Решение № 30557 от 18.9.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 7755/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл. 38в ал.4 от ЗЗЛД. Образувано е по жалба вх.№ КЛДЖ-24-12/01.08.24г на Н. А. Н. от [населено място] против Решение № ЛЖД-24-12/2024/16.07.24г на Инспектор при ИВСС. В жалбата се сочи, че Инспектор при ИВСС не е бил компетентен да се произнесе по жалбата му от 17.04.24г, депозирана срещу нарушени негови лични данни от Прокуратурата на РБ/в качеството й на администратор на лични данни/. Сочи се, че за Н. не е известно кой следовател или прокурор е нарушил личните му данни, но Прокуратурата на РБ се явява администраторът на лични данни. Моли се за отмяна на Решението и връщане на преписката на Инспектора- с указание да препрати жалбата от 17.04.24г на КЗЛД. С. Н. не може да сезира сам КЗЛД- поради наличието на друго/настоящото производство/. В условията на евентуалност, ако Съдът счете, че Инспектор при ИВСС е компетентен орган, то Решението е неправилно и необосновано, като от него не става ясно кой следовател или прокурор е нарушил личните данни на Н.. Прокурор злоупотребява и използва кабинет на следовател, за да прави оттам нерегламентирани справки по ЕГНто на Н./от които справки няма нужда за конкретно нак.производство/. Моли се за отмяна на Решението и връщане на преписката на Инспектор на ИВСС- с указание да наложи санкция на администратора на лични данни Прокуратурата на РБ.В съд.заседание служ. Защитник адв. Филибева поддържа жалбата и сочи, че събраните доказателства по делото и по адм.преписка на ИВСС не изясняват обстоятелствата относно събраните лични данни на Н./събрани не по реда на НПК и не по реда на Регламент ЕС 2016/679/. Ответникът Инспектор при ИВСС се представлява от проц.представител димов, който оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й, претендира юрк.възнаграждение. Съдът намира жалбата за допустима, като депозирана в срока и съобразно изискванията на АПК, от лице с активна проц.легитимация, пред надлежния съд/има практика на ВАС, че делата на Н. се гледат от АССГ, а не от Адм.съд-Варна/, срещу инд.адм.акт по чл.21 от АПК, поради което следва да се разгледа по същество. Съдът установи от фактическа страна следното: Начало на адм.производство е сложено с депозирането на жалба вх.№ ЛДЖ-24-12/ 17.04.24г от Н. до ИВСС, насочена срещу Прокуратурата на РБ/в качеството на администратор на лични данни/, за нарушени негови лични данни. В жалбата се сочи, че на 17.04.24г при справка Н. е установил, че 6 пъти е правена справка от НСлСл за него като ФЛ/по ЕГН/, като справките са направени без правно основание и не са свързани с висящи нак.производства/ направени на 18.09.23г - в 16.01.13часа и в 16.01.33часа; на 30.11.23г - в 09.06часа и в 09.07часа; на 09.01.24г - в 11.23часа и в 11.24часа/.Моли се да се наложи санкция на администратора на лични данни-Прокуратурата на РБ, за това, че нейн служител/прокурор или следовател/, е направил 6 бр.справки по неговото ЕГН без правно основание. С писмо от 07.05.24г Инспектор при ИВСС на осн. чл. 38в ал.2 от ЗЗЛД изпраща жалбата на Директор на НСлСл и на Заместник на Главния прокурор при ВП- за становище и проучване на фактите. На 23.05.24г Директорът на НСлСл уведомява Инспектор при ИВСС, че: Н. е установил направените справки чрез приложението RegiX; цялата информация по противодействие на престъпността е в Единната информационна система за противодействие на престъпността/ЕИСПП/; Прокуратурата на РБ чрез НСлСл изгражда, поддържа и развива ядрото на ЕИСПП; 6те справки по ЕГН на Н. са в Регистъра на населението-Национална база данни „Население“; справките на 18.09.23г са направени РС-Шумен по нохд № 1995/23г, справките на 30.11.23г са направени от ОС-Бургас по внчд № 1581/23г, справките на 09.01.24г са направени от ОС-Шумен по внчд №7/24г; автоматично запитванията до ядрото на ЕИСПП/като в случая/, се изпращат на съответните регистри- чрез средата за междурегистров обмен RegiX/което обяснява защо справките са по 2 на дата, в кратък часови диапазон/. Инспектор при ИВСС се произнася по жалбата с Решение № ЛЖД-24-12/2024/16.07.24г, връчено на Н./на 