Решение № 18931 от 3.6.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 1831/2025 г.

Производството е по реда на чл.128, ал.1 т.6 от АПК, вр. с чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ. С Определение №442//03.02.2025г. на ВКС и ВАС – смесен петчленен състав исковата молба е изпратена за разглеждане на Административен съд София – област. С определение №240/19.02.2025г. АССО прекратява производството и го изпраща на АССГ, поради наличие на хипотезата на чл.7, ал.2 от ЗОДОВ – ответник е самият АССО. Делото е образувано по искова молба ( наречена частна жалба) от Г. К. – гражданин на Руската федерация, находящ се в затвора София, който твърди, че е претърпял вреди от незаконосъобразни действия, извършени по административно дело №662/2024г. на Административен съд София – област, като е получил разпореждане №1510/26.07.2024г., с което се иска да опише пороците в определение от 04.07.2024г. по адм. д. 662/2024г. Според него с това свое действие съдът е злоупотребил с права и ограничавал достъпа му да правосъдие. Твърди, че са му нанесени неимуществени вреди чрез злоупотреба с право, манипулация, нарушено основно човешко право и общностно право на ЕС, като претендира заплащане на обезщетение от 500000 евро за периода от 11.06.2024г. до 05.08.2024г. На 26.07.24г. получил поредното разпореждане №1510/26.07.24г., с което е поискано да опише пороците в определение №1345/04.07.24г. по адм. д. №622/2024г. Твърди, че е изпратил отговор с вх. № А503/21.06.2024г., но в определение №1345/04.07.24г. съдът твърдял, че не е получил нищо, според него съдът „прави номера“, за да затвори делото и злоупотребява с право, като ограничава достъпа му до правосъдие. На 27.03.25г. е постъпил отговор на исковата молба от Административен съд София – област. Изразява се становище за неоснователност и недоказаност на исковата молба. В съдебното заседание, проведено чрез видеоконференция по реда на чл.135аГПК, ищецът - редовно призован, по собствено желание не се явява. Ответникът – Административен съд София - област не изпраща представител. Софийска градска прокуратура, чрез прокурор П. намира исковата молба за неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Административен съд София - град, I АО, 11 с-в след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното: От наличните по делото съдебни актове става ясно, че адм. д. №622/2024г. по описа на АССО е образувано, след като АССГ е прекратил производството като неподсъдно нему и на основание чл.7, ал.1 от ЗОДОВ е изпратил делото за разглеждане от АССО. С Определение №893/09.07.2024г. АССО прекратява делото и оставя без разглеждане частната жалба на Г. К. срещу АССГ, поради неотстраняване на нередовност в срока по чл.158, ал.1 от АПК. Ищецът твърди, че е претърпял вреди от незаконосъобразните действия на АССО, извършени по адм. д. №662/24г. На 26.07.2024г. ищецът получил разпореждане №1510/26.07.2024г., с което е поискано от него да опише пороците на определение № 1345/04.07.2024г. по адм. д. №622/2024г. Твърди, че е изпратил отговор с вх. № А503/21.06.2024г., но в определението си №1345/04.07.24г. съдът твърдял, че не е получил нищо. Според него това ограничава достъпа му до правосъдие и нарушава чл.6 от ЕКЗПЧ. Въпреки, че го е насрочил за разглеждане в о.с.з., Съдът намира за НЕДОПУСТИМО образуваното по исковата молба на Г. К. съдебно производство. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд. Допълнението „както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд“ е извършено с пар. 7 т. 2 ПЗР ЗИДЗОДОВ, обн. ДВ бр. 94/29.11.2019 г. Също със ЗИДЗОДОВ, обн. ДВ бр. 94/29.11.2019 г. – пар. 2 от него, е приета и новата разпоредба на чл. 2в ЗОДОВ, според ал. 1 т. 1 на която когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на АПК - за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд. Фактът на приемането на новия чл. 2в ЗОДОВ и на допълнението на чл. 128 ал. 1 т. 6 АПК все с един и същ закон - ЗИДЗОДОВ, обн. ДВ бр. 94/29.11.2019г., недвусмислено сочи, че кръгът на подведомствените на административните съдилища дела по искове за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд е очертан именно с разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, като е сведен единствено до вредите, причинени в тяхната правораздавателна дейност от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Такова нарушение в случая не се твърди от ищеца, съдът също не би могъл да го извлече от съдържанието на исковата молба. Определение №893/09.07.2024г. постановено по адм. д. №622/2024г. не е окончателно и срещу него е била подадена частна жалба, упражнено е правото на достъп до съд, който да прецени правилността на оспорения съдебен акт. Освен горното, следва да се обърне внимание, че постановените по дело №622/24г. на АССО съдебни актове – разпореждания и определения са част от едно съдебно производство, което е било инициирано по жалба на самия Г. К.. В хода на всяко съдебно производство страните са длъжни да изпълняват указанията и разпорежданията на съда, като последните се издават не самоцелно, а с оглед изясняване на исковата претенция, за да може съдът от една страна да прецени по кой установен от закона процесуален ред да разгледа претенцията/жалбата на ищеца/жалбоподателя, а от друга да определи какъв ще бъде предметът на доказване в това дело. Така например, разпореждане по чл.158, ал. 1 от АПК за оставяне без движение, с указания за отстраняване на нередовности се издава, когато е необходимо да се изясни за съда, в какво именно се състои спорът между страните и какво ще е необходимо да се установи от тях като факти и обстоятелства в хода на делото. Прецизирането на претенцията, за което съдът е длъжен служебно да следи, насочва страните към това, какви относими доказателства биха могли да сочат, за да убедят съдията в правотата на своите тези. Разпореждане за оставяне „Без движение“, с указания за посочване на основание чл. 212, ал.1, т.4 АПК пороците на обжалвано определение, които представляват касационни основания, отново има същата цел. Целта на разпореждането в случая е да изясни спора пред касационната инстанция, която съгласно чл. 218, ал.1 от АПК обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението/определението. Нормално е изясняването на претенциите и касационните основания в хода на едно съдебно дело да причинява известни неудобства за страните - забавяне на делото, необходимост да се пише уточнение по жалбата, допълнение към иска и т. н., но те не биха могли да бъдат дефинирани като вреди, за които да се търси обезщетение по чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ. Вредите, подлежащи на репариране по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ следва да представляват неблагоприятни последици в правната сфера на ищеца, които са резултат от достатъчно съществено неспазване на някаква разпоредба от правото на Европейския съюз от правораздавателните органи, в случая АССО, каквото ищецът не сочи. Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ) не е пряко европейско право, тя е международно споразумение, сключено от Съвета на Европа, който има отделен юридически статус от Европейския съюз. В този смисъл нарушения на Конвенцията не представляват нарушения на правото на Европейския съюз, за тях има предвиден специален съд – Европейският съд по правата на човека, със специфичен процесуален ред за разглеждане и условия за допустимост на жалбите. Тъй като хипотезите на деликтната отговорност на държавата за вреди, причинени на гражданите и юридическите лица от правораздавателната дейност на съдилищата са регламентирани изчерпателно в специалния ЗОДОВ, то възможността за съдебното й дирене не може да бъде разширявана. Такъв иск е изначално процесуално недопустим, поради което производството по него подлежи на прекратяване. Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, Административен съд София - град, Първо АО, 11 състав