Решение № 1666 от 5.12.2024 г. на Административен съд - Смолян по дело № 352/2024 г.

Производството е по реда на чл.210 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Е. Д. М. срещу решение № 26/22.07.2024 г. по а.н. дело № 42/24г. на РС-[община]. С обжалваното решение на районен съд гр.М. е потвърдено наказателно постановление №1/25.04.2024г., издадено от вр.и.д. началник на РДНСК-[област], с което на Е. Д. М. за извършено нарушение на чл.9 ал.2 от ЗУТ, е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението на районния съд, поради нарушение на закона и постановяване при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че районният съд не е възприел изложените от жалбоподателя възражения, че към момента на издаване на АУАН и НП арх. М. не е длъжностно лице, както изисква чл.232 ал.1 от ЗУТ, както и неправилно е прието, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Поради това, моли да се отмени обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за двете инстанции. В съдебно заседание жалбоподателят М. чрез пълномощника си адвокат М. поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба се представлява в открито съдебно заседание от пълномощник юрисконсулт С., който оспорва касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура-[област] поддържа становище, че жалбата е неоснователна. Предлага решението на Районен съд – М. като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Пред касационната инстанция не са представени нови писмени доказателства. Административен съд-[област], в настоящия касационен състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, провери постановеното съдебно решение и след преценка на събраните по делото доказателства пред въззивния съд, прие следното: Наказателното постановление е издадено от вр.и.д. началник на РДНКС-[област] срещу Е. Д. М., за това, че на 11.12.2023г. в [населено място] в качеството си на главен архитект на община М. е издала Разрешение за строеж №46/11.12.2023г. за изграждане в ПИ 614 на строеж „Многофункционална сграда“ в ПИ 614, [населено място], [община], [област]. Въвежда етапно изпълнение на строежа, както следва: Първи етап – Автосалон на кота 0+00; Втори етап – Заведение за хранене на кота - 0.40, без подробен устройствен план за промяна предназначението на имота, в нарушение на чл.9 ал.2 във връзка с чл.9 ал.1 от ЗУТ. На основание чл.232 ал.1 т.2 пр.3 от ЗУТ на Е. М. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв. С обжалваното съдебно решение районният съд е потвърдил наказателното постановление, приемайки че жалбоподателят М. е осъществила нарушението, визирано в оспореното наказателно постановление. Настоящият състав на касационната инстанция приема, че жалбата е допустима, а по реда на чл.218 ал.2 от АПК служебно констатира, че оспореното въззивно решение е недопустимо, предвид следното: Въззивният съд е постановил решението си като е обсъдил събраните към административната преписка писмени доказателства, анализирал е събраните гласни доказателства и е приел, че на 11.12.2023г. в [населено място] в качеството си на главен архитект на община М. е издала Разрешение за строеж №46/11.12.2023г. за изграждане в ПИ 614 на строеж „Многофункционална сграда“ в ПИ 614, [населено място], [община], [област], в нарушение на чл.9 ал.2 във връзка с чл.9 ал.1 от ЗУТ. Наказателното постановление е издадено на 25.04.2024 г. от вр.и.д. началник на РДНСК-[област] инж. Х. Х.. Касационната инстанция констатира, че в нарушение на чл.61 ал.1 от ЗАНН въззивният съд е разгледал делото с участие на ненадлежна страна - ответник. Видно от материалите по делото, като ответник/въззиваем е призована Регионална дирекция за национален строителен контрол/ РДНСК/ и на тази страна са връчени призовката и съобщенията по делото; тази страна фигурира в списъка на лицата за призоваване в откритото съдебно заседание по делото. Според чл. 61, ал.1 ЗАНН, в редакцията обнародвана в ДВ бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г. (делото е образувано и разгледано пред районния съд след 04.06.2024г.), се предвижда по делото да се призовава наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т.4 ЗАНН. Следователно в производствата по обжалване НП пред районните съдилища след 23.12.2021г. за участие в производството се призовава наказващият орган, издал НП, а не ведомството, към чиято структура същият принадлежи. В конкретния случай това е вр.и.д. началник на РДНСК-[област], а не РДНСК-[област], чрез вр.и.д. началник, както неправилно и в разрез с нормата на чл. 61, ал.1 ЗАНН е процедирал Районен съд-[община]. Единственото изключение според чл.61 ал.1 от ЗАНН, когато се призовава учреждението или организацията, е при оспорване пред съда на акт по чл.58д т.4 от ЗАНН – електронен фиш. Поради горното, настоящият съдебен състав приема, че решението на районния съд е недопустимо, предвид участие на ненадлежна страна по делото, с оглед на което следва решението на Районен съд гр. М. да се обезсили и делото се върне за ново разглеждане на друг състав от същия съд, който следва да призове за участие в открито съдебно заседание надлежният ответник началника на РДНСК-[област] (наказващият орган, издал наказателното постановление, съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН). При новото разглеждане на делото ще следва съдът да даде възможност на надлежната страна - началник на РДНСК-[област], да участва по делото. Предвид изложеното, при условията на чл.218 ал.2 във връзка с чл.221 ал.3 от АПК след обезсилване на обжалваното решение на районния съд, ще следва делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Тъй като настоящият съд не постановява окончателно решение, а връща делото за ново разглеждане, не следва да присъжда разноски. Такива следва да се присъдят в зависимост от изхода на делото. Водим от гореизложеното и на основание чл.218 ал.2 във връзка с чл.221 ал.3 от АПК, Административен съд-[област], в настоящия касационен състав,