Решение № 2121 от 11.12.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 488/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Н.И.Н. •••, депозирана чрез • Т.П., против Решение № 369р-369005-29/16.07.2024г. на Директора на ОДМВР - Враца, с което му е отказано изтриване на лични данни като лице •• по заявление на оспорващия вх. № •••/05.01.2024г. Излагат се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и се прави искане за отмяната на решението и постановяване личните данни на жалбоподателя ••.. Претендират се разноски. В с.з. и допълнително представена по делото писмена защита, процесуалният представител на оспорващия поддържа и доразвива изложените в жалбата съображения за незаконосъобразност на решението в оспорената част. Претендират се разноски съобразно представен по делото списък на разноските. Ответникът по жалбата - Директор на ОДМВР-Враца в с.з. се представлява от •• Д.П., която поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита оспореното решение на директора на ОДМВР - Враца за правилно и законосъобразно, като при постановяването му са изложени подробни мотиви защо независимо от настъпилата съдебна реабилитация, не следва да се заличават данните на жалбоподателя в регистъра на МВР. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Със Заявление вх. № •••/05.01.2024 г., по описа на ОДМВР - Враца Н.И.Н. ••• е поискал •• /л.27/. По така направеното искане е образувана преписка, по която е изготвена справка с рег.№ 369р-2665/01.02.2024г. /л.24/. В справката, изготвена от инспектор група ••, в резултат на установено при проверката, за което са посочени подробни факти и обстоятелства е предложено да бъде изготвено предложение до Директора на ГДНП за издаване на заповед за отказ от •• - да се отделят материалите по преписка ••, които ведно с предложението да бъдат изпратени по компетентност на ГДНП, т.3 - да бъде изготвено решение на Директора на ОДМВР-Враца по отношение на искането на заявителя за изтриване на лични данни и т.4 - решението по т.3 да бъде съобщено на заявителя от сектор КАПОЧР. Към преписката е приложено Удостоверение от РП-Враца изх.№ 8268-ВР-21/13.12.2023г. /л.28/, Свидетелство за съдимост от 22.12.2023г. /л.29/, Искане за издаване на •• за лицето Н.Н. от Началник група ОА до РС-Враца/л.30/, Справка за съдимост на лицето Н.И., •••, бюро съдимост, ведно с бюлетин за съдимост с дата 22.01.2024г. /л.31-35/, Писмо от ОДМВР-Враца до РП-Враца от 18.01.2024г. за предоставяне на справка за хода на •• № ••/20••г./л.36/, Писмо от РП-Враца с дата 26.01.2024г. до ОДМВР-Враца /л.37/, ведно със заверено копие от определение на ВРС, постановено по НОХД № •• /20•• г. на РС-Враца/л.38-41/, Писмо от ОДМВР-Враца до РУ-Враца /л.44/, Писмо от РУ-Враца до ОДМВР-Враца /л.43/, Писмо от директора на ОДМВР-Враца с дата 01.02.2024г. до Директора на ГДНП/л.42/, Предложение от директора на ОДМВР-Враца, рег.№ 369р-2664/01.02.2024г. до директора на ГДНП за отказ от снемане на •• /05.06.2021г. по описа на РУ-Враца/л.46/, Заповед № 3286з-890/06.03.2024г. на директора на ГДНП относно •• извършена на основание чл.68, ал.1 ЗМВР/л.47/, връчена на лицето на дата 08.03.2024г. Видно от представената по делото •• жалбоподателят Н.Н. ••. С Решение №369р-369005-29/16.07.2024г. на Директора на ОДМВР-Враца, относно заявление на оспорващия вх.№ ••/05.01.2024г., по описа на ОДМВР-Враца е постановен отказ да бъдат изтрити лични данни на Н.И.Н. •••, за заличаване на личните му данни като лице ••. Административният орган е мотивирал решението с липсата на предпоставките на чл.3, т.1 - 8 от Инструкция рег.№8121з-748/20.10.2014г., доколкото, ••, не са сред нито една от хипотезите разписани в горепосочения член от инструкцията. Решението е връчено на жалбоподателя на дата 17.07.2024г. срещу подпис, видно от направеното отбелязване върху него, а жалбата е подадена на 30.07.2024г., видно от рег.номер на същата. Със Заповед № 8121з-1111/08.10.2019г. на Министъра на МВР са оправомощени Директорите на ОДМВР-Враца да разглеждат и да се произнасят по заявления по чл.53-56 ЗЗЛД/т.1.6/. По делото са приети представените по опис с административната преписка писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, в законоустановения 14-дневен срок /решението е връчено на 17.07.2024 г., а жалбата е депозирана чрез органа на 30.07.2024 г./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени в жалбата. Той е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл. 168 АПК, като съгласно ал. 2 на същия текст, при наличие на съответните предпоставки за това, съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане в тази посока. Процесният административен акт, е издаден от компетентен административен орган – директор на ОДМВР-Враца. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗМВР предвижда, че администратор на лични данни е министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица. Съгласно чл. 53, ал. 1 във връзка с чл. 53, ал. 3 от ЗЗЛД администраторът предприема необходими мерки за предоставяне на субекта на данни на информацията по чл. 54 и за кореспонденция с него във връзка с чл. 52, ал. 5, чл. 55 – 58 и 68 относно обработването на лични данни в сбита, разбираема и леснодостъпна форма, като използва ясен и прост език. Администраторът предоставя информацията по начина на постъпване на искането. Когато това е невъзможно или изисква несъразмерно големи усилия, информацията се предоставя по друг подходящ начин, включително по електронен път администраторът отговаря на искането на субекта на данни или го информира писмено за действията, предприети във връзка с неговото искане, в срок до два месеца от получаване на искането. Така изрично предвидената делегация е приложена със Заповед № 8121з-1111/08.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 28, ал. 1, чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 от ЗМВР, във вр. чл. 12-22 и чл. 34 от Регламент(ЕС) 2016/679 и чл. 53-56 и чл. 68 от ЗЗЛД, са оправомощени директорите и зам. -директорите на областни дирекции на МВР да се произнасят по постъпили искания за упражняване на права по чл. 12-22 от Регламент(ЕС) 2016/679 и чл. 53-56 от ЗЗЛД, както и да изпълняват задълженията по чл. 34 от Регламент(ЕС) 2016/679, съответно по чл. 68 от ЗЗЛД. Процесното решение е постановено и в предписаната от закона форма – мотивиран отказ по чл. 53, ал. 3 ЗЗЛД, с посочване на фактически и правни основания за постановяването му, както и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Административният акт е издаден в изискуемата писмена форма и е обективиран като решение, съгласно правилото, установено в 22, ал. 1 от Инструкция № 8121з-1280 от 7.10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи. Решението съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл.59, ал.2 АПК, включително фактическите и правни основания за постановения отказ за заличаване на лични данни. Мотиви се съдържат както в самия акт, така и в изготвената от инспектор група •• Справка рег. № 369р-2665/01.02.2024г., с предложение до Директора на ОД на МВР Враца. Не се доказва наличие на порок във формата на акта, представляващ самостоятелно основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2, вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Решението е издадено при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и да обуславят отмяната му. Настоящият съдебен състав счита, че нарушението на административнопроизводствените правила е съществено само тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе върху крайното решение по същество на административния орган. Оспореният акт е постановен и при правилно приложение на материалния закон. Обработването на лични данни от органите на МВР е допустимо и се осъществява при условията и по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и на Закона за защита на личните данни. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР при обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР могат да обработват всички необходими категории лични данни. Въз основа на тази разпоредба е издадена Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер /Инструкцията/. В чл.2, ал.1 от Инструкцията е предвидено, че в МВР се изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Целта на обработката и съхранението на личните данни по ал.1 е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред /чл. 2, ал. 2 от Инструкцията/. В чл. 3, т. 1-8 от Инструкцията са предвидени материалноправните предпоставки за заличаване на личните данни по чл. 2, с изключение на тези, отнасящи се до пострадали лица и заявители на престъпления. Съгласно чл. 3 от Инструкцията личните данни се заличават ако: 1. е постановен отказ от образуване на наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; 2. не е образувано наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 5 НПК; 3. наказателното производство е прекратено: а) на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 НПК; б) на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК поради това, че обвинението не е доказано и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 НПК; в) на основание чл. 24, ал. 5 НПК; г) на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК; д) на основание чл. 24, ал. 1, т. 8а НПК поради това, че деянието съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство); 4. влязла в сила оправдателна присъда; 5. изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от Наказателния кодекс (НК) при: а) постановен отказ от образуване на наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; б) прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; 6. наложена е глоба по административен ред на основание чл. 218б НК и е изтекла една година от датата на извършване на деянието; 7. освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл. 78а НК); 8. лицето е починало – във всички останали случаи. В процесния случай безспорно се установява по делото, че по отношение на жалбоподателя нито едно от цитираните основания не е налице. По делото не е спорно и се установява с приетите писмени доказателства, че ••. ••.. Съдът одобрил •• на Н. •• с ••. Определението, с което ••.. При така установените факти, законосъобразен е изводът на административния орган, че по отношение на жалбоподателя Н. не е налице нито едно от изрично и изчерпателно изброените в чл. 3, т. 1-8 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. основания за заличаване на личните му данни. Не е спорно по делото между страните също така, че жалбоподателят е •• на основание чл. 88а от НК на 21.12.2023г. Съгласно чл. 85, ал. 1 от НК законите ••, освен ако в някое отношение със закон е установено противното. В процесния случай "противното" по смисъла на цитираната норма е чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. целта на •, като институт на наказателното право и целта на обработването на лични данни в информационните фондове на МВР – чл. 2, ал. 2 от Инструкция № 8121з-748/2014 г., са различни, поради което настъпването на • не е основание за заличаване на личните данни на едно лице. Това е така, защото обработването на личните данни в информационните масиви на МВР е последица не от осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а от факта на извършването на деянието. Независимо от това дали е налице •• по смисъла на чл. 88а от НК, то такова основание за заличаване на личните данни не е предвидено в чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. В тази връзка следва да се има предвид, че хипотезите, при които се заличават личните данни, обработвани в информационните масиви на МВР, са лимитативно изброени и административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да се съобразява с установените с чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. материалноправни предпоставки. Целта на обработката и съхранението на личните данни в информационните фондове на МВР е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред. С оглед на това разпоредбата на чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. е специална, като това обуславя, както приоритетът на тази разпоредба пред общите разпоредби, регламентиращи обработката на лични данни, така и невъзможността да бъде извършено заличаване на лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР на основания, различни от сочените в цитираната норма. В контекста на изложеното съдът намира, че с оспорения акт не е нарушен и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО. С Регламента са въведени нови правила относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, но е предвидено, че тези правила не се прилагат при обработване от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително за предотвратяване и предпазване от заплахи за обществената сигурност – чл. 2, ал. 2, б. "г" от Регламента. Поради това и администраторът не е длъжен в този случай да доказва необходимостта от обработването им. Следва да се подчертае, че правото на общността не изключва възможността за обработване на лични данни в хипотезите, обсъдени по-горе. Така в Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/П. на Съвета, изрично се предвижда, че директивата не възпрепятства държавите членки да определят операции по обработване и процедури за обработване в национални правила за наказателноправните процедури във връзка с обработването на лични данни от съдилища и други съдебни органи, по-специално по отношение на лични данни, съдържащи се в съдебно решение или документация, свързани с наказателни производства, както и че за целите на предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията компетентните органи имат нужда да обработват лични данни, събрани в контекста на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления. В решение на СЕС от 30.01.2024г. по дело С-118/22 г. е дадено задължително тълкуване, че чл.4, параграф 1, букви в ) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, параграф 2, буква б ) и чл. 16, параграф 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Доколкото съгласно чл.633 ГПК, приложим на основание чл.144 АПК, решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и дадените с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С -118/2022 г. разрешения са безспорно относими към настоящия казус се налага извода, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по-конкретно по повод извършена в тази връзка •• е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същия следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази характера и тежестта на престъплението, за което е осъдено лицето, настъпилата реабилитация, дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер, както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета и заличена, респективно ограничена. В случая, както в оспореното решение, така и в предшестващата го справка, е извършен необходимия анализ в посочения по - горе смисъл, относно личността на жалбоподателя и ••, като са изложени мотиви обосноваващи отказ от заличаване на данни по всеки един от описаните ••. Изрично е подчертано, че •• не се свързва с преценка на други обстоятелства относно личността на дееца. Органът се е позовал на съображение 61 от Решение от 30.01.2024 г. по дело № С-118/22 г. на съда на ЕС, съгласно което •• не води задължително до ••, а е единствено индикация, че субектът на данни ••. Посочва се още в оспорения акт, че ••, следва да се отчете като елемент от анализа и преценката относно необходимостта от продължаване съхраняването на личните данни на жалбоподателят Н., за ••, която включва ••.. Цитира се приложената справка от централен регистър, от която е направен извод, ••. Според мотивите за постановения отказ, данните от •• определят ••, продължаването на обработката на данните за •• следва да способства за изпълнението на основните дейности на полицейските органи по чл. 6, ал. 1 т. 1-3, 6 и 9 от ЗМВР. Предвид гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че така подадената жалба е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна и такива не му се дължат. От страна на ответника не са претендирани разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – ВРАЦА,