Решение № 4924 от 29.3.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 70627/2021 г.

Производството е исково по молбата на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ..., представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С.... Б срещу СД „П...“ ЕИК: .., гр.С..., общ.Столична, обл. София (столица) с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, с които ищцовото дружество желае да бъде прието за установено спрямо ответника, че дължи следните суми на ищеца: сума за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019 г. в размер на 1 290, 36 лева като стойност на цена за доставена от дружеството топлинна енергия ведно със законна лихва от 03.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.12.2018г. до 28.07.2021 г. в размер на 314, 99 лева, сума за периода от 01.11.2018г. до 30.06.2019 г. в размер на 27, 40 лева като цена на извършена услуга за дялово разпределение ведно със законна лихва от 03.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.12.2018г. до 28.07.2021г. в размер на 6, 16 лева, която топлоенергия е доставена за имот, находящ се на адрес: гр. С... магазин за промишлени стоки, аб.№ 339532 и за които суми по ч.гр.дело № 45589 /2021 г. по описа на СРС, 144 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 10061 от датата 31.08.2021г. Поддържа се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с абонатен № 339532 през исковия период за имот с гореописания адрес като сумите се дължат за ползване топлоенергия, за която няма сключен договор с ищеца. Моли се да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи претендираните суми. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски. Отговор по делото е постъпил, с който се оспорват исковете като неоснователни. Излага се, че не са доказани нито извършените доставки на топлоенергия, нито тяхното количество. Не се оспорва обстоятелството, че не е налице договор между страните за доставката на ТЕ. Оспорва се и твърдението, че в имота е ползвана ТЕ. Навежда се давност и се твърди се, че имотът е бил отдаван под наем и не ответникът е задължен по материалното правоотношение. Оспорват се и протоколите на ЕС във връзка с приложения договор за избор на топлинен счетоводител и се оспорва и стойността на услугата за дялово разпределение. Оспорват се част от доказателствата на ищеца вкл. и СТЕ и ССчЕ, като в условията на евентуалност се поставят задачи към тях. Ангажират се доказателства. Tретото лице – помагач на ищеца не изразява становище, но ангажира доказателства. Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Страните не спорят, а и това се установява от договор за продажба с разсрочено плащане на обособена част от общинско предприятие от 09.10.2000г., че исковият имот – магазин за промишлени стоки в ж.к.Банишора, бл.53, вх.Д с площ от 97.63 кв.м. е собственост на ответното дружество. Не се спори по делото, че договор за доставка на топлоенергия между ищеца и ответника не е сключван. Няма спор, а и това се установява от показанията на водения от ответната страна свидетел – М. Д., чийто показания съдът кредитира като незаитересован от изхода на спора се установява, че когато към края на 2018г., свидетелят ходил на оглед в магазина за закупуването му, е имало само затапени тръби. Такова е било състоянието на имота и през юни 2019 г., когато пък бащата на свидетеля е искал да купи имота и когато е установил, че в него няма радиатори. Излага, че няма как да се сложат тези радиатори и след тези периоди тъй като магазинът е заключен с ключове, които са у свидетеля. От приетото заключението на вещото лице по СТЕ, което съдът е приел без възражения от страните, се установява, че този имот е с партида с № 339532. През исковия период 01.11.2018г. до 30.04.2019г. в магазина е имало девет броя отоплителни тела и един брой водомер за топла вода като и на деветте броя тела са били поставени измервателни устройства с радиоотчет. Вещото лице заключва, че от 10.01.2003г. е било изключено отоплението на стълбите. Сумата, която е начислявана за стойността на топлата вода за магазина е била по прогнозни стойности поради неосигурен отчет и всъщност тя е била начислена за стойност на сградната инсталация от 363.54 лева, за имота е от 921.68 лева и за БГВ от 4.45 лева. Съгласно заключението на вещото лице общата сума по фактури за сградна инсталация, топлоенергия за имот и БГВ е в размер на 1 387.32 лева. Вещото лице по ССчЕ, което съдът е приел като обосновано и без възражения от страните, дава заключение, че общата сума за начислена и неплатена стойност на ТЕ за процесния период 01.11.2018г. до 30.04.2019г. вкл. възлиза на 1638.91 лева, от която като стойност на главница за ТЕ е сумата от 1290.36 лева, 27.40 лева като такава за дялово разпределение, както и 314.99 лева за лихва върху главницата и 6.16 лева като лихва върху главницата за стойност на услугата за дялово разпределение. При тези факти съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение – какъвто е конкретния случай, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия, а според чл. 3, ал. 1, т. 1 от Общите условия, купувач може да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител на топлинна енергия за стопански нужди, който извършва стопанска дейност и използва топлинната енергия за технологични нужди, отопление и горещо водоснабдяване. От своя страна в параграф 1, т. ЗЗа от ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. сочи, че небитов клиент е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя, по аргумент от чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. По делото не се спори, че такъв писмен договор не е сключен между страните, като предявената искова претенция е на основание настъпило неоснователно обогатяване в полза на ответника. Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва следните елементи – обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и това разместване на благата да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В случая липсата на сключен договор за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди, обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия по за процесния имот, но въпреки това, такава е ползвана. Като не е заплатила нейната стойност ответницата е спестила разходи, които е следвало да направи. Няма спор, че през целия процесен период сградата е с непрекъснато топлоподаване. На основание чл.139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение като начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите/. Според чл.145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти въз основа на прогнозни месечни стойности и изравнителни сметки – чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ. Установи се, че ответникът е потребител на топлоенергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, през исковия период, като собственик на имота, за който е доставяна топлоенергия, чиято стойност досежно размера се доказа по делото. Исковете са доказани и основателни и следва да бъдат уважени. Във връзка със стореното възражение за давност съдът намира същото за неоснователно. Съдът е сезиран със заявление по чл. 410 от ГПК на 03.08.2021г. като с давност, кратката от три години, са покрити всички суми за периода преди 03.08.2018г. или в конкретния случай това са вземанията за периода от 01.07.2018г. до 01.08.2018г.. Видно обаче от даденото заключение на вещото лице тези суми са погасени с плащане и съответно за остатъка от главница, за която няма плащане, не е налице и давност. Или исковете са основателни в пълен размер. С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да присъди с решението си и разноските в заповедното производство, то в тежест на ответника следва да се възложат разноските по исковото и заповедното производства така, както са сторени или 1001.78 лева като сбор от разноски по гр.дело с № 70627 / 2021г. – 150 лева за възнаграждение на юрисконсулт, 169 лева за държавна такса и по 300 лева за възнаграждения на вещи лица и по гр.дело с № 45589 /2021г.–32.78 лева за държавна такса и 50 лева за възнаграждение на юрисконсулт. Мотивиран от горното съдът