Решение № 1246 от 9.7.2024 г. на Административен съд - Перник по дело № 259/2024 г.

Административен съд - Перник09.07.2024 г.докладчик Цветелина Гоцова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. Е. Г., [ЕГН], срещу Заповед № ЗРД-276 от 28.03.2024 година на командира на ••••за осигуряване, •••• – [населено място], с която на жалбоподателя за нарушаване на военната дисциплина, на основание чл. 241, чл. 242, т. 1 във връзка с чл. 178, ал.1 от ЗОВСРБ, е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно оспорване. Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 251 и чл. 244, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили(ЗОВСРБ). Образувано е по жалба от Й. Е. Г., [ЕГН], чрез адв. Б. Б., срещу Заповед № ЗРД-276 от 28.03.2024 година на командира на ••••, •••• – [населено място], с която на жалбоподателя за нарушаване на военната дисциплина, на основание чл. 241, чл. 242, т. 1 във връзка с чл. 178, ал.1 от ЗОВСРБ, е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради немотивираност и необоснованост, допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречия с материалните разпоредби. Искането към съда е да отмени оспорената заповед. В проведеното съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Б. Б. от АК Перник, която поддържа изложените в жалбата съображения и моли съда да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Твърди, че в издадената заповед не е направено пълно описание на допуснатото нарушение и законовите разпоредби, които са били нарушени. Претендира присъждане на направените съдебни разноски. В проведеното съдебно заседание ответникът по жалбата – командира на 78 батальон за осигуряване [населено място], редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния представител Г. Ч., която оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Не претендира разноски. А. съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: По делото не е спорно, че жалбоподателят заема длъжността „старши специалист II степен по •••• във 2 тактически екип за ••••[област]”. Дисциплинарното производство е започнало по повод постъпил сигнал от длъжностно лице от военно окръжие ІІ степен Перник, с който командира на •••• бил уведомен, че от подчиненото му военно формирование има военнослужещи, в това число и настоящият жалбоподател, които не са провели занятия по график по отношение на усвояване на знания, свързани със задълженията на българските граждани по отбрана на страната през първия срок на 2023/2024 година с ученици от десети и единадесети клас. В тази връзка е издадена Заповед № ЗРД-154/14.02.2024 година, изменена със Заповед № ЗРД-194/26.02.2024 година на командира на •••• за осигуряване [населено място], с която е назначена комисия за извършване на служебна проверка, за изясняване на факти и обстоятелства във връзка с непроведени учебни занятия за военна подготовка в [населено място]. Резултатите от извършената проверка, Комисията обективирала в протокол № 3Н-490/07.03.2024г., като в изпълнение на поставената задача приела, че е налице извършено нарушение на военната дисциплина от страна на младши сержант Й. Е. Г., изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения, във връзка с чл. 178, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на [държава] (ЗОВСРБ) и чл. 110, т. 4 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на [държава] (УВСВСРБ), изразено в неизпълнение на заповед № ОХ-913/23.10.2023 г. на министъра на отбраната, както и заповеди на командира на •••• относно командироване със задачата да бъдат проведени занятия по индивидуални графици за военни обучения на ученици от десети и единадесети клас през първи срок от учебната 2023/2024 г. От събраните писмени и устни обяснения комисията установила, че младши сержант Й. Г., за периодите 03.01.2024 г., 10.01.2024 г., 16.01.2024 г. и 24.01.2024 г. е бил командирован за изпълнение на служебни задължения, а той не е изпълнявал поставените задачи и без да докладва на преките си началници е използвал времето за лични нужди. След преглеждане на графиците на военнослужещите и снемане на обяснения от военнослужещия, както и в разговор със заместник - директорката на Професионална гимназия •••• – П., комисията установила, че има непроведени занятия по график от 03.01.2024 г., 10.01.2024 г., 16.01.2024 г. и 24.01.2024 г. - дати, които са били по индивидуалния график на младши сержант Й. Г.. При отправен въпрос от комисията: „Защо не е имал възможност да отиде на датата по график в училището?”, военнослужещият, е отговорил, че е било поради лични причини, но също споделил, че като цяло е нямало какво повече да каже на учениците. Същевременно от устния разговор с военнослужещия и заместник-директорката се установило, че не е преподадена втора тема на десети клас, която е била предвидена за провеждане именно на въпросните дати по график. Н. последно място е изтъкнато, че нарушението на военната дисциплина е извършено умишлено от младши сержант Й. Е. Г., като формата на вината е евентуален умисъл, същият е проявил безразличие към настъпването на резултата от нарушаването на заповедта на министъра на отбраната и горепосочените заповеди на командира на •••• Вземайки предвид липсата на предишни наложени наказания във военно формирование 28610 - [област], както и изразеното нежелание да препланира и проведе непроведените занятия, комисията предложила да му бъде наложено дисциплинарно наказание на основание чл. 244, т. 3 ЗОВСРБ - „строго мъмрене”. Командирът на •••• провел беседа с младши сержант Г. в присъствието на председателя и член от комисията, документирана в Протокол рег. № 3Н-572/18.03.2024г. Предмет на беседата било запознаване на военнослужещия с протокола от извършената служебна проверка и изслушването му/приемане на обясненията му/ относно извършеното нарушение. В раздела "становище на военнослужещия" е записано: "Не съм съгласен с предложеното ми наказание. Няма конкретни доказателства“. При тези фактически данни е издадена оспорената Заповед № ЗРД-276/28.03.2024 година, от командира на •••• за осигуряване [населено място], с която на младши сержант Й. Е. Г. на длъжност „старши специалист II степен по •••• ••••, е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“ за това, че е извършил виновно неизпълнение на служебни задължения, което води до нарушение на военната дисциплина на основание чл. 241, чл. 242, т. 1 във връзка с чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ и чл. 110, ал. 4 от УВСВСРБ, неизпълнявайки Заповед № ОХ-913/23.10.2023 г. на министъра на отбраната и заповеди на командира на 7•••• с № ЗРД-62/02.01.2024 г., ЗРД- 75/09.01.2024 г., ЗРД-92/15.01.2024 г. и ЗРД-108/23.01.2024 г. Заповедта е връчена на младши сержант Г. на 09.04.2024г., жалбата е подадена на 19.04.2024г.. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на А. съд – Перник, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като същата е подадена от активно легитимирано лице с установен правен интерес от нейното оспорване и при спазване на сроковете, които са визирани в разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК. Обжалването е насочено срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от командира на •••• за осигуряване [населено място], който е компетентен орган по смисъла на чл. 137, ал. 1 от ППЗОВСРБ, във вр. чл. 248 от ЗОВСРБ. В чл. 248 от ЗОВСРБ е регламентирано, че дисциплинарните наказания се налагат от длъжностните лица, определени с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 137, ал. 1, от ППЗОВСРБ - дисциплинарното наказание "забележка", "мъмрене" и "строго мъмрене" се налага от преките командири (началници). По аргумент от § 1, т. 16 от ДР на ЗОВСРБ, пряк началник е началник, на когото военнослужещите са подчинени по йерархическата структура на военното формирование, отразена в неговия щат, както и по йерархическата подчиненост между военните формирования. С оспорената заповед е наложено дисциплинарно наказание "строго мъмрене", при което заповедта се явява издадена от компетентен орган. Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, с което е спазено както общото изискване на чл. 59, ал. 1 АПК, така и изискването на специалния закон. Съгласно нормата на чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта. Според разпоредбата на чл. 148, ал. 2 от ППЗОВСРБ мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени и настъпилите вредни последици. Смисълът на въведеното императивно изискване относно описанието на деянието, възприето и квалифицирано като дисциплинарно нарушение, е в това да бъдат посочени всички съставомерни от обективна и субективна страна елементи на деянието, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение, т. е. заповедта следва да съдържа описание на всички обстоятелства, които имат значение на релевантните юридически факти и обосновават наличието на виновно поведение, квалифицирано като нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242 от ЗОВСРБ. Съдът намира, че в случая законовите изисквания са изпълнени. Издадената заповед съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 148, ал. 1 ППЗОВСРБ. В административния акт ясно и недвусмислено е посочено времето и мястото на извършване на нарушението и в какво се изразява то. Изложени са всички фактически установявания на дисциплинарно наказващия орган, които описват обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Дисциплинарната отговорност на оспорващия е реализирана в срока по чл. 249, ал. 1 ЗОВСРБ, предвиждащ, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съдът намира заповедта и за материално законосъобразна по следните съображения: Според чл. 241 от ЗОВСРБ, виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите е нарушение на военната дисциплина. Разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ възвежда материалното правило за поведение, според което военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците. Със Заповед № ОХ- 913/23.10.2023 г. на министъра на отбраната на основание чл. 31, ал.1, във връзка с чл. 56 от Закона за резерва на въоръжените сили на [държава] и чл. 9, ал.3 от Наредбата за условията и реда за организиране, провеждане и осигуряване обучението на българските граждани за защита на Отечеството, приета с ПМС № 66 от 03.05.2023г. са определени военнослужещи, които да провеждат обучението на учениците от 10-ти и 11-ти клас в средните училища, като в т.3.1.3. За военно окръжие – П. е определен в т.4 младши сержант Й. Е. Г. от ВФ •••• – [област]. Съответно със заповеди с № ЗРД- 62/02.01.2024 г., ЗРД-75/09.01.2024 г., ЗРД-92/15.01.2024 г. и ЗРД-108/23.01.2024 г. командира на •••• е командировал младши сержант Й. Е. Г. да проведе занятия съгласно индивидуален график в Професионална гимназия ••••, [населено място] на дати 03.01.2024г., 10.01.2024г., 16.01.2024г. и 24.01.2024г. В случая няма съмнение и спор, че младши сержант Г. не е провел занятията на нито една от определените дати по индивидуалния график. Сочената едва в хода на съдебното производство теза, че причина за непровеждането на занятията е планирана операция на съпругата му на 22.01.2024г. се възприема от съда като защитна. Датата на операцията не съвпада с датите по индивидуалния график, а и занятията не са препланирани. В случая, писмените и гласните доказателства съдържат еднозначни данни, че мл. сержант Г. не е съобразил поведението си и не е изпълнил разпорежданията, дадени със Заповед № ОХ-913/23.10.2023 г. на министъра на отбраната и заповеди с № ЗРД- 62/02.01.2024 г., ЗРД-75/09.01.2024 г., ЗРД-92/15.01.2024 г. и ЗРД-108/23.01.2024 г.на командира на •••• и е допуснал нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242, т.1 във вр. с 178, ал.1 от ЗОВСРБ, като основание за осъществяване на дисциплинарната му отговорност. Поведението на жалбоподателя правилно е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган, като виновно неизпълнение на служебните задължения от военнослужещия по смисъла на чл. 241 от ЗОВСРБ, тъй като засяга установените в страната правов ред и законност и представлява неизпълнението на задължения по военната служба, разпоредени с надлежно издадени заповеди от органи, снабдени с необходимите за това правомощия. Наложеното дисциплинарно наказание е за неизпълнение на служебни задължения, а именно служителят не е изпълнил писмените заповеди посочени по – горе, което е довело до нарушение на военната дисциплина. Преценката по чл. 247 от ЗОВСРБ относно вида и размера на наказанието е от изключителната компетентност на дисциплинарнонаказващия орган в рамките на предоставената му от закона оперативна самостоятелност. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е съобразена с изискването на цитираната норма при определяне на вида му да се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на военнослужещия. Такива съображения са изложени в протокола от извършената служебна проверка. Естеството на преценката при условията на тази разпоредба и съдържащите се в оспорената заповед изрични мотиви във връзка с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е осъществено и поведението на военнослужещия, съставляват достатъчно основание да се приеме, че от органа са обосновани причините за вида и размера на наказанието. Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е законосъобразна. Относно разноските: С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направени съдебни разноски. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на А. съд – Перник

Цитирани разпоредби

30