Решение № 345 от 4.4.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 936/2021 г.

производство по арбитриране на спор между търговска марка и домейн в съответната фирма. С решение от 27.04.2021 г. по арбитражно дело 355/2021 г., арбитражната комисия при националния регистратор на домейни от първо ниво „РЕГИСТЬР.БГ” ЕООД е оставено без уважение искането на „Л.••“ ЕООД за прекратяване на регистрацията на домейна limar.bg в полза на Л. С. МЛ.. На 21.05.2021 г. ищцевото дружество „Л.••" ЕООД е заявило в българското Патентно ведомство словна марка www.limar.bg с вх.№ 162826 за класове №№ 35, 36 и 42. Видно от представеното по делото Решение № 5055/1993 г. на Окръжен съд Пловдив, на 09.04.1993 г. е б и л регистриран едноличен търговец „К.А.-Л.- Л.М.“ с ЕИК •••••••. Според извлечение от Търговския регистър към АВ, търговецът е пререгистриран в ТРРЮЛНЦ на 26.09.2009 г. и е продължил дейността си. На 19.01.2012 г. в Търговския регистър е било вписано прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ „К.А.-Л.-Л.М.“. При това прехвърляне правоприемник е еднолично дружество с ограничена отговорност „Л.- М.“ЕООД, ЕИК •••••••, чийто управител и едноличен собственик на капитала е отново Л. С. МЛ.. За целите на производството, по делото е допусната, изслушана и приета съдебно – маркова експертиза, видно от заключението на която, домейнът www.limar.bg и комбинирана търговска марка „LIMAR" рег. №58053 са сходни във висока степен. Словна търговска марка www.limar.bg вх.№162826 и домейнът www.limar.bag са идентични. Според експертното заключение, визираните две марки и домейнът www.limar.bg (в качеството му на нерегистрирана марка по чл.12, ал.4 от ЗМГО) могат да се отнасят до едни и същи услуги по Ницската международна класификация на стоките и услугите и в този контекст това би довело до заблуда на потребителите при неговото използване. С оглед поставените й задачи, експертизата е посочила още, че размера на лицензионното възнаграждение върху комбинирана търговската марка „LIMAR" per.№58053, ако беше лицензирана спрямо ответника, от регистрацията й до момента на завеждане на исковата молба възлиза на 6 250 лв. ОТ ПРАВНА СТРАНА: По смисъла на чл. 9 от ЗМГО, марката представлява знак – изображение, представено графично, способно да отличава стоките на едно лице от тези на други лица. Правото върху марката е изключително право, което се придобива чрез регистрация в ПВ. Използването на търговската марка може да се осъществи само със съгласието на притежателя на правото, материализирано в писмена форма – лицензионен договор. Съгласно чл.13 ал.1 т.1 от ЗМГО, която определя обхвата и съдържанието на правото на търговска марка, правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; идентичен или сходен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, ако съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; идентичен или сходен на марката, независимо дали е използван за стоки или услуги, които са идентични, сходни или не на тези, за които марката е регистрирана, ако марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило.– т.1, т.2 и 3 на алинея първа на чл.13 от ЗМГО. В ал.2 на същия текст е посочено изчерпателно какво се разбира под използуване в търговската дейност, а именно: Използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е: поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, съхраняването или държането им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; вносът или износът на стоките с този знак; използването на знака като търговско или фирмено наименование или като част от търговско или фирмено наименование; използването на знака в търговски книжа и в реклами; използването на знака в сравнителна реклама по начин, който е в нарушение на чл. 34 от Закона за защита на конкуренцията. Безспорно по делото е обстоятеството, че ищецът “Л.-••“ ЕООД е притежател на регистрирана комбинирана национална търговска марка "LIMAR" рег. №58053 за следните стоки и услуги: клас 25: облекло, обувки, шапки и други принадлежности за глава; клас 36: застрахователна дейност; финансови сделки; парични сделки; сделки с недвижимо имущество; клас 39. транспорт; опаковане и съхраняване на стоки; организиране на пътувания. Безспорно е също така, че ответницата е регистрирал а домейн с наименованието “limar.bg” със заявка за регистрация пред „Регистър.бг“ № 31827/27.08.2008 г., като регистрацията е с дата 07.10. 2008 г. Факт е също така, че след регистрацията на процесния домейн, на 21.05.2021 г. ищецът е заявил за регистрация и словна търговска марка “www.limar.bg” пред Патентното ведомство- вх.№ 162826, като марката е за класове №№ 35, 36 и 42. Както бе посочено в изложеното по - горе, а и с оглед систематическото и логическото тълкуване на чл.13 ал.2 ЗМГО във вр. с чл.13 ал.1 ЗМГО и чл.116 ал.1 ЗМГО, нарушаването на правото на търговска марка представлява всяко използване в търговската дейност от нарушителя на знак, който е идентичен или сходен с марката за стоки и/или услуги за които тази марка е регистрирана, като разпоредбата на чл.13 ал.2 ЗМГО предвижда използването на марката в търговската дейност. Съгласно Уикипедия Домейн (на английски: domain – област, владение), е част от йерархическото пространство на глобалната интернет мрежа, която има собствено уникално име (име на домейн), което трябва да отговаря на определени изисквания. „Областите“ са виртуални части от Интеренет пространството, обединени от общо име – името на домейна („областта“). Т.е. по дефиниция домейнът е интернет-адрес, съдържащ определена информация за интернет-потребителите. Домейнът служи за инденетифициране на областите, които се явяват отделни, самостоятелни единици на автономия в мрежата на Интеренет, чието общо пространство функционира от техническа гледва точка благодарение на йерархията на домейн имената. Домейн - имената дават възможност за адресиране на интернет мрежовите възли и разположените върху тях уеб-ресурси (интеренет сайтове, сървъри, електронна поща) в удобна за ползване форма. Право върху домейн име се получава посредством регистрационна процедура, която по своята същност представлява (съгласно българското право) сключване на договор при общи условия със съответния местен Регистър или упълномощено от него да извършва регистрации лице – посредник, наречен „Регистратор“. В България Регистрите поддържат функцията и на служебен Регистратор, т.е. договор за регистрация на домейн може да се сключи направо с тях без да се ползва посредничеството на трето лице Регистратор. Договорът за регистрация на домейн в теорията се дефинира като разновидност на договора за услуга, основните задължения по който са: з а заявителя – да плати такса (регистрационна и/или годишна); за Регистратора (трето лице или служебен такъв); д а одобри заявеното за регистриране наименование; да администрира сървър на наименованията на домейни; да актуализира базата данни с домейни (who is); да асоциира домейн името с даден IP адрес, а всеки Регистратор има и свои специфични договорни условия. В рамките на регистрационната процедура желаещият да регистрира домейн трябва да подаде определена документация за себе си. Заявеното име трябва да отговаря на някои технически изисквания (да се състои от определен брой и вид символи и т.н.), а също така определени имена са запазени („резервирани“) – напр. имената на общините и областите, имената на държавите, имена, производни и/или асоцииращи се с думата „регистър“ и т.н. Заявеното име не трябва да представлява нецензурна и/или обидна дума или словосъчетание, не трябва да противоречи на обществения интерес и добрите нрави, нито да води до объркване (т.нар. „неподходящо“ интернет име). А к о заявлението е одобрено, заявителят следва да заплати годишна такса за срока на регистрация на домейна. В България е въведена фигурата на „защитения домейн“ – това е домейн, за който, както е посочено по-горе, регистриралото домейна лице (Регистрант) е предоставило определени в ОУ на съответния Регистър доказателства за наличието на някакви права върху/основания за ползване на домейн името, чиято регистрация се иска. Ако не са представени такива доказателства при регистрацията, домейнът се регистрира като незащитен. След 5-годишна непрекъсната регистрация и поддръжка незащитените домейни стават защитени. Домейнът разкрива известни сходства с търговската марка и фирмата, но в същото време, между тях има съществени различия. Домейн - името не е и не може да бъде търговска марка. Последната е обект на индустриална собственост, правата върху който се придобиват в установени от ЗМГО (респ. съответното европейско/международно законодателство) правила и процедури в рамките на регистрационно производство пред съответно патентно ведомство/служба. Основната функция на марката е да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица. Основната функция на домейна е да се свърже (асоциира) с даден IP адрес в Интернет. Също така, закрилата на марката почива на териториален принцип, т.е. правата на притежателя на търговска марка действат само на определена територия, поради което е възможно е да има две или повече регистрирани идентични марки за идентични/сходни стоки и/или услуги от различни лица за различни територии. В същото време, където и по света да се регистрира един домейн, поради описаните технически специфики и характера на Интернет, не може никъде другаде да съществува абсолютно идентичен домейн. Няма пречка дадена марка да бъде регистрирана от притежателя й като домейн име, но това не е от естество да промени същността на домейн името в марка. Домейн името не представлява и фирмено наименование (фирма), защото фирмата е обект на регулация на Търговския закон (ТЗ), и представлява обект на индустриална собственост, правата върху който се придобиват в установени от ТЗ правила и процедури след регистрация в Търговския регистър. Самият ТЗ я дефинира като „наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва“ (чл. 7, ал. 1), т.е. нейната основна роля е да идентифицира и отличава един търговец от останалите при упражняване на търговската му дейност. Всеки търговец е длъжен да регистрира фирма и да я използва в търговската си дейност. Подобно задължение за ползвателите на Интернет не съществува. Всяко домейн име се състои от имена от различно ниво. От техническа гледна точка домейн името е пълния интернет адрес (например limar.bg, където домейн от първо ниво е “bg”, а от второ ниво или зона е “limar”). С оглед на факта, че регистрацията на домейн имената почива на сключването на договор с частноправна организация, това влияе и върху начина, по който се решават спорове във връзка с регистрирани домейн имена между Регистранти и лица с претенции спрямо домейна. Традиционно тези спорове се разглеждат по реда, установен в съответните Общи условия на съответните Регистри (за България Регистър.БГ респ. Имена.БГ) – т.нар. процедура по „арбитриране“. По отношение на същата следва да се отбележи, че съдебната практика в България не признава тази процедура (поне както е уредена в ОУ на Регистър.БГ) за арбитражно производство по смисъла на Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА) и приема иск за отмяна на такова решение на Регистъра по чл. 47 ЗМТА за недопустим. Аргументите за това са, че арбитражната комисия при Регистър.БГ не е арбитраж по смисъла на чл. 1 и чл. 4 ЗМТА, тъй като не разрешава спор със сила на пресъдено нещо, нито формира изпълнителна сила, а представлява помощен орган, който прави предложение до Регистъра, който взема решение по заявките за регистрация на домейн (вж. в този смисъл Определение № 39 от 30.03.2010 г. по т.д. № 115/2010 г. на Върховен касационен съд (ВКС), Определение № 754 от 02.11.2010 г. по ч.т.д. № 410/2010 г. на ВКС, Определение № 166 от 21.05.2014 г. по търг. д. № 1489/2014 г. на ВКС, Определение № 696 от 07.10.2014 г. по к. ч. т. д. № 2548/ 2014 г. на ВКС), както и че в тези решения не се съдържа произнасяне по имуществен спор по смисъла на чл. 19 ГПК или по спор, възникнал по повод на договорни или извъндоговорни правоотношения по смисъла на чл. 7 ал. 1 ЗМТА (Определение № 339 от 29.12.2015 г. по т. д. № 1507 / 2015 г. на ВКС, 1-во тър. Отделение). Нормативен текст, уреждащ изрична законова възможност за защита във връзка с домейн имена е Закона за защита на конкуренцията, чл. 35, ал.3 от който забранява използването на домейн или външен вид на интернет страница, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите. При твърдяно такова нарушение, изправната страна може да сезира Комисията за защита на конкуренцията. Подобно производство, обаче, не може да доведе до прехвърляне на домейна на друго лице, нито до дерегистрацията му. В останалите случаи, поради липса на нарочна законодателна уредба, претенции могат да се предявяват основно във връзка с недобросъвестно използване на дадено домейн име по пътя на деликтната отговорност пред съд. Също така, за общите домейни от първо ниво (gTLD) действат и специализирани, установени от ICANN процедури като Единна Политика при Решаването на Спорове за Имена на Домейни (Uniform Domain Name Dispute Resolution Policy, наричана за кратко UDRP) и Единната Система за Бързо Спиране (ЕСБС – Uniform Rapid Suspension System). Както бе установено в процеса, ищецът е притежател на комбинирана търговска марка „LIMAR" рег.№58053, а в последствие и на словна марка www.limar.bg, с номер на заявката в Патентното ведомство 2021162826N/25.05.2021г. и датата на регистрация 05.11.2021 г. Процесният домейн с наименование limar.bg е бил регистриран от ответницата Л.М., в качеството й на физическо лице още на 27.08.2008г., като с оглед данните по делото същият е придобил статут на защитен, в хипотезата на непрекъснатото му използване (поддържане) в продължение на петгодишен период. Същевременно, видно от приетото по делото експертно заключение на съдебно – марковата експертиза, процесният домейн www.limar.bg и комбинирана търговска марка „LIMAR" рег.№58053 са сходни във висока степен, а словната търговска марка www.limar.bg вх.№162826 на ищеца и домейнът на ответницата www.limar.bg са идентични. Сама по себе си обаче регистрацията на домейн с определено наименование идентично или сходно с вече регистрирана търговска марка не съставлява търговска дейност, съответно неправомерно използване на търговска марка. Това е така, тъй като домейн - името следва да се използва за идентификация при предлагането на стоки и услуги, идентични или сходни с тези, обозначавани защитената марка като е разположен на интернет сайт, достъпен за ползване от потребителите и на страната, за чиято територия притежателят на марката ползва защита В тази връзка, е необходимо да бъде отбелязано, че за производството изобщо липсват твърдения, а в този смисъл и релевантни доказателства, установяващи изсискуемото по смисъла на чл. 13, ал.2 вр. с чл. 13, ал.1, т.2 ЗМГО ползване. Извод в обратна посока не може да бъдат изведен единствено на база отговорът на въпрос № 2 (стр.7-8) от сравнителния анализ на заключението, прието по делото, доколкото видно от предметния обхават на експертизата в тази й част, същата касае проверка и съпоставка между дейностите под закрила и предмет на търговка дейност за трето, неучастващо в призводството лице (а именно – дружеството Р..бг ЕООД). Освен това липсват доказателства, че ищецът е рекламирал, популяризирал и налагал фирменото си име, което представлява транслитерация на защитените негови марки, респ. че ответникът се е облагодетелствал нелоялно от механичното пренасяне на чуждата марка върху собствения му домейн, защото привлича потребителите към предлаганите чрез него услуги. В процеса недоказано остана и обстоятелсвото какви стоки произвежда ищецът и произвежда ли изобщо стоки, респективно предоставя ли услуги, означени с процесните марки. По същността си марката, може да бъде комбинация от думи, от думи и цветове, н о без да се използва в пълнотата си, т я губи защитата си и определеността си като не може да насочи потребителя към конкретни стоки или услуги. С оглед всичко изложено, съдът намира предявените искове с правно основание чл. 116, ал.1, т.1 от ЗМГО за недоказани и неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени. Липсата на установено нарушение в случая е предпоставка, обуславяща изхода и на обективно кумулативно съединените с главния исковете с правно основание чл. 116, ал.1, т. 2 и т. 3 от ЗМГО – за преустановяване на нарушението и за заплащане на обезщетение за пропеснати ползи, без да се обсъждат останалите доводи на страните във връзка с тях и събраните по делото доказателства. Следва да се посочи също така по отношение на иска с правно основание чл. чл. 116, ал.1, т. 2 от ЗМГО, в частта, в която ищецът иска да бъде осъдена ответницата да прехвърли собствеността на домейна www.limar.bg на реалния му собственик - ищеца „Л. 9 7 " ЕООД, че искътъ е неоснователен на самостоятелно основание – ищецът не е се легитимира като собственик на домейна, не е налице иск за собственост на вещ, а и българското законодателство не предвижда подобен иск с предмет – прехвърляне на домейн. ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО: Ответникът претендира разноски и такива на осн. чл.78, ал.3 от ГПК следва да му бъдат присъдени в размер на 1000 лв. Водим от горното, С Ъ Д Ъ Т