Решение № 2232 от 10.3.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2790/2024 г.

Производството и исканията на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.166 от Данъчния - процесуален кодекс /ДОПК/.

2. Образувано по жалба на „Бяла река - ВЕЦ“ООД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [улица], представлявано от управителите В. А. С. и Н. А. Щ., чрез адвокат Г. М., против Акт за установяване на публично държавно вземане № 429/28.11.2024 г., издаден от директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с който е установено по основание и размер парично задължение на жалбоподателя по разрешително № 33750025 от 09.07.2018 г., в частта за Поток № 2, за такси за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект за период 01.01.2022г.-31.12.2022г. с дължима главница в общ размер на 35 684, 03 лева и законна лихва да забава върху главницата от 16.02.2023 г. до 28.11.2024 г. в общ размер на 8 448, 71 лв. и законна лихва от датата следваща датата на издаване на процесния АУПДВ; както и за период 01.01.2023г.-31.12.2023г. с дължима главница в общ размер на 35 684, 57 лева и законна лихва да забава върху главницата от 16.02.2024г. до 28.11.2024 г. в общ размер на 3 899, 26 лв. и законна лихва от датата следваща датата на издаване на процесния АУПДВ.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспореният акт и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че определената на дружеството таксата по чл. 194, ал. 1, т. 3 от Закона за водите и съответните лихви не се дължат, тъй като в случая е налице изключението по чл. 194, ал. 11, т. 4 от ЗВ. Иска се присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

3. Ответникът – директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Г. поддържа становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че в случая правилото на чл. 194, ал. 11, т. 4 от ЗВ е неприложимо, тъй като издаденото на жалбоподателя разрешително е за дейности по чл. 46, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗВ, а не по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ. Претендира са присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява срещу размера на разноските на другата страна.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

5. „Бяла Река - ВЕЦ“ ООД е титуляр на разрешително № 33750025/09.07.2018г., издадено от директор на БД ИБР, с което на дружеството е разрешено ползването на воден обект: Дере „Гьопса“, представляващо имот № 000199, публична общинска собственост, с начин на трайно ползване – „дерета, оврази, ями“, по поречието на р. Марица, за заустване на отпадни води за експлоатация на съществуващ обект: „Предприятие за преработка на риба и рибовъдна база“, с краен срок на действие до 09.07.2024г., с разрешено количество 3293 200 м3/год.

Отразената в разрешителното цел на използването е: „Ползване на воден обект за заустване на смесен поток пречистени битово – фекални и производствени води след ЛПСОВ и отработени през рибовъдните басейни отпадъчни води (производсвтени отпадъчни води) за експлоатация на съществуващ обект „Предприятие за преработка на риба и рибовъдна база“, находящ се в имот № 011051, землище на село Войнягово, община Карлово, област Пловдив.

Разрешителното третира две зауствания: Поток № 1 – смесен поток битово – фекални и производствени води в дере „Гьопса“ и Поток №2 – отработени през рибовъдните басейни отпадъчни води (производствени) в дере „Гьопса“.

Според текста на разрешителното, титулярят заплаща такса за ползване на воден обект за зауставане на отпадни води, съгласно размерите и сроковете, определени в Тарифата на Министерски съвет по чл. 194 от Закона за водите, в сила към момента на заплащане на таксата. Също така титулярят има задължение да осигури измерване на количествата заустени отпадъчни води като монтира необходимите измервателни устройства, отговарящи на нормативните изисквания.

6. От страна на „Бяла Река - ВЕЦ“ ООД била подадена Декларация вх. № КД-04-1091/25.01.2023г. по чл. 194б от ЗВ, според която за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. по разрешително за заустване № 33750025/09.07.2018 г. титулярят дължи такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води – 16, 88 лева, като подробно е описан редът за определяне на размера, съобразно отчетеното по измервателно устройство № 55259790 и № 13812464 годишно количество заустени води – 2388 куб.м, при такса Е=0, 007 лв./куб. м. В резултата на служебна проверка по декларацията бил съставен Констативен протокол № ПВ1-90/19.04.2024г. от длъжностни лица при БД ИБР, с който е установено, че за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. от страна на "Бяла река - ВЕЦ" ООД е подадена некоректна декларация по чл. 194б от ЗВ и дължимата такса по разрешително за заустване № 33750025/09.07.2018 г. е преизчислена в общ размер на 35 700, 91 лева, от които за Поток 1 – 16, 88 лв., а за Поток 2 – 35 684, 03 лв. Сумата от 16, 88 лв. била заплатена на 06.02.2023г., видно от БИ №25/07.02.2023г.

7. От страна на „Бяла Река - ВЕЦ“ ООД била подадена Декларация вх. № КД-04-1434/26.01.2024г. по чл. 194б от ЗВ, според която за периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. по разрешително за заустване № 33750025/09.07.2018 г. титулярят дължи такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води – 18, 46 лева, като подробно е описан редът за определяне на размера, съобразно отчетеното по измервателно устройство № 55259790 и № 13812464 годишно количество заустени води – 2548 куб.м, при такса Е=0, 007 лв./куб. м. В резултата на служебна проверка по декларацията бил съставен Констативен протокол № ПВ1-154/21.05.2024г. от длъжностни лица при БД ИБР, с който е установено, че за периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. от страна на "Бяла река - ВЕЦ" ООД е подадена некоректна декларация по чл. 194б от ЗВ и дължимата такса по разрешително за заустване № 33750025/09.07.2018 г. е преизчислена в общ размер на 35 703, 03 лева, от които за Поток 1 – 18, 46 лв., а за Поток 2 – 35 684, 57 лв.

8. До „Бяла Река - ВЕЦ“ ООД била отправена покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-711/31.10.2024г., с която на дружеството са съобщени Констативен протокол № ПВ1-90/19.04.2024г. и Констативен протокол № ПВ1-154/21.05.2024г., като същото е уведомено, че като титуляр по разрешително № 33750025/09.07.2018г. следва да заплати доброволно задълженията си по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а от ЗВ за период 01.01.2022г.-31.12.2022г. в общ размер на 35 684, 03 лева главница и за период 01.01.2023г.-31.12.2023г. в общ размер на 35 684, 57 лева главница, както и съответните лихви за забава. С показната на длъжника е указано, че на при неизпълнение в срока за доброволно плащане, ще бъде открито производство за издаване на АУПДВ.

9. От страна на „Бяла Река - ВЕЦ“ ООД било подадено възражение вх. № ПО-02-711(1)/14.11.2024г., в което се поддържа, че дължимата такса за 2022 г. и 2023 г. по разрешително за заустване № 33750025/09.07.2018 г. на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, буква „а“ ЗВ е единствено за Поток 1, а за Поток № 2 такса не се дължи с оглед изключението по чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ. В подкрепа на това с представени и влезли в сила съдебни актове (решение № 1296/04.07.2022 г., постановено по адм. дело № 277/2022 г. на Административен съд – Пловдив, оставено в сила с решение № 4926/10.05.2023 г., постановено по адм. дело № 9815/2022 г. на ВАС и решение № 1025/05.06.2023 г., постановено по адм. дело № 776/2023 г. на Административен съд – Пловдив, оставено в сила с решение № 1354/07.02.2024 г., постановено по адм. дело № 7113/2023 г. на ВАС), с които са отменени АУПДВ № 23/13.01.2022 г. и АУПДВ № 32/06.03.2023 г. за задължения на жалбоподателя по разрешително № 33750025/09.07.2018 г. за периоди 2019 г. и 2021 г. 10. Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" издал обжалвания в настоящото производство Акта за установяване на публично държавно вземане 429/28.11.2024 г., с който на „Бяла Река - ВЕЦ“ ООД е установено по основание и размер парично задължение по разрешително № 33750025 от 09.07.2018 г., в частта за Поток № 2, за такси за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект за период 01.01.2022г.-31.12.2022г. с дължима главница в общ размер на 35 684, 03 лева и законна лихва да забава върху главницата от 16.02.2023 г. до 28.11.2024 г. в общ размер на 8 448, 71 лв. и законна лихва от датата следваща датата на издаване на процесния АУПДВ; както и за период 01.01.2023г.-31.12.2023г. с дължима главница в общ размер на 35 684, 57 лева и законна лихва да забава върху главницата от 16.02.2024г. до 28.11.2024 г. в общ размер на 3 899, 26 лв. и законна лихва от датата следваща датата на издаване на процесния АУПДВ. В мотивите на акта ответният административен орган е посочил, че възраженията на „Бяла Река - ВЕЦ“ ООД са неоснователни, тъй като разрешително № 33750025 от 09.07.2018 г. е издадено на титуляря за дейности по чл. 46, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗВ, а не по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ.

IV. От правна страна:

11. Оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, по смисъла на чл. 195б, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 166 от ДОПК, при спазване на процесуалните правила и в предвидената от закона форма, съдържащ изискуемите по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Адресатът на акта е уведомен за започването на административно производство като му е била предоставена възможност да вземе участие, да подаде възражение и да представи доказателства. Не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения.

По същество спорът е правен и се концентрира върху тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ.

Предмет на обжалване са задълженията на дружеството за Поток № 2 от издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхности води № 33750025 от 09.07.2018 г. Каза се, с него на основание чл. 46, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗВ на дружеството е предоставено разрешение за ползване на воден обект, представляващо имот № 000199, общинска публична собственост, с НТП "дерета, оврази, ями", по поречие на река Марица, за заустване на отпадъчни води за експлоатация на съществуващ обект "Предприятие за преработка на риба и рибовъдна база". Съгласно посочената разпоредба разрешително за ползване на воден обект се издава за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, за експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания.

На "Бяла Река - ВЕЦ" ООД, като титуляр на разрешително № 33750025 от 09.07.2018 г., е вменено задължение да заплаща такса за ползване на воден обект, съгласно размерите и сроковете, определени в Тарифата на Министерски съвет по чл. 194 ЗВ, в сила към момента на заплащане на таксата. Това задължение следва да се преценя съобразно предмета и целта на разрешеното ползване на съответния воден обект. В този смисъл се явяват неоснователни изводите на ответника, че изключението по чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ от заплащане на такси за аквакултури не се отнася до таксата за заустване на отпадъчни води по чл. 46, ал. 1, т. 3, б. "б" от същия закон.

По делото не е спорно, че от дейността на дружеството се извършва замърсяване на водния обект, но това замърсяване е ясно диференцирано по характеристики за Поток № 1 и Поток № 2. В първия случай, замърсяването се дължи на смесен поток битово – фекални и производствени води, а във втория - на отработени през рибовъдните басейни отпадъчни (производствени) води. При съпоставка на чл. 46, ал. 1, т. 2 и т. 3, б. „Б“ ЗВ е видно, че законодателят е придал самостоятелно значение на аквакултурите и свързаните с тях дейности, като ги е извел от общата експлоатация на съществуващи обекти. Иначе казано, това че от свързаните с аквакултурите дейности се генерират отпадни води, не означава, че тези дейности следва да се третират в общата хипотеза за експлоатация на съществуващи обекти по чл. 46, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗВ. Нормата на чл. 194, ал. 11, т. 4 вр. ал. 1, т. 3 ЗВ ясно изключва заплащането именно на такса за замърсяване, в случаите когато то е резултат от ползването на водния обект за аквакултури по чл. 46, ал. 1, т. 2 и свързаните с тях дейности. В случай, че се сподели позицията на ответника, ще остане съвършено неясно кое е визираното от законодателя замърсяване при ползването на водния обект за аквакултури по чл. 46, ал. 1, т. 2 и свързаните с тях дейности и защо то не следва да обхваща отработените през рибовъдните басейни отпадъчни (производствени) води. Подобно тълкуване се явява в противоречие с принципите за законност, последователност и предвидимост и дава възможност на административния орган да упражнява правомощията си в условия на оперативна самостоятелност, която при установяване на публичните държавни вземания е изключена.

Горните изводи се подкрепят от обстоятелство, че към датата на издаване на процесното разрешително за ползване е действала разпоредбата на чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ в редакцията към ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., съгласно която не се заплаща такса за правото на използване на водите по ал. 1 в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ – когато разрешителното за ползване на воден обект се издава за аквакултури и свързаните с тях дейности. Считано от 27.11.2018 г. нормата на чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ е претърпяла последваща промяна, като е посочено, че таксите по ал. 1 (които включват както такса за водовземане, така и такса за заустване) не се дължат в случаите на "ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности". Към датата на издаване на обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане е действащо и изменението на закона, обн. в ДВ, бр. 25 от 2019 г., според което таксите по ал. 1 не се дължат "за водовземане за аквакултури по чл. 44 и на ползване за аквакултури по чл. 46, ал. 1, т. 2 на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности". От мотивите към законопроекта личи, че целта на посоченото изменение е именно преодоляването на налаганото тълкуване на закона от басейновите дирекции, което по същество води до неравно третиране на равнопоставени субекти, а и е в противоречие с основния принцип на чл. 8, ал. 2 ЗВ за създаване на еднакви правни условия за стопанска дейност за всички граждани и юридически лица.

При това положение се явява несъстоятелно разбирането на ответника, че в случая както от Поток № 1, така и от Поток № 2 се генерират производствени замърсени води, за които се дължи такса по чл. 194 ЗВ. Напротив фактите по делото сочат, че ползването за заустване на Поток № 2 е с цел "аквакултури и свързаните с тях дейности", което в случая изцяло покрива хипотезата за освобождаване от заплащане на такса съобразно чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ (в този смисъл са и постановените при идентична фактическа и правна обстановка решение № 4926/10.05.2023 г., по адм. дело № 9815/2022 г. на ВАС и решение № 1354/07.02.2024 г. по адм. дело № 7113/2023 г. на ВАС), с които е потвърдена незаконосъобразността на отменените АУПДВ № 23/13.01.2022 г. и АУПДВ № 32/06.03.2023 г., издадени за задължения на жалбоподателя по разрешително № 33750025/09.07.2018 г. за периоди 2019 г. и 2021 г. Настоящият състав споделя застъпената в посочените съдебни актове позицията, че определеният от законодателя критерий за освобождаване от таксата е целта на използване на водите, поради което релевантна е именно посочената в издаденото на "Бяла река - ВЕЦ" ООД разрешително цел на водовземането (в този смисъл решения по адм. дело № 9815/2022 г., Осмо отделение, адм. дело № 1825/2021 г., Осмо отделение, адм. дело № 12159/2020 г., Осмо отделение, адм. дело № 10783/2020 г., Осмо отделение, адм. дело № 9411/2020 г., Осмо отделение, адм. дело № 3925/2018 г., Първо отделение, адм. дело № 11667/2020 г., Първо отделение и др.).

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения, но в пряко противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна V. По съдебните разноски:

12. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебни разноски. Същите се доказват в общ размер на 8866 лева, от които 50 лева за държавна такса и 8816 лева за адвокатска защита. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.). Съгласно чл.8, ал.1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. – възнаграждението е 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв. В случая определеният по делото материален интерес възлиза на 83716, 57 лв., т.е. възнаграждение се конкретизира в размер на 2650 лв. плюс 4697, 32 лв. или общо 7347, 33 лева. Претенцията на жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита в размер, над посочения. Настоящият състав на съда намира, че възражението за прекомерност е основателно, тъй като действителната правна и фактическа сложност на делото не е такава, че да бъде оправдано заплащане на адвокатско възнаграждение в размер, значително превишаващ минимално установения. Съдът приема, че е справедливо на жалбоподателя да бъде присъден по-нисък размер на разноски за адвокатско възнаграждение, а 7347, 33 лева. На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.

Ето защо, Съдът