18.07.24г/ и на ответника по жалбата- администратора на лични данни Прокуратурата на РБ. Инспектор при ИВСС приема, че: жалбата е по реда на чл.38в от ЗЗЛД- за нарушени лични данни по Регламент ЕС 2016/679 от администратора на лични данни Прокуратурата на РБ/чрез НСлСл/; жалбата е депозирана в 6месечен срок от узнаване на нарушението и не по-късно от 2 години от извършването му, като е редовна и допустима; ИВСС има правомощия по чл.17 ал.1 вр. чл. 38б от ЗЗЛД; изискана е информация по реда на чл.38в ал.2 от ЗЗЛД; ЕИСПП е предвидена с чл. 378 от ЗСВ, като Прокуратурата на РБ чрез НСлСл изгражда, поддържа и развива ядрото на ЕИСПП съгл. чл. 379 от ЗСВ; достъпът до Регистъра на населението-Национална база данни „Население“ се осъществява чрез средата за междурегистров обмен RegiX; и 6те справки са по запитвания до ядрото на ЕИСПП, направени са справки по ЕГН - чрез RegiX, в Регистъра на населението, като автоматично се генерират 2 справки на всяка дата; жалбата е неоснователна, като няма нарушение по Регламент ЕС 2016/679, тъй като са приложими специалните правила на глава 8 от ЗЗЛД; НСлСл е част от ПРБ, като в чл.42 ал.4 и 5 от ЗЗЛД е посочено кои са администратори на лични данни; ПРБ е администраторът на лични данни, като НСлСл е служба с право на достъп до лични данни-под ръководството на администратора; ПРБ има „Правила за мерки и средства за защита на личните данни“, утвърдени със Заповед № РД-02-12/16.07.20г и изменени със Заповед № РД-02-28/17.12.21г и Заповед № РД-02-29/23.11.23г на Гл.Прокурор; 6те справки от НСлСл представляват обработване на лични данни, а съгл. чл. 49 от ЗЛЛД- обработването е било законосъобразно, като е необходимо за упражняване на правомощията на съответните органи. По доказ.искане на служебният защитник, Съдът е изискал от трите съдилища- самите направени справки по ЕГН, приложени по трите дела. На 11.03.25г РС-Шумен отговаря, че по нохд № 1995/23г няма приложена на хартиен носител-справка по ЕГН от 18.09.23г, като на тази дата е постъпил Обвинителният акт срещу Н.. На 14.03.25г ОС-Шумен отговаря, че по вчнд № 7/24г няма приложена на хартиен носител-справка по ЕГН от 09.01.24г, като на тази дата е поставен индекс от инстанционната проверка. На 04.04.25г РС-Несебър/където се намира внчд № 1581/23г на ОС-Бургас/ отговаря, че по внчд № 1581/23г няма приложена на хартиен носител-справка по ЕГН от 30.11.23г, като на 28.11.24г делото е пратено от Ос-Бургас на Рс-Несебър/най-вероятно 30.11.24г е датата на постъпване на делото в РС-Несебър, бел. на Съда/. Съдът намира от правна страна следното: Жалбата до ИВСС е по чл.38б от ЗЗЛД, като Инспектор при ИВСС е компетентният орган съгл. чл. 38в ал.4 от ЗЗЛД. Възражението на жалбоподателя за компетентност на КЗЛД и респ. некомпетентност на Инспектор при ИВСС да се произнесе по нея, се явява неоснователно. Решението е постановено от компетентен орган, с правомощия по закон/чл.38в ал.4 от ЗЗЛД/. Решението отговаря на изискванията за писмена форма по чл. 59 ал.1 от АПК, като съдържа зад.реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, вкл. фактически и правни основания. Грешното посочване -пред кой съд подлежи на обжалване Решението, не е препятствало правото на защита на Н. и е упражнил валидно правото си на жалба. Решението е постановено при липсата на допуснати съществени нарушения на адм.производствените правила, като са спазени чл.38в ал.2 от ЗЗЛД, както и чл. 26 и 34-36 от АПК. Правото на участие на лицето в адм.производство не е нарушено, събрани са необходимите доказателства за релевантните факти и са установени относимите факти/чл. 35 от АПК/. А релевантните факти са- кой орган и по кое дело е направил справките. Това, че Съдът допълнително е установил точно във връзка с какво движение по трите дела са извършени справките /постъпване на делото в друг съд, поставяне на индекс за инстанционен контрол и постъпване на обвинителен акт/, не води до извод за липса на релевантни установявания от органа. Решението е и мат.законосъобразно и не противоречи на целта на закона, по следните съображения: Жалбата е за извършено нарушение от администратор на лични данни-ПРБ, чрез НСлСл, но се установява още по преписката в ИВСС, че справките са извършени по 3 запитвания до ЕИСПП, направени от 3 съдилища, по 3 висящи нак.дела. В системата RegiX/през която е направил справки Н./, като извършил справките е отразена НСлСл, тъй като: съгл. чл. 379 от ЗСВ именно тя изгражда, поддържа и развива ядрото на ЕИСПП; запитванията до ЕИСПП автоматично се изпращат на RegiX /защото справките са в друг регистър- Регистърът на населението/. Нито следовател, нито прокурор са извършили 6те справки - от кабинет на следовател в сградата на НСлСл-в [населено място] /както твърди жалбоподателят/. Трите съдилища са в [населено място] и в [населено място]/съответно на 30.11.23г-[населено място]/, като запитванията не са от [населено място]. Жалбата е по чл.38б от ЗЗЛД, като се претендира извършено нарушение по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД при обработване на лични данни от съдa при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт и от прокуратурата и следствените органи при изпълнение на функциите им на органи на съдебната власт за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания. Съгл. чл. 17 от ЗЗЛД- ИВСС осъществява надзор и осигурява спазването на Регламент ЕС 2016/679, на ЗЗЛД и на нормативните актове в областта на защитата на личните данни при обработване на лични данни от прокуратурата и следствените органи при изпълнение на функциите им на органи на съдебната власт за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, като р едът за осъществяване на дейността, включително за извършване на проверки и за разглеждане на производствата пред ИВСС, се определя с правилника по чл.55 ал.8 от ЗСВ. Съгл. чл. 42 от ЗЗЛД- Лични данни, събрани за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване, не се обработват за други цели, а когато компетентните органи/ държавните органи, които имат правомощия по предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване/, обработват лични данни за други цели, се прилага Регламент ЕС 2016/679. Администратор по смисъла на глава 8 от ЗЗЛД при обработването на лични данни за целите по ал. 1 е компетентен орган по ал. 4 или съответната административна структура, част от която е този орган, които самостоятелно или съвместно с други органи определят целите и средствата за обработване на лични данни. Съгл. чл. 44 от ЗЗЛД- Обменът на лични данни между компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, когато такъв обмен се изисква от правото на Европейския съюз или от законодателството на Република България, не се ограничава, нито забранява по причини, свързани със защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни. Съгл. чл. 49 от ЗЗЛД- Обработването на лични данни е законосъобразно, когато е необходимо за упражняване на правомощия от компетентен орган за целите по чл. 42, ал. 1 и е предвидено в правото на Европейския съюз или в нормативен акт, в който са определени целите на обработването и категориите лични данни, които се обработват. Съдът намира, че личните данни на Н. са обработени за целите по чл.42 ал.1 от ЗЗЛД, от компетентни органи по чл.42 ал.4 от ЗЗЛД, поради което обработването е законосъобразно предвид чл. 49 и чл. 44 от ЗЗЛД. Доколкото целите са по чл.42 ал.1 от ЗЗЛД, приложима е глава 8 от ЗЗЛД, а не Регламент ЕС 2016/679. При този изход на спора/неоснователна жалба/, на ответника се дължат разноски съгл. чл.143 от АПК/претендира се юрк. възнаграждение/. Жалбоподателят е освободен от заплащане на дър.такси и разноски за производството/ за всички инстанции, с разпореждане [номер]/04.10.24г/, като му е предоставена и правна помощ с Определение № 23245/13.11.24г. На служебният защитник следва да се заплати по реда на чл.39 вр. чл. 23 ал.2 от ЗПП- от НБПП. Разноските на ответника не са разноски по производството /за експертизи, преводачи, свидетели и др/, като следва да се платят от жалбоподателя съгл. чл. 78 ал.7 от ГПК. Съдът намира, че следва на ответника да се присъди юрк.възнаграждение в мин.размер от 100лв по чл.24 от НЗПП вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 143 от АПК. Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК, Съдът