Решение № 265 от 18.7.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 202/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХХIIІ от НПК.

Образувано е по искане на адв. М. Х. – защитник на Ч. Б. С. за възобновяване на ВНОХД 4631/2023г. на СГС, за отмяна на присъдата на Софийски районен съд по НОХД 17326/2019г. на СРС и потвърждаващото я в осъдителната част въззивно решение на СГС по ВНОХД 4631/2023г. и постановяване на съдебен акт, с който подсъдимият да бъде оправдан, поради наличие на предпоставките на чл.24, ал.1, т.1 НПК.

В искането се твърди, че както първоинстанционната присъда, така и изменящото я въззивно решение са постановени при допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, като се излагат подробни съображения за това. Иска се възобновяване на горепосочените наказателни дела и постановяване на решение, с което подсъдимият да бъде оправдан.

В съдебното заседание пред Апелативния съд, упълномощеният защитник на осъдения Ч. Б. С. - адв. М. Х., поддържа искането за възобновяване на делото и оправдаване на осъдения, като посочва, че подзащитният му не е извършил престъпление. Излага съображения и за наличието на съществени нарушения на процесуалните правила – липса на мотиви на постановените съдебни актове, поради необсъждане на защитните аргументи и неправилно интерпретиране от съдилищата на свидетелски показания и експертни заключения.

Другият упълномощен защитник на осъдения Ч. Б. С. - адв. Б. също поддържа искането за възобновяване на делото и оправдаване на осъдения, поради изложените в същото аргументи.

Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на направеното искане, тъй като според него не е допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила и от двете съдебни инстанции, разгледали делото.

Осъденото лице - Ч. Б. С. моли за възобновяване на делото и оправдаването му от съда. В последната си дума твърди, че няма вина и желае да бъде оправдан.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в искането за възобновяване‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, в пределите на своята компетентност намери следното:

Искането за възобновяване е допустимо по силата на чл.422, ал.1, т.5 НПК. То е подадено от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок по чл.421, ал.3 НПК - искането е подадено в шестмесечния срок след датата на влизане в сила на присъдата на Софийски районен съд, като се иска възобновяване на акт от кръга на посочените в чл.419, ал.1 НПК. В искането се излагат доводи в подкрепа на основания по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

С присъда от 31.05.2023г., постановена по НОХД 17326/2019 г. на Софийски районен съд, подсъдимият Ч. Б. С. е признат за виновен в това, че за времето от началото на месец ноември 2016 г. до 17.11.2016 г. в гр. София, •••, при условията па продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, е осъществил принуда по смисъла на чл.143, ал.1 от НК по отношение на лицето А. Д. В., както следва:

1. На неустановена дата в периода от началото на месец ноември 2016 г. до 17.11.2016 г. в гр. София, •••, принудил А. Д. В. да претърпи нещо противно на волята му, като го накарал да се съблече гол до кръста, да легае по корем и му нанесъл двадесет удара с мъжки колан в областта на гърба, като употребил за това заплашване - казал на В., че е служител на ДАНС и има приятели прокурори, и закрила от много големи хора, че никой не може да му направи нищо, че опита ли да направи нещо, има хора в полицията и навсякъде, и го попитал: „Знаеш ли какво заслужаваш сега?“, като го е оправдал да е заплашвал пострадалия, че ще го разчекнат, както и че ще го закара на Витоша с още 10 човека и ще го изнасилят.

1. На неустановена дата в периода от началото на месец ноември 2016 г. до 17.11.2016 г. в адрес •••, принудил А. Д. В. да претърпи нещо противно на волята му - накарал В. да се съблече гол до кръста, да си събуе чорапите, да легне на пода по корем и му нанесъл множество удари с мъжки колан и с тънка пръчка в областта на гърба и ходилата, като употребил за това заплашване - казал на В., че е служител на ДАНС, че има много хора в прокуратурата и полицията и никой нищо не може да му направи, че ако се оплаче, жалбата му ще стигне до неговите хора и ще разбере — престъпление по чл.143, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.143, ал.1, вр.чл. 26, ал.1, вр.чл.54 от НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и го е оправдал да е заплашвал пострадалия, че ще го закара на Витоша с още 10 човека и ще го изнасилят, както и по първоначалното обвинение с тези две деяния да е осъществил престъпление по чл.157, ал.1 от НК.

Съдът е признал Ч. Б. С., за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата в периода от началото на месец ноември 2016 г. до 17.11.2016 г. в адрес •••, извършил действия на полово удовлетворение с лицето А. Д. В. от същия пол, като употребил за това заплашване - казал на В., че е служител на ДАНС, че има много хора в прокуратурата и полигщята и никой нищо не може да му направи, че ако се оплаче, жалбата му ще стигне до неговите хора и ще разбере, като накарал В. да се съблече гол до кръста и да си събуе чорапите, да легне на пода по корем и му нанесъл множество удари с мъжки колан и с тьнка прьчка в областта на гърба и ходилата, свалил си гащите и го накарал да му пипа с ръце половия член и да си го допира до устата, като сам също си пипал половия член - престъпление по чл.157, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.157, ал.1, вр.чл.54 or НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, като го е оправдал да е заплашвал В., че ще го закара на Витоша с още 10 човека и ще го изнасилят, както и по обвинението това престъпление по чл.157, ал.1 от НК да е извършено с употреба на сила и в условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдът е признал подсъдимия Ч. Б. С. за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата в периода от началото на месец ноември 2016 г. до 17.11.2016 г. в адрес •••, като извършител в съучастие с П. Т. А. /извършител/, извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол - А. Д. В., като употребил за това заплашване - С. казал на В., че е служител на ДАНС, че има много хора в прокуратурата и полицията и никой нищо не може да му направи, че ако се оплаче, жалбата му ще стигне до неговите хора и ще разбере, както и че ще го закара на Витоша с още десет човека и ще го изнасилят, като С. накарал В. да се съблече и да остане само по боксерки, нанасял му удари с мъжки колан, пръчка и камшик в областта на гърба и ходилата, събул си долното бельо и накарал В. да му пипа с ръце половия член и да си го допира до устата, а П. А. нанасял удари с камшик, колан и пръчка по гърба на В. - престъпление по чл.157, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, поради което и на основание чл.157, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години.

Съдът, на основание чл.23, ал.1 от НК, е определил едно общо наказание на подсъдимия Ч. С., измежду наложените му по настоящото дело, а именно „лишаване от свобода“ за срок от две години. На основание чл.25, вр.чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание на подсъдимия Ч. С., измежду наложените му по НОХД 6814/2017 г. на СРС и НОХД 17326/2019 г. на СPC в размер на две години лишаване от свобода. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановено ефективно изтърпяване на наложеното на Ч. С. общо най-тежко наказание от две години лишаване от свобода при първоначален общ режим. На основание чл.59, ал.1 от НК, е приспаднато времето, през което той е бил задържан по настоящото дело и по НОХД 6814/2017 г. на СРС.

Подсъдимият Ч. С. е признат за НЕВИНЕН в това, че на 21.11.2016 г., около 23: 00 ч., в •••, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - залепил на вратата на пицария „Пица бар и грил Бел Ами“ плакат със зачертано изображение на С. Г. П. - ••• на Юридически факултет при СУ „Св. Климент Охридски“, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.325, ал. 1 от НК.

С горепосочената присъда съдът е признал П. Т. А. за НЕВИНЕН в това, че на неустановена дата в периода от началото на месец ноември 2016 г. до 17.11.2016 г., в адрес •••, като извършител, в съучастие с Ч. Б. С. - също извършител, е извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол - А. Д. В., като употребил за това сила - С. накарал В. да се съблече и да остане само по боксерки, нанасял му удари с мъжки колан, пръчка и камшик в областта на гърба и ходилата, събул си долното бельо и накарал В. да му пипа с ръце половия член и да си го допира до устата, а П. А. нанасял удари с камшик, колан и пръчка по гърба на В., поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.157, ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.

