Решение № 1197 от 2.9.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1985/2022 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 79 Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вр. чл. 288 Търговския закон (ТЗ), вр. чл.1 и чл.4 от Монреалската конвенция и чл.86, ал.1 ЗЗД, о т ищеца „Р-Б.Б.“ ЕООД с ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление гр.София, 1618, бул. ••••, представлявано от Г.К.-Управител, чрез адв. Д. С. против „Т.Б.“ ООД с ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, ж.к. „••••, ул. „••••, представлявано от В.С.С. - Управител за осъждането му да заплати главница в размер на 102063, 91 лв., представляваща част от дължимото по фактура № 2197/22.05.2022 г. навло за въздушен превоз на товар (след получения отбив от цената) по товарителница AWB № 501-12371590 по релацията Хан-Франкфурт, Германия - Баку, Азербайджан — Джънджоу, Китай; мораторна лихва в размер на 4252, 66 лв., за забава на плащането, изчислена върху главницата от 102063, 91 лв. за периода от 04.06.2022 - падеж по ф-ра 2197/22.05.22 г., до 31.10.2022 г. - датата на подаване на исковата молба, както и законна лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба до деня на реалното плащане. Претендира разноски. Твърди се, че ищецът е търговско дружество част от международната верига дружества „Р-Б.Г.“, предоставящи комплексни авиационни услуги за Централна и Източна Европа, в това число и Генерален карго агент по продажбите и услугите (GSSA), наземно администриране и надзор, логистични услуги, като хендлинг, складиране и др. В средата на месец април 2022 г. с ищеца се свързали представители на ответника, действащ като спедитор и агент на изпращача, със запитване относно организиране на въздушния превоз на генерален товар до Китай, град Джънджоу. Кореспонденцията помежду им се водела изцяло по електронен път чрез размяна на имейли в съответствие с ЗЕДЕУУ. При извършеното от страна на ищеца проучване на пазара, ответникът, респективно неговият клиент - изпращач на товара, проявили интерес към оферта, предоставена им от „SCLI“ ООД /“С.К.Л.И.“/ - брокер на въздушния превозвач „SILKWAY WEST AIRLINES“/ „С.У.Е./ със седалище в Азербайджан. След размяна на данни и уточняване на детайлите, предложили на ответника решение, което той потвърдил и така на 21 април 2022 г. се стигнало до сключване на сделка при следните параметри, посочени в електронната кореспонденция помежду им: Delivery latest 3.05 - 1100am at VG cargo, bldg 860, D55483 Hahn aiport Cancellation terms 120-72 hrs 50% / 72-24 hrs 100% Insurance is only covered by us after explicit instruction and for the amount, which is indicated as value for the transport Flight on 04May, rate 4, 65 EUR/kg ex HHN to CGO Subject: general cargo / crated /forkliftable \X-Ray/Security check 0.15 eur/kg or MAX 500.00 eur/truck 150.0 ur Customs declaration closing Пратката на ответника, състояща се от 6 парчета, вид на товара — HTS машини, с бруто тегло 11430 кг и обемно тегло 11847 кг, била резервирана да лети на 04 май от летище Хан-Франкфурт, Германия през гр.Баку, Азербайджан до гр.Джънджоу, Китай. Спирането в Баку било само стоповър, тоест пратката не се разтоварва там. Договорено било навло за въздушния превоз в размер на 4, 65 евро на кг обемно тегло /ch.w./. Доставката на пратката до изходящото летище Хан-Франкфурт било отделен ангажимент на ответника, като каргото трябвало да е на разположение в склада на хендлинг оператора до 11: 00 ч. на 03 май 2022 г. Въздушната товарителница (Air Waybill/AWB) с предоставения от авиопревозвача № 501- 12371590 била изготвена и подписана от ответника в качеството му на агент на изпращача, като в същата били посочени съществените условия на договорения въздушен карго превоз. Поради непредвидени обективни пречки, част от които са били наложени от така наречения AOG ( Aircraft on ground) - „повреда на самолета на земята“, а друга част от влошаване на Ковид ситуацията в Китай и по- специално в района на крайната дестинация - получаващото летище в Джънджоу, били анулирани последователно няколко полета на авиокомпанията превозвач Silkway West, което направило обективно невъзможна доставката в първоначално очаквания срок 04.05.2022 г. За така възникващите забавяния в хода на изпълнението на превоза своевременно информирали ответника, като изискали чрез брокерската фирма „SCLI“ от авиопревозвача пратката да се пререзервира при възможно най-голям приоритет, дори изпреварвайки пратки на други изпращачи. На 10 май 2022 г. ответникът изискал да анулират резервацията, която била планирана за следващия ден, 11.05.2022 г. Поискали от ответника да потвърди писмено заплащането на анулационната такса, която съгласно договорените помежду им условия е в размер на пълната стойност на въздушното навло, когато канцелирането е направено от 72 до 24 часа преди полета – „Cancellation terms 120-72 hrs 50% / 72-24 hrs 100% “. Ответникът отказал да заплати или гарантира заплащането на анулационната такса. Отделно от това, товарът му бил подготвен за фрейтър в склада, заедно с товари на други изпращачи и съответно изтеглянето му би означавало провал на бординга за всички останали клиенти на авиокомпанията с всички съпътстващи това материални вреди. На 11 май 2022 г. сутринта, 5 от общо 6 парчета товар излетели, за което своевременно информирали с мейл ответника, а малко по-късно му предоставили като доказателство и копие на манифеста за излитане. На следващият ден, 12 май, в гр. Баку било доставено и последното парче от товара, тъй като според резервацията полетът имал един стоповър там. От гр.Баку, Азербайджан, излитането до крайна дестинация било отново отложено поради забраната за полети с оглед Ковид ситуацията в района на приемащото летище. В крайна сметка цялата пратка била оставена на 16 май на летище CGO - Джънджоу и освободена без възражения от крайния получател по въздушната товарителница. За дължимото навло издали към ответника „Т.Б.“ ООД фактура № 2197/22.05.2022 г. на стойност 109 015, 03 лв., която същият не бил заплатил до момента на предявяване на иска. На 16 юни 2022 г. получили рекламационно писмо от ответника, с което той претендира да му заплатят сумата 73 891, 95 евро, която твърди, че е заплатил като неустойка за резервиран полет с друга авиокомпания за същия товар и до същата дестинация. Твърдял, че резервацията се наложила поради забавата на авиопревозвача. Въпреки преговорите, с оглед запазване на добрите им взаимоотношения, страните не успели да намерят компромисен вариант. В резултат на усилията на ищеца получил отбив от договорената превозна цена, която била редуцирана с 0, 30 EUR/kg. Известили ответника за това, както и за готовността си да пуснат кредитно известие за 3554, 10 евро (6951, 21 лв.), с което общата сума по неплатената фактура за превоза да се намали до 102 063, 91 лв. Това предложение не било прието от ответника. Твърди се, че освен главницата, в размер на намалената след отбива стойност на навлото, ответникът дължал и обезщетение за забава на плащането, изчислено в размер на законната лихва върху навлото с отбива -102063, 91 лв., считано от 04.06.2022 до 31.10. 2022 г. - деня на подаване на исковете и възлизащо на 4252, 66 лева, за което прилагат Справка по чл. 366 от ГПК. От правна гледна точка, поддържат, че се касае за въздушен карго превоз, подчинен на Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз от 1999 г., ратифицирана със закон, приет от 39-то НС на 16.07.2003 г. Държавите на отправното и приемащото летище - Германия и Китай също са страни по Монреалската конвенция, която е приложимият материален закон по процесния казус. По- съществените правила на тази Конвенция са възпроизведени и на гърба на въздушната товарителница, както и в Общите условия на въздушния превозвач „SILKWAY WEST AIRLINES“, като изпращачът, получателят и всички техни агенти, представители и посредници по веригата на договорните отношения се считат автоматично обвързани с тях. Налице е неизпълнение на основното задължение на ответника - да заплати превозната цена за осъществения карго превоз по въздух, поради което е налице правен интерес от предявяване на иска. Ответникът в срока по чл.367 ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че е получил от свой клиент поръчка да организира въздушен транспорт на товар, изпращани му от „С.Т.Б.“ ЕООД, ЕИК ••••. Товарът представлявал 6 дървени каси, съдържащи части от поточна производствена линия (машини, съоръжения, детайли) за производство на температурни сензори за автомобилната индустрия. Той от своя страна възложил организирането и извършването на въздушния транспорт на ищеца. Също така, че са постигнали уговорка с ищеца за Доставка на товара от базата на изпращача („С.Т.Б.“ ЕООД) до VG cargo, bldg. 860, D55483 Hahn Airport. Frankfurt до 11, 00 часа на 03.05.2022 г., полет на 04.05.2022 г. със самолет на компанията Silkway West Airlines” (С.У.Е.); цена 4, 65 Евро на килограм ех HHN to GGO; Цена за X-ray секюрити чек 0, 15 Евро на килограм но максимално 500 Евро на камион; 150 Евро за митническа декларация и приключване на вноса. Уговорено било процесният товар да бъде натоварен и да излети на 04.05.2022 г. и да бъде доставен в крайната дестинация Джънджоу, Китай максимум до 05.05.2022 г. с „техническо спиране“ (“stopover"’ - без разтоварване на товара от самолета) на летище Баку. Твърди, че в цялата кореспонденция във връзка с договарянето и постигнатото съгласие бил подчертал изрично, че се касае за спешен транспорт и че пратката трябва да бъде доставена в този уговорен срок. От своя страна ответникът изпълнил задължението си да предаде товара в указания му от ищеца склад и в посочения от него срок. Стоката била взета от изпращача и със сухопътен транспорт била доставена до VG cargo, bldg. 860, D55483 Hahn Airport, Frankfurt на 02.05.2022 г. - дори един ден преди крайния срок, уговорен между страните (03.05.2022 г.). Ответникът очаквал пратката да бъде натоварена на самолет на 04.05.2022 г. и да пристигне в крайната дестинация до 05.05.2022 г. - съгласно договореностите между страните. Ищецът, въпреки имейлите и комуникацията, с която бил подканян да даде актуалния статус и развитие на превоза, първоначално дори не могъл да отговори какво се случва с товара, докато накрая му върнал информация, че той всъщност не е излетял като цитирал посочената му от неговия подизпълнител причина - „проблеми“ произтичащи от ковид-кризата“. Също така заявил, че за товарът бил резервиран следващ полет на 07.05.2022 г., на която дата отново не е натоварена и не е излита. Ищецът уведомил ответника, че пратката не е натоварена и е предвидена за излитане на 08.05.2022 г. (неделя) и пристигане в Джънджоу на 10.05.2022 г. На поредната дата, за която е отложен въздушния транспорт (08.05.2023 г.) служителите на ответника настояли за реализиране на договорения превоз и поискали потвърждение за натоварване на стоката и реализация на въздушния транспорт на стоката. Също така заявил, че в случай, че до 30 мин. няма потвърждение, че пратката е излетяла да бъде отменена поръчката поради неизпълнението на ищеца. На това искане, на 10.05.2022 г. ищецът предоставил нова информация, че отново пратката не е излетяла и сега е предвидена за 11.05.2022 г. със спиране в Баку и пристигане в Джънджоу на 12.05.2022 г. Ответникът, след получаване на тази поредна информация за отлагане, уведомил ищеца, че оттегля поръчката („канцелира резервацията“) и заявил, че желае да му бъде предадена стоката, за което ще изпрати съответни данни за колата и фирмата, която ще дойде да вземе стоката. От страна на служители на ответника било отправено искане за предаването на стоката, но ищецът отказал да я освободи. Вместо това посочил информация, че полетът бил предвиден за следващия ден. След като отново уведомил ищеца, че анулира поръчката и настоява товарът да му бъде предаден, и дори е готов да информира местната полиция и прокуратура за незаконосъобразното задържане на товара, бил изпратен и камион, който се явил на 11.05.2022 г. пред склада на съхранение на стоката за да я вдигне (натовари). Въпреки отменената поръчка и всички усилия и настояване от ответника да получи товара от ищцовото дружество, последното отказало да предаде товара. Същевременно последователното неизпълнение на договорения въздушен превоз от ищеца и неговата спешност, принудили ответника да възложи превоза на друга спедиторска компания, а именно: „К.К.С.“ ГмбХ, за да може все пак да изпълни спедиторската услуга, за която се е ангажирал за клиента си. Излага твърдения, че е проведена кореспонденция с посоченото дружество и оферта за извършване на въздушен превоз на специфицирания по- горе товар от Летище Хаан-Франкфурт до Летище Джънджоу — Китай, но с по-бързо пристигане в крайната дестинация от предложеното му вече от „Р-Б.Б.“ ЕООД, като изрично посочва, че търси друг въздушен превозвач, а не Silkway West Airlines. Впоследствие, с оглед на поредицата от закъснения и забавяния, липсата на ясни и точни обяснения и шикалкавене от страна на „Р-Б.Б.“ ЕООД, ответникът на 09.05.2022 г. (след второто поредно закъснение от страна на „Р-Б.Б.“ ЕООД възложил на „К.К.С.“ ГмбХ да резервират полет за процесния въздушен превоз за 12.05.2022 г. Ответникът възложил на „К.К.С.“ ГмбХ да вземе товара от склада, където се съхранява той за превоз от „Р.Б.Б.“ ЕООД и да го достави до склада на друго летище във Франкфурт, откъдето е следвало да бъде извършен полета на авиокомпанията, ангажирана от „К.К.С.“ ГмбХ. Съответно на 10.05.2022 г. той отказал изрично поръчката на „Р-Б.Б.“ ЕООД и дал указания на дружеството да предаде товара на камион, който ще отиде да го вземе (организиран и изпратен по поръчка ответника от „К.К.С.“ ГмбХ). На 11.05.2022 г. камион отишъл в склада на съхранение на стоката (VG cargo, bldg. 860, D55483 Hahn Airport, Frankfurt) но „Р-Б.Б.“ ЕООД отказал да предаде товара, а уведомил ответника, че 5 от общо 6 дървени каси от товара са натоварени и заминали. Впоследствие уведомил ответника, че и 6-тия контейнер е натоварен. След междинен престой от няколко дена на Летище Баку, след разтоварване и складиране на стоката на летището, а не “технически stopover” както е била уговорката между страните, в крайна сметка стоката е доставена в крайната дестинация и на крайния получател едва на 16.05.2022 г. Сочи, че в резултат на виновното неизпълнение от страна на ищеца, както на задължението да извърши въздушния превоз в срок, така и да предаде товара след изричното оттегляне (отмяна) на поръчката, ответникът се оказал неизправна страна по отношение на договореностите си с „К.К.С.“ ГмбХ, а именно: не може да предаде товара за натоварване съгласно уговореното. Съответно той е бил задължен да плати пълната цена на уговорения с това дружество въздушен превоз и съпътстващия го услуги в размер на 73 891, 95 Евро, за което „К.К.С.“ ГмбХ му издал и връчил за плащане фактура № 30146509/23.05.2022 г. на същата стойност, като с платежно нареждане от 06.06.2022 г. заплатил сумата. Тя се явявала претърпяна от ответника вреда, която е пряка и непосредствена последица от виновното неизпълнение от „Р-Б.Б.“ ЕООД на договорните му задължения по сключения между страните спедиторски договор за изпълнението му в уговорения срок, непредаването на стоката след оттеглянето (канцелирането, отмяната) на поръчката и транспортирането въпреки противопоставянето от ответника на стоките с въздушния превозвач, ангажиран от ищеца. Ответникът предявил претенцията си към ищеца за заплащане на причинените му вреди в размер на платената неустойка в резултат от неговото виновно неизпълнение с рекламационно писмо, което ищецът признава, че е получил на 16.06.2022 г. Освен това връчил на ищеца и писмо с изх. № 9/07.10.2022 г. (получено от него с обратна разписка на 10.10.2022 г.), е което обосновано и мотивирано е отхвърлил верността на твърденията за „обективни пречки“ и му е заявил, че изборът на въздушен превозвач е ангажимент на ищеца, и че отношенията между страните следва да се уредят на основата на водене на чужда работа без пълномощие против волята му (чл. 61, ал.3 от ЗЗД - т.е. на плоскостта на неоснователното обогатяване), но при условие за насрещно заплащане от ищеца на причинените на ответника вреди в размер на 73 891, 95 Евро. Ответникът поддържа, че е налице неизпълнение от страна ищеца, който е извършил въздушния превоз въпреки противопоставянето му и оттегляне на поръчката. Фактически превозът е извършен на 16.05.2022 г., което е със закъснение от 11 дни. Съгласно чл. 19 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (Монреалска Конвенция) превозвачът е отговорен за вреда, причинена от закъснение при въздушния превоз на пътници, багаж или товари. На следващо място- ответникът претърпял и вреди, изразяващи се в платена от него неустойка по договора с „К.К.С.“ ГмБХ, които претендира да му бъдат заплатени от ищеца с насрещна искова молба. Ответникът поддържа, че в случая следва да се прилагат както Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (Монреалска Конвенция), така и Закона за гражданското въздухоплаване. Търговския Закон, Законът за задълженията и договорите и цялото действащо материално и процесуално право, относимо към случая. Ищецът при изпълнение на възложената му спедиционна услуга не е действал с грижата на „добрия търговец“ в случая „добрия спедитор“ - по смисъла на чл. 302 от ТЗ - на първо място не е подбрал и предложил въздушен оператор, който ще извърши бързо и качествено възложения от доверителя ми въздушен превоз (видно от алтернативната оферта на „К.К.С.“ ГмбХ е имало такива въздушни превозвачи, за които освен това не са били налице „пречки поради Ковид“ при разтоварване на същото крайно летище - Джънджоу). На следващо място ищецът, видно от цялостното му поведение във връзка с изпълнението на поръчката, не е положил дължимата грижа за изпълнение на поръчката, не е информирал навреме и по ясен и точен начин какъв е ходът и особеностите на изпълнение на поръчката, а е изпращал последваща информация за вече настъпили факти, не е изяснил действителните причини за неизпълнение на договореностите от неговите подизпълнители и не е потърсил никаква отговорност от тях. Ищецът не е спазил основното си договорно задължение - да организира и извърши договорения въздушен превоз в срок (чл. 368, ал.1 от ТЗ) и с това е ангажирал отговорността си за закъснение по чл. 19 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз. Ищецът е действал в ярко противоречие с разпоредбата на чл. 12, т.1 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз като е отказал да изпълни многократните нареждания на ответника (който действа от името на изпращача) за оттегляне на поръчката и предаване на товара, като по този начин в пряка причинно-следствена връзка му е причинил вреда, изразяваща се в заплатената сума на друг спедитор, ангажиран и бил в готовност да изпълни въздушния превоз след оттеглянето му от ищеца. Всъщност, след като поръчката е била оттеглена от ответника, ищецът е действал в условията на водене на чужда работа без пълномощие и то против волята на ответника - хипотеза по чл. 61, ал.З от Закона за задълженията и договорите, на което той му е обърнал внимание в писмото си изх. № 9/07.10.2022 г. С оглед на изложеното, ответникът моли да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен, прави и евентуално възражение за прихващане насрещното си вземане, предмет на предявения насрещен иск, със сумата, за която искът на ищеца би бил уважен до размера на по-малкото от двете вземания. С допълнителната искова молба ищецът възразява, че пратката не е била заявена с изричен статус – специален режим „експресен, приоритетен или спешен товар“, а е била възложена като стандартна въздушна пратка. Твърди, че ответникът е приел условията за заплащане на анулационна такса, както и че в случая тя се дължи на 100 % поради това, че пратките са били подготвени за натоварване – т.нар.“фрейтър“ на следващия ден 11.05.2023 г., след отправяне на искането за „канцелиране“. Това задължение е поето от ответника със сключване на договора за превоз. Сочи, че като е сключил друг договор за въздушен превоз, без да го уведоми и без да съобрази, че товарът не може да бъде освободен, ответникът следва да понесе задължението си да заплати т.нар.“мъртво навло“.То не е в причинно следствена връзка с действията на ищеца, който е изпълнил договорното си задължение и пратките са доставени и приети без забележки. Не се твърди ответникът да е претърпял вреди от закъснение, нито да е предявил такива. Ищецът не носи отговорност за платени от ответника задължения към трети лица. Също така изтъква, че не е отправена в срок жалба за закъснение съгласно чл.31 от Монреалската конвенция. Ответникът е подал отговор на допълнителна искова молба. Предявен е и насрещен иск с правно основание чл.88, ал.1 изр.2 от ЗЗД за осъждането на ищеца да заплати на ответника сумата от 153 394, 10 лева, от които 144 520, 10 лв. за причинена вреда от неизпълнението под формата на платена цена за извършване на спедиторска услуга и 9 174 лева, лихва за периода от 17.06.2022 г. до 31.01.2023 г., както и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на насрещната искова молба (01.02.2023 г.) до окончателното й изплащане. Поддържа, че спедиторът е в забава за изпълнение на договорното си задължение да превози товара в срок, поради което не носи отговорност за заплащане на анулационна такса, а тя следва да се понесе от „Р.Б.“ ЕООД. Оспорва и неизпълнението на спедитора да се дължи на непреодолима сила, съгласно чл.306, ал.2 ТЗ. Ответникът по насрещния иск „Р.Б.“ ЕООД оспорва иска, като твърди, че неспазването на срока за подаване на жалбата по чл.31 от Монреалската конвенция е абсолютна предпоставка за предявяване на иска, а при евентуалност – че искът е неоснователен поради това, че не е налице неизпълнение на договора от страна на превозвача. Вредите от заплащане на неустойка към трето лице, с което ответникът е сключил договор за превоз не са в причинна връзка с твърдяното неизпълнение на договора от „Р.Б.“ ЕООД да предаде товара след „канцелирането“ на поръчката. С допълнителна насрещна искова молба се твърди, че неоснователното задържане и непредаването на товара е в причинна връзка с невъзможността му да я предаде на друг превозвач и за заплащането на неустойка по сключения с него договор. Ответникът по насрещния иск е подал отговор на допълнителната насрещна искова молба от 02.05.2023 г., с който оспорва договорът между страните да е развален, респ. да е възникнало задължение за спедитора да заплати обезщетение за вреди. Оспорва да е налице валидно отправено искане за канцелиране на пратката, но дори и такова да е било отправено, условия за заплащане на анулационните такси са били налице, поради това че то е заявено в по кратък от 72 часов срок. Оспорва да се позовавал на непреодолима сила по чл.306, ал.2 ТЗ и направените в тази връзка доводи на ищеца в насрещната искова молба. Прави евентуално възражение по чл.90 от ЗЗД, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, прие за установено следното: Страните не спорят, че са в търговски правоотношения по повод сключен спедиционен договор, по силата на който ответникът е превъзложил организирането и извършването на превоз на товар чрез въздушен превоз при следните параметри, посочени в електронната кореспонденция помежду им: Delivery latest 3.05 - 1100am at VG cargo, bldg 860, D55483 Hahn aiport Cancellation terms 120-72 hrs 50% / 72-24 hrs 100% Insurance is only covered by us after explicit instruction and for the amount, which is indicated as value for the transport Flight on 04May, rate 4, 65 EUR/kg ex HHN to CGO Subject: general cargo / crated /forkliftable \X-Ray/Security check 0.15 eur/kg or MAX 500.00 eur/truck 150.0 ur Customs declaration closing. Видно от представената по делото въздушна товарителница (Air Waybill/AWB) с предоставения от авиопревозвача № 501-12371590 е била изготвена и подписана от ответника в качеството му на агент на изпращача, като в същата били посочени съществените условия на договорения въздушен карго превоз. От преписи от електронни писма от 12.04.2022 г., 14.04.2022 г. и от 21.04.2022 г., които по своето правно естество представляват частен електронен документ - арг. чл. 184, ал. 1 ГПК, се установява, че представител на ищеца е изпратил до представител на „Т.Б.“ ООД оферта за превоз на товара по уговорената дестинация, като е предложено въздушно навло в размер на 4, 65 EUR/kg и разноски при облагаемо тегло 11 655 кг, условия за доставка на товара до летище Хан и условия за анулиране 120/72 – 50 % и 72-24 – 100 % и това предложение е одобрено и са изпратени необходимите документи, както и осигурен товара в летището Хан- Франкфурт. От разменената между страните в настоящото съдебно производство кореспонденция по електронна поща се изяснява правнорелевантното обстоятелство, че те са провели преговори за постигане съгласие относно съществените клаузи по договор за международен въздушен превоз на процесната стока. В и-мейл от 21.04.2022 г., който съдържа препратения отговор от авиокомпанията, представител на спедитора е уведомил ответника за маршрута на полета, както за очакваното пристигане в Джънджоу, Китай на 05 май 11, 50 AM. По делото е представена и въздушна товарителница с предоставения от авиопревозвача № 501-12371590, която е изготвена и подписана от ответника в качеството му на агент на изпращача, като в същата били посочени съществените условия на договорения въздушен карго превоз летище на заминаване и заявен маршрут, крайна дестинация и дата и номер на полета. С писмо от 05.05.2022 г. ищецът е уведомил ответника, че пратката, резервирана за 04 май 2022 г. не е заминала съгласно първоначалната резервация, както и че е пререзервирана за 08.05.2022 г. С писмо от 13.05.2022 г. спедиторът за пререзервирането на пратката, като са посочени причини забавяне от страна на летище Джънджоу, Китай вследствие на увеличаване на положителните случаи на COVID-19 и недостиг на работна ръка от страна на хендлинг агента на летище Джънджоу, поради което полетът 7L232 от 04.05.2022 г. е отменен. Уведомен е, че авиокомпанията е планирала пратката да напусне летище Баку на 14.05.2022 г. Установява се, че междувременно е проведена кореспонденция по имейл от която е видно, че ответникът е поискал оттегляне на пратката на 10.05.2022 г., като осигурил и нейното товарене от летище Хан, Франкфурт. Спедиторът – ищец е информирал последователно брокера „С.К.Л.И.“ за искането, както и ответника за това, че товарът е предаден на фрейдър (товарене, пренасяне) и за освобождаването му в посочените срокове в спедиционния договор е възможно само след заплащане на анулационна такса. Страните не спорят, че такава такса не е била заплатена. Също така, че превозът на 5 парчета от товара до летище в Баку е извършен на 11 май 2022 г., а на последното парче – 12 май 2022 г. Безспорно се установи, че товарът е доставен в Китай на 16.05.2022 г. от превозвача, както и че е бил на разположение на получателя и не са направени забележки в товарителницата относно състоянието му. За дължимото навло за извършения превоз за въздушен превоз на товар (след получения отбив от цената поради забавата) по товарителница AWB № 501- 12371590 по релацията Хан-Франкфурт, Германия - Баку, Азербайджан — Джънджоу, Китай ищецът е издал фактура № 2197/22.05.2022 г. на стойност 109 015, 03 лв., която е приета от ответника на 22.05.2022 г. и осчетоводена по сметка 401 „Доставчици по партида на ищеца, но впоследствие сторнирана, което се установи от заключението на вещото лице по ССчЕ. Няма спор, че ответникът не е заплатил сумата по фактурата и оспорва дължимостта й и в настоящето производство. От допълнителното заключение на вещото лице е видно, че за сумата е била издадена фактура № 0099/23.05.2022 г. от „Симпли Карго Лоджистик интернешънъл“, както и че ищецът е извършил плащане по банков път на 24.02.2022 г. Установи се, че писмо от 16.06.2022 г. ответникът е поискал от ищеца да му заплати сумата от 73 891, 95 евро, която той е заплатил на 06.06.2022 г. за превоза на това, чрез друг спедитор - „К.К.С.“ ГмБХ, но поради неизпълнение на дадените указания за освобождаването й, такъв не е бил извършен. За същата сума е била издадена ф-ра № 30146509 от 23.05.2022 г., която е представена по делото ведно с платежно нареждане от 03.06.2022 г. (л.230). От заключението на вещото лице е видно, че фактурата е била осчетоводена при ответника и включена в дневника за покупки и продажби. Вещото лице изяснява, че размера на мораторната лихва върху сумата по фактурата, считано от 17.06.2022 г. до 31.01.2023 г. (датата на предявяване на насрещната искова молба) е 9 369, 80 лв. С писмо с изх.№ 9/07.10.2022 г., връчено на 10.10.2022 г. „Т.Б.“ ООД е поискало да уредят отношенията си с ищеца, който въпреки забавата и в разрез с дадените от него указания е извършил превоза чрез първоначално избраната авиокомпания, без да е положил грижата на добрия спедитор (превозвач) – чл.302 ТЗ. При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният главен иск за основателен по следните съображения: Правоотношенията между страните, са породени от сключеният помежду им спедиционен договор, който е абсолютна търговска сделка по см. на чл.286, ал.2 от ТЗ. Съгласно чл. 361, ал. 1 ТЗ със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар. Основният предмет на спедиционния договор е обезпечаването и организирането на изпращането на товари от товародателя на товарополучателя от собствено име, но за сметка на изпращача, чрез избор на превозвачи и сключване на един или повече договори с тях. Спедиционният договор е двустранен, неформален, консенсуален, комутативен и възмезден договор. От този договор за спедитора възникват две основни правни задължения - 1. да изпълни поръчката без отклонения съобразно възложения мандат и нарежданията на комитента, т. е. да сключи договор за превоз за сметка на комитента от свое име (при същинския договор за спедиция) или от името на комитента (при несъщинския договор за спедиция) и 2. да даде отчет (да прехвърли на комитента придобитите в изпълнение на поръчката от свое име, но за сметка на мандата, субективни права и правни задължения от т. нар. изпълнителна сделка, за да могат правните й последици да се отразят в патримониума на доверителя). Това правоприемство се постига чрез едно или повече отчетни действия - арг. чл. 355 ТЗ. За комитента възникват две основни правни задължения – 1. да получи резултата от изпълнителната сделка и 2. да заплати направените разноски, заедно с лихвите и вредите, които е претърпял спедиторът във връзка с изпълнението на поръчката. (арг. чл. 356, ал. 2, изр. 1 ТЗ, както и чл. 285, предл. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 348, ал. 2 ТЗ) и да заплати уговореното комисионно възнаграждение при точно и добросъвестно изпълнение на уговорения мандат. Точното изпълнение на задълженията на спедитора, като страна по такъв договор, означава да е сключен желаният от доверителя вид превозен договор и той да има съдържание, което е съответно на съдържанието на договора, който добрият стопанин би сключил за себе си, а ако доверителят е дал специфични указания, те да са заложени в договора за превоз – това следва от разпоредбата на чл. 365 ТЗ, съгласно която спедиторът е длъжен да спазва указанията на доверителя за пътя, посоката и начина на превоз, както и за подбора на превозвач, и ако не изпълни това, отговаря за вредите, освен ако те биха настъпили и при спазване на указанията; при възникнала опасност за целостта и качеството на товара за времето от получаването му от доверителя до предаването му за превоз, да бъдат взети необходимите мерки за запазването му, макар това да му коства разходи; да бъде осъществена преценка дали опаковката на товара е подходяща да издържи превоза и да бъде дадена сметка пред доверителя за извършеното, да бъдат върнати неизразходваните средства и да бъдат прехвърлени резултатите от превозния договор. Спедиционният договор не се регламентира от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз - чл. 1, очертаващ предметната приложимост на акта. Независимо от сходството с посочените правни институти, спедиционният договор съставлява самостоятелно основание за възникване на облигационната връзка и поражда отговорност, различна от тази, формирана чрез съглашенията по договора за превоз. Отговорността на спедитора се индивидуализира според договора, специфичните разпоредби на ТЗ – чл. 361 и сл., а за неуредените случаи - според договора за поръчка – чл. 361, ал. 2 ТЗ вр. чл. 280 и сл. ТЗ. Отговорността на спедитора е само за лошо избрания превозвач и за вредите от това. Спедиторът отговаря пред товародателя за вредите, ако при изпълнение на поръчката не е сключил договорите с последващи изпълнители с грижата на добър търговец по см. на чл.302 ТЗ. От събраните по делото доказателства съдът приема наличието на облигационни отношение между страните във връзка със спедиция и транспорт чрез избраната от спедитора авиокомпания, както и факта на извършването на превоза на датата на пристигането му в крайната дестинация летище Джънджоу, Китай. Съгласно чл.11 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (Монреалската конвенция) въздушната товарителница или квитанцията за товар до доказване на противното са доказателство за сключването на договора, приемането на товара и условията за превоз, посочени в тях. Съгласно условията на съставената за процесния превоз товарителницата – т.9, превозвачът се задължава да извърши превоза с разумно изпращане, както и да използва алтернативни превозвачи, самолети или видове транспорт. Също така да избира маршрута и всички места за спиране, както и да променя маршрута от всички междинни места за спиране, които счита за подходящи. Следователно касае се за обективни пречки, за които спедиторът не носи вина. Съгласно т.10 от условията на товарителницата получаването на товара от лицето, което има право на доставка на товара без рекламация е prima facie доказателство, че товарът е доставен в добро състояние и в съответствие с договора за превоз. В случай на закъснение следва да се отправи оплакване в сроковете, посочени в т.10.1.2. и т.10.2.1 от условията на товарителницата. В случая не се установи да е уговорено нещо друго, нито да е отправено оплакване за закъснение в установените за това срокове, поради което съдът приема пълно и точно изпълнение на ищеца – спедитор на задълженията му за сключване на договор за превоз – чл.361, ал.1 ТЗ. Твърденията на ответника, че превозът е уговорен като спешен и е следвало да бъде извършен в точно определен ден на доставка не бяха доказани. Несъмнено в случая е налице забавено изпълнение поради създадените затруднения в получаващото летище, както за превоз на процесния товар, така и за всички превозвачи по тази релация, което се установи от представените от ищеца доказателства. Данни за полета и очакваното време на пристигане са получавани от авиопревозвача и изпращани по имейл на ответника. Установи се по делото, че е била издадена, изпратена и осчетоводена от ответника фактура за дължимото възнаграждение, след направения от превозвача отбив и изпълнението е отчетено. В случая се релевира също възражение за отговорност на спедитора за неизпълнение на указанията на доверителя – чл.365, ал.1 ТЗ, да освободи товара след оттеглянето на поръчката, предприето на 10.05.2020 г. Съгласно чл.12 от Монреалската конвенция изпращачът има право на при условията на неговата отговорност за изпълнение на всички негови задължения по договора за превоз да се разпорежда с товара, оттегляйки го на летището на заминаване или на местоназначението, задържайки го по време на пътуването при някое кацане, изисквайки товарът да бъде доставен на местоназначението или по време на пътуването на друго лице, което не е първоначално посоченият получател, или изисквайки товарът да бъде върнат на летището на заминаване. Условията за неговата изправност в случая не са били изпълнени, тъй като за канцелирането е следвало да заплати анулационна такса поради това, че е направено по-малко от 24 часа преди полета, но такава не е била заплатена. Разпоредбата предвижда още, че изпращачът не трябва да упражнява това си право на разпореждане по начин, който е в ущърб на превозвача или други изпращачи, каквото обаче е налице, след като товарът вече е бил подготвен и предаден за товарене и свързаните с това затруднения при преместването му. Такъв извод – освен от водената кореспонденция, се формира и от факта, че полетът на авиокомпанията е бил за следващия оттеглянето ден - 11.05.2022 г. Ответникът не е могъл да упражни правото си на разпореждане с товара реално в същия ден, изпращайки камион пред склада, за да вземе товара в деня на самия полет. За невъзможността да се изпълнят тези нарежданията на изпращача, превозвачът, респ. ищецът – спедитор отново е информирал изпращача в разменената електронна кореспонденция от 10.05.2022 и 11.05.2022г. затова и възражението на ответника, че спедиторът не е изпълнил задължението си по чл.12, т.2 от Монреалската конвенция да уведоми за невъзможността за изпълнение на указанията му е неоснователно. Липсват и предпоставките по чл.87 от ЗЗД за разваляне на спедиторския договор поради неизпълнение, по инициатива на ответника, тъй като не се касае за облигационната връзка, която да разкрива белезите на тъй наречените "фикс сделки", т. е. сделки, при които изпълнението става безпредметно с изтичането на определен срок - чл. 87, ал. 2, предл. посл. ЗЗД и времеизпълнението е от изключително значение за кредитора, с който дружество има договорни отношения. Не са представени никакви доказателства относно твърденията на ответника, че клиентът (изпращача) е канцелирал резервацията и предявил неустойка заради забавено изпълнение (имейл от 10.05.2022 г.), на което основават искането си за разпореждане с товара по чл.12 от Конвенцията. Освен това, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че превозът на такъв по обем и вид товар от летище в Германия до Китай, дори и само с една спирка, очаквано не може да се извърши за един ден, както това е било посочено при запитването към Silkway в процеса на преговорите. Такова изискване (за спешност) не е било поставяно нито към ищеца, нито към спедитора „К.С.с“ГмбХ, с който ответникът е преговарял в последствие и не е било поемано като задължение от него въпреки, че вече наличната забава спрямо първоначално очакваното време на пристигане. Видно от разменената кореспонденция с „К.С.с“ГмбХ, с когото ответникът е сключил нов спедиторски договор (л.193) също са посочили като предпочитан превозвач Silkway. Ето защо, съдът намира доводите на ответника, че спедиторът не е положил грижа на добрия търговец при избора на превозвач и при изпълнение на договора са неоснователни и не намират опора в доказателствата по делото. С оглед на горното, съдът приема, че по делото се установи че ищецът е изпълнил задължението си за сключи договор за превоз и отчетна сделка (чл. 361, ал. 2 ТЗ и чл.355 ТЗ), поради което за него е възникнало правото да получи възнаграждение за извършената спедиционната услуга. С оглед нормата на чл. 352, ал. 1 ТЗ, към която препраща чл. 361, ал. 2 ТЗ, ако третото лице не изпълни задълженията си, комисионерът е длъжен да уведоми незабавно доверителя и да осигури необходимите доказателства, т. е. правото на възложителя е да се удовлетвори от третото лице, а комисионерът е длъжен единствено да подготви условията за това, като представи доказателства за неизпълнението. Когато е действал само като спедитор, той не отговаря като превозвач, а с отчетната сделка прехвърля своите права на възложител по договора за превоз на своя доверител, включително правото на прави рекламация. Следва да се осъди ответника да заплати и обезщетение за забава на възнаграждението по спедиторския договор, считано от датата на падежа - чл.84, ал.1 от ЗЗД, след изтичане на уговорения срок за плащане 03.06.2022 г., до датата на предявяване на исковата молба в установения със заключението на ССчЕ по делото размер. На общо основание ищецът носи отговорност за вреди от неизпълнение на спедиционния договор, но в случая не са законовите предпоставки за това. Установи се, че не е налице неизпълнение на договорните задължения по чл.365, ал.1 от ТЗ от страна на спедитора. Предвид изложените по-горе съображения, съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че невъзможността да бъде предаден товара на изпращача, за да извърши превоза чрез друг спедитор „К.К.С.“ ГмбХ се дължи само отказа на ищеца. Следователно не е налице и пряка причинно следствена връзка с вредите, които той реално е претърпял от плащането на неустойка към това дружество в размер на 73 891, 95 евро, като предпоставка за възникване на отговорно за вреди. Ето защо, предявеният насрещен иск за присъждането на обезщетение в размер на тази сума е неоснователен и следва да се отхвърли с решението по делото. Като акцесорна следва да се отхвърли и претенцията за лихва за забавеното й плащане. С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разноски за внесена държавна такса в размер на 4252, 66 лв., както и разноски за водене на делото в размер на 9122 лв. По изложените съображения, съдът