Решение № 58 от 13.1.2025 г. на Административен съд - Търговище по дело № 534/2024 г.

-„Този клиент има отворено трудово досие (начало 16/05/2024 г.) в Ирландия. Клиентът може да влезе в своя MyAccount на Revenue.ie и ако е подходящо, директно да редактира записа, за да добави крайна дата. Моля, изпратете отново заявката си, когато записът бъде затворен.“ - „Този работен процес на EESSI е за предоставяне на клиентско досие за целите на разглеждането на висяща молба за безработица. Не можем да разкриваме каквато и да е информация от досието на клиент, докато не бъдат затворени всички трудови досиета в Ирландия!“ - „U1 се издава на Клиент въз основа на информацията, която Клиентът предоставя в своята Заявка U1. Ние не знаем дали тази информация е вярна или не, затова в EESSI, за да предоставим потвърдена, причина за прекратяване на трудовата заетост, изискваме да ни предоставите писмо от работодателя, в което се посочва конкретната крайна дата и крайна причина.“.

С писмото е указано на жалбоподателя, че следва той да предприеме действия, които са от негова компетентност.

В резултат на разпределената доказателствена тежест по настоящото дело в съдебно заседание са приети като писмени доказателства представените от оспорващия документи в оригиналното им съдържание и в легализиран превод на български език. С представеното писмо, издадено на 11.06.2024г. от ръководителя на отдел „ЧР“при работодателя McCulla (Ireland) Limited, се удостоверява, че И. Н. е бил служител на МакКула (Ирландия) Лимитед (McCulla (Ireland) Limited), същият е бил назначен като шофьор на тежкотоварно превозно средство - клас 1 и е шофирал камион над 12, 5 тона през периода от 11.04.2021 г. до 16.06.2023 г., когато е приключил договорът му. Представеният преносим документ U1 е изготвен и изпратен на жалбоподателя от Министерство на социалната закрила на Ирландия на 11.07.2023г. Този документ и свързаният с него PDUl Annex, обсъдени по – горе като налични и по преписката, съдържат информация за заетост на заявителя в рамките на заявения и деклариран от него период, за който заявява отпускане на ПОБ, както и данни за основанието за прекратяване на последната заетост: изтичане срока на договора. Всички представени от жалбоподателя в съдебно заседание документи са били депозирани и в хода на административното производство и са упоменати от ответния орган в оспореното решение.

При така установената фактическа обстановка и в рамките на дължимата проверка по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното Решение №2153-25-320/23.08.2024г. на директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него Разпореждане №251-00-677-9/10.07.2024г., издадено от К. Д. - гл. експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед №1015-25-47/12.04.2023г.на директора на ТП на НОИ – Търговище, са издадени от материално и териториално компетентни органи съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" и ал.3 от КСО, респ.чл.54ж ал.1 КСО. Компетентността на органа, издал потвърденото разпореждане, се установява от приложената по делото Заповед №1015-25-47/12.04.2023г.на директора на ТП на НОИ – Търговище. Решението е издадено при съобразяване на законовите изисквания за предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО форма и съдържание, същото съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания. При тези данни съдът приема, че липсват отменителни основания по чл. 146 т.1 и т.2 АПК.

Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 2 АПК, като и на чл. 35 и чл. 36 АПК, са събрани всички документи, необходими и относими за разглеждане на подаденото заявление, вкл. е извършен електронен обмен на социално осигурителна информация с държавата по последна заетост – Ирландия, и са направени опити за събиране чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация (EESSI) и на допълнителна информация относно основанието за прекратяване на последната заетост на заявителя в Ирландия. Спазен е и предвидения в чл. 117 ал.3 КСО едномесечен срок за произнасяне на решението на директора на ТП на НОИ. Ето защо съдът счита, че липсва и отменителното основание по чл. 146 т.3 АПК.

Относно правилното прилагане на материалния закон и съобразяване с целта на закона при постановяване на оспорения акт, съдът прецени следното:

Като държава-членка на Европейския съюз/ЕС/ от 01.01.2007г., Република България е обвързана с приложението на европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза. Последните са пряко приложими за всяка държава – членка на ЕС съгласно чл. 288 ДФЕС. Понастоящем тези правила се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност, влязъл в сила на 20.05.2004г., с последно изменение в сила от 31.07.2019г.(основния регламент), както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност, влязъл в сила на 01.05.2010г., с последно изменение в сила от 18.06.2020г.(регламент по прилагането). Съгласно чл. 3 §1 от Регламент (ЕО) №883/2004 материалният обхват на този регламент е приложим към всички законодателства относно изброените в тази норма клонове на социално осигуряване, сред които са и обезщетенията за безработица /чл. 3 §1 б.“з“/. Персоналният обхват на регламента е определен в разпоредбата на чл.2, §1, която предвижда, че същият се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица. По делото не се оспорва качеството на жалбоподателя на гражданин на Република България, т.е. на държава-членка на ЕС, и следователно спрямо него намират приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, уреден в Регламент (ЕО) №883/2004, е очертан в преамбюла на регламента и се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. Именно в ГЛАВА 6 „Обезщетения за безработица“ от Дял Трети на Регламент (ЕО) № 883/2004 е регламентацията на механизма за определяне на паричните обезщетения за безработица. Разпоредбата на чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 съдържа специални правила, представляващи изключения от въведения общ принцип, че държавата-членка по последна заетост е компетентна държава по предоставянето на обезщетения за безработица.

В случая след решаване на правния спор с влязло в законна сила решение по АД №123/2024г. на АдмСТ е безспорна между страните компетентността на българската осигурителна институция да се произнесе по заявлението на жалбоподателя за отпускане на ПОБ въз основа на заетостта му в Република Ирландия. От данните по делото следва, че липсва спор и по отношение на установените период на заетост и доходи на заявителя. Спорният въпрос се отнася до основанието за прекратяване на последната заетост на жалбоподателя, тъй като възприетото от ответната страна становище, че това основание е неизвестно, е довело до определяне на отпуснатото ПОБ при условията на чл. 54б ал.3 КСО – в минимален размер и за срок 4 месеца.

Съгласно чл. 54а ал.1 КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. В случая е установено качеството на жалбоподателя на безработно лице към датата на подаване на заявлението му за отпускане на ПОБ, както и регистрацията му в АЗ на 19.06.2023г., не се твърди и липсват данни за това същият да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или че упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване, а отпуснатото му от ответния орган ПОБ е основано на констатацията, че същият е осигурено лице в хипотезата на чл. 54а ал.1 т.1 КСО.

Съгласно чл. 54б ал.3 КСО – норма, цитирана като правно основание в потвърденото с оспореното решение разпореждане, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, ал. 1, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

В потвърденото с оспореното решение разпореждане не се визира прието от органа конкретно основание за прекратяване на последното трудово правоотношение на заявителя. Още повече, по преписката липсват данни за прекратяване на това правоотношение на някое от визираните в чл. 54б ал.3 КСО основания, водещи до определяне на ПОБ в минимален размер и за минимален срок. По отношение на спорното обстоятелство събраните писмени доказателства могат да се обособят условно в две групи:

1/в едната група са онези, получени по служебен път чрез системата за електронен обмен на данни EESSI, които не дават отговор на направеното запитване за конкретното основание за прекратяване на последното трудово правоотношение на заявителя или според които това основание е неизвестно, без да обосноват от какво е породена тази неизвестност /двата получени документа Н002-отговор на искането за информация, и СЕД U017– осигурително досие за трансграничен работник, издадени от КИ на ДЧ на ЕС – Ирландия/.

2/във втората група са преносимия документ U1, изпратен на жалбоподателя от Министерство на социалната закрила на Ирландия на 11.07.2023г., в който изрично е отбелязано основанието за прекратяване на последния трудов договор на заявителя: изтичане срока на договора; писмо, издадено на 11.06.2024г. от ръководителя на отдел „ЧР“ при работодателя McCulla (Ireland) Limited, с което се удостоверява, че И. Н. е бил служител на МакКула (Ирландия) Лимитед (McCulla (Ireland) Limited) и че същият е бил назначен като шофьор на тежкотоварно превозно средство - клас 1 и е шофирал камион над 12, 5 тона през периода от 11.04.2021 г. до 16.06.2023 г., когато е приключил договорът му. В подаденото от жалбоподателя по изискване на осигурителния орган заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002, същият е декларирал основание за прекратяване на последната му заетост: изтичане срока на договора.

Жалбоподателят като заявител за отпускане на ПОБ за последната си заетост в република Ирландия попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност, наричан още Основния регламент. Обменът между органи и институции на държавите-членки и лица, попадащи в приложното поле на основния регламент, се извършва по реда на Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност, наричан още Регламент по прилагане. В разпоредбата на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 е дефинирана правната стойност на документи и подкрепящи доказателства, издадени в друга държава-членка. Съгласно §1 от тази норма, документи, които са издадени от институция на държава-членка и показват положението на дадено лице за целите на прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, и подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени документите, се приемат от институциите на останалите държави-членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата-членка, в която са били издадени. Съгласно §2 от същата, при съмнение относно валидността на документ или точността на фактите, на които се основават съдържащите се в него сведения, институцията на държавата-членка, която получава документа, отправя питане до издаващата институция за необходимите разяснения и, когато е уместно, отнемането на този документ. Издаващата институция преценява отново основанията за издаването на документа и, при необходимост, го отнема. Според чл. 5 §3, по силата на параграф 2, когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва доколкото е възможно, по искане на компетентната институция, необходимата проверка на тази информация или документ. Съгласно §4 на същата разпоредба, ако не бъде постигнато споразумение между съответните институции, въпросът може да бъде отнесен до Административната комисия посредством компетентните органи не по-рано от един месец след датата, на която институцията, получила документа, е отправила искането си. Административната комисия полага усилия за отстраняване на различията в становищата в срок от шест месеца от датата, на която въпросът е бил отнесен до нея.

В настоящия казус е налице издаден от институция на ДЧ, в която жалбоподателят е полагал труд по последната си заетост, а именно преносимия документ U1, изпратен на жалбоподателя от Министерство на социалната закрила на Ирландия на 11.07.2023г., в който изрично е отбелязано основанието за прекратяване на последния трудов договор на заявителя: изтичане срока на договора. Този преносим документ е издаден на основание чл. 54 §1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 и в съответствие с изискванията на чл. 61 и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Съгласно чл. 54 §1 от Регламент (ЕО) № 987/2009, без да се засягат задълженията на ангажираните институции, съответното лице може да представи пред компетентната институция документ, издаден от институцията на държавата-членка, на чието законодателство се е подчинявала дейността му като заето или самостоятелно заето лице, като посочи завършените периоди по силата на това законодателство. Въпреки съмнението на българския орган по осигуряването относно точността на фактите в преносимия документ и изпратените от него запитвания до КИ на Република Ирландия, този документ не е отнет. В изпълнение на дадените в първия получен документ Н002-отговор на искането за информация, от жалбоподателя е изискано и същият е депозирал по преписката писмо от последния си работодател, в което също се визира като основание: приключване на договора, а не напускане на служителя, уволнение от страна на работодателя или другите хипотези на основания, посочени в т.3 на преносимия документ U1. Ето защо липсва причина за игнориране на тези документи, които изцяло подкрепят декларираното от жалбоподателя основание за прекратяване на последното му трудово правоотношение: изтичане срока на договора. В получените чрез електронния обмен документи от първата условна група /Н002-отговор на искането за информация, и СЕД U017/ не е посочено друго основание, различно от визираното в преносимия документ U1, което да представлява предпоставка за наличие на хипотезата на чл. 53б ал.3 КСО. Липсата на отговор или посочване на основание: „неизвестно“, не може да доведе до приложението на тази норма от националното ни законодателство при положение, че е налице неотнет документ, издаден от компетентна институция на държавата – членка по последната заетост, който документ като съдържание е подкрепен от издаден от съответния работодател удостоверителен документ и визира ясно причината за прекратяване на трудовото правоотношение като: изтичане срока на договора. Ето защо съдът намира, че определяйки отпуснатото обезщетение за безработица в размер и за период при условията на чл. 54б ал.3 КСО, органът е извършил нарушение на материалния закон, пренебрегвайки наличните по преписката документи, съдържащи удостоверена информация за основанието, на което е прекратено последното трудово правоотношение на заявителя, а именно: изтичане на срока на договора му. Така удостовереното основание не е предвидено в нормата на чл. 54б ал.3 КСО и съответно незаконосъобразно органът е определил отпуснатото на заявителя обезщетение за безработица при условията на тази разпоредба. Следва да се посочи, че тази норма на националното законодателство не се дерогира от норма на общностното право, което не поставя ограничения пред ДЧ относно минималния и максималния размер на обезщетението за безработица. Но при определяне на този размер според правилата на вътрешното право компетентният орган следва да съобрази издадените документи, съдържащи относима информация, доколкото и след направените запитвания до КИ на ДЧ, тези документи не са отнети. Определянето на размера и периода на изплащане на обезщетението за безработица въз основа на наличните неопровергани документи не означава, че при получаване на данни с различно съдържание или при последващо отнемане на съобразените документи, органът по осигуряването за безработица не може да промени определеното обезщетение. Съгласно нормата на чл. 54ж ал.2 от КСО, влязлото в сила разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: 1. са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица; 2. паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. Липсата на ясен и категоричен отговор от институцията в Република Ирландия не следва да е предпоставка за ощетяване на лицето, търсещо ПОБ, при положение, че същото е представило документите, които би могло да набави и които сочат ясно основание за прекратяване на трудовия му договор. В случай, че в резултат на активната кореспонденция на компетентния орган от РБългария с компетентните органи на РИрландия, се получат документи, сочещи различно основание, органът по осигуряването за безработица може да приложи правомощията си по чл. 54ж ал.2 т.1 във вр.с ал.1 КСО.

Въз основа на приетите фактически констатации и направени правни изводи следва, че в конкретния случай е налице отменителното основание по чл. 146 т.4 АПК. Ето защо съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него разпореждане са неправилни, като постановени в нарушение на закона, поради което следва да бъдат отменени на основание чл. 146 т.4 АПК. Доколкото естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, следва преписката да се изпрати на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Търговище, за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя при съобразяване с изложените в мотивите на настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона относно начина на определяне на размера и периода на изплащане на ПОБ.

По претенцията за разноски – Съгласно препращащата норма на чл. 118 ал.3 КСО отговорността за разноски по дела от типа на настоящото следва да се определи по правилата на чл. 143 на АПК. Според чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От оспорващата страна е направена претенция за присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, договорено при условията на чл. 38 ал.1 т.2 ЗАдв, която претенция е подкрепена с депозиран списък на разноските в същия смисъл. В приложените по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие е отразено, че предметът е: оказване на правна помощ и съдействие при условията и по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА във връзка водене на дело пред Административен съд Търговище във връзка с решение на директора на ТП НОИ Търговище 2153-25-320/23.08.2024г., с което е потвърдено разпореждане 251 -00-677 от 10.07.2024г. относно отпускане на ПОБ. Съгласно чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Съгласно чл. 38 ал.2 от ЗАдв, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ се извършва от самия адвокат и е в рамките на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са следните: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗАдв и да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер, не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да го заплати. В този смисъл е Решение № 3233 от 27.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7195/2022 г., VII о. В настоящия случай договарянето на правната защита при условията на чл. 38 ал.1 т.2 ЗАдв е документирано с пълномощното за учредяване на процесуално представителство, в договора за правна защита и съдействие и в депозирания списък на разноските. Своевременно направената претенция за разноски и правният резултат от решаване на правния спор предпоставят задължението на съда да присъди в полза на упълномощения от жалбоподателя адвокат възнаграждение. Съгласно чл.8 ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение за дела по КСО е 500 лева. Ето защо учреждението, към което принадлежи ответния административен орган, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сумата от 500 лева, представляващи присъдени съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение по настоящото дело.