Решение № 851 от 23.4.2024 г. на Административен съд - Добрич по дело № 329/2023 г.

Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на „България Тианшинонг Фийд Ко“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], „Западна крайградска зона“, ул. 7, № 19, представлявано от управителя Н. Й. М., срещу Ревизионен акт № 03000822003667-091-001/03.02.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта, потвърдена с Решение № 59/02.05.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ –Варна, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, „Хаус Маркет България“ Е., „Синокс“ ЕООД, „Аресгаз“ Е. и множество други фактури, издавани от различни доставчици за покупка на стоки за бита, за данъчните периоди на дванадесетте месеца на 2020 г., за единадесет месеца на 2021 г.(без м.март 2021 г.) и за данъчните периоди на месеците април, май и юни 2022 г. и са установени задължения в размер на 3 947, 21 лв. – главница и съответните лихви.

Жалбоподателят заявява, че оспорва РА и в частта по ЗКПО, с която не са признати разходи за горива за 2020 г. и за 2021 г. и за закупени вещи като със сумите на непризнатите разходи е увеличен финансовия резултат за съответните години (т.2 от Решение № 59/02.05.2023 г. по чл.155 от ДОПК).

Жалбоподателят заявява, че не оспорва РА в частта му по ЗКПО, с която е увеличен финансовия резултат от дейността за 2021 г. със сумата от 2 990, 87 лв. ( т.4 от Решение № 59/02.05.2023 г.) и в частта му по ЗДДС, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит по 2 бр. фактури, издадени от „К. 2000“ ЕООД в размер на 1 931 лв.

Жалбоподателят не е съгласен с ревизионния акт в оспорените части. Счита за неправилни изводите на органите по приходите, че процесните покупки на горива, санитарен фаянс, мебели, бяла техника и други стоки за бита не били свързани с икономическата дейност на дружеството. Излага подробно в жалбата доводи, че закупените активи са изцяло свързани с дейността на предприятието. Разходите за гориво се налагали, поради необходимостта от осигуряването на транспорт на персонала от [населено място] до предприятието, което е извън града. С останалите вещи било оборудвано предприятието, производствената база. Вещите били необходими на работниците, вкл. и за посрещане нуждите на управителите с постоянно пребиваване в Китай, като и на китайските специалисти, които били настанявани на територията на предприятието, а не на хотел в града. Счита, че незаконосъобразно органите по приходите са увеличили финансовия резултат за съответните години със сумите на непризнатите разходи. Оспорва и непризнаването на право на приспадане на данъчен кредит по издадените от доставчиците на процесните активи фактури. В съдебно заседание, управителят на дружеството, Н. М. се явява лично и с адв.И. С. и заявява, че поддържа жалбата. Моли оспореният акт в потвърдената му част да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна - Директор на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител - надлежно упълномощен гл.юрисконсулт, Д. С., оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й. Изразява становище, че обжалвания ревизионен акт и потвърждаващото го решение са правилни и законосъобразни. Счита, че жалбоподателят не е оборил фактическите и правните изводи на органите по приходите, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение.

А. съд – Добрич, V състав извърши проверката по чл.160, ал.2 от ДОПК за законосъобразност на оспорения административен акт от фактическа и правна страна и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата Жалбата е частично допустима.

Ревизираното дружество е оспорило ревизионния акт по административен ред с жалба, получена от директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП с вх. № Ю-59 на 02.03.2023 г. Оспорването е направено в 14-дневния срок по чл.152, ал.1 от ДОПК. Директорът на Дирекция "ОДОП“- Варна се е произнесъл с Решение № 59/02.05.2023 г., с което е потвърдил изцяло ревизионния акт в частта му на установените задължения за ДДС, а в частта му по ЗКПО РА е отменен, а преписката е върната на директора на ТД на НАП –Варна за възлагане на друг ревизиращ екип.

Решението е съобщено на дружеството чрез връчването му по електронен път на 03.05.2023 г., а жалбата срещу РА, наречена „възражение“ е подадена от управителя на дружеството, Н. Й. М., по електронен път на 16.05.2023 г., т.е. в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК.

Жалбата е допустима в частта й, с която се оспорват установените с ревизионния акт задължения за ДДС, тъй като с решението си по чл. 155 от ДОПК директорът на Дирекция „ОДОП“ е потвърдил ревизионния акт единствено в частта му по ЗДДС. В частта, с която се оспорват задължения по ЗКПО, жалбата е недопустима, понеже ревизионният акт е изцяло отменен, а преписката е върната за нова ревизия. Нормата на чл. 156, ал. 1, изр. 1 от ДОПК определя, че по съдебен ред може да се обжалва само частта на ревизионния акт, която не е отменена с решението по чл. 155.

Жалбата следва да се остави без разглеждане като недопустима в частта й, с която се оспорват задължения по ЗКПО.

Разгледана по същество в допустимата й част, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна се установява, че ревизионното производство е открито със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000822003667-020-001/19.07.2022 г. на Е. С. Х., началник Сектор „Ревизии“ и компетентен орган по см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, видно от Заповед № Д-14/03.01.2017 г. на М. К.- директор на ТД на НАП-Варна. Със ЗВР е наредено да се извърши ревизия на „България Тианшинонг Фийд Ко“ ООД, [ЕИК], за задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.01.2022 – 30.06.2022 г. и за корпоративен данък, определен е срокът, ревизиращите органи и ръководителя на ревизията.

Съдържанието на заповедта съответства на чл.113, ал.1 ДОПК. ЗВР е връчена по електронен път на жалбоподателя на 27.07.2022 г., с което е спазено изискването на чл.113, ал.2 от ДОПК.

Издадени са няколко заповеди за изменение на ЗВР, с които е удължен срока на ревизията до 23.12.2022 г. като ден преди крайния срок за приключване на ревизията, със Заповед за изменение на ЗВР № Р- 03000822003667-020-004/22.12.2022 г. на Е. С. Х., началник Сектор „Ревизии“, е разширен периодът на установяване на данъчните задължения за ДДС като са добавени и всички данъчни периоди на 2020 г. и 2021 г. В хода на ревизионното производство са връчвани искания за представяне на документи и са давани обяснения от законен представител на ревизираното търговска дружество.

Издаден е Ревизионен доклад с № Р-03000822003667-092-001/06.01.2023 г., който е подписан с квалифицираните електронни подписи на органите по приходите, определени да извършат ревизията - ръководителя на ревизията, Й. Р. и Н. Й. - старши инспектор по приходите.

В съответствие с чл.117, ал.4 ДОПК, ревизионният доклад е връчен на жалбоподателя на 09.01.2023 г. по електронен път.

В 14-дневния срок по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, законният представител на дружеството, управителят Н. М., е подала възражение, вкл. и в частта по ЗДДС, предмет на настоящото производство.

На 03.02.2023 г. е издаден оспорения в настоящото производство Ревизионен акт № 03000822003667-091-001/03.02.2023 г., подписан с квалифицирани електронни подписи на възложителя на ревизията, Е. С. Х. и ръководителя на ревизията, Й. Р.. Актовете в хода на ревизионното производство са съставени чрез информационна система "Контрол" на НАП като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 35 от смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и представляват текстов запис, съхраняван в електронна форма. На основание чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК ответникът по жалбата е представил същите в заверен препис на хартиен носител. Посочените електронни документи са подписани с валиден квалифициран електронен подпис от органите по приходите, посочени във всеки от тях като техни издатели, като това обстоятелство е видно от приложение в данъчната преписка електронен носител. Според чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014, правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Следва да се приеме, че всички актове - заповедта за възлагане на ревизията, заповедите за спирането и възобновяването на ревизионното производство, ревизионният доклад и ревизионният акт, съдържат подпис на органа, техен издател, като задължителен реквизит, предвиден и в чл. 117, ал. 1, т. 10 от ДОПК и чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК.

От данните по делото е видно, че основният предмет на дейност на жалбоподателя, „ България Т. Ф. К.." ООД, е производство на фуражи – готови храни, пълноценни фуражи за селскостопански животни. Производството се осъществява във Фуражен завод, находящ се в [населено място], Западна крайградска зона, ул.7, № 19. От представения Сертификат за произход и свободна продажба, издаден на 07.07.2020 г. от изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните (л.328) се установява, че ревизираното дружество е регистрирано с рег. № 089300146 като производител на комбинирани фуражи на основата на фуражни суровини от растителен произход, предназначени за изхранване на прасета.

Дружеството е с трима управители към датата на издаване на РА, Н. М. и китайските граждани, Ж. Ж. и Т. Ч.. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 19.09.2013 г. Органите по приходите са приели в ревизионния доклад, че дружеството води своето текущо счетоводство и изготвя финансовите си отчети в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството. При ревизията е установено, че дружеството не е санкционирано за нарушения на счетоводното законодателство или на Закона за разплащанията в брой.

С оспорения ревизионен акт в потвърдената му част по ЗДДС за всички данъчни периоди са установени задължения за внасяне, вследствие от неправомерно упражнено право на приспадане на данъчен кредит по множество фактури, подробно описани на стр.9-14 от РА, издадени от „Хаус Маркет България“ Е., „Синокс“ ЕООД, „Аресгаз“ Е. и други различни доставчици за покупка на стоки за бита и за горива, за данъчните периоди на дванадесетте месеца на 2020 г., за единадесет месеца на 2021 г.(без м.март 2021 г.) и за данъчните периоди на месеците април, май и юни 2022 г. 1.Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 3240006068/16.06.2022 г. и № 3240006067/16.06.2022 г., издадени от доставчика „Хаус Маркет България“ Е.:

С Искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-03000822003667- 040-003/08.12.2022 г., били изискани доказателства, че закупените стоки са свързани с дейността на дружеството.

В отговор на искането дружеството дало обяснения, че фактури № 3240006068 и № 3240006067 от 16.06.2022 г., издадени от „Хаус Маркет България“ Е. били авансови плащания за доставка на оборудване, но към момента нямало направена доставка. В хода на ревизията е изпратено искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения.

При насрещната проверка, доставчикът, „Хаус Маркет България“ Е. представил копия на фактури и кредитни известия, издадени за извършените от името на ревизираното дружество покупки. А в допълнително разяснение доставчикът заявил, че в магазин „ИКЕА“ [населено място] се издава фактура за авансово плащане при избор на стоки в магазина. При получаване на стоките от клиента се издава кредитно известие и фактура. Б. извършени проверки на продадените артикули в официалния уебсайт на „Хаус Маркет България“ Е. - „[интернет адрес]", при които ревизията установила, че са фактурирани маси, шкафове, врати.

Съгласно обясненията на дружеството фактури № 3240006068 и № 3240006067 от 16.06.2022 г., били за авансови плащания, по които към момента все още нямало осъществени доставки, нямало получени стоки. Но съгласно установеното при извършената проверка на доставчика по авансова фактура № 3240006067/16.06.2022 е приключила с фактура № 2020040061, а доставката по № 3240006068 не е осъществена, издадени са ДКИ от № 6260007116/11.9.2022 г. и №6260007165/15.09.2022 г. Била извършена проверка и в ИМ на НАП- ИС Контрол, при която се установило, че издадените кредитни известия не били включени в дневник покупки на „България Тианшинонг фийд Ко.“ ООД.

По тези съображение не е признато право на приспадане на данъчен кредит по гореописаните 2 фактури за ДДС в размер на 885, 97 лв.

3.Относно упражнено право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 1000000417/20.06.2022 г. и № 1000000423/29.06.2022 г., издадени от доставчика, „Синокс“ ЕООД.

В отговор на искането от 08.12.2022 г. ревизираното дружество дало обяснения, че фактурите са издадени за покупка на комплекти за тоалетна – 2 броя и мивка, смесители, фурна, котлони и аспиратор, складирани в административната сграда и все още немонтирани.

При насрещната проверка доставчикът „Синокс“ ЕООД представил копия на същите фактури, издадени на жалбоподателя за закупените вещи.

В РД „Фактически и правни изводи на стр.40 са цитирани нормите на чл.69, чл. 70, ал. 1 т. 2 от ЗДДС и е направен извод, че жалбоподателят нямал право да приспада данъчен кредит по процесните фактури в общ размер от 623, 50 лева, поради това, че стоките са за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

4.Относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по издадени на жалбоподателя 17 бр. фактури от различни доставчици за покупки на стоки за бита и бяла техника ( чаршафи, масажор, саксии, лед-лампи, прахосмукачка, пералня, готварска печка, хладилник, фритюрник, матраци, стелажи, шкафове за бани и др. подобни), описани в раздел V, т.3.5 от РД Органите по приходите на основание чл. 70, ал. 1 т. 2 от ЗДДС са извели извод, че жалбоподателят нямал право да приспада данъчен кредит по процесните фактури, поради това, че стоките са за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

5.Относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по издадени на жалбоподателя 144 бр. фактури от различни доставчици за покупки на горива – дизел и бензин, описани в таблица в раздел V, т.3.5 от РД. Във всяка фактура е отбелязан номерът на МПС или е посочена техниката, за която е послужило горивото.

Видно е, че процесните фактури са издадени от няколко доставчици на горива и при насрещните проверки са потвърдени от тях, освен фактура с № 401003879 от 01.03.2020 г., с която е начислено ДДС от 16, 67 лв. на стр.49 от РД се твърди, че към фактурите не били представени придружаващи документи – пътни листи, пътни книжки или др. и нямало доказателства, че направените разходи са свързани с облагаемите доставки и с дейността на дружеството.

С тези съображения не е признато упражненото право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за горива.

В данъчната преписка са приложени пътни книжки в нечетлив вид. При повторното им изискване с искане от 16.12.2022 г. документи не са представени. Не били представени документи за косачка и ел.резачка, отразяващи работни часове и разход на гориво за час, доказващи направените разходи за дейността на дружеството.

Затова при ревизията е прието, че ревизираното лице не доказва разходите за гориво да са свързани с извършваните облагаеми доставки.

6. Относно извършена корекция на данъчния кредит за кредитни известия, издадени от „Аресгаз“ Е. – кредитно известие № 0001597624/31.12.2021 г. и № 0001621328/30.04.2022 г. Позовавайки се на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС при ревизията е прието, че данъчният кредит следва да се коригира в периодите, в които са издадени кредитните известия: за данъчния период на м.12/2021 г. със сума -70, 83 лв. по КИ № 0001597624/31.12.2021 г. и за данъчния период на м.04/2022 г. със сума – 62, 42 лв. по КИ № 0001621328/30.04.2022 г. Жалбоподателят, чрез управителя си Н. М., в жалба по административен ред, наречена „възражение“ от 02.03.2023 г., излага подробни и детайлни обяснения за упражненото от дружеството право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, като че както закупеното гориво, така и закупените други вещи се ползват изцяло за дейността на дружеството.

С Решение № 59/02.05.2023 г. директорът на Дирекция „ОДОП“ е приел възраженията за неоснователни. В мотивите на решението не са признати представените пътни листи и пътни книжки, понеже били нечетливи. По отношение на останалите закупени стоки е прието, че същите не били свързани с дейността на дружеството и затова РА е потвърден.

Съдът приема, че РА в оспорените му с допустима жалба части е правилен и законосъобразен.

Относно установените задължения за ДДС, не е спорно между страните, че доставките са реални, т.е., че са осъществени. Спорна е втората предпоставка за признаване на данъчен кредит, а именно, че използването на закупените стоки и горива е било във връзка с облагаемите сделки на ревизираното лице.

По делото бяха представени писмени доказателства – четливи заверени копия на пътни листи и пътни книжки на автомобилите, чиито регистрационни номера са цитирани в процесните фактури. Същите не могат да бъдат ценени като годни доказателства с оглед момента на представянето им, в хода на съдебното производство, и липса на данни за В заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се сочи, че доставчиците на дружеството по издадените към него фактури, предмет на спора, са отразили фактурите в отчетните си регистри по чл.124 от ЗДДС, а именно дневници за продажби, както и справки-декларациите по ЗДДС за съответните данъчни периоди.

По отношение на фактура № 401003879 от 01.03.2020 г., издадена от „ОМВ България"ООД, за която в РА се посочва, че няма издавана фактура с подобен номер, вещото лице установява, че същата е отразена в счетоводната отчетност на дружеството - жалбоподател под номер 301/12, като закупеното гориво е вложено по съответното направление. Проблемът с фактурата, описан в РА, се дължи на допусната грешка от доставчика „ОМВ България"ООД, който е посочил [ЕИК], респективно ДДС номер BG2021866602 и адрес [населено място], "Крайкрацка" ул.7 19 като останалите данни, а именно наименованието на дружеството- получател, съответстват. За затова при генериране на справка за издадените към жалбоподателя фактури, процесната не е отразена, съответно и в РА е направен извод, че няма издадена такава фактура.

Експертът дава заключение, че е налице отразено плащане на фактурите в счетоводната отчетност на жалбоподателя, като фактурите за горива, както и фактурите за закупени различни стоки и материали от описаните в ревизионния акт доставчици, са плащани по касов път. Вещото лице дава заключение, че за доставките, предмет на спора, са налице първични счетоводни документи, като същите са съставени редовно от дружествата - доставчици. Фактурите са отразявани в дневниците за покупки на дружеството жалбоподател, като в някои случаи това действие е извършвано в период, следващ периода на издаване на фактурите, но при съблюдаване преклузивния срок, регламентиран в 72 от ЗДДС. В някои случаи, за конкретни фактури е приспаднат частично данъчен кредит, в размер съответстващ на придобити стоки, за които е прието, че са с право на данъчен кредит, като в останалата част данъчния документ е посочен като доставка без право на данъчен кредит.

Според експертизата единствено издадените кредитни известия от „Арес газ" Е. през отчетни периоди м.12.2021 г. и м.04.2022 г. не са отразени в законовия срок, а именно в периода на издаването им, а са включени в дневника за покупки и СД за данъчен период м.10.2022 г. С изключение на 6 бр. фактури, а именно № 741017181 07.07.2021 г., № 6931165349/10.09.2021 г., № 632022746/12.09.2021 г. № 1720106994/28.05.2022 г., № 693119621/11.06.2022г. и № 6802312941/29.06.2022 г., за покупка на бензин от различни доставчици за автомобил с рег. № [рег. номер], както и кредитните известия издадени от „Арес газ" Е., дружеството е извършило надлежно, редовно деклариране и отразяване в дневниците за покупки на описаните в обжалвания акт фактури.

По отношение на цитираните 6 бр. фактури за покупка на бензин, вещото лице посочва, че данъчен кредит не е приспадан, но в нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС е било упражнено право на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди на м.07/2021 г., м. 09/2021 г., м.05 и м. 06/2022 г. По отношение счетоводното отчитане на закупените горива, експертът дава заключение, че те са отчитани директно по дебита на сметка 601 Разходи за материали, аналитичност 109 ГСМ- бензин и 110 ГСМ-дизел /листи 181-184/, като по сметката се съдържа информация за датата на покупката, стойност на материала, количеството заредено гориво, направлението, т.е. съответния автомобил, в чиито резервоар е заредено горивото, а конкретно за бензина са налице и малки количества закупени за моторен трион и косачка. Всички закупени горива по описаните в табл.1 фактури са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 601 Разходи за материали, по дебита на сметка 4531 Начислен ДДС на покупките / в случаите, в които е налице право на приспадане на данъчен кредит/ и по кредита на сметка 401 Доставчици. Същевременно, извършеното плащане е отразено по дебита на сметка 401 Доставчици и кредита на сметка 501 Каса.

Вещото лице счита, че предвид предмета на доставките - горива и зареждането им директно в резервоарите на превозните средства, стойността им правилно е отнасяна в разходите за материали за текущия период, чрез извършеното дебитиране на сметка 601 „Разходи за материали“ и едновременно с това увеличаване на задълженията към доставчика по сметка 401 „Доставчици“.

В заключение по отношение на воденото счетоводство, в заключението се излага, че при осчетоводяване на процесиите фактури са спазени основните счетоводни принципи и е налице редовно заведено двустранно счетоводство от страна на "България Тианшинонг Фийд Ко." ООД. Получените документи са отчитани в хронологичен ред, по способа на двустранното счетоводно записване и на основата на документална обоснованост на стопанските операции. Последното било видно и от констатираните обстоятелства, описани в ревизионния доклад.

При отговора на последния въпрос, който е свързан със спора по делото, вещото лице дава заключение, че според данните в публикуваните годишни финансови отчети дружеството е отчитало нетни приходи от продажби през годините с изключение на 2017 и 2018 г. През 2019 г. е отчело 644 000 лева. За следващите години експертизата е ползвала данните по оборотни ведомости /лист 94 и следващите го/, от които установява отчетени приходи от продажба на продукция за 2020 г. в размер на 1 476 729.90 лв., за 2021 година – 213 748.63 лв., без приходи от продажби единствено за периода 04 - 06.2022 година.

Експертът посочва, че в голямата си част фактурите, предмет на спора, са издадени във връзка със закупено гориво за служебни 3 бр. автомобили, определени със Заповед № 20200103/03.01.2020 г. на управителя на дружеството – „Фолксваген Тигуан“ с рег.№ [рег. номер] дизелов, с право на данъчен кредит; Пежо 308 с рег.№[рег. номер] дизелов, с право на данъчен кредит и „Нисан Кашкай“ с рег.№ [рег. номер] с бензинов двигател, без право на данъчен кредит.

Във връзка със спорния по делото въпрос бе допусната допълнителна експертиза, по която същото вещо лице след извършено посещение в завода за фуражи на жалбоподателя, с административен адрес [населено място], Западна крайградска зона, , ул.“7“ № 19, дава заключение, че вещите, закупени с 14 бр. фактури, описани в таблица 1 от експертизата за мебели, стоки за бита, бяла техника (хладилник, фритюрник, пералня и др.) се намират на територията на предприятието Вещото лице установява също, че в обекта са налични бани и тоалетни, оборудвани с мивки, смесители, сифони, и различна санитария, Обособено е голямо помещение за хранене с маси и столове като в същото са разположени кухня, оборудвана с плотове, мивка, готварска печка, аспиратори, фритюрници, микровълнови фурни, хладилник, други готварски уреди и принадлежности. Единственият електроуред, който не би установен е съдомиялна машина, закупена с фактура издадена от „Синокс“ ЕООД.

Съдът кредитира и двете заключения по допуснатите експертизи като компетентно изготвени и обосновани, съответстващи на писмените доказателства.

По делото бяха събрани и гласни доказателства. В показанията си свидетелката Д. Д., работничка в предприятието на жалбоподателя от м. юли 2019 г., твърди, че е ходила на работа в предприятието дори и в месеците, когато не са се произвеждали фуражи, понеже се е налагала поддръжка, която се изразява основно в почистване. Свидетелката заявява, че е ходила на работа непрекъснато, понеже е получавала заплата и за тези периоди. Твърди, че поради липса на обществен транспорт до завода, работниците са били извозвани с автомобили „Пежо 308“ и „Фолксфаген Тигуан“, управлявани от управителя, Н. М. и от китайския гражданин В. Г.. Заявява също, че на територията на завода има оборудвани стаи за нощувка, които се ползват основно от китайския персонал - управители и работници - специалисти, които се налага да идват да работят с специфичното оборудване.

Съдът кредитира свидетелските показания като достоверни и дадени добросъвестно, но същите не доказват по категоричен начин за какви цели е разходвано горивото от бензин и дизел по всяка издадена от доставчика фактура., тъй като такава отчетност ревизираното дружество не е представило. Поради естеството си, показанията на свидетеля не съдържат информация за конкретни дати и цели на всяко от извършените пътувания с автомобили. Затова съдът не приема за доказана транспортна дейност, свързана с превоз на работниците от дома им до предприятието. По делото жалбоподателят не е представил данни в кои периоди кои работници са полагали труд в предприятието.

Така установената по делото фактическа обстановка потвърждава изводите на органите по приходите, че ревизираното дружество не представя категорични доказателства, че има прано на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури.

Правото на данъчен кредит възниква и се упражнява по общите правила на чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 ЗДДС. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получените от него стоки или услуги по облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС.

Относно закупените вещи- мебели, бяла техника, и други стоки за бита съдът приема, че същите са от вида на стоките, визиран в чл.70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Независимо, че се намират на територията на предприятието, те не са пряко свързани с облагаемите сделки на ревизираното дружество. В случая всички доставки са реално извършени и документално обосновани и доказани, както се установява от заключението на вещото лице по двете експертизи и от приетите писмени доказателства. Спорен между страните е въпросът дали получените стоки са използвани от получателя за нуждите на собствените му облагаеми сделки.

В нормата на чл.70, ал.1, т. 2 от ЗДДС е определено, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Закупените с процесните фактури стоки за бита не са свързани с дейността по производство на фуражи. Макар, че по делото бяха събраните доказателства за наличието на закупените вещи на територията на предприятието и за ползването им от персонала на предприятието, то правилно органите по приходите са отказали да признаят право на приспадане на данъчен кредит по сделките за закупуването им, понеже закупените вещи не попадат в нито едно от изключенията чл.70, ал. 3 от ЗДДС.

Нормата на чл.70, ал. 3, т. 1 от ЗДДС предвижда, че възниква право за ползване на данъчен кредит при доставка на специалното, работното, униформеното и представителното облекло и личните предпазни средства, предоставяни безвъзмездно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата му дейност. Всички събрани в хода на съдебното производство доказателства установяват, че закупените вещи са на територията на предприятието и са предназначени да се използват изцяло от работниците на предприятието български граждани и чужденци. Но няма как те да бъдат причислени към нормата на чл.70, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, тъй като представляват вещи, различни от работно облекло, за което е единственото предвидено изключение.

С оглед тези съображения съдът приема, че ревизионният акт е постановен в съответствие с материалния закон в частта му, с която приходната администрация е отказала да признае право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.69, ал.1, т.1 във вр. с чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС по фактури за закупени стоки от „Хаус Маркет България“ Е. за 885, 97 лв., от „Синокс“ ЕООД за 623, 15 лева, както и по множество фактури, издавани от различни доставчици, описани в табличен вид на стр. 41-42 от РД, с които са закупувани мебели, обзавеждане, техника – стоки за бита.

Относно фактурите за закупено горива от дизел и бензин, съдът приема, че по делото не се събраха категорични доказателства за твърденията на жалбоподателя, че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, при наличието на която се признава право на приспадане на данъчен кредит. Цитираната норма определя, че правото е налице при транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата му дейност.

Свидетелските показания не доказват по категоричен начин за какви цели е разходвано горивото от бензин и дизел по всяка издадена от доставчика фактура. Подобна отчетност ревизираното дружество не е представило. Поради естеството си, показанията на свидетеля не съдържат информация за конкретни дати и цели на всяко от извършените пътувания с автомобили. Отделно от това в хода на ревизията не са представени четливи заверения копия на пътни книжки и пътни листи, които са изисквани многократно, както е описано по-горе. Съдът не следва да кредитира представените подобни едва в хода на съдебното производство, тъй като не може да се определи достоверна дата, т.е. действителната им дата на съставяне. Отделно от това жалбоподателят не е представил данни в кои периоди кои работници са полагали труд в предприятието, които да се обвържат с евентуално осъществения им превоз.

Затова съдът не приема за доказана транспортна дейност, свързана с превоз на работниците от дома им до предприятието, при наличието на която нормата на чл. 70, ал. 3 т. 2 от ЗДДС признава право на приспадане на данъчен кредит за закупено гориво.

Жалбата е неоснователна и по отношение на извършените с РА корекции на ползвания данъчен кредит по двете кредитни известия, издадени от „Аресгаз“ Е.. Съдебно-счетоводната експертиза потвърждава обстоятелството, че те не са отразени в законовия срок, а именно в периода на издаването им, а са включени в дневника за покупки и СД за данъчен период м.10.2022 г., поради корекцията е законосъобразно извършена.

Въз основа на всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на НАП сумата 694, 72 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер съобразно оспорената част от РА за 3 947, 21 лв. - главница. Затова и на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 ДОПК А. съд - Добрич, V състав,