Мотиви към Решение № 329 от 15.5.2023 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1166/2022 г.

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК и е образувано с постановление на Районна прокуратура – Благоевград от 23.08.2022 г., с което се прави предложение Р. В. Ил. - родена на, с ЕГН: •••••••••• да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, за това, че на 03.10.2021 г. около 12.30 ч. в Спешно отделение при „МБАЛ Благоевград“ АД, в качеството си на лице, упражняващо медицинско занятие – назначена на длъжност „лекар“ в „МБАЛ – Благоевград“ АД, Спешно отделение и определена за дежурен лекар в Спешно отделение при „МБАЛ Благоевград“ АД на 03.10.2021 г., съобразно утвърден график за работно време, след като е била поканена от Б. Н. П. не се е притекла на помощ на болен – Н. Б. П., родена на г, без уважителна причина, като и е вменено престъпление по чл.141, ал.1 от НК. Представителят на Районна прокуратура - Благоевград поддържа обвинението. Счита, че от събрания по делото доказателствен материал се установява, че обвиняемата е осъществила състава на престъплението, за което е предадена на съд. Пледира Ил. да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение и при условията на чл.78а от НК да бъде освободена от наказателна отговорност и да и се наложи административно наказание „глоба” при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Излага доводи в подкрепа на твърденията си. Обвиняемата се явява лично, и с редовно упълномощен адвокат. Дава обяснения по случая, като отрича да е виновна. В правото си на лична защита предоставя на съда. В правото си на последна дума, сочи, че е невинна. Защитата пледира за оправдаване на Ил., като излага доводи за липсата на доказателства, установяващи извършването на престъплението от обвиняемата, както и такива установяващи вина. Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажирания по делото доказателствен материал и закона, приема за установено от фактическа страна следното: Р. В. Ил. е родена на. Съгласно ТД № 8777 от 02.12.2019 г., допълнен с допълнително споразумение към трудов договор № 328 от 01.02.2021 г. обвиняемата е назначена на длъжността „Лекар“ в структурно звено „Спешно отделение“ на „МБАЛ Благоевград“ АД, адрес гр. Благоевград, ул. „Славянска“ № 60. Съгласно Длъжностна характеристика за заеманата от обвиняемата длъжност /л.119, т. 3 от ДП/, лекарят в „Спешно отделение“ осъществява диагностична и лечебна дейност в отделението. В изпълнение на тази задача лекаря е длъжен да: провежда диагностична, профилактична и лечебна дейност с пациентите; организира консултации на болните с други лекари – специалисти в съответната област; хоспитализира и предписва методите на лечение. През 2021г. поради епидемилогичната обстановка в страна, свързана с „СОVID 19“ спешните отделения били много натоварени, като в МБАЛ- Благоевград било създадено и специално Ковид отделение. Предвид създалата се ситуация в страната и предвид липсата на специална зала първоначалните прегледи, така наречения триаж се извършвал в коридора на отделението, като според медицинските стандарти преценката за лечение и препращане към специалист се извършвало от дежурния лекар в „Спешно отделение“. На 02.10.2021 г. около 11.00 ч. св. П., заедно със съпругата му св.П. и двете им деца – Н. П. и Е. П., родена на г. били на разходка на площада на гр. Благоевград, пред сградата на Община – Благоевград. Н. П. карала тротинетка, при което паднала на плочките на площада, започнала да плаче и заявила на родителите си, че я боли крачето. Б. и Б. П. вдигнали детето и го завели на пейка, за да се успокои и почине, тъй като помислили, че Н. не е сериозно наранена. В продължение на около 15 минути детето не спряло да плаче, което накарало родителите му да потърсят медицинска помощ, поради което посетили Спешното отделение на „МБАЛ – Благоевград“, находящо се в гр. Благоевград, ул. „Славянска“ № 60. Св. П., заедно с дъщеря си Н. отишли в спешното, а св.П. и другата им дъщеря останали в колата. По същото време на работа като дежурен лекар бил св. доктор Здр. З., който приел П., заедно с детето му около 12.20ч. Св.П. обяснил на доктор З. повода, по който са потърсили помощ. Последният прегледал детето, уверил родителя му, че на детето му „няма нищо“ щом движи крака си, не констатирал счупване, посъветвал да сложат лед на крака на Н.. Бащата попитал няма ли да се направи рентгенова снимка за да се установи дали няма счупване на кост, на което доктор З. отговорил, че костта на подбедрицата е много здрава и не се чупи лесно, обяснил че в момента няма рентгенолог в болницата и такъв се вика само ако има наистина спешни случаи, като катастрофа например. За прегледа бил изготвен Лист за преглед на пациент в СПО № 009492. Свидетелите си тръгнали от Спешното отделение и се прибрали в дома си. Тъй като детето продължило да се оплаква и не могла да спи на 03.10.2021г. отново посетили Спешното отделение на „МБАЛ – Благоевград“. Пристигнали в отделението на 03.10.2021 г. около 12.30 ч. На посочената дата, съгласно график за работното време на лекарите в Спешно отделение на „МБАЛ – Благоевград“ АД за месец октомври 2021 г. за времето от 07.00 ч. до 19.00 ч. дежурен лекар била обвиняемата. П. влязъл в отделението с детето на ръце, като в коридора дошла Ил., св.П. й обяснил, че предния ден детето е паднало с тротинетка и че от тогава го боли крака, обяснил, че на 02.10.2021 г. са посетили Спешното отделение, било е прегледано от дежурен лекар, който е отказал да направи рентгенова снимка на детето. Разказал състоянието на дъщеря си и поискал да му се направи рентгенова снимка. Доктор Ил. изслушала бащата на пациентката, снела анамнеза, като преценила, че случая не е спешен и може да изчака и тъй като в почивните дни рентгенолога бил на повикване, казала на св.Павлов да изчака, същия обаче бил афектиран и напуснал лечебното заведение. На паркинга го последвала св. Кр. Ст. – медицинска сестра в Спешно отделение на „МБАЛ – Благоевград“ АД, която му казала да изчака малко, тъй като трябва да се извика специалист. Той обаче не се съгласил и отишъл в „МБАЛ – Пулс“ АД. Там детето било прието, било направено рентгеново изследване, при което се установило косо / спираловидно / счупване на лявата голямошищялна кост на лява подбедрица в диафизарната й част / тялото на костта /. Проведено е лечение, включително оперативна интервенция „Репозицио нон сангвинея. Имобилизацио“ т.е под местна анестезия е извършено закрито наместване на фрактурата на лява табия и имобилизация в добре подплатена гипсова шина. На 19.10.2021г. св.П. пуснал жалба в РП Благоевград, по повод, на която било образувано настоящото производство. Едновременно с това бил сигнализиран и „Медицински одит“, които извършили проверка по повод извършения преглед на детето на 02.10.2021г., като на св.З. бил съставен АУАН за нарушение на чл.86, ал.1, т.3 от ЗЗдр, като било прието, че същия не е извършил всичко необходимо при прегледа на детето. В хода на разследването е назначена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни за определяне на характера на травматично увреждане. Видно от заключението на вещото лице са налице клинични данни и данни от образните изследвания за косо / спираловидно / счупване на лявата голямопищялна кост на лява подбедрица в диафизарната й част / тялото на костта /. Счупването на голямопищялната кост на лява подбедрица е увреждане, което следва да се квалифицира по медико – биологичния признак трайно / за период от време по – голям от един месец / затруднение на движението на ляв долен крайник / крак /. Средностатистическият период на възстановяване на основните функции на крайника – опорната и ходенето при конкретната травма е в порядъка на около 5 – 6 месеца. Описаното и установено травматично увреждане, а именно спираловидно / косо / счупване на лявата голямопищялна кост е получено в резултат от торзионна / усукваща / сила и най – често се получава при спортна травма. Според вещото лице по своя вид, локализация и морфологични характеристики конкретното травматично увреждане отговаря да е получено по начин и по време, за които се съобщава в материалите по досъдебното производство. В рамките на досъдебното производство е изготвена и видео-техническа експертиза на предоставен диск от охранителни камери в отделението и на паркинга на МБАЛ-Благоевград, според заключението на която не се наблюдават манипулации, като е обективирано съдържанието на диска под формата на снимки, установяващи обстановката на място, като вещото лице е посочило, че записаните данни за време е възможно да са с около 1 час напред от реалното астрономическо време. Съдът кредитира и двете експертни заключения, същите са изготвени от специалисти в областта, поради което липсват основания да бъде поставени под съмнение, в същите подробно и при пълнота на мотивите са обсъдени констатациите на експертите при проведените изследвания, даден е обоснован отговор на поставените въпроси. Липсват противоречия и неясноти, които да бъдат подлагани на анализ. Така съдебно- медицинската експертиза от своя страна изясняват с нужната категоричност състоянието на детето, а видео-техническата автентичността на записа от охранителните камери. Възприетата фактическа обстановка намира своето потвърждение и в събраните в хода на производството гласни доказателства, събрани чрез разпита на Кр. Ст., Б., Кр., М., К., Цв., Ст., З., Ч. и Т. Чрез показанията си св.Ст., описва срещата на бащата с обвиняемата, както и причините да последва св.П. на паркинга, същата чрез показанията си установява и създадената организация на работа в процесния период, поради Ковид, както и на кого принадлежи преценката за лечение на болен. В подкрепа установеното с показанията на този свидетел са и показанията на св.Б., Кр., Цв. и Ст., всички тези свидетели са категорични, че преценката, какво лечение да се назначи е на лекаря, като конкретно св.Стойчева сочи, че Ил. е казала на бащата да изчака. В потвърждение на установеното посредством показанията на тези свидетели са и показанията на св.М. /Директор на МБАЛ Благоевград/ и К. /Зам. Директор на МБАЛ Благоевград/, които при разпита си подробно разясняват, кои случая са спешни, неотложни, както и организацията на работа на спешно отделение, като и двамата са категорични, че д-р Ил. е реагирала съобразно стандартите за медицинска помощ. Св.З., чрез показанията си установява извършеното от него на 02.10.2021г., като също посочва, че преценката е на лекаря. Установеното посредством показанията на тези свидетели не се отличава съществено и от посоченото от св.П., който пред настоящия съдебен състав заявява, че сам си е тръгнал, че не е изчакал, което се подържа и от неговата съпруга св.П., която препредава казаното и от св.П. По отношение посоченото от тези двама свидетели, че обвиняемата е казала, да чакат друг спешен случай, съдът намира, че влиза в противоречие с всички други доказателства, гласни и писмени, като посоченото в тази насока може да бъде обяснено и със състоянието на св.П., както и различната способност на отделния индивид да възприема определени факти. На практика същия не отрича, че е разговарял с д-р Ил. и заявил директно, че иска рентген и след като му е казано да изчака, той си е тръгнал, в каквато насока са и останалите гласни доказателства, коментирани по-горе, поради което заявеното от него, че му е казано да чака друг спешен случай не следва да бъде прието като достоверно. Съдът намира, тези показания в посочените части за обективни и безпристрастни, поради което ги кредитира, тези показания са еднопосочни и непротиворечиви, а и кореспондират с останалия доказателствен материал, поради което и изложените от прокурора доводи за игнориране на показанията на свидетелите, колеги на обвиняемата не могат да бъдат споделени. Всеки от тези свидетели с нужната категоричност разяснява, какви са задълженията на лекаря от спешна помощ, какви действия се извършват, на кого е преценката, което се подкрепя и от приобщените писмени доказателства, свързани с работата в болничното заведение, а именно правилник, медицински стандарт, а конкретно св.Ст., която е била очевидец на разговора между св.П. и обвиняемата свидетелства и за държанието на Ил., поради което и според съда не може да бъде прието, че тези свидетели са заинтересовани от изхода на делото, както се твърди от прокурора. С по-малка относителна тежест за изясняване на фактическата обстановка са показанията на св.Ст., Б., Ч. и Т., първите две, чрез показанията си единствено изясняват заеманата от тях длъжност, като не са били очевидци на твърдяното и не могат да посочат какво се е случило, св.Ч. и Т., свидетелстват за извършената проверка на св.З., което не е предмет на настоящото производство, същите не са очевидци на случая, поради което съдът намира, че не следва да ги подлага на анализ. По отношение показанията на св.Ив., съдът намира, че същите не съдържат съществени данни относно инцидента, същите по-скоро установяват неговите действия във връзка с извършена проверка и анализ на диск от мястото, който е бил обект на експертно заключение, но доколкото касаят макар и косвено случилото съдът ги кредитира, доколкото се подкрепят от събраните писмени доказателства. Приетото от съда от фактическа страна се подкрепя и от събраните писмени доказателства, а именно жалба от Б. П., епикриза на Н. П., лист за преглед на пациент в СПО, писма, протокол за доброволно предаване, писмо изх. № 63- 03-103/16.11.2021 г. на МБАЛ Благоевград, трудови договор № 8626/02.08.2017 г. и № 8632/15.09.2017 г., допълнително споразумение към тр. договор № 318/01.02.2021 г. и заповед, допълнително споразумение към тр. договор № 326/01.02.2021 г. и заповед, допълнително споразумение към тр. договор № 319/01.02.2021 г. и заповед, допълнително споразумение към тр. договор № 101/04.01.2021 г. и тр. договор № 8767/25.05.2022 г., допълнително споразумение към тр. договор № 8/31.01.2014 г., тр. договор № 8777/02.12.2019 г., тр. договор № 8366/01.10.2014 г., тр. договор № 325/01.02.2021 г., тр. договор № 7006/14.11.2007 г., доп. споразумение към тр. договор № 316/01.02.2021 г., тр. договор № 8741/02.03.2002 г., тр. договор № 8849/02.11.2020 г., доп. споразумение към тр. договор № 96/04.01.2021 г., тр. договор № 166/17.09.1992 г., график за работното време на мед. специалисти м. октомври 2021 г., график за работното време на лекари м. октомври 2021 г., писмо № 11-00-553-/21.12.2021 г. на ИА“Мед.надзор“, писмо № 63-03- 120/07.01.2022 г. на МБАЛ Благоевгра, писмо № 11-00-553/07.01.2022 г. на ИА“Мед. надзор“ гр. София, заповед № РД-13-1111/21.12.2021 г., констативен протокол от извършена проверка № КП-3/07.01.2022 г.. писмо № 11-00-553/28.02.2022 г. на ИА „Мед.надзор“, правилник за вътрешния ред на СО при МБАЛ Благоевград, справка, график за работното време на лекарите в СО, работен график на лекари и специалисти м. октомври 2021 г., график за работното време на рентгеново отделение м. октомври 2021 г., справка спешни прегледи, график на лекарите в ООТ при МБАЛ Благоевград м. октомври 2021 г., справка, лист за преглед на пациент в СПО, становище от д-р Огн. М., заповед № 270/29.12.2021 г., становище от Здр. З., резултати от образно изследване, заповед № 363/31.12.2020 г., писмо № 07-32/28.02.2022 г. на ИА „Мед.надзор“, протокол за доброволно предаване, журнал за повиквания по спешност 26.04.2021- 31.12.2021 г., правилник за вътрешния ред на СО при МБАЛ Благоевград АД, писмо № 146-1/04.03.2022 г. на МБАЛ ПУЛС АД ведно с копие от медицинска документация /л. 78-л.96/, писмо № 11-00-553/14.03.2022 г. на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ ведно с приложения на АУАН, разписка, молба от д-р Зашев и докладна записка, протокол за доброволно предаване, писмо № 11-00-13/17.03.2022 г. на МБАЛ Благоевград АД, ведно със заповед за извършване на вътрешна проверка, протокол от комисия назначена със заповед, заповед за налагане на дисциплинарно наказание. том ІІІ: справки, заповед № РД-13-1111/21.12.2021 г., констативен протокол от извършена проверка, писмо № 11-00- 23/23.05.2022 г. на МБАЛ Благоевград АД ведно с трудов договор, допълнително споразумение, длъжностна характеристика, справка за съдимост от 30.05.2022 г., писмо № 11-00-24/31.05.2022 г. на МБАЛ Благоевград АД, писмо № 11-00- 553/13.06.2022 г. на ИА „Мед.наздор“ ведно с АУАН и споразумение, декларация за семейно и материално и имотно състояние.Посочените писмени доказателства съдът кредитира като непротиворечиви и кореспондиращи със събраните гласни доказателства и експертни заключения. В хода на съдебното производство са приобщени и писмени доказателства от „медицински одит“, касаещи извършена проверка на д-р Ил. след процесната дата и касаещи осъществен преглед от същата на друг пациент, като посочените доказателства, доколкото са извън на предмета на доказване в настоящото производство, съдът не ги взе предвид при формиране на изводите си. В хода на съдебното производство обвиняемата дава обяснения, чрез които разяснява работата в отделението, своите действия на процесната дата, като посочва, че е казала на св.П. да изчака. Съдът кредитира обясненията на Ил., като отчете, че същите освен средство за защита са и доказателствено средство. Същите напълно кореспондират с посоченото от разпитаните свидетели и приобщените писмени доказателства, поради което и доводите на прокурора са неоснователни, това, че в рамките на досъдебното производство не е давала обяснения /нейно право/ не може да бъде прието като поддържане на различна версия, както се твърди от обвинението. Ето защо съдът даде вяра на твърденията на Ил., тъй като същите са в пълен синхрон с казаното от останалите свидетели, посочени по-горе и събраните писмени доказателства. При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като съобрази събраният доказателствен материал, разгледа и анализира доказателствата, поотделно и в тяхната взаимна връзка, съдът намира от правна страна следното: Обвиняемата е привлечена към наказателна отговорност за престъпление по чл. 141, ал.1 НК. Съгласно посочената норма лице, което упражнява медицинско занятие, ако след като бъде поканено, не се притече на помощ на болен или на родилка без уважителна причина, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева. За да е осъществен състава на това престъпление е необходимо на първо място субекта на престъплението да упражнява медицинско занятие. В конкретния случай, съгласно приет по делото ТД № 8777 от 02.12.2019 г., допълнен с допълнително споразумение към трудов договор № от 01.02.2021 г. обвиняемата е назначена на длъжността „Лекар“ в структурно звено „Спешно отделение“ на „МБАЛ Благоевград“ АД, адрес гр. Благоевград, ул. „Славянска“ № 60 и към процесната дата е упражнявала медицинско занятие. На следващо място съставомерен елемент на това престъпление е след като субектът е поканен не се притече на помощ на болен без уважителни причини. В конкретния случай съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява че обвиняемата, като лице упражняващо медицинско занятие, след като е била поканена не се е притекла на помощ на болен и то без уважителни причини. От показанията на св.Ст., се установява, че обвиняемата е разговаряла със св.П. и е казала да изчака, за да извика специалист. Ил. е предприела съответните действия – снела е анамнеза /триаж/ и доколкото рентгенолога е бил на повикване е казала да се изчака. Така приетото от съда се подкрепя и от показанията на разпитаните по делото медицински лица св.М., К.. За разговора между Ил. и П. данни се съдържат и видео-техническата експертиза, в която макар и да не се съдържа заключение относно идентификация на лицата в кадър, в съвкупност с останалите доказателства дава яснота, относно лицата, които се виждат в кадър. В случая от доказателствата по делото не се установява след като е била поканена, същата да не се е притекла на помощ без уважителни причини. В случая действията и са били по уважителни причини: преценявайки състоянието на болния и липсата на дежурен рентгенелог е преценила, че е необходимо да се изчака. Последният факт се установява при съвкупната преценка на показанията на Ст., Б., Кр., М., К. В показанията си същите сочат, че Ил. е извършила необходимото, както и че преценката за състоянието пациента се прави от доктора, като в случая същата е преценила, че не е от изключителна спешност. Още повече в случая от показанията на свидетелите, включително на св.П. се установява, че същия е поискал да се направи рентген и след като му е казано да изчака, тъй като няма дежурен рентгенолог си е тръгнал. Така установеното по делото не сочи на извършено престъпление по чл.141, ал.1 от НК. При анализа на всички събрани доказателства обсъдени по-горе и установената фактическа обстановка явно е, че след като е преценила състоянието на болната и заявеното от св.П., Ил. е предприела действия съобразно медицинската практика, като е казала да се изчака. От друга страна не е реагирала веднага, поради наличието на обективни, уважителни причини: липсата на дежурен рентгенелог, наличието на изключително спешни пациенти, предвид епидимологичната обстановка в страна, за което несъмнено се събраха убедителни доказателства, а именно показанията на всички разпитани по делото доказателства, като тук с особена значивмост са показания на д-р М. и д-р К. /директор и зам.директор на МБАЛ Благоевград/ В подкрепа на този извод на са и събраните писмени доказателства и в частност приложения от д-р К. медицински стандарт, правилника за устройство, дейността и вътрешния ред на болничното заведение. От тези писмени доказателства, в съвкупност с показанията на д-р М. и д-р К. се установява, че обвиняемата е действала, съгласно общите правила от медицинската практика и е спазила установените в медицинската практика изисквания, като е извършила триаж и е преценила състоянието на детето, същата се е отзовала на искането на св.П., като предвид положението към момента, наличието на изключително спешни пациенти и липсата на дежурен рентгенолог е казала да се изчака. Анализа на събраните по делото доказателства води до извод, че в конкретния случай Ил. като лекар, след като в момента е била дежурна в спешно отделение и е извършвал прегледи, при покана от страна на св. П. за извършване на рентгенова снимка на неговата дъщеря е направил всичко възможно съгласно общите правила от медицинската практика предвид конкретната ситуация, като е снела предварителна анамнеза на детето и е казала да се изчака. Не извършването на снимка е по уважителни причини, липсата на рентгенолог и отказа на бащата да изчака. Установеното впоследствие състояние на детето, което се потвърждава от експертното заключение не е спорно, този факт не е елемент от състава на деянието по чл. 141, ал.1. Съставомерно за състава на деянието е установяването на следните елементи - обвиняемият да е лице, което упражнява медицинско занятие; да е поканен да се притече на помощ на болен, и без уважителни причини да не се е отзовал. В случая, както се посочи с действията си по разговор със св.П., снемането на предварителна анамнеза /триаж/, установимо от показанията на св.Ст., обясненията на Ил. и показанията на останалите свидетели, обвиняемата се е отзовала, като не е направила снимка по уважителни причини: като спешен лекар не е специалист, за да извърши рентген; била е ангажирана с изключително спешни пациенти; не е имало дежурен рентгенолог. Събраните доказателства сочат, че обвиняемата е спазила установените в медицинската практика изисквания. Изложеното обосновава извода, че в хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, че е извършено деяние и че е извършено от обвиняемата, липсват такива, които обективно да сочат, че Ил. не се е отзовала на покана за помощ на болен без уважителни причини. За да бъде признато едно лице за виновно в извършване на определено престъпление, обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин. Това означава, че събраният и проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал, в неговата пълнота, следва да обосновава единствено възможния извод, че обвиненото лице е автор на извършеното престъпление. Само такъв извод може да служи за постановяване на осъдителна присъда, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 303, чл. 304 от НПК. Винаги, когато обвинението не е доказано по посочения начин, съдът следва да признае лицето за невиновно. В настоящият случай при така установена фактическа обстановка, обвинението остана неподкрепено от събрания по делото доказателствен материал, поради което предвид разпоредбата на чл.304 от НПК Ил. следва да бъде оправдана по повдигнатото обвинение, доколкото не е извършила престъплението по чл.141, ал.1 от НК, поради което и развитите от прокурора доводи не могат да бъдат споделени, напротив според съд в случая се установи, че извършените от Ил. действия са съобразени с медицинската практика и същата е действала правомерно, като не е отказала преглед. Изводите на съда в тази насока не се променят и от представените по делото доказателства за извършена в последствие проверка на Ил. и резултатите от нея, които касаят друг случай и друг вид действия, като в тази насока не могат да бъдат споделени доводите на прокурора, че в случая тези доказателства сочели на повтарящо се поведение, първо, както се посочи, тези доказателства касаят период след инкриминирания, а от друга страна са свързани с други действия, като неповикването на рентгенолог не е елемент от състава на престъплението по чл.141, ал.1 от НК. Предвид изхода на делото и по аргумент от чл.190 от НПК, сторените в хода на производството разноски следва да останат за сметка на държавата. По отношение приобщените като веществени доказателства един брой цифров информационен носител тип „Диск“ опакован в полиетиленов плик, номериран като лист № 62 от Том 2 на ДП; един брой цифров информационен носител тип „Диск“ опакован в полиетиленов плик, номериран като лист № 97 от Том 2 на ДП; един брой цифров информационен носител тип „Диск“ опакован в полиетиленов плик, номериран като лист № 133 от Том 2 на ДП, съдът постанови да останат по делото. По изложените съображения съдът, постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: