Решение № 5319 от 19.11.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 12831/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН. С наказателно постановление № 002443/25.07.2023 г., издадено от и.д. директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към КЗП, на „Кауфланд България ЕООД Енд КО“ КД е наложена неустановена по размер имуществена санкция за извършено административно нарушение по чл. 68д, ал. 1, вр. чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), изразяващо се в това, че на 17.03.2023 г. в гр. София, в обект хипермаркет „Кауфланд София“ Младост, на адрес гр. София, ул. „Филип Аврамов“ № 3 е използвало заблуждаваща нелоялна търговска практика, като във витрина за риба и рибни продукти е изложен за продажба продукт с надписана върху етикета, чрез който е изложен за продажба, информация „рулца от раци, свежи 100 гр. 2.39 лв.“, докато върху трайно залепен етикет върху продукта е изписана различна информация: „рулца от сурими охладени“ съставки сурими /41 %/ - месо от риба, стабилизатори – парт. № С018 АСТИ447 401 - срок 19.03.2023 г. Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице „Кауфланд България ЕООД Енд КО“ КД, в която са релевирани доводи за неговата неправилност. Твърди се, че АУАН не е бил връчен на представител на дружеството-жалбоподател, с което е ограничено съществено правото му на защита. Изложено е, че НП е издадено в нарушение на принципа за безпристрастност, тъй като председателят на КЗП е бил предубеден при издаване на процесното НП, доколкото предварително е формирал вътрешно убеждение, че повишаването на цените на хранителните стоки е причинено от редица нелоялни търговски практики, които се прилагат от големите търговски вериги. На следващо място е посочено, че в НП не ставало ясно в какво се изразява изпълнителното деяние на осъществено нарушение – премълчаване (непредоставяне) на съответна информация или в предоставяне на невярна информация. Твърди се, че е допуснато и нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН, доколкото в НП противоречиво е описан размерът на наложената санкция – 7500 лева цифром и 25 000 лева словом. Релевирани са и доводи за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, доколкото в АУАН и НП непълно е посочена нарушената разпоредба от ЗЗП. Твърди се, че посочването на различна информация на етикетите на стоката не може да доведе до възникване на заблуда у средния потребител, доколкото последният е наясно, че ролцата от раци са всъщност от сурими. Отделно от това се твърди, че потребителят, след запознаване с трайно поставения етикет върху процесната стока, също е можел да установи, че се касае за сурими. Релевирани са и доводи за наличието на маловажен случай, както и за несправедливост на наложената имуществена санкция. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, като в условията на евентуалност се иска дружеството да бъде предупредено по реда на чл. 28 ЗАНН, респ. да се наложи минималния размер на предвидената от закона имуществена санкция. В хода на съдебното производство процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа подадената жалба, преповтаряйки изложените в нея съображения, като са представени писмени бележки по същество на правния спор. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени атакуваното НП, като присъди направените от дружеството разноски съобразно представения списък в тази насока. Процесуалният представител на наказващия орган оспорва подадената жалба, като излага подробни съображения за законосъобразността и обосноваността на обжалваното НП. Поддържат се изложените съображения в изготвено писмено становище от юрисконсулт на КЗП, с което са оборени възраженията на жалбоподателя. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за изготвеното писмено становище от юрк. Д., като е релевирано възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Софийски районен съд счита, че подадената жалба срещу обжалваното наказателно постановление е процесуално допустима, доколкото е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения 14-дневен срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните: Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка: На 17.03.2023 г. била извършена проверка от служители на Комисия за защита на потребителите в обект хипермаркет „Кауфланд“, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост“, ул. „Филип Аврамов“ № 3, стопанисван от „Кауфланд България ЕООД Енд КО“ КД. В хода на проверката било констатирано, че във витрина за риба и рибни продукти е изложен за продажба продукт с написана върху етикета, чрез който е изложен за продажба, следната информация: „ролца от раци свежи 100 гр. 2.39 лв.“ Същевременно, върху трайно залепения етикет върху продукта била изписана различна информация, а именно: „ролца от сурими охладени“ – съставки сурими /41 %/ - месо от риба, стабилизатори – парт. № С018 СТИ447 4-1 – срок 19.03.2023 г.