Решение № 128 от 4.10.2023 г. на Административен съд - Перник по дело № 103/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на „••••“ ЕООД, с ЕИК: ••••, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. ••••, ••••представлявано от управителя С. В.И. срещу Решение № 172 от 03.05.2023 година, постановено по АНД № 118 по описа за 2023 година на Районен съд Перник. С обжалваното решение е изменено наказателно постановление /НП/ № 159 от 18.10.2022 година, издадено от директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ София, с което на „••••“ ЕООД, с ЕИК: ••••, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. ••••, индустриална зона, ••••, представлявано от управителя Д.Б.А. на основание чл. 166, т. 2, във връзка с чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл. 82, ал. 5, във връзка с чл. 166, т. 2 от Закона за опазване на околната среда и водите, като е намали размерът на така наложената санкция за сумата от 3 000 /три хиляди/ лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно и че същото е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се доводи в посока на това, че наказателното постановление е издадено въз основа на необоснован и незаконосъобразен АУАН, тъй като при съставянето му не е съобразено изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Твърди, че в наказателното постановление не е посочена датата на извършване на нарушението, а та също и че не е спазена разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, във връзка с индивидуализиране на наказанието. Според касатора липсват задължителни реквизити от предвидените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и не са обсъдени всички доказателства, които имат значение за установяване на спорните обстоятелства. С оглед на тези доводи иска от съда да отмени оспорения съдебен акт, респективно да отмени и издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно. Касационната жалба е връчена на ответника, който в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е подал отговор. В проведеното съдебно заседание на 27.09.2023 година, касаторът редовно призован, не се представлява. В проведеното съдебно заседание на 27.09.2023 година ответникът по касационната жалба – директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИСОВ/ София редовно призован, не се явява и не се представлява. В проведеното съдебно заседание на 27.09.2023 година представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага да се остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно. Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че решенето на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма по допустима жалба. Същото обаче е неправилно поради следните аргументи: В хода на настоящото производство се установява, че с Решение № ПЕ-22-ПР/2014 година на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Перник е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение за „Изграждане на инсталация за сушене на твърди горива“ в част от имот с идентификатор: ••••• по плана на гр. Перник, община Перник, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване на защитени зона. С това решение е възложено на „••••“ ЕООД да изпълни инвестиционното предложение при спазване на определени условия, като едно от тях е да се осигури съответствие с изискванията на чл. 70 от Наредба № 1 за норми за допустими емисии на вреди вещества, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии /обн. ДВ, бр.64/2005/ за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества на следните дейности, но поотделно: при товарене, при разтоварване, при складиране, при преработка на твърди прахообразни материали /лист 31 от АНД № 118/2023/. На 23.03.2022 година след подаден сигнал с вх. № С-122/ 23.03.2022 година в РИОСВ София е извършена извънредна проверка на Инсталация за сушене на твърди горива, находяща се в гр. Перник, кв. ••••, площадка на ••••, стопанисвана от „••••“ ЕООД. При проверката е установено, че след настъпила авария с елеватора, от инсталацията за сушене на въглища, изсушеният материал /въглища/ не постъпва в силоза за изсушен материал, а посредством аварийна лента се изсипва на открито, в обособена бетонова клетка, при което се образуват неорганизирани емисии. Неорганизираните емисии от процеса по изсипване на изсушения материал се разпръскват в района на площадката, а натрупаната прах около площадката на аварийната лента не е почистена, района не се оросява и прахът се повдига вторично и образува неорганизирани емисии, замърсяващи атмосферния въздух в района. Резултатите от тези проверки са обективирани в Констативен протокол № ККФОС-МС-5 от 23.03.2022 година /лист 20 от АНД № 118/2023/. Въз основа на констатациите, отразени в констативния протокол е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 74/2022 година, в който младши експерт в отдел „Контрол на компонентите и факторите на околната среда“, дирекция „Контролна и превантивна дейност" при Регионална инспекция по околната среда и водите София е установил, че „••••“ ЕООД, не е спазило условие № 1, определено с Решение № ПЕ-22-ПР/2014, издадено от директора на РИОСВ Перник, а именно: „1. Да се осигури съответствието с изискванията на чл. 70 от Наредба №1 за норми за допустими емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии/ обн. ДВ бл.64/2005/ за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества за следните дейности, но по отделно: при товарене, при разтоварване, при складиране, при преработка на твърди прахообразни материали“. С АУАН е установено нарушени на разпоредбата на чл. 82, ал. 5, във връзка с чл. 166, т. 2 от Закона за опазване на околната среда. АУАН е връчен на нарушителя на 19.04.2022 година /лист 17 от АНД № 118/2023/. В законоустановения за това срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирано възражение с вх. № 81 от 21.04.2022 година /лист 13 от АНД №118/2023/. Въз основа на съставения АУАН, директорът на РИОСВ София е издал Наказателно постановление /НП/ № 159 от 18.10.2022 година, с което на основание чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания, във връзка с чл. 166, т. 2, във връзка с чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда е наложил на „••••“ ЕООД, имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за извършено административно нарушение на чл. 82, ал. 5, във връзка с чл. 166, т. 2 от Закона за опазване на околната среда и водите. Наказателното постановление е връчено на касатора на 25.10.2022 година /лист 12 от АНД № 118/2023/. Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Перник, който с Решение № 172 от 03.05.2023 година, постановено по АНД № 118 по описа за 2023 година го е изменил, като е намалил размера на наложената имуществена санкция на 3000 /три хиляди/ лева. За да постанови атакуваният съдебен акт първоинстанционният съдебен състав, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и след техния анализ съвкупен и поотделно е приел от фактическа страна, отразената в АУНА и НП фактическа обстановка. Въз основа на така установеното от фактическа страна, след извършена цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на имуществена санкция и във връзка с доводите на жалбоподателя, в решението е прието, че при съставяне на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са спазени императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй като са изложени всички обстоятелства необходими за установяване на вмененото административно нарушение. Приел е също така, че по категоричен начин е доказано извършеното от страна на касатора административно нарушение и правилно същият е бил подведен под административна отговорност за извършване на административно нарушение по чл. 82, ал. 5, във връзка с чл. 166, т. 2 от ЗООС. Съдът обаче е счел, че размерът на наложеното административно наказание от страна на административнонаказващия орган не съответства на степента на обществена опасност на нарушението и предвид значимостта на обществените отношения, които то засяга наказанието е прекомерно завишено, като е определил размер на „имуществената санкция“ от 3 000 /три хиляди/ лева, в какъвто смисъл е и изменил наказателното постановление с постановения съдебен акт. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушение и наказания касационният съд обсъжда само посочените в касационната жалба пороци на решението, като за валидността, допустимостта и правилното прилагане на материалния закон следи служебно, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК. Видно от мотивите на наказателното постановление, касаторът е бил наказан за това, че в следствие на възникнала авария на елеватора, свързан със силоза, в който обикновено касаторът е съхранявал изсушените въглища, същият не ги е разтоварвал в силоза, а ги е изсипвал на открито без да е предприел действия в тази посока, които да доведат до ограничаване на изпускането на емисии от прахови частици в атмосферния въздух. Приел е също, че на конкретната дата е настъпила авария на елеватора, която е довело до невъзможност материала да се изсипва в силозата и касаторът е бил подведен под административнонаказателна отговорност именно заради това, че не е предприел съответни действия за ограничаване на емисиите от вредни вещества в атмосферния въздух, а са констатирани предприети ремонтни дейности в следствие на възникналата авария. При тази обстановка е квалифицирал извършеното от нарушителя като такова по чл. 82, ал. 5 от ЗООС, във връзка с чл. 166, т. 2 от ЗООС. Разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от ЗООС посочва, че оценката на инвестиционни предложения завършва с решение на компетентния орган по чл. 93, ал. 2 или ал. 3 или чл. 94, което може да съдържа условия, мерки и ограничения, задължителни за възложителя. Влязлото в сила решение е задължително условие за ободряването/разрешаването на инвестиционното предложение по реда на специален закон. Органът по одобряването/разрешаването се съобразява с характера на решението, отчита поставените в него условия, мерки и ограничения, като решението приложение, неразделна част от административния акт по одобряване/ разрешаване, необходими за осъществяването на инвестиционното предложение. Нормата на чл. 166, т. 2 от ЗООС е по своят характер санкционна разпоредба, доколкото предвижда, че лице, което не спазва условия, мерки и ограничения в разрешителни, решения или становища, издадени от компетентните органи по околната среда се наказва с наказания предвидени в чл. 165 от ЗООС, в конкретния случай с това по ал. 2 на чл. 165 от ЗООС а именно с определяне на имуществена санкция в размер от 2 000 до 20 000 лева. В настоящият казус, административнонаказващият орган е приел, че с действието си всъщност лицето, настоящ касатор не се е съобразило с условие 1 от Решение № ПЕ-22-ПР/2014 година, издадено от директор на РИОСВ Перник, което на своя ред препраща към разпоредбата на чл. 70 от Наредба №1 за норми за допустими емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии. Тази разпоредба в няколко отделни алинеи съдържа отделни изисквания, свързани с товаренето и разтоварването, съхранението и обработката на твърдите прахообразни материали. При описаната от страна на административнонаказващият орган фактическа обстановка обаче може да се установи, че всъщност действията по разтоварване не в силозата, където обикновено са се съхранявали изсушените въглищни материали, а на открито са в следствие на възникнала авария на елеватора. В тази връзка настоящата съдебна инстанция счита, че касаторът изцяло е съобразил действията си с условие 1 от цитираното решение, във връзка с чл. 70 от посочената наредба, доколкото на първо място е била изградена силоза, което всъщност е в съответствие с чл. 70, ал. 80, т. 1 от Наредбата, като именно това е било обичайното място за съхранение, а не на открито. На следващо място са съобразени и условията на чл. 70, ал. 4 от Наредбата, тъй като касаторът е създал график на оросяване, в сила от 01.02.2022 година, видно от представеното писмено доказателство пред първоинстанционния съд /лист 16 гръб от АНД № 118/2023 година/, нещо повече ден преди осъществената от страна на експертите проверка е възложено измиване на улицата, за което дружеството е представило фактура от 22.03.2022 година /лист 16 от АНД № 118/2023/. Тези две доказателства не са били оспорени от страна на административнонаказващият орган и от тази страна настоящият съдебен състав ги приема за абсолютно годно доказателство със съответната за това доказателствена сила. Безспорно установено е обаче от друга страна и, че е допуснато неорганизирано отделяне на частици в атмосферния въздух. Това обаче е в следствие на възникнала авария в елеватора. От тази гледна точка настоящата касационна инстанция счита, че така описаното от фактическа страна не съответства на правната квалификация, дадена от страна на наказващият орган и потвърдена от районния съд, което от своя страна води до несъответствие с изискването на чл. 42, ал. 5 от ЗАНН, респективно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, а именно допуснато е съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита на лицето, изразяващо се в невъзможност да разбере, с какво точно действие е нарушило посочената от страна на административния орган разпоредба. За пълнота съдът ще посочи, че така описаното деяния всъщност попада под хипотезата на чл. 23, ал. 1 от ЗООС, а именно когато при аварийни или други замърсявания са нарушени установените с нормативен или индивидуален административен акт норми на изпускане на замърсяващите вещества в околната среда, лицата, които са извършили нарушение, както и лицата, отговорни за спазване на нормите са длъжни незабавно да уведомят съответните областни управители, кметовете на съответните общини, РИОСВ, басейновите дирекции и органите на МВР, а при промяна на радиационната обстановка и Агенцията за ядрено регулира. С оглед на изложеното първоинстанционният съд е следвало да установи допуснатото съществено процесуално нарушение при квалификация на извършеното деяние и да отмени незаконосъобразното наказателно постановление. Независимо от тези процесуални нарушения, настоящата инстанция намира, че не са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане. От друга страна обаче установената в касационното производство неправилна правна квалификация не може да бъде изменяна от касационната инстанция и е основания за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно с оглед на постановеното в т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 година на ВАС по т.д. №1/2020 година на ОСС I и II колегия, а и според изричната уредба в ЗАНН – чл. 63, ал. 7, т. 1, във връзка с ал. 2, т. 4 от ЗАНН, която предвижда, че само първата съдебна инстанция разполага с правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние. Относно разноските: Страните не претендират присъждане на съдебни разноски, поради което съда не следва да се произнася. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник