Решение № 635 от 25.3.2022 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 1195/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Обжалван е Електронен фиш серия К, № 3771417, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Д. К. Т. е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата и допълнителна молба към нея излага конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и моли за неговата отмяна. Сочи, че: в нарушение на процесуалните правила, ЕФ е издаден след заснемане с мобилна камера, без да е спазено изискването за отсъствие на контролен орган и нарушител; мястото на контрол не било обозначено със съответния пътен знак Е24; извършеното нарушение не било надлежно описано в ЕФ; не били спазени изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за законосъобразно използване на АТСС. за въпросния пътен участък- км. 50, пред Амек Тойс, не важало ограничение на скоростта 60 км/час, въведено с пътен знак В26, доколкото според получените писма от ОПУ действието на знака било преустановено от наличното кръстовище на км. 49+960.

Моли за отмяна на ЕФ и присъждане на разноски..

С приложено писмено становище по делото въззиваемата страна излага съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ЕФ. Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА Електронният фиш е издаден за това, че на 25.06.2020 г., в 08: 06 часа, на път II-64 км. 50, пред магазин Амек Тойс, извън населено място, при въведено ограничение 60 км/ч. с пътен знак В-26, заснето с АТСС TFR1-M № 529 и отчетен толеранс от минус 3 %, в полза на водача, МПС с рег. № ••••••• се движело с установена наказуема скорост 106 км/ч и наказуемо превишение на скоростта от 46 км/час.

Собственик на когото е регистриран автомобилът е Д. К. Т.. Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от: - приложеното по административната преписка статично изображение към клип №23317, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з- 532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че според чл. 189, ал.15 ЗДвП изготвеният снимков материал следва в условията на алтернативност да „записва или заснема“ регистрационния номер на МПС, с което е извършено нарушението. Първата алтернатива е относима към АТСС, които разполагат с вградено разпознаване на номера /ARH CAM S1 и CORDON M2/, докато в случая е налице втората алтернатива, като на статичното изображение надлежно е заснет регистрационния номер на МПС, като е налице пълно съвпадение между заснетия номер и отразения в ЕФ.

-приложената по делото справка за регистрация на МПС (каквато противно на възраженията в жалбата е налична по делото), от която е видно, ч е именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесното МПС.

В тази връзка следва да се съобрази, че в чл. 189, ал.4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач.

Така Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3229 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1767 от 14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1694 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

Собственикът може да снеме отговорността от себе си по реда на чл. 189, ал.5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице. В обратния случай отговорността следва да се понесе от собственика, точно какъвто е и процесния случай.

Така Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

В конкретния случай не са налице твърдения, а не са и представени доказателства жалбоподателят да се е възползвал от правото по чл. 189, ал.5 ЗДвП, поради което изцяло законосъобразно ЕФ е издаден именно на него.

За пълнота на изложението следва да се посочи и че по делото се установява по един несъмнен начин, че нарушението е извършено именно с процесното МПС с рег.№ •••••••.

Действително на три от снимките, съдържащи се в статичното изображение, в самия край на снимката се забелязват очертанията и на друг автомобил. Същият не попада обаче в кадър, неговият регистрационен номер не е заснет, поради което не би могло да възникне съмнение, че заснетото нарушение би могло да е относимо към него. Този извод е особено важим, ако се проследи комплексно и взаимосвързано заснетото на четирите представени снимки.

Каза се, че очертанията на втори автомобил се забелязват в контурите само на първите три снимки: Т = - 0, 9, Т=0 (измерен) и Т=1. На последната снимка Т=3, обаче очертания на друг автомобил не се забелязват, което е доказателство, че лъчът на радара еднозначно е отчел именно процесното МПС като най-бързо движещо се и е следил само и единствено него при изготвяне на клипа на нарушението.

В тази връзка следва да се съобрази и отразеното в т. 5.2 от Инструкцията за експлоатация, че радарът винаги регистрира МПС- движещо се с най-висока скорост, като при трафик с много висока интензивност или МПС с голяма отразяваща повърхност, тоест ако има възможност да се повлияе на точността на измерването и да се внесе съмнение за кое МПС се отнася- радарът автоматично блокира. В процесния случай е изготвен валиден клип и радарът не е блокирал, което е ясна индиция, че по делото няма абсолютно никакво съмнение с кой точно автомобил е извършено нарушението.

В този изричен смисъл при нарушения, заснети с TFR 1-M е и най- актуалната практика на административен съд-Пловдив - Решение № 2319/ 25.11.2021г., Административен съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен състав, к.а.н.д. № 1973/2021, Решение № 790 от 16.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 398 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

Не на последно място следва да се съобрази, че извършването на нарушението от МПС с рег.№ ••••••• не е и оспорено от жалбоподателя.

Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з- 532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат именно толеранс от -3 %.. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост над 100 км/час е +/- 3 %.

Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 109 км/час. 3% от тази величина се равняват на 3, 27 км/час. След приспадане на толеранса се получава 105, 73 км/час. При преглед на предвидените санкции в чл. 182, ал.1 ЗДвП е видно, че законът борави с цели числа на наказуемата скорост. В противен случай ненаказани биха останали стойности на скоростта между 10 км/час и 11 км/час, 40 км/час и 41 км/час и други. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 747, ал.3 от Закона за измерванията.

Поради изложеното получената скорост правилно и законосъобразно е закръглена към най-близкото цяло число- 106 км/час., като именно тази скорост е била отразена в ЕФ.

Действително, по-благоприятният за дееца вариант е бил закръглянето да бъде към по-ниското цяло число- 105 км/час, а не към най- близкото такова- 106 км/час. Към кое точно число ще се извърши закръглянето в конкретния случай, обаче е изцяло ирелевантно за отговорността на нарушителя, доколкото наказуемото превишение отново би било над 40 км/час и под 50 км/час като приложимата санкционна норма /182, ал.2, т.5 ЗДвП/ и санкция /400 лева/ биха останали непроменени.

В този смисъл изрично Решение № 418 от 22.02.2019 г. по к. адм. н. д.

№ 98 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, в които е посочено, че дори при разминавания в приложение на законоустановения толеранс (каквито в случая няма) може да се мисли за отмяна или изменение на ЕФ, само ако се достига до различна санкционна норма от тези изброени в чл. 182, ал.1 ЗДвП.

Тези трайно установени в практиката на Административен съд-Пловдив положения изцяло съответстват и на задължителните разрешения, дадени в ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020, с което се прие, че районният съд има възможност да преквалифицира извършеното, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, като според трайната съдебна практика евентуалното приемане на скорост на движение, която е по-ниска от вменената, представлява типичен пример на прилагане на закон за същото наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част, за което не е необходимо изменение на обвинението.

Така Решение № 287 от 30.06.2014 г. по нак. д. № 796/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 304/12.04.2018 г., второ наказателно отделение, наказателно дело № 1066/2017 г. по описа на ВКС, Решение №223/11.02.2020 по дело №1013/2019 на ВКС, Решение № 563/06 февруари 2014 г., наказателно дело № 2188/2013 на ВКС, Решение № 232 от 16.06.2015 г. по н. д. № 549 / 2015 г. на Върховен касационен съд.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО, ЧЕ МЯСТОТО НА ЗАСНЕМАНЕ НА НАРУШЕНИЕТО НЕ ПОПАДА В ОБХВАТА НА ДЕЙСТВИЕ НА ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ПОСТАВЕН ПЪТЕН ЗНАК В26.

На първо място следва да се отбележи, че по служебна инициатива на съда по делото бяха събрани доказателства, че процесният пътен участък- път II-64, км 50, посока от село Труд към град Пловдив, пред Амек Тойс, попада в обхвата на действие на законосъобразно поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/час.

Посоченото обстоятелство се установява не само от изричното отбелязване в този смисъл в протокола по чл. 10 от Наредбата, но и от получените писма от стопанина на пътя –ОПУ Пловдив.

В писмата изрично се сочи, че: Цитираният в ЕФ участък от път II-64 км. 50 попада в отсечка с две платна на движение. Нарастването на километража на пътя е в посока Карлово-Пловдив. Процесният пътен участък се регулира от пътен знак В26, въвеждащ ограничение 60 км/час, който е поставен във връзка с организацията и безопасността на движение па крайпътния обект „Амек Тойс“.

За обекта е проведена процедура по Наредбата за специално ползване на пътищата. От ОПУ Пловдив е съгласуван технически проект, неразделна част от който е “Проект за организация на движението”. Организацията на движение в района на пътната връзка е изпълнена по одобрен проект, съгласуван с ОД на МВР. Пътният знак В26 (60км/час) е при км 49+800. Към него няма табела Т2, оказваща зоната му на действие.

Към дата 25.06.2020г. пътният знак В26 (60) е бил наличен.

Посочената от ОПУ-Пловдив информация в писмото съответства на приложените към писмото писмени доказателства- Схема на наличното знаково стопанство, касаеща процесния участък и отбелязвания в Протокол по чл. 10 от Наредбата, поради което се кредитира от съда и се цени като доказателство за законосъобразното поставяне и физическо наличие на знака В26 към момента на извършване на нарушението.

Във връзка с горното следва да се съобрази и приложимата нормативна база, като единствено меродавни в случая са разпоредбите на Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата, според чл. 4 от която стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък.

Същевременно в чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация на движението се одобрява, както следва:

1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища";

1. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното областно пътно управление;

1. за местни пътища - от кмета на съответната община. От друга страна в чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.

От гореизложеното е видно, че за да бъде законосъобразно поставен пътен знак на републикански път Втори клас (какъвто е процесния) е необходимо и достатъчно да е проведена съгласувателна процедура със съответното Областно пътно управление (в случая ОПУ-Пловдив), като видно от получените писма от същата институция, тези нормативни изисквания не само са спазени, но даже и са преизпълнени, предвид информацията за проведена съгласувателна процедура и с ОДМВР- Пловдив.

Видно от представената от ОПУ схема на наличното знаково стопанство, действието на поставения на км. 49+800 знак В26, е отменено с поставения на км. 50+ 415 знак В34 „Край на забраните, въведени с пътни знаци“.

Процесният пътен участък се намира точно на км. 50, който попада след началото на действие на пътния знак В26 на км 49+800 и преди края на действие на забраната на км. 50+415, поради което се налага извод, че за него важи валидно поставено ограничение 60 км/час.

Това положение не се опровергава от посоченото в писмата от ОПУ, че действието на знака В26 се изчерпвало още при кръстовището, находящо се на км.49+960. Този извод е чисто правен и не обвързва съда.

Удостоверителното действие на писмата от ОПУ обхваща само релевантното фактическо положение, като въз основа на него и при приложение на съответните правни норми, съдът следва правилно да приложи материалния закон.

В тази връзка релевантни се явяват разпоредбите на: - чл. 61, ал.3 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, според която „ Въведена забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30 е в сила до следващото кръстовище;

-чл. 50 ППЗДВП, според която „Забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2;

• т.8 от ДР на ЗДвП, според която: "Кръстовище" е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво;

-т.1 от ДР на ЗДвП, според която „ Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците“;

При тази релевантна нормативна уредба спорният въпрос е дали на км.

49+960 действително е налице кръстовище, което да преустанови действието на пътния знак В26, както се сочи в писмата от ОПУ.

Във връзка с гореизложеното следва да се съобрази, че в писмо вх.№ 21417/17.03.2022, в резултат от изискани уточнения от съдията-докладчик, изрично е посочено от ОПУ, че т.нар. „кръстовище“ на км. 49+960 не е формирано от два самостоятелни пътя, а от път II-64 и входа/изхода към крайпътния обект Амек Тойс. Същият извод следва и от представения от ОПУ снимков материал към писмо вх. № 19798/11.03.2022г.

Същевременно съгласно трайната съдебна практика на Върховния съд, входовете/изходите към крайпътни обекти не образуват кръстовище по смисъла на т. 8 от ДР на ЗДвП с пътищата, на които е разположен крайпътния обект, поради което пресечната точка на пътя и входа/изхода на крайпътния обект не преустановява действието на пътния знак В26.

Това е така, доколкото входа/изхода на крайпътния обект не представлява самостоятелен път по смисъла на легалната дефиниция, дадена в т.1 от ДР на ЗДвП, а е част от обслужващата зона на пътя по смисъла на Закона за Пътищата, както следва:

-т.6 от ДР на ЗП: "Обслужваща зона" е земната повърхност встрани от края на обхвата на пътя, в която се въвежда разрешителен режим на ползване на имотите от техните собственици или от лицата с предоставено право на ползване.“ -чл. 7, ал.1 от ЗП: „Републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии и селищните образувания имат от двете си страни обслужващи зони“.

-чл. 7, ал.2 от ЗП: „Обслужващата зона обхваща ивицата земна площ с широчина 100 м при автомагистралите и 50 м при другите републикански пътища, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края на неговия обхват“.

В този изричен смисъл Решение № 46 от 15.02.1990 г., по н.д. № 532/89 г., III н.о. на ВС.

В същия смисъл е трайната практика на административните съдилища от всички административни райони, в които се е поставял подобен въпрос.

Така Решение от 24.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 135 / 2020 г. на Административен съд – Габрово, Решение от 01.10.2014 г. по н. д. № 266 / 2014 г. на II състав на Административен съд – Русе, Решение от 17.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 147 / 2019 г. на Административен съд – Разград.

Цитираната практика на Върховния съд и на административните съдилища в страната се възприема изцяло от настоящия състав, доколкото освен всичко друго, съответства и на предвидените в ЗДвП норми, които правят категорично разграничение между път и отбивка към крайпътен обект, като най-показателна е нормата на чл. 37 ЗДвП, в която завоят към друг път и завоят към крайпътен обект са уредени в самостоятелни алинеи:

-чл. 37, ал.1 ЗДвП: „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото правило помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни средства.“ -чл. 37, ал.2 ЗДвП: „Водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска“ Посоченото разбиране, че пресечната точка между път и входа/изхода на крайпътен обект, имащ лице на пътя, не образува кръстовище по смисъла на чл. 50 ППЗДВП, отговаря най-пълно и на целта на закона да се осигури безопасно навлизане и излизане от крайпътната територия, чрез гарантиране, че по протежение на целия крайпътен обект, водачите движещи се по главния път ще спазват безопасна скорост, която да позволи безаварийното извършване на маневрите по чл. 37, ал.2 ЗДвП и чл. 37, ал.3 ЗДвП.

Въз основа на всичко гореизложено настоящия състав приема, че път II-64 и входа/изхода на крайпътния обект Амек Тойс не образуват кръстовище на км. 49+960, поради което пътен знак В26, поставен на км. 49+800 валидно произвежда действие и на процесния пътен участък на км. 50.

ПО УСЛОВИЯТА ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА АТСС.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з- 532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:

-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство TFR1-M, представляващо мобилна система за видеоконтрол.

• техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Действително срокът за одобрен тип е изтекъл на дата 24.02.2020г. В случая обаче следва да намери приложение чл.30 ал.5 от Закона за измерванията/ЗИ/, според който "Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип". По делото е приложен протокол за последваща проверка № 2-32-20, видно от който дори след изтичане на одобрения тип, процесното АТСС продължава да му съответства, поради което законовото изискване следва да се счита за спазено.

Така изрично Решение № 460 /16.03.2022 на Пловдивски Административен Съд, ХХІ състав, КАНД 2869/2021, Решение № 1765 от 04.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1371 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив Решение № 395 от 19.2.2021г. по Наказателно дело 3104/2020 Административен съд – Пловдив, Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 252 от 08.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3019 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 474 от 05.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3287 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 532 от 12.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3362 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.

Нещо повече от представената снимка на техническото средство е видно, че по същото са поставени стикери за съответствие с одобрен тип, които са валидни до месец 06.2021г.

• техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото Протокол от проверка № 2-32-20. Във връзка с последващата проверка е спазено и изискването тя да е извършена в оторизирана лаборатория, доколкото надлежното оправомощаване на Лабораторията на МВР е публично достъпно на сайта на ДАМТН /чрез публикувания Списък на лица, оправомощени за проверка на средства на измерване и на компоненти и допълнителни устройства към тях/, като в т.11 от списъка фигурира именно Лаборатория към ГД "Национална полиция", където изрично е вписан за предмет и последващи проверки па посочения тип радарен скоростомер.

В този изричен смисъл Решение № 460 /16.03.2022 на Пловдивски Административен Съд, ХХІ състав, КАНД 2869/2021, Решение № 658 от 08.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 3825 / 2019 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 680 от 06.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 208 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички изискуеми реквизити, включително и номер на първо и последно статично изображение, които липсват по други дела, като е налице пълно съответствие между посочените в протокола статични изображения и представеното по делото.

Във връзка с нарочното възражение на защитата, следва да се отбележи, че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г., вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не представляват изискване за законосъобразно използване на АТСС.

Така Решение № 460 /16.03.2022 на Пловдивски Административен Съд, ХХІ състав, КАНД 2869/2021, Решение № 396 от 10.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 3309 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 392 от 10.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 3200 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 198 от 01.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3168 / 2020 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1733 от 14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1423 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив Решение № 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1495 от 10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1330 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1440 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Отново във връзка с изричните възражения в жалбата за неспазване на реда на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. следва да се посочи, съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.

Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни- прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на участък от пътя (преносими, тип триножник).

Според изричната норма на чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з- 532/12.05.2015г изискването за прилагане на снимка на АТСС важи само за тези от типа мобилни преносими (триножници), но не и за тези от типа мобилни-прикрепени към превозно средство, каквото е процесното ( TFR 1- Така Решение № 460 /16.03.2022 на Пловдивски Административен Съд, ХХІ състав, КАНД 2869/2021, Решение № 321 от 23.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3084 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2041 от 29.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1728 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1868 от 15.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1693 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1765 от 04.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1371 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1642 от 03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1508 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1425 от 09.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1198 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1308 от 24.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1241 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 732 от 09.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 314 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1346 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1438 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1014 от 20.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 324 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

Още повече, че в процесния случай снимка на АТСС реално е изготвена, тоест направено е нещо в повече от изискването на закона, като направената снимка е изцяло в полза законосъобразността на ЕФ, доколкото на нея се виждат ясно и отчетливо поставените върху АТСС стикери за съответствие с одобрения тип.

Във връзка с всички възражения досежно спазването на нормативните изисквания на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., следва да се съобрази трайната съдебна практика, според която протоколът по чл. 10 от Наредбата представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.

Така Решение № 1995 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр.

Пловдив, ХХІ касационен състав, к.а.н.д. № 1530 по описа на съда за 2021 г., Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение № 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1349 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Нещо повече, той се ползва с материална доказателствена сила, ако не е оборен по надлежния ред.

Така Решение № 1433 от 09.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1292 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1247 от 21.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1212 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1469/13 юли 2021 год. ХІХ състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по описа за 2021 год.

В представения по делото протокол изрично е отбелязано спазването на нормативните и техническите изисквания при използването на АТСС, като надлежно е положен и подпис на служител, удостоверил това обстоятелство. В случая материалната доказателствена сила на Протокола нито е оспорена, нито е опровергана, поради което той успешно изпълнява функцията да удостовери законосъобразността на използване на АТСС.

Следва да се съобрази и че в приложеното по делото статично изображение по чл. 16, ал.3 от Наредбата, не само, че е посочен точния административен адрес на заснемане на нарушението, но и географските координати на снабденото с GPS мобилно средство за контрол, поради което не възниква абсолютно никакво съмнение досежно точното място на заснемане на нарушението.

Изцяло неоснователно е възражението във връзка с издаването на ЕФ чрез използване на мобилно АТСС и без да е спазено изискването за отсъствие на контролен орган и нарушител, доколкото изложените от защитата доводи не държат сметка за последващите ТР 1/2014 на ВАС законодателни изменения.

След приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., забраната за издаване на ЕФ въз основа на заснемане с мобилни камери е отпаднала, доколкото подробно и изчерпателно е уреден на нормативно равнище редът и условията за използването им, като в този смисъл посоченото Тълкувателно решение на ВАС в тази част е изгубило актуалност.

Нещо повече след нарочните изменения в чл. 189, ал.4 ЗДвП с ДВ бр. 54 от 2017г. изискването за отсъствие на контролен орган и нарушител се отнася само за самото издаване ЕФ, но и за процеса на извършване и установяване на нарушението, доколкото правна конструкция, при която нарушителят не участва в дейността по извършване и установяване на нарушението е юридически нон сенс.

Така изрично Решение № 450/15.03.2022 на Административен Съд – Пловдив, ХХІ к.с., КАНД № 3134/2021, Решение № 319 от 23.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3123 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2186 от 16.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2039 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2160 /12.11.2021 год. на Административен съд – Пловдив, ХХVI касационен състав, КАНД № 2286 /2021, Решение № 1938 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1493 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1307 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1211 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1314 от 25.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1041 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 476 от 05.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 44 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 445 от 02.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3333 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1059 от 21.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 737 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1098 от 01.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 2507 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1308/ 24.06.2021 год. по дело № 1241 по описа на съда за 2021 г. на Административен съд-Пловдив, Решение № 755 от 12.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 396 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 939 от 12.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 405 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1425 от 09.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1198 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив Поради изложеното законосъобразността на Еф не се опорочава от обстоятелството, че АТСС е поставено в работен режим с участието на човешки фактор.

Нещо повече, видно от приложената към преписката инструкция за експлоатация, ролята на човешкия фактор е само да се постави в действие мобилната камера, като след това процеса по отчитане и заснемане на нарушението и разпознаване на заснетия номер е изцяло автоматизиран, поради което се явяват изцяло ирелевантни за законосъобразността на ЕФ –личността на полицейския служител, който е поставил камерата в действие, неговата квалификация и компетентност.

Така Решение № 1516 от 16.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1297 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1938 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1493 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1425 от 09.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1198 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1767 от 14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1694 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1685 от 05.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1698 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 342 от 16.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2740 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 250 от 08.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2891 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

При спазване на изискванията за законосъобразно използване на АТСС, правилно е приложен и материалния закон. Деецът е нарушил въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта за движение извън населено място, с което е реализирал състава на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В този изричен смисъл, че при нарушение, изразяващо се превишаване на ограничението, въведено с пътен знак В26- коректната правна квалификация е именно чл. 21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП е и трайната практика на Административен съд- Пловдив.

Така изрично Решение № 1833 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1731 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение № 378 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3239 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив Решение № 254 от 08.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2819 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 255 от 08.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3091 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1845 от 22.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1918 / 2020 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив Решение № 266 от 31.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 3685 / 2019 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2165 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2072 / 2019 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2013 от 18.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1962 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1569 от 18.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1093 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1857 от 07.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1957 / 2019 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив.

Приложена е и коректната санкционна норма-чл. 182, ал.2, т.5 ЗДвП, доколкото превишение от 46 км/час в извън градски условия попада именно в приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира с законоустановения размер.

Противно на възраженията в жалбата подробно са описани обективните признаци на нарушението, съгласно правните норми, за което е санкциониран дееца- чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 182 ЗДвП, от които е видно, че съставомерната форма на изпълнителното деяние е превишаване на пределно допустимата скорост на движение, въведена с пътен знак В26.

Всички относими признаци към посоченото изпълнително деяние са надлежно описани в ЕФ- разрешена скорост, въведена с пътен знак В26, наказуема скорост (получена като от установената скорост на снимковия материал е приспаднат законоустановения толеранс), наказуемо превишение, рег.№ на МПС, с което е допуснато нарушението, регистриран собственик на МПС.

В тази връзка следва да се съобрази и че съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП, ЕФ се издава съгласно образец утвърден от министъра на вътрешните работи, който в случая се явява спазен.

В този изричен смисъл Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д.

№ 721 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 791 от 16.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 467 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 791 от 16.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 467 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

Действително, при извършен служебен контрол, във връзка с възражението за ненадлежно описание на нарушението в ЕФ, се установи, че в ЕФ липсва изрично отразяване на посоката на движение на процесния автомобил. Безспорно, посоченото представлява порок на ЕФ, но в никакъв случай той не е съществен и не може да обуслови неговата отмяна, доколкото така очертания порок се санира от приложените по делото доказателства- Протокол по чл. 10 от Наредбата и статично изображение, от които е видно, че посоката на движение е именно от град Карлово към град Пловдив. В този смисъл всъщност е и отбелязването в ЕФ, а именно, че нарушението е заснето пред Амек Тойс, като е ноторно известно, че крайпътния обект е разположен имено в означената в протокола по чл. 10 посока на движение, при положение, че са налице две обособени платна за движение във всяка посока.

Във връзка с гореизложеното следва отново да се напомни разкрития вече по-горе официален удостоверителен характер на Протокола по чл. 10 от Наредбата.

Не на последно място следва да се отбележи, че досежно посоката на движение на процесното МПС и посоката на осъществяване контрол всъщност не съществува спор между страните, като видно от доводите изложени в допълнителната молба, нарушителят е бил отлично запознат с тези обстоятелства, тоест по никакъв начин не е накърнено правото му на защита.

ПО РАЗНОСКИТЕ При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище, намира, че справедливият размерът, който следва да се присъди възлиза на 80 лв.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,