Решение № 105 от 9.9.2024 г. на Софийски окръжен съд по дело № 424/2024 г.

Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с жалба против присъда, постановена по НОХД № 625/022г. по описа на РС Б.. По силата на посочената по- горе присъда, съдът е признал подсъдимия К. М. Г., роден на........г. в гр. П., с поС.ен и настоящ адрес: гр. П., обл. П., ул. „К.“ №...; българин; български гражданин; осъждан; разведен; със средно образование; безработен; с ЕГН ••••••••••, за ВИНОВЕН в това, че на 25.11.2021 г., около 04, 14 часа, на автомагистрала „Х.“ в района на 51, 800 км. - землище на община П., обл. С., с посока на движение от гр. С. към гр. В., при управление на моторно превозно средство - тоВ. композиция, състояща се от влекач марка „МАН“ модел „ТГА 18.460“ с per. №..... и полуремарке марка „Трейлор“, модел „Сии 3 ЦП“ с per. №........., нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл.5, ал. I, т. 1 ЗДвП: "... Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди " чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП: "... На водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози; чл. 20, ал. 1 ЗДвП: “...Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват “ чл. 58, т. 4 ЗДвП: При движение по автомагистрала на водача е забранено: да се движи в платното за насрещно движение... “ като, управлявайки с концентрация на алкохол в кръвта си 1, 94 на хиляда, не контролирал непрекъснато органите за управление на тоВ.та композиция, поради което изгубил контрол върху управлението й, започнал да криволичи по пътното платно, ударил се последователно в еластичната предпазна ограда (мантинела), пътен знак тип „Т2“ и метална оградна мрежа, монтирани в дясно (считано по посоката му на движение), след което се ударил в мантинелата, монтирана в ляво (считано по посоката му на движение), като я разкъсал и навлязъл в платното за насрещно движение на автомагистрала, в следствие на което по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на обща стойност 10 360, 00 (десет хиляди триста и шестдесет) лева, както следва: -на тоВ.та композиция, състояща се от влекач марка „МАН“ модел „ТГА 18.460“ с per. №..... и полуремарке марка „Трейлор“, модел „Сии 3 ЦП“ с per. №........., собственост на „Атон 2“ АД - с. Б., общ. Г., обл. П., с ЕИК........, представлявано от М. К. Г. щети в размер на 2650, 00 (две хиляди шестстотин и петдесет) лева -на еластичната предпазна ограда (мантинела), пътен знак тип „Т2“ и метална оградна мрежа, собственост на Агенция „П. и.“ - гр. С., представлявана от председателя на управителния й съвет Т. В.В., щети в размер на 7710, 00 лева (седем хиляди седемстотин и десет) лева, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1 НК чл.54, ал.1 от НК го е осъдил на „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален «общ» режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл.343г от НК вр. чл.343, ал.1 б.“а“ вр. чл.342 ал.1 във вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК наложил на подсъдимия К. М. Г. допълнително кумулативно наказание- лишаване от правото да управлява МПС за срок от 1 /една/година и 6/шест/ месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия К. М. Г. с ЕГН ••••••••••, със снета по-горе самоличност ВИНОВЕН в това, че на 25.11.2021 г., около 04, 14 часа, на автомагистрала „Х.“ в района на 51, 800 км. - землище на община П., обл. С., с посока на движение от гр. С. към гр. В., управлявал моторно превозно средство - тоВ. композиция, състояща се от влекач марка „МАН“ модел „ТГА 18.460“ с per. №..... и полуремарке марка „Трейлор“, модел „Сии 3 ЦП“ с per. №........., с концентрация на алкохол в кръвта си над 0, 5 на хиляда, а именно 1, 94 на хиляда, установено по надлежния ред (съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози) - с Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол № ХИ - 67/13.12.2021 г. на специализирана химична лаборатория при ОД МВР - С., като Г. е извършил деянието след като е осъден за деяние по чл. 343б, ал.1 НК - с Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 5354/2021 г. на Софийски районен съд, влязло в законна сила на 26.05.2021 г., за което и на основание чл.343б, ал.2 от НК и чл.54, ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една /година и 2 /два/ месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален „общ” режим, съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и глоба в размер на 700, 00 (седемстотин) лева, вносима в полза на Републиканския бюджет. На основание чл.59, ал.2 от НК при изпълнението на наложеното на подсъдимия К. М. Г. наказание лишаване от свобода е приспаднато, времето през което е бил задържан по ЗМВР - от 04.37ч. на 25.11.21г. до 16.00ч. на 25.11.21г. На основание чл.343г от НК вр. чл.343б, ал.2 от НК във вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът е лишил подсъдимия К. М. Г. от правото да управлява МПС за срок от 1 /една/година и 6/шест/ месеца. На основание чл.23, ал.1 от НК, наказанията лишаване от свобода, наложени на подсъдимия К. М. Г. са групирани, като е определено за изтърпяване, най-тежкото от тях- „лишаване от свобода” за срок 1 /една /година и 2 /два/ месеца. Съдът на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановил да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. На основание чл.59, ал.2 от НК при изпълнението на така определеното общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една /година и 2 /два/ месеца, е приспаднато времето, през което подсъдимия К. М. Г. е бил задържан по ЗМВР - от 04.37ч. на 25.11.21г. до 16.00ч. на 25.11.21г. На основание чл.23, ал.3 от НК към така определеното общо, най тежко наказание лишаване от свобода съдът е присъединил наказанията: “глоба” в размер 700, 00 (седемстотин) лева, както и - изцяло и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /една/година и 6/шест/ месеца. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел за ефективно изтърпяване от подсъдимия К. М. Г. с ЕГН •••••••••• на наказанието "лишаване от свобода" за срок от 6 /шест/ месеца, наложено му със споразумение, одобрено и влязло в сила на 26.05.2021г. по н.о.х.д. № 5354/2021 г. на РС-С., което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановено да изтърпи при първоначален общ режим на изтърпяване, отделно от наказанието по н.о.х.д. № 625/2022г. на РС-Б.. Постановил е вещественото доказателство по делото - 1бр. диск със записи от подаден на т.112 сигнал за ПТП, запечатан в бял хартиен плик, находящ се по делото на л.77, да остане по делото в срока на неговото съхранение, след което да се унищожи като вещ без стойност. Със същата присъда, в гражданската и част съдът е осъдил подсъдимия К. М. Г. с ЕГН •••••••••• да заплати на гражданския ищец „Агенция П. и.” със седалище и адрес на управление гр. С., бул.“М.“ №... сумата от 7710.00лева/ седем хиляди седемстотин и десет лева/, представляваща обезщетение за причинените му от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждането на молбата - 23.12.22г. В тежест на подсъдимия Г. са възложени направените по делото разноски от бюджета, както и разноските, сторени в производството от гражданския ищец, така е –държавна такса върху присъденото обезщетение по граждански иск. Присъдата е атакувана с жалба от подсъдимия К. М. Г., с изцяло бланкетна- лишена от конкретно съдържание жалба като незаконосъобразна и неправилна, постановена в нарушение на материалния закон, както и явно несправедлива. В депозираната жалба са заявени сторени в хода на съдебното производство пред РС- Б., съществени процесуални нарушения, във вреда на правото на защита на подсъдимия, които също не са конкретизирани. Предвид на изложеното по- горе с жалбата се отправя искане за отмяна на постановената присъда от РС Б. и за постановяване на нова присъда от въззивния съд, по силата на която да бъде признат за невинен и изцяло оправдан подс. Г. по повдигнатото против него обвинение, както и да бъде отменена присъдата в гражданската и част и да бъде изцяло отхвърлен предявения граждански иск от гражданския ищец- ощетеното юридическо лице АПИ. Алтернативно- да бъде отменена присъдата и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда. По искане на подсъдимия, основано на чл.94, ал.1 т.9 НПК съдът е предоставил правна помощ на подсъдимия, като му е назначен служебен защитник. В съдебно заседание по същество на делото служебният защитник – адв. В. Н.- Г. заема становище, че атакуваната присъда е необоснована, постановена при непълнота на доказателствата и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Във вреда на правото на защита на подсъдимия, иманентна част от което е правото му да бъде представляван от професионален защитник- адвокат, а когато поради материални затруднения не е в съС.ие да си обезпечи сам договорен защитник, съдът служебно следва да му назначи такъв, освен при изричен отказ на подсъдимия. Като не е сторено това от първата инстанция, РС Б. е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в осуетяване на надлежното упражняване на правото на защита на подсъдимия.В съответствие със заявеното отправя искане за отмяна на постановената присъда. Алтернативно- поддържа, че присъдата е явно несправедлива, при преценка на обстоятелствата, влияещи на отговорността решаващият първостепенен съд не е взел под внимание затрудненото материално положение на подсъдимия Г. и изрядното му, според защитника, процесуално поведение. В съответствие с изложеното –в случай, че въззивният съд не уважи искането за отмяна, моли същия да намали по размер наложеното наказание лишаване от свобода, като явно несъответно на обществената опасност на престъпленията и на личността на подсъдимия. От името на ощетеното юридическо лице- Агенция П. и. /АПИ/, конституирано като граждански ищец в процеса, юрисконсулт Н. заема становище, че присъдата в гражданската част е законосъобразна и правилна, правилно е определен гражданския иск, за присъждане на обезщетение за причинените имуществени вреди на АПИ, моли присъдата в гражданската част да бъде потвърдена изцяло. Моли да му бъде присъдено юристконсултско възнаграждение. Подсъдимият Г. в лична защита изцяло се присъединява и подкрепя становището на служебния защитник адв. Г.. Подобно е становището му и в последната му дума. Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбата на заявените основания, след като се запозна с доказателствените източници по делото, и осъществи по собствен почин на осн.чл.314, ал.1 НПК самостоятелен цялостен служебен контрол по отношение на присъдата, в съответствие с доказателствата и приложимия закон прие за установено: Първият съд, при постановяване на присъдата е изградил верни фактически и правни изводи, в съответствие със закона и доказателствата, като законосъобразно е ангажирал наказателната и гражданската отговорност на подсъдимия К. М. Г. по обвиненията, към които е бил привлечен с внесения обвинителен акт. В отговор на възражението на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение под формата на лишаване на подсъдимия от професионална защита, въззивният съдебен състав счита, че внимателния прочит на делото не подкрепя това оплакване на служебния защитник. В настоящата въззивна инстанция за първи път подсъдимият е направил изявление за съществуващи обективни пречки под формата на липса на достатъчно средства да обезпечи защитата си и в тази връзка- искане да му бъде назначен служебен защитник. Такова право му беше обезпечено от въззивната инстанция, без да изследва действителното материално и имотно съС.ие и възможности в тази насока на подсъдимия и то- след като двукратно отлага делото с изявление, че си е ангажирал договорен защитник, който не може да се яви. В зависимост от последното – липсва основание да се възприеме тезата на защитника адв. Г. за образцово процесуално поведение, което ще бъде предмет на обсъждане по-долу при индивидуализиране на отговорността. В хода на производството пред РС Б., подсъдимият е представляван от договорен защитник, който е участвал в разпоредителното заседание по делото, след което е прекратил своето участие по волята на подсъдимия- с писмена молба, в която е съобщил, че подсъдимият Г. е оттеглил пълномощията си за защита и процесуално представителство. В първото заседание по същество подс. Г. е потвърдил оттеглянето на упълномощаването на адв. Илия Янев и е заявил, че желае да се даде ход на делото. Възможността да бъде представляван от професионален защитник не е задължение, а право на подсъдимия – инкорпорирано и част от правото на защита по чл.55 НПК, като част от правомощията, които изпълват със смисъл съдържанието на това понятие. Правата си страната упражнява, както намери за добре, това представлява израз на процесуалната свобода, с която подсъдимият разполага, като иманентна характеристика на правото на защита – да формира собствено решение дали и как да упражни дадени правомощия /да упражни лична защита, да дава или не обяснения и др.под/. Изключения правят хипотезите на чл.94 НПК, когато защитата е задължителна, но настоящият случай категорично не попада сред случаите на задължителна защита. Поради което- липсва основание да се приеме, че са нарушени процесуалните права, свързани с правото на защита на подсъдимия. Обратното- процесът е протекъл при съблюдаване на процесуалните права на страните и спазване на нормите, обезпечаващи събирането и проверката на годни доказателства. Фактическата обстановка по делото е приета, в пълно съответствие с доказателствата, поради което настоящият въззивен състав изцяло се присъединява към фактическите изводи за релевантните факти, приети от РС Б., а именно: Св. М. К. Г. бил изпълнителен директор на „АТОН 2“ АД - с. Б., общ. Г., обл. П., с ЕИК......... Основната дейност, която дружеството развивало била свързана с транспорт на товари, с оглед на което притежавало множество товарни автомобили, сред които и тоВ. композиция, състояща се от влекач марка „МАН“ модел „ТГА 18.460“ с рег. №..... и полуремарке марка „Трейлор“, модел „Сии 3 ЦП“ с рег. №......... На 14.11.2021г. подс. К. М. Г. започнал работа като шофьор в „АТОН 2“ АД - с. Б.. Предвид изпълнение на служебните му задължения, на подс. Г. била предоставена за управление горепосочената тоВ. композиция. На 24 срещу 25.11.2021 г. подс. Г. имал курс от Република България за Румъния, с оглед на което късния следобед на 24.11.2021г. пътувал с тоВ.та композиция до гр.П., където същата била натоварена със стомана, която следвало да се превози до гр. Б.. Около 04, 00 часа 25.11.2021 г. подс. Г. се движел с управляваната от него тоВ. композиция, състояща се от влекач марка „МАН“ модел „ТГА 18.460“ с рег. №..... и полуремарке марка „Трейлор“, модел „Сии 3 ЦП“ с рег. №......... по автомагистрала (АМ) „Х.“, в посока от гр. С. към гр. В., в района на 51 - ви км. - землище на община П., обл. С., като бил под въздействието на изпит от него алкохол. В този участък на автомагистралата пътното платно било с права насоченост, без завои, стеснения или въведена временна организация на движението. Имало обособени три ленти за движение - две активни и една за аварийно спиране. Пътната настилка била асфалтова, суха, без наклон и без неравности, дефекти, както и наноси от пясък или други инертни материали. Времето било ясно и сухо, и нямало атмосферни явления, ограничаващи видимостта. Движението на други моторни превозни средства било слабо, като по направлението на подс. Г., зад тоВ.та композиция се движел само св.В. Стефанов И. с управлявания от него лек автомобил. Около 04, 14 часа на 25.11.2021г. подс. Г. навлязъл с управляваната от него тоВ.та композиция в района на 51, 800 км. на АМ „Х.“ - землище на община П., като продължавал движението си по направлението от гр. С. към гр. В. със скорост около 89 км/час. Св. И. също продължавал движението си след него. По същото време и на същото място, предвид високата концентрация на алкохол в кръвта си (установена по съответния ред по - късно като 1, 94 на хиляда), подс. Г. не успял да контролира непрекъснато органите за управление на тоВ.та композиция, поради което изгубил контрол върху управлението й и започнал да криволичи с нея по пътното платно на автомагистралата. След това се ударил с нея последователно в еластичната предпазна ограда (мантинела), пътен знак тип „Т2“ („дължина на...., с изписана стойност 250 м.) и металната оградна мрежа - всичките монтирани в дясно, считано по посоката му на движение от гр. С. към гр. В.. После управляваната от подс. Г. тоВ. композиция продължила движението си в ляво, като се ударила в мантинелата, монтирана в ляво на посоката му на движение (между двете пътни платна на автомагистралата). В резултат на този удар мантинелата се разкъсала, при което тоВ.та композиция навлязла в платното за насрещно движение на автомагистралата (тази от гр. В. към гр. С.). Тогава подс. К. Г. задействал спирачната система на тоВ.та композиция и предприел рязко (аварийно) спиране, при което същата спряла в тревната площ разположена в дясно на пътното платно, водещо от гр. В. към гр. С. на автомагистралата. В резултат на настъпилото пътно - транспортно произшествие били нанесени щети по бронята и предната решетка; левия и десния фар; гредата, поддържаща предната броня; на калника, монтиран под предната дясна врата, на елемент от кабината, халогенните светлини, степенките под вратите и сандъка на багажното отделение на влекача на тоВ.та композиция марка „МАН“ модел „ТГА 18.460“ с рег. №...... Били нанесени и щети на поддържащите странични греди и бризента (странична щора) на полуремаркето марка „Трейлор“, модел „Сии 3 ЦП“ с рег. №.......... Също така били повредени 68 м. от стоманената предпазна ограда (мантинела) и 80 метра от предпазната оградна мрежа, монтирани от двете страни и по средата на автомагистралата на мястото на настъпилия пътен инцидент, както и бил унищожен пътния знак „Т2“, който бил изкривен и изкъртен от мястото, на което бил монтиран. Всички тези пътни съоръжения били собственост на Агенция „П. и.“ - гр. С., представлявана от председателя на управителния й съвет Т. В.В.. Подс. К. Г. не пострадал и не получил някакви сериозни телесни увреждания. За настъпилото пътно - транспортно произшествие бил подаден сигнал на телефон № 112 от св.В. И., който станал свидетел на същото, като непосредствено след удара на тоВ.та композиция, той спрял управлявания от него лек автомобил и отишъл до катастрофиралия товарен автомобил, управляван от подс.Г., отворил е вратата на кабината му и е попитал последния дали е добре, като видял, че той е сам. Няколко минути след подадения от св.В. И. сигнал свидетелите Н.П., С. К.ов П. и С. М. В. - дежурни служители на РСПБЗН- П. пристигнали на мястото на ПТрП, като св.П. заварил водача на тоВ.та композиция участвала в ПТрП в кабината, като му взел стартерния ключ, за да не потегли. Няколко минути след това на мястото пристигнал и дежурен екип на Отдел „Пътна полиция“ при ОД МВР - С. в състав свидетелите Г. И. Б. и П. М. К.. Същите извършили проба за наличие на алкохол в издишания въздух на подс. К. Г. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № 0180, който отчел положителен резултат от 2, 19 на хиляда. С оглед на това св. Б. съставил на подс. Г. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) - електронен вариант с № 340587 и му издал талон за медицинско изследване № 074428, за явяването му във ФСМП - П. за даване на кръвни проби за изследване. На подс. Г. бил съставен и АУАН № 340588 във връзка с причиненото от него пътно - транспортно произшествие. Малко след това подс. К. Г. бил съпроводен от свидетелите Б. и К. до сградата на ФСМП - П., където дал кръвни проби за изследване. От изготвената по делото химическа експертиза на тези проби (с Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол № ХИ - 67/13.12.2021 г. на специализирана химична лаборатория при ОД МВР - С.) било установено, че в същите има наличие на етилов алкохол в съдържание 1, 94 на хиляда. От заключението на приетата по делото съдебно - автотехническа експертиза се установява, че причините за настъпването на пътно - транспортното произшествие не се дължат на техническа неизправност на частите и механизмите на тоВ.та композиция, а на субективните действия на водача й - подс. К. Г., който в конкретната пътна обстановка, не е контролирал поС.но органите за управление на тоВ.та композиция, като е загубил контрол върху управлението й, същата се отклонила в дясно и в ляво по посоката му на движение, навлязла е в платното за насрещно движение и е настъпило пътно - транспортното произшествие, в резултат на което са причинени съответните имуществени вреди. В заключението на същата експертиза било посочено още, по време на пътния инцидент подс. Г. се е движел със скорост 89 км./час и че е могъл да предотврати настъпването на произшествието, ако е извършил правилните действия с органите на управление на тоВ.та композиция и е контролирал същите непрекъснато. От заключението на приетата по делото съдебно- оценителна експертиза се установява, че щетите, нанесени на влекача на тоВ.та композиция марка „МАН“ модел „ТГА 18.460“ с рег. №....., посочени по - горе възлизат на стойност 1350, 00 (хиляда триста и петдесет) лева и че тези - посочени като причинени на полуремаркето марка „Трейлор“, модел „Сии 3 ЦП“ с рег. №......... възлизат на стойност 1300, 00 (хиляда и триста) лева, или общо за цялата тоВ. композиция - 2650, 00 (две хиляди шестстотин и петдесет) лева. Също така било установено, че щетите, причинени на пътните съоръжения, собственост на Агенция „П. и.“ - гр. С., посочени по - горе, възлизат на 7710, 00 (седем хиляди седемстотин и десет) лева. От приложената по делото справка за нарушител/водач на подс. К. Г. се установило, че същият е правоспособен водач на моторно превозно средство и има наложени множество административни наказания за извършени от него нарушения по Закона за движение по пътищата. От приложената по делото справка за съдимост е видно, че със споразумение одобрено и влязло в сила на 26.05.2021г. по н.о.х.д. № 5354/2021 г. на РС-С., за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК на подс.Г. му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК било отложено за срок от 3 /три/ години. На тази доказателствена и фактическа основа първият съд правилно е приложил материалния закон, ангажирайки отговорността на подсъдимия Г. по чл. 343, ал.1 б.“а“, вр.чл.342, ал.1 пр.3 НК и по чл. 343б, ал.2 НК. Цялостният служебен контрол по отношение на постановената присъда на РС Б. налага ревизия на осъдителната присъда по обвинението по чл.343, ал.1 б.“а“ относно признаването на подсъдимия за виновен за това, че е нарушил правилото по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДП „На водача на ППС е забранено да управлява същото с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда“, като е управлявал с концентрация от 1.94 промила на алкохол в кръвта. Необходимостта да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението за допуснато нарушение е продиктувана от правилото: „non bis in idem“, предвид осъждането на подс. К. Г. за същото деяние по повдигнатото му обвинение по чл.343б, ал.2 НК. На следващо място- съществуват основания да бъде възприето становището на служебния защитник във връзка със заявеното оплакване за явна несправедливост при определяне на наложеното наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл.54 НК за престъплението по чл.343б, ал.2 НК. Определянето на наказанието в размер на 1г. и 2 месеца /макар и в близост до минималния размер, предвиден в специалната разпоредба/, настоящата въззивна инстанция счита, че е несъразмерно тежко, предвид и постановеното му ефективно изтърпяване с оглед на обществената опасност на личността на подсъдимия, който за първи път следва да търпи ефективно наказание лишаване от свобода, след като видно от справката за съдимост по отношение на него е била реализирана първоначално административно- наказателна отговорност, след което е осъждан последователно на пробация и лишаване от свобода при условията на чл.66, ал.1 НК.Действително, внимателния прочит на справката налага извода за трайни престъпни нагласи, спрямо престъпления, свързани със сигурността на транспорта, но от друга страна, високият размер на наказанието не е гаранция за неговата ефикасност, особено когато следва да бъде изтърпяно в пенитенциарно заведение за първи път. Необходима е определена постепенност на въздействие върху личността, с цел оптимално постигане на целите на закона по чл.36 НК за превъзпитаването и поправянето на извършителя на престъпното деяние. Допълнителни съображения са- че при извършване на престъпленията подсъдимият е работел и е реализирал правомерни доходи. Също така- видима е диспопорцията с наказанието лишаване от свобода в размер на 4 месеца, наложено за престъпление по чл.343, ал.1 б.“а“ НК, което е резултатно престъпление. С оглед на изложеното въззивният състав счита, че по отношение на извършеното престъпление по чл.343б, ал.2 НК съществува основание да се приеме, че и най- лекото наложено наказание, предвидено в специалната разпоредба се явява прекомерно тежко и несъответно на личността и обществената опасност на подсъдимия, при което отговорността за това престъпление следва да се реализира при условията на чл.55, ал. 1, т.1 НК – да се определи наказание под минималния размер, а именно – лишаване от свобода за срок от 6 /шест / месеца. На основание чл.23, ал.1 НК следва наказанията лишаване от свобода да бъдат групирани, като се определи общо наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода, за което РС Б. правилно е преценил, че следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим на осн. чл.57, ал.1 т.3 ЗИНЗС. Присъдата в останалите и части – по отношение на кумулативните наказания – в.т.ч. и „лишаване от право да управлява МПС“, приведеното за ефективно изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ на осн. чл.68, ал.1 НК по НОХД № 5354/2021г. на СРС, както и в гражданската част следва да бъде потвърдена изцяло, като правилна и законосъобразна. По искането на юрисконсулт Г. Б. Н., следва да бъде определено юристконсултско възнаграждение в размер на 500 лева, които в резултат от решението на въззивния съд за потвърждаване на присъдата в гражданската част, на осн.чл.189, ал.3 НПК следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия. Предвид гореизложеното и на осн. чл.334, т.3, вр чл.337, ал.1 т.1 и 2 НПК съдът