“. Резултатите от проверката били обобщени в констативен протокол № К- 2755381 от 17.03.2023 г. С оглед направените констатации, св. Д. съставила АУАН № 002443/04.04.2023 г. срещу „Кауфланд България ЕООД Енд КО“ КД за извършено от дружеството административно нарушение по чл. 68д, ал. 1, вр. ал. 2, т. 2, вр. чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите. Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 002443/25.07.2023 г. от и.д. директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което за описаното в съставения АУАН административно нарушение, квалифицирано по чл. 68д, ал. 1, вр. чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, на „Кауфланд България ЕООД Енд КО“ КД била наложена имуществена санкция в размер на 7500 (двадесет и пет хиляди) лева. НП било връчено на 28.07.2023 г. на представител на „Кауфланд България ЕООД Енд КО“ КД, което в законоустановения 14-дневен срок (на 11.08.2023 г.) подало жалба срещу НП, която инициирала настоящото производство. Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на св. Д.; Констативен протокол от 17.03.2023 г., експедиционни бележки на продукт „ролца от раци“; Заповед № 670/06.07.2023 г. на председателя на КЗП и Заповед № 1002ЛС/01.11.2017 г. на председателя на КЗП. При направения анализ на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото гласни и писмени доказателства. От показанията на св. Д.Д., която е извършила процесната проверка на дружеството-жалбоподател, се установява, че на 17.03.2023 г. в проверения търговски обект, във витрина за риба и рибни продукти е изложена за продажба стока с написана върху етикета, чрез който е изложена за продажба, следната информация: „ролца от раци свежи 100 гр. 2.39 лв.“ Същевременно, върху трайно залепения етикет върху продукта била изписана различна информация, а именно: „ролца от сурими охладени“ – съставки сурими /41 %/ - месо от риба, стабилизатори – парт. № С018 СТИ447 4-1 – срок 19.03.2023 г.“. Това обстоятелство се потвърждава и от изложеното в съставения по време на проверката Констативен протокол № К-2755381/17.03.2023 г., като не е спорно между страните по делото. Съдът кредитира писмените доказателства по делото, приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, доколкото същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. В тази връзка приетите от съда писмени доказателства подкрепят напълно установената от съда фактическа обстановка. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното: При извършената служебна проверка на обжалваното НП съдът счита, че „Кауфланд България ЕООД Енд КО“ КД е осъществило състава на административно нарушение по чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Съгласно разпоредбата на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в чл. 68д, ал. 2 ЗЗП, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика, като съгласно чл. 68д, ал. 2, т. 2 ЗЗП обстоятелствата по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП включват основните характеристики на стоката или услугата, едното от които е състав на стоката. Съгласно разпоредбите на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4 ЗЗП се забраняват нелоялните търговски практики, една от които е заблуждаващата търговска практика по чл. 68д, ал. 2, т. 2 ЗЗП. Както се посочи при извършения доказателствен анализ, по делото по безспорен начин се установи, че на 17.03.2023 г. в процесния обект – хипермаркет „Кауфланд“, е предлагана за продажба стока „ролца от сурими“, съдържащи сурими (41 %) – месо от риба, като на етикета, с който същата е изложена за продажна на витрината за риба и рибни продукти, е отразено „ролца от раци свежи 100 гр. 2.39 лв.“. С отразяването на етикета за продажба на стоката на посочената невярна информация се заблуждават потребителите относно съществена информация за състава на стоката (ролца от раци, вместо действителното съдържание ролца от сурими (месо от риба), което обуславя възможност за икономическо поведение на последните и вземане на търговско решение, което не биха взели без предоставяне на подвеждащата информация за това, че продаваната стока представлява ролца от раци. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че посочената търговска практика не е заблуждаваща, доколкото средният потребител е бил наясно със състава на стоката, а и е можел да се запознае с нейното съдържание от етикета, трайно прикрепен към стоката. Според Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и Съвета под „среден потребител“ следва да се има предвид потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив, като отчита обществените, културни и лингвистични фактори. В този смисъл, твърдението, че средният потребител е можел да прецени, че в случая се касае за „ролца от сурими“, а не „ролца от раци“, съдът намира за неоснователно, доколкото последният не е имало как да установи това обстоятелство от етикета на поставената стока, с която е обявена за продажба от страна на дружеството-жалбоподател. Фактът, че в интернет съществуват статии, посочени в жалбата, в които е посочено, че ролцата от раци всъщност представляват ролца от сурими, не водят до извод, че един сравнително наблюдателен и предпазлив потребител е можел да установи това обстоятелство на момента при закупуване на стоката, без да е необходимо допълнително проучване и изясняване на характера и състава на последната. Напротив, дори и при влагане на необходимата за средния потребител предпазливост и наблюдателност, същият не би установил от продажния етикет на стоката какъв е реалният състав на същата. Ирелевантно в този смисъл се явява и обстоятелството, че върху производствения етикет на стоката е описано, че се касае за ролца от сурими, като подробно е описано тяхното съдържание, доколкото отразената върху етикета, с който стоката е изложена за продажба, информация за вида и характера на продукта е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител относно състава на стоката, съответно да го мотивира да вземе търговско решение да закупи последната (в този смисъл Решение № 2904 от 04.03.2021 г. по адм. дело № 9126/2020 г. по описа на ВАС, VII о. и Решение № 13145 от 22.12.2021 г. по адм. дело № 6603/2021 г. по описа на ВАС, VII о.). С оглед на това, съдът счита, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на административно нарушение по чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 ЗЗП. В разпоредбата на чл. 83 ЗАНН е предвидена административнонаказателна отговорност на юридическите лица, като вината при осъществяване на съответното административно нарушение е обективна, безвиновна такава, поради което е безпредметно да се обсъжда субективната страна на осъщественото административно нарушение. При извършената служебна проверка за правилното приложение на процесуалния закон, обаче, съдът счита, че при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които обуславят неговата отмяна. Съгласно приложените заповеди от председателя на КЗП, АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица при спазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Съдът обаче счита, че в АУАН и НП, в нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН не са посочени законовите разпоредби, които са били нарушени. Действително, в АУАН е посочено, че са нарушени нормите на чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от ЗЗП, а в НП – чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Посочените норми обаче не съдържат конкретно правило за поведение, а се явяват дефинитивни по своя характер, като описват кои търговски практики са нелоялни, респ. заблуждаващи такива. Разпоредбата на чл. 68в ЗЗП съдържа конкретното правило за поведение, а именно забраната за използване на нелоялни търговски практики. Такова административно нарушение обаче не е вменено на санкционираното лице, нито с АУАН, нито с атакуваното НП, поради което следва да се приеме, че в АУАН и НП не е посочена нарушената от дружеството-жалбоподател разпоредба от ЗЗП, съдържаща конкретно правило за поведение и представляваща основание за санкционирането му съгласно нормата на чл. 210а ЗЗП. На следващо място, съдът счита, че при издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото по напълно неясен и противоречив начин е посочен размерът на наложената на дружеството- жалбоподател имуществена санкция. Видно от диспозитива на НП санкцията е индивидуализирана като „7500 (двадесет и пет хиляди) лева“. Тоест, в случая не става ясно каква е действителната вола на наказващия орган относно определения размер на санкцията – дали е 7500 лева, както е посочено цифрово, или 25 000 лева, както е описано словом в диспозитива на процесното НП. Следва да се отбележи, че ЗАНН не регламентира възможност за отстраняване на очевидна фактическа грешка в наказателното постановление, като прилагането по аналогия на разпоредби от други закони в настоящия случай (например чл. 460, ал. 1 от ТЗ и чл. 175, ал. 1 АПК) е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, както и забраната по чл. 46, ал. 3 ЗНА. Нещо повече, в случая размерът на определената на дружеството-жалбоподател санкция не е посочен по недвусмислен начин и в мотивите на наказателното постановление, нито като стойност, нито като размер, относим към минималния или максималния такъв, предвидени в закона. В разпоредбата на чл. 210а ЗЗП за извършено нарушение по чл. 68в ЗЗП е предвидено определянето на юридическото лице на имуществена санкция в размер от 2000 до 50 000 лева, което обстоятелство е посочено и в мотивите на НП. При отчитане на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, обаче, наказващият орган е посочил в мотивите на НП, от една страна: „административнонаказващият орган определя и налага на „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД административна санкция в среден размер“, а в края на същите мотиви – „Отчитаме и обстоятелството, че нарушението е първо по смисъла на ЗАНН и не е установено по конкретна жалба на потребител, поради която причина, се налага санкция близка до минималния размер, предвиден в закона“. Тоест, в самите мотиви на НП при определяне размера на имуществената санкция наказващият орган напълно противоречиво и двусмислено е посочил, че определя санкцията в средния размер, а след това в такъв, близък до минималния от 2000 лева. Липсата на посочени конкретни стойности на санкцията в мотивите на НП, противоречивото й определяне към минималния, респ. в средния размер, както и противоречивото й описание в диспозитива на НП - 7500 (двадесет и пет хиляди) лева, обуславя пълната невъзможност да се проследи и изведе действителната воля на наказващия орган досежно размера на определената и наложена на наказаното лице санкция. В този смисъл е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на НП, доколкото санкционираното лице е поставено в невъзможност да разбере какво наказание му е наложено за извършване на вмененото му административно нарушение. Посоченото нарушение е съществено, доколкото винаги ограничава правото на защита на санкционираното лице, поради което представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП. На следващо място, съдът счита, че по делото не е доказано, че АУАН е връчен на представител на дружеството-жалбоподател. Действително, на л. 56 от делото е приложено нотариално заверено пълномощно от М.И.К. по отношение на С.М.Г.в, който е подписал и получил препис от съставения АУАН. Видно от съдържанието на самото пълномощно обаче, в случая се касае за преупълномощаване от страна на М.И.К., като по делото не е изискано и приложено пълномощно от страна на управителя и прокуриста на „Кауфланд България“ ЕООД, за да се установи дали действително последният е имал представителна власт по отношение на дружеството-жалбоподател, в какъв обем, можел ли е да преупълномощава други лица за извършване на конкретни действия и в какъв обем. Доколкото посоченото пълномощно не е приложено по преписката, съдът не може да прецени дали лицето, подписало проецесния АУАН, е било редовно упълномощено от страна на „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД да го представлява във връзка с подписване и получаване на препис от съставения срещу дружеството АУАН. Неподписването на АУАН и невръчването на последния на санкционираното лице винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото ограничава съществено възможността на санкционираното лице да се запознае с повдигнатото срещу него „административно обвинение“, както и да организира защитата си срещу последното, вкл. с подаване на писмени възражения в предвидения от ЗАНН срок. Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които обуславят незаконосъобразността на последното. С оглед на това е безпредметно обсъждането на останалите възражения на жалбоподателя относно неправилното приложение на материалния и процесуалния закон. По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна, поради което атакуваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН и предвид основателността на подадената жалба, дружеството-жалбоподател има право на разноски по делото. На л. 85-88 от делото са приложени доказателства, от които е видно, че дружеството е заплатило за оказаната му правна помощ по делото сумата от 6000 лева. В случая обаче съдът намира релевираното възражение от страна на наказващия орган за прекомерност на заплатения от насрещната страна адвокатски хонорар за основателно, доколкото делото не се отличава с правна и фактическа сложност. В случая се касае за обжалване на НП от две страници с изключително малък обем доказателствени материали, приложени по административнонаказателната преписка, като по делото е проведено едно съдебно заседание с разпит на един свидетел. Освен липсата на фактическа сложност, делото не се отличава и с правна такава, доколкото казусът, предвид допуснатите множество съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП, не се отличава с необходимост от съществени усилия от страна на процесуалните представители на жалбоподателя във връзка с мотивиране на основанията за неговата отмяна. С оглед на това, съдът счита, че определеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на жалбоподателя в предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимален размер. Доколкото, предвид пълното противоречие във волята на наказващия орган, не може да се приеме наличието на определен конкретен размер на имуществена санкция, разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. се явява неприложима. С оглед на това, адвокатското възнаграждение следва да се определи в хипотезата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., а именно 600 лева (500 лева плюс 100 лева ДДС съобразно § 2а от ДР на същия нормативен акт). По изложените съображения, съдът намира възражението за намаляване размера на адвокатското възнаграждение за основателно, поради което КЗП следва да заплати на „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД сумата от 600 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение, съответстващи на предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимален размер на адвокатското възнаграждение за процесния вид дело. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен