Решение № 1996 от 20.11.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 43/2024 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/ във връзка с чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ /Закон за отговорността на държавата и общините за вреди/. Образувано е по И. М. /ИМ/ предявена от М. Г. К. – П. от [населено място], чрез пълномощник - съпруг Л. П. П., против О. О. за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и имуществени вреди в размер на 10 000 лв. за периода от 13.02.2018г. до окончателното приключване на проблема. Производството е трето по ред, след като с Решение № 11612/14.12.2022 г. по адм. д. № 4101/2022г. на ВАС е отменено Решение № 43/07.02.2022г. на АдмС – Враца, по исково адм. дело № 513/2020 г. и делото е върнато на друг състав на АдмС - Враца за ново разглеждане с указания по прилагането на закона. При новото разглеждане съдът се е произнесъл с Решение № 129/09.05.2023 г. по адм. дело № 755/2023 г., което е обезсилено с Решение № 499/16.01.2024г. по адм. дело № 7060/2023г. на ВАС, с указания първоинстанционният съд да се произнесе по иск с правно основание по чл. 2в от ЗОДОВ, като след приключване на фазата по събиране на доказателствата, в съдебния акт да бъдат обсъдени всички относими данни, обстоятелства и доказателства във връзка с основателността му. В исковата молба се посочва, че нанесените вреди са вследствие на незаконосъобразни действия извършени от страна на служители на общинската администрация, отговаряща за съхранение и поддържане на информацията, съхранявана в служба ГРАО. Твърди се, че без наличието на съдебен акт и заявление или каквото и да е друго волеизявление на 13.02.2018 г. е направена корекция на името на М. Г. К.-П., което своеволно и без основание е променено на М. Г. П.. За промяната не е уведомена официално и разбрала за нея след кражба на документите ѝ в края на м.02.2019 г. в Брюксел, Белгия и невъзможността да бъдат издадени нови документи /лична карта и задграничен паспорт/, като издаването на нови лични документи ще е възможно след установяване на причината за извършената промяна. Посочва се, че в удостоверението за граждански брак е с името М. Г. К.-П., с това име е получила и диплома за висше образование и е записана като майка на децата. Посочват се обстоятелства във вр. с промяната на името, както и че промяната е извършена в нарушение на чл.27 от Закон за гражданската регистрация, нарушение на §2, ал.1 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация. Твърди се, че е налице доказана преднамереност, нерегламентирана намеса в лични данни и умисъл за престъпление с лични данни. Налице е нарушение на чл.3 КРБ, ГПК-чл.4, ЗНА- чл.9 и нарушение на КЗПЧОС. Смяната на името след 40г. без нейното и на съпруга й съгласие е груба злоупотреба със служебно положение. Също така се посочва, че вследствие на смяната на името са причинени вреди от ЧСИ /Т.М./ на 08.12.2017г. и на 27.09.2019г. от друг ЧСИ /М.Ц./. В допълнителна писмена молба е уточнено, че в ИМ подробно е обяснено в какво се състоят нанесените вреди от Община Оряхово, като е сменена фамилията й без никакво правно основание от служител на ответника. Вредоносния резултат от това действие се изразява в невъзможност вече две години ищцата да се снабди с лични документи/лична карта и международен паспорт/, като по този начин е лишена от право на нормално и свободно придвижване, нормален достъп до здравеопазване, нормално ползване на документи, живот под голям стрес и несигурност, отключващи и в състояние да отключат всевъзможни здравословни проблеми. Подложена е на стрес от водене на съдебен процес за възстановяване на име. Бездействието на ръководството на общинската администрация се изразява в липсата на контрол на подобни безотговорни служители, на следеното на тяхната компетентност, както и за повишаване на знанията, касаещи правилното прилагане на закона. Пример за материална щета се посочва отварянето на сейф в банка без присъствие на упълномощен представител на 19.12.2019г. и на проведен публичен търг на 13.02.2020 г., като се описват действията. Доколкото с исковата молба ищцата посочва като правно основание чл. 2в от ЗОДОВ, но при излагане на фактите в нея и последващата молба от 29.10.2020г. не обвързва твърденията си с нарушение на правото на Европейския съюз, а това прави с касационната жалба до ВАС. С разпореждане [номер] от 09.02.2024 г., съдът е дал указание в допълнителна молба, ищцата да посочи нарушената/нарушените норма/норми от правото на Е. и в какво се изразява нарушението на същата/същите, както и да изложи конкретни твърдения за връзката между претърпените имуществени