Решение № 6543 от 15.7.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 676/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Хасково, против Решение №58/10.02.2025г., постановено по АНД №255 по описа на Районен съд – Димитровград за 2023г. В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд e неправилно и незаконосъобразно. Не се възприема посоченото от съда, че е налице само предположение относно вида на изпусканите емисии, както и че е недоказано количеството/обема им. Сочи се, че в екологичното законодателство няма изискване за измерване количеството/обема на неорганизирани емисии за фиксиране/заснемане, онагледяване на изпускането им. Установяването на неорганизирани емисии било само визуално. Твърди се, че в сградата на котелното помещение на ТЕЦ „Марица 3“ АД е разположен само Котел ОР 380в на горивната инсталация, поради което единствено неговата дейност е източник на установените неорганизирани емисии. Излагат се съображения, че същите с оглед цвета им и издигането им към небето са димни газове от горивния процес, следователно съдържат вредни за човешкото здраве и околната среда вещества /прах, серен диоксид, азотни оксиди/. При проверката било установено, че неорганизираните емисии се отделят разсредоточено от компрометирани, неуплътнени участъци на сградата на котелното помещение, поради което нямало как да бъде измерен дебитът им и определени концентрациите им. По тази причина за тях нямало одобрени приложими методи и средства за измерване, съотв. нямало регламентиращи норми в тази насока нито в българското, нито в европейското законодателство и измерването им било невъзможно. Сочи се, че неорганизираните емисии са резултат от дейността на горивната инсталация, вследствие на което съдържат опасни вещества и не се пречистват, поради което изпускането им било изрично забранено с Условие 9.3.1 от Комплексното разрешително /КР/, без изискване за измерване. Наличието им се установявало само визуално, чрез наблюдение, а съдържанието на вредни вещества се доказвало както от тъмния им цвят, така и от факта, че източникът им е дейността на котела вътре в сградата. В тази връзка и при липса на норми в екологичното законодателство за неорганизирани емисии, изискването да се докаже чрез измерване на място към момента на проверката, че съдържат вредни вещества, било безпредметно. При всяко измерване на качеството на атмосферния въздух в Димитровград от АИС „Раковски“, в Хасково в пункт РИОСВ – Хасково и където и да било другаде в района, поради близостта на енергиен комплекс „Марица – изток“ и преноса на емисии от същия, се доказвало наличие на серен диоксид, азотни оксиди, ФПЧ10 и др. в различни концентрации. Тези замърсители несъмнено щели да бъдат установени /и били установявани при измервания през 2022г./ и при измерване на площадката на ТЕЦ „Марица 3“ АД, но те можело да бъдат сравнявани /условно, предвид местоположението на пункта за измерване, а именно на площадката/ само с нормите за качество на атмосферния въздух и по никакъв начин не доказвали кой е техният източник. Следвало да се има предвид, че основание за поставяне на Условие 9.3.1 от КР била разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗЧАВ без в същата да се конкретизира какви са емисиите и да се изисква измерването им. От свидетелските показания се потвърждавало, че прахо-газовите потоци, дължащи се на работата на котелната инсталация и непреминали през пречиствателните съоръжения и електрофилтри, са непречистени и съдържат серен диоксид и прах. Оспорва се и твърдението, че случаят следва да се категоризира като нарушение на Условие 9.3.4 от КР, тъй като визираната в същото разпоредба на чл.70 от Наредба №1/27.06.2005г. не била приложима в случая. В случая не било изпълнено Условие 9.3.1 от КР, поради което правилно отговорността на дружеството била ангажирана за деяние, съставомерно по чл.164, ал.1 вр. чл.123в, т.2 от ЗООС. Правилно бил определен и размерът на имуществената санкция при отчитане на всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. По изложените съображения се моли за отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Ответникът, ТЕЦ „Марица 3“ АД, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Предлага обжалваното решение да се остави в сила. Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е отменил НП №24/2022 от 27.07.2022г., издадено от Директора на РИОСВ – [населено място], с което на ТЕЦ „Марица 3“ АД, [населено място], за нарушение на чл.164 ал.1 във връзка с чл.123в т.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и на основание чл.164 ал.1 и чл.168 от ЗООС, във връзка с чл.83 от ЗАНН, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 60 000 лева. За да постанови решението си, районният съд е приел, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП. Направил е извод, че отговорността на дружеството е незаконосъобразно ангажирана. В тази връзка е приел за недоказано, че неорганизирано изпусканите емисии са вредни и в частност - прахово-газови, доколкото не са представени доказателства същите да съдържат някоя от основните групи замърсяващи вещества, посочени в Приложение №8 към чл.123, ал.1, т.1 от ЗООС, раздел I. Посочил е, че изпускането на неорганизирани емисии от вредни вещества е следвало да бъде установено чрез относими измервания и на място към момента на проверката, респ. на площадката, чрез съответните способи/апаратура като в случая становището, че се касае за въглищен прах, се изказва въз основа на предположения с оглед цвета им. Последното е възприел за хипотеза, която е недоказана. Приел е също, че ако се касае за емисии на прахообразни вещества, то това е нарушение на Условие 9.3.4 от КР. Обжалваното решение е неправилно. В чл.164, ал.1 от ЗООС е предвидено да се налага имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв. на оператора на инсталацията – юридическо лице или едноличен търговец, за неизпълнение на изискванията по чл.123в, а според чл.123в, т.2 от същия закон, операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително. На касационния ответник е вменено нарушение на чл.164 ал.1 във връзка с чл.123в т.2 от ЗООС. Според описаното в АУАН и в НП, нарушението се изразява в изпускане от източната и западната страна на сградата на котелното помещение, кота надкотелна инсталация под конструкция на повдигателно съоръжение (греда на телферен път) и от южната страна на ниво средата на сградата, от компрометирани участъци, които не са уплътнени, на неорганизирани емисии от вредни вещества в атмосферния въздух, които имат сиво-черен цвят, в нарушение на Условие 9.3.1. от Условия 9 „Емисии в атмосферата“ от издаденото му Комплексно разрешително /КР/ №41-Н1/2012г., актуализирано с Решение на Изпълнителния Директор на ИАОС №41-Н1-И0-А0/2016г., което изпускане е установено при извършена на 25.03.2022г. проверка на производствена площадка на „ТЕЦ Марица 3“ АД, [населено място]. Съгласно Условие 9.3.1 от издаденото на „ТЕЦ Марица 3“ АД Комплексно разрешително №41-Н1/2012 г., цитирано в Наказателното постановление и приложено по първоинстанционното дело: „Всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2 (включваща и 1 бр. котел ОР 380в за производство на електроенергия) да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2.“ Настоящият съдебен състав намира, че при коректно изяснена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до неправилни правни изводи за отмяна на Наказателното постановление поради недоказаност на извършеното административно нарушение. След като е възприел относимите към спора факти въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, въззивният съд е обсъждал неотносими към спора обстоятелства. Същият не е конкретизирал с посочване на релевантна нормативна уредба съответните според него способи, чрез които счита, че е следвало да бъде извършено измерването на място на вида и количеството изпускани в атмосферния въздух от източната, западната и южната страна на сградата на котелното помещение емисии газове, за доказване, че същите са вредни. Настоящата съдебна инстанция възприема изложените в касационната жалба възражения, че с оглед предвиденото в чл.11, ал.1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) императивно изискване производствените и вентилационните газови потоци – носители на емисии, да се изпускат в атмосферния въздух организирано, то за неорганизираните емисии няма одобрени приложими методики и средства за измерване, и регламентирани норми в българското екологично законодателство. Съгласно чл.2 от ЗЧАВ, с този закон се уреждат определянето на показатели и норми за качеството на атмосферния въздух, ограничаването на емисиите и правата и задълженията на държавните и общинските органи, на юридическите и физическите лица по контрола, управлението и поддържането на качеството на атмосферния въздух. В чл.4, ал.1 от същия закон са посочени основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой, включително нивата на (т.3, т.4) серен диоксид и азотен диоксид и/или азотни оксиди. Регламентирано е (чл.4, ал.3 и ал.4) как се определят нормите за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух и измерените концентрации за отделните показатели, а също (чл.6, ал.1; чл.9, ал.1 и чл.9в), че министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването съвместно издават наредби, с които утвърждават норми за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух и норми за отлагания на вредни вещества (замърсители); министърът на околната среда и водите съвместно със съответните заинтересувани министри издава наредби, с които утвърждава норми за емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, както и че нормите за допустими емисии на вредни вещества – замърсители (серен диоксид, азотни оксиди и прах), изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации (ГГИ), се определят с наредба на Министерския съвет. В §1, т.1, т.2, т.8, т.9 и т.10 от ДР на ЗЧАВ са дефинирани понятията „замърсяване на атмосферния въздух“; „вредно вещество (замърсител)“; „емисия“ – като изпускането на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух; „организирано изпускане“ – това, при което веществата се отвеждат в атмосферния въздух чрез изпускащо устройство комин, канал и др., и „неорганизирано изпускане“ – това, при което в атмосферния въздух веществата се отделят разсредоточено от дадена площадка – товарно-разтоварни площадки, открити складове за прахообразуващи материали, неизправна технологична апаратура и др. Нито в Наредба №1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на икономиката, министъра на здравеопазването и министъра на регионалното развитие и благоустройството (съгл.§8 от ПЗР – на основание чл.9, ал.1 от ЗЧАВ), нито в Наредба №10 от 06.10.2003 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, изпускани в атмосферния въздух от големи горивни инсталации, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на икономиката, министъра на енергетиката и енергийните ресурси, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на здравеопазването (съгл.§3 от ПЗР – на основание чл.9, ал.1 и § 5 от ЗЧАВ), нито в Наредба №6 от 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, издадена от министъра на околната среда и водите (съгл.§3 от ЗР – на основание § 5 във връзка с чл.18, т.1 и чл.25, ал.4 от ЗЧАВ), са регламентирани норми на вредни вещества, методики и средства за тяхното измерване в случаите на разсредоточено отделяне на веществата в атмосферния въздух, т.е. при неорганизирани емисии. В чл.8, ал.1 от Наредба №1 от 27.06.2005 г. изрично е предвидено, че визираните в нея норми за допустими емисии се отнасят за отпадъчните газове (производствени и/или вентилационни), изпускани организирано в атмосферния въздух след последния технологичен агрегат или пречиствателно съоръжение на съответната инсталация (съоръжение, линия или агрегат), без да се допуска или отчита разреждането им. Съгласно предвидените в Глава първа от Наредба №6 от 26.03.1999 г. цели и обхват на същата, с тази наредба се уреждат редът и начинът за извършване на измервания на емисиите (концентрациите на вредни вещества в отпадъчните газове), изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници и се установяват изисквания към процедурите за извършване на измервания, включително използваните методи и средства за измерване, като в чл.1, ал.3, т.1 и т.4 е предвидено, че измерванията се извършват за проверка на спазването на нормите за допустими емисии (НДЕ), установени: с наредбите по чл.9, ал.1 и чл.9а – 9в от ЗЧАВ и с издадените комплексни разрешителни по чл.117 от ЗООС, а в чл.2 – че на измервания на съдържащите се в тях емисии подлежат всички организирани производствени и/или вентилационни газови потоци, изпускани в атмосферния въздух от обектите с неподвижни източници на емисии. Прегледът на нормативната уредба води на заключение за неправилност на решаващия извод на въззивния съд – че доказването наличието на замърсяващи вещества в съдържанието на изпусканите в атмосферния въздух в случая неорганизирани емисии газове, респективно тяхната вредност, е следвало да стане единствено чрез извършване на място на относими измервания. В тази връзка настоящият състав не се съобразява с цитираното от касационния ответник Решение №38/16.01.2023г. по канд №951/2022г. по описа на АС-Хасково, което е изолиран случай и не може да се определи като наложена съдебна практика. Не следва да се вземат предвид и цитираните решения, постановени от АС-Стара Загора и АС-Перник, които касаят случаи, различни по фактология от настоящия. Настоящият съдебен състав намира, че безспорно установените като изпускани от източната, западната и южната страна на сградата на котелното помещение, от неуплътнени участъци на същата, неорганизирани емисии, представляват такива на вредни вещества. Това обстоятелство намира своето потвърждение при съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съгласно Комплексното разрешително, дружеството-оператор употребява въглища като гориво за Горивната инсталация с номинална топлинна мощност над 50 MW – котел ОР – 380в. Без съмнение използваните въглища отделят при горивния процес замърсени димни газове, които изискват очистването им преди да бъдат освободени в атмосферния въздух организирано, през изпускащо устройство – Комин №1. В разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗООС е предвидено, че Комплексното разрешително по чл.117 съдържа нормите за допустими емисии на веществата по приложение №8 и на други замърсяващи вещества, които е възможно да бъдат изпуснати от съответната инсталация в значителни количества. Съответно в Приложение №8 към същата разпоредба, серният диоксид и други съединения на сярата, както и оксидите на азота и други азотни съединения, са включени в Списък на основните групи замърсяващи вещества, които трябва да се вземат предвид при определянето на допустими емисионни стойности и/или индивидуални емисионни ограничения на емисии в атмосферния въздух. Самият оператор, в изпълнение на задълженията си по КР за мониторинг на пречиствателните съоръжения, изготвя и представя Доклади за резултатите от Собствени непрекъснати измервания, на емисиите (преди и след СОИ) серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферния въздух, с посочени в НП норми, които данни сочат, че изпусканите непречистени неорганизирани емисии са със съдържание на вредните вещества, превишаващи нормите, т.е. са вредни. Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели А. И. и З. Г. са еднопосочни и установяват, че при извършената от тях проверка на място, в присъствието на представители на дружеството-оператор, са установили, че горивната инсталация е в експлоатация и работи в нормален работен режим, а от различни участъци, представляващи пробиви (неуплътнени участъци) в обшивката на сградата, в която се намира котел ОР – 380в (котелното помещение) излиза видим газов поток, идващ от дейността на горивната инсталация, който е със сиво-черен цвят и се вдига над конструкцията на котелното помещение. Свидетелите са категорични, че източникът на емисиите са съоръженията, намиращи се в котелното помещение, и това са емисии от горивния процес, от което настоящата инстанция приема за доказано, че представляват газовете, които по Комплексно разрешително следва да бъдат отвеждани организирано през изпускащо устройство, след тяхното очистване. Изводът, направен от административно-наказващият орган, че към датата на проверката дружеството е нарушило дължимото съгласно Условие 9.3.1 от издаденото му Комплексно разрешително поведение всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2, се потвърждава от събраните в съдебното производство доказателства. На дружеството ответник е вменено неизпълнение на задължението му, предвидено в чл.123в, т.2 от ЗООС, според което операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително. За съставомерността на описаното административно нарушение в случая е достатъчно емисиите от Котел ОР 380в да се изпускат в атмосферния въздух неорганизирано. Заключението на въззивния съд, че не е доказано какъв е съставът на неорганизирано изпусканите емисии, респ., че не е доказано осъществяване от обективна страна състава на административното нарушение, не съответства на събраните доказателства. Оспореното решение следва да бъде отменено, като постановено при неправилно приложение на закона. Вместо него следва да се потвърди Наказателното постановление, с което за безспорно извършеното нарушение, „ТЕЦ Марица 3“ АД, [населено място] е санкционирано с имуществена санкция в размер, близък до минималния такъв, предвиден с нормата на чл.164, ал.1 от ЗООС и съобразен с обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН. Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ вр. чл.222, ал.1 от АПК, съдът