Решение № 242 от 16.5.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 415/2024 г.

Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 във вр. с чл. 278 ГПК, образувано по жалба с вх.№ 5230/16.04.2024г., подадена от „Т.Л.К.“ ЕООД, ЕИК •••••••••••••, със седалище и адрес на управление: с.Н.Д., ул.“С.“ №19, представлявано от управителя А.Д.Х. против Разпределение на суми от 01.03.2024г. по изп.д.№ 11/2024г. по описа на ЧСИ Ш.Д., с район на действие ОС Б. В жалбата се твърди от жалбоподателя, че обжалваното разпределение е незаконосъобразно и неправилно относно приложение на привилегиите и редът за удовлетворяване. Твърди се допуснато нарушение на разпоредбата на чл.136, л.1, т.1 ГПК, като ЧСИ съзнателно не е включил вземането си за дължимите към него такси и разноски и по този начин ги е оставил извън обхвата на процесното разпределение с цел възпрепятстване оспорването им. Твърди се, че неправилно е изчислена дължимата пропорционална такса, тъй като съгласно т.26 от ТТР към ЗЧСИ при частично събиране на паричното вземане, таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума, като в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси по делото.Твърди се, че в случая ЧСИ е определил дължимата пропорционално такса в пълно нарушение на законовите норми, като я е определил само въз основа на постъпилата сума без да изчисли съответстващата й част и да изключи авансовите такси. Не е посочил и дали начислените такси и разноски, касаят осъществяването на конкретния изпълнителен способ. На следващо място се сочи, че е неясен критерия, по който ЧСИ е определил, че разноските на взискателя в размер на 1656 лв. се ползват с привилегията на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, дали са начислени и необходими за осъществяване на конкретния способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума и който ще се ползва от всички взискатели и дали тези разноски следва да се събират от длъжника, което според жалбоподателя води и до неправилно изчисление и разпределение на всички останали разпределени към взискателите суми. Твърди се, че ЧСИ не е приложил чл. 458 ГПК вр. с чл.191 ДОПК, като не е изпратил съобщение до НАП за актуалния размер на дължимите към държавата публични задължения на длъжника, като по този начин е увредил интересите на държавата и съответно интересите на конкретния взискател по изпълнителното дело, заделяйки му по-малка сума. При поддържане на оспорвания в горния смисъл се иска постановяване на решение, с което се отмени разпределение от 01.03.2024г. по изп.д.№ 11/2024г. по описа на ЧСИ Ш.Д., като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски. В мотивите си по обжалваните действия, ЧСИ изразява становище за неоснователност на оспорванията, като се изтъкват подробни доводи по отношение на всяко едно от оплакванията. В становището си по жалбата взискателят е възразил по допустимостта й с твърдение, че жалбата е просрочена, като постъпила след изтичане на работния ден, но на последния ден на срока за обжалване. Съдът, като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, взе предвид доказателствата по делото, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното: Производството по изп.д.№ 11/20214г. по описа на ЧСИ Ш.Д., с район на действие ОС Б. е образувано по молба на „С.“ ЕООД, с ЕИК •••••••••••, с искане събиране на вземане по изпълнителен лист от 11.12.2023г., издаден по т.д.№ 672/2023г. по описа на АС С., издаден в негова полза срещу длъжника „Т.Л.К.“ ЕООД. По изпълнителното дело с Разпореждане на ЧСИ от 15.01.2024г. е присъединено и изпълнително дело № 2021•••0400483, образувано по постъпила молба на взискателя "С." ЕООД, ЕИК •••••••••••, въз основа на Обезпечителна заповед № 3 от 04.11.2021 г., издадена по търговско дело№ 174/2021 г. по описа на ОС - Б. срещу "Т.Л.К." ЕООД, с която е наложен запор върху сметките на длъжника в посочени банки. По изп.д.№11/2024г. е изпратена ПДИ до длъжника, както и са извършени следните действия - изготвени и изпратени две запорни съобщения за налагане на запор върху банкови сметки, открити на името на длъжника, както и са изготвени и изпратени две уточнителни съобщения относно наложен запор върху банкови сметки, открити на името на длъжника, въз основа на обезпечителна заповед по т.д.№ 174/2021 г. по описа на ОС – Б. В резултат на наложените запори по сметка на ЧСИ е постъпила от "УКБ" АД сумата в размер на 27 255.84 лв., а от "Ю.Б." АД сума - в размер на 12 315.62 лв. С Резолюция на ЧСИ Ш.Д. от 22.01.2024 г., на основание чл.458 от ГПК, във връзка с чл.191, ал.З от ДОПК, държавата в лицето на НАП е присъединен като взискател за дължимите и публични вземания от длъжника "Т.Л.К." ЕООД, съгласно удостоверение с изх. № 010372400222177/18.01.2024г., получило вх. № 01172/22.01.2024 г., в размер на 11 278.06 лева. Със съобщение с изх. № 00629/17.01.2024 г. и съобщение с изх. № 01569/06.02.2024 г. на основание чл.450 от ГПК, е наложен запор на описани общо 40 бр. МПС, собственост на длъжника. На 27.02.2024 г., ЧСИ Ш.Д., е изготвил разпределение на събраната по специална банкова сметка парична сума от приложен способ „Запор БС“, насрочено за предявяване на страните за 01.03.2024г. от 16: 30 часа, за което всички страни по същото са редовно уведомени. С обжалваното разпределението ЧСИ е заделил сумата от 3455, 14 лв. дължими разноски на ЧСИ, от които 191.00 лева, с включено ДДС - обикновени такси /96.00 лева - 4 бр. увед. по т.5 ТТРЗЧСИ; 24.00 лева - 2 бр. увед. по т.4 ТТРЗЧСИ; 36.00 лева - по т.11 ТТРЗЧСИ; 36.00 лева - по т.12 ТТРЗЧСИ /; 3 113.14 лева, с включено ДДС - пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ; 150.00 лева - такси по т. 31 от ТТРЗЧСИ. След приспадане на горната сума от общо постъпилата за разпределение от 39 571, 46 лв. ЧСИ е разпределил остатъка от 36 116, 32 лв., както следва – по реда на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД – сумата от 1656 лв. разноски за взискателя „С.“ ЕООД; сумата от 11 276, 06 лв. – на държавата като присъединен взискател с привилегия по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД. След горните суми остатъка от 23 182, 26 лв. ЧСИ е отнесъл за погасяване на вземанията на взискателите с еднакъв ред по чл.136, ал.3 ЗЗД. След разпределението е останал неудовлетворен остатък от 675 750, 72 лв. При така изложеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Б. излага следните правни съображения: Депозираната частна жалба е редовна, доколкото съдържа всички изискуеми от закона реквизити, съобразно разпоредбите на чл. 260, 261 и 262 от ГПК. Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в установения тридневен срок по чл. 462, ал.2 от ГПК, от предявяването на разпределението. Неоснователно е оспорването на взискателя, че жалбата е просрочена. Жалбата е постъпила в последния работен и присъствен ден на срока за обжалване, като за това е без значение часа на постъпване на жалбата. Същата е подадена по електронен път, поради което е без значение спазването на работно време на кантората на ЧСИ. Жалбата е подадена чрез ЧСИ Ш.Д. по образуваното от него ИД № 11/2024 г., до ОС Б. който е компетентен да се произнесе по нея. Жалбоподателят е длъжник по изпълнителното производство и по реда на чл. 462, ал.1 от ГПК е процесуално легитимиран да подаде жалбата, тъй като е надлежната страна, имаща правен интерес от обжалване на валиден подлежащ на обжалване правен акт и в съответствие с нормите на чл. 462 и следващите от ГПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оглед естеството на производството съдът дължи произнасяне по всяко от поддържаните от жалбоподателя оплаквания /така т.1 от ТР №2 от 22.11.2022г. на ОСГТК на ВКС/. На първо място разпределението се оспорва с твърдението, че е нарушен реда на привилегиите по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, като в този ред ЧСИ не е включил в разпределението дължимите към него такси и разноски се цели да се възпрепятства оспорването им. Следващото оплакване е, че неправилно е изчислена дължимата по т.26 от ТРРЗЧСИ такса, както и че е неясен критерия, по който ЧСИ е определил разноските, дължими на взискателя в размер на 1656 лв. – дали са изчислени за конкретен и необходим изпълнителен способ. Последното оспорване е във връзка с твърденето на жалбоподателя, че ЧСИ не е съобщил на НАП за образуваното изпълнително производство, като по този начин е увредил интересите на държавата и съответно интересите на основния взискател по делото. По всяко от оспорванията: Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. На основание чл.460 ГПК разпределението се извършва при няколко взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното удовлетворяване на всички взискатели. При разпределението съдебният изпълнител следва да отграничи привилегированите вземания и ред на привилегиите, установен в чл. 136 от ЗЗД и други закони, да подреди по реда на привилегиите привилегированите вземания, а накрая – и вземанията на хирографарните кредитори, както и да разпредели подлежащите на разпределение суми /първо на привилегированите притезания, в съответната последователност, а ако останат суми – на хирографарните/. Поради това и жалбата против разпределението може да се основава само на доводи за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответстващите им привилегии. Съдебният контрол, от своя страна, е ограничен от правомощията на съдебния изпълнител. Поради това, в производството по чл. 463 от ГПК съдът е оправомощен да разглежда само възражения за нарушения на чл. 136 от ЗЗД, чл. 458 от ГПК и чл. 459 от ГПК и да установи дали са съобразени привилегированите вземания, спазен ли е редът на привилегиите, каква част от получената при проданта сума се полага в хипотезите на съразмерно удовлетворяване на кредиторите. В случая, по изп. дело № 11/2024 г. по описа на ЧСИ Ш.Д. е налице един първоначален взискател – „С.“ ЕООД, който е с привилегия – да получи направените от него като взискател разноски по принудителното изпълнение – чл.136, ал.1, т.1 предл.2-ро от ЗЗД. Взискателят също така разполага с привилегия и за вземанията за разноските по обезпечаването – съгл. чл.136, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, доколкото се установи, че към изпълнителното дело е присъединено и изп.д.№ 483/2021г. по описа на ЧСИ Д. по налагане на допуснато в полза на взискателя обезпечение на същото вземане. Основното възражение на жалбоподателя е, че ЧСИ преди да извърши разпределението на получените чрез запор парични суми е заделил дължимите към него такси и разноски по изпълнението. Горното действие не е незаконосъобразно. Съгласно т. 3 от ТР № 2 от 22.11.2022г. на ОСГТК на ВКС вземанията на държавата, респ. на частния съдебен изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство, се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума. Следователно, според тези задължителни постановки, следва извода, че всички такси и разноски, дължими на ЧСИ, които са направени и са били необходими във връзка с осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който са постъпили сумите, които се разпределят, независимо, че не са били внесени авансово от взискателя, са за сметка на длъжника /арг. чл.79, ал.2 ГПК/ и представляват разноски, които се ползват с първата по ред привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, като вид разноски по изпълнението. Разноски по изпълнението в случая, които не са внесени авансово от взискателя, но са дължими, с оглед на реално извършените от ЧСИ действия, вкл. и за налагане на конкретен изпълнителен способ са правилно изчислени, съобразно ТТРЗЧСИ и са в общ размер на 3 455.14 лв., от които: 191.00 лева, с включено ДДС - обикновени такси /96.00 лева - 4 бр. уведовления по т.5 ТТРЗЧСИ; 24.00 лева - 2 бр. уведомления по т.4 ТТРЗЧСИ; 36.00 лева - по т.11 ТТРЗЧСИ; 36.00 лева - по т.12 ТТРЗЧСИ /; 3 113.14 лева, с включено ДДС - пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ; 150.00 лева - такси по т. 31 от ТТРЗЧСИ, за които не се дължи ДДС. Със заделяне на тази сума, доколкото същата е за разноски по изпълнението с първа привилегия по същество ЧСИ не е извършил нарушение на разпоредбите на чл.136, ал.1 и сл. относно реда на привилегиите, а такава е приложил на практика, доколкото процесната сума е определена правилно по основание и размер, както и по ред на привилегиите. По същество ЧСИ е заделил сумата на основание разноски по изпълнението, с което на практика е извършено разпределение на дължимата сума като първа по ред привилегия, т.е. при спазване на реда по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. При тези аргументи оспорването в тази част е неоснователно. Отделно от това, всяка страна по индивидуалното принудително изпълнение може да оспорва всеки един акт, независимо от наименованието и съдържанието му, в който ЧСИ се е произнесъл по въпроса за вида, размера и основанието на вземанията, които счита, че имат характер на разноски по изпълнението. Ето защо, процедирането на ЧСИ в конкретния случай не препятства възможността на длъжника да оспори акта на ЧСИ само в частта, с които е определил дължимите по изпълнението разноски относно основанието и размера им. Неоснователно е възражението на длъжника по отношение неправилното изчисляване на таксата по т.26 от ТРРЗЧСИ. Тази такса е възнаграждение/цена за осъществената от ЧСИ дейност/услуга свързана с извършването на действия по принудително изпълнение водещи до събиране на паричното вземане на взискателя. Тя е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Таксата се определя в пълен размер, дължима е от длъжника и следва да се приспадне пропорционално за всеки взискател и да се включи в протокола за разпределение. В случая не са извършени авансови плащания на такси и разноски от взискателя, за да се приспаднат такива при изчисляване на размера на таксата по т.26 от ТРРЗЧСИ. В случая размерът на това вземане е правилно изчислен при спазване на установения в текста на цитираната тарифа алгоритъм при съобразяване от ЧСИ на размера на постъпилата за разпределение сума. Също така – вземането по т.26 от ТРРЗЧСИ няма неяснота в съдебната практика, че се разпределя и същата има ред по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Съдебният изпълнител не следва да се счита за хирографарен кредитор и да събира таксата си по т. 26 ТТРЗЧСИ, било то чрез издаване на заповед за изпълнение по смисъла на чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ, било то чрез заделянето на таксата по реда предвиден в чл. 137 ЗЗД. На първо място, таксата по т. 26 се събира от длъжника, тъй като взискателят няма задължение да я внася авансово, но в крайна сметка тя е дълг, който взискателят има към органа по принудителното изпълнение за извършената от него работа, която се изразява в събирането на неговите вземане от длъжника. Поради тази причина при събиране на вземането на взискателя чрез реализиране на конкретен изпълнителен способ, от сумите, които са предназначени за него, съдебният изпълнител следва да удовлетвори дължимото му се възнаграждение именно в тази фаза, а не да бъде принуждаван да се снабдява с изпълнителен лист по реда на чл. 410 ГПК, съответно да образува изпълнително производство срещу взискателя. Още по-малко да чака до цялостното приключване на изпълнението и пълното удовлетворяване на взискателя. На следващо място ЧСИ, подобно на съда в исковия процес е орган, който ръководи изпълнителното производство, поради което не може да бъде третиран като страна. Той е участник. В този смисъл недопустимо е той да участва като взискател в разпределението на суми по чл. 136 ЗЗД и да бъдат предвиждани суми за него, освен ако няма изрична законова регламентация. Следователно, с оглед посоченото, съдът намира, че правилно ЧСИ е определил таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ и я е поставил в разпределението преди привилегированите вземания на взискателя „С.“ ЕООД и присъединеният по право взискател държавата. Неоснователно е оспорването, че е неясен критерия, по който ЧСИ е определил дължимите на взискателя разноски в размер на 1656 лв. и дали същите са изчислени за конкретен и необходим изпълнителен способ. Съгласно мотивите към т.2 от ТР № 2 от 22.11.2022г. на ОСГТК на ВКС следва да се държи сметка за разликите при обжалването на разпределението от обжалването на изпълнителните действия на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 ГПК, при което, съгласно изричното правило на чл. 436, ал. 3 ГПК, той е задължен да изложи мотиви по обжалваните действия. Ето защо, при неяснота на изявената воля в постановлението за разпределение по чл. 460 ГПК, действителната воля на органа не може да бъде изведена от мотиви, каквито то няма. Поради това, ако изразената в разпределението воля на съдебния изпълнител е неясна (например липсва достатъчна конкретизация на отделни вземания, съответно на техния размер, която възпрепятства индивидуализацията им) и не може да бъде изяснена и от събраните доказателства по делото, това води до невъзможност за съда да извърши сам ново разпределение. В очертаната хипотеза порокът на разпределението според ТР се определя за толкова тежък и непоправим, че съдът следва да върне делото на съдебния изпълнител за издаване на нов акт за разпределение. В случая обаче – в обжалваното разпределение ЧСИ ясно е обективирал волята си за определяне като първа привилегия направените от взискателя разноски по изпълнението. Не е налице тежък и непоправим порок на разпределението според цитираното ТР, тъй като от изп.д.№ 11/2024г. и присъединено към него изп.д. № 483/2021г. на ЧСИ Д. се съдържат ясни и категорични доказателства за реално направени от взискателя разноски по изпълнението по основание и размер, както следва: от изп.д.№11/2024г. – л.44 /326 лв./, л.47 /724 лв./, л.96 /150 лв./ – за заплатени общо суми от 1200 лв., на л.56, л.63 и л.68 заплатени директно на институции във връзка с конкретен изпълнителен способ общо 340 лв., на л.6 от изд. №483/2021г. -116 лв. Направените от взискателя разноски са за конкретен изпълнителен способ, необходими за налагането му, поради което от данните по изпълнителното производство и присъединеното такова /по налагане на обезпечение за същото вземане/ са налице достатъчни категорични доказателства за направени, както по основание, така и по размер разноски по изпълнението и които са били необходими именно за налагане на способа, чрез който са постъпили сумите за разпределение. След отделяне на сума за покриване на таксите и разноските по изпълнителното дело, в т. ч. вземането на ЧСИ по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съдебният изпълнител е спазил реда на привилегиите и отделил сума за привилегирования взискателя /по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД/ и за държавата с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД – вземанията за данъци, такси и др.публични вземания. Съгласно чл.458 ГПК вр. с чл.191 ДОПК при всяко започнато изпълнение и извършено разпределение съдия изпълнителят изпраща съобщение до НАП. С получаване на това съобщение държавата е присъединен по право кредитор за дължимите й данъци, публични и други вземания, като не е необходимо съдия изпълнителя да издава друг изричен акт, с който да прогласява присъединяването. Издаването на такъв акт няма конститутивно значение относно факта на присъединяването, тъй като последното става по силата на закона – с получаване на съобщението за започнатото производство. В изпълнителното производство по изп.д№11/2024г. ЧСИ е изпратил съобщение до НАП с вх.№ 0100И0685051/15.01.2024г., което е получено от държавата, чрез ТД на НАП-Б.и по изпълнителното дело от присъединения с уведомяването взискател е удостоверено, че длъжникът дължи вземания в общ размер в размер на 11 278.06 лева, съгласно удостоверение с изх. № 010372400222177/18.01.2024г., получило при ЧСИ вх. № 01172/22.01.2024 г. Следователно, съдът не констатира нарушения на разпоредбите на чл. 458 и чл. 459 от ГПК. Цитираните разпоредби са императивни и съдът е длъжен да следи за спазването им дори и при липса на възражения в тази насока /така т.1 от ТР № 2 от 22.11.2022г. на ОСГТК на ВКС/. Всички страни в производството, вкл. и държавата чрез НАП, са били надлежно уведомени и призовани за предявяване на разпределението, дадена им е възможност да присъстват. Спазени са изискванията на чл. 462, ал. 1 от ГПК. С оглед изложеното, съдът не установи да са допуснати нарушения на процесуалните правила и приложимите императивни материалноправни норми при извършване на обжалваното разпределение. Подадената жалба е неоснователна, а извършеното разпределение, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди. По тези съображения, съдът