Решение № 11331 от 20.10.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2807/2023 г.

Административен съд - ВарнаАдминистративно20.10.2025 г.докладчик МАРИЯ ДИМИТРОВА ИВАНОВА ДАСКАЛОВА

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалба вх. № 18326/ 21.12.2023г. на "Стройгарант Варна" ЕООД - [населено място] с [ЕИК] срещу Заповед № ДК-11-ВН-08/13.11.2023г. на Началника на РДНСК - Варна, с която на основание чл.156, ал.5 от ЗУТ е отменено Разрешение за строеж №226/25.10.2023г. издадено от Гл. архитект на район „Приморски“ при Община Варна, ведно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти за строеж: „Многофамилна жилищна сграда с подземен паркинг в УПИ ХХVІІІ-444 ([ПИ]) в кв. 26, по плана на С. „Акчелар", [населено място]. ОСЪЖДА "Стройгарант Варна" ЕООД - [населено място] с [ЕИК] да заплати на Дирекция за национален строителен контрол – [населено място] сумата от 100лв. (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение. Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му по реда на глава ХІІ от АПК. Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по постъпила с вх. №18326/21.12.2023г. жалба на "Стройгарант Варна" ЕООД - [населено място] с [ЕИК], срещу Заповед № ДК-11-ВН-08/13.11.2023г. на Началника на РДНСК - Варна, с която на основание чл. 156, ал. 5 от ЗУТ е отменено Разрешение за строеж №226/25.10.2023г., издадено от Гл. архитект на район „Приморски“ при Община Варна, ведно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти за строеж: „Многофамилна жилищна сграда с подземен паркинг в УПИ ХХVІІІ-444 (ПИ 10135.2522.1268)/ в кв. 26, по плана на С. „Акчелар", [населено място]. С жалбата се претендира отмяна на заповедта като неправилна и незаконосъобразна. Изложени са подробни съображения. Оспорва се извода за допуснати нарушения на ЗУТ при одобряване и съгласуване на инвестиционните проекти, както и при издаването на отмененото със заповедта Разрешение за строеж /РС/. Оспорват се фактическите констатации на органа: че в процеса на проектиране неправилно и в нарушение на чл. 24, ал. 1 от ЗУТ е определена котата на средното ниво на прилежащия терен, който е силно наклонен, последица от което е неправилното определените и на други параметри на проектираната жилищна сграда – на кота „корниз“ за съответните фасадни стени, с което бил нарушен действащия за имота ПУП-ПРЗ, позволяващ максимална височина на сградата до 10м., като предвиденото с проекта застрояване е с по-голяма височина. Твърди се, че кота „корниз“ винаги представлява хоризонтална равнина, а в конкретния случай била наклонена равнина поради голямата денивелация на терена, което не било отклонение от приложимата нормативна уредба, с оглед на обстоятелството, че показателят за кота „корниз“ е определян по отделно за всяка една от фасадните стени на проектираната сграда. Твърди се, че в случая при определяне на височината на сградата не са включени подпокривните пространства, тъй като те остават зад равнината, проведена под 45 градуса спрямо хоризонта на линията на пресичане на фасадната плоскост с горната повърхност на корниза или стрехата. Оспорва се, че предвидените с проекта кули и капандури върху покрива на жилищната сграда са проектирани в нарушение на чл. 92, ал. 2 и на чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони / ще се посочва по-долу само като Наредба № 7/2023 г. /. Органът неправилно изчислил размера на разгънатата застроена площ /РЗП/ на новопроектираната сграда, поради което неверни били констатациите, че предложеният за одобрение и съгласуване проект е с по-голям коефициент на интензивност на застрояването /Кинт/ от максимално допустимия по действащия за имота ПУП-ПРЗ. Изразено е несъгласие с извода, че комплексният доклад за оценка за съответствие /КДОС/ на инвестиционните проекти с основните изисквания за строежите е внесен за одобрение и съгласуване пред компетентния орган в нарушение на чл. 142, ал.9, изр. II-ро от ЗУТ, тъй като същият не е подписан от [жк], извършил оценката на инвестиционния проект по част „Конструктивна“. Намира за неверен и необоснован извода, че в Комплексния доклад липсва реална оценка досежно съответствието на инвестиционните проекти по смисъла на чл. 1421, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Оспорвайки верността на горните констатации, в жалбата е изразено становище за неправилност на генералния извод на органа, че инвестиционните проекти за процесния строеж са одобрени и съгласувани от главния архитект на Р. П. при Община Варна в отклонение на ПУП-ПРЗ за имота, поради което неправилно и незаконосъобразно с оспорената заповед било отменено издаденото от този орган Разрешение за строеж №226/25.10.2023г. и съгласувани инвестиционните проекти. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени Заповед № ДК-11-ВН-08/13.11.2023г. на Началника на РДНСК – Варна като незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на оспорващото дружество – адв. И. К.. Претендира се присъждане на сторените в настоящото производство съдебноделоводни разноски съобразно представен списък. Ответникът – ДНСК – София представя преписката с подробно изложение за неоснователност на оплакванията в жалбата в придружителното писмо. В съдебно заседание явилият се пълномощник оспорва жалбата. Поддържа доводите изложени в съпроводителното писмо. В хода по същество моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита за доказано от заключенията на единичната и на тройната експертизи, че констатациите в Заповедта по отношение на кота корниз и на височината на сградата са правилни. Правилно било преценено, че архитектурно-худжествените елементи, разположени над покривната плоскост, които представляват кули са проектирани в нарушение на чл.93, ал.1 от Наредба №7/2003г. поради това изводите в Заповедта във връзка с височината на сградата и за нарушение на Кинт по ПУП били правилни и законосъобразни. Поради това моли за отхвърляне на оспорването с жалбата и за потвърждаване на Заповедта на Началника на РДНСК. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от жалбоподателя. Заинтересованите страни – Главен архитект на Район „Приморски“ при Община Варна, Х. М. Ч., Г. Н. Д. и Л. Г. Д. не депозират становище по жалбата. След като разгледа оплакванията в жалбата, доказателствата по делото и прецени събраните по делото доказателства и приети заключения, съд достигна до следните фактически установявания и изводи: В район „Приморски“ на Община Варна е постъпило заявление рег. № АУ074772ПР от 07.08.2023г. (л. 80 от преписката) от заинт. страна Х. М. Ч., подписано от негов пълномощник, с искане за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти за строеж: „Многофамилна жилищна сграда с подземен паркинг“, находяща се в [УПИ] /с идентификатор по КК на [населено място] 10135.2522.1268/, кв. 26, по плана на [населено място], С. „Акчелар“. Към заявлението са приложени документи за собственост, комплексен доклад за съответствие на инвестиционните проекти с основните изисквания за строежите, съгласно чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ, изготвен от „Тест Билдинг Варна“ООД, влязъл в сила ПУП-ПРЗ за [УПИ], кв.26, по ПУР на С. „Акчелар”, [населено място] одобрен със заповед №Г-398/21.12.2020г. на Зам.-кмета на Община Варна, заверен за вярност с оригинала от Район „Приморски“ на 06.07.2022г., съгласуван от: „ВИК Варна“ ООД на 02.02.2023г., ЕРП С. АД на 09.03.2023г., „Виваком България“ ЕАД на 23.03.2023г., „ОВЕРГАЗ МРЕЖИ“ АД на 04.04.2023г., „ВМС“ на РБ на 28.03.2023г., подземен кадастър при Община Варна на 30.03.2023г., инвестиционни технически проекти и др., съгласно чл.144, ал.1 от ЗУТ. На 21.08.2023г. внесените инвестиционни проекти са одобрени от Гл. архитект на район „Приморски“ в Община Варна. Въз основа на проектите на 24.10.2023г. от „Стройгарант Варна“ ЕООД е внесено заявление рег. № АУ102135ПР (л.56 и 57 от преписката) с искане за издаване на разрешение за строеж за строежа: „Многофамилна жилищна сграда с подземен паркинг“, находяща се в [УПИ] /с идентификатор по КК на [населено място] 10135.2522.1268/, кв. 26, по плана на [населено място], С. „Акчелар“. На 25.10.2023г. е издадено Разрешение за строеж №22625.10.2023г. (л. 54 от преписката), с което на основание чл.142, ал.1, ал.6, т.2, чл.148, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗУТ е разрешено на: „Стройгарант Варна“ ЕООД с управител Г. Н. Д., Х. М. Ч., Г. Н. Д. и Л. Г. Д. – собственици на имота, да изградят „Многофамилна жилищна сграда с подземен паркинг“ в [УПИ] / ПИ 10135.2522.1268/, кв. 26, по плана на С. „Акчелар“, [населено място] съгласно съгласувания и одобрен инвестиционен проект на 21.08.2023г. като строеж от V-та категория. На основание чл.149, ал.5 от ЗУТ за издаденото разрешение за строеж е уведомена РДНСК – Варна с приложеното на лист 49 от преписката писмо рег. № АУ102135ПР_001ПР от 26.10.2023г. При извършена на основание чл.156, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗУТ служебна проверка на РС и на инвестиционните проекти за строежа е констатирано несъответствие на същите с предвижданията на действащия за имота ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-398/ 21.12.2020г. на зам.-кмета на Община Варна (л. 51 от преписката). За установените несъответствия е съставен Констативен протокол от 03.11.2023г. от архитект - инспектор в РДНСК-Варна /л.48 от преписката/. Въз основа на представените строителни книжа и документи, КП и материалите в преписката от Началника на РДНСК - Варна е издадена Заповед № ДК-11-ВН-08/13.11.2023г., с която на основание чл.156, ал.5 от ЗУТ е отменено издаденото Разрешение за строеж №226/25.10.2023г. от Гл. архитект на район „Приморски“ при Община Варна, ведно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти за строежа: „Многофамилна жилищна сграда с подземен паркинг в УПИ ХХVІІІ-444 (ПИ 10135.2522.1268), в кв.26 по плана на С. „Акчелар", [населено място]. В мотивите на заповедта е посочено въз основа на кои констатации е направен извода, че са налице материалните предпоставки за постановяване на административен акт за отмяна са РС и на съгласуваните и одобрени проекти: Установено е, че инвестиционният проект е съгласуван и одобрен в нарушение на предвижданията на действащия за имота ПУП, според който имотът е отреден за ниско жилищно застрояване с максимална кота корниз до 10м / до 3 етажа /, със следните устройствени показатели: „Жм1“ - жилищна зона с ниско застрояване, с максимална етажност и височина и съответно 3/ 10м/( Плътност на застрояване /Пзастр./ - 30% и Интензивност на застрояване /Кинт/-1, 00. Установено е, че в процеса на проектиране е допуснато нарушение на чл.108, ал. 1 изр. 2 от ЗУТ, поради което инвестиционните проекти са съгласувани и одобрени неправилно и незаконосъобразно, което води до незаконосъобразност и на издаденото въз основа на тях Разрешение за строеж. Направен е анализ на чл. 24, ал. 1 от ЗУТ и на легалната дефиниция на понятието „кота на средно ниво на прилежащия терен“ и е прието, че в