Решение № 59 от 22.4.2024 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 444/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е след като с Решение № 134 от 26.10.2023 г., постановено по гр.д. № 3765/2022 г. по описа на ВКС е отменено Решение № 86 от 29.04.2022 г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение № 89 от 09.05.2022 г., и двете постановени по в.гр.д. № 348/2021 г. по описа на ОС- Ямбол и делото е върнато на ЯОС за ново разглеждане от друг състав. Въззивното производство пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на И. Н. К., И. Н. К., Н. И. В., П. Д. П., Н. Д. П., Д. Д. П., Ц. М. М., Т. П. Б., М. С. Р., Р. И. Р., С. В. К., С. А. К., Г. В. Х., Р. М. Ц., В. С. Д., Н. С. Б., Г. Г. Б., Е. Г. Б. и М. Г. Д., действащи чрез процесуален представител- адв. М.С. от АК- Сливен против Решение №260359/07.10.2021 г., постановено по гр.д. №3325/2021 г. по описа на РС- Ямбол, с което е отхвърлен предявеният от въззивниците иск за делба на ПИ с идентификатор 87374.537.120 по КККР на гр. Ямбол, одобрена със заповед № РД-18- 39/30.08.2005 г. на ИД на АК, с адрес на поземления имот гр. Ямбол, ул. „Преслав“ №21, с площ 801 кв.м., с ТПТ: Урбанизирана, НТП: Средно застрояване, с номер по предходен план: 3259, квартал 62, парцел II, при съседи: 87374.537.121, 87374.537.122, 87374.537.113, 87374.537.117, 87374.537.118, 87374.537.119 и ПИ с идентификатор 87374.537.117 по КККР на гр. Ямбол, одобрена със заповед №РД-18- 39/30.08.2005г. на ИД на АК, с адрес на поземления имот гр. Ямбол, ул. „Преслав“ №23, с площ 793 кв.м., с ТПТ: Урбанизирана, НТП: Средно застрояване, с номер по предходен план: 3260 квартал 62, парцел II, при съседи: 87374.537.118, 87374.537.120, 87374.537.113, 87374.537.114, 87374.537.115, 87374.537.116. Със същото решение ищците /сега въззивници/ са осъдени да заплатят съдебноделоводни разноски на ответниците /сега въззиваеми/, както и държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС. Оплакванията на въззивниците са за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъква се, че с решението съдът се е произнесъл по въпрос, по който дължи произнасяне във втората фаза на съдебната делба; допуснал е нарушение на материалния закон- чл.34 от ЗС; позовават се е на влязъл в сила съдебен акт, постановен в друго гражданско производство от същия съдебен състав, със страни Етажната собственост на бл.21, ул. „Преспа“ и П. Г., с твърдение, че при анализ на едни и същи факти в производствата и еднородност на фактическата обстановка, са изведени различни правни изводи, като по този начин, анализирайки фактите от своята гледна точка, а не изхождайки от принципа за обективност, съдът е допуснал нарушения на чл. 9 от ГПК, гарантиращ равенство на страните в производството, както и на чл. 12 от ГПК, задължаващ съда да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Въззивниците поддържат, че първоинстанционният съд не е ценил в необходимия обем заключението на вещото лице по назначената по делото СТЕ, по отношение на която се сочи, че е събрана като доказателство служебно от съда и не е оспорена от страните, приемайки без да изложи мотиви, че общата част- дворът, е неделим, независимо от заключението на вещото лице, установяващо допустимост на съдебната делба относно индивидуализираните в жалбата УПИ, доколкото вещото лице е установило тяхната самостоятелност като УПИ и обективните им характеристики на самостоятелни поземлени имоти, обособени с разработен ПУП, одобрен с решение на Общински съвет през 2007 г. Това положение според въззивниците дава възможност за самостоятелни сделки с идеалните части от земята, а постановеното решение на първата инстанция прегражда упражняването на тези субективни права и се основава на превратно формирани изводи в колизия с нормативната уредба на ЗУТ. По тези съображения се настоява за отмяна на решението на ЯРС и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде допусната съдебна делба на двата поземлени имота: ПИ с идентификатор 87374.537.120 по КККР на гр. Ямбол и ПИ с идентификатор 87374.537.117 по КККР на гр. Ямбол, одобрени със заповед №РД-18- 39/30.08.2005 г. на ИД на АК. В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия П. Г. чрез процесуалния представител- пълномощник адв. В. К. от АК-Ямбол, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна по изложените в отговора съображения и настоява за потвърждаване на обжалвано решение като правилно и законосъобразно, нестрадащо от посочените във въззивната жалба пороци, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция. Въззиваемият Г. поддържа, че по делото не е установеното, че страните са съсобственици на двата поземлени имота, като се сочи, че той е собственик на идеални части от единият поземлен имот, но не притежава право на собственост от другия поземлен имот. Позовава се на разпоредбите на чл.38, ал.1 и ал.3 от ЗС, определяйки статута на двата процесни имота като общи части, които не подлежат на делба. Изтъква се, че съгласно изслушаното по делото заключение на вещото лице по СТЕ, двата имота са реално неподеляеми, съобразно квотите на съделителите. В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор и от въззиваемите В. Д. Г., Н. В. Г., З. Х. Д., Т. В. Х., Я. Н. Х., Т. И. Д., В. М. Д., Д. Г. Д., Г. И. Д., Г. Г. Н., М. П. П., Р. И. Г., М. Д. М.- И.а, И. К. И., Д. Х. Д., Ш. Ш. Ю., И. Ж. С., С. С. С., чрез пълномощника им адв. А. Т. от АК –Ямбол, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна по изложените в отговора съображения и се настоява за потвърждаване на обжалвано решение като правилно и законосъобразно, нестрадащо от посочените във въззивната жалба пороци, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция. В хода на производството по възз. гр.д. №348/2021 г. по описа на ЯОС, е настъпилата смъртта на двама от въззивниците- Р. И. Р., поч. на 13.11.2021 г. и М. П. П., поч. на 15.11.2021 г., като на мястото на починалия въззивник Р. Р. е конституирана К. Р. Р.- негова дъщеря. Другия наследник по закон на Р. И. Р.- М. С. Р., се е конституирала като ищец в производството с подаването на исковата молба. Наследникът по закон на М. П. П.- Р. И. Г.- нейна дъщеря, е конституирана като ответник по делото с подаването на исковата молба. В изпълнение на дадените на ищците по делото /сега въззивници/ с Решение № 134 от 26.10.2023 г., постановено по гр.д. № 3765/2022 г. по описа на ВКС указания, както и тези дадени от настоящия въззивен състав на ЯОС с Определение № 681 от 09.11.2023 г. да насочат иска за делба и срещу прехвърлителите по сделките, сключени с нотариален акт № 130/26.09.2003 г. (с който В. Н. С., И. К. С. и С. Н. З. продават на Я. Н. Х. 62.88/1530 ид.ч. от УПИ- II- им. 3259, 3260, в кв. 62 по плана на града, с площ от 1530 кв.м., без в предмета на продажбата да е включен и самостоятелният жилищен обект- апартамент, на който прехвърлителите са били собственици), както и с нотариален акт № 186/01.03.2002 г. (с който В. Д. Г. и Д. Д. Г. продават на С. В. К. 55.85/1530 ид.ч. от описания УПИ, без в предмета на сделката да е включен и самостоятелният жилищен обект, на който прехвърлителите са били собственици), което се налага предвид необходимостта същите да участват при разрешаването на преюдициалния въпрос относно действителността на тези сделки, както и при разрешаване на въпроса по отношение на кои лица следва да се допусне делбата, като съделители в производството са конституирани В. Н. С., И. К. С., С. Н. З., В. Д. Г. /починал на 13.08.2020 г., заличен като страна в производството и на негово място конституирани наследниците му по закон- Д. В. Г. и С. В. Г./, Д. Д. Г.. Като съделители по делото пред въззивната инстанция по молба на въззивниците са конституирани и М. К. Р. и Т. Г. Р.- придобили собственост на самостоятелни жилищни обекти в етажната собственост- съответно ап.7 в бл. 23 и ап.11 в бл. 21, без да са придобили идеални части от имота, в който са построени жилищните сгради. В о.с.з въззивниците Г. В. Х.– П., П. Д. П., М. С. Р., Ц. М. М. – П., Д. Д. П., Р. М. Ц., В. С. Д., Н. Д. П., Е. Г. Б., Н. С. Б., Г. Г. Б., К. Р. Р., С. Х. С. и К. Т. С., редовно призовани, не се явяват. Представляват се от процесуален представител- адв. С., който поддържа въззивната жалба по подробно изложени съображения в представена по делото писмена защита. Въззивниците М. Г. Д., Т. П. Б., И. Н. К., И. Н. К. и Н. И. В., редовно призовани за о.с.з. не се явяват и не се представляват. Въззивниците С. В. К. и С. А. К. се явяват лично в о.с.з. и заявяват, че не поддържат въззивната жалба, като настояват обжалваното решение да бъде потвърдено. В представени по делото писмени становища въззивниците К.и излагат доводи, съгласно които считат, че не са налице основанията на чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, във вр. чл.38, ал.3 от ЗС за обявяване нищожността на сключения договор за покупко- продажба, оформен с н.а. №186, том 1, рег. №1572, дело 137/2002 г., по силата на който са придобили правото на собственост върху 56.85 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 1530 кв. м., като считат себе си за собственици върху тези идеални части и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.537.120.2.11, находяща се на ул. „Преслав“ № 21 в гр. Ямбол. Поддържа се, че в случай, че се приеме, че договорът за покупко- продажба, с който въззивницата К. е придобила правото на собственост върху 55.85 ид.ч. от дворно място, е сключен в нарушение на уредената в закона принудителна съсобственост върху общите части и забрана за сключване на разпоредителни сделки от етажен собственик само с притежаваните от него идеални части от общите части на сградата и/или дворното място, без самостоятелния обект на собственост, то по аналогия следва да бъде прието, че за нищожен следва да бъде обявен и договорът, с който В. Г. продава на Т. Р. недвижим имот- апартамент №11, без част от прилежащите към него идеални части от поземления имот. Въззиваемият П. Д. Г., редовно призован за о.с.з., не се явява. Представлява се от пълномощника си адв. К., която настоява въззивната жаба да бъде оставена без уважение като неоснователна и претендира сторените от страната разноски. Въззиваемите Т. И. Д., Т. В. Х., В. М. Д., Д. Г. Д., Я. Н. Х., Г. И. Д., Г. Г. Н., И. К. И., Д. Х. Д., М. Д. М.– И.а, Ш. Ш. Ю., И. Ж. С., Р. И. Г., С. С. С., З. Х. Д., В. Д. Г. и Н. В. Г., редовно призовани за о.с.з, не се явяват. Представляват се от пълномощника си адв. Т., който настоява въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а в полза на доверителите му да бъдат присъдени направените разноски. Пълномощникът изразява лично становище, че с оглед задължителните указания на ВКС, следва да бъде допусната съдебна делба по отношение на двата поземлени имота. По отношение на искането за прогласяване нищожността на договорите за покупко- продажба на идеални части от имотите, намира същото за основателно с доводи, че теренът представлява обща част, която принадлежи и е свързана с главната вещ и не е възможно обши части да бъдат разпореждани, без да е налице разпореждане с главната вещ. Въззиваемите Д. Ж. П. и А. В. П., редовно призовани за о.с.з., не се явява и не се представляват. Конституираните по делото съделители М. К. Р., В. Н. С., И. К. С., С. Н. З., редовно призовани за о.с.з., не се явяват и не се представляват. Съделителите Д. Д. Д.- лично и като пълномощник на съделителя Д. В. Г. и С. В. Г., се явяват в о.с.з. и изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба и липса на основания за обявяване нищожността на договори за покупко- продажба на идеални части от имотите, предмет на делбата. Съделителят Т. Г. Р., редовно призован, се явява лично в о.с.з. Изразява становище за основателност на жалбата. Счита договорите за покупко- продажба на идеални части от поземлените имоти за нищожни. ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирани страни, в срок, поради което следва да се разгледа по същество. За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.34 от ЗС за делба на два ПИ: 1. ПИ с идентификатор 87374.537.120 по КККР на гр. Ямбол, одобрени със Заповед № РД- 18- 39 от 30.08.2005 г. на изп. директор на АК, с адрес на поземления имот: гр. Ямбол, ул. „Преслав“ №21, с площ 801 кв. м., с ТПТ: Урбанизирана, НТП: Средно застрояване, с номер по предходен план 3259, кв. 62, парцел II, при съседи: ПИ с идентификатори 87374.537.121, 87374.537.122, 87374.537.113, 87374.537.117, 87374.537.118 и 87374.537.319 и 2. ПИ с идентификатор 87374.537.117 по КККР на гр. Ямбол, одобрени със Заповед № РД- 18- 39 от 30.08.2005 г. на изп. директор на АК, с адрес на поземления имот: гр. Ямбол, ул. „Преслав“ №23, с площ 793 кв. м., с ТПТ: Урбанизирана, НТП: Средно застрояване, с номер по предходен план 3250, кв. 62, парцел II, при съседи: ПИ с идентификатори 87374.537.118, 87374.537.120, 87374.537.113, 87374.537.114, 87374.537.115 и 87374.537.116. Ищците поддържат, че съсобствеността между тях и ответниците е възникнала в резултат на придобИ.е на съответните идеални части от дворното място от община Ямбол, като носители на правото на строеж на самостоятелни обекти /апартаменти/, находящи се в сграда с идентификатор 87374.537.120.2 и в сграда с идентификатор 87374.537.117.2, като в момента на придобИ.е дворното място е съставлявало един общ парцел с площ от 1530 кв.м. Излага се, че община Ямбол не е носител на право на собственост върху двата поземлени имота, тъй като се е разпоредила с всички идеални части от правото си на собственост в полза на съделителите. Ищците настояват делбата да бъде допусната между съделителите при посочените в исковата молба квоти, съответстващи на идеалните им части от правото на собственост, съгласно договорите за продажба от 2002 г. Представените по делото писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената СТЕ, установяват, че ПИ с идентификатор 87374.537.120 с площ от 801 кв.м. по КККР на гр. Ямбол е идентичен с УПИ IV-120, кв.84 по действащия регулационен план на гр. Ямбол, а ПИ с идентификатор 87374.537.117 с площ от 793 кв.м. по ККР на гр. Ямбол е идентичен с УПИ III-117, кв. 84 по действащия регулационен план на гр. Ямбол. Двата поземлени имота са част от УПИ IX- 3259, 3260, кв.78 по стар обезсилен пран на гр. Ямбол, одобрен със Заповед № I-А-876 от 18.12.2001 г. Разделянето на УПИ IX- 3259, 3260, кв.78 на два самостоятелни имота- УПИ III-117, кв. 84 и УПИ – 120, кв.84, е извършено с одобряването на новия застроителен регулационен план на гр. Ямбол, одобрен с Решение XL VIII-1/03.10.2007 г. на Общинския съвет, действащ към настоящия момент. Преди обособяването на двата урегулирани поземлени имота, в УПИ IX- 3259, 3260, кв.78 с площ от 1539 кв.м. са изградени две многофамилни четири етажни жилищни сгради. При обособяването на двамата самостоятелни урегулирани поземлени имота, във всеки един от тях попада по една от двете четири етажни жилищни сгради. В УПИ III- 117, кв. 84 по действащия регулационен план на гр. Ямбол, идентичен с ПИ с идентификатор 87374.537.117 по КК и КР на гр. Ямбол, с площ от 793 кв.м., с адрес гр. Ямбол, ул. „Преслав“ № 23, попада четири етажна многофамилна жилищна сграда с идентификатор 87374.537.117.2, със застроена площ от 257 кв.м. В УПИ IV- 120, кв. 84 по действащия регулационен план на гр. Ямбол, идентичен с ПИ с идентификатор 87374.537.120 по КК и КР на гр. Ямбол, с площ от 801 кв.м., с адрес гр. Ямбол, ул. „Преслав“ №21, попада четири етажна многофамилна жилищна сграда с идентификатор 87374.537.120.2, със застроена площ от 255 кв.м. Застрояването на двете многофамилни четири етажни жилищни сгради е изпълнено преди обособяването на двата урегулирани поземлени имота, т.е. двете жилищни сгради са построени в УПИ II- 3259, 3260, кв. 62 с площ от 1530 кв.м., по стар обезсилен план на гр. Ямбол, действал към момента на покупката на идеални части от имота от ищците и ответниците от община Ямбол през 2002 г. От представените по делото писмени доказателства, включително и тези, представени пред въззивната инстанция, се установява, че през 1964 година е прекратена ЖСК „И. Вазов“ гр. Ямбол, след като всички членове на жилищностроителната кооперация са се снабдили с нотариални актове за собственост върху имотите и идеалните части от общите части на сградата и от мястото, съответно от правото на строеж. Установено е по делото, че през 2002 г. община Ямбол е продала на собствениците на самостоятелни обекти- апартаменти в двете четириетажни жилищни сгради, придобили и идеални части от правото на строеж върху общинска земя, съответните идеални части от общинска земя, съставляваща урегулиран поземлен имот II- 3259, 3260, в кв. 62 по плана на гр. Ямбол, находящ се на ул. „Преслав“ №21 и №23, целия с площ от 1530 кв.м. Така всеки от собствениците на самостоятелни обекти към момента на сключване на договорите с община Ямбол- 2002 г., е придобил право на собственост върху идеални части от дворното място, върху което са построени двете сгради, като идеалните части са определени съобразно разпоредбата на чл.40 от ЗС. При изследване на представените по делото договори за продажба на общинска земя и извършените въз основа на тях математически изчисления, въззивният съд констатира, че община Ямбол се е разпоредила изцяло с правото си на собственост върху УПИ II- 3259, 3260 в кв.62, целия с площ от 1530 кв.м. по тогава действащия план на гр. Ямбол и към настоящия момент не притежава идеални части от правото на собственост върху двата поземлени имота. От доказателствата по делото е видно, че с н. а. № 89, т. V, дело № 1505/1964 г. на ЯРС за собственост на жилище в сграда на ЖСК, Д. Г. Д. е признат за собственик на апартамент 11, на четвърти етаж в жилищна сграда – бл.21, находящ се на ул. „Преслав“, с площ от 73 кв.м., ведно с избено помещение №8 и съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху целия парцел. С н. а. № 183, т. VI, дело № 1852/1995 г. на ЯРС, Д. Г. Д. и С.Г.Д.а са продали на В. Д. Г. по реда и условията на ЗУЖВГМЖСВ посочения по- горе недвижим имот- апартамент №11, находящ се в гр. Ямбол, ул. „Преслав“ бл. 21, ет.4, с площ от 73 кв.м. ведно с избено помещение №8 и съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху целия парцел. С Договор за продажба на общинска земя от 28.01.2002 г. община Ямбол е продала на В. Д. Г. 55.85/1530 ид.ч. от общинска земя, съставляваща УПИ II- 3259, 3260 в кв.62 по плана на гр. Ямбол, находяща се на ул. Преслав“ №21 и №23, целия с площ от 1530 кв.м. На 01.03.2002 г. с н.а. №186, том I, рег. №1572, дело № 137/2002 г. на нотариус Д.Л., вписан в СлВ на същата дата, В. Д. Г. и Д. Д. Г. са продали на С. В. К. 55.85/1530 ид.ч. от дворно място, представляващо ПИ IX- 3259, 3260, цялото с площ от 1530 кв.м. в кв.78 по плана на гр. Ямбол. На 02.02.2006 г. с н.а. №161, том I, рег. №1522, дело № 94/2006 г. на нотариус М.Д., вписан в СлВ на същата дата, В. Д. Г. е продал на Т. Г. Р. апартамент №11, находящ се в гр. Ямбол, ул. „Преслав“ №21, ет.4, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.537.120.2.11, със застроена площ от 73 кв.м. заедно с прилежащото избено помещение №8 и съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху терена. С н.а. № 83, т. V, дело № 1499 от 1964 г. на ЯРС за собственост на жилище от групов строеж, Н.Г.Й. и С.Г.Й. са признати за собственици на апартамент №7, на третия етаж в жилищна сграда- блок №23, находящ са се на ул. „Преслав“ със застроена площ от 85 кв.м., ведно с избено помещение № 6 и съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху целия парцел. С н.а. № 123, т. XIII, дело № 4566/1997 г. на ЯРС, С.Г.Й. е дарила на дъщерите си В. Н. С. и С. Н. З. посочения по- горе недвижим имот- апартамент №7, на третия етаж от четириетажна жилищна сграда- блок 23 на ул. „Преслав“ в гр. Ямбол, с площ от 85 кв.м., ведно с избено помещение № 6 и съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху целия парцел. С Договор за продажба на общинска земя от 28.01.2002 г. община Ямбол е продала на собствениците към този момент В. Н. С. и С. Н. З. 62.88/1530 ид.ч. от общинска земя, съставляваща УПИ II- 3259, 3260 в кв.62 по плана на гр. Ямбол, находяща се на ул. Преслав“ №21 и №23, целия с площ от 1530 кв.м. На 26.09.2003 г. с н.а. № 127, том V, рег. № 7918, дело № 781/2003 г. на нотариус П.К., вписан в СлВ на същата дата, В. Н. С. и С. Н. З. са продали на М.Г.Ж. жилище- апартамент №7 на трети жилищен етаж от четири етажна жилищна сграда- бл.23, със застроена площ от 85 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение №6 и съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху дворното място. На 26.09.2003 г. с н.а. № 130, том V, рег. № 7931, дело № 783/2003 г. на нотариус П.К., вписан в СлВ на същата дата, В. Н. С., И. К. С. и С. Н. З. са продали на Я. Н. Х. 62.88/1530 ид.ч. от УПИ II- 3259, 3260 в кв.62 по плана на гр. Ямбол, находяща се на ул. Преслав“ №21 и №23, целия с площ от 1530 кв.м. На 21.10.2019 г. с н.а. № 17, том V, рег. № 6537, дело № 667/2019 г. на нотариус Т.Д., вписан в СлВ на същата дата, М.Г.Ж. и Ж.Д.Ж. са продали на М. К. Р. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 97374.537.117.2.7, находящ се на ет.3 в сграда с идентификатор 87374.537.2, разположена в поземлен имот с идентификатор 87374.537.117, с прилежащото избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху терена. При сходна фактическа обстановка, ЯРС е постановил обжалваното решение, с което е отхвърлил предявеният иск за делба на ПИ с идентификатор 87374.537.120 по КККР на гр. Ямбол, одобрена със заповед №РД-18- 39/30.08.2005г. на ИД на АК, с адрес на поземления имот гр. Ямбол, ул. „Преслав" №21, с площ 801 кв.м., с ТПТ: Урбанизирана, НТП: Средно застрояване, с номер по предходен план: 3259 квартал 62, парцел II, при съседи: 87374.537.121, 87374.537.122, 87374.537.113, 87374.537.117, 87374.537.118, 87374.537.119 и ПИ с идентификатор 87374.537.117 по КККР на гр. Ямбол, одобрена със заповед №РД-18-39/30.08.2005г. на ИД на АК, с адрес на поземления имот гр. Ямбол, ул. „Преслав" №23, с площ 793 кв.м., с ТПТ: Урбанизирана, НТП: Средно застрояване, с номер по предходен план: 3260 квартал 62, парцел II, при съседи: 87374.537.118, 87374.537.120, 87374.537.113, 87374.537.114, 87374.537.115, 87374.537.116. За да постанови този резултат, ЯРС е приел, че поради факта, че не всички собственици на обекти в жилищните сгради, които са в режим на етажна собственост, са собственици на идеални части от дворното място, то двата поземлени имота имат характеристиките на обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС и не подлежат на делба, съгласно чл.38, ал.3 от ЗС. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, ал.2 ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощия да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона, дадено от ВКС с ТР №1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК- т.1. При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но процесуално недопустимо по следните съображения: Съгласно дадените от ВКС задължителни указания с отменителното решение, въззивният съд при новото разглеждане на делото следва да се произнесе служебно относно действителността на сделките, сключени с нотариален акт № 130/26.09.2003 г. /с който В. Н. С., И. К. С. и С. Н. З. продават на Я. Н. Х. 62.88/1530 ид.ч. от УПИ II- 3259, 3260, в кв. 62 по плана на града, с площ от 1530 кв.м., без в предмета на продажбата да е включен и самостоятелният жилищен обект- апартамент, на който прехвърлителите са били собственици/, както и с нотариален акт № 186/01.03.2002 г. /с който В. Д. Г. и Д. Д. Г. продават на С. В. К. 55.85/1530 ид.ч. от описания УПИ, без в предмета на сделката да е включен и самостоятелният жилищен обект, на който прехвърлителите са били собственици/- дали същите не са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД, вр. чл. 38, ал. 3 ЗС, като сключени в нарушение на уредената в закона принудителна съсобственост върху общите части и забрана за сключване на разпоредителни сделки от етажен собственик само с притежаваните от него идеални части от общите части на сградата и/или дворното място, без самостоятелния обект на собственост. По искане на въззивниците и във връзка с дадените от ВКС задължителни указания, като съделители в производството пред въззивния съд са конституирани като съделители прехвърлителите по сделките, сключени с нотариален акт № 130/26. 09. 2003 г.- В. Н. С., И. К. С. и С. Н. З., и с нотариален акт № 186/01.03.2002 г.- Д. Д. Г. и наследниците по закон на прехвърлителя В. Д. Г.- Д. В. Г. и С. В. Г.. По искане на въззивниците като съделители в производствоо са конституирани и лицата М. К. Р. и Т. Г. Р., придобили собственост на самостоятелни жилищни обекти в етажната собственост- съответно ап.7 в бл. 23 и ап.11 в бл. 21, без да са придобили идеални части от имота, в който са построени жилищните сгради. При новото разглеждане на делото пред въззивния съд, въззивниците се позовават на нищожност на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, във вр. чл.38, ал.3 от ЗС, като сключени в нарушение на уредената в закона принудителна съсобственост върху общите части и забрана за извършване на разпореждане от етажен собственик само с притежаваните от него идеални части от общите части на сградата и/или дворното място, на сделките, сключени с нотариален акт № 130 от 26.09.2003 г. и с нотариален акт № 186 от 01.03.2003 г. Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В цитираното тълкувателно решение ВКС посочва, че разпоредбите, уреждащи недействителността са императивни и са установени в публичен интерес, тяхното предназначение е да бъдат защитени общественият ред и правната сигурност. Под страх от недействителност, при сключване на договорите, страните трябва да се съобразяват с повелителните правни норми. Нищожността е най- тежкият порок на сделките, тя е обективно състояние, което ги лишава от правно значение. Нищожните сделки не пораждат правни последици от момента на сключването им и не могат да бъдат заздравявани. Нищожността настъпва по право и всеки заинтересован правен субект може да се позове на нея, без да е необходимо порокът на сделката да бъда установен предварително по съдебен ред. ВКС в тълкувателния си акт приема, че при липса на иск или възражение за нищожност на сделка, съдът не е обвързан да зачете нейните правни последици, като императивните норми, уреждащи нищожността на сделките, не могат да бъдат дерогирани по волята на страните, които са ги сключили. Договорната автономия не е абсолютна, тя е ограничена от чл. 9 ЗЗД, според който страните могат да свободно да определят съдържанието на договора, доколкото той не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Когато тази забрана не е спазена, при оценката на правното действие на договора, съдът трябва да се ръководи от принципа на законността и да приложи закона точно. След като страните по сделката имат задължение да спазват правопорядъка и да не договарят в противоречие с императивните правни норми, когато ги нарушат, следва да понесат последиците на нищожността, която при отнесен до съда спор, ще бъде констатирана служебно. Съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Когато без да е направено възражение за нищожност от страните, по делото са събрани доказателства, от които тя може да се установи, по силата на чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да ги обсъди и даде правна квалификация на установените от тях факти. Констатацията на съда за нищожност на правна сделка, която е от значение за решаването на спора, е произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на съдебното решение. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №1 от 27.04. 2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен сам да установи основанията за нищожност на сделката, относима към правата на страните, ако по делото надлежно са въведени фактите или има доказателства, от които тя произтича, като съдът процедира по реда, посочен в т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За да се произнесе по преюдициалния спрямо иска за допускане на съдебна делба въпрос, ЯОС в настоящия си състав приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС общи части на сградата, в която е създадена етажна собственост, са земята, върху която е построена сградата, дворът и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Т.е. общите части в етажната собственост се делят на две групи- по естеството си и по предназначение. Дворът, извън застроената му част, е сред изрично изброените в чл. 38 ЗС като обща част. Той обаче не е обща част по естеството си, а по предназначение, защото етажната собственост може да съществува и без него. Като обща част по предназначение, неговият статут би могъл да бъде променен по общо съгласие на собствениците или по разпореждане на закона /чл. 63 ЗС/. Съгласно последователната и непротиворечива съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК /Решение № 481 от 25.05.2011 г. по гр.д. № 979/2009 г., ГК, I г.о., Решение № 201 от 20.01.2020 г. по гр.д. № 2616/2018 г., ГК, I г.о. Решение № 481 от 25.05.2011 г. по гр.д. № 979/2009 г., ГК, I г.о., Решение № 71 от 25.05.2017 г. по гр.д. № 3936/2016 г., ГК, I г.о., Решение № 661 от 02.11.2010 г. по гр.д. № 1437/2009 г., ГК, I г.о. и мн. др./, дворното място е обща част към етажната собственост само когато всички етажни собственици са съсобственици и на дворното място, т.е., когато има пълно съвпадение между етажните собственици и собствениците на дворното място. Когато дворното място, в което е построена сградата етажна собственост, не принадлежи на всички етажни собственици, то няма да бъде обща част на сградата. Делът на етажните собственици в общите части на сградата се определя по правилото на чл.40, ал.1 от ЗС като съотношение между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост. Разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗС е императивна и съсобствениците не могат да уговарят други дялове, несъобразени с нея. Собствеността върху общите части е неразривно свързана със собствеността върху самостоятелен обект в сградата. Определеният по реда на чл.40, ал.1 от ЗС дял на собственика е еднакъв по отношение на всички общи части. Не е правно възможно дворът да е обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС и същевременно идеална част от него да е собственост на трето лице, което не притежава самостоятелен обект в етажната собственост. В процесния случай, въз основа на доказателствата по делото се установява, че след продажбата от община Ямбол с договори за продажба на общинска земя от 2002 година на идеалните части от земята, съставляваща УПИ II- 3259, 3260 в кв.62 по плана на гр. Ямбол, находяща се на ул. Преслав“ №21 и №23, целия с площ от 1530 кв.м., върху която са били построени двете четири етажни жилищни сгради в режим на етажна собственост, дворното място е придобило статут на обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС, тъй като всеки от собствениците на самостоятелни обекти в двете жилищни сгради е притежавал и право на собственост върху съответните идеални части от правото на собственост върху урегулирания поземлен имот, в който тези сгради са били построени, като е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на дворното място. Общите части нямат самостоятелно юридическо съществуване, поради което и не могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки и придобивна давност. В този смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с точка 4 от Тълкувателно решение № 34/15.08.1983 г. по гр. д. № 11/1983 г., ОСГК, съгласно които подпокривното пространство (таванът), което е обща част на сградата, не може да бъде обект на прехвърлителни сделки и съдебна делба, нито да се придобива с давностно владение, докато не бъде променено предназначението му. Отделните етажни собственици не могат да извършват разпоредителни действия със своята идеална част от него. По аналогия, предвид на това, че дворът, върху който са построените двете жилищни сгради в режим на етажна собственост, съгласно даденото легално определение в разпоредбата на чл. 38, ал.1 от ЗС, е обща част и няма самостоятелно юридическо съществуване, е налице забрана за отделните етажни собственици да извършват разпоредителни действия със своята идеална част от двора, върху която е построена сграда в режим на етажна собственост, тъй като същият представлява обща част. Разпоредбата на чл. 38 ЗС е императивна, поради което нарушаването й води до нищожност на основание чл.26, ал.1, т.1, предл.1 от ЗЗД на разпоредителните сделки, извършени с нотариален акт № 130/26.09.2003 г. /с който В. Н. С., И. К. С. и С. Н. З. продават на Я. Н. Х. 62.88/1530 ид.ч. от УПИ II- 3259, 3260, в кв. 62 по плана на гр. Ямбол, с площ от 1530 кв.м., без в предмета на продажбата да е включен и самостоятелният жилищен обект- апартамент, на който прехвърлителите са били собственици/, както и с нотариален акт № 186/01.03.2002 г. /с който В. Д. Г. и Д. Д. Г. продават на С. В. К. 55.85/1530 ид.ч. от описания УПИ, без в предмета на сделката да е включен и самостоятелният жилищен обект, на който прехвърлителите са били собственици/, като противоречащи на разпоредбата на чл.38, ал.3 от ЗС. Като нищожни, тези сделки не са породили правни последици от момента на сключването им и не е настъпил желаният от страните по тези сделки вещнопрехвърлителен ефект, в резултат на което Я. Н. Х. и С. В. К. не са придобили съответно 62.88/1530 ид.ч. и 55.85/1530 ид.ч. от УПИ II- 3259, 3260, в кв. 62 по плана на гр. Ямбол, с площ от 1530 кв.м., при разделянето на който са образувани процесните два поземлени имота: ПИ с идентификатор 87374.537.120 с площ от 801 кв.м. и ПИ с идентификатор 87374.537.117 с площ от 793 кв.м. по КК и КР на гр. Ямбол. С постановеното по спора отменително решение ВКС е приел, че делбата на процесните два поземлени имота е допустима. В настоящия случай, в резултат на разделянето на УПИ II- 3259, 3260, в кв. 62, с площ от 1530 кв.м. през 2007 г. с одобреното изменение на ПУП- ПР, на два самостоятелни урегулирани поземлени имота: УПИ IV-120, в кв. 84, с площ от 801 кв. м., върху който е четириетажната масивна жилищна сграда със застроена площ 255 кв.м. и УПИ III-117, в кв. 84, с площ от 793 кв.м., върху който е четириетажната масивна жилищна сграда със застроена площ 257 кв.м, нанесени в кадастралната карта съответно като ПИ 87274.537.120, с площ от 801 кв.м., четириетажната многофамилна жилищна сграда с площ 255 кв.м.- с идентификатор ПИ 87274.537.120.1 и ПИ 87274.537.117, с площ от 793 кв.м., а четириетажната масивна жилищна сграда със застроена площ 257 кв.м.– с идентификатор 87274.537.117.1, собствениците на самостоятелни обекти в едната жилищна сграда притежават право на собственост върху поземления имот, в който тази сграда е построена, като притежават и идеални части и от поземления имот, в който е построена другата сграда, но не са собственици на самостоятелни обекти на собственост в същата. Конкретно, съсобственици на поземлен имот 87274.537.120 са както собствениците на самостоятелни обекти на сграда с идентификатор 87274.537.120.1, така и лица, които не притежават обекти в тази сграда с идентификатор 87274.537.120.1 /тези лица притежават обекти само в сградата с идентификатор 87274.537.117.1, намираща се в съседния имот/; съответно, съсобственици на поземлен имот 87274.537.117 са както собствениците на самостоятелни обекти на сграда с идентификатор 87274.537.117.1, така и лица, които не притежават обекти в тази сграда с идентификатор 87274.537.117.1 /тези лица притежават обекти само в сградата с идентификатор 87274.537.120.1, намираща се в съседния имот и парцел/. Предвид нищожността на сделките, с които В. Н. С., И. К. С. и С. Н. З. са се разпоредили в полза на Я. Н. Х. и В. Д. Г. и Д. Д. Г. са се разпоредили в полза на С. В. К. с идеални части от правото на собственост върху УПИ II- 3259, 3260, в кв. 62 по плана на гр. Ямбол, с площ от 1530 кв.м., от който в последствие са били образувани процесните два поземлени имота, без в предмета на двете разпоредителни сделки да включени и самостоятелните жилищни обекти – апартамент №7, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.537.117.2.7, находящ се на ет.3 в сграда с идентификатор 87374.537.117.2, разположен в поземлен имот с идентификатор 873374.537.117, с площ от 85 кв.м. и апартамент №11, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.537.120.2.11, находящ се на ет.4 в сграда с идентификатор 87374.537.120.2, разположен в поземлен имот с идентификатор 873374.537.120, с площ от 73 кв.м., на който прехвърлителите са били собственици, делбата следва да се допусне по отношение на лицата, които са собственици на жилищата, към които са припадащите се идеални части от общите части на сградата и от дворното място, в какъвто смисъл са и дадените от ВКС указания. Към настоящия момент собственик на апартамент №7, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.537.117.2.7, е контитуираната като съделител във въззивното производство М. К. Р., а собственик на апартамент №11, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.537.120.2.11, е конституираният като съделител във въззивното производство Т. Г. Р., които не са участвали като съделители- ищци или ответници в хода на производството по допускането на делбата пред първата инстанция. Задължителната съдебна практика последователно провежда разбирането, че като страна в производството за делба следва да бъдат конституирани всички съсобственици, като същите се явяват задължителни необходими другари и участието им в процеса е условия за неговата допустимост- т.1 от ППВС №4/1964 г., т.1 от ТР №1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Последното обосновава приложението на постановката на т.6 от ТР №1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно която, ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на необходимия другар. Задължителното другарство представлява частен случай на необходимо другарство, при което участието на всички другари в процеса е условия за неговата допустимост. Общото предявяване на иска от или против всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо и за която съдът следи служебно на всички етапи от съдебното производство. Когато правото на участие в процеса на задължителен необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без негово участие, порокът на съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивното производство, с оглед въведените в ГПК преклузии, в условията на ограничен въззив и забраната за събиране на доказателства във въззивното производство, освен в предвидените от закона изключения. В случая конституираните като съделители във въззивното производство М. К. Р. и Т. Г. Р. не са взели участие в делбеното производство пред първоинстанционния съд. Неучастието им пред първоинстанционния съд не може да бъде преодоляно чрез конституирането им и обезпечаване на участието им пред въззивната инстанция. Поради това и неучастието пред първата инстанция на задължителен необходим другар в производството по съдебна делба, обжалваното пред ЯОС решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено на основание чл.270, ал.3 от ГПК, а делото следва да бъде върнато за разглеждане на спора от друг състав на ЯРС с участието на задължителните необходими другари- М. К. Р. и Т. Г. Р.. При новото разглеждане на делото, същото следва да започне от фазата на връчване на исковата молба и приложените към нея писмени доказателства на конституираните от ЯОС страни- М. К. Р. и Т. Г. Р., на които следва да се предоставят правата по чл.131 от ГПК за отговор на исковата молба. При новото разглеждане на делото от друг състав на ЯРС, следва да бъдат съобразени и дадените с Решение № 134 от 26.10.2023 г., постановено по гр.д. № 3765/2022 г. по описа на ВКС указания, съгласно които ако се допусне съдебна делба на двата имота, няма да е налице невъзможност за извършване на делбата. Същата би могла да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, като в дял на етажните собственици от едната жилищна сграда се разпредели в собственост поземленият имот, в който същата е построена, а в дял на етажните собственици от другата жилищна сграда се разпредели в собственост поземленият имот, в който същата е построена. Размерите на идеалните части на етажните собственици от сградата с идентификатор 87274.537.120.1 от поземления имот 87274.537.120, който ще им бъде разпределен, съответно размерите на идеалните части на етажните собственици от сградата с идентификатор 87274.537.117.1 от поземления имот 87274.537.117, който ще им бъде разпределен, съобразно указанията на ВКС, следва да се определят с помощта на вещо лице, като се съобрази делът от общите части към всеки обект в етажната собственост, посочен в документите за собственост, и същият се съотнесе към площта на новия имот, в който съответната сграда се намира. С оглед изхода на делото, право на разноски пред настоящата инстанция имат въззивниците, но поради липсата на искане за присъждане на такива, ЯОС не дължи произнасяне по този въпрос. Искането за присъждане на разноски пред настоящата инстанция на въззиваемите П. Д. Г., Т. И. Д., Т. В. Х., В. М. Д., Д. Г. Д., Я. Н. Х., Г. И. Д., Г. Г. Н., И. К. И., Д. Х. Д., М. Д. М.– И.а, Ш. Ш. Ю., И. Ж. С., Р. И. Г., С. С. С., З. Х. Д., В. Д. Г. и Н. В. Г., направено чрез процесуалните им представители- адв. К. и адв. Т., с оглед изхода на делото, е неоснователно и следва да се остави без уважение. Мотивиран от изложеното, ЯОС