Решение № 529 от 28.10.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 800/2025 г.

Производството пред СГС е образувано по молба от настоящия жалбоподател, в качеството му на съдружник в капитала на „ЮРОП ПРОПЪРТИЙЗ“ ООД – в ликвидация, с ЕИК 131517776.Подържа се в молбата, че молителя притежава дружествени дялове /60 дружествени дяла от по 10 лева, всеки/ равняващи се на 1/10 част от капитала на „ЮРОП ПРОПЪРТИЙЗ“ ООД – в ликвидация, с ЕИК 131517776. С решение № 260024 от 29.01.2024 г. на СГС, ТО, VI-22 с-в на основание чл. 155, т. 3 ТЗ дружеството било прекратено, с решение влязло в сила, считано от 02.03.2024 г. Въз основа на него с Акт за назначаване на ликвидатор № 20240314120919-2 от 29.03.2024 г. на АВ за ликвидатор на дружеството била назначена – В. К. Д., с ЕГН •••••••••• и е определен срок за провеждане на ликвидацията до 14.03.2025 г. Назначената за ликвидатор – В. Д. подала нотариално заверена декларация, че е съгласна да изпълнява функциите на такъв относно „ЮРОП ПРОПЪРТИЙЗ“ ООД – в ликвидация, с ЕИК 131517776, но практически не е изпълнила, нито едно от вменените й според ТЗ задължения на ликвидатор. Оказало се дори, че самата тя е сезирала АВ с молба от 30.05.2025 г., че желае да бъде заличена като ликвидатор на дружеството, като е изтъкнала, че обективно не може да изпълнява своите задължения, поради здравословни причини. Тази молба обаче била оставена без разглеждане от сезирания орган, поради липса на компетентност да се произнесе по направеното с нея искане. Според молителя – Х. очертаните обстоятелства по естеството си следва да се квалифицират като важни причини изискващи по смисъла на чл. 266, ал. 4 ТЗ смяната на лицето определено към момента за ликвидатор, като функциите на такъв се поемат от посочено от молителя лице. Предвид изложеното се иска от сезирания съд да постанови съдебен акт, с който вписаният към момента - ликвидатор В. К. Д. да бъде освободена поради наличието на важни причини, като на нейно място за ликвидатор бъде назначен – И. Л. К.. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че съгласно чл. 266, ал. 4 ТЗ при наличието на важни причини по искане на съдружници/акционери, притежаващи най-малко 1/20 от капитала, съдът по седалището на обявеното в ликвидация дружество може да назначи или освободи ликвидатор. При извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ-АВ съдът установил, че към момента на депозиране на молбата по чл. 266, ал. 4 ТЗ – молителят Р. Х. притежава дружествени дялове със стойност от 600 лева, което се равнява на 1/10 част от общия регистриран капитал на дружеството възлизащ на 6000 лв. От същата справка се установява и това, че спрямо „ЮРОП ПРОПЪРТИЙЗ“ ООД е започнало производство по ликвидация след постановено решение № 260024 от 29.01.2024 г. по описа на СГС, ТО, VI- 22 постановено по т.д. № 428/2024 г., с което е постановено прекратяване спрямо посочения търговец. С акт за назначаване на ликвидатор № 20240314120919-2/29.03.2024г. длъжностно лице при ТРРЮЛНЦ е назначило за ликвидатор на „ЮРОП ПРОПЪРТИЙЗ“ ООД – В. К. Д.. Същата на основание чл. 266, ал. 3 ТЗ е декларирала съгласие да бъде назначена за ликвидатор на дружеството. По делото, след изискване от АВ-ТРРЮЛНЦ, е даден отговор от 08.08.2025 г., като към същия са приложени две молби от В. К. Д. подадени на дати: 29.05.2025 г. и 30.05.2025 г., както и две уведомителни писма от 30.05.2025 г. и 03.06.2025 г. С първото от тях искането на ликвидатора Д. за заличаването й като такъв на „ЮРОП ПРОПЪРТИЙЗ“ ООД не е уважено при аргумент, че същото не е мотивирано, като производството по него е прекратено. По втората молба произнасянето на ДЛР е, че ликвидатора е извършил определени дейности в производството по ликвидация на „ЮРОП ПРОПЪРТИЙЗ“ ООД, а именно – установил е, че дружеството има текущи дела, в това число и водени срещу него изпълнително дела. Отбелязано е и това, че при наличие на данни за неплатежоспособност на дружеството в открито производство по ликвидация, то задължение е да поиска откриване на производство по несъстоятелност. По тези аргументи и така инициираното второ производство пред АВ по молба за заличаване на ликвидатор – Д. е прекратено.Съдът е приел, че макар молителят да установява, че има качеството на субект легитимиран по смисъла на чл. 266, ал. 4 ТЗ да поиска освобождаването на назначен ликвидатор в открито производство по ликвидация, то следва да се подчертае, че в случая упражнения ред за освобождаване на ликвидатор и назначаване на друг пред окръжения съд по седалището на дружеството е неприложим. В разглеждания случай със започналото производство по ликвидация на „ЮРОП ПРОПЪРТИЙЗ“ ООД се касае за принудително прекратяване на дейността на дружество в хипотезата на чл. 155, т. 3 от ТЗ, във връзка с чл. 156, ал. 1 от ТЗ, като в тази хипотеза ликвидацията започва в следствие на постановено съдебно решение и има принудителен характер и се провежда по ред, установен в закона. Активно легитимиран да назначава, заменя и освобождава ликвидатори на прекратените дружества в хипотезите на принудителна ликвидация е органът по регистрацията, в рамките на административна процедура, законово регламентирана в раздел 2-ри на глава 7-ма, чл. 134, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхранение и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /каквито правомощия ДЛР при АВ очевидно е упражнило със своите две произнасяния от 30.05.2025 г. и 03.06.2025 г./. Негово задължение е и да смени служебно определения ликвидатор, в случай че не отговаря на изискванията за вписване и не е представил декларация за съгласие и образец от подпис в изпълнение на изискванията на чл. 266, ал. 3 от ТЗ или по други причини с поведението си възпрепятства успешното провеждане на ликвидационното производство. Със същите правомощия разполага и съдът в хипотезата на чл. 266, ал. 2 от ТЗ при наличие на допълнителната визирана в закона предпоставка "особени непредвидени обстоятелства".Съдът е приел, че разпоредба следва да се тълкува стеснително предвид изчерпателно посочените условия и предпоставки за приложението й, а именно да е налице изрично волеизявление от страна на съдружниците, съответно акционерите, които притежават 1/20 част от капитала, поради което може да се направи обоснован извод, че нейното приложение е относимо единствено към производството по доброволна ликвидация, но не и при принудителна такава, какъвто е настоящия случай, поради което компетентен да замени ликвидатор по реда на чл.266, ал.4 от ТЗ на дружество, по отношение на което е открито производство по принудителна ликвидация е длъжностното лице към Агенция по вписванията, а не съдът. Поради това съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.266, ал.4 от ТЗ, което предполага като резултат подадената молба от Р. Х. да бъде оставена без уважение. Съставът на САС счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. За да бъде уважена молбата за освобождаване на вписания по партидата на дружеството ликвидатор по реда на чл. 266, ал. 4 ТЗ е необходимо да бъде установено наличието на "важни причини" за замяната му. В текстта на закона не е направено разграничение дали ликвидацията е започната по искане на съдружниците или по силата на закона, каквото разграничение е направено от СГС в обжалваното решение.След като не е направено такова разграничение в закона, то липсва основание разпоредбата на чл.266, ал.4 от ТЗ да не се прилага в производството по т.нар. „принудителна ликвидация“.Текстът на закона не дава дефиниция на понятието "важни причини", но съдебната практика приема, че същите следва да са в пряка и непосредствена връзка с целите на ликвидационното производство, както и да са съществени и непреодолими, като създават пречки за провеждането, респ. довършване на същото. Такива биха били заболяване на ликвидатора, действия във вреда на дружеството, неоправдано бездействие при осъществяване на ликвидационната процедура и др.В случая е налице изразено / с молби от 29.05.25г. и 30.05.25г./ от ликвидатора желание за освобождаването му от длъжността, на която е назначен, поради заболяване.Съдът счита, че само позоваване, от страна на ликвидатора, на наличие на заболяване, което му пречи да упражнява правомощията си, е достатъчно основание да се приеме, че са налице „важни причини“ по смисъла на закона за няговата замяна.Нещо повече-съдът счита, че не е необходимо ликвидаторът да доказва по какъвто и да е било начин на наличието на заболяване, което му пречи да упражнява длъжността си. С оглед гореизложеното и предвид на това, че е в интерес, както на дружеството, така и на неговите кредитори, ликвидацията да се извърши своевременно, предпоставка, за което е ликвидаторът да извърши всички предписани му от закона действия, то в случая са налице основанията по чл. 266, ал. 4 ТЗ за освобождаване на назначения ликвидатор В. К. Д. и за ликвидатор на да бъде назначен – И. Л. К. при месечно възнаграждение в размер на 1 000лв. за сметка на дружеството в ликвидация. Водим от горното, съдът