съгласувания и одобрен проект неправилно е определена котата на средното ниво на прилежащия терен, който в случая е с голяма денивелация. Това довело до неправилно определяне и на кота корниз за югоизточната, югозападната и северозападната фасади на проектираната сграда, без да са взети предвид стойностите на моделирания терен, дадени в проекта по част „Геодезия“, чертеж „Вертикална планировка“, поради което същите са проектирани с височина приблизително 16м (фасада Югоизток и Северозапад) и приблизително 19м (фасада Югозапад), което нарушава определената с ПУП максимално допустима височина от 10м. В Заповедта е посочено, че кота корниз формира една хоризонтална плоскост, определена във височина от котата на средно прилежащия терен за всяка една фасада в абсолютна стойност, която плоскост е хоризонтална, а не наклонена равнина, както е показано в част “Архитектура“ на проекта на чертежите „Фасада Югоизток“ и „Фасад Северозапад“. В следствие на това неправилно определяне на кота корниз, кота било и линиите на застрояване за всяка от фасадите на новопроектираната сграда, предвидените в проекта капандури и архитектурно художествени елементи нарушавали чл.92 и чл.93, ал.2 от Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /ПНУОВТУЗ/. Тази неточност в изчисленията относно котата на средно ниво на прилежащия терен довела до неправилно определяне на РЗП на проектираната сграда. От чертежи на „Фасада Югоизток“ и „Фасада Северозапад“ от проекта по част „Архитектура“ и от чертеж „Вертикална планировка“ на част „Геодезия“ органа установил, че височината на етажа в южната част на сградата, разположен на кота -5, 70м, е разположен на над 1, 20м. от средната кота на прилежащия терен, от което е направен извод, че част с площ от около 100 кв.м от този етаж е следвало да бъде включен при определянето на достигнатия с проекта Коефициент интензивност на застрояването /Кинт/. Това не било сторено, поради което не било установено при съгласуване на проектите и издаване на РС, че не е спазен предвидения Кинт в действащия за имота ПУП. Освен това е констатирано, че Комплексния доклад изготвен от „Тест Билдинг Варна“ ООД - Варна не е подписан от [жк], извършил оценка на инвестиционния проект по част „Конструктивна“, в нарушение на чл.142, ал.9, изр.2 от ЗУТ. Предвид така установените нарушения в проектната документация от Началника на РДНСК-Варна е направен извода, че в представения в административното производство Комплексен доклад липсва реална оценка досежно съответствието на инвестиционните проекти по чл. 142, ал.5, т. 1 и т.2 от ЗУТ, което е посочено като отделно и самостоятелно основание за отмяна на РС №226/25.10.2023г. и на съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, във връзка с които то е издадено. В Заповедта е формиран извода, че РС №226/25.10.2023г. е незаконосъобразно издадено, въз основа на незаконосъобразно съгласувани и одобрени инвестиционни проекти и доклад, които са изготвени в нарушение на чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ, във вр. с чл.24, ал.1 от ЗУТ; §5, т.52 от ДР на ЗУТ; §5, т.15 от ДР на ЗУТ, аналогично чл.9, ал.2 от Наредба №7/22.12.2003г. за ПНУОВТУЗ; чл.92 и чл.93, ал.2 от Наредба №7/22.12.2003г. за ПНУОВТУЗ; чл.142, ал.5 и ал.9, изр.2 от ЗУТ, и чл. 145, ал.2 от ЗУТ, поради което е постановена отмяна на РС и на съгласуваните проекти. За издадената Заповед № ДК-11-ВН-08/13.11.2023г. на Началника на РДНСК – Варна с указания за реда и сроковете за обжалването й са уведомени Гл. архитект на район „Приморски“, както и възложителите на строежа: „Стройгарант Варна“ ЕООД, Х. М. Ч., Г. Н. Д. и Л. Г. Д.. Заповедта е връчена на 20.11.2023г. на „Стройгарант Варна“ ЕООД, видно от известието за доставяне на л.33 от преписката, което е упражнило правото да я оспори с жалбата подадена чрез РДНСК-Варна на 04.12.2023г., по повод на която е образувано настоящото съдебно производство. По делото в изпълнение на протоколно определение от 09.04.2024г. от заинт. страна – гл. архитект на район „Приморски“ са представено в заверено за вярност с оригинала ксерокопие на одобрения инвестиционен проект по част „Архитектура“ за процесния строеж, които са приети и приложени по делото / от л.94 до л.117/. По искане на жалбоподателя и за изясняване на относимите към спора факти и обстоятелства, по делото са допуснати и приети заключенията на единична и на тройна съдебно-технически експертизи по въпроси свързани със съответствието на одобрените инвестиционни проекти за строежа с предвидените показатели за височина и Кинт. на застрояването в действащия ПУП-ПРЗ за имота; съответствието на предвидените в проектите капандури и архитектурно художествени елементи на сградата с изискванията за допустимите размери, разположение и др. в Наредба № 7/2003г. за правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и устройствените зони (ПНУОВТУЗ). Съдът кредитира изцяло изводите на вещите лица като специалисти в областта на архитектурата и проектирането за правилността от техническа страна на констатациите и изводите в Заповед № ДК-11-ВН-08/13.11.2023г. на Началника на РДНСК – Варна. Заключенията на двете експертизи са непротиворечиви, обективни и компетентни, основани на приетите по делото проекти за строежа, на действащия за имота ПУП. Констатациите и изводите на вещите лица – архитекти и инженер-конструктор с пълна проектанска правоспособност са подробно аргументирани, онагледени на приложенията към тройната СТЕ и разяснени при изслушването на вещите лица в съдебно заседание. Още в първоначалното заключение арх.А. сочи, че действително е налице несъответствие на проекта с ПУП-ПРЗ за [УПИ], кв. 26, С. Акчелар, [населено място], в частта на показателя Кинт. Сочи, че при определяне на този показател следва да се имат предвид като надземни и предвидените в проектите 114, 61кв.м застроена площ, намиращи се във втори полуподземен етаж (кота - 5, 70). Основание за този извод на експерта е, че разстоянието, на което е разположен тавана на този етаж, е повече от 1, 50м над котата на средното ниво на прилежащия терен. В заключението по тройната експертиза вещите лица по-подробно се обосновават, като сочат какви са градоустройствените показатели в действащия ПУП за процесния УПИ XXVIII-444 „за жил.стр.”, кв.26, по плана на С. „Акчелар”, [населено място]. Съгласно ОУП на [населено място] сочат, че имота попада в устройствена зона „Жм1”- Жилищна зона с ниско застрояване в природна среда със следните показатели: макс. плътност на застр. - 30 %, макс. Кинт -1.0, мин. озеленена площ - 60%, макс. кота корниз - 10 метра. Тези градоустройствени показатели били съобразени при издаване на Заповед №Г-398/21.12.2020г. за одобряване на ПУП - план за регулация и застрояване, която влязла в сила на 11.01.2021г. Експертите са единодушни, че теренът на имота е с много голяма денивелация. Още при изслушването в съдебното заседание на 03.12.2024г. на единичната експертиза арх.А. пояснява, че предвид силно наклонения терен, в който попада имота, при проектирането той е моделиран от проектанта, като на изработеният от него модел на терена в проекта той е обозначен с плътна черна линия и показва очертанията на подпорните стени и на терасите с отбелязване: -7, 90; -9, 20 (коти на моделирания терен) и съответните им абсолютни коти: -7, 90 =169, 70. За процесния имот е осигурен достъп до уличната мрежа от североизток. Позовавайки се на легалните дефиниции на понятията „подземен етаж“, „полуподземен етаж“, „надземен етаж“, „тавански етаж“ и „кота на средното ниво на прилежащия терен“, дадени съответно в т. 45, т. 49, т.50 и т. 52 на § 5 от ДР на ЗУТ, и при съобразяване на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, експертите изготвили тройната СТЕ са направили съпоставка на установените от тях стойности на кота „Средно ниво на прилежащия терен“, които са базови за определяне на кота „корниз“ и кота „било“ за всяка една от ограждащите стени със стойностите на същите показатели, заложени в съгласуваните и одобрени от главния архитект на район „Приморски“ инвестиционни проекти. За всяка една от ограждащите стени са установени отклонения в различна степен – показано графично на стр. 157 и 158 от делото. При съобразяване на най-ниската и на най-високата проектна кота на прилежащия терен е изчислена средноаритметичната стойност за всяка от четирите фасадни стени: 1/ за фасада Североизток – установено от тройната СТЕ е, че кота средно прилежащ терен (к.ср.пр.т.) е 178, 47м и въз основа на нея е изчислена кота корниз 188, 47м, а по проект – к.ср.пр.т. е дадена на 179, 04м а средна кота корниз 189, 04м; 2/за фасада Северозапад – установено от СТЕ е, че к.ср.пр.т. 175, 39, съответно кота корниз 185, 39 и кота било – 189, 89, по проект – к.ср.пр.т. 174, 23, средна кота корниз 184, 23, средна кота било 188, 73 (тези стойности не са нанесени на чертежи „Вертикален разрез 3-3“ и „Вертикален разрез 4-4“ и силуетният контур не е обвързан с коти); 3/ за фасада Югоизток – установено от СТЕ е, че к.ср.пр.т. 175, 53, кота корниз 185, 53 и кота било 190, 03, по проект – к.ср.пр.т. 174, 52, средна кота корниз 184, 52 и средна кота било 189, 02 (тези стойности не са нанесени на чертежи „Вертикален разрез 3-3“ и „Вертикален разрез 4-4“ и силуетният контур не е обвързан с коти). В съдебно заседание вещото лице арх. С. пояснява, че при проектирането на сградата, и по-конкретно по отношение на фасада Северозапад (Приложение № 2 към тройната СТЕ), изчисленията са правени от проектанта по друг начин – като един общ обем, който включва и изнесения нисък обем на подземния етаж, което води до промяна на котата на средноприлежащия терен - 174, 23, а от там се променят и останалите котировки. По отношение на четвъртата фасадна стена - фасада Югозапад (Приложение 1) в тройната експертиза вещите лица посочват, че за правилното определяне на котите тя трябва да се обследва за два обема – обем 1, заключен между оси „А“ и „Д“(основната сграда), и обем 2 (на един етаж – подземния етаж). За т.нар обем 1 със СТЕ е установено – к.ср.пр.т. 171, 90, съответно кота корниз 181, 90 и кота било – 186, 40. За обем 2 с експертизата са установени следните стойности - к.ср.пр.т. 169, 08, съответно кота корниз 179, 08 и кота било – 183, 58. В проекта тази фасада не е проектирана при съобразяване на два различни обема. Посочената в проекта к.ср.пр.т. е 169, 70, съответно кота корниз – 179, 70 и кота било – 184, 20. Същите стойности са нанесени и на чертежи „Вертикален разрез 1-1” и „Вертикален разрез 2-2”. В заключение на отговора по поставения първи въпрос вещите лица, работили по тройната експертиза изразяват становище, което поддържат и в съдебно заседание, че от силуетите, означени с цвят лилав и син в Приложения №1, 2, 3 и 4 към тройната СТЕ е видно, че проектираната сграда е в нарушение на градоустройствения показател „кота корниз - 10 м.” в действащия за имота ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №Г-398/21.12.2020г. на Зам.-кмета на Община Варна. Според арх.