Решение № 22900 от 13.12.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 62496/2024 г.

Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс (СК). Образувано е по искова молба П. А. А., ЕГН ••••••••••, срещу И. Ц. Я., ЕГН ••••••••••, с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне упражняването на родителските права, определяне местоживеенето, определяне режим на лични отношения на бащата с децата А. И.ва Я.а, ЕГН ••••••••••, родена на 14.01.2015 г. и Т. И.в Я., ЕГН ••••••••••, роден на. •••••••• г. и определяне издръжка на последните, включително и за минало време в размер на по 300, 00 лева, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Ищцата твърди, че с ответника са били фактически съжители от 13.05.2015 г. до м. юни 2016 г., когато са се разделили. По време на съвместното им съжителство, страните са живеели при неговите родители, като в началото на отношенията им всичко е било нормално. Проблемите между страните са се появили по време на бременността на ищцата с второто им дете. Посочва, че ответникът употребява алкохол и е бил избухлив и конфликтен. Две седмици след раждането на второто им дете, ищцата заедно с децата е напуснала дома на родителите на ответника и са заживели при родителите на ищцата. Излага твърдения, че от месец април 2019 г. заедно с двете им деца живеят във ведомствено жилище. Сочи, че по време на съвместното им съжителство ответникът не е полагал необходимите грижи за децата, като сновано тя се е грижила за децата. Посочва случаи, при които ответникът е осъществявал агресия към ищцата и децата. Излага, че за последната година ответникът е заплатил за издръжка за двете деца общо 2790 лв., което е под минималния размер за издръжка за едно дете. Посочва, че детето Томислав посещава логопед, във връзка с което заплаща 280, 00 лв. на месец, а купоните за храна на двете деца в училище са на стойност 264, 00 лв. В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответната страна, в който не се оспорва претенцията в частта относно упражняването на родителските права и местоживеенето. Изразява становище относно режима на лични отношения и издръжката, като се сочи, че предложения от ищцата режим е ограничен и се претендира за по- широк режим. Оспорва се и размера на претендираната издръжка. Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ищцата заявява, че ответникът й е посегнал, като постоянно й налага психически тормоз. Сочи, че бащата е казал на малкия им син, е ще го вземе от майката и няма да го върне, както и че преди всяко дело бащата посещава училището на големия им син. Излага, че не е искала децата да нямат контакт с бащата, но след като последният е упражнил физическо насилие на детето Томислав, майката не иска децата да преспиват при ответника. От септември месец миналата година бащата и децата не са се виждали. Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ответникът заявява, че обича децата си, но ищцата иска да ги отдалечи от него. Твърди, че не е стъпвал от месец октомври 2024 г. в училището, като на 17.05.2024 г. е видял децата в един социален център. В хода на процеса е изслушано малолетното дете А. И.ва, съобразно изискванията на чл. 15, ал. ЗЗакрД, като пред съда тя споделя, че е на 10 години и учи в 92-ро училище. Посочва, че живее в „Красна поляна“ с майка й и по-малкият й брат. Баща й живее в „Надежда“. Преди са се виждали с баща й, като не може да посочи преди колко месеца. Споделя, че когато са се виждали с баща й, той ги е водил в квартали, в които ответникът се е срещал негови приятели. Децата са били на отделна маса от него. Сочи, че на нея с брат й не им е било забавно. Заявява, че не се виждат с баща й, защото е ударил по-малкия й брат с колан, на която случка не е присъствала. На нея само й се е карал. Споделя, че не желае да се вижда с баща си, защото той не ги води в парка или там където искат, също защото баща пие много алкохол. В депозираните по делото социални доклади на ДСП – Възраждане и ДСП-Сердика се сочи, че основни грижи за децата полага тяхната майка, която получава подкрепа от своите родители. Живеят в общинско жилище в 3-стаен апартамент, като жилището разполага с добри хигиенно-битови условия. Наблюдава се емоционална връзка и привързаност между майката и двете деца. Майката твърди, че работи в 5РУ-СДВР като системен оператор и реализира добри доходи. Бащата е споделил, че е превеждал 300 лв. месечно на майката за децата от раздялата им от месец август 2024 г. Ответникът е заявил, че работи като личен шофьор на бизнесмен и получава доходи в размер на 1200 лв. месечно, както и получава доходи от жилище, което отдава под наем в размер на 500 лв. месечно. Установява се, че липсва комуникация между родителите. Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното: От събраните относими към предмета на делото доказателства се установява, че страните са родители на децата Анджелина И.ва Я.а, ЕГН •••••••••, родена на 14.01.2025 г. и Томислав И.в Я., ЕГН ••••••••••, роден на 07.06.2016 г., които към датата на депозиране на исковата молба са малолетни (л. 8 и л. 9 от делото). Представен е по делото е предавателно-приемателен протокол от 26.02.2019., видно от който специално назначена комисия на директора на СДВР е извършил фактическо предаване на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. Красна поляна, представляващ апартамент, състоящ се от три стаи, на лицето П. А. А.. По делото е представена и заверен препис от 1) издадена заповед за незабавна защита № 337/20.09.2024 г., по гр.д. № 53765/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 83-ти състав, с която съдът задължава на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН И. Ц. Я. да се въздържа от домашно насилие по отношение на децата Т.И.в Я. и А.И.ва Я.а и 2) издадена заповед за незабавна защита № 85/21.03.2025 г. по гр.д. № 53765/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 83-ти състав, с която съдът забранява на И. Ц. Я. да приближава Ан.И.ва Я.а. След служебно извършена справка към датата на постановяване на съдебното решение по посоченото дело все още няма краен съдебен акт. Прието по делото е и експертно решение № 2010 от 22.06.2017 г., с което по отношение на Т. И.в Я. е признато 80 % вид и степен на увреждане с чужда помощ със срок на чужда помощ 01.06.2018 г. Представени са и амбулаторни листи във връзка с извършени прегледи по отношение на двете деца. От представената по делото Справка за актуално състояние на действащите трудови договори /л. 97 от делото/ и ответникът полага труд по трудово правоотношение с „•••••••. Видно от представените по делото справки – данни за осигурените лица, за периода месец февруари 2023 г. – месец януари 2025 г. ответникът е реализирал средномесечен осигурителен доход в размер на около 1900, 00 лв. За същия период майката е реализирала средномесечен осигурителен доход в размер на около 1500, 00 лв. /л. 96 и л. 98 от делото/. Видно от представените по делото разписки, издадени от „Изи Пей“ АД /л. 66 – л. 78 от делото/ се установява, че за периода 31.10.2023 г. – 01.11.2024 г. ответникът е заплащал на ищцата различни по размер суми, а именно: 230 лв., 140, 00 лв., 300, 00 лв., 152 лв., 151, 00 лв. с основания „плащане на издръжка – за две деца от И. Ц. Я., ЕГН ••••••••••“. Общият сбор на сумите по представените разписки е в размер на 2863 лв. Същите са представени от ответника, като се твърди, че извършените преводи от ответника са във връзка със заплащане на издръжка за детето на страните. От заключението на изготвената по делото съдебно-психологична експертиза, което съдът кредитира като обективно и изготвено от компетентно за това лице, се установява, че към момента майката има значим родителски капацитет, като през годините тя е обгрижвала децата. Като дефицит при майката е констатиран повишена сензитивност и безспокойство, свързани със страхови изживявания, свързани с бившия й партньор И. Я.. Ресурсът на бащата е в това, че има заявено желание да обгрижва и общува с децата, като е запознат с техните специфики и интереси. Последните години бащата не е бил толкова ангажиран с живота на децата, доколкото майката е упражнявала родителските права. Установява се, че никой от двамата родители няма никакво уважение и зачитане на фигурата на другия. Между двамата родители има тотална непоносимост и нежелание да общуват. Сочи се, че при двете деца се наблюдава пълно свързване с майката и с нейното биологично семейство, както и с новия й партньор. Децата са в конфликтна лоялност спрямо нея и поради това, че тя за момента е водещата значима фигура за тях, която отрича и отхвърля бащината, той прави същото. Един от дефицитите на родителския капацитет на майката е, че твърде много е въвела децата в конфликта й с бившия й партньор, което кара децата тотално да го отричат. Тоест, и двамата родители са допринесли в значима степен за отчуждението на децата от бащата. Най-значимата фигура в психо-емоционалния живот и на двете деца към момента е тяхната майка. Конфликтът им на лоялност по отношение на майката, тотално възпрепятства желанието за комуникация с бащата. Посочва се, че е налице синдром на родителско отчуждение на децата спрямо бащата, за което са допринесли всички посочени в заключението фактори. И двете деца споделят за емоционално, психическо и физическо насилие спрямо тях от страна на бащата. Анджелина И.ва Я.а в интервюто пред вещото лице твърди, че баща й в един минал период я пипал от долу и че я е страх това да не се повтори. И двете деца споделят пред вещото лице и са категорични, че когато нямат контак с баща им им е по спокойно и заявяват, че не желаят да контактуват с него. От показанията на свидетеля Силвия Драганова Раденкова, се установява, че познава ищцата, а ответникът само задочно. Споделя, че страните не живеят заедно. Сочи, че поддържа контакт с П., като двете си помагат с грижите за децата. Излага, че майката се справя само с грижите за децата. Заявява, че децата ги е страх от баща им. Случвало се е да давала пари на ищцата. Споделя, че след раждането на детето грижите са поети изцяло от майката. Сочи, че децата ги е страх от баща им, като е присъствала на ситуации, в които детето Томислав не се е чувствало добре, че трябва да отиде при баща си. При преценка показанията на свидетелите и предвид липсата на противоречия и взаимно изключващи се твърдения, съдът не намира пречка да ги ползва при формиране на свободното си вътрешно убеждение, още повече, че същите изцяло съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал и са въз основа на лични впечатления в обсъдената им част. При извършената служебна проверка се установи, че по гр.д. № 53765/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 83-ти състав е постановено решение, с което е издадена заповед за защита, с която на ответника е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отоншение на децата, забранено му да доближава децата и да контактува с тях под каквато и да е форма, като на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН е определен и режим на лични контакти между бащата и децата в защитена среда. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Страните по делото, родители на децата Анджелина И.ва Я.а, ЕГН 1541146531, родена на 14.01.2025 г. и Т. И.в Я., ЕГН ••••••••••, роден на 07.06.2016 г., които не са били в брак, са фактически разделени от раждането на второто им дете, като от този момент децата живеят с майката, която полага основни грижи за тях. Родителите не са постигнали споразумение относно родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на малолетните деца. Установява се, че след раждането на децата основните грижи по отглеждането и възпитанието на общите им малолетни деца, са поети от майката. В същото време бащата изразява желание да продължи връзката си с децата. Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните отношения: За да се произнесе по спора, съдът следва да изходи от родителските качества, възможностите за полагане на грижи и умение за възпитание, подпомагане и стимулиране на придобиването на личностни, социални, трудови и образователни умения и качества у децата, моралните и човешките качества на всеки от родителите, техния социален статус, доходи, имущество, битови условия, възрастта и пола на децата, отношенията между родител и дете, възможността да се ползва помощта на близки и роднини при отглеждането и др. Предвид събраните писмени и гласни доказателства, изразеното от майката и бащата изрично желание и при съобразяване възрастта и пола на децата, полаганите до момента грижи за тях и желанието на малолетната Анджела, съдът намира, че е в интерес на децата е упражняването на родителските права да бъде възложено на майката. Изрично е заявено и желание на майката да отглежда децата и възрастта в която се намират, като настоящият състав счита, че майката по-добре откликва на нуждите и интересите на децата, което се потвърждава от доказателствата по делото. При майката следва да бъде определено и местоживеенето на детето, тъй като по делото не се установиха важни причини същото да живее отделно от родителя, който ще упражнява родителските права От приетите по делото Социални доклади на ДСП – Възраждане и ДСП-Сердика се установи, че майката разполага с необходимия родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на детето, както и че живее в жилище, с добри хигиенно-битови условия. С оглед предоставяне на родителските права и определяне на местоживеенето при неговата майка, на бащата следва да се определи подходящ режим на лични контакти с тях. Установи се още, че бащата желае да има възможността да участва активно в живота на децата. Отделно от това, от приетата по делото съдебно-психологична експертиза, се установи, че децата споделят за емоционално и психическо насилие от страна на бащата. И при двете деца е забелязано нежелание да общуват с баща си, поради липсата на уважение на родителите един към друг и отношението на бащата към майката. Установи се, че е налице синдром на родителско отчуждение на децата спрямо бащата. Налице са данни, че децата реагира негативно на отношението, което има бащата към майката. С оглед предоставяне на родителските права и определяне на местоживеенето при неговата майка, на бащата следва да се определи подходящ режим на лични контакти с него. Съдът като взе предвид, че между бащата и децата е налице започнало отчуждение, както и че бащата има желание да участва в живота на децата си, счита че на ответника следва да бъде определен следния режим на лични отношения: За срок от една година и шест месеца от влизане в сила на решението по отношение на родителските права, режимът на лични отношения с бащата ще се осъществява, както следва: всяка втора и четвърта неделя от месеца, за продължителност от около три астрономически часа, единствено в детски контактен център във Фондация „Център отворена врата“, адрес гр. ••••••••• офис 1, тел.: . ••••••••и. ••••••••, email: opendoor_centre@hotmail.com, при следните условия: всяка една от срещите да се провеждат в присъствието на психолог и в отсъствие на майката, а при необходимост по преценка на психолога и н нейно присъствие; продължителността на всяка среща да се определя от ръководителя на детския контактен център или посочен от него експертпсихолог в центъра, който да уведомява поне два дни предварително И. Ц. Я., ЕГН: •••••••••• и П. А. А., ЕГН •••••••••• за началния час на всяка от срещите, както и тяхната продължителност, като ЗАДЪЛЖАВА П. А. А., ЕГН •••••••••• да осигури присъствието на децата Анжелина И.