Решение № 426 от 25.11.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 395/2024 г.

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Същото е започнало по повод изходяща от „А.Н.И.“ ООД, ЕИК ••, гр.

П., Ж. „Т.“, бул. „О.“ № ••• въззивна жалба против постановеното по т. дело № 388/2023 г. по описа на П. окръжен съд решение № 190 от 22.04.2024 г. С него е ПРОГЛАСЕНА НИЩОЖНОСТТА на решения на ОСС и ЕСК на „А.Н.И.“ ООД, ЕИК ••, както следва:

1. Обективираните в протокол от заседание на ОСС на „А.Н.И.“ ООД, ЕИК •• от 23.06.2023 г. решения за:

• изключването на И. В. З. като съдружник в „А.Н.И.“ ООД, ЕИК •• поради това, че възпрепятства вземането на важни решения и въпроси, свързани с дейността на дружеството и извършва действия против интересите на дружеството, - поемането на дяловете на изключения съдружник И. В. З. представляващи 5 дяла по 2 лв. всеки, равностойни на 10 лв. от капитала на дружеството от другия съдружник С.В.М. и 2. Обективираните в протокол от заседание на едноличния собственик на капитала на „А.Н.И.“ ЕООД от 29.06.2023 г. решения за:

• увеличаването на капитала на „А.Н.И.“ ЕООД с 80 лева чрез записване на 40 нови дяла по 2 лева всеки като капиталът на дружеството от 20 лева, разпределен на 10 десет дяла по 2 лева всеки се увеличава и става 100 лева, разпределен на 50 дяла по 2 лева всеки.

• записването/поемането на новите 40 дяла от по 2 лв. от едноличния собственик на капитала на дружеството - С.В.М. и внасяне на сумата, с която се увеличава капитала на „А.Н.И.“ ЕООД от едноличния собственик на капитала на дружеството С.В.М. по разплащателната сметка на дружеството, - освобождаването на И. В. З. като управител на „А.Н.И.“ ЕООД, оттегляне на правомощията му да управлява и представлява дружеството, след което дружеството ще се управлява и представлява само от управителя С.В.М. и - приемането и подписването на нов учредителен акт на дружеството.

С решението е постановено и осъждането на „А.Н.И.“ ООД, ЕИК ••, гр.

П., Ж. „Т.“, бул. „О.“ № ••• да заплати на И. В. З., ЕГН •••••••••• сумата от 2862 лв. деловодни разноски.

В жалбата се излагат подрони съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковете за нищожност на решенията, пристъпване към разглеждане на евентуалните искове по 74 от ТЗ и отхвърляне на този оспорващ решенията на ОСС от 23. 06.2023 г. и оставяне без разглеждане на този против решенията на ЕСК от 29.06.2023 г. като недопустим.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 03.07.2023 г. в П. окръжен съд е постъпила искова молба от И. В. З., ЕГН •••••••••• против „А.Н.И.“ ООД, ЕИК ••, гр. П.. В обстоятелствената част на същата започва с това, че ищецът е съдружник в ответното дружество и притежава 50 % от капитала му.

Сочи се, че на 30.06.2023 г. другият съдружник и управител С.В.Д. подал по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ заявление вх.№ ••. С него били заявени за вписване обстоятелствата относно заличаването на И. З. като съдружник, вписването й като ЕСК, увеличаване на капитала на дружеството на 100 лв.

Към заявлението за удостоверяване настъпването на заявените за вписване обстоятелства били представени да протокола.

Първият бил от заседание на ОСС от 23.06.2023 г. проведено в кантората на Нотариус СК.М. на което били взети решения за:

• изключването на И. В. З. като съдружник в „А.Н.И.“ ООД, ЕИК •• поради това, че възпрепятства вземането на важни решения и въпроси, свързани с дейността на дружеството и извършва действия против интересите на дружеството“, - поемането на дяловете на изключения съдружник И. В. З. представляващи 5 дяла по 2 лв. всеки, равностойни на 10 лв. от капитала на дружеството от другия съдружник С.В.М.. Вторият бил от заседание на едноличния собственик на капитала на „А.Н.И.“ ЕООД от 29.06. 2023 г., на което били взети решения за:

• увеличаването на капитала на „А.Н.И.“ ЕООД с 80 лева чрез записване на 40 нови дяла по 2 лева всеки от тях, като капиталът на дружеството от 20 лева, разпределен на 10 десет дяла по 2 лева всеки се увеличава и става 100 лева, разпределен на 50 дяла по 2 лева всеки.

• записването/поемането на новите 40 дяла от по 2 лв. от едноличния собственик на капитала на дружеството - С.В.М. и внасяне на сумата, с която се увеличава капитала на „А.Н.И.“ ЕООД от едноличния собственик на капитала на дружеството С.В.М. по разплащателната сметка на дружеството, - освобождаването на И. В. З. като управител на „А.Н.И.“ ЕООД, оттегляне на правомощията му да управлява и представлява дружеството, след което дружеството ще се управлява и представлява само от управителя С.В.М. и - приемането и подписването на нов учредителен акт на дружеството.

От страна на ищеца са изложени доводи, че решенията от 23.06.2023 г. и материализирани в Протокола от 23.06.2023 г. са нищожни поради това, че не били взети от ОС на съдружниците и поради това, че са извън пределите на компетентност на съдружника, който ги е взел.

В подкрепа на първото е заявено, че според чл. 136 от ТЗ ОСС се състои от всички съдружници, а в случая то е проведено с участието на само един от тях и без уведомяване на другия за провеждането му. На тази база е изразено становище, че сме изправени пред еднолично решение на единия от съдружниците, а не пред такова на ОСС.

Липсата на компетентност е свързана с това, че решението за изключване се взема от ОСС, а не само от единия от тях еднолично.

На база изложеното е отправено искане за прогласяване нищожността на решенията на ОСС от 23.06.2023 г. Споменато е също, че ако исковете за нищожност се отхвърлят то ще следва да се разгледат искове отмяната на същите на основание чл. 74 от ТЗ поради противоречиеито им с повелителните разпоредби на закона и дружествения договор.

В подкрепа на това са изложени съображения, че според дружествения договор ОСС се свиква с писмено съобщение връчено най-малко 3 дни преди същото, а в случая такива липсвали, т.е. това изискване не било спазено.

Твърди се и че не е спазена процедурата на чл. 126, ал. 3 от ТЗ по причина, че въобще не било отправяно писмено предупреждение за изключване до ищеца.

Изложени са и съображения, че в оспорваното решение не били индивидуализирани нито действията на съдружника, нито дейността на дружеството, която била възпрепятствана. Не били ясни и кои интереси на дружеството били нарушени.

Наред с това е споменато и че от негова страна нямало извършено нищо такова.

На това основание е поискана отмяната на решенията на ОСС от 23.06.2023 г. По отношения на решенията взети от ЕСК на 29.06.2023 г. обективирани в протокол от тази дата е изразено становище, че са част от един сложен фактически състав с решенията от 23.06.2023 г. В тази връзка е посочено, че след като решенията взети на 23.06.2023 г. са нищожни или незаконосъобразни то нищожни били и решенията на ЕСК от 29.06.2023 г. Нищожността на същите произтичала от това, че ищецът не е загубил качеството си на съдружник с оглед незаконосъобразното му изключване, а С.М. не е станала ЕСК. По тази причина решенията за увеличаване на капитала, поемане и записване на новите дялове, освобождаването на управител и изменението на дружествения договор са част от правомощията на общото събрание на съдружниците, . В случая решенията били взети от М. в качеството й на ЕСК, тя обаче не била такава, което водело до извод, че решенията от 29.06.2023 г. са липсващи/невзети/, което ги прави нищожни.

На тази база е поискано те да бъдат прогласени за такива, като е заявено, че ако този иск се отхвърли то се претендира същите да се отменят на основание чл. 74 от ТЗ, защото противоречат на повелителните разпоредби на закона и дружествения договор.

Наличието на противоречие се извежда от това, че били взети, без да се свика редовно ОСС на всички съдружници, а само от един от тях, който нямал подобни правомощия.

Ответникът в отговора на исковата молба е посочил, че решенията на ОСС са нищожни в случаите на чл. 75, ал. 2 от ТЗ, чл. 137, ал. 5 от ТЗ и хипотезите посочени в ТР№ 1 от 2002 г. на ОСГК на ВКС. На тази база е направено заключение, че процесните не са такива.

По отношение на исковете по 74 от ТЗ е посочено, че допустим, но неоснователен е искът с който се иска отмяната на решението на ОСС от 23.06.2023 г. за изключването на ищеца.

По отношение на останалите решения от 23.06.2023 г и от 29.06.2023 г. е посочено, че исковите претенции по 74 от ТЗ са недопустими, тъй като в отношенията между съдружниците ищецът е изгубил качеството си на съдружник от момента на изключването и поради това не е носител на правото да ги оспорва по реда на чл. 74 ТЗ.

В допълнителната искова молба е изразено мнение за неоснователност на защитните възражения на ответното дружество като е акцентирано основно върху доводите за недопустимост на част от исковете.

Подаден е и отговор на ДИМ. В него е заявено, че се поддържат направените с отговора защитни възражения и е изразено мнение, че няма как решенията на ОСС да са едновременно нищожни и незаконосъобразни.

Съдът след извършената двойна размяна на книжа е постановил определение, в което е приел, че исковете за нищожност са недопустими и е прекратил производството по делото по отношение на тях.

Това определение е било обжалвано от ищеца и логично отменено от ПАС.

Така след събиране на поисканите от страните и относими по спора доказателства съдът е постановил решението предмет на обжалване.

В него е прието, че протокол на ОСС от 23.06.2023 г. е частен документ, който на основание чл. 180 от ГПК удостоверява единствено, че изявленията в него са направени от съдружника С.М.. Това и липсата на доказателства за свикване на ОС на посочената дата и при посочения дневен ред е навело съдът до извод, че обективираните в него решения не са такива на ОСС, а само на един от съдружниците в дружеството и са нищожни като липсващи/невзети/.

Нищожността им е дала основание на ПОС да приеме, че ищецът не е загубил качеството си на съдружник, което правело и взетите от съдружника С.М. решения в качеството й на едноличен собственик на капитала от 29.06.2023 г. нищожни, защото са взети от некомпетентен за това орган по арг.от чл.137, ал.1, т. 4 и 5 от ТЗ.

Така исковете за обявяване нищожността на решенията са били уважени и е отпаднала нуждата от разглеждане на евентуалните такива по чл. 74 от ТЗ.

Недоволно от това решение е останало дружеството и е подало жалбата станала причина за започване на настоящето дело.

С нея се говори за неправилност и незаконосъобразност на изводите на съда за нищожност на решенията като в подкрепа на това е казано, че същите са направени в противоречие на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС и е поискана отмяната им.

Съответно е изразено становище за неоснователност на евентуалния иск по чл. 74 от ЗТЗ против решението за изключване на З. от 23.06.2023 г., респ. за недопустимост на тези оспорващи законосъобразността на другите решенията от 23.06.2023 г. и 29.06.2023 г. В съдебно заседание е посочено, че довода за недопустимост се подържа само относно исковете срещу решенията от 29.06.2023 г. С оглед описаната по- горе жалба и разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът следва да извърши служебна преценка за валидността и допустимостта на обжалвания съдебен актове, а досежно правилността му съобразно посоченото в жалбата.

Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск, има произнасяне по един непредявен иск или по иск предявен след предвидените процесуални срокове за това.

За конкретния случай следва да се има предвид, че съдът е сезиран с обективно евентуално съединени искове. Основните искови претенции са по чл. 124, ал.1, от ГПК, а евентуалните такава по чл. 74 от ТЗ.

В случая първоинстанционният съд е разгледал и уважил основните искове, което води до извод, че преценката за допустимост не решението е обусловена от допустимостта на същите.

В тази връзка е нужно да се спомене, че ищецът видно от вписванията по партидата на ответното дружество е лице имащо качество на съдружник. Безспорно е, че първото от оспорваните решение засяга правото му на членство в дружеството и е налице интерес от предявяване на искова претенция за прогласяване на нищожността му, респ. такава по чл. 74 от ТЗ за отмяната му. Установяване на нищожността от своя страна сочи, че целената с решението промяна не е настъпила в отношенията между съдружниците, което сочи, че той има интерес да оспорва и всички решение обусловени от това за изключването и засягащи членствените му права.

Това и обстоятелството, че съдът се е произнесъл по наведените в обстоятелствената част на исковата молба основания за нищожност води до извод, че решението е допустимо и налага да се даде отговор за правилността на същото.

По повод на тази преценка е нужно да се спомене, че видно от впиванията по партидата на ответното дружеството капиталът му е в размер на 20 лв. и е разпределен в 10 дяла по 2 лева всеки. Ищецът притежава 5 дяла, а другият съдружник С.В.Д. също 5 дяла. Тя видно от приложеното към заявлението касаещи вписването на процесните обстоятелства е променила поради прекратяване на брака с решение от 04.04.2023 г. фамилното си име от Д. на М.. По делото не се спори от страните, че на 23.06.2023 г. има съставен Протокол удостоверяващ провеждане на ОСС на дружеството, на което са взети решения за изключване на ищеца и поемане на дяловете му от другия съдружник.

Не се спори и че на 29.06.2023 г. този друг съдружник в качеството си на ЕСК е взел решения за увеличаване на капитала, поемане на новите дялове, освобождаване на З. като управител, промени в дружествения договор и т.н.

Във връзка с отправените с ИМ искания за прогласяване нищожността на тези решения е нужно да се спомене, че според приетото в ТР № 1 от 2002 г. на ОСГК на ВКС решенията на общите събрания на съдружниците нямат характеристиките на сделка по ЗЗД между членовете на дружеството, за която се изисква съвпадение на две насрещни волеизявления. По тази причина даден член на дружеството може да е задължен от съответното решение дори и да не е бил съгласен с него или да не е участвал в събранието стига същото да е прието съобразно предвидените в ТЗ условия и мнозинство. По отношение на този тип многостранни волеизявления не намират приложение общите критерии за нищожност уредени в разпоредите на ЗЗД, а специалните такива в ТЗ.

Към момента на приемане на споменатото ТР в ТЗ за нищожност се говори в разпоредбите на чл. 75 от ТЗ.

Наред с това нищожност на решенията на ОСС според приетото в ТР е налице и в случаите, при които дадено решение не е взето от ОСС, но е отразено като съществуващо в протокола на събранието, в протоколната книга на дружеството или пък е вписано в търговския регистър. Нищожност според ТР ще е налице и ако същото е извън пределите на компетентност на ОСС определена от закона и учредителния акт.

Това изброяване обаче не следва да се счита за изчерпателно по причина, че след приемане на ТР са настъпили изменения в ТЗ, с които са предвидени и други основания за нищожност на решение на ОСС - чл. 137, ал. 5 от ТЗ.

В случая нищожността според ищеца е налице поради наличието на очертаните в ТР № 1 от 2002 г. на ОСГК предпоставки.

Според едната за нищожност може да се говори ако в протокола на събранието, респ. в протоколната книга на дружеството или в търговския регистър е вписано решение, което реално не е взето, т.е. липсва.

Според другата такава е налице и ако решението взето от ОСС, респ.

ЕСК е извън пределите на компетентност на ОСС определена от закона и учредителния акт.

В случая решенията от 23.06.2023 г. са обективирани в протокол на ОСС, подписан от съдружника С.М.. В него е отбелязано, че на ОСС е присъствала само тя, а другия съдружник не се явява, описан е дневния ред на събранието и взетите от нея решенията по същия за изключване на ищеца като съдружник и поемане на дяловете му от капитала на дружеството.

Протоколът е с нотариално съставяне на подпис и съдържание независимо, че в чл. 28, ал. 3 от Дружествения договор изрично е посочено, че такова не необходимо.

Този протокол по аргумент от разпоредбите на чл. 143, ал.1 от ТЗ и чл. 147, ал. 2 от ХТЗ е форма за удостоверяване/доказване/ на решенията взети на провежданите ОСС и е противопоставим на всички съдружници/присъствали и неприсъствали/. Това от своя страна изключва възможността по отношение на него да е приложима разпоредбата на чл. 180 от ГПК.

В случая от съдържанието на този протокол и разпоредбите на чл. 137 от ТЗ е видно, че взетите решения са от компетентността на ОСС на дружеството с ограничена отговорност и за тях ищецът няма право на глас. Това пък изключва възможността да се говори за нищожност на същите на някое от споменатите в ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС предпоставки, за които стана реч по - горе.

Не може да се говори за нищожност на база тези предпоставки и по отношение на решенията от 29.06.2023 г. по причина, че формално има волеобразуване от страна на съдружник, който е и участник в ОСС, а и същите са от компетентността на същото.

Така изложеното прави исковете за нищожност неоснователни, което налага отмяна на решението на ПОС и постановяване на друго отхвърлящо същите.

Горното налага да се разгледат и евентуалните искови претенции за отмяна на тези решения на основание чл. 74 от ТЗ.

В чл. 74 от ТЗ от страна на законодателя е предвидено, че всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството.

В чл. 74, ал. 2 от ТЗ е споменато, че искът се предявява в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.

От посоченото по- горе съдържание на разпоредбата на чл. 74 от ТЗ следва извод, че допустимостта на иска по този член е обусловена от това дали изхожда от съдружник в дружеството и то към момента на провеждане на събранието и дали е спазен срокът по чл. 74, ал. 2 от ТЗ.

Видно от казаното по- горе относно данните по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ е безспорно, че ищецът е имал качеството на съдружник в ответното дружество към момента на провеждане на общото събрание, на което е взето решението за изключването му. Това води до извод, че той има право да иска отмяната му като незаконосъобразно, а и тази на обусловените от него решения засягащи членствените му права, които при незаконосъобразно изключване следва да бъдат възстановени в пълните им обеми. В подкрепа на това становище на ПАС е и приетото в ТР № 1/2023 г. на ОСТК на ВКС.

Изискването за възстановяване в пълните им обеми сочи, че сред решенията засягащи същите са и взетите такива след изключването за увеличаване на капитала и поемане на новите дялове вследствие на същото. Това е така, защото запазване на действието им би намалило дялово участие на изключения съдружник при евентуално възстановяване на правата му.

Тук за пълнота е нужно да се спомене, че при изключване на съдружник е логично решенията с уреждане на последиците от същото касаещи разпределението на дяловете му, изменението на дружествени договор и т.н. да се уредят незабавно в последващи точки от дневния ред на ОСС.

В случая обаче това не е направено като същите са разделени във времето. Така решенията за изключване и поемане на дяловете на изключения са взети на ОСС от 23.06.2023 г. Тези за увеличаване на капитала, поемане на новите дялове, освобождаването като управител и промените в дружествения договор пък са взети на 29.06.2023 г. от лицето явяващо се ЕСК след споменатото поемане на дяловете на изключения.

Това разделение за ПАС е направено умишлено с цел да се ограничат правата на изключвания съдружник и формално да се излезе от хипотезата разрешена в ТР № 1 /2023 г. на ОСТК на ВКС по отношение на групата от решения засягаща най- съществено членствените му права-тези свързани с увеличението на капитала. Това поведение на другия съдружник представлява злоупотреба и е недопустима с оглед чл. 57, ал. 2 от КРБ. По тази причина решенията от двете дати не следва да се разглеждат самостоятелно и отделно едно от друго, като такива взети на едно общо събрание проведено в периода от 23.06.2023 до 29.06.2023 г. В подкрепа на този извод е и това, че за ОСС от 23.06.2023 г. липсва покана до съдружниците за провеждането му и посочен дневен ред, а вписването на обстоятелствата породени от решенията взети на същото са заявено едновременно с тези обусловени от събранието на 29.06.2023 г. По тази причина за настоящия състав не е налице пречка ищецът в качеството си на изключен съдружник да оспорва всички решения взети в този период, което съобразено с предявяване на исковете в срока по по чл. 74, ал.2 от ТЗ прави същите допустими.

По съществото им следва да се посочи, че според чл. 29, ал. 3 от Дружествения договор ОСС се свиква чрез писмена покана връчена на съдружниците най-малко три дни преди датата на провеждането му. В нея следва да са посочени ден, място, дневен ред и т. н.

В случая по делото, а и от приложените към заявлението в ТРРЮЛНЦ документи покана с такова съдържание връчена на ищеца липсва.

Липса и документ удостоверяващ обстоятелството, че до ищеца с оглед изискванията на чл. 126, ал. 3 от ТЗ е отправено писмено предупреждение за изключване, в което са посочени нарушенията даващи основание за същото, да му се даде възможност/срок/ да ги отстрани същите ако са факт или да се защити, като изложи доводи пред ОСС за липсата на предпоставките на чл. 126, ал.3 от ТЗ и т.н.

Всичко това е достатъчно основание да се приеме за незаконосъобразно решението за изключване на ищеца респ. за незаконосъобразни и на всички обусловени от същото решения взети на 23.06.2023 и 29.06.2023 г. Това налага постановяване на решение за отмяната им.

Това пък е основание решението на ПОС в частта за разноските да се потвърди, а и да се осъди дружеството да заплати направените от въззиваемата страна разноски за адвокат за производството пред ПАС в размер на 3000 лв.

Водим от това съдът