Решение № 61 от 15.4.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 57/2024 г.

Производство по Глава 21 НПК. С присъда № 88 /28.11.2023г., постановена по НОХД № 1441/2023г. по описа на Окръжен съд- Пловдив подсъдимия А. А. П. е признат за виновен в това, че на 25.11.2022 г. в с.П. обл.П., умишлено е умъртвил Ф.И.П., ЕГН ••••••••••, като убийството е извършено предумишлено, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.9 вр. чл.115 вр. чл. 54 от НК е осъден на шестнадесет години лишаване от свобода. С присъдата подсъдимия А. А. П. е признат за виновен и в това, че през месец септември 2022 г. в гр. Р., обл.П., е придобил от П.Г.М. /като ги е закупил от него/ и е държал до 25.11.2022 г. в с.П. обл. П., огнестрелно оръжие - 1 бр. пистолет, стандартен, боен, марка „М.“, кал.•••••• мм, със сериен № •••••, и боеприпаси за огнестрелни оръжия –общо 19 броя патрони - патрон, кал.22 LR; патрон кал. 7, 65х17 мм. и 17 броя патрони кал. •••••• мм., без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339, ал.1 вр. чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода. На основание чл.23, ал. 1 от НК на подсъдимия А. А. П. е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на шестнадесет години лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б. „а“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал.1, т.1, предл.1 от НК е приспаднато от размера на наложеното наказание времето, през което подсъдимият А. А. П. е бил задържан, считано от 27.11.2022 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода. На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия А. А. П. е осъден да заплати направените по делото разноски. Против присъдата е постъпил протест от Окръжна прокуратура –Пловдив с оплакване за явна несправедливост на наложеното на подс. А. А. П. наказание за престъплението по чл.116 ал.1 т.9 вр.чл.115 НК, като в допълнението към него са изложени доводи за явната му несправедливост, поради което се иска изменение на присъдата и увеличаване размера на наказанието на двадесет години лишаване от свобода, респ. в този смисъл да се измени и приложението на чл.23 ал.1 НК. Присъдата е била обжалвана от защитника на подс. А. А. П. адв.А. Б. като неправилна и незаконосъобразна относно приетата от съда квалификация по т.9 на чл.116 от НК и за явна несправедливост на наказанието, като в допълнението към въззивната жалба са развити доводи за липса на предумисъл при извършване на престъплението, както и основания за приложението на чл.55 ал.1 т.1 НК, поради което моли присъдата да се измени и деянието се преквалифицира по основния състав на чл.115 НК, съответно се намали наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК. Жалба против присъдата е постъпила и от частните обвинители А. А. М., С. И. М., К. И. А. и С. И. А. чрез повереника им адв. В. В., които също са останали недоволни от размера на определеното на подсъдимия П. наказание за престъплението по чл.116 ал.1 т.9 вр.чл.115 НК, поради което молят да се измени и му се наложи наказание доживотен затвор. Според представителя на Апелативна прокуратура- Пловдив жалбата на подс. А. П. е неоснователна, такава счита и жалбата на частните обвинители за налагане на наказание доживотен затвор, а протестът на прокуратурата намира за частично основателен, поради което предлага присъдата да се измени като се увеличи размера на наказанието на 18 години лишаване от свобода. Подс.П. чрез защитника си адв. Б. счита протеста и жалбата на частните обвинители за неоснователни, поддържа тезата на защитата и моли съда за правилна преценка при отсъждане на вида и размера на наказанието. Особеният представител на частните обвинители С. П. и Г. П. адв.Д. К. поддържа становището на прокурора. Частният обвинител Г. П. моли съда да потвърди постановената присъда. Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда, приема за установено следното: Въззивната жалба на подсъдимия и въззивната жалба на частните обвинители са неоснователни, а подаденият протест е частично основателен. Съдебното следствие по делото е проведено като съкратено по реда на глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371, т. 1 от НПК, като непосредствено пред съдебния състав са били разпитани свидетелите И.И. и Н.А., както и вещите лица, изготвили заключението на КСППЕ, а за останалите свидетели и вещи лица по делото съдът е одобрил изразеното от страните съгласие такъв разпит да не се провежда, а съответните протоколи и експертни заключения са били прочетени по реда на чл.283 от НПК. Предвид на всички събрани и надлежно приобщени по делото доказателствени материали, въззивната инстанция не намира основания за възприемане на различни фактически положения, установени от първоинстанционния съд и приема за установена по категоричен начин следната фактическа обстановка: През 2008 г. подсъдимият А. А. П. сключил граждански брак с Ф.И.П., родена през •••• г. /ЕГН ••••••••••/. През същата година им се родил син – свидетелят Г. А. П.. Няколко години по-късно, през 2014 г. те станали родители и на момиче – С. А. П.. Семейството живеело в къщата на подс. А. П., която се намирала в с. П. обл. П., ул. „••••“ № •. По време на съвместното им съжителство, подс. А. П., често проявявал ревност към съпругата си Ф.П., като ограничавал социалните й контакти, забранявал й да напуска дома им сама и да се среща с други хора. Многократно се карал с нея поради незначителни поводи, като имало случаи и когато й посягал. Ф.П. споделяла тези неща от семейния си живот със свои роднини – с майка си св. А. А. М. и сестрите си св. С. И. М. и св. К. И. А.. След последния скандал между подс. А. П. и Ф.П., случил се през есента на 2021 г., когато я хванал за гушата, последната напуснала семейното жилище и отишла да живее в жилището на сестра си св.С. М., което се намирало в гр.Пловдив. Двете деца останали да живеят при баща си – подс. А. П.. Същият не допускал тяхната майка до тях. Грижите за тях били поети от майката на подсъдимия. Междувременно Ф.П. продължила да работи във фирмата „•••“ в с. С., обл. П.. Скоро след като се разделила със съпруга си, Ф.П. имала краткотрайни връзки, включително и с интимен характер, с различни мъже. Последната такава връзка била със св. И.Д.Т. Подс. А. П. се осведомявал за наличието на тези връзки на съпругата му с други мъже чрез интернет приложенията за социални контакти, където Ф.П. публикувала снимки. Подс. А. П. опитвал по всякакъв начин да убеди Ф.П. и искал да се върне в семейния им дом. Ежедневно и многократно й се обаждал на мобилния й телефон, или й изпращал съобщения. Често се срещал с нея на различни обществени места, и искал от нея да се върне, като дори й казвал, че ако не го направи щял да се самоубие. Един ден през зимата на 2022 г. /месец януари или февруари/ сутринта, подс. А. П. изчакал Ф.П. пред входа на работното й място, което се намирало в индустриалната зона на с.С., обл. П.. Когато забелязал съпругата си, се приближил до нея, след което я хванал за врата и започнал да я дърпа към лек автомобил, който бил паркиран наблизо. Ф.П. се уплашила и започнала да вика за помощ. Такава й била оказана от нейни колеги, сред които били св.Р.Б.С. и нейният син, които отблъснали подс. А. П. от нея. След това подс. П., започнал да вика на висок глас към съпругата си, че трябвало да се върне в дома им, тъй като децата им били болни. Обстоятелствата, че Ф.П. го напуснала, че живеела при сестра си, срещала се свободно с други хора, включително и мъже и отказвала да се върне при него, провокирали и засилвали ревността на подс. А. П.. Той се чувствал обиден и унижен от действията на съпругата си. Тези му чувства се обострили още повече, когато негови съселяни и съученици на децата му започнали да се подиграват на семейството му за това, че Ф.П. открито демонстрирала връзките си с други мъже. Във връзка с това и преценявайки всички тези унизителни според него обстоятелства, подс.А. П. взел решение да отнеме по насилствен начин живота на Ф.П. чрез използване на огнестрелно оръжие. И за да реализира това си намерение, той започнал да търси такова оръжие – пистолет. В този период от време подс. А. П. се свързал със св. П.Г.М., който живеел в кв. „С.“ на гр. Р., обл.П.. При разговора, който провели, подс. А. П. поискал да закупи от него пистолет и боеприпаси за същия. Св. П.М. му обещал, че ще му намери оръжие и патрони. По-късно, през месец септември 2022 г. двамата отново се срещнали в гр. Р., обл. П. и тогава в товарен автомобил „П.“, модел „Б.“ с рег. № •••••••, ползван от подс. А. П., св. П.М. му продал за сумата от 200 лв. пистолет, марка „М.“, кал.•••••• мм., със сериен № •••••, а също така и 19 бр. патрони, съответно: патрон кал.22 LR, патрон кал.7, 65х17 мм.; 17 броя патрони кал. •••••• мм. След като се сдобил с оръжието, подс. А. П. проверил техническото му състояние. След това закрепил с тиксо върху горната част на пистолета ръчно фенерче, имитиращо лазер, което при включването давало червен светлинен лъч с дължина няколко десетки метра, като с този самоделен монтаж подс. А. П. импровизирал мерник за оръжието. Междувременно, в началото на месец октомври 2022 г. Ф.П. се върнала в с. П. обл. П.. Там тя заживяла с майка си – св.А. М., в къщата й, която се намирала на ул. „•••••“ № •• в посоченото населено място. Подс.А. П. разбрал това и започнал да следи съпругата си. Установил смените, на които работила / тя работила на двусменен режим/, броя на дните, в които работила на съответната смяна, както и маршрута, по който Ф.П. се придвижвала, за да стигне до местоработата й. Този маршрут започвал от къщата на майка й до автобусната спирка, която се намирала близо до училището в с. П. обл. П.. Констатирал в колко часа напускала дома си, когато била първа смяна, и кога, когато била втора смяна. Разбрал и че Ф.П. се придвижвала от къщата на майка си до спирката за около десет минути. Извършвал наблюденията си върху нея в тъмната част на денонощията. При поредното такова наблюдение, сутринта на неустановен ден в средата на месец октомври 2022 г., подс. А. П. носил със себе си гореописания пистолет. Тогава, като се прикривал зад различни предмети – високи храсти и контейнери, подсъдимият насочвал пистолета към Ф.П., като преди това включвал монтираното на него фенерче. Светлината от него била забелязвана от Ф.П.. Подс. А. П. извършвал тези действия, тъй като искал да прецени дали може да застреля Ф.П., без да е необходимо да се приближава близо до нея. В средата на месец ноември 2022 г. той отново проследил съпругата си и насочил въпросния пистолет, като включил фенерчето. И в този случай, както и първия път, след като забелязала светлината от посочения фенер –червена точка върху тялото си, тя забързала хода си на движение. Това й поведение накарало подс. А. П. да реши, че за да реализира намерението си за умъртвяването на Ф.П., ще трябва да се приближи много близко до нея. Междувременно самата Ф.П. споделила на св. А. М. и на св. С. М., че се страхува от това, че когато отива на работа някой я осветявал с лазер, който прави червена точка. След като взел решението как точно да умъртви съпругата си, подс.А. П. започнал да се подготвя за реализирането на същото. Преценил, че трябва да извърши деянието, когато Ф.П. е на работа първа смяна, защото напускала дома си около 05, 00 ч. сутринта, когато все още е тъмно. Установил, че тогава улиците на с. П. обл. П., са безлюдни, респективно, че нямало да има свидетели на действията му. След това си набавил черни дрехи – връхна дреха и панталон, също така ръкавици и пластмасова маска, която изобразявала човешки череп със златист цвят. После огледал имотите в и около с. П. обл.П.. Забелязал такъв, който се намирал на ул. „•••“ № •• в посоченото населено място. Същият бил частна собственост, пустеещ. В него била поставена бетонна гаражна клетка с размери 3, 2 метра ширина, 5, 5 метра дължина и 2, 2 метра височина. Клетката била повдигната от земята и поставена на правоъгълни бетонни блокчета. Тъй като нямало поставена входна врата, достъпът до вътрешността й бил свободен. Земята във вътрешността била обрасла с трева, както и целият имот. На 24.11.2022г. подс. А. П. разбрал, че Ф.П. е в дома на майка си в с.П. обл. П.. На 25.11.2022г. рано сутринта подс. А. П. решил да пристъпи към реализиране на намерението си да умъртви съпругата си Ф.П.. Тогава същият облякъл предварително подготвените от него дрехи – черен панталон, черен суитшърт, черно яке с качулка. Обул и черни гумени ботуши. Сложил ръкавици на ръцете си, изработени от син текстилен плат с черно латексово покритие в областта на дланите, с по пет пръста на всяка една от тях. На етикета от вътрешната им страна имало надпис „••••••“. След това взел със себе си гореописаната пластмасова маска, както и пистолета марка „М.“, кал.•••••• мм., със сериен № •••••, като заредил в цевта му патрон кал. ••••••. Взел със себе си черна пластмасова торба, в която се намирали останалите патрони за това оръжие - 16 бр., както и патрон кал..22 LR, и патрон кал.7, 65х17 мм. Взел и бял на цвят чувал, в който бил поставил и друг, газов пистолет, марка „Е.“, модел „F.“, кал.•••• мм., със сериен № Е.•••••••, патрони кал.•••• – 10 броя, след което напуснал домът си. С описаните вещи подсъдимият се придвижил до имот с площ от 10 дка, запустял, който се намирал близо до входа на гробищния парк на с. П. обл. П.. Покрай този имот имало улица, по която Ф.П. преминавала, когато отивала на работа, за да стигне до спирката, находяща се срещу училището на населеното място, откъдето с автобус отивала до работното й място. Близо до споменатия имот и до кръстовището между посочената улица и пътя, който свързвал с. П. обл. П., със съседното село Г., обл.П., имало поставен пластмасов контейнер за събиране на битови отпадъци. Подс. А. П. се скрил зад този контейнер, сложил маската на лицето си и зачакал идването на съпругата му Ф.П.. Знаел, че на тази дата тя трябвало да отиде на работа първа смяна. Самата Ф.П. напуснала къщата на майка си около 05.00 – 05.05 ч. сутринта на 25.11.2022 г. Била облечена с черен панталон, черна блуза и черно връхно яке. Била обута с черни обувки с бомбе, предоставени й от работодателя й фирмата „•••“. Носела на гърба си малка черна кожена раница, в която била поставила малка бутилка с минерална вода, дамски тампони, бадж, на който имало нейна снимка, и били изписани имената й и името на дружеството, в което работила. При излизането от къщата Ф.П. държала в едната си ръка мобилния си телефон, марка „С.“. На гърба му Ф.П. била поставила прозрачен силиконов калъф, за да го предпазва от удари, като между него и телефона тя държала личната си карта. Въпросната сутрин Ф.П. била изпратена на работа от майка си – св. А. М.. След като напуснала къщата, Ф.П. се придвижила по описаната по-горе улица в с. П. обл. П.. Трябвало да стигне до спирката, която се намирала на споменатата главна улица, срещу училището на селото. Оттам тя и други лица, които живеели в с. П. обл. П., били извозвани с автобус до с. С., обл. П., където се намирала производствената база на фирмата „•••“, където работили. Няколко минути, по-късно, около 05.08 ч. пострадалата Ф.П. се приближила до гореописания контейнер. Подс. А. П., който я очаквал, и бил сложил пластмасовата маска на лицето си, я видял. Изчакал съпругата му да премине покрай контейнера за смет и тогава взел с дясната си ръка пистолета марка „М.“, кал.•••••• мм. със сериен № ••••• и се насочил с бърз ход към Ф.П.. Приближил я откъм гърба й. Когато стигнал до нея, тя го чула, обърнала се, видяла го и извикала. Подс. А. П. реагирал, като притиснал лявата си ръка към устата на съпругата си и я запушил. С другата си ръка я хванал, като продължавал да държи с нея пистолета и я придърпал към себе си. Ф.П. се стреснала от появата на подсъдимия и от действията му. Въпреки това се опитала да се съпротивлява, за да се освободи от хватката на съпруга си. Успяла да премести лявата му ръка и отново да извика. В хода на схватката Ф.П. причинила с ръцете си наранявания по задната част на гръдния кош на дееца. В един момент след това, тя отново се оказала с лице към подс. А. П.. Точно тогава подс. А. П. преместил дясната си ръка до главата на Ф.П., опрял пистолета до лявото й слепоочие и възпроизвел изстрел. Проектилът от патронът, който бил зареден в оръжието, проникнал в черепната кухина на Ф.П., която се свлякла безжизнена на земята. Подсъдимият се огледал и не забелязал други хора наоколо. След това той издърпал тялото на съпругата си в началото на пустеещия имот, описан по-горе, който се намирал в близост до местопроизшествието. Имотът бил обрасъл с високи треви. В него се намирал кладенец, в който имало вода. Близо до кладенеца била изградена постройка с врата, която служила за монтиране на сондажна помпа. Когато преместил тялото на Ф.П. в този двор, подс.А. П. свалил раницата от гърба й и я хвърлил в кладенеца. След това установил, че дясната обувка на Ф.П. е изпаднала при влаченето на тялото й. Взел я, след което и нея хвърлил в споменатия кладенец. След това подсъдимият намерил мобилния телефон на Ф.П., който бил поставен в един от джобовете на якето й. Подс. А. П. взел мобилния телефон и го ударил силно в бетонна плоча, която се намирала край улицата. Телефонът се счупил и подсъдимият останал с впечатлението, че вече не може да работи и го хвърлил в споменатата постройка, която служила за поставяне на сондажна помпа. После се върнал до тялото на Ф.П., хванал го и го издърпал до централния вход на гробищния парк на с. П. обл. П.. Скрил тялото близо до входа, на място, което било обрасло с високи треви и бурени. След това подс. А. П. се върнал до контейнера за смет, зад който се криел. Поставил пистолета, с който стрелял срещу съпругата си в черната торба. Там поставил и гилзата от патрона кал.••••••, с който прострелял Ф.П.. Същата взел от мястото, където възпроизвел изстрелът. Взел тази торба и белият чувал и предприел действия, с които целял да прикрие следите от деянието, което извършил. Съответно – придвижил се до кръстовището на ул. „••••“ и ул. „•••••“ в П. обл. П.. Там, под стрехата на къща, която се намирала близо до това кръстовище, той скрил черната пластмасова торба и белия чувал, в които се намирали двата пистолета и описаните по-горе патрони. После отишъл до сградата на училището на с. П. обл.П.. Там, от южната част на училищния двор имало постройка, прилежаща към основната сграда. На източната стена на тази прилежаща сграда имало дупка / шахта / с неправилна форма, в която имало строителни отпадъци. В тази дупка подс. А. П. скрил пластмасовата маска с формата на човешки череп. След това се придвижил до ул. „•••“ в с. П. обл. П.. Там видял пластмасов контейнер за събиране на битови отпадъци. Подс. А. П. свалил ръкавиците от ръцете си и ги хвърлил в този контейнер. После се прибрал в къщата си в с. П. обл. П., където съблякъл дрехите, с които бил облечен и облякъл други дрехи. После, около 07, 30 ч. отишъл до къщата на баба си в с. П. обл. П., където се намирали синът му и дъщеря му. Престоял там известно време, след което около 08.00 ч. се върнал в дома си. По-късно, около 08.30 ч. той решил да зарови трупа на Ф.П. в гроб, който изкопал с лопата. Поради това излязъл на двора пред къщата си. Взел найлон, който се намирал там и го постлал в товарната част на микробуса си „П.“, модел „Б.“, бял на цвят, с рег. № •••••••, който ползвал. След това с него се придвижил до централния вход на гробищния парк на с. П. обл. П., близо до мястото, където скрил трупа на Ф.П.. После преместил тялото й в товарното отделение на микробуса и с него го закарал до имота, който се намирал на ул. „•••“ № •• в с. П. обл. П., където се намирал гаражната постройка, описана по-горе. Там подс. А. П. с лопатата заровил тялото на Ф.П. в изкопания гроб. След това се прибрал вкъщи. Там той оставил лопатата и найлона, с който бил застлал товарното отделение на микробуса и влязъл в дома си. Няколко часа по-късно, малко след 15.00 ч. св. А. М. потърсила дъщеря си Ф.П., като набрала телефонния й номер. Последната обикновено се прибирала след приключване на работното й време, когато била първа смяна около 15.08ч. Св. А. М. не успяла да се свърже с дъщеря си, поради което се обадила на другата си дъщеря- св. С. М. и й съобщила, че Ф.П. не се е прибрала, въпреки че работната й смяна била приключила. Тогава св. С. М. споделила с майка си, че около 13, 00 ч. на 25.11.2022г. нейна позната – А.Д., която била колежка на Ф.П., й писала в социалната интернет мрежа „Ф.“, че последната не е отишла на работа. Роднините на Ф.П. се притеснили, че същата не се е прибрала в дома на майка си и че нямат връзка с нея. Поради това св. А. М. отишла в РУ – Р. при ОД МВР гр. П.. Там тя подала сигнал, че дъщеря й е напуснала къщата й в с. П. обл. П. в 05, 05 ч. на същия ден – 25.11.2022 г., за да отиде на работа, но не се е качила в автобуса, който трябвало да я транспортира до работното й място, не се е прибрала и че тя и роднините й нямат връзка с нея. Във връзка с този сигнал започнало издирване на Ф.П.. Около 18, 30 ч. на 25.11.2022 г. роднините на издирваната открили мобилния й телефон на мястото, където бил изхвърлен от подс. А. П.. Това станало възможно, тъй като макар и счупен, апаратът все още функционирал и издавал звуков сигнал, когато номерът му бил набиран от лицата, които търсили Ф.П.. Малко по-късно полицаите, които пристигнали на място, открили и раницата на Ф.П., която била изхвърлена от подс. П. в посочения кладенец. След откриването на тези вещи в РУ – Р., по случая е образувано настоящото досъдебно производство /провеждането на разследването по което, с постановление на Окръжна прокуратура гр.Пловдив от 28.11.2022 г. е било възложено на отдел „Криминална полиция“при ОД МВР – Пловдив / за престъпление по чл.115 от НК. На 26.11.2022 г. служители на РУ – Р. провели беседа с подс.А. П. във връзка с проверка на всички възможни версии, свързани с изчезването на Ф.П.. В хода на тази беседа подс. А. П. признал, че той лично е умъртвил съпругата си, като е използвал огнестрелно оръжие – пистолет. Описал подробно кога, къде и защо е решил да извърши деянието, а също така и механизма, по който го е реализирал. Обяснил, а впоследствие и показал на полицейските служители в кои имоти и постройки в с. П. обл. П., е скрил личните вещи на Ф.П., съответно къде е заровил тялото й. Посочил и местата, на които е скрил вещите, които използвал при извършването на деянието – маската, ръкавиците, пистолета. Впоследствие, от 25.11.2022 г. до 27.11.2022г. били извършени огледи на местопроизшествие, претърсвания на имотите и постройките, сградите и моторното превозно средство, при които са намерени и иззети като веществени доказателства дрехите, с които подс. А. П. е бил облечен по време на извършване на разследваното престъпление, ръкавиците, маската и оръжието, което е използвал, за да го реализира. Намерени са и са иззети личните вещи на Ф.П. – раницата й, мобилният й телефон, една от обувките й, с които е била обута, преди да бъде застреляна от съпруга си, личната й карта. Било намерено и тялото й, установено и превозното средство, с което е било транспортирано до мястото, където е било заровено и лопатата, с която е бил изкопан импровизираният гроб. В хода на разследването е изготвена тройна съдебномедицинска експертиза / л.4-л.6 от том III на делото/. В заключението й е посочено, че при извършената аутопсия на трупа на Ф.И.П. е установено едно огнестрелно, проникващо в черепната кухина, нараняване със засягане на черепната покривка, счупване на черепа, разкъсване на твърдата и меките мозъчни обвивки, с кръвоизлив под твърдата и под меките мозъчни обвивки, с кръв в мозъчните стомахчета и засягането на мозъчното вещество по хода на раневия канал на двете голямо мозъчни полусфери, охлузвания по главата и тялото /по челото, гръдния кош и корема/. Посочено е, че смъртта на Ф.И.П. е настъпила /причината за нея/ в резултат на причиненото огнестрелно нараняване, проникващо в черепната кухина, с притискане и разрушаване на мозъчното вещество по хода на раневия канал. Механизмът на възникване на огнестрелното нараняване е от действието на огнестрелно оръжие, снарядено с проектил. Дистанцията на изстрела е от упор, като посоката на раневия канал е отпред – назад, отляво надясно и отдолу- нагоре при анатомично положение на главата и тялото. Механизмът на причиняване на охлузванията, установени по трупа, е по действието на твърди, тъпи предмети. Посочено е, че е налице причинно- следствена връзка между наличното по трупа огнестрелно нараняване, проникващо в черепната кухина и настъпилата смърт на лицето Ф.П.. Смъртта при такъв тип увреждания настъпва мигновено без продължително усещане за болка или страдание, поради което тя не настъпва по особено мъчителен начин. Трупните изменения, преценени към момента на извършване на аутопсията, съобразени с условията на съхранение на трупа, отговарят на давност на смърт от порядъка на 2-3 денонощия. При извършването на аутопсията на височина 140 см. в тилно-основния дял на мозъка вдясно е установен проектил, който е иззет, а впоследствие и изследван при изготвяне на съдебно-балистичната експертиза. Изготвена е и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подс. А. П. /л.10-л.28 от том III на делото/. В заключението й е посочено следното: подс. А. А. П. не страда от психично заболяване и не се води на диспансерно наблюдение към Центъра за психично здраве – Пловдив. По време на инкриминираното деяние подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Могъл е да дава достоверни обяснения в хода на досъдебното и съдебното производство. В хипотезата на обясненията, дадени от подс. А. П., както и с оглед останалите доказателства по делото, включително като са били проследени неговите действия преди, по време и след извършеното, експертите са стигнали до извода, че действията му не са болестно мотивирани. Обратно – те са били осмислени, целенасочени и целесъобразни, резултат от оформени нагласи и потребности, които са осъзнати. Отношението на подс. А. П. към Ф.П. е било хладнокръвно, решително, оформено в стратегия с очакван, предвидим изход. В нито един момент не е подлежало на разколебаване. Обяснено е също така, че подс. А. П. се е отличава с емоционална, волева, поведенческа и личностна адаптивност в условията на ограничената си среда. Общо незрял на примитивен фон, с ограничени интереси. Склонен е към прояви на импулсивност, спонтанност, податливост към провокации, с кумулираща враждебност, лесна раздразнимост, което определя и леката степен на неустойчивост на когнитивното-поведенческото функциониране и затруднения в личния и поведенческия самоконтрол, който същевременно се старае да балансира, но чрез незрели защитни механизми на поведение. Формално демонстрира зачитане на авторитети и йерархична зависимост, по преценка и според представите на изградената морално-етична просоциална ценностна система. Отличава се с настойчивост и убеденост в постигането на поставени цели, с декларирана готовност да отстоява мнението, позицията и интересите си достатъчно категорично, в динамика и според възможностите и капацитета си на интелект и личност. Склонен е дълго да преживява минали събития, което нагнетява допълнително отрицателните емоции, а той е затруднен с качеството на рационално отреагиране, заради своята емоционална, личностна и поведенческа незрялост. Добре адаптиран в условията на средата, в която функционира. Самооценката му е завишена – далеч от обективната. Старае се да се представи в добра светлина /според представите му/, да се хареса на околните, да буди съчувствие и състрадание. Превалират социално желателни отговори. Към делото е приложена съдебномедицинска експертиза на живо лице –на подс. А. П. /л.33-л.34 от том III от делото/, извършена на 27.11.2022 г. В заключението й е посочено, че при прегледа на подс. А. П. са установени две линейни охлузвания по задната повърхност на гръдния му кош, в дясно. Механизмът на причиняването им е процес на действие на удар или притискане с/или върху твърд, тъп предмет и/или неговото тангенциално действие. Начинът на причинените увреждания е съвкупност от обстоятелствата на произшествието за причиняване на уврежданията, като са взети предвид както медицинските данни, така и тези, получени от останалите материали по делото. Експертът е посочил като възможен вариант травматичните увреждания да са получени така, както е отразено в предоставените материали по делото, а именно – при опит за посегателство върху Ф.П. на инкриминираната дата 25.11.2022 г. За нуждите на настоящото производство е изготвена и съдебномедицинска експертиза, при която са били изследвани дрехите, пластмасовата маска, ръкавиците, ботушите, с които е бил подс. А. П. по време на извършването на разследваното деяние, а също така и парчето прозрачен найлон, с което е бил застлано товарното отделение на превозното средство, с което той е транспортирал тялото на съпругата си, след като я умъртвил /л. 38-л.42 от том III от делото/. В заключението е посочено, че кръвната група на течната кръв, която е била взета от тялото на Ф.П., е В. По посочените вещи не е била открита човешка кръв. Изготвена е и съдебно-балистична експертиза, при която са били изследвани намерените и иззети пистолети и патрони /л.46- л.55 от том III от делото/. В заключението й е посочено, че пистолетът марка „Е.“ е модел „F.“, кал.•••• мм., със сериен № Е.•••••••, е стандартен, сигнално газов. Същият е технически изправен и годен да възпроизведе изстрел със стандартни газови и шумови пистолетни патрони, кал.•••• мм. Съгласно чл.4, ал.7 от ЗОБВВПИ, пистолетът не представлява огнестрелно оръжие. 10-те броя патрони, кал. •••• мм. са стандартни, шумови, пистолетни.Същите са били изправни и годни за ползване по предназначение. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗОБВВПИ, патроните представляват боеприпаси за сигнално-газово оръжие. Патронът кал..22 LR е стандартен, боен, малокалибрен. Същият е бил изправен и годен за ползване по предназначение. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ, патронът представлява боеприпас за огнестрелно оръжие. Патронът кал.7, 65х17 мм е стандартен, боен, пистолетен. Същият е бил изправен и годен по предназначение. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ патронът представлява боеприпас за огнестрелно оръжие. Пистолетът със сериен № ••••• е стандартен, боен, марка „М.“, кал.•••••• мм. Същият е технически неизправен /липсва изхвъргача/, но е годен да възпроизведе изстрел със стандартни пистолетни патрони кал.•••••• мм. Съгласно чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ, пистолетът представлява огнестрелно оръжие. 16-те броя патрони кал.•••••• мм, са стандартни, бойни, пистолетни. Същите са били изправни и годни за ползване по предназначение. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ, патроните представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия. Гилзата е част от стандартен, боен, пистолетен патрон, кал. •••••• мм.Същата е изстреляна с представения за изследване пистолет със сериен № ••••• е стандартен, боен, марка „М.“, кал.•••••• мм. Представеният за изследване куршум, поместен в пластмасов контейнер, с обозначение „А - 239/22 Ф.П.“ е изстрелян от представеният за изследване и описан по-горе пистолет със сериен № •••••, е стандартен, боен, марка „М.“, кал.•••••• мм. Изготвена е и химическа експертиза, от чието заключение е видно, че след последното почистване на пистолета със сериен № •••••, с него е бил възпроизвеждан изстрел. Такъв е бил възпроизвеждан и с пистолета „Е.“, след последното му почистване. В хода на разследването е изготвена и друга химическа експертиза, при която са били изследвани дрехите, с които подс. А. П. е бил облечен по време на извършване на деянието, ботушите, с които е бил обут, ръкавиците, маската и найлона, които е използвал тогава /л.63 от том III от делото/. В заключението е посочено, че по двете ръкавици и долните части на десните ръкави на якето и суитшъра са установени наличие на остатъци от барутни частици и бездимен барут. Не са установени такива по левите ръкави на якето и суитшъра, маската, панталона, ботушите и полиетилена /найлона/. В третата химическа експертиза, изготвена за нуждите на настоящото производство е посочено, че по предната лява част, по шева на качулката на якето, с което Ф.П. е била облечена непосредствено преди да бъде умъртвена, са установени остатъци от барутни частици и бездимен барут. Не са установени такива по останалите дрехи и по обувките й, с които е била облечена/обута, тогава /л.67 от том III от делото/. В хода на разследването е изследвана и кръвта на Ф.П., проба от която е била взета при извършената й аутопсия. В тази връзка е изготвена химическа експертиза. От заключението й е видно, че в кръвната проба не е установено наличие на алкохол /Л.70 от том III на делото/. Изготвена е и физикохимическа експертиза. В същата е посочено, че в пробата, иззета от лявата ръка на подс. А. П. не са били регистрирани капсулни микроследи. В пробата, иззета от дясната му ръка е регистрирана една капсулна микрочастица със състав: Pb /олово/, Sn /калий/, Sb /антимон/, Ba /барий/. От пробите, които са били иззети от веждите и от челото на подс. А. П. не са регистрирани капсулни микроследи /л.75 – л.76 от том III от делото/. Извършена е дактилоскопна експертиза, в чието заключение е посочено, че по мобилния телефон, който се ползвал от Ф.П., по калъфа за него и по личната й карта не са установени наличие на дактилостопни следи /л. 81-л.82 от том III от делото/. Описаната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото и писмените доказателствени средства – протоколите за оглед на местопроизшествие и фотоалбумите към тях, от протоколите за претърсване и изземване и фотоалбумите към тях, от протоколите за доброволно предаване, от приобщените по делото веществени доказателства, от заключенията на коментираните по-горе експертизи, които са изготвени с необходимия професионализъм, обективност и научна обоснованост от вещите лица, както и от гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите А. А. М., С. И. М., К. И. А., С. И. А., съответно майка, сестри и брат на пострадалата Ф.П., И.Д.Т. с когото е имала интимни отношения след напускането на съпруга си, М.Б. И., М.А. И., Р.Т.К. и Р.Б.С., нейни колеги във фирмата „•••“, П.Г.М., който е продал намерения от него пистолет на подс.П., частично от показанията на сина им св. Г. А. П., частично и от показанията на свидетелите И.П.И. и Н.А.А., роднини на подсъдимия А. П., които го характеризират положително като човек и като съпруг на Ф., както и частично от обясненията на подсъдимия А. А. П. от досъдебното производство, които въззивната инстанция приобщи към доказателствената съвкупност по делото чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 вр.ал.1 т.4 НПК, които заяви, че поддържа и се признава за виновен, като с тези обяснения отрича да е планирал и подготвял предварително убийството на своята съпруга. По делото като свидетел е разпитан и началникът на РУ- Р. Д. С., който е провел т.нар. оперативна беседа със задържания А. П. в сградата на управлението, по време на която е направил извънпроцесуални самопризнания за предумишленото убийство на съпругата си Ф.П. и след това е завел полицейските служители до гаража, където е заровил трупа в предварително изкопан гроб, а после и до местата, на които е скрил ръкавиците, маската и пистолета. После в домът му им показал дрехите, с които е бил облечен, ботушите, лопатата и найлонът, който е използвал в буса при транспортиране тялото на убитата. Освен информацията, придобита чрез извънпроцесуалната оперативна беседа, която не е годно и допустимо доказателствено средство, свидетелят С. действително има и непосредствени възприятия от местата и вещите, свързани с извършеното престъпление. След постановяване на присъдата обаче е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.118 ал.2 от НПК / ДВ, бр.18 от 2024 г./, съгласно която лицата, които са извършвали разузнавателни беседи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи не могат да имат качеството на свидетел. Съдът правилно е дал вяра на показанията на посочените свидетели, включително на майката, сестрите и брата на пострадалата Ф.П., които макар и да са нейни близки родственици обективно, непредубедено и без противоречия в показанията си, са разказали за отношенията между съпрузите А. П. и Ф.П. преди и след раздялата, за упражняваната от първия над жена му психическа и физическа принуда и тормоз, за това как я е дискриминирал и ограничавал в социалните й контакти, за причините поради които Ф.П. го е напуснала и заживяла първо при сестра си, а после в дома на майка си, както и за действията на подсъдимия П. след раздялата и оказваният от него натиск, включително и чрез използване на физическо насилие над нея /случаят на спирката /, за да я принуди да се върне при него и децата им, както и за това, че сутрин, когато е отивала на работа, някой я осветлявал с лазер с червена точка. Свидетелите правдиво са разказали за всички тези обстоятелства посочени по-горе, като в техните твърдения не проличава пристрастие или тенденциозност по отношение на подсъдимия П. да го обрисуват в негативна светлина като лош човек и съпруг, а обективно го характеризират като личност и поведение в семейството и спрямо съпругата си, като всичките им тези негативни впечатления и възприятия са своеобразна предистория на деянието и на практика са се потвърдили след разкриване на убийството и неговия извършител. С достоверност и обективност се отличават и показанията на свидетелите М.Б. И., М.А. И., Р.Т.К. и Р.Б.С., колеги на Ф.П. във фирмата „•••, които свидетелстват за това, че на 25.11.2022г. не е отишла на работа и сутринта я е нямало на спирката, откъдето ги откарва автобуса, а св. Р.Б.С. е разказала за случая пред спирката на фирмата, когато подсъдимият, след слизането на Ф.П. от автобуса се запътил към нея и я хванал за врата като я дърпал към спряла наблизо кола, а тя се съпротивлявала и викала“ Пусни ме, не ме дърпай, не искам да идвам“, което провокирало свидетелката и синът й да се намесят и освободят П. от хватката на мъжа. Показанията на тази свидетелка подкрепя заявеното от майката, сестрите и брата на пострадалата за упражняваното върху нея насилие от страна на съпруга й А. П.. Вяра следва да се даде и на показанията на св.П.М., който е продал на подс.П. огнестрелното оръжие и боеприпасите за него- освен, че са депозирани добросъвестно и достоверно, те се потвърждават от тези веществени доказателства, намерени и иззети след разкриване на убийството. От значение за пълното и вярно установяване на фактите по делото относно поведението и държането на подс. П. спрямо съпругата му Ф.П. са и показанията на св.И.Т., с когото е имала връзка след раздялата с мъжа си. Тя му е споделяла, че мъжът й много я ревнувал, не й позволявал да излиза никъде и на няколко пъти й посягал като я удрял с шамари. Докато били заедно подс. П. постоянно й звънял и пишел съобщения да се върне при нея и живеят заедно, но тя не искала. За тази цел „използвал“ и децата им, които настройвал против нея. Т. свидетелствува и за случая, разказан и от св.Р.С., когато я причакал след работа и заплашил с нож да се качи в неговата кола и да се приберат заедно, но Ф. се развикала и понеже имало много хора той си тръгнал. Действително в тази част показанията на св. И.Т. имат производен характер, но тези обстоятелства са верни, защото са му били съобщени от самата Ф.П., а освен това се установяват и от посочените по-горе свидетели- майката, сестрите и брата на пострадалата, както и от св. св.Р.С.. По-нататък Т. е разказал пред разследващия орган, че е написал съобщение на подс. П. да спре да тормози и заплашва Ф., а в отговор той му се обадил, като бил агресивен и го обиждал и заплашвал и според свидетелят бил “психически нестабилен“. След като П. научила за тези неща му се разсърдила и отношенията им приключили. Синът на подс. П. – непълнолетния Г. П. още на досъдебното производство е дал показания в защита на баща си и в ущърб на майка си Ф.П., която е охарактеризирал като недобра майка и съпруга, защото ги е изоставила. При преценката на показанията на този свидетел, който е и частен обвинител по делото, следва да се има предвид не само възрастта му, но и факта, че след раздялата на съпрузите, Г. П. е останал да живее при баща си и неговата баба, а понастоящем при вуйчо си Р.П. и жена му. Пред въззивната инстанция свидетелят Г. П. представи и молба, че баща му е добър човек, никога не е тормозил майка му, когато са живеели заедно и моли да се прояви към него снизхождение. Сестрата на този свидетел- св.С. П., която е малолетна също живее към момента при вуйчо й Р.П. и жена му, други данни в показанията й не се съдържат. От важно значение за изясняване на делото от фактическа страна и за разкриване на обективната истина по делото са и обясненията на подс. А. П. пред първоинстанциония съд и от досъдебното производство, които както се посочи, въззивната инстанция приобщи към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 вр.ал.1 т.4 от НПК, които той поддържа. Като цяло обясненията на подс.П. са искрени и обективни, признава за извършеното убийство и се разкайва за деянието си. Подс. П. обаче отрича да е подготвял предварително убийството на съпругата си и твърди, че решението за лишаването й от живот е взел една сутрин, когато го „налегнали лоши мисли“. След това отишъл да пресрещне Ф. на спирката, когато тръгва на работа, за да говори с нея да спре да ги „излага“. Пистолетът бил в него, в дясната ръка, като я видял я хванал с другата ръка, тя успяла да извика два пъти, след което стрелял в слепоочието й. За пистолета обяснява, че го бил закупил от св.П.М.- „П.“ от ромската махала в гр. Р. за самоотбрана, тъй като преди това бил получил заплахи от св.И.Т., че ще убие него и семейството му. Разказал е и за действията си след убийството, за укриването на трупа на съпругата си, счупването на телефона, хвърлянето на раницата и обувката в кладенеца, за скриването на пистолета и патроните и после, вече към 08.30ч. за транспортирането на трупа на Ф.П. с микробуса и заравянето му в гроб, който изкопал с въпросната лопата в бетонен гараж в пустеещ двор. Въззивната инстанция също счита, че в частта, с която подс. П. отрича да е планирал и организирал предварително убийството на съпругата си Ф.П., включително че е закупил пистолета с друга цел- за самозащита от заканите на св. И.Т., за които бил подал жалба в полицията в Б., обясненията му имат защитен характер и имат за цел да омаловажат тежестта на деянието като отпадне квалифициращият му елемент „предумисъл“. Като се остави настрана т.нар. оперативна или разузнавателна беседа, проведена с подсъдимия от св. Д.С., по делото има достатъчно веществени доказателства и снимков материал, включително обективни гласни доказателствени средства като показанията на св. А. М. и на св. С. М., на които Ф.П. споделила, че се страхува от това, че когато отива на работа някой я осветявал с лазер, който прави червена точка, които убедително говорят, че убийството е извършено предумишлено. По делото няма доказателствена информация, че подс. П. е бил заплашван с убийство от св. Т., за да закупи пистолет за самоотбрана, напротив св. Т., чиито показания бяха обсъдени по- горе и възприети от съда като обективни и правдиви, твърди точно обратното- че той е бил заплашван от подсъдимия. Освен че се е снабдил с оръжие, с което да изпълни намерението си и боеприпаси за него, подс. П. му е монтирал и лазерно фенерче като своеобразен мерник за успешна стрелба, с който няколко пъти я е осветявал. Останалите веществени доказателства- дрехите, с които е бил облечен подс.П. по време на убийството, ботушите, всички черни на цвят, пластмасовата маска под формата на череп, ръкавиците, снимките на изкопания гроб, както и последващите му действия по укриване на трупа и прикриване на извършеното - в достатъчна степен опровергават версията на подсъдимия, че не е планирал, подготвил и организирал предварително покушението над своята съпруга, а е действал спонтанно, на момента под въздействието на насъбралите се в него отрицателни чувства и емоции към нея, когато я видял да идва на спирката. Ето защо относно тези твърдения обясненията на подс.П. не следва да се разглеждат като доказателствен източник, а като израз на защита против по- тежко наказуемия състав за предумишлено убийство. Въз основа на изложените фактически обстоятелства въззивната инстанция също приема, че от обективна и субективна страна подс. А. П. е извършил престъпление по чл.116 ал.1 т.9 вр.чл.115 НК и по чл.339 ал.1 НК. Спорният въпрос по делото е дали убийството е извършено предумишлено в какъвто смисъл е повдигнато обвинение или е по основния състав на чл.115 НК както обяснява подсъдимият и в каквато насока са възраженията на защитата му. В това отношение първоинстанционният съд е изложил убедителни, законосъобразни и обосновани съждения, подкрепени и от практиката на ВКС за предумишленото убийство, които настоящата инстанция изцяло споделя като правилни и доказателствено обезпечени. Съгласно правната теория и константната съдебна практика- ППВС №2 от 16.ХІІ.1957г., изм. и доп. С ТП № 7 от 6.VІІ.1987г., т.18, Р-309-70-І, Р- 676-71- І, Р-43-72-ІІ, Р 472-78-ІІ, Р- 802-91-І, Р-13-2015-І и други, убийството е предумишлено, когато деецът го е извършил по предварително решение, взето при сравнително спокойно и хладнокръвно състояние след обсъждане на мотивите за и против извършването му. За предумисъла може да се съди от изработения план за извършване на убийството, взетите предварителни мерки за укриване на същото, устроена засада, предварителен избор на мястото, където да се причака жертвата, разузнаване на пътя за движението на жертвата, продължителност на времето от възникване на намерението за извършване на убийството до неговото реализиране и др. В Р-26-82-ІІ е посочено, че предумишленото убийство се отличава от умишленото по начина на формиране на умисъла и от състоянието на дееца в момента, в който се взема решението за убийството. Две са съществените обстоятелства, които характеризират предумисъла: а) това, че решението се взема предварително, и б ) че това става в сравнително спокойно и хладнокръвно състояние след обсъждане на въпросите за и против извършване на убийството. Указания за наличието на предумисъл са извършените от дееца подготвителни действия и начинът на изпълнението, свързан с изработване на план за извършване на убийството, избор на мястото, където ще може да се осъществи същото, набавянето на необходимите оръдия и други средства и др. Също така в Р- 472-78- ІІ е прието, че предумисълът се характеризира както с обмисляне и вземане на решението за убийството в относително спокойно и хладнокръвно състояние, така и с известна отдалеченост по време между двата момента – момента на вземане на решението и този на привеждане на същото в изпълнение като въпросът за продължителността на периода от време между момента на вземане на решението за убийството и момента на привеждане на същото в изпълнение е фактически въпрос. Приетата и описана по-горе фактическа обстановка, включително действията на подс. А. П. преди, по време и след деянието, според съда покрива изцяло всички изискуеми от закона и обсъдени в съдебната практика елементи, за да се характеризира извършеното от него убийство като предумишлено. Във връзка с това обосновано първоинстанционният съд е приел, че анализът на цялостното поведение на подсъдимия П. при осъществяване на инкриминираното деяние налага извода, че действията му са били обмислени, осъзнати и целенасочени, като разкриват старателно подготвен план и стратегия за извършване на убийството на Ф.П.. Както стана ясно подс.П. се е терзаел от мисълта и не можел да се примири, че съпругата му го е напуснала и след раздялата им „ходи“ с други мъже, преди и след това постоянно я е ревнувал и дискриминирал, не приемал отказа й да се върне при него и децата им въпреки настояванията и заплахите му, поради което обмислил и решил да й „отмъсти“ като я лиши от живот. Без да се преповтарят установените по делото факти, в тази насока следва да се отрази, че на първо място подсъдимият набавил средството за осъществяване на намерението си- закупил въпросния пистолет и боеприпаси за него. Освен това прикрепил към пистолета лазер като мерник, за да може по-добре да се прицелва. На следващо място по делото е безспорно установено, че подсъдимият П. е следял съпругата си, причаквал я на работното й място, предварително бил разучил маршрута й, както и времето, когато тя отива на работа. Той е причакал съпругата си в 05.00 ч. сутринта на безлюдно място, въоръжен с огнестрелното оръжие, дегизиран с черни дрехи и ботуши, с маска и ръкавици, за да не бъде разпознат, след което хладнокръвно и без колебание я застрелял от упор в слепоочието й. В това отношение е показателно обсъденото по-горе заключение на комплексната СППЕ, че действията на подсъдимия П. са били осмислени, целенасочени и целесъобразни, резултат от оформени нагласи и потребности, които са осъзнати. Отношението на подс. А. П. към Ф.П. е било хладнокръвно, решително, оформено в стратегия с очакван, предвидим изход и в нито един момент не е подлежало на разколебаване. Поведението на подсъдимия П. след извършване на деянието също води до извода, че убийството е предварително планирано от него. Подсъдимият положил максимални усилия да прикрие извършеното убийство с активни, добре обмислени и целенасочени действията- счупил и захвърлил мобилния телефон на жена си / но не както трябва и една от причините да бъде разобличен е звънът на телефона при издирването на Ф.П. /, изхвърлил раницата и дясната й обувка в кладенец, скрил пистолета и патроните, а ръкавиците и маската изхвърлил на различни места, укрил старателно трупа й във високите треви и бурени, а малко по-късно го превозил в буса си и го заровил в гроб, който изкопал в бетонната гаражна клетка в предварително огледания пустеещ двор в селото. От субективна страна подс.А. П. е извършил убийството с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици, още повече че е действал с предумисъл и пряко е целял настъпването на престъпния резултат – смъртта на съпругата му Ф.П.. Събраните по делото доказателства обосновават извода, че в съзнанието на подсъдимия е имало оформени представи относно това, че чрез действията си лишава от живот съпругата си – Ф.П., като е извършил убийството след хладнокръвно и спокойно обмисляне на начина и средствата за осъществяването му, както и за укриване на следите от престъплението. Престъплението по чл.339 ал.1 НК подс. П. също е извършил с пряк умисъл- с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият няма надлежно разрешение за притежаване и носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси, но въпреки това - за да осъществи намерението си по чл.116 ал.1 т.9 НК- се е снабдил с незаконен пистолет и патрони чрез закупуването им и ги е държал с ясното съзнание, че няма право за това. За извършеното от подс. А. П. престъпление по чл.116 ал.1 т.9 НК съдът му е наложил наказание в размер на шестнадесет години лишаване от свобода при условията на чл.54 НК. И според въззивната инстанция тази е най- подходящата по вид санкция измежду алтернативно предвидените в нормата на чл.116, ал.1, т.9 НК лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна с оглед и на правилото на чл.57 ал.1 НК. Извършеното от подс.П. убийство действително е с много висока степен на обществена опасност, но не е изключително тежко, за да се наложи претендираното от частните обвинители наказание доживотен затвор съгласно разпоредбата на чл.38а ал.2 НК. В съдебната практика е прието, напр. Р-267-83, ІІ, че престъплението е изключително тежко, когато съдържа всички признаци на престъпния състав и разкрива особено висока степен на обществена опасност, надхвърляща значително тази на обикновените случаи на същото престъпление. В Р-24-2022-І е посочено, че въпросът кога едно престъпление е изключително тежко е въпрос на конкретна преценка на фактите, като следва да се съблюдава не само степента на опасност и броя на отегчаващите отговорността обстоятелства, но и отсъствието на балансиращи отговорността смекчаващи обстоятелства. Във всеки случай, съпоставянето на двете категории обстоятелства следва да установи категоричен извод за нетипичност, извънмерност, надхвърляне на параметрите на обичайния случай на съответното престъпление, в санкцията на чийто престъпен състав е предвидена възможността за налагане на наказанието "доживотен затвор" в една от двете му разновидности. Следователно, когато съдът реши да наложи на дееца наказание "доживотен затвор" (с или без замяна), той е задължен не само да се позове на тежестта на престъплението, но и да посочи точно кои белези го отличават от обичайния случай на престъплението от същия вид. Очевидно конкретиката на настоящия казус не позволява да се направи подобен извод и съдът правилно е съпоставил смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия П. обстоятелства, за да прецени степента на обществената опасност на престъплението в конкретния случай и на неговият извършител. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се разглеждат чистото съдебно минало на подсъдимия А. П., трудовата му ангажираност, грижите за двете деца, частичното признание на вината и изразено съжаление за извършеното, оказаното съдействие на органите на досъдебното производство за разкриване на престъплението. Тези обстоятелства в своята съвкупност обаче не са нито многобройни, нито изключителни по смисъла на чл.55 ал.1 НК, за да се счита, че и най-лекото предвидено от закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко, за да се определи под минималния предвиден от закона размер. Същевременно като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се приемат, че убитата е майка на децата на подсъдимия и негова съпруга, както и мотивите за извършване на престъплението- от ревност и свързаната с нея личностовата непримиримост на подс. П. от раздялата им и отказа на пострадалата да се върне при него. От друга страна действително предумисъла е квалифициращо деянието обстоятелство, но според въззивната инстанция начинът на извършване на убийството, неговата подготовка и организиране, всичките взети мерки деецът да остане неразкрит и се прикрие по един доста старателно обмислен и изпълнен план извършеното убийство, хладнокръвието и непоколебимостта на подс. П. при изпълнение на намисленото намерение, са все обстоятелства, които в конкретния случай завишават степента на обществена опасност на процесното предумишлено убийство и освен това са проекция на личността на неговия извършител. Ето защо настоящият съд счита, че за да се обезпечи в максимална степен справедливостта на наказанието и се изпълнят в пълнота целите по чл.36 от НК, наказанието на подс. П. следва да се увеличи на осемнадесет години лишаване от свобода, на практика при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината му обстоятелства. Относно престъплението по чл.339, ал.1 от НК съдът е определил на подс. П. наказание в размер на три години лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК, което освен, че не са атакува от страните, е законосъобразно по вид и размер и съответно на задачите по чл.36 от НК. Предвид на изложените съображения постановената присъда следва да се измени като се увеличи наказанието на подс.А. П. в указаната насока, съответно се коригира и относно приложението на чл.23 ал.1 НК като на подс.П. се наложи едно общо най-тежко наказание в размер на осемнадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при правилно определения от първия съд строг режим на основание чл.57, ал. 1, т. 2 б. „а“ от ЗИНЗС. На основание чл.59, ал.1, т.1, предл.1 от НК съдът е приспаднал от размера на наказанието времето, през което подсъдимият А. А. П. е бил задържан под стража, считано от 27.11.2022 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода. На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия А. А. П. са били възложени направените по делото разноски. Съдът не се е произнесъл какво да стане с веществените доказателства по делото като е указал, че това ще стане по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК. Предвид на изложените съображения и на основание чл.337 ал.2 т.1 НПК, ПАС