се възползва, както и за предстоящи промоционални активности, декларира съгласието си за обработване и съхранение на посочените лични данни за маркетинг цели. От П. Х. Х. е попълнена следната информация: трите имена, ЕГН, номер и дата на лична карта, дата на раждане, адрес, телефонен номер, електронен адрес, заявена сума-2000 лева. След попълване на личните данни в процеса на кандидатстване клиентът достига до стъпка, в която чрез маркиране на предварително празни чек-боксове с хиперлинкове към документи и натискане на бутона „вземи парите сега" клиентът декларира, че се е запознал със СЕФ, проверил въведените данни и приема ОУ и Договора и ОУ на Лоялна програма, Декларира, че дава съгласието си за предоставяне, обработване и съхранение на посочените лични данни за целите на учредяване на избрания вид обезпечение. Процесът по кандидатстване не може да бъде финализиран без да са маркирали тези три чекбокса. Процесът завършва с натискане на бутона „Вземи парите сега"Административният панел на Кредисимо ЕАД е отразил с „да" направените от клиента отметки и действие (натискане на бутон). Ако клиентът не е маркирал чекбокси (както в случая клиентът не е искал да се присъди към Лоялната програма на Кредисимо ЕАД и не е дал маркетинг съгласие и съгласие за сключване на застраховка) изборът се отбелязва в административния панел с „не". На 09.02.2017год, в 15: 36 часа на електронна пощенска кутия „pav4o 5888@abv.bfi“ автоматично е изпратен договора за кредит и СЕФ. В о.с.з. ВЛ заявява, че по технически стъпки и параметри е спазена процедурата при сключване на договора, като самият кредитополучател или лицето, което стояло зад компютъра е въвел данни и процедурата е приключила със сключване на договор със съгласие с условията и маркирането на точки, по които е съгласен или несъгласен по отношение на даване на данни, събиране на информация, съгласяване с лоялна програма. Заявяа също така, че ответникът е имал възможността, след преценка, да се откаже да сключи договора, но не е сторил това.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съдът намира, че в случая отношенията между страните следва да се уреждат по реда на чл.240 от ЗЗД, доколкото ЗКИ е неотносим. Заемодателят - цедент е финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ и по силата на цитираната разпоредба е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което, може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност, в областта на потребителското кредитиране, обаче не я прави банка, поради което сключеният между страните договор за кредит, няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл.240 от ЗЗД и съответно – намират приложение нормите на ЗЗД.

Съдът приема, съобразно събраните по делото доказателства, че между ответника като заемател и „КРЕДИСИМО“ АД, като заемодател, е сключен договор за заем, за сумата от 2000лв., като сумата по кредита е получена от страна на заемателя. Съдът приема за установен и факта на сключването на договор за поръчителство между кредитора по договора за заем и АЙ ТРЪСТ- като поръчител, както и факта на изпълнението на задълженията по договора, от страна на поръчителя, в качеството му на солидарен длъжник. С оглед на извършеното плащане от страна на АЙ ТРЪСТ- като поръчител, съдът приема, че същият е встъпил в правата на кредитора по договора за заем. Съобразно нормата на чл.146 от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредитора има против длъжника и може да предяви против него обратен иск по чл.143 от ЗЗД. По делото се установява и факта на сключване на договор за цесия между кредитора и поръчителя - от една страна, като цеденти, и ищецът в настоящето производство- „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като цесионер, с който е цедирано вземането. В случая ищецът черпи правата си от суброгиралият се поръчител, а не от кредитора - заемодател, поради което и възражението на ответника, че в процесния договор за кредит не е предвидено право на кредитора да прехвърли вземането на трето лице, се явява неоснователно. Съдът приема, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител, назначен от съда при спазване на установената в ГПК процедура и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици, в т.ч. и за цесията. С оглед на изложеното, съдът приема, че е налице първата предпоставка за уважаване на предявеният иск, а именно качеството на кредитор на ищеца спрямо ответника.

По отношение на възраженията за нищожност спрямо договора за кредит и спрямо клаузата за договорна лихва, съдът намира за установено следното: съдът приема, че процесният договор за заем, не се явява нищожен на посочените основания по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10, т.12, т.20 от ЗПК, доколкото подробна регламентация в тази насока се съдържа в договора, в Общите условия към него и СЕФ, подписани от ответника. По отношение на уговорената в договора възнаградителна лихва, съдът намира за установено следното: както бе посочено по- горе, с Договора за кредит, страните са уговорили ГЛП- 26, 24%, при ГПР - 50%, с конкретен размер на възнаградителната лихва, отразев в погасителния план, включен в месечната погасителна вноска. Възнаградителната лихва има характер на цена на предоставената услуга, като нейната стойност, следва да се съизмерява, както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за които се уговоря връщането, както и с обстоятелството дали е обезпечен. Към датата на сключване на договора е налице законово ограничение на максималния размер на възнаградителната лихва, по реда на чл.19, ал.4 от ЗПК /ДВ бр. 35/2014г в сила от 23.07.2014г./, където е посочено, че годишният процент на разходите, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Годишният процент на разходите включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи– лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит- чл. 19, ал.1 от ЗПК. Нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК служи именно за рамка на размера на уговорените лихви по кредита, като при нарушение на нормата, клаузите в договора за дължимостта на всеки един от компонентите на ГПР, се явяват нищожни. В случая съдът приема, че не е налице нарушение на посочената законова норма, уговореният ГПР е в рамките на законоустановеният размер и клаузата за договорна лихва не се явява нищожна на посоченото основание; не е налице и противоречие с добрите нрави.

По отношение на приетото за съвместно разглеждане възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира същото за неоснователно поради следното: съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът за установяване на вземането се счита за предявен, считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК - или в случая това е датата 26.10.2022год. Именно към тази дата следва да се извършва преценката за това изтекла ли е погасителната давност спрямо вземането на ищеца, като се съобрази нормата от ЗЗД, съгласно която погасителната давност започва да тече от изискуемостта на вземането - в случая с настъпването на срока на договора – 10.12.2017г. Съдът приема, че е приложима общата петгодишна давност, която към датата на заявлението - 26.10.2022г не е изтекла и вземането не е погасено по давност. Съдът намира възражението на ответника, чрез особения му представител, за погасяване по давност на претенцията за главница и лихви за неоснователно. При разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания. В този случай, задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора - арг. чл.66 ЗЗД. При постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост- арг. ТР №5/2019г на ОСГТК на ВКС. Както бе посочено по- горе, в случая е налице настъпване на крайния срок на договора, но вземането на ищеца както за главница, така и за лихви, не е погасено по давност.

С оглед изложеното съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1, вр. чл. 146, ал.1, вр. чл. 143, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, са основателни и следва да бъдат уважени.

При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски изцяло за заповедното и за исковото производство, а именно: разноски за исковото производство в общ размер 1507, 04лв. / за внесена д.такса, хонорар на особен представител и вещо лице, както и определенов минимален размер възнаграждение за един юрисконсулт - 100лв./, разноски за заповедното производство – в размер 96, 68лв.-д.такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Воден от горното, съдът