Решение № 45 от 18.3.2025 г. на Районен съд - Силистра по дело № 878/2024 г.

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН. Образувано е по жалба на А. В. А. от гр.С., ЕГН ••••••••••, против Наказателно постановление № 24-1099-001504/04.10.2024г., издадено от началник-група при сектор „ПП” към ОДМВР - С., с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата. В жалбата е изложен развоят на събитията на процесната дата относно констатиране от контролните органи наличие на пукнатина на предното панорамно стъкло на автомобила, управляван от жалбоподателя, несъгласието на последния с вмененото му нарушение досежно значителна техническа неизправност на л.а., посочване изводите на началник-сектора „ПП“, че възражението му против АУАН е основателно и в случая се касае за незначителна техническа неизправност. Счита се, че е налице неправилна преценка на обстоятелствата по случая от страна на полицейските служители, повлияла и при издаване на НП с неправилно отразяване на фактите по случая. Моли се за отмяна на НП като неправилно. Пред съда жалбата се поддържа чрез упълномощен процесуален представител, изразяващ обстойни съображения в насока отмяна на наложеното административно наказание. Административнонаказващият орган, чрез упълномощен процесуален представител, отстоява, че събраните гласни и писмени доказателства безспорно очертават наличие на значителна техническа неизправност по управлявания от жалбоподателя лек автомобил на процесната дата. Излага доводи в насока значението на същата досежно безопасността на водача и евентуални негови спътници, както и за липса на съществени процесуални нарушения в хода на производството. Моли за потвърждаване на наказателното постановление. Районна прокуратура – Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява в съдебно заседание и не депозират становище. Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима. Съдът, след обсъждане и преценка на събрания по делото доказателствен материал, на съдържащите се в жалбата твърдения и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 29.08.2024г. жалбоподателят А. управлявал собствения си л.а. „Смарт“ с рег. № СС2462СР в гр.С.. При движението му към 20.11ч. по ул. „Д.“ бил спрян за проверка от полицейските служители, младши автоконтрольори св.Г. и св.К.. Двамата възприели, че в долната лява част на предното панорамно стъкло на автомобила имало пукнатина, чиято дължина не била повече от педя и не пречела на видимостта на водача. На място му бил съставен АУАН № 1387550/29.08.2024г., серия GA, за нарушение по чл. 139, ал.1, т.1 ЗДВП, затова че „се движи със значителна техническа неизправност на МПС-то, спукано е предно панорамно стъкло“. След връчване на акта последвало възражение от страна на водача, което било разгледано от началника на сектор „Пътна полиция“ – Силистра. След допълнително изясняване на обстоятелствата по случая от служител във визирания сектор - инспектор С., свидетел по делото, бил даден отговор на 12.09.2024г., че става въпрос за незначителна техническа неизправност. На 04.10.2024г. било издадено обжалваното наказателно постановление № 24-1099-001504, с което началник - група в сектора „ПП“ наложил административно наказание глоба в размер на 200 лева, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДВП. В обстоятелствената част на санкционния акт изцяло били пренесени фактическите данни от акта с определяне на въпросната неизправност като значителна. Гореизложените факти съдът намира за установени на база свидетелските показания и писмените доказателства по делото. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени при налична териториална и материална компетентност на съответните длъжностни лица и в регламентираните от закона срокове. По отношение спазване изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за формулиране словесните рамки на административното обвинение съдът намира, че няма описание на правнозначими фактически данни, които точно и ясно да очертават какво представлява визираната в акта и в НП „спуканост“ на стъклото, къде е местоположението на въпросната пукнатина (вече подробно описано от същите полицейски служители пред съда) или драскотина, каква част от панорамното стъкло е засегната, от коя страна на същото се намира, размер на същата, пречи ли на видимостта през това стъкло, за да може на база тази конкретика да се прави извод дали техническата неизправност е значителна или незначителна, съгласно нормативно уреденото в § 6, т. 71 и т.72 ДР на ЗДВП и обвързаната със съответната квалификация степен на отговорност. Едва пред съда полицейският служител св. Г. пояснява в детайли, че се касае за пукнатина не повече от педя в долната лява част на предното панорамно стъкло, отиваща към средата му, като не бил изготвен снимков материал. Св.К. визира, че видял пукнатина около чистачката на стъклото, но не помни дали е била пред водача. При тази изначална липса на факти в акта, след съставянето му, св.С. пряко установил, при изготвен от него и снимков материал, предоставен от АНО по делото, че става въпрос за пукнатина в долната част на предното обзорно стъкло, започваща от основата му и около 20 см. нагоре, като разположението не пречи на видимостта на водача. Изразена била позиция, че тези характеристики отговарят на незначителна техническа неизправност, попадаща в хипотезата на чл.179, ал.6, т.1 ЗДВП относно тежестта на наказанието. Въпреки изчистването на спорните моменти по случая след издаването на акта, в наказателното постановление са пренесени изначалните пороци по липса на конкретика на правнозначимите обстоятелства, което води до обективна невъзможност за преценка съответствието между лаконично описаното като нарушение и приложената санкционна норма на чл.179, ал.6, т.2 ЗДВП. Изяснените едва в съдебното производство факти, очертаващи за какво точно се търси отговорност на жалбоподателя, не могат да запълнят изначално липсващото описание на такива в акта, поставящ началото на административно-наказателното производство. Същевременно противоречивата позиция на АНО и на по - горестоящият ръководител (началникът на сектора), уведомил с нарочно писмо водача - жалбоподател за преценката на случая, различна от посочената в НП, действително води до объркване срещу какво точно обвинение последният да се защитава. Така установеното сочи на нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните, което обуславя отмяната на НП като незаконосъобразно, поради което и на основание и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът