Решение № 3677 от 12.12.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 9386/2022 г.

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/. В. гр.д. №9386/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „П.М.“ ЕООД ЕИК •••• от гр.София срещу решение №20045113 от 29.06.2022 г постановено по гр.д. №33472/20 г на СРС, 68 състав, с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.75 ал.2 изр.2 ЗЗД на „И.“ ЕООД ЕИК •••• гр.Варна сумата от 5002, 24 лева – стойност на принудително и неправомерно събрано от „П.М.“ ЕООД по изп.дело №673/2019 г на ЧСИ С.К.-Д. вземане от „Е.П.П.“ АД за платена без основание корекция на ел.енергия за периода 29.04.2010 г – 25.10.2010 г с първоначален кредитор И.Н.Б. за имот в с.Пристой, което вземане е прехвърлено на „И.“ ЕООД от придобилия го цесионер „КНМ Г.“ ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014 г; както и сумата от 840, 09 лева разноски пред СРС. Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС. Изпълнителният лист е ценна процесуална книга и е недопустимо трети лица да оспорват активната легитимация на кредитора по него. Съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния лист и е недопустимо последваща проверка на материалната законосъобразност на изпълнителния процес чрез искове за неоснователно обогатяване. Въззивникът има валиден договор за цесия и правата му могат да се оспорят само с искове за недействителност на цесията. Ищецът е представил спогодба-анекс от 23.12.2014 г към 198 броя договори за цесия от 23.10.2014 г, сред които е и процесния договор под №135. Налице е предходно образуван съдебен спор за вземане в размер на 2594, 10 лева по гр.д. №3752/20 г на РС-Варна, сега гр.д.№39059/20 г на СРС и производството трябва да се прекрати по чл.126 ал.1 ГПК, защото искът не е предявен като частичен. Не е допустимо лице събрало вземане по изпълнителен лист да бъде осъдено да върне сумата на трето лице. Ищецът трябва да уреди отношенията си в съдебен процес с „КНМ Г.“ ЕООД, защото с него е имал облигационни отношения. В исковата молба не са наведени твърдения за фактическия състав по чл.75 ал.2 изр.2 ЗЗД, като в случая отсъства неоснователно обогатяване. Не може да е путативен кредитор взискател събрал сума в изпълнителното производство. Уведомлението не е част от фактическия състав на цесията, а има само защитен характер за длъжника. В случая длъжникът не участва като страна по делото и уведомяването му е без правно значение. Ако се приемат доводите на ищеца всяко лице с уведомление до длъжника може да води процес за неоснователно обогатяване срещу въззивника. Ирелевантна е в случая поредността на цесиите, защото цесията на въззивника е валидна и не е установено да е недействителна. Неправилни са мотивите на СРС и по отношение на недействителност на цесията поради договаряне на пълномощника във вреда на представлявания. Цесията на ищеца от „КНМ Г.“ ЕООД е подписана между адвокат и личната му адвокатска сътрудничка за „И.“ ЕООД, а понастоящем управител и собственик на „И.“ ЕООД е майката на пълномощника. Налице е субективния елемент на чл.40 ЗЗД. Въззиваемата страна „И.“ ЕООД не е подала писмен отговор на въззивната жалба. В о.с.з оспорва същата. Третото лице помагач на ответника-възивник „КНМ Г.“ ЕООД ЕИК •••• гр.Варна е подало писмен отговор, в който счита, че въззивната жалба е основателна. „КНМ Г.“ ЕООД е представило доказателства, че е развалило договора за цесия с ищеца и искът на последния е недопустим. Ако договорът е „неправилно прекратен“ ищецът има право да претендира обезщетение за вреди от неизпълнението, но не е допустимо съдът да установява налично облигационно отношение. Ищецът би трябвало да предяви претенциите си спрямо „КНМ Г.“ ЕООД, а не спрямо ответника. Уведомлението не е част от фактическия състав на цесията и е без значение за правата на ищеца и ответника. В процеса ответникът е лишен от права да възрази срещу легитимацията на ищеца по „чуждо облигационно правоотношение“, докато „КНМ Г.“ ЕООД е възразило за недействителност на цесията на ищеца по чл.40 ЗЗД. Не е налице хипотеза на чл.75 ал.2 изр.2 ЗЗД, защото ответникът е получил плащане по „собствено договорно основание“ и не попада в кръга на лицата по чл.75 ал.1 ЗЗД. Няма данни ответникът да е овластено лице от кредитора – пълномощник, мандатоносител, настойник, търговски представител и пр., а СРС не е дал указания ищецът да посочи в коя хипотеза на чл.75 ал.1 ЗЗД се претендира процесната сума. Липсва и друга предпоставка – длъжникът да е приел с оглед недвусмислени обстоятелства, че плаща на овластено лице. В случая спорът е между лица със самостоятелни облигационни отношения с трето лице по отношение на спорното право т.е. липсва овластяване от кредитора и чл.75 ал.2 изр.2 ЗЗД не намира приложение. Принудителното изпълнение може да бъде оспорено с уредените в ГПК способи – чл.436 ГПК, чл.440 ГПК, чл.464 ГПК и пр. като сроковете са преклузивни и процесният иск е недопустим. Договорът за цесия на ищеца е подписана от пълномощник на „КНМ Г.“ ЕООД – адв.К.Т., като този пълномощник и ищецът впоследствие са отказали да представят въпросния договор и другите подписани договори, както и да се даде отчет. Ищецът е учреден с едноличен собственик на капитала и управител Т.Д., а впоследствие собственици и управители са били Д.А. и Р.М.. Т.Д. и Д.А. са адвокатски сътрудници на адв.К.Т., а Р.К. е майса на адв.К.Т.. Целта е обогатяване на адв.К.Т. за сметка на „КНМ Г.“ ЕООД и цесията на ищеца е нищожна по чл.40 ЗЗД като има вреда от 2000 лева. Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 14.07.2022 г и е обжалвано в срок на 28.07.2022 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС. За да уважи иска СРС е приел, че ищецът се легитимира като цесионер според договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г с цедент третото лице „КНМ Г.“ ЕООД, като вземането за 5002, 24 лева е с длъжник „Е.П.П.“ АД за платена без основание корекция на ел.енергия за периода 29.04.2010 г – 25.10.2010 г с първоначален кредитор /потребител на ел.енергия/ И.Н.Б. за имот в с.Пристой. Според спогодба-анекс между ищеца и „КНМ Г.“ ЕООД цедентът е уведомил длъжника за цесията на 28.10.2014 г. Възражението на подпомагащата страна „КНМ Г.“ ЕООД за нищожност по чл.40 ЗЗД на договора за цесия от 23.10.2014 г е неоснователно. Няма данни за нанесени вреди на „КНМ Г.“ ЕООД, а визираните връзки между адв.К.Т. и представители на ищеца не доказват сами по себе си хипотеза на чл.40 ЗЗД. Договорът за цесия от 23.10.2014 не е развален, защото в нотариалната покана от 02.07.2018 г няма позоваване на неизпълнение на задължение по договора от ищеца „И.“ ЕООД. Според СРС ответникът „П.М.“ ЕООД се е легитимирал като взискател-цесионер по изп.дело №673/2019 г на ЧСИ С.К.-Д. с договор за прехвърляне на вземания от 21.10.2014 г, също като цесионер на „КНМ Г.“ ЕООД. За цесията длъжникът „Е.П.П.“ АД е уведомен на 20.01.2015 г. Ответникът „П.М.“ ЕООД не е представил доказателства по чл.154 ал.1 ГПК във вр.чл.181 ал.1 ГПК, че договорът за прехвърляне на вземания от 21.10.2014 г действително е подписан на тази дата, като в същото време длъжникът „Е.П.П.“ АД е уведомен първо за цесията на ищеца по-рано – на 28.10.2014 г. При конкуренция на кредитори по отношение на длъжника кредитор е този, който първи е съобщил цесията си. Взискател по изп.дело №673/2019 г на ЧСИ С.К.-Д. е бил ответникът. На 18.08.2020 г същият е получил по изпълнителното дело сумата от 5002, 24 лева и запорът е бил вдигнат. На основание чл.75 ал.2 изр.2 ЗЗД полученото по изпълнителното дело е без основание, а действителен кредитор/цесионер е ищецът т.е. искът е основателен. От фактическа страна настоящият съд приема следното: Ищецът представя договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г, с който му е прехвърлено от „КНМ Г.“ ЕООД процесното вземане срещу сумата от 100 лева. Ищецът представя уведомление от 23.10.2014 г от „КНМ Г.“ ЕООД за съобщаване на цесията на длъжника „Е.П.П.“ АД, връчено на 28.10.2014 г. В исковата молба ищецът твърди, че „КНМ Г.“ ЕООД и ответникът оформили договор за прехвърляне на вземане относно същото вземане с дата 21.10.2014 г, докато всъщност този договор е подписан месеци по-късно и за тази „първа“ цесия длъжникът е уведомен едва на 20.01.2015 г. Длъжникът „Е.П.П.“ АД е платил по по изп.дело №673/2019 г на ЧСИ С.К.-Д. процесната сума, но истинският кредитор е ищецът. Ответникът представя договор за прехвърляне на вземане относно процесното вземане с дата 21.10.2014 г и уведомление до „Е.П.П.“ АД от 20.01.2015 г. Според договора вземането се прехвърля срещу цена от 4952, 24 лева, която ще бъде платена в срок от 6 месеца от датата на подписване на договора. Според приложено по делото копие от изп.дело №673/2019 г на ЧСИ С.К.-Д., същото е образувано по молба на ответника „П.М.“ ЕООД ЕИК •••• от гр.София въз основа на изпълнителен лист от 06.02.2019 г в полза на „КНМ Г.“ ЕООД. Представени са договор за прехвърляне на вземане относно процесното вземане от 21.10.2014 г и уведомление до „Е.П.П.“ АД от 20.01.2015 г. По изпълнителното дело е налични преводни нареждания от 30.10.2019 г и от 06.12.2019 г от „Е.П.П.“ АД за сумата от 9104, 31 лева и за сумата от 47, 34 лева. Според удостоверение по изп.дело №673/2019 г на ЧСИ С.К.-Д. от 05.03.2020 г вземанията на ответника до размера от 5002, 24 лева са задържани по сметка на съдебния изпълнител и не са преведени. Според удостоверение по изп.дело №673/2019 г на ЧСИ С.К.-Д. от 20.08.2020 г на взискателя са преведени общо 8305, 65 лева и изпълнителното дело е приключено. Ищецът представя покана от „Е.П.П.“ АД, според която е бил уведомен на цесията в полза на ищеца на 26.10.2014 г. Ищецът представя спогодба-анекс от 23.12.2014 г, с която се уреждат отношения между ищеца, „КНМ Г.“ ЕООД и „Г.Г. Г. ЕУ“ ЕООД във връзка с подписани 198 броя цесии. С писмено становище от 15.02.2022 г третото лице помагач на ответника „КНМ Г.“ ЕООД твърди, че договорът между него и ищеца е развален още през 2018 г. Ищецът отказва да представи сключените от него договори, което е основание за разваляне.Налице са злоупотреби от пълномощника адв.К.Т. и свързани с него лица. Цесията в полза на ищеца е недействителна на основание чл.40 ЗЗД.