Решение № 17 от 3.1.2019 г. на Софийски окръжен съд по дело № 552/2018 г.

Производството е по реда на чл. 378, ал. 5 във вр. с чл. 318 и сл. от НПК. Образувано е по постъпил протест от прокурор при Районна прокуратура – С. срещу решение № 73 от 14. 08. 2018 год., постановено по н.а.х.д. № 65 / 2018 год. по описа на Районен съд – С.. С посоченото решение, обв. М.Г.П. с установена по делото самоличност, била призната за невинна в това, че в периода от 01. 010 2018 год. до 05. 02. 2018 год. в гр. С., С. област, като родител - майка на детето С. П.а П. с ЕГН ••••••••••, не изпълнила съдебно решение № 10578 от 08. 07. 2016 год. постановено по гр. д. № 14524/2015 год., по описа на С. р. съд, влязло в законна сила на 23. 11. 2017 год. относно личните контакти с детето С. П.а П. - след изтичане на времето за осъществяване на личен контакт с детето, не го върнала обратно при баща му П. Г. П. и оправдана по повдигнатото й обвинение за извършване на престъпление по чл. 182, ал. 2, пр. 1 от НК. В протеста по същество се твърди, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Към въззивният съд е отправено искане да постанови решение с което отмени атакуваното решение на Районен съд – С., признае, обв. П. за виновна в извършване на престъпление по чл. 182, ал. 2, пр. 1 от НК и я освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, съобразно нормата на чл. 78а от НК. В съдебно заседание представителят на СОП поддържа протеста по съображенията изложени в него. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, обв. П. не се явява. Защитникът й - адв. Н.Г. от АК-Б. оспорва протеста и пледира, протестиралото решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. С. О. СЪД, след като обсъди депозирания протест, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК, прие за установено следното: Протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Това е така поради следните съображения: Районна прокуратура - гр. С. е внесла постановление по реда на чл. 375 от НПК с предложение, обв. П. /с установена по делото самоличност/ да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, за твърдяно като извършено от нея, престъпление по чл. 182, ал. 2, пр, 1 от НК, а състав на Районен съд – С. не е уважил направеното искане. С оглед обстоятелството, че в настоящия случай в протеста не се оспорват фактическите констатации на състава на районния съд в мотивите към постановеното решение, а само и единствено, изводите на решаващия съд от правна страна, съображения касателно установеното по делото от фактическа страна не следва да бъдат излагани в настоящето решение. За пълнота може да се отбележи само, че приетото от състава на районния съд като установено по делото от фактическа страна и неоспорено от прокурора при Районна прокуратура – С., се споделя и от настоящата инстанция защото, се базира на събраните гласни и приобщените по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства. Така, при горепосочената и недвусмислено установена по делото фактическа обстановка, правилно като краен извод първоинстанционния съд е приел, че обв. П. следва да бъде оправдана по възведеното й обвинение за извършване на престъпление по чл. 182, ал. 2, пр. 1 от НК. Съображенията му обаче от правна страна, а именно, че по делото не се установява авторството и механизма на осъществяване на престъпно деяние субсумируемо под посочената по-горе наказателно-правна материална норма, не могат да бъдат споделени. Въпреки това, както бе посочено обаче, крайния извод на решаващия съд, че обв. П. следва да бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение за извършване на престъпление по чл. 182, ал. 2, пр. 1 от НК е правилен. И това е така защото, настоящата инстанция счита, че по делото се установява наличие на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК - не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците от състава на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна, като ВКС нееднократно е имал повод да посочи, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е приложима по отношение на всички видове престъпления. В настоящия случай, съвкупната оценка на всички релевантни обстоятелства сочи на очевидни данни за явна незначителност на конкретната степен на обществена опасност на извършеното от обв. П. деяние, което се характеризира с критериите, визирани от законодателя във втората хипотеза на чл. 9, ал. 2 от НК. Не могат да бъдат игнорирани както състоянето и поведението на малолетното дете към инкриминирания период, но най-вече, заключението по изслушаната съдебно- психологична експертиза. Вещото лице съдебен психолог е категорично в становището си, че детето не е желаело да бъде отвеждано в друг град различен от този, в който е пребивавало, както и, че спрямо него, натискът на обществени институции с цел да бъде отвеждано от бащата би имал отрицателен ефект /в.ж. стр. 60 и 61 от съд. пр.-во по н.а.х.д. № 65 / 2018 год. по описа на РС-Своге/. Иначе казано, въпреки, че с деянието е реализирана обществена опасност, при конкретната фактология, по степен, тя е явно незначителна и съществено не застрашава обществените отношения свързани с брака, семейството и младежта по начина изискван от закона, за да може стореното от П. да придобие качеството на престъпление, обстоятелство, обуславящо приложението на чл. 9, ал. 2, предл. 2 от НК, т.е., оправдаването на обвиняемата, но на посоченото основание. Поради изложеното, първоинстанционният съдебен акт като краен резултат следва да бъде потвърден, а изменено само основанието за оправдаване на обв. П. - от такова, попадащо в обхвата на разпоредбата на чл. 303 от НКП, в приложение на чл. 9, ал. 2 от материалния наказателен закон. С оглед всичко посочено по-горе настоящия съдебен състав счита, че доводите изложени в протеста на прокурора при РП – С. са неоснователни, поради и което, искането изложено в протеста, за упражняване правомощието на въззивната инстанцияи по чл. 334, т. 2 във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, не може да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 338 вр. чл. 378, ал. 5 от НПК, С. О. СЪД