Решение № 6520 от 25.2.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 10403/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 10а, ал. 4 от Закона за чужденците в [държава] /ЗЧРБ/.

Образувано е след постановяване на Решение № 10671/09.10.2024г., постановено по адм. дело № 4827/2024г. на Върховен административен съд, трето отделение, с което е отменено Решение № 1405/05.03.2024г., постановено по адм.дело № 11351/23г. по описа на Административен съд София град, и делото е върнато за ново разглеждане.

Постъпила е жалба от Т. В. П., родена на [дата]. в [населено място], гражданка на Руската федерация, чрез адв.В., против Отказ от 14.08.2023г. за издаване на виза „D“ за дългосрочно пребиваване в [държава], издаден от М. К., завеждащ консулска служба при Посолството на [държава] в Москва, [държава].

Развитите в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност на оспорения отказ. Твърди се, че отказът е немотивиран, от него не става ясно какви са съображенията на органа за издаване на отказа, допуснато е съществено нарушение на административно- производствените правила. Изрично е посочено, че с постановения отказ се засяга гарантираното от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и най- вече е нарушено правото на личен и семеен живот на жалбоподателката, тъй като дъщеря й живее в Чехия и това е единственият начин да се виждат. Посочва се още, че има медицински проблеми, за които климатът в [държава] е по-благоприятен. Иска се отмяна на оспорения акт и се претендират направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки. Постъпила е и молба от 21.01.2025г, с която представя в превод на български език справка №39226312 за плащанията /доходите/ на данъка върху доходите от професионална дейност за 2023г. от 16.08.2023г. /л.18/ Ответникът по жалбата - Консулско длъжностно лице- З. К. служба в Посолството на [държава] в Москва, [държава] редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

А. С. София-град, І отделение, 18-ти състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и се запозна със приетите и приложени към делото писмени доказателства, намери за установено следното:

На 03.07.2023г. Т. В. П. депозира Заявление № 32387 за издаване на виза тип Д /л.38 адм.дело № 8440/2023г по описа на АССГ/, към което приложила документи- Справка за отсъствие на съдимост у лицето, Извлечение за получаваната в [държава] пенсия, Справка за изплащани за периода от Филиала на Клона на Фонда за пенсионното и социално осигуряване на Р. Ф. за Белгородска област, Удостоверение от Токуда банк, от което се установява, че към 07.06.2023г. по сметката на оспорващия има наличност от 3515 евро, Декларация от Б. Б. Т. /л.46 от адм.дело № 8440/2023г. по описа на АССГ/, в която Т., в качеството си на собственик на апартамент, находящ се в [населено място], [жк] бл.14а, със застроена площ от 40 кв. метра, заявява, че е съгласна П. и Т. А. М. да бъдат адресно регистрирани и да ползват горепосочения имот възмездно по силата на Договор за наем или безвъзмездно, Договор за наем на недвижим имот, сключен между Б. Б. Т. в качеството на наемодател и наемател и оспорващият и Т. А. М. да ползват за временно ползване апартамента, находящ се в [населено място] за сумата от 120 лв. месечно.

На 14.07.2023г. с рег. № УРИ 5382р-5871 /л.14 от адм.дело № 11351/23 по описа на АССГ/ Началник-сектор Областна дирекция на МВР-Бургас е депозирано становище до Дирекция“ Миграция“, с което е изразено отрицателно становище за предоставяне на виза, тъй като получаваната пенсия е в размер на 16954 рубли, което е по-малко от минималната пенсия за страната ни и не е налице изпълнение на условието по чл.24, ал.2 от ЗЧРБ, вр. с чл.14, ал.1, т.5 от ППЗЧРБ.

На 14.08.2023г. Консулско длъжностно лице-З. К. служба в Посолството на [държава] в Москва, [държава] издал оспорения Отказ /л.29 от адм.дело № 11351/23г. по описа на АССГ/, с който отказал издаване на виза тип Д на оспорващия на основание-чл.10, ал.1, т.24 от ЗЧРБ, а именно-не е изпълнено условието на чл.24, ал.2 от ЗЧРБ за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане в РБ, пенсията е под минималната в РБ и са налице основателни съмнения относно автентичността на приложените документи, истинността на тяхното съдържание, надеждността на направените от чужденеца и изявленията и намеренията да напусне страната в рамките на разрешения срок за пребиваване.

Отказът е връчен на заявителката лично на 14.08.2023 година.

По делото е приложено заверено копие на цялата административна преписка, в това число и доказателства, събрани в хода на съдебното производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, срещу индивидуален административен акт, който пряко засяга права и законни интереси на жалбоподателя. Спазен е и срока по чл.149, ал.1 от АПК, тъй като отказът е връчен на заявителката на 14.08.2023г., а жалбата срещу него е подадена пред Административен съд София-град на 23.08.2023г. Следователно, същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията са следните:

Отказът е издаден от компетентен орган-Консулско длъжностно лице- З. К. служба, на когото нормата на чл.9г от ЗЧРБ е предоставила правото да издава, отказва издаването, анулиране и отменя визи. Това право е доразвито и залегнало и в чл.10, ал.1 от НАРЕДБАТА ЗА УСЛОВИЯТА И Р. ЗА ИЗДАВАНЕ НА ВИЗИ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВИЗОВИЯ РЕЖИМ, според която визите се издават от дипломатическите и консулските представителства на [държава] или от такива представителства на друга държава членка, прилагаща изцяло достиженията на правото на Европейския съюз от Шенген, с която [държава] има сключено споразумение за представителство за приемане на заявления за визи и за издаване на визи. От своя страна, съгласно чл. 27, ал.1 от Наредбата, Министърът на външните работи определя със заповед дипломатическите и консулските представителства, в които консулските длъжностни лица могат да вземат самостоятелни решения по издаването на визи за краткосрочно пребиваване със срок на валидност до 1 година. По силата на аления втора, ръководителите на дипломатическите и консулските представителства определят с писмена заповед след получено съгласие на дирекция "Консулски отношения" консулските длъжностни лица, които имат право да вземат самостоятелно решение по ал.1.

В конкретния случай между страните няма спор, а и от приложените по делото писмени доказателства е видно, че към датата на издаване на отказа Министър на външните работи със Заповед от 2011г. възложил на ръководитилите на дипломатическите и консулските представителства на [държава] да определят с писмена заповед консулските длъжностни лица в съответното представителство, които да съставят, подписват и връчват /съобщават на заинтересованите лица формулярите по образец съгласно приложение № 7 към чл.34, ал.1 и Приложение № 8 към чл.34, ал.2 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим за уведомление и обосновка на отказа на издаване на виза, анулиране или отмяна на виза.

Отказът е издаден от М. К. на 14.08.2023г. и по делото се съдържат писмени доказателства сочещи, че към тази дат същият е определен с нарочна заповед на Посланик на Посолство на [държава] в Москва, [държава] за консулско длъжностно лице, което може да съставя, подписва и връчва/съобщава на заинтересованите лица формулярите, посочени в Приложение №7 и №8 и да издава и отказва издаването на визи, анулирането им и отмяна на виза- Заповед № 71/31.10.2022г. /л.22 от адм.дело № 11351/23г. по описа на АССГ/. Процесният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма. Посочени са наименованието му, издалият го орган и адресатът му. Посочено е пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Същият е датиран и подписан.

При преценката относно законосъобразността му, следва да се има предвид и следното:

Съгласно чл.34, ал.1 от НУРИВОВР не се издава виза на чужденец, когато е налице едно от основанията, посочени в чл.10 от ЗЧРБ. За отказа се съставя формуляр по образец, който се подписва от ръководителя на дипломатическото или консулското представителство или от упълномощено от него длъжностно лице. Във формуляра се вписват мотивите, като се посочва основанието за отказа.

В процесния отказ за издаване на виза, на първо място, се посочва правното основание по чл.10, ал.1, т.24 от ЗЧРБ. Вписано е, че „са налице основателни съмнения относно автентичността на приложените документи за издаване на виза, истинността на тяхното съдържание, надеждността на направените от чужденеца изявления или намерението му да напусне страната в рамките на разрешения срок за пребиваване“. Административният орган обаче, не е изложил мотиви защо са налице посочените подозрения, а още по-малко е посочил в автентичността на кой точно документ или документи се е усъмнил, защо и въз основа на какви данни или доказателства е направил този извод. Липсва конкретика в какво се изразява ненадеждността на направените от чужденеца изявления и въз основа на кои събрани по преписката доказателства или данни е изразил опасения относно намерението на заявителката да напусне страната в рамките на разрешения срок за пребиваване. В допълнение е посочено, че не е изпълнено условието на чл.24, ал.2 от ЗЧРБ за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане в РБ и пенсията на апликанта е под минималната за [държава].

Съдът намира, че в оспорения административен акт липсват конкретни фактически основания за постановяването му, които да са относими към изложените правни такива по чл.10, ал.1, т.24 от ЗЧРБ – т.е. нарушена е императивната норма на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Не е извършен фактически и правен анализ на представените от чуждестранната гражданка документи, липсва обсъждане на събрани данни след проведена проверка по заявените от нея обстоятелства и относно тяхната достоверност.

Във връзка с горното, следва да се посочи, че съдебната практика по този вид спорове е непротиворечива и категорично изисква излагане в административния акт на конкретни фактически основания и обсъждане на относимите към апликанта обстоятелства, поради които е постановен съответният отказ. Цитираните законови норми на чл.10, ал.1, т.24 от ЗЧРБ са общо и бланкетно формулирани, а при постановяване на административния акт неговият издател е длъжен да изпълни с конкретно съдържание визираните нормативни текстове, като е следвало да формулира ясно и недвусмислено относимите факти, които касаят заявителя, а не такива по принцип. В този смисъл е и разпоредбата на чл.34, ал.1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, в която изрично е регламентирано нормативното изискване за мотивиране на отказа. Мотивите на административния акт имат за цел да обективират волята на неговия издател, както и обстоятелствата, обосноваващи постановяване на акт с определено съдържание. Административният орган може да откаже издаването на дългосрочна виза, но следва да изложи и конкретни мотиви. В случая това не е сторено.

От друга страна е видно, че жалбоподателката е подала искане за издаване на виза за дългосрочно пребиваване на основание чл.15, ал.1 от ЗЧРБ. Съгласно тази разпоредба „Виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до 6 месеца и с право на пребиваване до 180 дни, може да бъде издадена на чужденец, който желае да получи разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в [държава] на едно от основанията, посочени в този закон“. В тази хипотеза отказ може да бъде постановен само на основанията, съдържащи се в чл.10 от ЗЧРБ и в Наредбата.

В настоящия случай единственият конкретен аргумент, изложен като допълнително основание за постановяването на отказа, е, че не изпълнено изискването на чл.24, ал.2 от ЗЧРБ за стабилни, редовни и предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане в [държава].

Доказателствата по делото сочат на необоснованост на този извод на ответника. Видно от приложените към заявлението и приети по делото документи, на Т. П. е отпусната пожизнена пенсия за старост и инвалидност 2-ра група, считано от 09.06.2013г. Общият ежемесечен размер на същата включва: 13414, 74 рубли – застрахователна пенсия по старост, и 3540, 76 рубли – пенсия за инвалидност. Общата сума е 16955, 50 рубли, които се равняват на 359, 41лв., при курс на рублата 1000rub=0.02120bgn. Този доход тя получава всеки месец и в този смисъл доходът й е стабилен, редовен и предвидим.

От представеното банково извлечение /л.34 адм.дело № 11351/23г. по описа на АССГ/ се установява, че жалбоподателката има банкова сметка в „Токуда Банк“ АД – в евро. Към дата 07.06.2023г. в сметката е имала 3515 евро, които превалутирани по курса на деня - 1: 1, 949, се равняват на 6850.74 лв. За всеки от шестте месеца разрешен престой на територията на [държава] се полагат по 1141, 79 лв.

Сумите, които жалбоподателката получава като пенсия и авоарите по банковата сметка формират разполагаема сума от 1501, 20 лв.

След служебна справка съдът установи, че към момента на издаването на оспорения акт минималната пенсия за страната е била в размер на 467 лв., а минималната работна заплата - 780 лв. От горните данни и изчисленията, направени въз основа на тях, се установява, че за всеки от шестте месеца разрешен престой съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗЧРБ, жалбоподателката е могла да разполага с минимум 1501, 20 лв., които значително надвишават както размера на минималната пенсия, така и на минималната работна заплата. Същото сочи и на извода, че освен че доходът й е стабилен, редовен и предвидим, той е и достатъчен за издръжката и, без да се прибягва до системата за социално подпомагане в [държава].

В подкрепа на последното следва да се отбележи и факта, че жалбоподателката е представила доказателства, че получава и доходи от професионална дейност. Видно от представената пред настоящата инстанция в превод справка №39226312, за периода от м.януари, до м. август 2023г. същите възлизат на обща стойност 603000 рубли. След приспадане на внесения данък, който е 30420 рубли, се получава сумата от 572580 рубли, равняващи се на 12 136, 98 лв. Тази сума също следва да бъде съобразена при преценка по чл.24, ал.2 от ЗЧРБ и обосновава извод за притежаване на достатъчен доход на заявителката.

Според чл.19 от Наредбата, при подаване на заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване кандидатът представя:

1. документите и информацията по чл.13, ал.1 и чл.14 и 2. документи и копия на тях, обосноваващи искането за виза за дългосрочно пребиваване по реда на Закона за чужденците в [държава] и на правилника за прилагането му, и за притежаваните финансови средства за издръжка и подслон.

Разпоредбата на чл.13, ал.2, б.„б” от Наредбата, сочи, че е необходимо предоставяне на документи за осигурено настаняване или доказателство за достатъчно средства за покриване на разходите по настаняването.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че Т. В. П. е представила документите, визирани в цитираните разпоредби, включително доказателства за налични парични средства и осигурен подслон, тъй като е наемател на жилище в [населено място] /договор за наем на недвижим имот –л.31 адм.дело № 8440/2023 по описа на АССГ/.

Съдът съобрази, че в чл. 30, ал. 2 от Наредбата е поставено условие за издаване на виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ, а именно, че такава се издава или отказва след разрешение от дирекция „Консулски отношения“ въз основа на мотивирано становище на службите за административен контрол на чужденците в [държава]. В случая отрицателното становище е от ОДМВР – Бургас, сектор Миграция. Независимо от това, съдът намира, че в хода на съдебното производство жалбоподателят проведе успешно доказване, с което обори становището за липса на стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане за искания период на пребиваване.

В хода на настоящото производство се установи наличието на твърдените от жалбоподателката обстоятелства за издаване на искания акт, поради което постановеният отказ като незаконосъобразен следва да бъде отменен и преписката следва да се върне на завеждащ консулската служба при посолството на [държава] в [населено място], [държава], за ново разглеждане на подаденото от нея заявление. При същото административният орган следва да съобрази мотивите, изложени в настоящето решение и при липса на други законови пречки да издаде искания административен акт.

При този изход на спора, искането на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски, се явява основателно. Същата е заплатила държавна такса от 10 лв. за образуване на делото, държавна такса от 30 лв. за частна жалба пред ВАС, 70 лв. държавна такса за касационна жалба пред ВАС и е представила доказателства за това. От Договор за правна защита и съдействие от 16.08.2023г. е видно, че между нея и адв. И. В. от АК – Враца е уговорено възнаграждение от 1000 лв., което е заплатено по банков път и представено доказателство за това.

Възражение за прекомерност от страна на ответника не е направено. Ето защо и на основание чл.143, ал.1 от АПК юридическото лице, в чиято структура е органът- ответник, а именно: Министерство на външните работи на [държава], следва да бъде осъдено да заплати на Т. В. П., направените по делото разноски в размер на 1110 лв. /хиляда сто и десет лева/.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.1, пр.1, във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд София-град, първо отделение, 18 състав