Решение № 2380 от 18.7.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 404/2024 г.

Производството е образувано по жалба на Е. М. Б. от [населено място], [община], [област], подадена чрез адв. Е. М. – АК [област] срещу Решение №1040-01-30/05.03.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-[област], с което е потвърдено Разпореждане №012-01-151-4 от 18.01.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – [област], с което е изменено Разпореждане №012-01-151-1/25.04.2018 г. в частта относно размера и периода на отпуснатото ПОБ по чл.54а от КСО. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Излагат се съображения, че оспореното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, поради наличието на издадени противоречиви документи от Република [държава], което е нарушение на чл.35 от АПК. Моли се решението да бъде отменено и преписката бъде върната на административния орган, за да бъде направено ново допитване до КИ на [държава]. Претендират се разноски. В съдебно заседание, процесуален представител на жалбоподателя поддържа жалбата на изложените в нея съображения. Ответникът чрез процесуален представител в представени писмени бележки и в съдебна зала оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Административен съд [област] като взе предвид доводите на страните, намира за установено следното: Административното производство пред Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [област] е започнало по постъпило заявление вх. №01-151/23.04.2018 г. за отпускане на ПОБ. В същото Бекярова е посочила, че е упражнявала трудова дейност в [държава] от 28.03.2018 г. до 07.04.2018 г. Към заявлението са приложени копия на документи за упражнявана трудова дейност в [държава]: Формуляр 7, уверение-декларация на работодател за срочни или граждански договори; трудов договор; ПД У1 и др. Издадено е разпореждане № 012-01-151-1/25.04.2018 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл.54а, ал, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО във връзка чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 08.04.2018 г. до 07.04.2019 г. в размер на 74, 29 лева дневно. С Разпореждане №012-01-151-2 от 10.05.2019 г. на осн. чл.54г, ал.4 от КСО е спряно производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на Е. М. Б., считано от 08.04.2019 г., с мотив – до потвърждаване ПД U1 за лицето от КИ на [държава]. Поради неполучен отговор от КИ на [държава], със СЕД U001CB - Искане за осигурително досие и СЕД U003 - Искане за информация за заплатите, е изискано издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция на [държава], като е приложен ПД U1. Предвид липсата на отговор на 08.09.2022 г. и на 23.11, 2022 г. са изпратени напомнителни искания, чрез "Електронен обмен на социално осигурителна информация Между [държава] и ЕС“ до компетентната институция на [държава] за издаване на СЕД U017 и СЕД U004. Поради неполучен отговор на 24.01.2023 г., на 11.04.2023 г. и на 19.09.2023 г. отново са изпратени напомнителни искания чрез "Електронен обмен на социално осигурителна информация между [държава] и ЕС” до компетентната институция на [държава] за издаване на СЕД U017 и СЕД U004. На 23.10.2023 г, е получен СЕД Х010 - Отговор на напомнянията, в който КИ на [държава] уведомяват ответната институция, че „Не е налице реален труд“. Във връзка с полученият отговор от КИ на [държава], на 14.11.2023 г. е изпратено писмо с изх. М1029-01-6064, с което Бекярова е уведомена, че е получено писмо от КИ на [държава], в което административният орган е посочил, че „Не е налице реален труд“, като в писмото е посочено, че ако жалбоподотелката желае да й бъде отпуснато ПОБ, то следва да представи заповед за прекратяване на трудов договор от предходен работодател. В случай, че не желае отпускане на ПОБ, то следва да представи заявление за анулиране на регистрацията в ТП на НОИ-[област]. От известие за доставяне с № ИД PS 2700 01SP9K Р, е видно, че уведомителното писмо е връчено на С. Б.-свекърва на 20.11.2023 г. На 20.11.2023 г. е получен СЕД ХОП - Отхвърляне на СЕД, в който КИ на [държава] посочват, че документ за изплащане на заплата през банкова сметка не съществува съгласно документи на осигурителния отдел 1852&59937. Заявление за анулиране на регистрацията в ТП на НОИ [област] не е депозирано в определения срок. С оглед на изложеното на 21.12.2023 г., административният орган е възобновил производството за отпускане на паричното обезщетение за безработица с разпореждане №012-01-151-3. С Разпореждане №012-01-151-4/18.01.2024 г. на Ръководител на осигуряването за безработица, на осн. чл.54ж, ал.1 от КСО е изменено Разпореждане №012-01-151-1/25.04.2018 г., в частта относно размера и периода на отпуснатото парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на Е. М. Б., като е определен нов размер на паричното обезщетение за безработица в размер на 13, 54 лева дневно, считано от 13.04.2018 г. и нов период на парично обезщетение за безработица от 13.04.2018 г. до 04.04.2019 г. Срещу разпореждането е подадена жалба от Е. Б., по която с Решение №1040-01-30/05.03.2024 г. се е произнесъл Директора на ТП на НОИ [област]. Същият е счел, че жалбата е неоснователна и е потвърдил изцяло обжалваното пред него разпореждане. Прието е, че условие за прилагане на разпоредбите на Регламент №884/2004 е лицето да се намира в трансгранична ситуация, т.е. да е упражнило правото си на свободно движение. Съответно, по аргумент на противното, лице, което не е упражнило правото на свободно движение, в т.ч. на включване към пазара на труда в друга държава-членка, не се явява лице в трансгранична ситуация, към което е приложим Регламент № 883/2004. Посочено е, че в конкретния случай, гръцката институция отказва да издаде документ, удостоверяващ периоди на заетост в [държава], като посочва, че не е налице реален труд. Предвид това органа приема, че липсват данни, доказващи наличието на осигурителни периода, респективно включване на лицето в схемата за социална сигурност на друга държава-членка, към която ситуация да намерят приложение разпоредбите на Регламент № 883/2004. Към лица, които са подчинени на осигурителната система на само една държава-членка, какъвто е конкретният случай, четем в мотивите приложение намират единствено разпоредбите на съответното национално законодателство, на което е или е било подчинено лицето. Поради това, правата на Бекярова са преценени съобразно Кодекса за социално осигуряване въз основа на придобития български стаж и български осигурителен доход. Посочено е, че съгласно чл. 54л от КСО, отпускането и изчисляването на безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал, 4, т. 1 от КСО и данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията. Прието е, че с оглед представената от осигурителя СД „...“ - [населено място], ЕИК..., заповед №2 от 27.03.2018 г. за прекратяване на трудов договор е видно, че правоотношението на Бекярова е прекратено, считано от 27.03.2018 г, на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда. По делото са приети допълнителни писмени доказателства, които се представиха и от двете страни. Изискана е и справка от МВР, ГД „Гранична полиция“, относно задграничните пътувания на Е. М. Б.. Такава информация е постъпила по делото. По делото като свидетел е разпитан В. Н. В., гръцки гражданин, работодател на Бекярова. Същият, чрез назначения от съда преводач в свободен разказ обеснява на съда, че Е. Б. е работила при него, в неговата фирма. Работила е в бийч бар „...“, намиращ се в Н. П., Кавала. Тя е работила за 10-15 дни като е чистила кухнята, хладилници, чадъри, кьоска, като това е било през април 2018 година. Твърди че са сключили трудов договор и той и е заплатил заплатата. Посочва, че в [държава] не се вписват никъде трудовите договори, като единствено може да се провери чрез данъчните документи на лицето. Относно представената в съдебно заседание Сметка на осигурено лице, издадена от компетентна институция на Р [държава], в която се съдържат осигурителните периоди, свидетелят посочва, че това е документ, който се предоставя само на лицето и от него се установява, че има преведени средства за тези 10 дни от неговата фирма. Посочва също, че в осигурителната гръцка държавна служба ИКА е регистрирано, че лицето е работило 10 дни и че са платени осигуровки за тези дни. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена до териториално компетентния административен съд от надлежна страна - адресат на атакувания административен акт, с който се вменява правно задължение и поради тази причина съществува пряк, личен и непосредствен правен интерес за подателя на оспорването от провеждане на съдебна проверка за законосъобразност. Потестативното процесуално право на жалба е упражнено при спазване на срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, поради което подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения: Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства. По съдебен ред е оспорено решение на директора на ТП на НОИ-[населено място], с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане по чл. 117, ал. 2 от КСО на ръководителя на осигуряването за безработица. Съгласно правилото на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение, поради което се налага извод, че авторът на обжалваното решение е разполагал с материална, териториална компетентност и такава по степен, за да издаде оспорения акт. Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, влязлото в сила разпореждане по ал. 1 за отпускане на обезщетение може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на обезщетението. Съгласно чл. 54л от КСО отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Съдът намира, че обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, но е немотивиран и издаден при нарушаване на административнопроизводствените правила. Според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. В конкретната хипотеза административния орган мотивира издаване на оспореното в настоящото производство Решение с това, че на 23.10.2023 г. е получен СЕД Х010, в който КИ на [държава] уведомява органа, че „не е налице реален труд“. При първоначалното издадено разпореждане, органа се е доверил на представените от оспорващата документи, издадени от гръцката държава, а именно преносим документ (ПД) U1 на компетентната институция на Република [държава], с който е удостоверен период на осигурена заетост по законодателството на Република [държава] за времето от 28.03.2018 г. до 07.04.2018 г. Следва изрично да се подчертае, че този документ U1 произхожда от съответната държавна институция на [държава] и представлява официален удостоверителен документ за вписаните в него обстоятелства. От мотивната част на оспореното Решение не става ясно поради каква причина административния орган игнорира посоченото в първоначално издаденият U1. По делото няма данни компетентната гръцка институция да го е обявила за невалиден или оттеглила по смисъла на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16 [община] 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Пред административния орган е представен и сключения трудов договор между страните, както и Сметка на осигуреното лице, издадена от Министерство на труда и социалната солидарност, Република [държава], от което е видно, че за март има отработени 4дни, за които е заплатено възнаграждение в размер на 224 евро и са внесени осигурителни вноски в размер на 104, 52 евро, а за месец април са отработени шест дни, заплатено възнаграждение в размер на 336 евро и внесени осигурителни вноски в размер на 156, 78 евро. Този документ също е официален документ, който не е оспорен от ответната страна в настоящото производство. От събраните гласни доказателства в настоящото производство също безспорно се установява, че лицето Е. Б. е упражнявала труд в Република [държава] в посоченият по-горе период. Задължението на административният орган под формата на доказателствена тежест съобразно чл. 170 АПК е свързано с изискването за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая - чл. 35 от АПК, което следва да е инкорпорирано в съдържанието на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК посредством изискването за неговата мотивираност. За да бъде мотивиран административният акт същият следва да е постановен след осъществена в пълнота административна проверка и на базата на всички относими доказателства, въз основа на които следва органа да представи правните изводи, приложими към съответната нормативна разпоредба. В настоящият случай правното основание не е подкрепено с необходимият анализ на събраните доказателства, в т. ч. не е преодоляно несъответствието между отделните събрани в производството документи. При анализ на съответствието им може да се наложи събиране на допълнителни данни от компетентната администрация на [държава]. Едва при наличие на несъмнени данни и установеност, че лицето не е полагало реален труд в [държава] може да се даде и решение на спорното право с оглед претендираният период и размер на определеното ПОБ. В конкретната хипотеза административния орган не е изложил мотиви защо не следва да бъде взета предвид информацията в първоначално издадения документ, който произхожда от държавна институция на друга държава-членка на ЕС, не е издирил всички относими доказателства. В този смисъл оспореното Решение не отговоря на законовото изискване за мотивираност, по чл. 117, ал. 3 КСО, следствие от допуснато нарушение на чл. 35 АПК. Нормативното правомощие на ръководителя на ТП на НОИ да решава спорният въпрос по жалбата по същество, обуславя именно задължението му по чл. 35 АПК. След като в настоящият казус безспорно е налице неизяснено, спорно обстоятелство, определящо правните последици и изхода от производството, липсата на произнасяне по него, обуславя и процесуалната незаконосъобразност на постановеният акт. На следващо място, съдът намира, че е нарушен принципа на съразмерността. Решаващият орган и контролният орган на ТП на НОИ – [област] следва да проведат производството, като то да бъде подчинено на основните принципи на административния процес, в т. ч. и принципа на съразмерността, който изисква упражняване от страна на административния орган на възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо ( чл. 6, ал. 1 от АПК ), като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава ( чл. 6, ал. 2 от АПК ). В настоящия случай, производството пред административния орган се е развило в един дълъг период от време. Същото е спряно на 10.05.2019 г., и е възобновено и има произнасяне по него на 18.01.2024 г., т.е. почти пет години се развива производството пред органа, което е абсолютно недопустимо и засяга в по-голяма степен правата на лицето, отколкото е необходимо според закона. Съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Ето защо, и по изложените съображения, съдът намира, че оспореното решение на Ръководителя на ТП на НОИ - [област] и потвърденото с него разпореждане са неправилни, като постановени при неспазване на установената форма, и при съществено нарушение на процесуалните правила, и следва да бъдат отменени. Предвид изхода на делото, на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 600 лева адвокатски хонорар и 100 лева заплатен депозит за преводач, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като определеното и заплатено такова е дори под минималния размер, определен с наредбата. По изложените съображения, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. [област], ХII-ти състав