Решение № 3632 от 4.2.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 11648/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Р. Н. И. от [населено място] срещу мълчалив отказ на председателя на ЦИК да предостави достъп до обществена информация по заявление с вх. № ЦИК-НС-17-2237 от 30.10.2024г. Жалбоподателят посочва, че е подал процесното заявление по електронна поща, като срокът за отговор е изтекъл на 13.11.2024г. Поради липса на отговор подава настоящата жалба срещу мълчалив отказ да му се предостави исканата информация. Сочи, че този отказ е в противоречие с изискването за форма на административния акт, което е достатъчно основание за неговата отмяна. Не са посочени фактически и правни основания за отказа. Исканата информация е обществена по своя характер и ще помогне на заявителя да си състави мнение за дейността (експертността) на ЦИК. Същата не попада в предвидените в ЗДОИ ограничения и няма пречка за предоставянето й. Поради това моли мълчаливият отказ да бъде отменен и преписката – върната на ответника за предоставянето й. Ответникът - председателя на ЦИК, редовно призован, чрез процесуалния си представител изразява становище за недопустимост на жалбата, тъй като има произнасяне на ЦИК и не е налице мълчалив отказ. Алтернативно счита жалбата за неоснователна, защото съгласно протоколът от заседанието на комисията от 30.10.2024 г., заявлението на г-н И. е разгледано и комисията се е произнесла, като е указала, че информацията ще бъде публикувана по-късно. Към момента на подаване на искането и на разглеждането му в заседание, информацията не е била налична в ЦИК, защото все още се е обработвала. Тази информация се създава от „Информационно обслужване“, въз основа на договор, който има за предмет обобщаване на резултатите от протоколите на ЦИК и РИК. Административен съд София-град, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното от фактическа страна: Р. Н. И. е подал по електронна поща заявление вх. № ЦИК-НС-17-2237 от 30.10.2024г., с което е поискал информация, касаеща фактическите математически изчисления, регламентиращи крайния изборен резултат от 3, 999% на партия „Величие“. Заявлението е разгледано още същия ден на редовно заседание на ЦИК по т.1 от протокол № 620 от 30.10.2024г. Взето е решение заявлението да остане за сведение, тъй като всички изчисления по съответната методика предстои да бъдат публикувани на страницата на ЦИК. В писмо от 04.12.2024г. председателят на ЦИК е посочил, че изборните резултати от парламентарните избори от 27.10.2024г. са обявени с решение № 3972-НС от 30.10.2024г. на интернет страницата на ЦИК, където е обявена и методиката за определяне на резултатите от гласуването и разпределение на мандатите. При така установените факти, съдът обосновава следните правни изводи: Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в законоустановения срок срещу подлежащ на оспорване административен акт – твърдян мълчалив отказ. Разгледана по същество е неоснователна. Исканата информация има характера на обществена такава по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. По смисъла на сочената разпоредба такава е всяка информация, свързана с обществения живот в [държава] и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Не е налице легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора, има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. Предмет на процесното заявление за достъп е информация, която пряко касае дейността на ЦИК по начина на изчисляване на конкретни изборни резултати. Безспорно е, че търсената информация засяга обществения живот в страната като същата представлява обществен интерес по смисъла на чл. 14, ал.2, т. 3 от ЗДОИ. Тази информация дава възможност не само на заявителя, но и на всички български граждани да си съставят собствено мнение как се осъществява дейността по отчитане на резултатите от изборите по подадените гласове за различните партии, как тези гласове се разпределят по мандати в различните многомандатни избирателни райони, респ. колко мандати получава всяка партия. Търсената информация има характер на служебна обществена информация, тъй като се събира, създава и съхранява по повод дейността на задължения субект. Налице е и надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, доколкото се касае за прозрачност в отчитането на изборните резултати, която е част от предпоставките за честност на целия изборен процес. След като ответникът е задължен субект по ЗДОИ и исканата информация е обществена, същият дължи предоставянето й. В случая ответникът е изразил становище, че разполага с исканата информация, но същата се публикува публично на интернет страницата на ЦИК. Съгласно чл. 15, ал.1, т. 17 от ЗДОИ с цел осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията и за максимално улесняване на достъпа до обществена информация всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт периодично публикува актуална информация, съдържаща друга информация, определена със закон. В случая в чл. 57, ал.1, т.41 от ИК е предвидено задължение на ЦИК да публикува на интернет страницата си резултатите от гласуването, включително от машинното гласуване, по избирателни секции. Става въпрос за информация, установена от закона като вид обществена информация, до която всеки заинтересован трябва да бъде максимално улеснен, за да може да бъде постигната търсената "прозрачност в дейността на администрацията. Целта на чл. 15, ал. 1 от ЗДОИ е да се създаде лесен и масов ред до обществена информация, която законодателят е преценил, че по своя вид ще допринесе за главната цел на правото на достъп до обществена информация, посочена в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, а именно да даде възможност гражданите (субектите на правото на достъп) да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените субекти. Чрез установения ред за задължително публикуване на информацията по чл. 15 от ЗДОИ, т.е. чрез служебното й довеждане до знанието на обществото (публиката, ) се привежда в действие принципа за откритост при предоставяне на информацията и се въвежда механизъм за получаването й, основан на най -достъпното и масово ползвано средства за намиране на информация от страна на същата тази публика, а именно интернет пространството. На практика и като краен резултат, достъпът до обществена информация по реда на чл. 15 от ЗДОИ е най-свободния, бърз и ефективен ред за достъп, уреден в ЗДОИ. Това е така, защото: достъпът се предоставя ex lege, респ. не е необходимата административна санкция за да бъде получена информацията; не е обвързан от заплащането на нарочни такси за предоставянето на информацията; заявителят има неограничен времеви и пространствен достъп до информацията и нейната обработка; преодоляна е обективната необходимост за административно и техническо разглеждане, характерно за индивидуално търсената информация. След като правото на достъп до информацията по реда на чл. 15 от ЗДОИ следва пряко от закона и е по отношение на всеки субект, то нарочното и индивидуално заявено търсене по реда на чл. 24 и сл. от ЗДОИ се явява недопустимо, тъй като е безпредметно. Нещо повече, да се приеме, че задължените субекти чрез решението си по чл. 34 от ЗДОИ имат правомощието да "решават" съществувало субективно и индивидуално заявено право на достъп до обществена информация, предметно съвпадаща с публикувана такава по реда на чл. 15 от ЗДОИ, при условие, че самият законодател вече е установил по презумпция наличието на такова право на конкретния заявител като част от обществото, то на практика би се допуснало задължените субекти по ЗДОИ да "пререшават" в индивидуален контекст, решението на законодателя за масов и публичен достъп до информацията по чл. 15 от ЗДОИ. В този смисъл и конкретно отнесено към настоящия казус, съдът намира, че не е налице отказ за предоставяне на достъп до търсена служебна обществена информация. В молба от 04.12.2024г., депозирана в хода на съдебното производство, ответникът е посочил интернет адресите, на които счита, че се намира търсената с процесното заявление обществена информация. Съдът направи справка на посочените адреси - [интернет адрес] и https: //[Наименование]/pe202410/ rezultati/[интернет адрес], и установи, че информацията, съдържаща се на тях, е предоставена в деня, в който е поискана от заявителя. На интернет страницата на ЦИК е публикувано решение № 3972-НС от 30.10.2024г., 20: 55ч., в т.І.7.1. от което е посочен общият брой на всички действителни гласове, подадени за партии или коалиции – 2 436 456. В т. ІІІ е посочена 4%-ната бариера, която в гласове е 97 458, 24. В т.І.8 е посочен и общият брой на подадените действителни гласове за партия „Величие“ - 97 438. Следователно процентът за партия „Величие“ при просто математическо изчисление се определя като съотношение между броя на гласовете за партията към общия брой подадени гласове, умножен по 100 - 3, 999%. На страницата на конкретните избори на 27.10.2024г. са публикувани сумарни данни за изборните резултати по партии и коалиции и разпределение на мандатите съобразно тези резултати. В раздел „Методика за разпределение“, публикувана на 30.10.2024г. в 13: 00ч., са посочени данни за броя на получените действителни гласове за партия „Величие“ по райони, квотата на Хеър съгласно Приложение №1 към ИК, получените мандати от всяка партия, разпределението на тези мандати по МИР и преразпределение на броя на предварително получените мандати за партиите и коалициите в многомандатните избирателни райони и окончателно разпределение на мандатите за народни представители в многомандатните избирателни райони. Броят на мандатите е изчислен като действителният брой гласове за всяка партия е разделен на квотата на Хеър, като остатъкът е закръглен по правилата на закръгляване. По този начин 240бр. мандати са получили първите 8 партии и за партия „Величие“ не е останал мандат. Следователно от съдържащата се и публично достъпна на интернет страницата на ЦИК информация може да се състави мнение относно това въз основа на какви математически изчисления е получен крайният изборен резултат на партия „Величие“. Що се касае до въпроса следвало ли е административният орган изрично да укаже на жалбоподателя къде и как следва да осъществи достъп до исканата информация, вместо да посочи адресното интернет местонахождение на същата едва пред съда, настоящият съдебен състав намира, че в ЗДОИ липсва регламентация какво е очакваното поведение у задължения орган, когато е заявена информация, публикувана по реда на чл. 15 от ЗДОИ. Още повече, че протокол № 620 от 30.10.2024г. от заседанието на ЦИК, на което е разгледано заявлението на жалбоподателя, също е публично достъпен на интернет страницата на ЦИК. От него жалбоподателят е могъл да се осведоми, че заявлението му е разгледано и следва да очаква публикуването на търсената с него информация. Във всеки случай липсата на такова указание не формира мълчалив отказ, доколкото исканата информация е била публично достъпна в срока за отговор на подаденото заявление за достъп до нея. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК Административен съд София-град, Второ отделение, 41 състав,