Решение № 260586 от 8.10.2020 г. на Районен съд - Варна по дело № 5797/2020 г.

Производството е по реда на чл. 238 ГПК. Производството е образувано по предявен от „К.Б.” ЕООД, ЕИК 831030580 със седалище и адрес на управление ••• срещу Г.П.А., ЕГН •••••••••• ••• иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 350лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит № 9967657001/09.04.2015г., сключен между „4Финанс” ЕООД и Г.П.А., вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ № BGF-2018-005/01.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението. Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 09.04.2015г. между „4Финанс” ЕООД, опериращо на пазара с търговска марка „ Вивус “ и ответника е сключен договор за кредит № 9967657001 по реда на чл. 6 ЗПФУР. Договорът е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 вр. чл. 2 ЗПФУР, като процедурата по сключването му е била подробно описана в ОУ. Кредитополучателят е подал заявка за отпускане на кредит след регистрация в системата на „ Вивус “ на интернет страница www.vivus.bg, на която са предоставени ОУ, които кредитополучателят е приел, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация. След подаване на заявката за отпускане на сумата от 350лева, проект за договор е предоставен на ответника на интернет страницата на „ Вивус “. Договорът е приет от ответника чрез натискате на бутон „подпиши“, с което се счита, че всички негови страници са подписани. С това си действие ответникът е потвърдил прочитането и приемането на ОУ, и Стандартния европейски формуляр, както и желанието си за превеждане на отпуснатата в заем сума по посочения от него начин- по банковата му сметка посочена в договора. Кредитът е отпуснат за срок от 30дни с падеж 09.05.2015г. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението за връщане на така отпуснатата сума на падежната дата. Затова, съгласно т.13.2а от ОУ от 10.05.2015г. е започнало начисляване на наказателна лихва формирана в случая чрез надбавяне на основния лихвен процент на БНБ 10, 00% към договорния лихвен процент върху неизплатената сума за периода на просрочието. Въпреки отправяните на три пъти покани до ответника за доброволно изпълнение на задължението му, такова не е последвало. На 01.02.2018г. по силата на договор за цесия, ищецът придобил вземането по договора за кредит. Въз основа на изрично упълномощаване от цедента, ищецът е изпратил до ответника уведомление за извършената цесия, което е останало неполучено. Затова и с настоящата искова се прави такова. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски. В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. Първото по делото заседание е проведено на 28.09.2020г., като редовно призованият ответник не се е явил и не е изпратил представител. Не е направено и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищцовото дружество с молба по хода на делото е направило искане за постановяване на неприсъствено решение. Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това. Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е оспорил тези твърдения. За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл. 99 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, ищецът е ангажирал писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Те се преценяват като достатъчни, с оглед доказване наличие на валидно сключен договор за кредит № 9967657001/09.04.2015г., по който „4Финанс” ЕООД е отпуснало на ответника сума в размер на 350лева със задължение за нейното връщане в срок до 09.05.2015г. Уговорени са нулеви лихвен процент и процент на разходите. Усвояването на така отпусната сума е извършено по банков път по сметка в Райфайзенбанк АД посочена от кредитополучателя. Преводът е нареден на 09.04.2015г., съобразно представеното по делото платежно нареждане. Крайният срок за издължаване на кредита е настъпил и вземането се явява изискуемо. Връщане на сумата от заемополучателя, нито се твърди, нито се доказва. Затова и дължимостта й се явява доказана по основание и размер. Установява се наличие за валиден договор за цесия, по силата на който ищецът като цесионер е придобил от „4Финанс” ЕООД съществуващо вземане на последното към ответника. Цесията е била надлежно съобщена най- късно с връчване препис от исковата молба, а и принципно този факт би имал значение при наличие на твърдения за извършвани плащания преди това, каквито обективно липсват. Предвид горното, преценени в тяхната съвкупност, доказателствата по делото обуславят извод за вероятната основателност на претенциите, както по основание, така и по размер. По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива за юк.възнаграждение от 150лева и 100лева платена ДТ. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на 100лева. Или разноските следва да се присъдят в общ размер от 150лева. Така мотивиран, съдът