Мотиви към Решение № 284 от 6.12.2021 г. на Районен съд - Шумен по дело № 1677/2021 г.

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 27-0001388/06.08.2021г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.1 от КТ на “МУУДС” ООД, с ЕИК 204997005, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. ••••••••• № 33, ет.3, ап.15, представлявано от В.Р.Р., с ЕГН •••••••••• е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 152 от КТ. В жалбата си жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон като излага аргументите си за това. За дружеството – жалбоподател редовно призовано на посоченият съдебен адрес се явява процесуален представител – адв. Д.М. от САК. Административно-наказващият орган – Дирекция “Инспекция по труда”–Шумен чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като моли съда да потвърди наказателното постановление. Представя писмени бележки. Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320, ал.1 и 2 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 23.06.2021г. и на 25.06.2021г., свидетелката СВ. Р. К. и В. В. Р. – инспектори в Дирекция „ИТ“ гр. Шумен извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в заведение кафе-клуб „••••••••“. Кафе-клубът се намирал в гр. Шумен, бул. •••••• № 3 /Градска градина/ и се стопанисвал от „МУУДС“ ООД гр. Шумен. Поводът за проверката бил постъпил сигнал в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен за неспазване на междудневна почивка и работно време в дружеството. На 25.06.2021г. около 09, 30 часа, свидетелката К. заедно си колежката й влезли в заведението, където се намирало лицето Д- М.С.Д.. Лицето Д., което изпълнявало трудови задължения като барман попълнило и подписало Декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда. В декларацията, Д. вписала, че предния ден – 24.06.2021г. е работила втора смяна от 16, 00 часа до 00, 00 часа, а в деня – 25.06.2021г. била първа смяна – от 08.00 часа до 16, 00 часа, като не се е налагало през тези два дни да се сменя с някой колега. Резултатите от извършените две проверки в обекта били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2121533, изготвен на 06.07.2021г. и връчен на управителя на „МУУДС“ ООД гр. Шумен на 07.07.2021г. За констатираното нарушение, на 07.07.2021г., свид. С.К. съставила акт за установяване на административно нарушение № 27-0001388 на „МУУДС” ООД гр. Шумен, в качеството му на работодател, при осъществяване на своята дейност е нарушило разпоредбите на трудовото законодателство с това, че не е осигурил на Д-М.С.Д. на длъжност „барман“ в обекта на дейност, непрекъсната междудневна почивка в размер не по-малко от 12 часа между смените на 24.06.2021г. /втора смяна с начало 16, 00 часа и край на работното време - 00, 000 часа/ и на 25.06.2021г. /първа смяна с начало 08, 00 часа и край на работното време – 16, 00 часа/, с което на 25.06.2021г. е нарушил разпоредбата на чл.152 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на В.Р.Р. - управител на дружеството- нарушител, на който е и връчен, който го подписал без възражения. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП № 27-0001388 на 06.068.2021г. като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.1 от КТ на “МУУДС” ООД, с ЕИК 204997005, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. ••••••••• № 33, ет.3, ап.15, представлявано от В.Р.Р., с ЕГН •••••••••• било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.152 от КТ. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Р. Константинова. Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, тъй като пресъздава това, което е възприела непосредствено, като показанията са безпротиворечиви и с приложените по делото писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на представляващ жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН, реквизити, Същият е предявен и връчен на представляващ жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Административно – наказателната отговорност на дружеството е ангажирана на основание чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.152 от КТ Правото на почивката е субективно трудово право. Задълженият правен субект, който трябва да осигури реализирането му е работодателя по съответното конкретно трудово правоотношение. Почивката е производна от работното време – свързана е с работата и се полага след определена продължителност на работното време. Предназначението й е да осигури време за краткотраен отдих на работника и служителя в интервала между периоди от време наситени с изпълнение на трудови задължения. В КТ са регламентирани няколко вида почивки, в зависимост от това за каква част и продължителност отработено време се предоставя. Чл.152 от КТ регламентира междудневната почивка. Съгласно разпоредбата му „Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа“. В конкретния случай, лицето Д-М.С.Д. на длъжност „барман“ е работила в дружеството жалбоподател на 24.06.2021г. втора смяна от 16.00 часа до 00.00 часа и на следващия ден - 25.06.2021г. е започнала работа в 08.00 часа, като смяната й свършва в 16.00 часа. Видно е, че междудневната почива е по - малко от 12.00 часа и това е нарушение на изискванията на закона. В тази насока е и написаната и подписана от нея декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ. Правилно наказващия орган е извършил преценка, че на този работник не е била осигурена междудневна почивка най-малко от 12 часа, съгласно чл.152 от КТ. В случая важно за съставомерността на нарушението е обстоятелството, че не е спазена междудневната почивка, която обхваща времето от края на работния ден на 24.06.2021г. до началото на работния ден на 25.06.2021г. който е 08.00 часа. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че “МУУДС” ООД гр. Шумен, в качеството си на работодател е нарушило чл.152 от КТ, тъй като в периода от 24.06.2021г. до 25.06.2011г., включително, не е осигурило предвидената непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа на работника Д-М.С.Д. на длъжност „барман“ в дружеството. Съдът намира за неоснователен изложеният в жалбата, довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на дружеството. Действително, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него, наказателно постановление е вписано, че проверката е била извършена на 23.06.2021г., а нарушението е извършено на 25.06.2021г. Съдът намира обаче, че това не е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като по делото е приложен Протокол за извършена проверка № ПР2121533, изготвен на 06.07.2021г., в който е изписано следното: „На 23.06.2021г. и 25.06.2021г. в заведение кафе клуб „••••••“ в гр. Шумен, бул. •••••• № 3 и на 05.07.2021г. по документи, представени в ДИТ Шумен…“Очевидно проверката е започнала от 23.06.2021г., продължила е на 25.06.2021г. и на 05.07.2021г. Такива бяха и показанията на актосъставителя – свидетелката С.К.. В административно-наказателната преписка са налични писмени доказателства кога и на кои дати е била извършена проверката, въз основа на която е констатирано неизпълнение на задължение към държавата от страна на санкционираното дружество в качеството му на работодател, поради което съдът намира, че не вписването само на началната дата на извършване на проверката в АУАН и в атакуваното НП не е съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до нарушаване правото на защита на санкционираното дружество и съответно до отмяна на НП. Предвид изложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Наказващият орган при квалифициране на нарушението е обсъдил и възможността за приложение разпоредбите на чл.28 от ЗАНН и чл.415в от КТ като правилно е преценил, че липсват основания за тяхното прилагане. Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл.28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права, което в никакъв случай не може да се преценява като маловажен случай. Целта на почивката е да осигури време за отдих на работника и служителя. Тя е конкретен израз на закрилата на труда. Тя е и конституционно право. Настоящият състав намира, че в случая е неприложима и разпоредбата на чл.415в от КТ, която изиска нарушението да бъде отстранено. С него се изисква обективна възможност за отстраняване на нарушението. В случая това е невъзможно, тъй като е нарушено правото на междудневна почивка. Последното не може да бъде компенсирано по никакъв начин. Съдът намира, че по отношение на установеното административно нарушение, АНО правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.1 от КТ, като наложената санкцията е в рамките на предвидения размер. В същото време обаче, съдът намира, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер над минимума, предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока. Следвало е при преценка на размера на имуществената санкция да бъдат изложени мотиви относно степента на обществена опасност на конкретното нарушение, които са мотивирали органа да наложи именно санкция в посочения от него размер и защо счита, че именно такава санкция би изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция. По делото липсват данни за други извършени нарушения на трудовото законодателство. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ минимум, а именно "имуществена санкция" в размер на 1 500 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл. Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. В настоящият случай жалбоподателя не е поискал разноски и не е представил списък с такива. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка, както и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган в размер на 80 лева. Този размер на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде намален, предвид изменението на наказателното постановление.