Решение № 8960 от 15.5.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 47767/2022 г.
Софийски районен съд15.05.2024 г.докладчик МАЯ ЙОРДАНОВА МИХАЙЛОВА
Диспозитив
ОСЪЖДА „А..“ ЕООД, ЕИК.., със седалище и адрес на управление – гр. София, ул..., да заплати на „Д..“ ЕООД, ЕИК.., със съдебен адрес – гр. Благоевград, ул... – адв. И. Р., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 18 807.57 лв., представляваща сбор от недължимо платена цена за доставена електрическа енергия за периода от м. април 2021 г. до м. юли 2021 г., за което от ответника за издадени - фактура №6000029755/30.04.2021 г., фактура № 6000031033/31.05.2021 г., фактура №6000032686/30.06.2021 г. и фактура № 6000034348/31.07.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от 31.08.2022 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 4 314.20 лв., платена на несъществуващо основание въз основа на фактура №3000000026/31.01.2022 г. за небаланс/балансиране на доставената електрическа енергия за м. януари 2022 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от 31.08.2022 г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА „А..“ ЕООД, ЕИК.., със седалище и адрес на управление – гр. София, ул..., да заплати на „Д..“ ЕООД, ЕИК.., със съдебен адрес – гр. Благоевград, ул... – адв. И. Р., сумата от 5 055.52 лв., представляваща разноски по делото. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Мотиви
производството и потреблението на електрическа енергия ЕСО в качеството си на оператор на електропреносната мрежа организира пазар на балансираща енергия. С ПТЕЕ отговорността за балансиране се осъществява като се въвежда принципа на агрегиране (обединяване) на небалансите на търговските участници, за да бъдат смекчени икономическите последици от цените на балансиращата енергия (чл. 56, ал. 1 ПТЕЕ). Предвидено е създаване на балансиращи групи с цел въвеждане на организация при администриране на сделките с електрическа енергия, реалното им изпълнение и сетълмент, както и подобряване на планирането на състава на генерираните мощности и определяне на балансиращите източници по поддържане на баланс на електроенергийната система. А за търговци, които не са избрали координатор на балансираща група е предвидено да отговарят сами за небалансите пред независимия преносен оператор като координатори на балансираща група (чл. 57, ал. 1, т. 2 и чл. 62, ал. 4 ПТЕЕ). Утвърдените от независимия преносен оператор графици за обмен на електрическа енергия, графици за производство и графици за потребление, включително търгуваните количества на борсовия пазар на електрическа енергия, са основа за определяне на небалансите на координаторите на балансиращи групи (чл. 81, ал. 7 вр. ал. 1 ПТЕЕ). Небалансът е разликата между реалното потребление и производство на електрическа енергия за даден период от време. Съгл. чл. 155, ал. 5 ПТЕЕ небалансите се определят на база агрегирани измерени стойности за производство, потребление и физически обмени, отнесени към координатор на балансираща група или търговски участник, отговарящ за небалансите на своите обекти. А съгласно чл. 155, ал. 9 ПТЕЕ и зчисляването и разпределянето на разходите от образуваните небаланси се извършва съобразно принципите за разпределяне на общия небаланс между отделните членове на балансиращата група, предвидени в договорите по чл. 11, т. 9, като производителите на електрическа енергия, включително от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство, заплащат разноски за покриване на небаланси в съответната балансираща група, на която са членове, само в случай на разлика в регистрираните графици и реалното производство. Следователно определянето на небаланса – излишък или недостиг, не представлява прост аритметичен сбор, а се подчинява на строги правила/принципи, респ. методика, които координаторът на балансиращата група следва изрично да приеме, да ги представи пред КЕВР и да публикува на интернет страницата си. Такива общи принципи и методика ответникът в настоящето производство не е представил по делото. В конкретния случай задължението за небаланс произтича от сключения между страните договор, но по същество то не представлява цена /възнаграждение/ за извършена от ответника престация, получена от ищеца на договорно основание. Процесното договорно вземане има санкционен и обезщетителен характер, защото произтича от неточното изпълнение на поето от ищеца задължение да реализира електрическа енергия в определено количество по подадени графици и има за цел да репарира породените от неточното изпълнение неблагоприятни за ответника правни последици, които се изразяват в негово задължение като "координатор" за покриване към независимия преносен оператор на разходи/разноски за "небаланс" на балансиращата група. За възникването на задължение за ищеца за заплащане на начислената от ответника сума за небаланс, не е достатъчно поведението на ищеца да е станало причина за "небаланс", а е необходимо неговият индивидуален "небаланс" да рефлектира върху количеството потребена електрическа енергия от всички участници в балансиращата група. Индивидуалният небаланс на ищеца сам по себе си, изолиран от останалите участниците в групата, не води до възникване на задължение за участниците в балансиращата група - чл. 71, ал. 2 ПТЕЕ. Такова задължение би възникнало при формиран разход от небаланс за балансиращата група, доколкото именно този разход подлежи на споделено в групата разпределение - чл. 155, ал. 9 ПТЕЕ. С оглед изложеното от представените по делото доказателства не се доказана формиран небаланс от ищеца за м. януари 2022 г., представляващ щета за ответника, поради което определената по фактурата сума в размер на 4 314.20 лв. е получена от ответника без основание. Основните предпоставки на института на неоснователното обогатяване са: получаване на нещо от едно лице и отсъствие на основание за това получаване. „Получаването” предпоставя „даването” и е фактическо действие, което подлежи на доказване от страна на ищеца. Съобразно правилото на чл. 55, ал.1 от ЗЗД и трайно установената съдебна практика, в тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, е да докаже факта на даването, респ. плащането, а в тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаване, на това даване, респ. плащане, както и че е налице основание за неговото задържане. Видно от събраните доказателства по делото ищецът „Д..“ ЕООД за периода на действие на договора от 13.08.2020 г. до 31.01.2022 г. е заплатил по сметка на ответника „А.." ЕООД всички издадени от него фактури за доставената ел. енергия, включително и горепосочената сума в общ размер от 18 807.57 лв., която е определена при неспазване на уговорените в договора условия, доколкото надвишава уговорената в него цена от 120.99 лв./МВч. и сумата от 4 314.20 лв. по фактура №3000000026/31.01.2022 г. за небаланс/балансиране на доставената електрическа енергия за м. януари 2022 г., който факт не е спорен между страните, т.е. при така установената фактическа обстановка, се доказва осъществяването на първата предпоставка на института на неоснователно обогатяване, а именно: даването, респективно плащането, в полза на ответника на процесната сума. С оглед на гореизложеното доколкото горепосочената сума в общ размер от 18 807.57 лв., е определена при неспазване на уговорените в договора условия, надвишавайки уговорената в него цена от 120.99 лв./МВч., а сумата от 4 314.20 лв., платена на основание издадената фактура №3000000026/31.01.2022 г. за небаланс/балансиране на доставената електрическа енергия за м. януари 2022 г., е определена от ответника без да е налице небаланс, формиран в балансиращата група, същите се явяват недължимо платени. При това положение за ответното дружество е възникнало задължение за връщане на горепосочените суми, като в тежест на ответното дружество е да установи, че е върнало същите, каквото доказване обаче не е проведено, а и не се твърди. Ето защо исковете с правна квалификация чл.55, ал.1 ЗЗД се явява основателни и доказани за пълния предявен размер. По разноските При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за производството в размер на сумата от 5 055.52 лв., представляваща сбор от дължимата държавна такса, депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, съдът
Цитирани разпоредби
47- чл. 9, ал. 1
- чл. 55, ал. 1 ЗЗД
- чл. 100, ал. 6 ЗЕ
- чл. 20 ЗЗД
- чл. 9, ал. 4
- чл. 131 ГПК
- чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
- чл. 78, ал. 1 ГПК
- чл. 100, ал. 1 ЗЕ
- чл. 100, ал. 4 ЗЕ
- чл. 21, ал. 1, т. 42 ЗЕ
- чл. 91, ал. 2 ЗЕ
- чл. 91, ал. 1 ЗЕ
- чл. 99, ал. 1 ЗЕ
- чл. 31, ал. 5, т. 2 ЗЕВИ
- чл. 26, ал. 1 ЗЗД
- чл. 33 ЗЗД
- чл. 86, ал. 1 ЗЗД
- чл. 9 ЗЗД
- чл. 11, т. 4 ПТЕЕ
- чл. 155, ал. 5 ПТЕЕ
- чл. 155, ал. 9 ПТЕЕ
- чл. 2, ал. 1 ПТЕЕ
- чл. 4, ал. 1 ПТЕЕ
- чл. 56, ал. 1 ПТЕЕ
- чл. 62, ал. 4 ПТЕЕ
- чл. 69, ал. 6 ПТЕЕ
- чл. 71, ал. 2 ПТЕЕ
- чл. 297 ТЗ
- чл. 1
- чл. 1, ал. 1
- чл. 10, ал. 1
- чл. 100, ал. 6
- чл. 11, т. 9
- чл. 11, т. 4
- чл. 15, ал. 1
- чл. 162
- чл. 25
- чл. 3, ал. 1
- чл. 4, ал. 6
- чл. 55, ал. 1
- чл. 57, ал. 1, т. 2
- чл. 6
- чл. 7, ал. 2
- чл. 81, ал. 7
- чл. 9
- чл. 91, ал. 1