Решение № 37 от 5.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 17/2023 г.

Производството е по реда на чл. 595 и сл. от ГПК във връзка с чл. 15, ал. 1 от Закона за вероизповеданията /ЗВ/. Образувано е по повод заявление с вх. 22853/10.03.2023 г. на Л. М. К.-П., О.И.И. и К.П.К.., съответно като председател и членове на църковното настоятелство на „С.ц.“, с което се иска вписване на вероизповеданието в публичния регистър на вероизповеданията със статут на юридически лица, воден от Софийски градски съд. Към заявлението и към подадена в изпълнение указания на съда молба от 12.04.2023 г. са представени: протокол от учредително събрание от 01.02.2022 г., на което присъстват девет учредители, трима от които са избрани в ръководството на църквата, а именно Л. К.-П. за председател на църковното настоятелство и О.И. и К.К. за членове на църковното настоятелство; устав на църквата, нотариално заверен образец от подписа на председателя на църквата Л. К.-П., както и доказателства за платена държавна такса по заявлението. На основание чл. 16 от Закона за вероизповеданията /ЗВ/ Съдът е изискал експертно становище във връзка с поисканата регистрация на религиозна общност от Дирекция "Вероизповедания" на Министерския съвет. На 05.04.2023 г. по делото е постъпило исканото експертно становище, с което не се препоръчва на СГС да извърши регистрацията на новоучредената религиозна институция „С.ц.“. Посочено е, че в представения устав верските убеждения и богослужебна практика определят тази религиозна институция като претендираща да представлява православното вероизповедание. Изразител на източноправославното вероизповедание, което е традиционното вероизповедание в Република България, съгласно чл. 13, ал. 3 от Конституцията на Република България, е самоуправляваващата се Българска православна църква. Българската православна църква, под името Патриаршия, е правоприемник на Балгарската екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква, която се ръководи от Светия синод и се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски /чл. 10, ал. 1 от ЗВ/. Посочено е още, че Дирекция „Вероизповедания“ е давала вече становище за регистрация на тази религиозна институция през 2021 г., когато заявената от Л. М.К.- П. религиозна институция е била с наименование „Православна старообрядна църква“. Съобразявайки горното, експертният орган счита, че отпадането на думата „православна“ от наименованието на сега заявената религиозна институция, но представянето отново на устав, чието съдържание е присъщо за православна религиозна общност, е опит да се заобиколи разпоредбата на чл. 10 от ЗВ. Към експертното становище е приложено предходно такова от 2021 г., в което е посочено, че Българската православна църква е давала негативно становище от канонична гледна точка на подобни искания за регистрация /например по отношение исканията за регистрация на „Българска православна старостилна цъърква“, „Българска източноправославна църква“ и „Православна църква в България“/ При така установеното от фактическа страна, Съдът намира искането за вписване на вероизповедание „С.ц.“ в публичния регистър на вероизповеданията със статут на юридически лица, за неоснователно, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 602, ал. 2 от ГПК съдът е длъжен да провери наличието на подлежащото на вписване обстоятелството, съответно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт въз основа на представените към заявлението документи, приложени към искането за регистрация. В случая Съдът е преценил, че е необходимо да изиска експертно становище от Дирекция "Вероизповедания" на Министерския съвет по реда на чл. 16 от ЗВ, доколкото не разполага със специални знания относно детайлното познаване на верските убеждения и принципи, извършването на богослужение, религиозните обреди и церемонии на различните религиозни общности. Именно тази специфика на материята, свързана с регистрацията на религиозните общности, е съобразена от законодателя, който с приемането на разпоредбата на чл. 16 от ЗВ е предвидил възможността за ползване на такова експертно становище, което становище следва да бъде съобразено от регистърния съд. Съгласно чл. 9 от ЗВ, всяко вероизповедание се характеризира с наименованието си и с верските убеждения на физическите лица, съставляващи религиозната му общност. От вписаните в устава особености на вярата и богослужебната практика може да се направи извод, че доктриналната система на вероизповеданието не се отличава съществено от тази на източноправославното вероизповедание, чийто изразител е Българска православна църква която е правоприемник на Балгарската екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Законът за вероизповеданията не ограничава правото на верско убеждение, като допуска различните обединения на вярващи лица да се регистрират като вероизповедание, създавайки институции със структура и начин на представителство, които са подходящи според свободното убеждение на членовете им. За да не не е необходимо представянето на предвиденото в чл. 27, ал. 2 от ЗВ предварително съгласие на религиозната институция, изразител на източноправославното вероизповедание, отправилото искането за регистрация вероизповедание следва да е отличимо от другите регистрирани преди това вероизповедания, като тази разпознаваемост на новоучреденото вероизповедание се преценява чрез посочените в устава верски убеждения и богослужебна практика.. За да е възможно извършването на преценка за отличимостта на вероизвоведанието от вече регистрираните такива, законът въвежда изискване за задължително съдържание на устава /чл. 17 от ЗВ/. Уставът следва да съдържа: 1. наименованието и седалището на вероизповеданието; 2. изложение на верското убеждение и богослужебната практика; 3. структурата и органите на вероизповеданието; 4. начина на определянето на управителните органи, правомощията им и продължителността на техния мандат; 5. лицата, които имат право да представляват вероизповеданието, и начина за определянето им; 6. начините, по които се вземат решения, и процедурите за свикване на заседанията на органите на вероизповеданието; 7. начини на финансиране и имущество и 8. начина на прекратяване и ликвидацията. В случая, в представения към заявлението устав, не са посочени по безпротиворечив начин правомощията на изброените в чл. 8 от устава органи на църквата, като не е уреден и въпроса за продължителността на мандата на част от тях /например не е ясно какъв е мандатът на председателя на църковното настоятелство, избран от Общото събрание, като в устава се посочва единствено продължителността на мандата на членовете на църковното настоятелство, но не и на неговия председател/. Част от предвидените за отделните органи правомощия се припокриват и не е ясно по какъв начин ще се разрешава конкуренцията между компетентността на органите. Така например е предвидено, че църковното настоятелство взема решения за сключване на договори с трети лица /чл. 14.1.7./, като в чл. 16.5, „а“ е посочено, че председателят може да сключи сам с втори и трети лица договори, които са в полза на Църквата, с цел изпълняване на целите на църквата. Съгласно чл. 14, 1.9, църковното настоятелство взема решение за прекратяване регистрацията на църквата, а в чл. 18.1 е предвидено, че дейността на църквата се прекратява по решение на Църковното настоятелство, взето с 2/3 от присъстващите, след решение на общото събрание на миряните, като в чл. 18.4 е посочено, че общото събрание на миряните взема решение и за заличаване на църквата от съответните регистри. Не е ясно и по какъв начин ще се определят дяконите, които заедно със свещениците са предвидените служители на църквата. Не е конкретизирано и кой точно орган ще избира свещениците в църквата, тъй като в чл. 20 е посочено, че изборът е въз основа на решение на църковното настоятелство, взето с 2/3 от присъстващите, след решение на общото събрание на миряните. Следователно приетият на учредителното събрание устав не отговаря на изискванията на чл. 17 от ЗВ, което е самостоятелно основание да се откаже регистрация на заявената религиозна институция. Предвид изложеното, следва да се откаже поисканото вписване на вероизповедание в регистъра към СГС. Мотивиран от горното, Съдът