Решение № 24122 от 12.7.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 11699/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 – чл.178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на адв. Б. В., като пълномощник на „ТАКТИКЪЛ ЕКСПОРТС“ ЕООД, ЕИК, срещу ОТКАЗ за издаване на разрешение, обективиран в Писмо №14-454/08.11.2024г. на секретаря на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение. Жалбоподателят претендира за недействителност на оспорвания отказ, като постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. Поддържа, че на 27.09.2024г. дружеството е сезирало Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение (Междуведомствената комисия или Комисията) за издаване на разрешение за износ на няколко броя мостри на бронежилетки към което според него са били представени всички изискуеми от закона документи. Твърди, че вместо да се произнесе по същество на отправеното до нея искане Междуведомствената комисия е дала неадекватни указания за представяне на документи, които вече са били представени от търговеца. Изтъква, че след като е дала тези указания Комисията не е провеждала повече заседания, а е постановила оспорвания отказ едва след провеждане на изложението SAHA EXPO 2024, за участие в което е било поискано разрешението. Претендира, че оспорваният акт е издаден от некомпетентен орган при липса на кворум и без да е спазен редът за вземане на решения от Междуведомствената комисия. Смята, че при издаването на отказа е било допуснато нарушение на принципа на съразмерност, установен в чл.6 АПК. Чрез процесуалния си представител адв. Б. В. моли съда да отмени отказа, обективиран в Писмо №14-454/08.11.2024г. и да осъди ответника за разноски, съгласно представения списък и доказателства за извършването им. Ответникът – МЕЖДУВЕДОМСТВЕНА КОМИСИЯ ЗА ЕКСПОРТЕН КОНТРОЛ И НЕРАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ОРЪЖИЯТА ЗА МАСОВО УНИЩОЖЕНИЕ, представлявана от председателя, оспорва жалбата. В писмено становище от 12.02.2025г. и чрез процесуалния си представител юрк. М. Х. поддържа, че оспорваният отказ е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна. Не претендира за разноски. СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и писмените доказателства събрани по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 АПК – волеизявление за отказ за издаване на документ, който е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Подадена е в преклузивния срок за оспорване на административните актове, установен в чл.149, ал.1 АПК от активно легитимирано лице – адресат на акта, чиито законни интереси са непосредствено засегнати от него. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Не е спорно между страните и се установява с приетите писмени доказателства, че на „Тактикъл Експортс“ ЕООД са били издадени: а) Лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната с №03.09-130-1/19.09.2024г., на основание чл.6, ал.1 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба (ЗЕКПСОИТДУ), със срок на валидност до 19.09.2025г. и б) Удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната с №03.09-130-5/19.09.2024г., на основание чл.6, ал.3, ал.4 и ал.9 ЗЕКПСОИТДУ, с дата на валидност 19.09.2025г. На 30.09.2024г. жалбоподателят „Тактикъл Експортс“ ЕООД е сезирал Междуведомствената комисия с искане да му бъде дадено разрешение за участие в търговско изложение SAHA EXPO 2024 в Република [държава], в периода 22 – 26.10.2024г. (Заявление за разрешение за участие в търговски изложения с вх. №7-2778/30.09.2024г.). С Решение по Протокол №863/08.10.2024г. Комисията е отложила вземането на решение за издаване на разрешение, на основание чл.57, ал1, т.1 ЗЕКПСОИТДУ, като е приела, че заявителят следва да представи допълнително документи по чл.11, ал.2, т.2 и т.3 от Правилника за прилагане на ЗЕКПСОИТДУ (ППЗЕКПСОИТДУ). За това решение жалбоподателят е бил уведомен с писмо с изх. №14-398/09.10.2024г. на секретаря на Междуведомствената комисия. В писмото изрично е указано какви документи дружеството следва да представи, за да бъде заявлението преразгледано: 1) Коректно оформено разрешение – да се посочи митническият код на стоката, съгласно чл.11, ал.2, т.2 ППЗЕКПСОИТДУ; 2) Документи, удостоверяващи техническите характеристики на изделията, съгласно чл.11, ал.2, т.2 ППЗЕКПСОИТДУ; 3) Заверени преводи на Анекси 1 и 2 към договора за участие в изложението, съгласно чл.49 ППЗЕКПСОИТДУ и 4) Коректен и пълен заверен превод на Договора за участие в изложението, съгласно чл.49 ППЗЕКПСОИТДУ. По делото не са ангажирани доказателства към кой момент писмото от 09.10.2024г. с указания за отстраняване на нередовностите на заявлението е било връчено на жалбоподателя. Това обстоятелство обаче не е спорно между страните и се установява от отговора на „Тактикъл Експортс“ ЕООД с вх. №7-2778-1/05.11.2024г. в който изрично е указано, че се дава във вр. с писмо с изх. №14-398/09.10.2024г. Не е спорно между страните и съдът приема за установено с косвени доказателства – Писмо №03.09-130/31.10.2024г., че с Решение от 29.10.2024г. на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерски съвет (Междуведомствения съвет към МС), на основание чл.13, ал.5 и чл.21, ал.1, т.2 и ал.2 ЗЕКПСОИТДУ във вр. с §2, т.20, б. „а“ от Допълнителните разпоредби (ДР), е бил спрян за срок от 6 месеца издаденият на „Тактикъл Експортс“ ЕООД Лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната с №03.09-130-1/19.09.2024г. С Решение по Протокол №868/07.11.2024г. Междуведомствената комисия е отказала, на основание чл.64, ал.6 във вр. с чл.58, ал.1, т.2 и т.3 ЗЕКПСОИТДУ, издаването на индивидуално разрешение за участие в изложение за отбранителна техника по заявлението на „Тактикъл Експортс“ ЕООД с вх. №7-2778/30.09.2024г. Отказът е мотивиран с липсващи документи по чл.49 ППЗЕКПСОИТДУ и със спрян лиценз за срок от 6 месеца. Отказът е бил съобщен на жалбоподателя с процесното Писмо №14-454/08.11.2024г. При това съдът приема, че предмет на съдебния контрол за законосъобразност в настоящото производство е Решението на Междуведомствената комисия от 07.11.2024г. по Протокол №868. Съгласно чл.28, ал.4 ЗЕКПСОИТДУ разрешение за временен износ и реимпорт или за временен внос и реекспорт на продукти, свързани с отбраната, предназначени за участие в търговски изложения, се издава на лицата по чл.5, т.1 (физически и юридически лица, регистрирани по реда на Търговския закон), притежаващи лиценз по чл.13, ал.1 (за износ и внос и за транспортиране на продукти, свързани с отбраната), по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Този ред е регламентиран в чл.11 ППЗЕКПСОИТДУ. В ал.2 на чл.11 изрично са посочени документите, които заявителят трябва да представи в Междуведомствената комисия за да получи разрешение за участие в търговски изложения: попълнено заявление по образец; попълнен образец на разрешение в 5 екземпляра; копия на документи, удостоверяващи произхода, придобиването, техническите характеристики и функционалното предназначение на продуктите, свързани с отбраната; копия на документи, потвърждаващи участието в изложенията и документ за платена държавна такса. Когато липсват някои от документите, предвидени в ППЗЕКПСОИТДУ или представените документи не съдържат изискваните данни Комисията може да отложи вземането на решение по заявление за издаване на индивидуално или глобално разрешение като уведомява заявителя за отлагането и за мотивите в 7-дневен срок от приемане на решението (чл.57, ал.1, т.1 и ал.2 ЗЕКПСОИТДУ). Според ал.3 на чл.57 ЗЕКПСОИТДУ отлагането по ал.1 е до отпадане на основанието за него, но за срок, не по-дълъг от 60 дни. Законът – чл.64, ал.1, определя 30 дневен срок за произнасяне на Междуведомствената комисия по подадено заявление за издаване на разрешение по чл.28, ал.4 ЗЕКПСОИТДУ. Този срок съгласно цитираната норма започва да тече от датата на получаване на заявлението. В случая, на основание чл.57, ал.1 ЗЕКПСОИТДУ Комисията е отложила вземането на решение по заявлението на жалбоподателя за издаване на разрешение за временен износ и реимпорт на продукти, свързани с отбраната, предназначени за участие в търговско изложение, като е указала на търговеца какви документи следва да представи, включително изрично е посочила, че представените на чужд език документи свързани с участие в изложението – Договор и Анекси 1 и 2 към него, е необходимо да бъдат представени в заверен превод. Жалбоподателят не твърди и не ангажира доказателства това задължение, произтичащо от нормата на чл.49 ППЗЕКПСОИТДУ, да е било изпълнено. Видно от писмото от 05.11.2024г. (вх. №7-2778-1) по повод дадените му указания от Междуведомствената комисия жалбоподателят повторно е представил документите към заявлението с вх. №7-2778/30.09.2024г., като договорът за наем на изложбен щанд SAHA EXPO 2024, както и анексите към него са представени отново в незаверен превод. Законът не поставя специално изискване за заверката на превода като това е можело да бъде сторено от заявителя. Така чл.185 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) предписва, че документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на български, заверен от страната. При това неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че дадените от Междуведомствената комисия указания за отстраняване на нередовности на заявлението са били неадекватни и с единствената цел да възпрепятстват участието на търговеца на изложението. Законосъобразен е и изводът на административния орган, че към датата на постановяване на процесния отказ жалбоподателят не е отговарял на основното изискване на закона – лицето да притежава лиценз за износ и внос и за транспортиране на продукти, свързани с отбраната. От изричната норма на чл.28, ал.4 ЗЕКПСОИТДУ следва еднозначен извод, че разрешение за временен износ и реимпорт или за временен внос и реекспорт на продукти, свързани с отбраната, предназначени за участие в търговски изложения могат да получат само лица, които притежават валиден лиценз по чл.13, ал.1 за износ и внос и за транспортиране на продукти, свързани с отбраната. Към дата на издаване на оспорваното Решение обаче лицензът на „Тактикъл Експортс“ ЕООД за износ и внос на продукти, свързани с отбраната с №03.09-130-1/19.09.2024г. е бил спрян за срок от 6 месеца с Решение от 29.10.2024г. на Междуведомствения съвет към МС. Според изричната норма на чл.24, ал.2 ЗЕКПСОИТДУ жалбата срещу акта на Междуведомствения съвет за спиране действието на лиценза не спира изпълнението на този административен акт. С Определение №23561/14.11.2024г. по адм. дело №11211/2024г. решаващият състав на Административен съд [област] – град (АССГ) е отхвърлил искането на „Тактикъл Експортс“ ЕООД, за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Решение от 29.10.2024 г. (в жалбата погрешно е посочена дата 29.11.2024г.) на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение. Този съдебен акт е потвърден с Определение №3292/27.03.2025г. на Върховния административен съд (ВАС), състав на Седмо отделение по адм. дело №1094/2025г. Следователно, като подлежащ на предварително изпълнение административен акт, решението от 29.10.2024г. за спиране действието на лиценза е изпълнително основание, съгласно чл.268, ал.1, т.1 АПК. Според изричната норма на чл.142, ал.1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. При това законосъобразен и в съответствие с приложимия материален закон е изводът на Междуведомствената комисия, че след като жалбоподателят не притежава валиден действащ лиценз по чл.13, ал.1 ЗЕКПСОИТДУ, то до възстановяването му на дружеството не може да бъде издадено разрешение за временен износ и реимпорт или за временен внос и реекспорт на продукти, свързани с отбраната, предназначени за участие в търговски изложения по чл.28, ал.4 ЗЕКПСОИТДУ. Настоящият решаващ състав приема, че спорното решение е постановено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл.64, ал.6 ЗЕКПСОИТДУ. Съгласно тази разпоредба Междуведомствената комисия взема решение с мнозинство от две трети от всички членове на комисията в случаите, когато присъстват представители на всички министерства и ведомства, представени в комисията. Междуведомствената комисия взема решение с консенсус в случаите, когато не присъстват представители на всички министерства и ведомства, представени в комисията. Решение може да бъде взето по изключение и неприсъствено, ако протоколът е подписан с еднакво мнение от две трети от всички членове на Междуведомствената комисия в случаите, когато те представляват всички министерства и ведомства, представени в комисията. В случай че протоколът за вземане на неприсъствено решение не е подписан от представител на министерство или ведомство, представено в комисията, решението се взема само при наличие на еднакво мнение на всички останали членове. За установяване компетентността на органа – издател на оспорвания акт, по делото е приета и не е оспорена Заповед №РД-16-686/30.08.2024г. на министъра на икономиката и индустрията с която, на основание чл.44, ал.4 и ал.5 ППЗЕКПСОИТДУ е бил утвърден съставът на Междуведомствената комисия. От приетия по делото Протокол №868/07.11.2024г. е видно, че процесното решение е било взето неприсъствено с еднакво мнение на всички членове, представители на всички министерства и ведомства, представени в комисията. По изложените доводи съдът приема, че ОТКАЗ за издаване на разрешение приет с Решението на Междуведомствената комисия от 07.11.2024г. по Протокол №868, е законосъобразен административен акт и като такъв не подлежи на отмяна. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 във вр. с чл.173, ал.2 АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД [област] - град, Второ отделение, 25 -ти състав,