Срещу така постановената присъда са постъпили въззивни жалби от защитниците на Ч. Б. С. и от него самия, в следствие на което е било образувано ВНОХД 4631/2023г. на СГС, което е приключило с решение от 29.07.2024г., с което е изменена присъдата от 31.05.2023г. на Софийски районен съд, като е отменена в частта й, с която, на основание чл 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС, е бил определен първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия Ч. Б. С. едно общо, най-тежко наказание от две години „лишаване от свобода“, като вместо това е постановено, на основание чл.66, ал.1 НК, изпълнението му да бъде отложено, с изпитателен срок от 4 /четири/ години. СГС е потвърдил присъдата на Софийски районен съд в останалите й части.

В искането за възобновяване се сочат основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК, вр.чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК - неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения.

Настоящият съдебен състав намира, че доводите, в полза на сочените основания за възобновяване, не могат да бъдат споделени. Основните оплаквания в искането за възобновяване на наказателното производство са свързани с доказателствената дейност на съдилищата и с обосноваността на постановената присъда на СРС и решението на СГС. Необосноваността на една присъда не е основание за възобновяване на наказателното производство. В процедурата по глава ХХIII НПК не може да се прави нова преценка на доказателствата по делото и да се установяват нови фактически положения, а може да се направи единствено проверка на доказателствената дейност на съдилищата по същество. Тази доказателствена дейност е пълна и всестранна, отговаря на изискванията на чл.13 и чл.14 НПК, спазени са всички процесуални изисквания за събирането и проверката на доказателствения материал, съдилищата са положили необходимите и възможни усилия и са достигнали до разкриване на обективната истина по делото.

Присъдата на Софийски районен съд и решението Софийски градски съд не страдат от процесуалните пороци, изтъкнати в искането за възобновяване. Тези два акта подлежат на проверка по реда на Глава 33 НПК по извънредния способ за проверка на влезлите в сила съдебни актове. Този способ цели зачитане на стабилитета на влезлия в сила съдебен акт, като единствено на установените в чл.348, ал.1 НПК конкретни основания, може да бъде преразгледан този стабилитет.

Двата проверявани акта са мотивирани в съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 НПК, като са изложени логични съображения, за да се приеме наличието на извършено престъпление от осъдения Ч. С.. Инстанционните съдилища са положили необходимите усилия да изяснят фактите по делото.

Не може да бъде споделено виждането за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради обстоятелсвото, че разпитът на свидетеля А. В. е останал недовършен, тъй като той самоволното е напусканл съдебната зала преди приключване на разпита и преди страните да са заявили, че въпросите към него са изчерпани.

Видно от съдебния протокол на СРС, от проведеното заседание на 12.02.2021г., разпитът на свидетеля В. е започнал около 14.00 часа и е продължил до около 16.45 часа. В продължение на близо два часа и тридесет минути свидетелят е дал подробни показания по делото, като е отговарял и на въпроси на страните. Действително, след дадена почивка същият си е тръгнал, но той отново е призован за разпит от въззивната инстанция в съдебно заседание, проведено на 17.06.2024г., при който разпит защитниците отново са имали възможност да му задават въпроси, а видно от записаното в съдебния протокол, те са заявили, че нямат други въпроси към свидетеля и разпитът му е приключил. При това положение, няма как да бъде разумно обоснован извод, че по делото е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с разпита на свидетеля А. В.. САС не споделя и изложените в искането аргументи, че инстанционните съдилища са нарушили разпоредбата на чл.281, ал.8 НПК, тъй като са отдали приоритет единствено на показанията на свидетеля В., дадени на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.4 НПК, непотвърдени в съдебно заседание и без да са били подкрепени и проверени от и чрез други доказателства.

На първо място – не отговаря на истината изложеното в искането твърдение, че у свидетеля В. е налице пълна липса на спомен при разпитите му в съдебната фада на процеса. Напротив – в показанията си в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, така и пред въззивния, той логично и последователно излага редица факти и обстоятелства, свързани с извършените от Ч. С. престъпления. Показанията му от досъдебното производство са прочетени на основание чл.281, ал.4 НПК поради липса на спомен за конкретни дати, както и констатирано от съда противоречие относно конкретни думи и действия на подсъдимия. След прочитането им по реда на чл.281, ал.4 НПК, свидетелят А. В. е заявил пред съда, че всичко прочетено е вярно. Съдилищата са съпоставили тези показания с останалите доказателства по делото, преценили са, че някои от тях ги подкрепят и единодушно са решили да ги кредитират, действайки изцяло според предоставените им от процесуалния закон правомощия.

Относно твърдението, че съдът неправилно е кредитирал заключението на СПЕ, която е изготвена единствено по данни на свидетеля В., следва да се посочи, че в конкретния случай и девете инстанционни съдилища са изложили логични и убедителни мотиви защо кредитират заключението на експертизата, като са го съпоставили с останалите събрани по делото доказателствени материали. Това действие е изцяло в техните правомощия и според САС не е имало основание за отхвърляне на експертното заключение.

Няма как да бъдът споделени и твърденията на искателя, че в нарушение на проесуалните правила, голяма част от изводите на съда по фактите са формирани напълно фриволно и без каквито и да било доказателствен анализ и опора.

Съдилищата, разгледали процесния случай, в своите актове са изложили подробни и задълбочени мотиви относно всички обстоятелства, касаещи предмета на делото, включително време, място и начин на извършване на престъпленията. В този смисъл, мотивите им са пълни и ясни, а събраните доказателствени материали са обсъдени подробно и обективно. Въззивната инстанция в решението си е отговорила на всички възражения на подсъдимия и неговия защитник, които са значение за предмета на делото.

Доказателствената дейност на инстанционните съдилища е довела до изпълнение на техните задължения по чл.13 НПК - разкриване на обективната истина. В актовете са намерили ясен отговор всички изтъкнати аргументи срещу присъдата на първата инстанция и по този начин липсва съществено процесуално нарушение, както при постановяване на присъдата на първата инстанция, така и при изготвянето на решението на въззивния съд.

Претендираните в искането за възобновяване нарушения на материалния закон се изразяват в твърдението, че хода на наказателно производство не са се доказали съществени елементи от състава на изпълнителните деяния на престъпленията по чл.143 и по чл.157 от НК.

Напротив - от приложените по делото доказателства безспорно се установява, че на четири отделни неустановени дати, всички в периода от началото на месец ноември 2016г. до 17.11.2016г. в гр. София, •••, Ч. С., отправяйки конкретни заплашителни реплики спрямо А. В., е принудил последния да участва съвместно с него в действия със сексуален характер, при които С. удрял голото тяло на В. с различни предмети /колан, камшик, пръчка/, докато сам опипвал половия си орган, а в два от случаите В. опипвал с ръце половия орган на С. и го докосвал с уста. В последния от тези случаи, участие е взел и подсъдимият А., който по указание и в присъствието на С. също нанасял удари с различни предмети по голото тяло на В.. Относно твърдението, че по делото не се установява осъществяване на мотивационно въздействие по отношение на пострадалото лице чрез отправяне на заплахи, тъй като, според искателя, отправените изрази смислово не представляват такива, следва да се посочи, че СГС в решението си е дал подробен и обоснован отговор на това твърдение, който напълно оборва тази теза и се споделя изцяло от САС. В съдебния акт е посочено, че използването на наименованието на различни държавни органи и институции /ДАНС, прокурор, полиция, МВР/, не представлява заплашване само по себе си, но когато тези наименования са използвани в контекста на разговор, при който се акцентира върху възможността техните правомощия да бъдат упражнени в разрез със закона и в ущърб на конкретното лице и се декларира и демонстрира от автора на тези изявления възможност за пряко влияние върху дейността на тези органи и върху насоката на действията им, несъмнено същите могат да имат заплашителен характер, а в конкретния случай е точно така.

В искането се твърди, че по делото не се установява и друг съставомерен признак на деянията по чл.143 и 157 НК - претърпяване от пострадалия на нещо противно на волята му и в негова вреда, тъй като, според искателя, свидетелят В. е имал предшестващи хомосексуални контакти срещу заплащане, както и че именно такава е била целта на запознанството му с Ч. С.. Както беше посочено по-горе, свидетелят В. последователно и непротиворечиво е поддържал в разпитите си пред разследващия орган и в хода на първоинстанционното съдебно следствие, а и при разпита му пред въззивния съд, твърденията си за лично и непосредствено възприетите от него заплашителни реплики, отправяни му от подсъдимия С. при всяка от четирите им срещи, проведени в дома на последния, за породения у него страх, в резултат на тези вербални действия на С., за тяхната насоченост към мотивиране на свидетеля да предприеме искано от подсъдимия конкретно поведение и за подчиняване на неговите действия на указанията на С.. Твърденията в искането за установена при В. хомосексуалност, за предлагане от негова страна на хомосексуални услуги срещу заплащане, се опровергава и от заключението на извършената му КСППСЕ. Според вещите лица, изготвили експертизата на В., в следствие от преживяното след срещите с Ч. С., той е изживял „тежък стрес“, довел до последващо негово посттравматично стресово разстройство. В същата насока са и показанията на свидетеля И. Н.. Правилно е посочено в решението на СГС, че извършването на действие, което за дееца има сексуално съдържание и характер, и е насочено към постигане на негово полово удовлетворение, спрямо вменяемо лице от същия пол, навършило 14 годишна възраст, което действие е осъществено по неправомерен начин, чрез използване на сила или заплашване, деянието по чл.157, ал.1 НК се явява извършено и довършено. Затова, в конкретния случай, всяко от четирите отделни деяние, осъществени от Ч. С. спрямо А. В., се явяват довършени, тъй като обстоятелството дали при извършване на всяко от тях, С. е постигнал търсения от него резултат - полово удовлетворение /еякулация/, е без значение за определяне на съставомерността и степента на „довършеност“ на престъплението. Поради това, изтъкнатото такова възражение в искането се явява лишено от правна основа.

Що се касае до аргумента, че съдът неправилно е осъдил Ч. С. за последното деяние, като го е квалифицирал като престъпление по чл.157, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК - т.е. извършено в съучастие, при положение, че другият съучастник е оправдан по това обвинение, то следва да се посочи, че според настоящия съдебен сътав, подсъдимият П. А. непревилно е бил оправдан от СРС по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.157, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, извършено в съучастие с Ч. С.. Това е така, тъй като А. е участвал в самото изпълнително деяние на престъплението /това е прието и в мотивите на самия първоинстанционен съд/, което, както правилно е отбелязано и във въззивното решение, може да се осъществи не само чрез пряк контак „тяло с тяло“, но и да бъде опосредено чрез използване на различни предмети, както е в конкретния случай. Независимо от това, че юридическото обвинение на А. е за извършване на деянието чрез употребена сила, а съдът е приел, че принудата е осъществена чрез заплашване /поради което го е оправдал/, то в случая е било налице и фактическо обвинение за А. за участието му в извършване на престъплението по чл.157, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК чрез заплашване, упражнено от страна на С.. Това е прието и в изложената от двете съдилища фактичаска обстановка, но въпреки това, подсъдимият П. А. е бил незаконосъобразно оправдан по повдигнатото му обвинение. Т. е., макар и с различни мотиви, САС се солидаризира с направения извод от инстанционните съдилища, че Ч. С. правилно е бил признат за виновен по последното деяние, като то е квалифицирано като престъпление по чл.157, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК - т.е. извършено в съучастие с подсъдимия П. А.. Поради това, настоящият съдебен състав приема, че няма основание за възобновяване на наказателното производство по реда на чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.3, вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК. При установената от съдилищата фактическа обстановка, материалният закон е приложен напълно правилно и няма основания за възобновяване на делото поради нарушение на материалния закон в смисъла на чл.348, ал.2 вр. ал.1, т.1 НПК.

С оглед на всички изложени съображения, присъдата на Софийски районен съд и решението на Софийски градски съд са правилни, обосновани, законосъобразни и справедливи и наказателното производство не следва да се възобновява. Поради това искането на осъдения Ч. Б. С. за възобновяване на наказателното производство следва да се остави без уважение.

Водим от всичко изложено и на основание чл.426 НПК вр.чл.354, ал.1, т.1 НПК‚ Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 10 състав