Решение № 208 от 4.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 3831/2023 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. С присъда от 19.04.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 7866/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 16-ти състав, подсъдимата Ж. И. М. е призната за виновна в това, че на неустановена дата за времето от 13.05.2021 г. до 27.05.2021 г. от къща в с. Бистрица, общ. София, ул. „••••••• отнела чужди движими вещи – сумата от 200 (двеста) лева; колие „Swarovski“, модел „Attract Cluster Pendant“, състоящо се от сребърна верижка и три прозрачни кристални топчета, на стойност 86, 40 (осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки) лева; дамски маратонки марка „Nike“, модел „Wear all day“ CJ1677-001“, черни на цвят с № 38, на стойност 114, 29 (сто и четиринадесет лева и двадесет и девет стотинки) лева; мъжки ръчен часовник марка „OMEGA“, модел, , De Ville Dynamic“, на стойност 1 032, 67 (хиляда тридесет и два лева и шестдесет и седем стотинки) лева; мъжки ръчен часовник марка „PANERAI“, модел „РАМ00674 - Luminor Due 45мм“, на стойност 10 268 (десет хиляди двеста шестдесет и осем лева) лева, или всички движими вещи на обща стойност 11 701, 36 (единадесет хиляди седемстотин и един лева и тридесет и шест стотинки) лева, от владението на С.К.В., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност и случаят е немаловажен – М. е извършила кражбата след като е била осъждана с влязла в сила на 04.05.2018 г. присъда, постановена по н.о.х.д. №18225/2017 г. по описа на СРС, за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години. С присъдата подс. Ж. М. е призната за невиновна и е оправдавана по обвинението за извършване на деянието за времето от 06.01.2021 г. до 12.05.2021 г. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Ж. М. е осъдена да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 136, 50 (сто тридесет и шест лева и петдесет стотинки) лева, представляващи разноски за изготвена експертиза. С присъдата е постановено веществените доказателства: 1 бр. визитна карта с надпис „Antique and arts house Monarch“; сертификат на мъжки ръчен часовник марка „PANERAI“, модел „Luminor“ от 26.09.2016 г.; снимка на етикет на кутия за обувки и на самите обувки; снимка на сертификат с № 5571077/08.03.21 г. на колие „Сваровски“; портфолио за часовник марка „Омега“, модел „Де Виле Хроностоп оувърсайз 41 мм“ - на чужд език, ведно с интернет комуникация с продавач - на чужд език; скрийншот на интернет комуникация с подс. М. да останат по делото на основание чл. 112, ал. 4 от НПК. Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпили въззивна жалба от подс. Ж. М. чрез защитника й, с която се иска намаляване на наложеното на подсъдимата наказание. В допълнително писмено изложение се изтъкват конкретни доводи във връзка с така направеното искане. В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция в пледоарията си представителят на Софийска градска прокуратура счита, че наложеното на подсъдимата наказание е законосъобразно и справедливо, поради което прави искане за потвърждаване на обжалваната присъда. Защитникът на подсъдимата прави искане за изменение на присъдата в частта относно наказанието, като същото бъде намалено в минимален размер. В своя защита подс. Ж. М. поддържа казаното от защитника си и изразява съжаление за стореното, а в последната си дума моли за намаляване на наложеното й наказание. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното. Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Подсъдимата Ж. И. М. е родена на ••••••• г. в гр. Елхово, българка, български гражданин, неомъжена, със средно образование, трудово ангажирана. Подсъдимата е осъдена с присъда от 18.04.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 18225/2017 г. по описа на СРС, НО, влязла в законна сила на 04.05.2018 г., за престъпление по чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено за времето от 15.10.2015 г. до 24.06.2016 г., като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от три години. Същата е реабилитирана на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК на 05.05.2021 г. Св. С.В. живеела в къща на адрес: с. Бистрица, общ. София, ул. „••••••• •••••••. Свидетелката имала нужда от помощ за почистването на дома й, поради което в началото на м. януари 2021 г. публикувала обява в сайта „ OLX.bg“, че търси домашна помощница. На 06.01.2021 г. подс. Ж. М. изпратила съобщение на св. С.В., проявявайки интерес към работната позиция, и двете се уговорили кога да отиде да почисти пробно жилището. След няколко дни подсъдимата отишла в дома на св. В. и го почистила. Свидетелката била доволна от работата й и двете се споразумели устно подсъдимата да идва всеки понеделник и вторник. При следващото си посещение в дома на св. В. подсъдимата й предоставила личната си карта, за да я снима. Подс. Ж. М. не разполагала с ключ или карта за влизане в къщата. С кратки прекъсвания поради лични проблеми, тя продължила да ходи в жилището на св. В., за да почиства, като понякога св. В. я оставяла сама в дома си. При изпълнение на дейността си, подсъдимата имала достъп до всички помещения в жилището и забелязала, че има бижута, часовници и други скъпи вещи. Тъй като имала финансови проблеми, свързани с издръжката на двете й деца, в периода от 13.05.2021 г. до 27.05.2021 г. подс. Ж. М. отнела от дома на св. С.В. различни движими вещи, както следва. В посочения период подс. Ж. М. взела от секция в кабинет, намиращ се в дома на св. С.В., мъжки ръчен часовник марка „OMEGA“, модел, , De Ville Dynamic“, на стойност 1 032, 67 (хиляда тридесет и два лева и шестдесет и седем стотинки) лева. След това подсъдимата потърсила в интернет обяви за покупка на часовници и така се свързала със св. Р.В., който бил служител в заложна къща „Монарх“. Двамата се уговорили да отиде на място, за да може свидетелят да оцени стойността на часовника. Подс. М. отишла на адреса на заложната къща в гр. София, бул. ••••••• ••••••• и продала на св. В. за сумата от 300 (триста) лева мъжкия ръчен часовник марка „OMEGA“, модел, , De Ville Dynamic“, който взела от дома на св. В.. В посочения период подс. Ж. М. взела от най-горното чекмедже на скрин в стая, намиращ се в дома на св. С.В., ръчен мъжки ръчен часовник марка „PANERAI“, модел „РАМ00674 - Luminor Due 45mm“, на стойност 10 268 (десет хиляди двеста шестдесет и осем) лева. След това подсъдимата отново потърсила в интернет обяви за покупка на часовници и се свързала със св. П.В.. След уговорка двамата се срещнали в гр. София, ул. „•••••••, където св. В. проверил автентичността на предлагания от подсъдимата часовник при негов познат часовникар. Св. В. заплатил на подсъдимата парична сума в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за ръчния мъжки ръчен часовник марка „PANERAI“, модел „РАМ00674 - Luminor Due 45 mm“, който взела от дома на св. В.. В посочения период подс. Ж. М. взела от дома на св. С.В. и дамски маратонки марка „Nike“, модел „Wear all day“, черни на цвят с № 38, на стойност 114, 29 (сто и четиринадесет лева и двадесет и девет стотинки) лева, колие марка „Swarovski“, модел „Attract Cluster Pendant“, състоящо се от сребърна верижка и три прозрачни кристални топчета, на стойност 86, 40 (осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки) лева, както и сумата от 200 (двеста) лева. На 05.06.2021г. св. С.В. установила, че от жилището й липсват всички посочени вещи, както и паричната сума в размер на 200 (двеста) лева. На 07.06.2021 г. подс. Ж. М. отново отишли да почиства и св. В. й казала за липсващите вещи, като я приканила да ги върне, но тогава подсъдимата отрекла да ги е взимала тя. На 09.06.2021 г. св. В. подала сигнал срещу подсъдимата в 08 РУ – СДВР. С протокол за доброволно предаване от 10.06.2021 г. подс. Ж. М. предала на полицейски служител при 08 РУ – СДВР отнетите от нея дамски маратонки марка „Nike“, модел „Wear all day“ CJ1677-001“, черни на цвят с № 38. С протокол за доброволно предаване от 11.06.2021 г. св. Р.В. предал на полицейски служител при 08 РУ – СДВР отнетия от подсъдимата мъжки ръчен часовник марка „OMEGA“, модел, , De Ville Dynamic“. С протокол за доброволно предаване от 15.06.2021 г. св. П.В. предал на полицейски служите при 08 РУ – СДВР отнетия от подсъдимата мъжки ръчен часовник марка „PANERAI“, модел „РАМ00674 - Luminor Due 45мм“. Посочените вещи са предадени от полицейски служител при 08 РУ – СДВР на пострадалата С.В. с приемо-предавателен протокол от 07.09.2021 г. С приемо-предавателен протокол от 26.11.2021 г. подс. Ж. М. предала на полицейски служител при 08 РУ – СДВР сумата от 200 (двеста) лева и сумата от 86, 40 (осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки) лева, представляваща заместване на стойността на отнетото от нея колие марка „Swarovski“, модел „Attract Cluster Pendant“. С приемо-предавателен протокол от същата дата полицейски служител при 08 РУ – СДВР предал тази парична сума в общ размер 286, 40 (двеста осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки) на пострадалата С.В.. На основание чл. 372, ал. 3, вр. чл. 371, т. 1 от НПК първоинстанционното производство е протекло по процесуалния ред на глава ХХVII от НПК (съкратено съдебно следствие), като страните са изразили съгласие да не се провеждат разпити на свидетелите и вещото лице, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертно заключение от досъдебното производство. За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния обективно съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен материал: гласни доказателствени средства: обясненията на подсъдимата Ж. И. М. (л. 44 от съд. д.) и показанията, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 372, ал. 3 от НПК, на свидетелите С.К.В. (л. 19-21, 26 от ДП), Р.Г. В. (л. 24 от ДП), П.В. В. (л. 25 от ДП); писмени доказателства и доказателствени средства: декларация за семейно и материални положени и имотно състояние от 07.09.2021 г. (л. 15-16 от ДП), протокол за доброволно предаване от 10.06.2021 г. (л. 36 от ДП), протокол за доброволно предаване от 11.06.2021 г. (л. 37 от ДП), протокол за доброволно предаване от 22.06.2021 г. (л. 39 от ДП), протокол за доброволно предаване от 11.06.2021 г. (л. 40 от ДП), протокол за доброволно предаване от 15.06.2021 г. (л. 41 от ДП), протокол за разпознаване на лица от 23.07.2021 г. (л. 61 от ДП), справка за съдимост на подс. Ж. М. (л. 62-66, 69-70, 89-90, 98-99, 127-128, 137-138 от ДП, л. 20-22 от съд. д.), приемо-предавателен протокол от 07.09.2021 г. (л. 71 от ДП), 2 бр. приемо- предавателни протоколи от 26.11.2021 г. (л. 81-82 от ДП); веществени доказателства: 1 бр. визитна карта с надпис „Antique and arts house Monarch“ (л. 38 от ДП), сертификат на мъжки ръчен часовник марка „PANERAI“, модел „Luminor“ от 26.09.2016 г. (л. 42- 43 от ДП), портфолио за часовник марка „Омега“, модел „Де Виле Хроностоп оувърсайз 41 мм“ - на чужд език, ведно с интернет комуникация с продавач - на чужд език (л. 44-50 от ДП), снимка на сертификат с № 5571077/08.03.21 г. на колие „Сваровски“ (л. 44 от ДП), снимка на етикет на кутия за обувки и на самите обувки (л. 51 от ДП), скрийншот на интернет комуникация с подс. М. (л. 51-54 от ДП); веществени доказателствени средства: албум от извършено разпознаване (л. 57-59 от ДП); експертни способи на доказване: съдебно-оценителна експертиза (л. 27-29 от ДП). Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, поради следните съображения. Формата на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 1 НПК е отклонение от принципите на непосредственост и устност при разпит единствено и само на свидетели по делото и на вещи лица (всички или някои от тях). Няма отклонение от тези принципи по отношение на разпитите на обвиняемите по делото и обясненията им от досъдебното производство. Ако такива са били давани, не могат да бъдат четени на основание чл. 283 от НПК. На основание чл. 277, ал. 1 от НПК подсъдимите следва да бъдат поканени да дадат обяснения, а при констатация на противоречия в обясненията пред съда и тези, дадени на досъдебното производство, да се използва процесуалната техника по чл. 279 от НПК. Това пояснение се налага, тъй като независимо че първоинстанционният съд е протоколирал, че е прочел протоколите за разпит и експертните заключения на основание чл. 283 от НПК, в мотивите на обжалваната присъда се е позовал на обясненията на подс. Ж. М., дадени на досъдебното производство (л. 51, абзац 5 от съд.д.). Такова позоваване е възможно само и единствено при другата форма на съкратено съдебно следствие – по чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като при него подсъдимият признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласява се да не се събират доказателства за тези факти и тогава при съкратеното съдебно следствие изобщо не се разпитват подсъдимия, свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и обхванати от признанието на подсъдимия. Въпреки това, настоящата инстанция намира, че допуснатото от СРС нарушение при събиране на доказателствата не е основание за цялостна отмяна на атакувания съдебен акт и връщането му за ново разглеждане от стадия на съдебното производство пред първоинстанционния съд, доколкото може да бъде отстранено от настоящата инстанция, посредством изключване на обясненията на подс. Ж. М. от досъдебното производство от доказателствената съвкупност. При формиране на изводите си по фактите, СГС не ползва посочените обяснения на подсъдимата и изключи същите от доказателствената съвкупност. Последното не рефлектира върху възможността на съда да формира еднозначни изводи по фактите въз основа на останалите събрани по делото доказателствени източници. С оглед горното, настоящият съдебен състав намира, че независимо от изключването на посочените обяснения на подсъдимата от доказателствената съвкупност, не са налице основания за съществена промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал. Между събраните по делото доказателствени материали поначало не са налице съществени противоречия. По отношение на времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние в доказателствения материал не се съдържат несъответствия, като тези обстоятелства се признават от подс. Ж. М., поради което и не се налага обсъждането им поотделно. Изводите относно времето, мястото, механизма и авторството на инкриминираното деяние се установява несъмнено от обясненията на подс. Ж. М., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, показанията на св. С.В., приобщени на осн. чл. 283 и чл. 372, ал. 3 от НПК, и протокола за разпознаване на лица от 23.07.2021 г. От обясненията на подс. М., дадени пред първия съд, които въззивният съд кредитира като обективни и логични, се изяснява, че периодът на извършване на деянието е от 13.05.2021 г. до 27.05.2021 г., което логично се доближава с времето, когато тя фактически се е разпоредила с отнетите от нея часовници, продавайки ги на свидетелите Р.В. и П.В.. От показанията на св. В. се установява, че е осъществил контакт с подсъдимата около средата на месец май 2021 г., а св. В. посочва и конкретната дата, на която подсъдимата се е свързала с него – 27.05.2021 г. Краят на периода на извършване на деянието се потвърждава от показанията на св. В. относно момента, в който е установила липсата на вещите, предмет на престъплението. Въззивният съд кредитира заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза като обективно, обосновано и компетентно изготвено. От експертното заключение се изяснява стойността на инкриминираните вещи към момента на деянието, която е в общ размер от 11 701, 36 (единадесет хиляди седемстотин и един лева и тридесет и шест стотинки) лева. Размерът на минималната работна заплата пред 2021 г. е 650 (шестстотин и петдесет) лева. От приложените по делото протоколи за доброволно предаване се установява, че в хода на досъдебното производство на пострадалата Ж. М. са възстановени и заместени отнетите от подсъдимата вещи и парична сума в цялост. Въззивният съд даде вяра на приложената по делото справка за съдимост на подс. Ж. М., от която се извеждат данни, че към 27.05.2021 г. се счита за неосъждана, тъй като на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НПК на 05.05.2021 г. е реабилитирана по отношение на осъждането по н.о.х.д. № 18255/2015 г. След самостоятелна проверка, въззивният съд установи, че останалите доказателствени източници не съдържат противоречия помежду си, поради което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 от НПК. Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя крайния правен извод на първоинстанционния съд, че подс. Ж. М. е осъществила състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК. В съответствие с материалния закон, районният съд от обективна страна правилно е изяснил, че на неустановена дата за времето от 13.05.2021 г. до 27.05.2021 г. от къща в с. Бистрица, общ. София, ул. „••••••• ••••••• подс. Ж. М. отнела инкриминираните чужди движими вещи на обща стойност 11 701, 36 (единадесет хиляди седемстотин и един лева и тридесет и шест стотинки) лева от владението на пострадалата С.В., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Налице е и квалифициращото обстоятелство – повторност на кражбата, в немаловажен случай. Случаят не се отличава с оглед липса или незначителност на вредните последици от сходни случаи на престъпления от този вид и подсъдимата е извършила кражбата след като е била осъдена с влязла в сила на 04.05.2018 г. присъда, постановена по н.о.х.д. № 18225/2017 г. по описа на СРС, за извършено от нея престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от три години. Същевременно с това правилото за повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК е приложимо, тъй като по смисъла на чл. 30, ал. 2 от НК не са изтекли пет години от деня, в който е изтекъл изпитателният срок – 05.05.2021 г. Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Действията на подс. Ж. М. са извършени в последователност, която несъмнено установява, че в съзнанието й се е формирала представа, че отнема движими вещи, които не са нейна собственост, че липсва съгласие на техния собственик за това отнемане и въпреки това, по неправомерен начин е прекъснала чуждата фактическа власт, установявайки свое владение върху тях. По делото липсва жалба или протест по отношение на оправдателната част от присъдата, касаеща период от 06.01.2022 г. до 12.05.2021 г., с оглед на което съдебният акт е влязъл в сила в посочената част и въззивният съд не дължи произнасяне в тази насока. На следващо място, въззивният съд провери индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимата и наложеното й наказание по вид и размер. Първоинстанционният съд законосъобразно е изяснил, че за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години. При определяне на наказанието правилно са отчетени като смекчаващи отговорността на подс. Ж. М. обстоятелства чистото й съдебно минало; оказаното от нея съдействие, улеснило разкрИ.ето на престъплението; обстоятелството, че в хода на досъдебното производство на пострадалата Ж. М. са възстановени и заместени отнетите от подсъдимата вещи и парична сума в цялост; изразените от подсъдимата съжаление и критичност по отношение на стореното и затрудненото й финансово състояние. При внимателна проверка този съдебен състав не откри други обстоятелства, които да смекчават отговорността на подсъдимата. В този смисъл въззивният съд не може да се съгласи с претенцията на защитата, че на затрудненото финансово състояние на подсъдимата следва да се отдаде по-значима тежест. Подсъдимата е в трудоспособна възраст и по делото липсват данни да има сериозни здравословни или друг вид проблеми, които да ограничават възможността й да полага труд и да получава доходи по законосъобразен начин. Като отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства въззивният съд отчете сравнително високата стойност на отнетите от нея вещи, както и обстоятелството, че с деянието си подсъдимата е извършила посегателство спрямо имуществото на св. В., която й е имала особено доверие, имайки предвид, че се е случвало да оставя подсъдимата сама в дома й докато го е почиствала. Споделя се становището на СРС, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК, тъй като смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства не са многобройни или изключителни, като най-лекото предвидено в закона наказание не е несъразмерно тежко за нея. Първостепенният съд е наложил наказание лишаване от свобода далеч под средния размер /пет години и половина/, а именно от една година и осем месеца, което над минимума. Въззивният съдебен състав намира за адекватно това наказание, с оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и целите, предвидени в чл. 36 от НК. Изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години, като законосъобразно СРС е приел, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно размерът на наказанието лишаване от свобода е до три години, подсъдимата е неосъждана (реабилитирана е) и не се налага наказанието да бъде изтърпяно ефективно, тъй като и прилагането на института на условното осъждане без социална изолация ще е достатъчно, за да въздейства превантивно и възпиращо на подсъдимата, като я мотивира да изгради устойчив волеви самоконтрол и да не извършва в бъдеще престъпления с оглед възможността за последващо изпълнение на наказанието. С оглед изхода на делото законосъобразно районният съд е присъдил в тежест на подсъдимата направените по делото разноски. Първоинстанционният съд правилно се е произнесъл и по отношение на приобщените по делото веществени доказателства, поради което ревизия в тази насока не се налага. В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира основания за нейното изменение или отмяна, поради което прие, че следва да бъде потвърдена. Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд