Решение № 4752 от 10.12.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 974/2024 г.

Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО). Делото е образувано по жалба на В. В. Б. от гр.Панагюрище, чрез адв. С. Д., против решение № 1012-12-174#1 от 30.07.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е оставено в сила разпореждане № 24 от 20.06.2024 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Пазарджик. С разпореждането е прието, че декларирана злополука вх.№5101-12-11 от 22.-3.2024г. от наследник на починало лице при ЗП „Димитър Динков“ ЕИК178701943, станала с В. Г. Б., [ЕГН], не се приема за трудова злополука по чл.55 от КСО. Твърди се в жалбата, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Излага подробни съображения и моли решението да бъде отменено, а преписката - върната на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик за произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира разноски. Ответникът Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик в писмено становище оспорва жалбата, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Административен съд – Пазарджик като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало по повод подадена в ТП на НОИ – Пазарджик декларация за трудова злополука вх. № 5101-12-11 от 22.03.2024 г. от В. В. Б., в качеството на наследник – дъщеря - на В. Г. Б. за злополука, станала на 11.06.2023 г. Съобразно отразеното в декларацията, В. Г. Б. е бил нает от ЗП „Д. И. Д.“, ЕИК... като пастир и на 11.06.2023г., около 07, 30 ч. в кравеферма, находяща се в с.Попинци, общ.Панагюрище, с него е настъпила злополука, довела до смъртта му. Описани са обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, като в декларацията за трудова злополука в графа „Вид на уврежданията“ е записано „тежко общо състояние – коматозно състояние“, съответно в графа „Увредени части на тялото“ е записано „рани в областта на главата“, а в т. 33 „Последици“ е посочено „смърт“. Във връзка с подадената декларация за трудова злополука вх. № 5101-12-11 от 22.03.2024 г., със заповед № 1015-12-52 от 12.04.2024 г. Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик на основание чл. 58, ал. 1 от КСО, е наредил да се извърши разследване на злополуката, като е определена комисия в състав: М. А. – старши инспектор по осигуряването ТП на НОИ – Пазарджик, В. Д. -главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, Д. Д. – представител на работодателя и В. Б. – наследник на пострадалото лице. За резултатите от разследването на злополуката е изготвен протокол № 5 от 30.04.2024 г. Установено е от комисията, че злополуката с изход смърт е настъпила на 11.06.2023г., около 07, 30 ч. в кравеферма на Д. Д., находяща се в с.Попинци, общ.Панагюрище, като пострадалото лице е В. Б. – работил като пастир. Пострадалият бил открит на посочената дата в животновъдния обект от Н. Д. и И. Д. - паднал на земята, във видимо безпомощно състояние. Обадили се на неговата майка В. Б., която с помощта на своя близка отишла да го прибере и поради тежкото му състояние го откарала в МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД, гр. Панагюрище. Комисията е събрала всички документи, касаещи постъпилия сигнал за злополука - от Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, от МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД, гр. Панагюрище, изискана е и информация Д. Д. (земеделски стопанин, посочен като осигурител на В. Б.). В хода на проведеното разследване е извършена проверка в Информационната система на НОИ – „Регистър на трудови договори“, при която е установено, че В. Г. Б. не е осигурено лице по смисъла на КСО. Прието е, че същият няма сключен трудов договор с посочения за осигурител ЗП „Д. И. Д.“, ЕИК... към датата, на която е декларирана трудовата злополука. Прието е, че съгласно извършената проверка по постъпил сигнал в Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, ЗП „Д. И. Д.“ в качеството си на работодател по смисъла на пар.1, т. 1 от КТ, не е уредил отношенията си с В. Б. при предоставянето на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил писмен трудов договор с лицето. С постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 03.08.2023 г., издадено от Г. С. - главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, на основание чл. 405а, ал. 2 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между В. Г. Б. и ЗП „ Д. И. Д.“, считано от 01.06.2023г. По повод подаден сигнал от В. Б. е образувана прокурорска преписка №3563/23г., като при възложената проверка е установено, че В. Г. Б. е работил като пастир в кравефермата на Д. Д. в с. Попинци, често злоупотребявал с алкохол, като се случвало да пада и да получава различни травми по тялото и имало случаи, в които търсил медицинска помощ заради получени наранявания в областта на главата. След извършена проверка с постановление от 17.10.2023г. на РП – Пазарджик е отказано да се образува ДП и е прекратена преписка №3563/23 г. Установява се от предоставените данни от МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД, гр. Панагюрище, че В. Б. е постъпил в болницата на 11.06.2023 г. в 08, 47ч. съгласно лист за преглед №008090 от 11.06.2023г., като е отразена основна диагноза по МКБ „121.0 - остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната страна“. Описана е анамнеза, снета по данни от придружителите на Б. - намерен е неконтактен, неадекватен, съобщават за редовна употреба на алкохол. Отразено е, че не е здравно осигурен. Налична е в медицинското досие на Б. молба от майка му за освобождаване от патологоанатомична аутопсия на основание чл. 98, ал. 4 от Закона за здравето. В изготвеното от МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД, гр. Панагюрище съобщение за смърт №146 от 12.06.2023г. като прчина за смъртта на В. Б. е посочено „остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена“. Съответно като болест или състояние, довели непосредствено до смъртта е посочено „121.0 - сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност“. Като други важни състояния, способстващи за настъпването на смъртта е посочено „Хроничен етилизъм“. В заключение е отразено, че смъртта е настъпила вследствие на заболяване и е установена от лекуващ лекар. Изготвеният от комисията протокол от извършеното разследване е изпратен с придружително писмо изх. №5101-12-11#16 от 13.05.2024 г. до всички заинтересовани страни, като не е постъпило възражение от жалбоподателя относно констатациите в него. На основание чл. 11, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудови злополуки във връзка с чл. 61, ал. 1, т. 6 от Наредбата за медицинската експертиза екземпляр от декларация за трудова злополука с вх. № 5101-12-11 от 22.03.2024 г. на ТП на НОИ – Пазарджик и протокол № 5 от 30.04.2024 г. на ТП на НОИ – Пазарджик за резултатите от извършеното разследване на злополуката и приложените към протокола документи, са изпратени с писмо с изх. № 5101-12-11#17 от 13.05.2024 г. чрез РКМЕ до ТЕЛК – Пазарджик за установяване на причинно-следствена връзка – трудова злополука. В тази връзка със заповед № 5101-12-11#18 от 14.05.2024 г. на длъжностно лице съгласно заповед №1015-12-4 от 11.01.2019г. е спряно образуваното производство по квалифициране на декларираната злополука, станала на 11.06.2023 г. с В. Г. Б. при ЗП „Д. И. Д.“ ЕИК... - посочен за осигурител. С вх. № 5101-12-11#19 от 27.05.2022 г. в ТП на НОИ – Пазарджик е постъпило Експертно решение № 00414/088 от 20.05.2024 г. от МБАЛ Пазарджик АД с водеща диагноза по МКБ „121.0 - остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена“ и заключение, че ТЕЛК не приема причинно-следствена връзка между условията на труд и настъпилата смърт на В. Г. Б.. Изпратено е запитване изх. №5101-11#20 от 07.06.2024 г. чрез РКМЕ до ТЕЛК гр. Пазарджик с искане за предоставяне на информация – кога е получено, обжалвано ли е издаденото Експертно решение № 00414/088 от 20.05.2024 г. на ТЕЛК от заинтересованите страни и влязло ли е в сила. Получен е отговор от ТЕЛК – Пазарджик с вх. №5101-12-11#21 от 12.06.2024 г. според който същото не е обжалвано и влязло в сила на 12.06.2024 г. Въз основа на събраните в хода на разследването документи, отказът на Районна прокуратура – Пазарджик да образува досъдебно производство, тъй катоне са били установени пресни травми и причината за смъртта се дължи на болестно състояние; представената медицинска документация от МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД, гр. Панагюрище, посочената в съобщението за смърт причина и издаденото Експертно решение на ТЕЛК за неприемане на причинно-следствена връзка е издадено разпореждане № 24 от 20.06.2024 г. за неприемане на злополуката за трудова от длъжностното лице по чл. 60 от КСО – старши инспектор по осигуряването М. А.. Срещу разпореждането е депозирана жалба вх. № 1012-12-174 от 10.07.2024 г. от В. В., която с решение № 1012-12-174#1 от 30.07.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик е отхвърлена като неоснователна. Въз основа на тези фактически установявания, при извършване на задължителната проверка по чл. 168 от АПК се налагат следните изводи: Разпорежданията за признаване или непризнаване на злополуката за трудова се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ по аргумент от чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО. В чл. 117, ал. 3 от КСО е разписано, че ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При тази правна уредба и съобразявайки приетата по делото заповед № 20844/22.07.2024 г. на Подуправителя на НОИ, съдът приема, че решение № 1012-12-174#1 от 30.07.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик е издадено от орган с необходимата материална, териториална и времева компетентност. Потвърденото с това решение разпореждане също е издадено от компетентен орган, предвид приетата по делото заповед № 1015-12-4/11.01.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и с необходимото съдържание съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК. В него са изложени фактическите и правните основания за издаването му със съответната разпоредителна част, поради което съдът приема, че е мотивиран индивидуален административен акт. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват самостоятелно основание за неговата отмяна. При преценка на събраните в хода на съдебното и административното производство писмени документи поотделно и в тяхната съвкупност се установява спазване на процедурата по разследване на декларираната злополука по чл. 58, ал. 1 - ал. 3 от КСО. Със заповед № 1015-12-52/12.04.2024г. Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е назначил комисия, която да извърши разследването за декларираната злополука, настъпила на 11.06.2023 г. с В. Г. Б.. Резултатите от разследването са обективирани в протокол № 5 от 30.04.2024 г., който е връчен на жалбоподателя на 08.05.2024г., тя е била запозната с констатациите и е имала възможност да подаде писмени възражения срещу тях. В нормативно определения 3-дневен срок жалбоподателя не се е възползвала от възможността да подаде възражение относно констатациите в протокола. Поради това не е било ограничено правото на информираност и респективно правото на защита на наследника на починалия работник. От събраните писмени доказателства се установи, че причината за злополуката, изразяваща се в настъпила смърт на В. Г. Б., е остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена. По повод подадената декларация, с която е заявено настъпване на трудова злополука с В. Г. Б. от негов наследник, по аргумент от чл. 60, ал. 2 от КСО разпореждането за приемане или неприемане на злополуката за трудова се издава въз основа на решение на органите, осъществяващи експертизата за работоспособността. Съгласно чл. 61, ал. 6 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) експертизата за трайно намалена работоспособност включва определяне на причинната връзка между увреждането – смъртта и условията на труд по време на злополуката, като при внезапно починало лице ТЕЛК се произнася само по причинната връзката въз основа на наличната документация и протокола за аутопсия - съгласно чл. 66, ал. 1 от НМЕ. В чл. 66, ал. 2 на НМЕ е предвидено, че при липса на протокол от аутопсия, ТЕЛК не се произнася за причинната връзка, но постановява експертно решение. Съгласно чл. 113 от Закона за здравето (ЗЗ) решенията на органите за медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. При констатиране липсата на произнасяне на компетентните органи по медицинската експертиза от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО правилно е издадена заповед № 5101-12-11#18/14.05.2024 г., с която е спряно производството по приемането или неприемането на злополуката като трудова до произнасянето на ТЕЛК за причинната връзка между настъпилото увреждане и извършваната от пострадалото лице работа в полза на осигурителя. От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по категоричен начин се установи, че решение № 00414/088 от 20.05.2024 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ – Пазарджик АД е връчено на жалбоподателя на 28.05.2024г. с известие за доставяне № ИД PS 4400 01WGD2 Н. С това решение лекарската комисия е приела, че не е налице причинна връзка между настъпилият вредоносен резултат за В. Г. Б. и извършваната от него работа в полза на осигурителя. Това решение е подлежало на обжалване пред съда, но не е оспорено и е влязло в сила на 12.06.2024 г. Така решението на ТЕЛК представлява влязъл в сила административен акт, който подлежи на съобразяване от всички държавни органи и засегнати лица. Правилно то е взето предвид от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при постановяване на разпореждане № 24 от 20.06.2024г., както и от Директора на ТП на НОИ – Пазарджик при издаване на решение № 1012-12-174#1 от 30.07.2024 г. на основание чл. 117, ал. 3 от КСО. Настоящият състав не констатира неправилно приложение на материалния закон от органите на НОИ при издаване на тези актове. Всяко събитие, довело до смърт или телесно увреждане на лице в резултат на непредвидени и внезапни въздействия от външен произход, които застрахованото лице не си е причинило умишлено, е злополука - по аргумент от чл. 459, ал. 2 от Кодекса на застраховането. Съществените белези на злополуката са, че тя представлява внезапно, непредвидимо и спонтанно увреждане на здравето, което е резултата на външно или вътрешно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм. За да бъде определена една злополука като трудова, освен че е необходимо увреждането на здравето да е станало внезапно, то следва да се е случило по повод на извършената работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО. Т.е. като внезапно увреждане на здравето трудовата злополука следва да е резултат от извършваната работа. Нетравматично внезапно увреждане на здравето се констатира от ТЕЛК, която при внезапно починало лице се произнася по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията - по аргумент от чл. 66, ал. 1 от НМЕ. В този смисъл наличието или не на прекомерно физическо натоварване, свързано с изпълняваната от В. Г. Б. работа е без правно значение – каквито доводи са наведени от жалбоподателя. Съгласно чл. 73, ал. 2 от НМЕ не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести. В § 1, т. 3 от ДР на НМЕ е дефинирано понятието „нетравматично увреждане“ като болест в резултат на различни причини, извън травма (инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и други). Предвид изложеното когато нетравматичното увреждане на здравето е патологично състояние - болестно състояние, следствие на заболяване от каквото и да е естество -, то не се счита за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. По аргумент от чл. 60, ал. 2 от КСО във вр. с чл. 12, ал. 2 и чл. 13 от НУРРОТЗ при нетравматични увреждания причинната връзка се установява единствено от ТЕЛК и НЕЛК, което експертно решение е основание за признаването или не на трудовата злополука от НОИ. Съответно длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е обвързано от резултата на решение № 00414/088 от 20.05.2024 г. на ТЕЛК, с което е прието, че няма причинно-следствена връзка между условията на труд и настъпилата смърт на В. Г. Б. - съгласно чл. 113 от Закона за здравето. Оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърденото разпореждането за неприемане на злополуката като трудова, е издадено при правилно приложение на цитираните законови разпоредби и не е налице основание за отмяната му по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Поради това оспорването с жалбата следва да бъде отхвърлено изцяло като неоснователно. При този изход на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от представителя на ответника следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят следва да заплати на ответника ТП на НОИ – Пазарджик сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП. По изложените съображения и на основание чл.172, ал. 2 от АПК съдът