ва Я.а, ЕГН ••••••••••, и Томислав И.в Я., ЕГН. ••••••••в детския контактен център, при съобразяване на предварителното уведомяване от страна на ръководителя на центъра или на посочения от него експерт – психолог относно времето, в което децата следва да присъстват След една година и шест месеца от влизане в сила на решението по отношение на родителските права, режимът на лични отношения с бащата ще се осъществява всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 10: 00ч. до 18: 00ч. в събота и за времето от 10: 00ч. до 17: 00ч. в неделя без преспиване, в присъствието на майката или на трето определено от нея лице, всяка четна година на Коледа - 25-ти декември за времето от 10: 00 ч. до 17: 00 ч. без преспиване в присъствието на майката или на трето определено от нея лице; всяка нечетна година на Нова година за времето от 10: 00 часа до 17.00 ч. на 31.12., без преспиване в присъствието на майката или на трето определено от нея лице; както и всяка нечетна година за Великден за времето от 10: 00 часа до 17: 00 часа без преспиване в присъствието на майката или на трето определено от нея лице. Относно издръжката на децата: Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Нуждите на децата от издръжка се установяват от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Издръжката се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са и в негова полза. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите на лицето, което я дължи. С оглед установеното по делото относно доходите на ответника и доколкото същият е в трудоспособна възраст и няма данни да е нетрудоспособен по здравословни причини, то за същия не е налице невъзможност да дава издръжка /ППВС № 5/1970 г., т. 11/. Ето защо, съдът намира, че същият следва да поеме и да продължи да заплаща издръжката на детето в размер на 300, 00 лв. месечно. Издръжката се дължи, считано от 22.10.2024 г. - датата на депозиране на исковата молба. Издръжката се дължи в посочения размер до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване. Следва да се присъди и законна лихва за забава върху всяка просрочена вноска. По отношение претенцията за издръжка за минало време по реда на чл. 149 от СК съдът намира за частично основателна, тъй като по делото се установи се установи, че ответникът не е заплащал издръжка за целия период освен за месеците октомври, ноември, декември 2023 г., януари, февруари, март, април, май, юни, август, септември, ноември 2024 г. в различни размери, като общият размер за заплащаната издръжка за периода 31.10.2023 г. - 22.10.2024 г. е 2863, 00 лв. видно от представените по делото разписки. Съдът намира, че издръжката за минало време е основателна до пълния предявен размер от 300, 00 лева, вземайки предвид доходите на страните за този период, възрастта на децата и социално икономическата обстановка в страната за този период. За този минал период се установи по делото, че ищеца е плащал издръжка за децата си за месеците октомври, ноември, декември 2023 г., януари, февруари, март, април, май, юни, август, септември, ноември 2024 г., (без месец октомври 2024 г.), поради което, така заплатената издръжка следва да бъде приспадната от определената с настоящото решение такава. За да се конкретизира размерът на дължимата издръжка за минал период, от определената от съда дължима издръжка от бащата в размер на 7200 лв. общо за двете деца или 3600, 00 за всяко едно от тях за една година назад, считано от предявяване на иска следва да се приспадне заплатената от него издръжка за минал период в общ размер на 2863, 00 лв. Ето защо предявеният иск по чл. 149 СК е основателен за сумата от 4337, 00 лв., или по 2168, 50 лв. за всяко дете, като искът за горницата до пълния предявен общ размер от 7200 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен включително и поради плащане на сумата от 2863, 00 лв. Относно направените разноски по делото. Искане за присъждане на направените по делото разноски е направено от ищеца. Съдът като взе предвид характера на производството по спорна съдебна администрация и приетото в ТР № 3/2023 г. от 27.06.2024 год. На Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска колегия, че правилата на чл. 78 от ГПК са приложими, в случаите само при пълно уважаване на молбата, прекратяване на производството по причина в поведението на молителя или при пълно отхвърляне на исковата молба или при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника. Предвид, че в случая не е налице пълно уважаване на исковата претенция, а разноските следва да остават в тежест на страните така, както са направени. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът дължи държавна такса за определената в полза на децата издръжка на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ТДТССГПК) в размер на 864, 00 (осемстотин шестдесет и четири) лева, по сметка на Софийския районен съд. Така мотивиран и на основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, съдът