Решение № 19 от 19.6.2023 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 53/2020 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от „••••••••••••••“ АД - в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. С..., вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК.., представлявано от А. Н.Д.К.М. в качеството им на синдици, назначени с Решение № 196 от 13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, срещу „Е.Л АД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление: .. гр. В.. представлявано от Изпълнителния директор С.В.С и „К.А.М.“ ЕООД, ЕИК... правно основание чл.694 ТЗ и цена на иска – 24 818 356, 13 лева. Поддържа се в исковата молба, че с Решение № 24 от 08.05.2018 г. на Окръжен съд - В постановено по т.д.№ 18/2018 г., Търговска колегия, е открито производство по несъстоятелност по отношение на Е.П.” АД, ЕИК.... С молба с вх. №1838/08.06.2018 г. „••••••••••••••“ АД - в несъстоятелност („КТБ” АД в (н.)/”Банката”) е предявила в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ вземанията си, произтичащи от два договора за банков кредит, а именно Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 и Договор за банков кредит от 11.07.2013 г. По партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 03.07.2018г. са обявени изготвените от синдика списъци на приети и неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като вземанията на „КТБ“ АД (н.) по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011, възлизащи в общ размер на сумата от 29 279 981, 93 щатски долара и по Договор за банков кредит от 11.07.2013 г., възлизащи в общ размер на сумата от 15 130 457, 73 щатски долара са включени от синдика в списъка на неприетите вземания предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ (Доказателство №3). Общият размер на включените от синдика вземания на кредитора „КТБ” АД в (н.) в изготвения списък на неприетите вземания по чл. 686 от ТЗ по процесиите Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 и Договор за банков кредит от 11.07.2013 г., възлизат на общата сума от 44 410 439.66 щатски долара /четиридесет и четири милиона четиристотин и десет хиляди четиристотин тридесет и девет щатски долара и шестдесет и шест цента/. Срещу включването на вземанията на „КТБ” АД в (н.) в изготвения от синдика списък на неприетите вземания по чл. 685, ал. 1 ТЗ е подадено в срока по чл. 690 от ТЗ Възражение с вх. № 2211/10.07.2018 г. (Доказателство №4), с което банката е оспорила така изготвения от синдика списък пред съда по несъстоятелността и е поискала включване на предявените по реда на чл. 685, ал. 1 от ТЗ вземания на КТБ АД (н.) в списъка на предявените и приети вземания на кредиторите на „Е.Л АД в размер на 29 279 981, 93 щ. долара (двадесет и девет милиона двеста седемдесет и девет хиляди деветстотин осемдесет и един щатски долара и деветдесет и три цента) или левовата му равностойност в размер на 48 244 919, 03 лева (четиридесет и осем милиона двеста четиридесет и четири хиляди деветстотин и деветнадесет лева и три стотинки) произтичащо от Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. и в размер на 15 130 457, 73 щ. долара (петнадесет милиона сто и тридесет хиляди четиристотин петдесет и седем щатски долара и седемдесет и три цента) или левовата му равностойност в размер на 24 930 606, 51 лева (двадесет и четири милиона деветстотин и тридесет хиляди шестстотин и шест лева и петдесет и една стотинки), произтичащо от Договор за банков кредит от 11.07.2013 г. С Определение № 70 от 30.07.2020 г. на Окръжен съд - гр. В постановено по т. д. № 18/2018 г. (Доказателство №5), обявено в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното дружество на 10.08.2020 г., са оставени без уважение възраженията на кредитора „КТБ” АД (н.), като съдът по несъстоятелността е одобрил изготвените от синдика на „Е.Л АД списъци на приетите и на неприетите вземания и е оставил без уважение направените от банката възражения, включително и възражение с вх. № 2211/10.07.2018 г., което е подадено от КТБ АД (н.) с искане за включване на предявените по реда на чл. 685, ал. 1 от ТЗ вземания в списъка на предявените и приети вземания на кредиторите на „Е.Л АД. Излага се в исковата молба, че между страните са сключени два договора за синдикиран банков кредит, както следва: На 15.12.2011 г. е сключен Договор за синдикиран банков кредит, към който е подписан и Анекс № 1 от 27.03.2012 г. Страни по договора са КТБ и Ц.К.Б.• АД (наричана по-долу „ЦКБ44), които в качеството си на Кредитори са предоставили синдикиран банков кредит на кредитополучателя Е.П.44 АД (по договора има и солидарни длъжници - „П. АД, ЕИК: ... „П.Х. АД. ЕИК: ... и „Н.Е. ЕООД, ЕИК: ....). Договорът има следния предмет и особености: на кредитополучателя Е.П.44 АД е отпуснат целеви банков кредит е кредитен лимит до USD 86 000 000, 00 (осемдесет и шест милиона щатски долара). Кредита е предназначен за закупуване на гарантирани еврооблигации. Съгласно т. 10 от договора, Кредитополучателят заплаща годишна лихва върху фактически усвоените средства от кредита в размер на 8, 5 %. В т. 13 от договора е предвидена неустойка в размер на 10 % годишно върху сумата на начислената, но неплатена лихва, до окончателното й издължаване. Съгласно т. 16 от договора, крайния срок за погасяване на задълженията от кредитополучателя е 25.11.2018 г„ като в т. 18 е уговорен погасителния план. Кредита е предоставен от КТБ и ЦКБ при условията на разделност, като КТБ е предоставила сумата от USD 43 000 000, 00 (четиридесет и три милиона щатски долара), а ЦКБ- USD 37 240 000, 00 (тридесет и седем милиона двеста и четиридесет хиляди щатски долара). Общия усвоен размер на кредита е USD 80 240 000, 00 (осемдесет милиона двеста и четиридесет хиляди щатски долара). Задълженията на Е.П.44 АД по договора за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. към КТБ АД (н.) към датата 29.10.2014 г. е в размер, както следва: Размерът на непогасената редовна главница по Договора за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. към 29.10.2014 г. е USD 28 257 142, 84 (двадесет и осем милиона двеста петдесет и седем хиляди сто четиридесет и два щатски долара и осемдесет и четири цента). Размерът на текущите лихви върху редовната главница за периода от 26.05.2014 г. до 29.10.2014 г. е USD 1020 789, 29 (един милион и двадесет хиляди седемстотин осемдесет и девет щатски долара и двадесет и девет цента). Размерът на дължимата неустойка върху просрочена лихва по Договора към 29.10.2014 г. е USD 2 049, 80 (две хиляди четиридесет и девет щатски долара и осемдесет цента). Към 29.10.2014 г. общото задължение на дружеството към „••••••••••••••“ АД по Договора за синдикиран банков кредит, включващо главница, текущи лихви върху главницата и неустойка върху просрочената лихва, описани подробно по-горе, възлиза на USD 29 279 981, 93 (двадесет и девет милиона двеста седемдесет и девет хиляди деветстотин осемдесет и един щатски долара и деветдесет и три цента) съгласно Извлечение от сметката на кредитополучателя по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. (Доказателство №7). Към настоящият момент посочените по-горе вземания на КТБ АД (Н.) от „Е.Л АД, в несъстоятелност, произтичащи от Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. са погасени чрез прихващания, извършени от длъжника. Тези прихващания са оспорени от синдика на КТБ АД (н.) и са предмет на т.д.№ 6301/2015, по описа на Софийски градски съд, ТО, VI- 2 състав, т.д.№ 1540/2017, по описа на Софийски градски съд, ТО, У1-6 състав и т.д. №705/2020 г., по описа на Софийски градски съд, ТО, У1-8 състав, производствата, по които не са приключили с влязъл в сила съдебен акт и все още са висящи. При евентуално благоприятно решение по посочените дела, прихващанията ще бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД (н.) и съответно вземанията, посочени по-горе ще бъдат дължими и изискуеми, а единствения начин кредиторът да получи удовлетворение на посочените вземания е същите да бъдат включени в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Е.Л АД, в несъстоятелност. С писмено заявление-съгласие, с нотариална заверка на подписа на пълномощник на квесторите на “••••••••••••••” АД, ЕИК.., с рег.№ 1691/19.03.2015 г., удостоверен от помощник нотариус по заместване Ц.К. - помощник-нотариус по заместване на Нотариус Г.Й.Д. с per. № 343 на Нотариалната камара, вписано в Търговския регистър с рег.№ 20150324094010, „••••••••••••••“ АД, е заличена като заложен кредитор в поле № 303 по залога на търговското предприятие на Е.П.” АД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление към датата на сключване на договора гр.С..., учреден в полза на “••••••••••••••” АД и Ц.К.Б.“ АД съгласно Договор за учредяване на особен залог на търговско предприятие от 15.12.2011 г., сключен с нотариална заверка на подписите на страните, с per. № 9128 по описа на нотариус Г.Й.Д. с рег.№ 343 на Нотариалната камара, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с per. №20111221110609, с номер по ред на залога: 001. Поддържа се в исковата молба, че при отчитане на обстоятелството, че задължението към „••••••••••••••" АД по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. е погасено не чрез парично плащане, а чрез прихващане и съобразявайки, че съгласно параграф 5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, обн. ДВ бр.22 от 13.03.2018 г., извършеното заличаване на „••••••••••••••“ АД като заложен кредитор е нищожно, а учреденото обезпечение се смята за действително и запазва своя ред. Ето защо по силата на закона „КТБ“ АД (н.) има качеството на заложен кредитор за вземанията си по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. г., сключен между „••••••••••••••“ АД и Ц.К.Б.“ АД, от една страна, в качеството им на кредитодатели, „Е.Л АД в качеството му на кредитополучател и П“ АД, П Х.“ АД и „Н.П“ ЕООД, в качеството им на съдлъжници. На основание посочената разпоредба синдиците на „••••••••••••••“ АД, в несъстоятелност, поискали да бъде възстановен вписания в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ залог на търговското предприятие на „Е.Л АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК..., учреден в полза на „••••••••••••••“ АД, в несъстоятелност, с Договор за особен залог на търговско предприятие от 15.12.2011 г. и вписан по партидата на дружеството в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с per. № 20111221110609, с номер по ред на залога: 001. Искането на синдиците на „••••••••••••••“ АД, в несъстоятелност било уважено и залогът на търговско предприятие бил възстановен и вписан по партидата на „Е.Л АД в Търговския регистър към Агенция по вписваният с per. № 20181217155737, с номер по ред на залога: 004, но който да се счита с номер по ред на залога: 001. На 11.07.2013 г. е сключен Договор за банков кредит между КТБ (Кредитор) и „Е.Л АД (Кредитополучател). Съгласно уговореното, банката предоставя кредит в размер до USD 15 000 000, 00 (петнадесет милиона щатски долара). Кредитът е предназначен за оборотни средства и заплащане на задължения на ответника. Договорени са лихви в размер на 9 % на годишна база (т.12 от договора); комисионни; наказателна лихва върху просрочена главница - 19 % на годишна база (т. 15); неустойки за просрочени лихви - 10 % на годишна база върху размера на просрочената лихва (т.14) и разноски. В т.20.2. е уговорено, че Кредитополучателят следва да погаси напълно всички свои задължения до 15.06.2015 г., като съществува възможност за двукратното му удължаване с 12 месеца, което дава възможност на кредитополучателя да погаси кредита най-късно до 15.06.2017 г. Размерът на непогасената редовна главница по договора към 31.10.2014 г. възлиза на USD 14 999 146, 36 (четиринадесет милиона деветстотин деветдесет и девет хиляди сто четиридесет и шест щатски долара и тридесет и шест цента). Размерът на дължимите и неплатени просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 27.10.2014 г. до 31.10.2014 г. възлизат на USD 118 608, 09 (сто и осемнадесет хиляди шестстотин и осем щатски долара и девет цента). Размерът на дължимите и неплатени текущи лихви върху редовна главница за периода от 27.10.2014 г. до 31.10.2014 г. възлизат на USD 11 249, 36 (единадесет хиляди двеста четиридесет и девет щатски долара и тридесет и шест цента). Размерът на дължимата и неплатена неустойка върху просрочена лихва към 31.10.2014 г. възлиза на USD 1 453, 92 (хиляда четиристотин петдесет и три щатски долара и деветдесет и два цента). Към 31.10.2014 г. общото задължение на дружеството към „•••••••••••••• ” АД по този Договор, включващо главница, просрочени лихви върху просрочена главница, текущи лихви върху редовна главница и неустойка върху просрочена лихва, описани подробно по-горе, възлиза на USD 15 130 457, 73 (петнадесет милиона сто и тридесет хиляди четиристотин петдесет и седем щатски долара и седемдесет и три цента) съгласно Извлечение от сметката на кредитополучателя по Договора за банков кредит от 11.07.2013 г. (Доказателство №13). Към настоящият момент посочените по-горе вземания на КТБ АД (Н.) от „Е.Л АД, в несъстоятелност, произтичащи от Договор за банков кредит от 11.07.2013 г. са погасени чрез прихващания, извършени от длъжника. Тези прихващания са оспорени от синдика на КТБ АД (н.) и са предмет на т.д.№ 6301/2015, по описа на Софийски градски съд, TO, VI- 2 състав, т.д.№ 1540/2017, по описа на Софийски градски съд, TO, VI-6 състав и т.д. №705/2020 г., по описа на Софийски градски съд, TO, VI-8 състав, производствата, по които не са приключили с влязъл в сила съдебен акт и все още са висящи. При евентуално благоприятно решение по посочените дела, прихващанията ще бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД (н.) и съответно вземанията, посочени по-горе ще бъдат дължими и изискуеми, а единствения начин кредиторът да получи удовлетворение на посочените вземания е същите да бъдат включени в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Е.Л АД, в несъстоятелност. Посоченото по-горе за обезпечението по първия договор, важи и за втория. Иска се съдът да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че вземанията на „К.А.М.“ ЕООД, ЕИК... към „Е.Л АД, в несъстоятелност, ЕИК..., включени в списъка на приетите вземания с Определение № 70/30.07.2020 г., постановено по реда на чл. 692 от ТЗ, по т.д. № 18/2018 г. по описа на ОС - В обявено по партидата на Е.П.” АД в ТРРЮЛНЦ на 10.08.2020 г. с вписване № 20200810111533, в общ размер на 24 818 356.13 лева (двадесет и четири милиона осемстотин и осемнадесет хиляди триста петдесет и тест лева и тринадесет стотинки), представляващо вземания както слева: Вземане за неустойка по Договор за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014 г., Анекс № 1 от 27.10.2014 г., Анекс № 2 от 25.11.2014 г. и Анекс № 3 от 26.04.2015 г. в размер на в размер на 7 414 695 (седем милиона четиристотин и четиринадесет хиляди шестстотин деветдесет и пет) лева. Вземане за неустойка по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., Анекс № 1 от 27.03.2012 г„ Анекс № 2 от 25.11.2014 г., Допълнително споразумение от 22.01.2015 г. и Анекс № 3 от 08.09.2015 г. в размер на 1 330 206, 14 лева (един милион триста и тридесет хиляди двеста и шест лева и четиринадесет стотинки) Вземане за наказателна лихва за периода от 04.05.2015 г. до 23.08.2015 г. по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. в размер на 665 103, 07 лева (шестстотин шестдесет и пет хиляди сто и три лева и седем стотинки) Вземане за възнаграждение за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014 г., Анекс № 1 от 27.10.2014 г., Анекс № 2 от 25.11.2014 г. и Анекс № 3 от 26.04.2015 г. в размер на 390 479, 12 лева (триста и деветдесет хиляди четиристотин седемдесет и девет лева и дванадесет стотинки) Вземане по Договор за банков кредит от 19.04.2013 г. сключен между „КТБ“ АД и „О.Е.Т. ООД, Договор за поръчителство от 19.04.2013 г. сключен между „КТБ“ АД и „Е.Л АД, Договор за цесия от 17.09.2014 г. и Договор за цесия от 06.01.2015 г. в размер на 15 017 872, 80 лева (петнадесет милиона седемнадесет хиляди осемстотин седемдесет и два лева и осемдесет стотинки) са несъществуващи. Претендират се и разноски по производството. В срока е постъпил отговор, с който се оспорва иска. Твърди се недопустимост, при условията на евентуалност неоснователност на иска. Иска се прекратяване на производството по делото, тъй като вземанията на ищеца са погасени чрез прихващане. Поддържа се, че предявеният от „КТБ" АД - в несъстоятелност отрицателен установителен иск, чрез който да бъде установено несъществуването на вземанията на „Е.Л АД от „К.А.М." ЕООД, е НЕДОПУСТИМ, поради следното: Позовават се на разпоредбата на чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, съгласно която, кредитор може да предяви иск за установяване несъществуването на прието вземане на друг кредитор, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението без уважение. В настоящото производство ищецът „КТБ" АД НЕ ДОКАЗВАЛ качеството си на кредитор на несъстоятелността на Е.П." АД - в несъстоятелност и поради това „КТБ" АД не била активно легитимирана да води настоящия иск. По основателността на предявените искове: По вземанията на „К.А.М.“ ЕООД по т.1 от списъка на приетите предявени вземания: Оспорва се, като невярно твърдението на ищеца в исковата молба, че посочените вземания и основанието, от което призтичат - Договор за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014г. не съществува. Напротив, този договор съществува и същият е с достоверна дата, защото подписите на страните по него са нотариално заверени с per. № 2485/09.10.2014г. на нотариус Борислава Налбантова, с per. № 142 на НК и район на действие СРС. Ето защо, не било вярно, че е съставен за целите на производството по несъстоятелност на „Е.Л АД. От датата на нотариалната заверка било видно, че този договор е съставен години преди да бъде открито производството по несъстоятелност на „Е.Л АД. Оспорва се, като невярно твърдението на ищеца, че с Договор за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014г. „К.А.М.“ ЕООД е встъпило в правата на кредитора „КТБ“ АД /н/ по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. Никъде в молбата за предявяване на вземанията на „К.А.М.“ ЕООД не се твърдяло, че по силата на Договора за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014г. „К.А.М.“ ЕООД е встъпило в правата на кредитора „КТБ“ АД /н/ по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г., а още по - малко, че вземането по т.1 се претендира на това основание. В действителност вземанията на „К.А.М.“ ЕООД по т. 1 от списъка на приетите предявени вземания произтичали от Договор за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014г. и Анекс № 1, Анекс 2 и Анекс № 3 към него, като основанието за вземанията е самият договор за суброгация, анексите към него и конкретно уговорената неустойка в чл.2, ал.2 от анекс № 3 от 26.04.2015г., а не погрешно посоченото от ищеца, като основание „смяна“ на кредитора „КТБ“ АД /н/ по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. Вземането на „К.А.М.“ ЕООД по т.1 от списъка на приетите предявени вземания не произтичало от Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. и не било възникнало в резултат от смяна на кредитора „КТБ“ АД /н/, както погрешно било посочено в исковата молба. Договорът за поемане на чужд дълг и суброгация и анексите към него нямали за предмет замяна на кредитора „КТБ“ АД /н/ по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. Освен това, предметът на договора за поемане на чужд дълг и суброгация бил видоизменен от страните с посочените анекси. Първоначално, на 09.10.2014г. е бил сключен договор за поемане на чужд дълг и суброгация между „К.А.М.“ ЕООД, „Е.Л АД, П“ АД и „Н.П“ ЕООД, по силата на който „К.А.М.“ ЕООД се задължил да осигури срещу възнаграждение необходимите парични средства от финансираща институция и да извърши рефинансиране на задълженията на „Е.Л АД и солидарно задължените П“ АД и „Н.П“ АД към банките кредитори „КТБ“ АД и „ЦКБ“ АД по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г., които към дата 18.09.2014г. били общо в размер на USD 54 135 985, 66 (петдесет и четири милиона сто тридесет и пет хиляди деветстотин осемдесет и пет щатски долара и шестдесет и шест цента) - главница и лихви, и задълженията на „Е.Л АД към „КТБ“ АД по договор за банков кредит от 11.07.201З г., които към дата 18.09.2014г. са общо в размер на USD 15 089 141, 24 (петнадесет милиона осемдесет и девет хиляди сто четиридесет и един щатски долара и двадесет и четири цента) - главница и лихви. С анекс № 1 от 27.10.2014г. предметът на договора за поемане на чужд дълг и суброгация бил променен. В изпълнение на уговореното с анекс № 1 от 27.10.2014г. към договора за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014г„ „К.А.М.“ ЕООД съдейства и посредничи на „Е.Л АД, като намери трети лица - вложители в „КТБ“ АД, и осигури сключването на договори за прехвърляне на вземания между „Е.Л АД и намерените от „К.А.М.“ ЕООД вложители, с цел да бъде извършено прихващане на придобитите от вложителите вземания с насрещни задължения на „Е.Л АД към „КТБ“ АД. „Е.Л АД реално придобило вземанията на вложители от „КТБ“ АД при максимално сконто от 40 % и при средно претеглено сконто от 34 %. Освен това, в договорите за прехвърляне на вземания, сключени с вложителите на „КТБ“ АД, било договорено разсрочено плащане на цената за прехвърлените вземания, като за периода на разсрочване не се дължи лихва. С допълнителни споразумения към договорите за прехвърляне на вземания „К.А.М.“ ЕООД встъпило в задълженията на „Е.Л АД към цедентите - вложители на „КТБ“ АД за плащане на уговорената по договорите за цесия цена. С анекс № 2 от 25.11.2014г. към договора за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014г. било договорено, че с плащането на цената по договорите за прехвърляне на вземания, за „К.А.М.“ ЕООД възниква регресно вземане от „Е.Л АД и от солидарно задължените П“ АД и „Н.П“ ЕООД до размера на платеното. На 26.04.2015г. бил сключен анекс № 3 към договора за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014г., с който „Е.Л АД се задължил да погаси изцяло в срок до 15.03.2018г. задълженията си по регресните вземания на „К.А.М.“ ЕООД за платената цена по договорите за цесия, които са възникнали и/или ще възникнат с извършването на съответните плащания от страна на „К.А.М.“ ЕООД към цедентите в периода до 15.03.2018г. Съгласно чл. 2, ал. 2 от анекс № 3 от 26.04.2015г„ в случай, че „Е.Л АД не погаси изцяло задълженията си по регресните вземания на „К.А.М.“ ЕООД в срок до 15.03.2018г„ за „К.А.М.“ ЕООД ще възникне вземане за неустойка от „Е.Л АД в размер на USD 4 500 000 (четири милиона и петстотин хиляди лева). „Е.Л АД не изпълнил задължението си да погаси в срок до 15.03.2018г. задълженията си по регресните вземания на „К.А.М.“ ЕООД, възникнали в резултат на извършени плащания към цеденти — вложители на „КТБ“ АД на цената по сключените е тях договори за цесия. Към 15.03.2018г. „К.А.М.“ ЕООД имал изискуеми непогасени регресни вземания от „Е.Л АД общо в размер на 2 037 152, 08 лева /два милиона тридесет и седем хиляди сто петдесет и два лева и осем стотинки/ за извършени от „К.А.М.“ ЕООД плащания на задължения на „Е.Л АД за цената по договори за цесия, сключени с цеденти - вложители на „КТБ“ АД. Ето защо, на основание чл.2, ал.2 от анекс № 3 от 26.04.2015г. към договора за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014г. за „К.А.М.“ ЕООД възникнало вземане за неустойка от „Е.Л АД в размер на 7 414 695 лева /седем милиона четиристотин и четиринадесет хиляди шестстотин деветдесет и пет лева/, равняваща се на USD 4 500 000 /четири милиона и петстотин хиляди щатски долара/ съгласно официалния курс на долара (USD) към лева (ВСТЦ, обявен от БНБ към 08.05.2018г. /датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност/, а именно 1 щатски долар за 1, 64771 лева. Тази неустойка била дължима поради неизпълнение на задължението на „Е.Л АД да погаси в срок до 15.03.2018г. задълженията си по регресните вземания на „К.А.М.“ ЕООД, възникнали в резултат на извършени плащания към цеденти - вложители на „КТБ“ АД на цената по сключените с тях договори за цесия. Вземането по т.1 било осчетоводено и фигурирало в счетоводните регистри на „Е.Л АД, поради което то съществувало. По вземанията на „К.А.М.“ ЕООД по т.З и т.4 от списъка на приетите предявени вземания: Оспорва се, като невярно твърдението на ищеца, че вземанията на „К.А.М.“ ЕООД по т.З и т.4 от списъка на приетите предявени вземания произтичат от Договор за поемане на чужд дълг и суброгация. Напълно необосновано ищецът е смесил основанието на вземанията по т. 1 с основанието на вземанията по т.З и т.4 от списъка. В действителност вземанията на „К.А.М.“ ЕООД по т.З и т.4 не произтичали от договора за поемане на чужд дълг и суброгация, а от договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. и анексите към него. На 15.12.2011г. между „••••••••••••••“ АД и Ц.К.Б.“ АД, от една страна, и „Е.Л АД (кредитополучател), П“ АД (съдлъжник), П Х.“ АД (съдлъжник) и „Н.П“ ЕООД (съдлъжник) от друга страна, бил сключен договор за синдикиран банков кредит, по силата на който банките отпускат на „Е.Л АД банков кредит с кредитен лимит в USD (щатски долари) в размер до 86 000 000 (осемдесет и шест милиона) щатски долара, при условията на усвояване, ползване и погасяване, определени в самия договор. Кредитът е предоставен от „КТБ“ АД и „ЦКБ“ АД при условията на активна солидарност на кредиторите, като „КТБ“ АД е предоставила сумата от USD 43 000 000 (четиридесет и три милиона щатски долара), а „ЦКБ“ АД е предоставила сумата от ШБ 37 240 000 (тридесет и седем милиона двеста и четиридесет хиляди щатски долара). Общият усвоен размер на кредита е USD 80 240 000 (осемдесет милиона двеста и четиридесет хиляди щатски долара), като задължението на „Е.Л АД по договора за синдикиран банков кредит е едно общо задължение към двете банки, а „КТБ“ АД била оправомощена да действа, като агент по синдикирания кредит от свое име, но за сметка и на двете банки. Това следвало от уговореното в чл.4 и следващите от споразумението за предоставяне на синдикиран банков кредит, сключено между „КТБ“ АД и „ЦКБ“ АД на 15.12.2011г., където е уговорено: Администрирането и отчитането на кредита във всеки етап след подписване на Договора за кредит и настоящото Споразумение ще се осъществява от Агента, действащ от свое име и за сметка на Банките, който упражнява правата им пропорционално на участието им в общия размер на кредита.“ Това че сумите били предоставени от двете банки в посочените размери бил факт, който засягал техните вътрешни отношения, които са предмет на правна уредба в двустранно споразумение за предоставяне на синдикиран банков кредит, сключено между „КТБ“ АД и „ЦКБ“ АД на 15.12.2011г. „Е.Л АД обаче не бил страна по това споразумение и за него задължението по синдикирания кредит било едно общо задължение към двете банки кредитори, при условнията на активна солидарност. Важно е обаче да се отбележи, че след поставянето на „КТБ“ АД под специален надзор другата банка - кредитор в синдиката, „ЦКБ“ АД, продала самостоятелно своята част от вземането по синдикирания кредит на „К.А.М.“ ЕООД. На 20 юни 2014г. „КТБ“ АД е поставена от БНБ под специален надзор. През октомври и ноември 2014г. вземанията на „КТБ“ АД по договора за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. били погасени изцяло от кредитополучателя „Е.Л АД, като една част е погасена с прихващане на насрещни вземания на кредитополучателя „Е.Л АД, придобити с договори за цесия от депозанти на банката, а друга част от задълженията е погасена с парично плащане. Вземанията на другата банка - кредитор „ЦКБ“ АД по договора за синдикиран кредит са прехвърлени на „К.А.М.“ ЕООД с договор за продажба на вземания (цесия). На 25.11.2014г. е сключен договор за продажба на вземания (цесия) между „ЦКБ“ АД, като цедент, и „К.А.М.“ ЕООД, като цесионер, по силата на който „ЦКБ“ АД изцяло прехвърлила на „К.А.М.“ ЕООД вземанията си от „Е.Л АД, произтичащи от договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., в общ размер на USD 25 512 060 (двадесет и пет милиона петстотин и дванадесет хиляди и шестдесет щатски долара), от които USD 24 472 000 (двадесет и четири милиона четиристотин седемдесет и две хиляди щатски долара) - редовна главница, и USD 1 040 060 (един милион четиридесет хиляди и шестдесет щатски долара) - лихви по редовна главница. На основание на този договор за цесия от 25.11.2014г., а не на основание на договор за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014г., както погрешно твърди ищецът в исковата молба, „К.А.М.“ ЕООД заменила изцяло „ЦКБ“ АД като кредитор на „Е.Л АД по договора за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. Освен това „К.А.М.“ ЕООД не е заменило като кредитор по синдикирания кредит „КТБ“ АД, както погрешно твърди ищецът в исковата молба а е заменило другата банка в синдиката - „ЦКБ“ АД. По този начин, след погасяване на вземанията на „КТБ“ АД чрез прихващания, „К.А.М.“ ЕООД останал единствен кредитор по синдикирания кредит на „Е.Л АД и солидарно задължените „Н.П“ АД и П“ АД по договора за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. На 25.11.2014г. настъпил падежа на вноска по договора за синдикиран кредит в размер на 4 232 060 (четири милиона двеста тридесет и две хиляди и шестдесет щатски долара), от които USD 3 192 000 (три милиона сто деветдесет и две хиляди щатски долара) главница и 1180 1 040 060(един милион четиридесет хиляди и шестдесет щатски долара) лихви по редовна главница. С анекс № 2 от 25.11.2014г. към договора за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. „К.А.М.“ ЕООД отсрочи плащането на падежиралата вноска по кредита в размер на 1180 4 232 060 (четири милиона двеста тридесет и две хиляди и шестдесет щатски долара), като се съгласи „Е.Л АД да извърши това плащане в срок до 15.01.2015г. В замяна на уговорената отсрочка „Е.Л АД се задължи да предостави допълнителни обезпечения в полза на „К.А.М.“ ЕООД, включително се задължи да учреди свое дъщерно дружество, с наименование Е.П. - Л“ ЕАД, на което да бъде едноличен собственик на капитала и в чийто капитал да се апортират 150 броя бензиностанции, представляващи съвкупност от земя, сгради, машини, съоръжения, други движими вещи и инвентар, както и да осигури учредяване и вписване на първи по ред особен залог на цялото търговско предприятие на Е.П. - Л“ ЕАД в полза на „К.А.М.“ ЕООД. В изпълнение на уговореното с анекс № 2 от 25.11.2014г. към договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г., „Е.Л АД учреди свое дъщерно дружество с наименование Е.П. - Л“ ЕАД, ЕИК.. в което извърши непарична вноска (апорт) на 150 броя бензиностанции, представляващи съвкупност от земя, сгради, машини, съоръжения и други движими вещи и инвентар. На 22.01.2015г. между „К.А.М.“ ЕООД, като кредитор, от една страна, и „Е.Л АД, като кредитополучател, П“ АД, като съдлъжник, „Н.П“ ЕООД, като съдлъжник, и Е.П. - Л“ ЕАД, от друга страна, е сключено допълнително споразумение към договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., с което на основание чл. 101 от ЗЗД Е.П. - Л“ АД встъпи изцяло в задълженията на „Е.Л АД към „К.А.М.“ ЕООД по договора за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. и договор за продажба на вземания (цесия) от 25.11.2014г. Със същото допълнително споразумение от 22.01.2015г. „К.А.М.“ ЕООД се съгласи плащането на вноската по договора за синдикиран банков кредит в размер на USD 4 232 060 (четири милиона двеста тридесет и две хиляди и шестдесет щатски долара), падежирала на 25.11.2014г., да бъде отсрочено повторно, като „Е.Л АД се задължи да извърши плащането в срок до 31.01.2015г. В изпълнение на уговореното с анекс № 2 от 25.11.2014г. и допълнително споразумение от 22.01.2015г. към договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г., Е.П. - Л“ ЕАД учреди в полза на „К.А.М.“ ЕООД първи по ред особен залог върху цялото си търговско предприятие, за обезпечаване на всички задължения на „Е.Л АД към „К.А.М.“ ЕООД по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. Залогът е вписан в търговския регистър по партида на Е.П. - Л“ ЕАД с вписване № 20150330110158. Освен това, за обезпечаване на същите задължения Е.П. - Л“ ЕАД учреди и особен залог в полза на „К.А.М.“ ЕООД върху всички движими вещи, машини и съоръжения, собственост на дружеството. На 09.04.2015г. „К.А.М.“ ЕООД връчи на „Е.Л АД нотариална покана per. № 1112/09.04.2015г. на нотариус per. № 142 на НК, с която обяви за предсрочно изискуеми всички дължими суми по договора за синдикиран банков кредит, които към 31.03.2015г. са общо в размер на USD 26 549 578, 22 (двадесет и шест милиона петстотин четиридесет и девет хиляди петстотин седемдесет и осем щатски долара и двадесет и два щатски цента) и покани „Е.Л АД в седемдневен срок от получаване на поканата да заплати изцяло горепосочените си задължения към „К.А.М.“ ЕООД. Въпреки отправената покана „Е.Л АД не бил погасил в предоставения му срок задълженията си по договора за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. През м. юни и м. юли 2015 година „К.А.М.“ ЕООД, в качеството си на заложен кредитор, провел принудително изпълнение по реда на 303 по отношение на отделни активи от търговското предприятие на залогодателя Е.П. - Л“ ЕАД. С цената, реализирана от продажбата на заложените активи, били погасени вземания на „К.А.М.“ ЕООД, произтичащи от договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г., като погасената част от кредита е в размер на 40 109 844, 02 лв. /четиридесет милиона сто и девет хиляди осемстотин четиридесет и четири лева и 02 стотинки/ или тяхната равностойност в щатски долари по фиксинга на БНБ. С анекс № 3 от 08.09.2015г. към договора за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. „К.А.М.“ ЕООД и „Е.Л АД приемат за установено, че към 08.09.2015г. „К.А.М.“ ЕООД има непогасени вземания от „Е.Л АД, произтичащи от договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г., в размер на USD 379 577, 38 (триста седемдесет и девет хиляди петстотин седемдесет и седем щатски долара и тридесет и осем щатски цента), представляващи наказателна лихва за периода от 04.05.2015г. до 23.08.2015г., като едновременно с това се съгласяват, че задължението ще бъде превалутирано от щатски долари в лева съгласно официалния курс на долара (USD) към лева (BGN), обявен от БНБ към датата на подписване на анекса, а именно 1 щатски долар за 1, 75222 лева. В чл. 1, ал.1 от анекс № 3 от 08.09.2015г. е прието за установено, че след превалутирането „К.А.М.“ ЕООД има непогасени вземания от „Е.Л АД, произтичащи от договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г., в размер на 665 103, 07 лв. (шестстотин шестдесет и пет хиляди сто и три лева и седем стотинки), представляващи наказателна лихва за периода от 04.05.2015г. до 23.08.2015г. Със същия анекс „Е.Л АД се задължи да погаси изцяло в срок до 15.03.2018г. задълженията си към „К.А.М.“ ЕООД в размер на 665 103, 07 лв. (шестстотин шестдесет и пет хиляди сто и три лева и седем стотинки), представляващи наказателна лихва за периода от 04.05.2015г. до 23.08.2015г., произтичаща от договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. Съгласно чл. 2, ал. 2 от анекс № 3 от 08.09.2015г„ ако „Е.Л АД не погаси изцяло задълженията си към „К.А.М.“ ЕООД по договора за синдикиран банков кредит в срок до 15.03.2018г„ то за „К.А.М.“ ЕООД ще възникне вземане за неустойка в двукратния размер на непогасената част от задължението по договора за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. „Е.Л АД не погасил в срок до 15.03.2018г. задълженията си към „К.А.М.“ ЕООД по договора за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г., като размерът на непогасените задължения на „Е.Л АД към „К.А.М.“ ЕООД към тази дата е 665 103, 07 лв. (шестстотин шестдесет и пет хиляди сто и три лева и седем стотинки), представляващи наказателна лихва за периода от 04.05.2015г. до 23.08.2015г. по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. В резултат на неизпълнението, на основание чл. 2, ал. 2 от анекс № 3 от 08.09.2015г. към договора за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. за „К.А.М.“ ЕООД възникнало вземане за неустойка в двукратния размер на непогасената част от задължението по договора за синдикиран банков кредит, а именно в размер на 1 330 206, 14 лева (един милион триста и тридесет хиляди двеста и шест лева и четиринадесет стотинки). Това е основанието, от което произтичат вземанията на „К.А.М.“ ЕООД по т.З и т.4 от списъка на приетите предявени вземания. То е различно от договор за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014г., поради което считат изложените от ищеца твърдения в исковата молба за несъществуването на договор за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014г. за напълно ирелевантни за вземанията по т.З. В исковата молба не били наведени твърдения, че договора за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. не съществува, нито е оспорено обстоятелството, че „К.А.М.“ ЕООД е заменило „ЦКБ“ АД, като кредитор по синдикирания кредит по силата на договор за продажба на вземания (цесия) от 25.11.2014г. Освен това, вземанията на „К.А.М.“ ЕООД по т.З и т.4 били осчетоводени и фигурирали в счетоводните регистри на „Е.Л АД, поради което застъпват становище, че те съществуват. По вземанията на „К.А.М.“ ЕООД по т.5 от списъка на приетите предявени вземания: Оспорват, като невярно твърдението на ищеца в исковата молба, че посочените вземания и основанието, от което призтичат -Договор за поемане на чужд дълг и суброгация не съществува. Напротив, този договор съществува и същият е достоверна дата, защото подписите на страните по него са нотариално заверени с per. № 2485/09.10.2014г. на нотариус Борислава Налбантова, с per. № 142 на НК и район на действие СРС. Ето защо, не било вярно, че същият е съставен за целите на производството по несъстоятелност на „Е.Л АД. От датата на нотариалната заверка било видно, че този договор е съставен години преди да бъде открито производството по несъстоятелност на „Е.Л АД. Оспорват, като невярно твърдението на ищеца, че с Договор за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014г. „К.А.М.“ ЕООД било встъпило в правата на кредитора „КТБ“ АД /н/ по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. Никъде в молбата за предявяване на вземанията на „К.А.М.“ ЕООД не се твърдяло, че по силата на Договора за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014г. „К.А.М.“ ЕООД е встъпило в правата на кредитора „КТБ“ АД /н/ по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г., а още по - малко, че вземането по т.5 се претендира на това основание. В действителност вземанията на „К.А.М.“ ЕООД по т.5 от списъка на приетите предявени вземания произтичали от Договор за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014г. и Анекс № 1, Анекс 2 и Анекс № 3 към него, като основанието за вземанията е самият договор за суброгация и конкретно уговореното възнаграждение в анекс № 2 от 25.11.2014г., а не погрешно посоченото от ищеца, като основание „смяна“ на кредитора „КТБ“ АД /н/ по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г.. Вземането на „К.А.М.“ ЕООД по т.5 от списъка на приетите предявени вземания не произтичало от Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. и не било възникнало в резултат от смяна на кредитора „КТБ“ АД /н/, както погрешно е посочено в исковата молба. Договорът за поемане на чужд дълг и суброгация и анексите към него нямали за предмет замяна на кредитора “КТБ” АД по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. Освен това, предметът на договора за поемане на чужд дълг и суброгация е видоизменен от страните с посочените анекси, както в същите е уговорено и претендираното възнаграждение. На 09.10.2014г. е сключен договор за поемане на чужд дълг и суброгация между „К.А.М.“ ЕООД, „Е.Л АД, П“ АД и „Н.П“ ЕООД, по силата на който „К.А.М.“ ЕООД се задължи да осигури срещу възнаграждение необходимите парични средства от финансираща институция и да извърши рефинансиране на задълженията на „Е.Л АД и солидарно задължените П“ АД и „Н.П“ АД към банките кредитори „КТБ“ АД и „ЦКБ“ АД по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г., които към дата 18.09.2014г. са общо в размер на USD 54 135 985, 66 (петдесет и четири милиона сто тридесет и пет хиляди деветстотин осемдесет и пет щатски долара и шестдесет и шест цента) - главница и лихви, и задълженията на „Е.Л АД към „КТБ“ АД по договор за банков кредит от 11.07.201Зг., които към дата 18.09.2014г. са общо в размер на USD 15 089 141, 24 (петнадесет милиона осемдесет и девет хиляди сто четиридесет и един щатски долара и двадесет и четири цента) - главница и лихви. Размерът и начина на плащане на възнаграждението са уговорени между страните в договора за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014г. С анекс № 2 от 25.11.2014г. към договора за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014г. „Е.Л АД признал за установено, че „К.А.М.“ ЕООД е изпълнило част от задълженията си по договора за поемане на чужд дълг и суброгация, като е съдействало на „Е.Л АД при сключването на договори за прехвърляне на вземания е вложители в „КТБ“ АД и е поело задължението да плати уговорената по тях цена към цедентите - вложители в „КТБ“ АД. Ето защо, е анекс № 2 от 25.11.2014г. „Е.Л АД се задължил да плати на „К.А.М.“ ЕООД възнаграждение в размер на 30% от договореното сконто по всеки договор за прехвърляне на вземане, сключен с вложител на „КТБ“ АД, по който „К.А.М.“ ЕООД изпълни реално задължението за плащане на цената към цедента, а в случай, че „К.А.М.“ ЕООД плати част от уговорената цена, то „Е.Л АД се задължил да плати част от уговореното възнаграждение, пропорционално на платената част от цената. Съгласно уговореното в сключените допълнителни споразумения за встъпване „К.А.М.“ ЕООД се задължило да плати на цедентите цената, уговорена в договорите за прехвърляне на вземания, по начина, по който е прието в договорите за цесия, и на съответните падежи. В периода от 26.04.2015г.до настоящия момент „К.А.М.“ ЕООД извърши плащания към цедентите - вложители на цялата или на част от цената по сключените договори за цесия, по които е встъпило, като извършените плащания към цеденти - вложители са общо в размер на 4 789 844, 72 лв. /четири милиона седемстотин осемдесет и девет хиляди осемстотин четиридесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/. В резултат на извършените плащания от „К.А.М.“ ЕООД, за „Е.Л АД е възникнало задължение за заплащане на „К.А.М.“ ЕООД на възнаграждение съгласно уговореното в анекс № 2 от 25.11.2014г. към договор за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014г. Непогасените вземания на „К.А.М.“ ЕООД към датата на подаване на молбата за предявяване на вземания в несъстоятелността на „Е.Л АД за възнаграждение по договор за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014г. и анекс № 2 към него от 25.11.2014г. били общо в размер на 354 864, 35 лева /триста петдесет и четири хиляди осемстотин шестдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки/, като сумата представлявала сбор от вземания по фактури, издадени от „К.А.М.“ ЕООД. Вземанията на „К.А.М.“ ЕООД по посочените фактури са осчетоводени и фигурират в счетоводните регистри на „Е.Л АД, поради което изразяваме становище, че те съществуват, като върху посочените главници се дължи и законна лихва. По вземанията на „К.А.М.“ ЕООД по т.6 от списъка на приетите предявени вземания: Оспорваме, като невярно твърдението, че задължението на „О.Е.Т. ЕООД към „КТБ“ АД по Договор за банков кредит от 19.04.201 Зг. е погасено изцяло. Погрешно ищецът е посочил, че с плащането на сумата от 15 553 373, 51 евро по сметка на „КТБ“ АД, „К. - М“ ЕООД е погасило задължението на „О.Е.Т. ЕООД към „КТБ“ АД по Договор за банков кредит от 19.04.201 Зг. Действително на 30.12.201 Зг. „К. - М“ ЕООД е платило по сметка на „КТБ“ АД сумата от 15 553 373, 51 евро, но с това плащане не е погасено задължението на „О.Е.Т. ЕООД към „КТБ“ АД /н/ по Договор за банков кредит от 19.04.201 Зг., а е платена цената по договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 30.12.201 Зг. Този договор за цесия е сключен между „КТБ“ АД, като цедент и „К. - М“ ЕООД, като цесионер, а обект на договора е именно вземането на „КТБ“ АД от „О.Е.Т. ЕООД по договор за банков кредит от 19.04.201 Зг. Обстоятелството, че посоченото плащане от „К. - М“ ЕООД е „в изпълнение на задължението на последното по договор за цесия от 30.12.201 Зг.“ се признава изрично и от ищеца на стр.5 от исковата молба. Следователно твърденията на ищеца са напълно погрешни, противоречиви и логически неиздържани. По аргумент от абсурдното основание не може с плащането на цената по договор за прехвърляне на вземане да се погаси самото вземане, обект на прехвърляне. Освен това, ако вземането на „КТБ“ АД по договора за банков кредит от 19.04.201 Зг. беше погасено с плащането от „К. - М“ ЕООД, то договорът за цесия нямаше да има обект, защото прехвърляното вземане нямаше да съществува. Оспорваме, като невярно и твърдението на ищеца, че договор за цесия от 17.09.2014г. и договор за цесия от 06.01.2015г. не съществуват, защото „КТБ“ АД не било сключвало посочените договори за цесия. Напротив, тези договори съществуват и същите имат достоверна дата, защото по тях са извършвани плащания. Ето защо, не е вярно, че тези договори за цесия са съставени за целите на производството по несъстоятелност на „Е.Л АД. От датата на плащанията и тяхното осчетоводяване е видно, че и двата договора са съставени години преди да бъде открито производството по несъстоятелност на „Е.Л АД. Що се отнася до възражението, че „КТБ“ АД не било сключвало посочените договор за цесия от 17.09.2014г. и договор за цесия от 06.01.2015г., то никъде в молбата за предявяване на вземанията от „К.А.М.“ ЕООД по чл.685, а.л1 ТЗ не се твърди противното. В действителност, както вече било посочено, „КТБ“ АД било сключило договор за цесия с „К. - М“ ЕООД на 30.12.201 Зг., като именно с този договор за цесия е прехвърлило на „К. - М“ ЕООД вземането си от „О.Е.Т. ЕООД и неговия съдлъжник „Е.Л АД, произтичащо от Договор за банков кредит от 19.04.201 Зг. От своя страна, „К. - М“ ЕООД, като цедент е сключило с „Перфето Консултант“ ЕООД, като цесионер договор за цесия от 17.09.2014г., по силата на който му е прехвърлило процесното вземане, произтичащо от Договор за банков кредит от 19.04.2013г. След това, „Перфето Консултант“ ЕООД, като цедент е сключило с „К.А.М.“ ЕООД, като цесионер договор за цесия от 06.01.2015г., с който на свой ред му е прехвърлило процесното вземане, произтичащо от Договор за банков кредит от 19.04.201 Зг. Така, „К.А.М.“ ЕООД е станал кредитор на „О.Е.Т. ЕООД и неговия съдлъжник „Е.Л АД, съгласно договор за поръчителство от 19.04.2013г. Вземанията на „К.А.М.“ ЕООД по по т.6 от списъка на приетите предявени вземания били осчетоводени и фигурирали в счетоводните регистри на „Е.Л АД, поради което твърдят, че те съществуват, като върху посочените главници се дължи и законна лихва. Иска се да бъдат оставени без разглеждане предявените от „••••••••••••••“ АД /н/ искове, като недопустими и да бъде прекратено производството по делото. При евентуалност, се иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответната страна „К.А.М.“ ЕООД възразява против допустимостта на предявените искове, по същество излага съображения за неоснователност идентични с тези на „Е.Л АД. Синдикът не е взел становище по исковата молба и допълнителната такава. От събраните по делото писмени доказателства, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: По делото не се спори между страните, а и се установи от събраните доказателства, С Решение № 24 от 08.05.2018 г. на Окръжен съд - В постановено по т.д.№ 18/2018 г., Търговска колегия, е открито производство по несъстоятелност по отношение на Е.П.” АД. Процесиите вземания на „К.А.М.“ ЕООД от „Е.Л АД са включени от синдика в Списъка на приетите вземания предявени в срока по чл. 685 ТЗ, обявен по партидата на „Е.Л АД в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на 03.07.2018 г. „КТБ“ АД е подала възражение с вх. № 2212/10.07.2018 г. срещу списъка на приетите вземания на кредиторите на „Е.Л АД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, включително за процесиите вземания на „К.А.М.“ ЕООД. С Определение № 70/30.07.2020 г., постановено по реда на чл. 692 от ТЗ, по т.д. № 18/2018 г. по описа на ОС - В обявено по партидата на Е.П.” АД вТРРЮЛНЦ на 10.08.2020 г. с вписване № 20200810111533, съдът се е произнесъл по направените възражения срещу приетите вземания на ответника „К.А.М.“ ЕООД, като е оставил същите без уважение и е одобрил изготвените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания. На 15.12.2011 г. между „КТБ“ АД и Ц.К.Б.“ АД (по-долу „ЦКБ“ АД), от една страна като кредитори, и „Е.Л АД, от друга страна като кредитополучател, е сключен Договор за синдикиран банков кредит, по силата на който банките-кредитори отпускат на кредитополучателя банков кредит с лимит до USD 86 000 000.00 (осемдесет и шест милиона щатски долара). От приетите по делото главно и допълнителни заключения на вещото лице по допуснатата Съдебносчетоводна експертиза се установява, че кредитополучателят е усвоил по кредита общо суми в размер на USD 80 240 000.00 (осемдесет милиона двеста и четиридесет хиляди щатски долара), от които USD 43 000 000.00 (четиридесет и три милиона щатски долара) са отпуснати от „КТБ“ АД, докато остатъкът в размер на USD 37 240 000.00 (тридесет и седем милиона двеста и четиридесет хиляди щатски долара) е отпуснатата от „ЦКБ“ АД. Непогасената част от вземането на „ЦКБ“ АД е прехвърлено на „К.А.М.“ ЕООД с Договор за цесия от 25.11.2014 г. На 19.04.2013 г. между „КТБ“ АД, като кредитор, и „О.Е.Т. ЕООД, като кредитополучател, е сключен Договор за банков кредит, с размер на кредита до 16 200 000.00 (шестнадесет милиона и двеста хиляди) евро. От приетото по делото допълнително заключение на съдебносчетоводната експертиза се установи, че кредитополучателят е усвоил на 26.04.2013 г. сума в размер на 16 120 874.00 (шестнадесет милиона сто и двадесет хиляди осемстотин седемдесет и четири) евро. Съгласно Удостоверение per. № 328200-18995/13.10.2021 г. на Директора на дирекция „Граничен Контрол“ - ГДГП на МВР, на 06.09.2013 г. в 01: 13 ч. С.В.С, изпълнителен директор на „Е.Л АД, е напуснал територията на Република Б на ГКПП „Кулата“, шосе, управлявайки лек автомобил марка Лексус с per. № ОВ 6686 АК. При така изложената фактическа обстановка по делото, Съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл. чл.694, ал.3, т.1от ТЗ и е процесуално допустим. Разгледан по същество, е основателен и следва да се уважи. Искът по чл. 694 ТЗ е субсидиарен способ за установяване правата на кредиторите, чието предявяване се подчинява на по-строги и формални предпоставки за допустимост, за разлика от общия установителен иск по чл.124 ГПК. Допустимостта на всеки иск за установяване съществуването или несъществуването на едно вземане е обусловена от наличие на правен интерес у ищеца, който следва да съществува към момента на предявяване на иска. В производството по чл. 694 ТЗ, правният интерес на ищеца е обусловен от установяване било на наличието на надлежно предявено негово вземане срещу длъжника, съществуването на което е отречено от синдика, било от включването в списъка на приетите вземания на други кредитори, чието съществуване, размер или обезпечение ищецът оспорва. Във всички случаи, абсолютна предпоставка за допустимост на установителното производство е наличие на изготвени от синдика и представени за одобрение пред съда по несъстоятелността списъци с приетите и неприетите вземания. Това е най-ранния момент, в който кредиторите са информирани за становището на синдика по предявените от тях вземания. Производството по установителния иск е специфично исково производство, съпътстващо производството по несъстоятелност. То има за предмет установяване съществуването /респ. несъществуването/ и точния размер на приетите в производството по несъстоятелност вземания на кредиторите. Установителният иск по чл. 694 ТЗ е обусловен от развилия се вече спор относно вземане на кредитор в производството по несъстоятелност като целта на исковото производство е окончателно разрешаване на спора по отношение на всички участници в производството по несъстоятелност. Предметът на исковото производство по чл. 694 ТЗ съвпада с този на производството по възраженията по чл. 692 ал.2 и ал.3 ТЗ по делото по несъстоятелност, поради което това, което може да бъде предмет на възражението по чл. 690 ал.1 ТЗ, може да бъде предмет на установителния иск по чл. 694 ТЗ. Предметните предели на установяването в процеса са очертани още с молбата на кредитора за предявяване на вземането му пред синдика, респ. с определението на съда по разгледаното възражение срещу списъка. По допустимостта на иска: Съгласно разпоредбата на чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, кредитор може да предяви иск за установяване несъществуването на прието вземане от друг кредитор, ако е направил възражение по чл.690, ал.1 ТЗ, но съдът е оставил възражението без уважение. Съгласно чл. 694, ал. 6 от ТЗ искът се предявява пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 и се разглеждат от друг състав на съда. С определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ съдът е оставил без уважение възражението на КТБ АД (н.) по чл. 690, ал. 1 от ТЗ срещу включване на вземанията на кредитора в списъка на приетите вземания по чл. 686, ал. 1, т.З от ТЗ. Определение № 70/30.07.2020 г., постановено по реда на чл. 692 от ТЗ, по т.д. № 18/2018 г. по описа на ОС - В е обявено по партидата на Е.П.” АД в ТРРЮЛНЦ на 10.08.2020 г. с вписване № 20200810111533. Настоящият иск е предявен в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустим. Тъй като предявеният иск е с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ, то на основание ал.4 на същата норма е задължително участието на синдика на „Е.Л АД В. В съответствие с това на синдика са изпратени преписи от исковата молба, отговора и допълнителната искова молба. По вземанията по т. 1 и т. 5 от Списъка на приетите вземания предявени в срока по чл. 685 Установено е по делото, че в полза на „К.А.М.“ ЕООД не са възникнали претендираните вземания за неустойка и за възнаграждение. С Договора за поемане на чужд дълг и суброгация, както и с допълнителните споразумения към същия, страните са уговорили редица задължения, които самите договарущи не са спазили. В чл.5, буква а от Анекс № 1 към Договора за поемане на чужд дълг и суброгация, като с посочената договорка е изменен чл. 4 от този Договор е уговорено изрично задължение на „К.А.М.“ ЕООД да съдейства на „Е.Л АД да установи контакт с депозанти в банката, чиито вземания да придобие с цел погасяване на задълженията си към „КТБ“ АД (н.). В приетите по делото писмени доказателства от № 12 до № 26 включително към отговора на исковата молба подаден от „Е.Л АД обаче, никъде не се сочи, че съответният Договор за прехвърляне на вземане (цесия) е сключен със или благодарение а съдействието на третото за съответния договор лице - „К.А.М.“ ЕООД. Напротив - от текста на всеки договор може да бъде заключено, че съответните договори са сключени единствено от страните по тях и благодарение на положените от всяка една страна усилия и сключените договорености. Едва в т.нар. „допълнителни споразумения“ - от № 27 до № 40 включително към отговора на исковата молба подаден от „Е.Л АД са налице договорки, които да касаят „К.А.М.“ ЕООД. Бих искал да обърна внимание върху обстоятелството обаче, че страна по тези допълнителни споразумения са единствено „Е.Л АД и „К.А.М.“ ЕООД. Същите са сключвани без участието и знанието на съответната страна по договорите за цесия, поради което, с оглед субективните разлики в страните по договорите и т.нар. допълнителни споразумения, следва да се заключи, че тези допълнителни споразумения представляват нови и отделни договорки между страните по тях, които не биха могли да бъдат квалифицирани като част от съответните договори за прехвърляне на вземания. Нещо повече - с тези т.нар. допълнителни споразумения не може да се установи съдействието на „К.А.М.“ ЕООД за сключването на съответния договор за цесия, респ. изпълнението на поетото с Договора за поемане на чужд дълг и суброгация задължение. По делото не са ангажирани нито „Е.Л АД, нито „К.А.М.“ ЕООД каквито и да е доказателства, гласни или писмени такива, от които да се установява съдействието на „К.А.М.“ ЕООД по сключването на договорите за цесия. С допълнителните искови молби „КТБ“ АД (н.) навежда изрични възражения за това, че „К.А.М.“ ЕООД не е оказало каквото и да е съдействие на „Е.Л АД, респ. че последното самостоятелно е установило контакт, довел до сключването на договорите за цесия. Според чл. 154, ал. 1 ГПК „Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения“. Доколкото от една страна отрицателните факти - в случая неоказването на съдействие от страна на „К.А.М.“ ЕООД, не подлежат на доказване, а от друга страна - именно „К.А.М.“ ЕООД черпи права от факта на оказване на съдействие за сключване на договорите за цесия, то именно в тежест на този ответник е да докаже изпълнението на това свое задължение, респ. изпълнението на разпоредбите на договора, на които основава вземането си. По делото не се установи обстоятелството, че „К.А.М.“ ЕООД е положило каквито и да е усилия и е изпълнило задължението си да „намери и посочи на „Е.Л АД трето лице/лица - вложители в „КТБ“ АД, които да прехвърлят (цедират) на „Е.Л АД свои изискуеми вземания към „КТБ“ АД“, както и „да осигури сключването на посочените договор/и за цесия, както и да проведе с тези лица преговори за сключване на договорите за цесия“. След 20.06.2014 г. - датата на поставяне на „КТБ“ АД под специален надзор по реда на тогава действалите чл. 115 и сл. ЗКИ с Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, обявено по партидата на „КТБ“ АД в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), всички вземания на депозанти в банката не са били изискуеми. Това е така, защото с посоченото решение е спряно „за срок от три месеца изпълнението на всички задължения на „••••••••••••••“ АД“. Срокът на специалния надзор е продължен от УС на БНБ с Решение № 116/16.09.2014 г. до 20.11.2014 г., като съгласно т. 1 от посоченото решение до посочената дата се прилагат мерките от т. 2 до т. 7 от Решение № 73/20.06.2014 г. Посочената мярка представлява своеобразен мораториум върху задълженията на банката, наложен по силата на закона, като по този начин се спира изискуемостта на влоговете, която до този момент е неограничена. Това значи, че влоговете са неизискуеми, тъй като не са на разположение на своите титуляри. Правото на титуляра на банковия влог чрез едностранно волеизявление да иска изплащане на вложената сума не може да бъде упражнено по време на специалния надзор на КТБ. Следователно доколкото предмет на договорите за цесия са неизискуеми влогове, то и на това основание остава недоказано твърдението на „К.А.М.“ ЕООД, че е изпълнило своите задължения по Договора за поемане на чужд дълг и суброгация. „К.А.М.“ ЕООД не е изпълнило и задължението си за плащане на цената дължима от „Е.Л АД по договорите за цесия. Това обстоятелство се установява от приетото по делото заключение на допусната съдебно-счетоводна експертиза. По формулирания към вещото лице въпрос № 10 - дали са извършени плащания от „К.А.М.“ ЕООД на „посочените суми в полза на посочените лица“ вещото лице ясно е посочило, че плащанията, които „К.А.М.“ ЕООД твърди да е извършило всъщност не съществуват. Според предоставената от „Първа инвестиционна банка“ АД на вещото лице информация плащания към цедентите на „Е.Л АД са правени от едно трето лице - дружеството „KAM Финанси“ ЕООД, а не от „К.А.М.“ ЕООД. Не става ясно също така по кой точно договор е извършено плащането, и дали изобщо става въпрос за договор, който има за предмет вземане от банката. По делото не се установи дали представените от „Е.Л АД договори за цесия са единствените, които дружеството е сключвало, нито какво точно задължение и по кой точно договор е погасено с посочените от вещото лице плащания. От друга страна, по делото се установи, че „Е.Л АД няма посочените задължения към „К.А.М.“ ЕООД. „Е.Л АД не дължи претендираните от „К.А.М.“ ЕООД суми, доколкото последното не е изпълнило нито едно свое задължение в рамките на договора, което да послужи като основание за съответното вземане, респ. за получаването на възнаграждение за твърдяното, но неосъществено и недоказано съдействие в полза на „Е.Л АД да намери, посредничи и осигури сключването на договори за цесия с вложители в „КТБ“ АД (н.) с цел придобиването от „Е.Л АД на изискуеми вземания. Съдът намира, че посоченият договор е нищожен в тази му част, доколкото същият има невъзможен предмет - към момента на сключване му не съществуват изискуеми вземания от „КТБ“ АД, с оглед наложените от БНБ мерки в рамките на специалния надзор по чл. 115 и сл. ЗКИ (отм.). По вземанията по т. 3 и т. 4 от Списъка на приетите вземания предявени в срока по чл. 685 Процесиите вземания по т. 3 и т. 4 от Списъка на приетите вземания предявени в срока по чл. 685 ТЗ, които „К.А.М.“ ЕООД твърди, че има от „Е.Л АД не съществуват. По отношение на същите се твърди, че произтичат от сключени между ответниците допълнителни споразумения (анекси) към Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., съответно от 25.11.2014 г., 22.01.2015 г. и 08.09.2015 г. Във всяко едно от тези допълнителни споразумения страните неизменно констатират, че на 25.11.2014 г. е настъпил падеж на вноска по кредита в размер на USD 4 232 060 (четири милиона двеста тридесет и две хиляди и шестдесет щатски долара), от които USD 3 192 000 (три милиона сто деветдесет и две хиляди щатски долара) главница и USD 1 040 060 (един милион четиридесет хиляди и шестдесет щатски долара) лихви - така чл. 4 от Допълнително споразумение (Анекс № 2) от 25.11.2014 г., чл. 4 от Допълнително споразумение от 22.01.2015 г. и чл. 3.2 от Анекс № 3 от 08.09.2015 г. С оглед на направеното оспорване и възражение за нищожност поради невъзможен предмет на посочените три броя допълнителни споразумения в тежест на ответниците e да докажат падежирането на 25.11.2014 г. на вноска в размер на USD 4 232 060(четири милиона двеста тридесет и две хиляди и шестдесет щатски долара), от които USD 3 192 000 (три милиона сто деветдесет и две хиляди щатски долара) главница и USD 1 040 060 (един милион четиридесет хиляди и шестдесет щатски долара) лихви, както и валидността на уговорките, от които произтичат двете вземания - респ. за неустойка и за наказателна лихва. За установяване на горните обстоятелства e назначена и изслушана на съдебно-счетоводна експертиза, част от предмет на която бяха посочените вземания. По-конкретно вещото лице в отговорите на поставените му 4-и и 5-и въпрос по главната и коригиращата я, от 30.05.2022 г., експертиза посочва, че „Е.Л АД е имало задължения в посочения размер и на посоченото основание към „К.А.М.“ ЕООД. На въпрос на процесуалния представител на ищеца вещото лице заяви, че е достигнало до посоченото заключение за съществуването на тези вземания и в посочения размер въз основа на „извлечение от сметки представено от „К.А.М.“ ЕООД“, т.е. на база единствено на счетоводни записвания на твърдения кредитор. Според вещото лице съществуването на процесиите вземания по т. 3 и по т. 4 се установява от счетоводни записвания при „К.А.М.“ ЕООД, т.е. наличието на такива не е било установено при „Е.Л АД. По отношение но това дали трите допълнителни споразумения (анекси) към Договора за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. са действителни и са породили своето действие. С допълнителните искови молби, с оглед твърденията на ответниците в отговорите на исковата молба, ищцовата страна е направила възражение за нищожност на посочените три анекса, поради невъзможен предмет, доколкото в същите се твърди, че на 25.11.2014 г. е настъпил падежът на вземане в размер на USD 4 232 060 (четири милиона двеста тридесет и две хиляди и шестдесет щатски долара), от които USD 3 192 000 (три милиона сто деветдесет и две хиляди щатски долара) главница и USD 1 040 060 (един милион четиридесет хиляди и шестдесет щатски долара) лихви. Именно неплащането на това задължение, според ответниците, е станало причина за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което право на кредитора също е видоизменено от уговореното в договора за кредит, с нотариална покана от 09.04.2015 г. на основание чл. 10 от Допълнителното споразумение от 22.01.2015 г. Видно от Раздел IV, чл. 18 от Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. на 25.11.2014 г. е настъпил падежът на погасителна вноска в размер на USD 7 371 428.00 (седем милиона триста седемдесет и една хиляди четиристотин двадесет и осем щатски долара), а не на вноска в размер на USD 4 232 060 (четири милиона двеста тридесет и две хиляди и шестдесет щатски долара). Според приетите по делото главно, коригиращо и допълнително заключение по Съдебно- счетоводната експертиза от общо усвоени от „Е.Л АД суми в размер на USD 80 240 000.00, USD 43 000 000.00 са отпуснати от „КТБ“ АД, а USD 37 240 000.00 е отпуснатата от „ЦКБ“ АД, т.е. „КТБ“ АД е отпуснала 53.59% от кредита, а „ЦКБ“ АД - останалите 46.41 %. Отчитайки квотите на двете банки в синдиката и приемайки, че на същите се дължи съответният процент от всяка една погасителна вноска, то на „ЦКБ“ АД, респ. „К.А.М.“ ЕООД, би се дължала сума в размер на 46.41 % от вноската от USD 7 371 428.00 (седем милиона триста седемдесет и една хиляди четиристотин двадесет и осем щатски долара), или сума в размер на USD 3 421 079.74 (три милиона четиристотин двадесет и една хиляди седемдесет и девет щатски долара и седемдесет и четири цента). С оглед на обстоятелството, че и тази сума е различна от твърдяната за падежирала сума в размер на USD 4 232 060 (четири милиона двеста тридесет и две хиляди и шестдесет щатски долара), то може да се заключи, че сключените от ответниците анекси, имащи за предмет разсрочването на посочената вноска, респ. последиците от неплащането на същата в срок, са нищожни поради липса на предмет, респ. същите не са годни да породят задължения на „Е.Л АД към „К.А.М.“ ЕООД за неустойка и за наказателна лихва. Оттук следва че „Е.Л АД не дължи и никога не е дължало на „К.А.М.“ ЕООД погасителна вноска в размер на USD 4 232 060 (четири милиона двеста тридесет и две хиляди и шестдесет щатски долара), за която се твърди да е с падеж на 25.11.2014 г. От доказателствата по делото се установява, че в Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. такава погасителна вноска не Фигурира, респ. няма как да настъпи падеж на същата, а още по-малко да са налице условия за нейното отсрочване или за дължимостта на наказателни лихви и неустойки за нейното неплащане. По вземанията по т. 6 от Списъка на приетите вземания предявени в срока по чл.685 ТЗ С подадените по делото допълнителни искови молби ищецът „КТБ“ АД (н.) са оспорени всички документи, на които се основава процесното вземане, а именно Договор за прехвърляне на вземане от 17.09.2014 г. сключен между „К. - М“ ЕООД като цедент и П.К.“ ЕООД като цесионер, Договор за прехвърляне на вземане от 06.01.2015 г. сключен между П.К.“ ЕООД като цедент и „К.А.М.“ ЕООД като цесионер и Протокол за прихващане сключен между „Е.Л АД и „К.А.М.“ ЕООД, за който се твърди, че е от 10.01.2015 г. Направеното оспорване е както с оглед авторството на всеки един от посочените документи, така и че същите са антидатирани и са съставени с оглед производството по несъстоятелност на „Е.Л АД, както и че плащания на цените по цесиите не са правени от цесионерите. С протоколно определение от 09.04.2021 г. е открито производство по оспорване на посочените документи по реда на чл. 193 ГПК, като изрично е указана доказателствена тежест на ответниците „Е.Л АД и „К.А.М.“ ЕООД. По делото е приета две Съдебно-графологична експертиза, според която подписите на всеки един от документите действително са положени от посочените лица. Ответниците обаче не ангажират доказателства, чрез които да се установи действителната дата на подписване на всеки един от документите, въпреки, че същото е изрично указано в тяхна тежест от съда с определението за откриване на производство по чл. 193 ГПК. Напротив - по делото са събрани доказателства, които установяват, че един от посочените документи - Протокол за прихващане сключен между „Е.Л АД и „К.А.М.“ ЕООД, за който се твърди, че е от 10.01.2015 г., не е подписан на посочената в същия дата. Съгласно Удостоверение per. № 328200-18995/13.10.2021 г. на Директора на дирекция „Граничен Контрол“ - ГДГП на МВР, на 06.09.2013 г. в 01: 13 ч. С.В.С, изпълнителен директор на „Е.Л АД, е напуснал територията на Република Б на ГКПП „Кулата“, шосе, управлявайки лек автомобил марка Лексус с per. № ОВ 6686 АК. Съгласно посоченото Удостоверение в базата данни на Главна дирекция „Г.П.“ на МВР няма данни, че до 11.01.2015 г. - денят след датата, на която се твърди, че е подписан Протоколът за прихващане, посоченото лице се е върнало на територията на Република Б, респ. кога същото отново е преминало някой от ГКПП. Съгласно посоченото удостоверение за периода 01.01.2011 г. до 11.01.2015 г. в базата данни на Главна дирекция „Г.П.“ на МВР няма данни за това Калоян Петков Енчев, управител на „К.А.М.“ ЕООД, да е преминавал през ГКПП на Република Б, респ. да е напускал територията на държавата. Вярно е, че в самото Удостоверение е посочено, че в базата данни на Автоматизираната информационна система на МВР не фигурират всички записвания на преминаване на граждани през ГКПП, репс. напускане или влизане на територията на Република Б. Същевременно обаче с оглед изричните данни за напускане на страната от С.В.С - изпълнителен директор на „Е.Л АД в тежест на ответниците, с оглед откритото производство по чл. 193 ГПК и указанията на съда, е да докажат дали посоченото лице се е върнало на територията на Република Б преди 11.01.2015 г. и ако да - кога се е случило това. Доколкото доказателства в тази насока не са представени по делото, то единственият възможен извод е, че на 10.01.2015 г. - датата, на която се твърди, че е подписан Протокол за прихващане със страни „Е.Л АД и „К.А.М.“ ЕООД законните представители на страните по Протокола не са се намирали на територията на Република Б. С оглед на горното следва, че Протокол за прихващане сключен между „Е.Л АД и „К.А.М.“ ЕООД, за който се твърди, че е от 10.01.2015 г. е неистински и антидатиран, съставен с оглед производството по несъстоятелност на „Е.Л АД, поради което същият не може да служи като основание за установяване основанието и размера на твърдяното вземане на „К.А.М.“ ЕООД от „Е.Л АД, с оглед на успешно проведеното оспорване по реда на чл. 193 ГПК. По отношение на Договор за прехвърляне на вземане от 17.09.2014 г. сключен между „К. - М“ ЕООД като цедент и П.К.“ ЕООД като цесионер и Договор за прехвърляне на вземане от 06.01.2015 г. сключен между П.К.“ ЕООД като цедент и „К.А.М.“ ЕООД като цесионер, моля да съобразите, че в производството по делото, макар да се установи авторството на положените подписи, не се установи нито датата на тяхното подписване, нито заплащането на дължимите цени по цесиите. Ответниците, в чиято тежест е възложена доказателствената тежест за установяване истинността на посочените договори за цесия, не ангажират доказателства, посредством които да се установи действителната дата на подписване на всеки един от договорите за цесия. В допълнение към горното, по делото не са ангажирани и доказателства, които да установяват плащането на уговорената в договорите за цесии продажна цена. Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове са основателни изцяло и следва да се признае за установено, в отношенията между страните, че вземанията на „К.А.М.“ ЕООД, ЕИК... към „Е.Л АД, в несъстоятелност, ЕИК..., включени в Списъка на приетите вземания предявени в срока по чл. 685 ТЗ, обявен по партидата на „Е.Л АД в ТРРЮЛНЦ с вписване per. № 20180703101708, потвърден с Определение № 70/30.07.2020 г., постановено по реда на чл. 692 от ТЗ, по т.д. № 18/2018 г. по описа на ОС - В обявено по партидата на Е.П.” АД в ТРРЮЛНЦ на 10.08.2020 г. с вписване № 20200810111533, в общ размер на 24 818 356.13 лева (двадесет и четири милиона осемстотин и осемнадесет хиляди триста петдесет и шест лева и тринадесет стотинки), както следва: Вземане за неустойка по Договор за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014 г., Анекс № 1 от 27.10.2014 г., Анекс № 2 от 25.11.2014 г. и Анекс № 3 от 26.04.2015 г. в размер на 7 414 695 (седем милиона четиристотин и четиринадесет хиляди шестстотин деветдесет и пет) лева - вземане по т. 1; Вземане за неустойка по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., Анекс № 1 от 27.03.2012 г., Анекс № 2 от 25.11.2014 г., Допълнително споразумение от 22.01.2015 г. и Анекс № 3 от 08.09.2015 г. в размер на 1 330 206, 14 лева (един милион триста и тридесет хиляди двеста и шест лева и четиринадесет стотинки) - вземане по т. 3; Вземане за наказателна лихва за периода от 04.05.2015 г. до 23.08.2015 г. по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. в размер на 665 103, 07 лева (шестстотин шестдесет и пет хиляди сто и три лева и седем стотинки) - вземане по т. 4; Вземане за възнаграждение за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014 г., Анекс № 1 от 27.10.2014 г., Анекс № 2 от 25.11.2014 г. и Анекс № 3 от 26.04.2015 г. в размер на 390 479, 12 лева (триста и деветдесет хиляди четиристотин седемдесет и девет лева и дванадесет стотинки) - вземане по т. 5; Вземане по Договор за банков кредит от 19.04.2013 г. сключен между „КТБ“ АД и „О.Е.Т. ООД, Договор за поръчителство от 19.04.2013 г. сключен между „КТБ“ АД и „Е.Л АД, Договор за цесия от 17.09.2014 г. и Договор за цесия от 06.01.2015 г. в размер на 15 017 872, 80 лева (петнадесет милиона седемнадесет хиляди осемстотин седемдесет и два лева и осемдесет стотинки) - — вземане по т. 6; са несъществуващи. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ, следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността на “Елит Петрол” АД (в несъстоятелност) дължимата държавна такса в размер на 248 183.56 лева, съразмерно с уважената част от иска, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Водим от горното, Вският окръжен съд,