А. още при изслушването на единичната експертиза в заседанието на 03.12.2024г., само при проектиране на Североизточната фасада няма нарушение на ПУП-а. В съдебно заседание при изслушване на тройната експертиза вещите лица поясняват, че най-съществени са отклоненията от предвижданията на ПУП- ПРЗ при определяне котировките по фасади Югоизток и Северозапад, съответно в тези части е допуснато най-голямо надвишаване на показателя за височина – до 10 метра. Експертите потвърждават като правилен извода в обжалваната заповед, че част от първи полуподземен етаж на кота –(минус) 5, 70 се явява надземен етаж по смисъла на §5, т.50. (предишна т. 47 - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) от ДР на ЗУТ, която част сочат, че е площ от 110 кв. метра. Тази площ трябвало да се добави при изчисляване на Кинт. Тъй като в обяснителната записка към проекта изрично било посочено, че с проекта е достигнат максималния Кинт, по ПУП който е 1, 00, то при добавяне и на тази площ от 110кв.м, се налагал извода, че с проектите е нарушен установения с действащия за имота ПУП-ПРЗ показател за Кинт. Експертите са единодушни в становището си в тройната експертиза, която поддържат и в съдебно заседание, че при проектирането на сгради кота корниз винаги е хоризонтална проекция (равнина), а в процесния проект същата неправилно е изобразена от проектанта като наклонена плоскост. Вещите лица в заключението по тройната експертиза показват и онагледяват чрез силуетните означени с лилав цвят и със син цвят в Приложения №№1, 2, 3 и 4 и чрез контура с цвят лилав в Приложения №№5 и 6 към тройната СТЕ, констатациите си, че в инвестиционния проект са проектирани издатини-кули по смисъла на чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7/2003 г. с обща площ 105, 50 кв.м при максимално допустимата стойност от 25кв.м., въз основа на което достигат до извода, че тези части от сградата са проектирани в нарушение на приложимата правна уредба. Този е извода и на първоначалната експертиза, в която арх. А. сочи, че проектираните капандури и архитектурни елементи не отговарят на изискванията за допустимите им размери в приложимите разпоредби. Тя посочва, че това се дължи на неправилното нанасяне на ограничителните линии на застрояване по фасадите и разрезите и тяхното тълкуване. Според заключението на тройната експертиза, проектираните капандури отговарят на изискванията за допустимите им размери, разположение и отстояние съгласно Наредба №7/2003г. Проектираните архитектурно-художествени елементи, разположени над покривната плоскост – кули, не отговарят на изискванията за допустимите размери в тази Наредба. Обобщеният извод на вещите лица изготвили двете експертизи е, че са правилни констатациите на издателя на обжалваната заповед за наличие на отклонения при проектирането на многофамилната жилищна сграда с подземен паркинг в УПИ XXVIII-444 „за жил.стр.”, кв.26, по плана на СО „Акчелар”, [населено място] от предвижданията на действащия за имота ПУП. В съдебно заседание уточняват, че установените с експертизата коти и равнини са обозначени на приложенията към СТЕ с плътни линии в лилав (розов) и светло син цвят, а тези по проекта са изобразени с червен пунктир. При съпоставката на очертанията по посочените линии най-лесно и видимо се установява къде и в какъв обем е отклонението от задължителните по ПУП-ПРЗ параметри на застрояването, в т.ч. и относно максимално допустимата височина на сградата от 10 м. - за ниско застрояване. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав прави следните правни изводи: Жалбата е допустима. Подадена е в срок, от лице с правен интерес и активна легитимация за оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Проверяваната в настоящото производство заповед е издадена в производство разписано в чл.156 от ЗУТ. Не е спорно между страните, че по отношение на имота - УПИ XXVIII-444 „за жил.стр.” (ПИ 10135.2522.1268), кв.26, по плана на С. „Акчелар”, [населено място], има влязъл в сила ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №Г-398/21.12.2020г. на Зам.-кмета на Община Варна. /л. 51 от адм. преписка/. За този имот в [населено място] от Гл. архитект на район „Приморски“ при Община Варна са съгласувани инвестиционни проекти и е издадено Разрешение за строеж №226/25.10.2023г. за строеж: „Многофамилна жилищна сграда с подземен паркинг в УПИ ХХVІІІ-444 в кв. 26, по плана на С. „Акчелар", [населено място]“. В изпълнение на чл.149, ал.5 от ЗУТ органа, издал разрешението за строеж е уведомил писмено съответните органи на ДНСК по местонахождение на строежа – РДНСК-Варна за издаденото РС, като им изпратили копия от тях в 7-дневен срок от издаването им, с копия от текстовата и графичната част на действащия ПУП. Съгласно чл. 156, ал. 2 и ал.3 от ЗУТ в 14-дневен срок от уведомяването им по реда на чл.149, ал. 5 от ЗУТ, органите на ДНСК, какъвто в случая се явява РДНСК-Варна извършили служебна проверка за законосъобразност на издаденото РС и на одобрените инвестиционни проекти с предвижданията на действащия подробен устройствен план, едновременно с което извършват и проверка на оценката за съответствие на инвестиционния проект с изискванията на чл. 142, ал. 5, т. 1, 2, 3, 4, 7, 8 и 9, отразена в комплексния доклад, съставен от консултанта. Съгласно чл.156, ал.3 и ал.4 от ЗУТ обстоятелствата по ал.1, 2 и 3 се установяват с констативен протокол, съставен от органите на ДНСК, какъвто в случая е съставения КП на инспектора от РДНСК-Варна. Съгласно чл.156, ал.5 от ЗУТ при констатиране на нарушения по ал. 2 и 3, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа, отразени в констативния протокол, съставен по ал. 4, началникът на ДНСК или оправомощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед РС заедно с одобрените инвестиционни проекти. С представената с преписката Заповед № РД-13-298/27.09.2023г. на Началника на ДНСК-София /л.40 от преписката/, в т.2 от същата той е предоставил на началниците на Регионалните дирекции за национален и строителен контрол /РДНСК/ правомощието си да издава заповеди за отмяна на разрешения за строеж по чл.156, ал. 5 от ЗУТ. Въз основа на изложеното се налага извода, че издадената от Началника на РДНСК-Варна Заповед № ДК-11-ВН-08/13.11.2023г., с която е отменено издаденото РС и съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти за строежа в имота в [населено място] е волеизявление на териториално и материално компетентния да го постанови административен орган и не е налице основание по чл.146, т.1 от АПК за обявяването му за нищожно. Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, като съдържа обстоятелствена част в която са изложени подробно всички мотиви и съображения за отмяната на РС и на одобрените проекти. Тя е със съдържанието изискуемо в чл. 59, ал. 2 от АПК. Освен възприетите от административния орган факти и обстоятелства и направените от него изводи в заповедта са посочени и правните основания за издаването й. В Заповедта са дадени указания за реда и сроковете за оспорването й. Поради това не се установява наличие на основание по чл.159, т.2 от АПК за обявяванекто й за нищожна, респ. за нейната отмяна. От фактите по делото се установява, че Разрешението за строеж е изпратено за служебен контрол в РДНСК – Варна, а оспорената заповед, с която е контролирана неговата законосъобразност, е издадена в рамките на срока по чл.156, ал.1 от ЗУТ. От материалите по делото се налага извода, че е спазена процедура по чл.156 от ЗУТ и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на основание чл.146, т.3 от АПК. По аргумент от уредбата в чл.156, ал.4 и ал.5 от ЗУТ задължителна предпоставка за отмяна на издадено разрешение за строеж и на одобрените проекти е наличието на нарушение по чл.156, ал.2 и ал.3 от ЗУТ - несъответствие на РС и на проектите с предвижданията на действащия ПУП, респ. несъответствие на оценката за съответствие на инвестиционния проект с изискванията на чл. 142, ал. 5, т. 1, 2, 3, 4, 7, 8 и 9, отразена в комплексния доклад, съставен от консултанта. Основният критерий, определящ валидността и законосъобразността на инвестиционните проекти и разрешенията за строеж, е тяхното съответствие с предвижданията на действащия ПУП – аргумент от чл.108, ал.1 от ЗУТ. Констатирането на противоречия в посочения смисъл обосновава извод за незаконосъобразност на строителните книжа. Само в случаите на констатирани съществени отклонения, които водят до нетърпимост в правния мир на разрешеното строителство, са налице и основания за прогласяване нищожност на строителните книжа. В настоящият случай не е установено наличието на толкова радикални пороци на строителните книжа, налагащи прогласяването им за нищожни. Констатирани са техни пороци, които са достатъчно основание за отмяната им като незаконосъобразни и като е постановил заповед в този смисъл, ответникът правилно е приложил закона. По оплакванията в жалбата за неправилност на извод, че новопредвиденото застрояване в имота е проектирано в нарушение на устройствените показатели в ПУП за имота за максимално допустима височина, кота корниз, кота било, Кинт и т.н. съдът взе предвид, че устройствените показатели са отразени на графичната, таблична и текстова част на ПУП-ПРЗ одобрен със Заповед № Г-392 от 21.12.2020г. Показателят за етажност/височина в метри е за етажност 3 (по-малко или равно на 3), а за височина 10 (по-малко или равно на 10). Видно от представения с административната преписка Комплексен доклад за съответствие на инвестиционните проекти с изискванията към строежите, предвижданията са сградата да се състои от един подземен, два полуподземни и четири надземни етажа с уточнението, че последният надземен етаж е тавански. Констатираните от вещите лица отклонения от максимално допустимите стойности на показателя височина на застрояването се изложиха подробно по-горе при фактическите установявания по делото, поради което не следва да се излагат повторно. От заключенията и на единичната и на тройната СТЕ, които са приети и се кредитират от съда се налага извода, че терена на имота е силно наклонен и при избрания от проектанта начин на моделирането му, че проектираната сграда на основното застрояване е в отклонение от действащия за имота ПУП, с по-голяма от допустимата по ПУП височина на застрояването, като най-съществените отклонения са показани графично на фасадите Югоизток и Северозапад (Приложение 4 и Приложение 2) към тройната СТЕ. Правилно от ответника е съобразена разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗУТ (в редакцията му в ДВ, бр.16 от 2021г.), според която: „Височината на сградата се определя в абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен за съответната ограждаща стена: до котата на пресечната линия на фасадната плоскост с покривната плоскост - при сгради със стрехи; до котата на горната повърхност на корниза - при сгради с корнизи; до котата на най-високата точка на ограждащите стени - при сгради без корнизи и без стрехи“ като разглежданият казус попада в последната от предложените хипотези. Съгласно чл.24, ал.3 от ЗУТ „височината на сградата се приема за равна на допустимата, ако сградата е разположена в пространството, ограничено от вертикална равнина, по линията на застрояване с височина, равна на допустимата, и равнина, проведена от тази височина под ъгъл 45 градуса спрямо хоризонта. В този случай котата на билото не може да надвишава с повече от 4, 5 м височината на сградата, определена при условията на ал.1.“. Съгласно чл.24, ал.4 от ЗУТ обаче: разпоредбите на ал. 3 не се прилагат във вилните зони, в зоните за ниско застрояване и в зона „А“ и зона „Б“ по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие“. С оглед обстоятелството, че процесният имот попада в градоустройствена зона за ниско застрояване, правилно началникът на РДНСК-Варна е приел, че проверяваните инвестиционни проекти следва да са съобразени с изискването на чл.24 ал.1 от ЗУТ. Прилагайки тези технически изисквания, вещите лица при изготвяне на приетите по делото експертизи обосновават и онагледяват извода за превишение на допустимата височина с внесените и одобрени проекти. При изготвяне на експертизите е съобразена законовата дефиниция на понятието "Кота на средното ниво на прилежащия терен", дадена в т. 52 на §5 ДР на ЗУТ, според която това е средноаритметичната стойност на най-ниската и най-високата проектна кота на прилежащия терен за съответната ограждаща стена, оформен (моделиран) съобразно част "Геодезическа" (вертикална планировка) на инвестиционния проект. Като кредитира констатациите и изводите в двете заключения, съдът достигна до извода за правилност на преценката на издателя на заповедта, че при изготвяне на инвестиционните проекти са допуснати съществени отклонения от предвидената в ПУП-ПРЗ максимално допустима височина на застрояването в имота, поради което правилно и доказано е наличието на това фактическо основание и извод, мотивирали издаването на оспорената Заповед. Двете експертизи категорично подкрепят изводите на ответника, че дори и при терен с голяма денивелация, като процесния, кота „корниз“ и кота „било“ се проектират като хоризонтална равнина, а не като наклонена такава, както е изобразено в графичната част на отменените инвестиционни проекти, част „Архитектура“. Съдът съобрази дадените в съдебно заседание пояснения на вещите лица (л.175 от делото), че според част „Геодезия и вертикална планировка“ теренът е можело да бъде моделиран по друг начин, като например да бъде терасиран и тогава във всяка една от терасите да се работи с различна кота, съответно имало е възможност за всяка една от тях да се определя и различна кота корниз. Проектантът не е избрал този подход, а е предпочел да работи само с една средна кота корниз. При този избор, становището на вещите лица, изразено в съдебно заседание при изслушването им е, че сграда в същия обем като процесната, може да бъде проектирана, но за да бъде спазено изискването в чл.24 от ЗУТ е следвало проектанта да се моделира терена по друг начин. Поради това основателно и доказано е твърдението на представителя на ответника, че проектите и РС издадено въз основа на тях са отменени правилно и законосъобразно. Доказана е необходимостта от изработване на нови проекти с различно моделиране на силно наклонения терен, за да бъде спазена максимално допустимата височина на новопредвиденото застрояване в ПУП-ПРЗ за имота. С оглед горните констатации за неправилно определяне на средното ниво на прилежащия терен, а от там и на останалите котировки при проектиране на три от фасадните стени, и като взе предвид разпоредбите на т. 48, 49 и т. 50 от § 5 на ДР на ЗУТ, съгласно които "Подземен етаж" е етажът, таванът на който е разположен под котата на средното ниво на прилежащия тротоар (на прилежащия терен към улицата) или до 0, 3 м над тази кота; "Полуподземен етаж" е етажът, подът на който е разположен под котата на средното ниво на прилежащия тротоар (на прилежащия терен към улицата), а таванът - на повече от 0, 3 м над тази кота и до 1, 5 м над нея, а "Надземен етаж" е етажът, таванът, на който е разположен на повече от 1, 50 м над котата на средното ниво на прилежащия терен (на прилежащия тротоар към улицата), доказано е наличието и на второто посочено от ответника основание за издаване на Заповедта за отмяна на РС и на проектите – за превишение на Кинт- а в действащия ПУП-ПРЗ. Височината на етажа в южната част на сградата, разположен на кота -5, 70 (вторият от полуподземните етажи), е над 1, 20м. от средната кота на прилежащия терен и следва част от него, която според органа е с площ около 100кв.м, а според заключението на тройната СТЕ е 110кв.м, да бъде включена при изчисляване на достигнатия с проектите коефициент на интензивност на застрояването. Това не е направено при проектиране на процесната многофамилна жилищна сграда и неправилно не е констатирано в доклада за оценка за съответствие на проектите. Констатациите и изводите на вещите лица в приетите по делото заключения изцяло кореспондират с мотивите и изводите на Началника на РДНСК-Варна в обжалваната Заповед за превишение с проектите на максималния Кинт по ПУП. След като в проекта е посочено, че максимално допустимият Кинт 1, 0 по ПУП-ПРЗ е достигнат без да се съобрази тази площ от 100-110кв.м, при законосъобразното й прибавяне в изчисленията на Кинт и този показател на ПУП-ПРЗ се явява нарушен. Правилно в представеното от ответника становище е посочено, че освен законосъобразни, горните изводи на органа съвпадат и със становището на Зам. министъра на РРБ, изразено в негово писмо изх. № 70-00-296/ 24.03.2017 г. (л. 25 – 27 от делото), на което се позовава и оспорващото дружество, а именно, че „застроената площ на надземната част на съответния етаж е площта, ограничена от външните очертания на ограждащите стени на частта от сградата, отговаряща на определението за надземен етаж, и от мислената вертикална равнина, която разделя условно надземния от полуподземния етаж, съгласно критериите по т. 49 и т. 50 от ДР на ЗУТ“. В отговорите на втория поставен и на двете експертизи въпрос вещите лица са категорични в изводите си, че капандурите и на останалите архитектурни елементи от подпокривния етаж на многофамилната жилищна сграда са проектирани в нарушение на приложимата нормативна уредба. Същата е регламентирана в чл. 92, ал. 1 и чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от 22 декември 2003г. Съгласно чл. 92, ал. 1 в актуалната й редакция (ДВ, бр. 84 от 2022 г.), над покривната равнина се допускат издатини, като капандури, корнизи, перголи, слънчеви фотоволтаични и/или топлинни преобразуватели и други, ако остават зад равнината, разположена успоредно на разстояние 70см от равнината, проведена съгласно изискването на чл. 74, ал. 2 /от същата Наредба/. Съгласно текста на чл. 93, ал. 2, не се считат за издатини по смисъла на тази наредба и не се ограничават архитектурно-художествени елементи, разположени над покривната плоскост, като куполи, кули и др., когато заемат не повече от 20 на сто от застроената площ и не повече от 25 кв. м и когато са на разстояние не по-малко от 3м от страничната граница на урегулирания поземлен имот. Видно от представените цветни Приложения към тройната СТЕ, общата застроена площ на тези елементи е 105, 50кв.м., което значително надвишава допустимото по норматив. В съдебно заседание архитект С. пояснява как са изчислени тези площи, като 30, 81кв.м са част от площта на трети жилищен етаж, а останалите 74, 69кв.м са от таванския етаж, което ясно са онагледили графично на Приложения 5 и 6 към тройната СТЕ. Констатациите и изводите на вещите лица и по този въпрос обосновава извода за правилно и доказано преценено в обжалваната Заповед на Началника на РДНСК-Варна, че одобрения инвестиционен проект е изработен в нарушение на чл.108, ал. 1, изр. 2-ро от ЗУТ, съгласно което предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране. Изложените в обстоятелствената част на заповедта съображения в този смисъл се явяват правилни, обосновани и съобразени с техническите изисквания в приложимите правни разпоредби, поради което обосновано е преценено, че с РС е разрешено изграждане на строежа предвиден в одобрените проекти, който не е проектиран при спазване на устройствените ограничения на действащия за имота ПУП-ПРЗ. Тъй като не се установи неправилно приложение на материалноправна разпоредба при издаване на Заповедта за отмяна на РС и на одобрените инвестиционни проекти, неоснователни са оплакванията за незаконосъборазност на същата. Не се установи наличие на основание по чл.146, т.4 от АПК за отмяна на Заповедта, която е волеизявление издадено в съответствие с целта на закона – осъществяване на контрол и отмяната на тези строителни книжа за застрояване, което не е проектирано в съобразно предвижданията на ПУП. Обстоятелството, че горните отклонения от действащия за [УПИ] „за жил.стр.”, кв.26, по плана на С. „Акчелар”, [населено място], ПУП-ПРЗ не са констатирани и съобразени от лицето, изготвило Комплексния доклад за съответствието на инвестиционния проект, мотивира настоящия състав на съда да приеме за доказано и това основание посочено в атакуваната заповед, а именно, че в разглеждания случай действително липсва реално извършена проверка и оценка за съответствието на инвестиционния проект с изискванията по чл. 142, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. С оглед горното, дори и да се приеме за вярно твърдението на оспорващото дружество, че поради невнимание в районното кметство е внесен екземпляр от Комплексния доклад, който не е подписан от един от [жк], извършили оценката за съответствие, то изложените по-горе изводи за установени несъответствия в съгласуваните и одобрени проекти с предвижданията на ПУП-ПРЗ за имота са достатъчно основание за отмяна на проектите като незаконосъобразни, както и на издаденото от Главния архитект на Р. П. въз основа на същите Разрешение за строеж № 226/25.10.2023г. По изложените съображения настоящият състав на Административен съд – Варна намира обжалваната Заповед № ДК-11-ВН-08/13.11.2023 г. за законосъобразна – издадена от компетентен орган в хипотезата на валидно делегиране на правомощия, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание на административния акт, след законосъобразно проведено производство по чл. 156 от ЗУТ. При издаване на същата материалният закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове са правилно приложени. Жалбата срещу заповедта е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. С оглед този изхода на спора и своевременно претендираното от процесуалния представител на ответника юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателя „Стройгарант Варна“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати сумата от 100лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за разглеждане на делото пред настоящата инстанция, определено по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от това и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Съдът

Цитирани разпоредби

43