и неимуществени вреди и същественото нарушение на норма/норми от правото на Е.. В изпълнение на цитираното Разпореждане, с писмена молба вх. № 733/06.03.2024г., процесуалния си представител на ищцата уточнява, че с извършените действия са нарушени следните норми на правото на Европейския съюз (Е.), а също и на международното право: Съгласно законодателството на Е., защитата на данните е призната като отделно фундаментално право. То е утвърдено в чл.16 от ДФЕС, както и в Член 8 от Хартата на основните права на Е.. Съгласно член 8 от ЕКПЧ, правото на лицето на защита по отношение на обработването на лични данни е част от правото на зачитане на личния и семейния живот, дома и кореспонденция. В с.з. и допълнително представена по делото писмена защита, процесуалния представител на ищцата Л. П. поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени от съда. Ответникът, О. О. в с.з. се представлява от юрисконсулт М. Ц., която намира предявените искове за имуществени и неимуществени вреди за недоказани и неоснователни и моли да бъдат отхвърлени от съда. Подробни съображения за това са изложени в представени по делото писмени бележки. Представителят на Окръжна прокуратура Враца, дава заключение за частична основателност на иска за неимуществени вреди, който намира, че следва да се уважи за сумата от 10 000 лева, а искът за имуществени вреди намира за неоснователен и недоказан. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните приема за установено от фактическа страна следното: По делото от страна на ищеца и ответника са представени писмени доказателства, както при първото и второто разглеждане на делото, така и в настоящото производство. Гласни доказателства са събрани при първото и настоящото разглеждане на делото. От приложено Удостоверение за граждански брак, издадено от ОбНС –Оряхово на 08.11.1980г. е видно, че след брака съпругата се именува М. Г. К.-П.. В представено извлечение от Акт за граждански брак № 0054/1980г. издадено на 14.10.2014г. е посочено, че фамилното име след брака на ищцата е „К.“. От извлечение от актовата книга на ответника за сключен граждански брак - Акт за граждански брак №54/1980 г. е видно, че ищцата след брака ще носи фамилното име „П.“. От приложено по делото ксерокопие на лична карта е видно, че фамилното име е М. Г. К.-П., като с тази фамилия фигурира и в издадено свидетелство за съдимост от 25.11.2019г. на СРС. В представено по делото удостоверение за настоящ адрес от 31.12.2019г., както и в удостоверение за наследници от 30.05.2018г. ищцата фигурира с името М. Г. П.. Представено е и писмо изх.№ АО-94-90/1/21.02.2020г. на О. О. до Л. П. във вр. с промяната на името на лицето по подадено от него заявление от 21.01.2020г., в което са изложени обстоятелства по извършената промяна; Изготвен е и доклад от гл. спец. ЕСГРАОН-М. К. при О. О. изх.№ 22-00-10/27.01.2020г. във вр. с подаденото заявление. Приложена е и справка отговор от посолството на РБ в Кралство Белгия изх.№ Ко КО-32-312/12.12.2019г. във вр. с подадено заявление за издаване на нови документи на лицето М. К.-П.. Налице е и писмо от Гл. секретар на МРРБ до Л. П. от 14.01.20г. относно промяна на фамилното име на съпругата му във вр. с подаден сигнал /приложен/, в което са посочени установените обстоятелства при извършената проверка на сигнала. Приложени са от страна на ищцата и два броя заявления от 24.09.2019г. до ЧСИ и Изп. директор на У. Б. АД, както и писмо-отговор във вр. със заявлението. Приложено е и постановление за възлагане на недвижим имот от 16.03.2020г. на ЧСИ, ведно със съобщение до ищцата изх. № 5615/18.03.2020 г., получено от Л. П. на 5.06.2020г. При второто разглеждане на делото от О. О. е представена справка, относно извършеното вписване в електронния регистър на фамилното име на лицето „П.“, от която се установява, че лицето по гражданско състояние в О. О. е извършило въвеждането, съгласно съставен Годишен план на Териториално звено ГРАО-Враца за работа с период на изпълнение от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. въвеждане на атовете за брак в НРГС в НБД за годините 1980-1985 г. вкл. на липсващи актове за раждане, брак и смърт. Направена е справка в актовата книга за сключените граждански бракове през 1980 г. и по конкретно Акт за сключен граждански брак № 54 от 08.11.1980 г. Данните от физическия хартиен носител на този акт са отразени в ЕЛРК, по арг. на чл. 57 и чл. 72 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функционирането на Единната система за гражданска регистрация. Това действие е довело до промяна на фамилното име на лицето „К.“ на „П.“. Тези годишни планове се изготвят от Т. Г. и се получават в общината в началото на всяка календарна година до пълната дигитализация, за да се осигури точност, пълнота и взаимосвързаност на данните в Регистъра на населението. Всички действия по актуализация на регистрите се контролира от Т. Г.-Враца съгласно Наредба №РД-02-20-9 от 21.05.2012г. В удостоверението за настоящ адрес и удостоверението за наследници името М. Г. П. е вписано от лицето по гражданско състояние, като данните са взети от НБД “Население“. Тези удостоверения не са издадени от Община Оряхово, а от С. О. – Район „Красно село“ и Район „Надежда“. При първото разглеждане на делото е разпитан свидетелят д-р И. В. от показанията на който се установява, че познава М. К. -П. от 2005 г., консултирал я по въпроси свързани с нейното здраве. И в един момент е имала проблеми относно една нервност, раздразнителност и т.н. Става въпрос за така наречения синдром на един стрес, който е изживяла. След 2015г. когато е извън България е говорил с нея по телефона и е имала оплакване от страна на нервната система, като пояснява как основателния страх се отразява на здравния статус на лицето и по какъв начин. В настоящото производство по искане на процесуалния представител на ищцата е разпитана свидетелката В. Н. М., която като служител в О. О. до 31.12.2019 г. е работила по хартиените и електронните еквиваленти на Национална база данни. След срив в системата някои от нещата не се съхранявали в записите на гражданите, поради което получили инструкция от висшестоящите органи, да отварят актовете по гражданско състояние, раждане и смърт и да уеднаквяват записите в ел. носител с хартиения носител, като Книгата за браковете сключени през 1980 година е попаднала при нея и тя е извършила промяната в имената на ищцата. В показанията си свидетелката посочва, че официален документ е Акта за сключен граждански брак, той е изготвен въз основа на подадени заявления и декларации от желаещите да сключат граждански брак и се подписва от тях, двамата свидетели и длъжностното лице. През 2018г. в цялата страна се извършвали действия по уеднаквяваха и актуализация на записите на гражданите в НБД. Направило и е впечатление, че в базата данни са четири имена, потърсила е в „архив“ дали има решение на съда, но не е намерила и се е придържала към акта за граждански брак, като за извършените промени не е имала задължение да уведомява лицето, че са му променени имената. При така установената фактическа обстановка съдът намира предявените претенции за допустими, но неоснователни по следните съображения: В конкретния случай, видно от съдържанието на исковата молба и уточнението ѝ в настоящото производство е предявен иск за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия на служители на общинската администрация на О. О. във връзка с извършена корекция в електронния регистър на Община Оряхово - промяна на фамилното име на 13.02.2018г. на ищцата М. Г. К.-П. на М. Г. П.. Действието е фактическо, извършено е от служител на О. О. и за това не се спори. Спорът е, с извършената корекцията и в резултат на въведената промяна, има ли нарушена правна норма на правото на Е., която да предоставя права и причинени ли са вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Според чл. 203, ал. 3 от АПК държавата отговаря за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз. От своя страна разпоредба на чл.2в ЗОДОВ урежда ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (Е.). Съгласно чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове по реда на АПК за вреди по чл.1, ал.1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Фактическият състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ включва: 1. нарушена правна норма на правото на Европейския съюз, която да предоставя права на частноправните субекти; 2. нарушението да е достатъчно съществено и 3. да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда. В този смисъл е трайната практика на СЕС /Решение от 19 ноември 1991 г. по дело Francovich и др., съединени дела C-6/90 и C-9/90 на СЕС, Решение от 25 ноември 2010 г. по дело Fus, C-429/09, Решение от 9 декември 2010 г. по дело Combinatie Spijker Infrabouw-De Jonge Konstruktie и др., C-568/08, Решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C-420/11 /, както и Решение на Съда (голям състав) от 26 януари 2010 г. по дело C-118/08, т. 29 и т. 30 от решението. В настоящото производство за ангажиране отговорността на ответника, на доказване подлежат горните предпоставки, всички твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване се носи от ищцата, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер. Условията следва да са налице кумулативно, липсата на което и да е от тях води до отпадане отговорността на ответника. Т. е. отговорността на държавата се реализира при доказано достатъчно съществено нарушение на право на ищцата, произтичащо директно от правна норма на Съюза, на което нарушение се твърди, че се дължи вредата. При липса дори само на един от елементите на фактическия състав, отговорността на ответника за обезвреда не може да бъде реализирана. В случая при анализа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, съобразени с правилата за разпределение на доказателствената тежест, не се констатира съществено нарушение на правни норми от правото на Е., които да предоставят права на частноправните субекти. Посочените разпоредби на чл.16 от ДФЕС и чл.8 от Хартата на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/ закрепват правото на всеки на защита на личните му данни, както и че тези данни трябва да бъдат обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието на заинтересованото лице или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. Видно е, че цитираните разпоредби са общи и не съдържат конкретно правило, което може да се приеме за нарушено, при това съществено от ответника. Правилата по отношение на защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни, както и правилата по отношение на свободното движение на лични данни са детайлно уредени в издадения въз основа на цитираните по-горе разпоредби, Регламент (Е.) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година (Общ регламент относно защитата на данните), с който се отменя Директива 95/46/ЕО. Съгласно чл. 6, пар. 1 от Регламента обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: a) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете. Видно от цитираната регламентация съгласието (уредено в чл. 6, nap. 1, б. „а“) е само едно от възможните условия, а не универсално основание и задължителна предпоставка за законосъобразност на обработването. Когато личните данни се обработват в изпълнение на законово задължение (съгласно чл. 6, пap. 1, б. „в“), както и когато обработването е във връзка с упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора (чл. 6, пap. 1, б. „д“), не се изисква съгласието на субекта на данните. Съгласно чл.6, пар.3 от Регламента, основанието за обработването, посочено в параграф 1, букви в) и д), е установено от: a) правото на Съюза или б)правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора. В случая обработването на личните данни на ищцата е извършено от О. О. в качеството на публичен орган, а ЗГР като част от правото на държавата членка изрично възлага определени правомощия на общинската администрация, поради което за законосъобразното обработване на личните ѝ данни не е било необходимо, още по-малко задължително нейното съгласие. Съгласно чл.19 от цитирания Регламент, администраторът задължително съобщава на субекта на данните за извършената корекция, единствено в случаите по член 16, член 17, параграф 1 и член 18, т.е. когато коригирането е поискано от последния, но няма такова задължение, когато коригирането е извършено в изпълнение на законово задължение и във връзка с упражняването на официалните му правомощия. Същевременно и за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата на извършената корекция – 13.02.2018 г. в българското законодателство също не е имало действаща правна норма, която да вменява задължения на ответника, да уведомява лицето за извършената корекция в данните. Съгласно действащата към този момент редакция на чл. 77 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, във всички случаи, когато се установи, че данните в електронен личен регистрационен картон са непълни и/или неточни, отговорното длъжностно лице по тази Наредба незабавно предприема действия за тяхната актуализация. Т. задължение се въвежда с новата редакция (ДВ, бр. 68 от 2021 г., в сила от 17.08.2021 г.), съгласно която при неточни данни, като име, дата и място на раждане и пол длъжностното лице от общинската администрация уведомява лицето за необходимостта и причината, поради която данните му трябва да бъдат променени. Актуализацията на данните се извършва след уведомяване на лицето или законните му представители. В тази връзка всички доводи на ищцата за противното са неоснователни, като некореспондиращи с релевантната правна уредба. Останаха недоказани и твърденията на ищцата за нарушение на чл.39, 41, 45 и 47 от ХОПЕС, като посочването им в уточнителната молба, не води автоматично до извода, че е налице нарушение на правото на Е.. Не става ясно по какъв начин е нарушено правото на ищцата, засягащите я въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок или правото на достъп до документите, които се отнасят до нея. Разпоредбата на чл.47 ХОПЕС най-общо прокламира правото на ефективно средство на правна защита пред съд и право на справедливо и публично гледане на делата в разумен срок от независим и безпристрастен съд. Правораздавателната дейност на съдилищата е дейност в обществен интерес, затова и всеки съдебен процес следва да бъде справедлив. Следва, обаче, да се отбележи, че принципът за отговорността на държавата, присъщ на правовия ред на Е., изисква обезщетение при нарушено право на защита на участниците в процеса, каквито данни по делото няма. С Решение от 04.03.2022г. по гр. дело № 20212120108443 по описа на Районен съд – Бургас е допусната исканата от ищцата промяна на името на основание чл.19, ал.1 от ЗГР, както и не е нарушено правото ѝ да предяви иск за обезщетение с правно основание по чл. 2в от ЗОДОВ в настоящото производство. Дори да се приеме, че е налице някакво нарушение на съюзна правна норма, която предоставя права на частноправните субекти, то не са налице втората и третата предпоставка за реализиране на отговорността на държавата с правно основание по чл. 2в от ЗООВ. Второто условие - достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза според практиката на СЕС е установено, когато е налице явно и значително неспазване от държавата членка на ограниченията, които са наложени на нейното право на преценка, като факторите, които трябва да се вземат под внимание в това отношение са по-конкретно степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на националните власти. Преценката за това дали допуснатото нарушение е достатъчно съществено, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и претърпените от частноправните субекти вреди, е на националните юрисдикции съгласно дадените от СЕС насоки (решение от 14 март 2013 г. по дело Jutta Leth, т. 43, решение от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, C-446/04, т. 210). Без да поставя под съмнение обстоятелството, че промяната на фамилното име на ищцата е породило в нея негативни емоции и преживявания, настоящият съдебен състав намира за недоказани твърдените от нея имуществени вреди под формата на претърпени загуби или пропуснати ползи, нито се установяват, още по-малко с убедителни доказателства неимуществени такива. Доколкото претърпяната загуба има реално цифрово финансово изражение, установимо със съответните доказателства, то в съдебната практика и правната доктрина, пропуснатата полза се определя като неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което би настъпило, ако не е било осуетено от поведението на друго лице. За да бъде присъдено обезщетение за пропуснати ползи, безспорно следва да е доказано тяхното настъпване. В Тълкувателно решение № 3/12.2012 по т.д. № 3/2012 год. на ОСГТК на ВКС, макар постановено по въпроса за приложимостта на чл.82 от ЗЗД в хипотезата на предявен иск за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, е даден и принципен отговор на въпроса за пропуснатите ползи. В него изрично е посочено, че установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото към момента на неизпълнението. Тъй като пропусната полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на това увеличаване. Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайно развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна. В тази връзка изложените доводи от ищцата за претърпени материални вреди във вр. с проведен публичен търг на 13.02.2020г., за което е приложено съобщение по изп. дело № 20168400400707 на ЧСИ–М. Ц., рег.№ 840 и постановление за възлагане на недвижим имот от 16.03.2020г. са неоснователни. Видно от приложената към съобщението разписка същото е получено от съпруга Л. П. на дата 05.06.2020г., надлежно упълномощен за това. По делото липсват доказателства и твърдения действията на ЧСИ да са обжалвани от пълномощника, който е получил съобщението, поради което твърденията на ищцата, че е било възпрепятствано правото й на защита и на осигуряване на неин представител при извършените действия от ЧСИ и причинени имуществени вреди са неоснователни. Не се доказа, че тези вреди са причинени именно поради промяната на фамилното име на лицето. Не се споделят и изложените доводи за понесени материални щети на 08.12.2017г. от ЧСИ, който е наложил запор върху банковите сметки притежавани от ищцата, в това число и на банкова касета, наета в банковия трезор на „Уникредит Булбанк“ АД. Следва да се посочи, че така извършените действия от ЧСИ предхождат датата на извършената промяна на фамилното име на ищцата от служител на ответника и твърдените имуществени вреди в тази насока не са в причинно следствена връзка с извършената корекция. Доводите на ищцата по отношение на причинените материални щети във вр. с отваряне на банков сейф на дата 19.12.2019г. също не са доказани. Не са представени доказателства за нанесена вреда на лицето, както и за наличие на причинно следствена връзка с това действие и извършената корекция на фамилното име на лицето от ответника в ел.регистър. Възраженията относно невъзможността на лицето да се снабди с лични документи /лична карта и международен паспорт/, като по този начин е било лишено от право на свободно и нормално придвижване, достъп до здравеопазване и т.н. също не бяха доказани в производството по делото от страна на ищцата. В тази насока следва да се посочи обстоятелството, че с приложено писмо от 09.11.2021г. на ГД “ГРАО“ към МРРБ се информира ищцата, че за доказване на две или повече фамилни имена на едно и също лице се издава удостоверение за идентичност на лице с различни имена. Обществените отношения, свързани с издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, видовете удостоверения и техните образци се уреждат с Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, чиито чл.2 определя компетентността на кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската администрация. Съгласно чл.18 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за доказване, че две или повече собствени и/или бащини и/или фамилни имена са на едно и също лице, се издава Удостоверение за идентичност на лице с различни имена по образец съгласно приложение №9. Длъжностното лице, след проверка в регистъра на населението и при необходимост в регистрите на актовете за гражданско състояние, вписва в удостоверението установените различни имена на лицето (собствено, бащино, фамилно). Удостоверението се издава само когато различните имена на лицето са вписани в регистъра на населението и/или в регистрите на актовете за гражданско състояние. Не е имало пречка ищцата да се снабди с такова удостоверение при желание от нейна страна. По делото липсват твърдения и доказателства, че същата е искала такова от ответника и съответно не ѝ е било издадено. Неимуществените вреди представляват отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Няма спор в правната теория и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл.52 от ЗЗД /приложим съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ/, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер. Следва да се отбележи че по справедливост се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда обезщетението. Ищецът е този, който в процеса следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразните действия или бездействия на администрацията. Съгласно трайната съдебна практика неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат за настъпили само по силата на съществуването на незаконосъобразна административна дейност, интервираща в правната сфера на едно лице. Вредоносният резултат не се презюмира, а по отношение на същия ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, като вредите трябва да се установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини. В конкретният случай от показанията на разпитания при първото разглеждане на делото д-р И. В. се установява, че познава М. К. -П. от 2005г., като я е консултирал по въпроси свързани с нейното здраве. Според него същата е страдала от тревожност и стрес още при заминаването си в чужбина през 2015 г., като след това е подържал контакт с нея във връзка с нейното състояние. Същият не установява, че посочения синдром на стрес е настъпил след м.02.2018г. когато е било променено фамилното й име в регистъра на Община Оряхово. Също така от неговите показания не се установява, че именно това е причината, която е довела до описания от свидетеля синдром на стрес, който ищцата е изживяла и че същия е именно в резултат на извършената корекция на фамилното име. Неустановяването на всички предпоставки по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, както и тези по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в случая обуславят неоснователността на претенциите на ищцата М. Г. К.-П. за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени в размер на 50 000 лева и имуществени вреди в размер на 10 000 лева. По изложените съображения исковата молба е неоснователна и недоказана, и като такава следва да се отхвърли. Разноски по делото не са претендирани от страните, поради което съдът не дължи произнасяне по тях. Воден от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът