Решение № 8188 от 8.8.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1062/2024 г.

Производството е с правно основание чл. 179 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Образувано е по протест от А. И. - прокурор в Окръжна прокуратура – Варна, против отказ на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ да се произнесе със заповед по реда на чл. 190 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ППЗИНЗС/ във връзка с чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС, обективиран в писмо рег. № 4843/12.04.2024 г. В протеста са изложени оплаквания за незаконосъобразност на административния акт с твърдения за противоречието му с материалния закон, предвид обстоятелството, че в процесния случай по отношение на Н. Г. М. са налице основания изтърпяваното от него наказание в повече в местата за лишаване от свобода да бъде приспаднато на основание чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС. Прави се искане съда да отмени писмения отказ на Главния директор на ГДИН – София да приложи разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС и да зачете изтърпяното в повече наказание от л. св. М. по НОХД № 257/2023 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/ и ЧНД № 2314/2023 г. по описа на ВРС за търпяно наказание лишаване от свобода по НОХД № 419/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна. В открито съдебно заседание протестиращият прокурор счита, че становището на Главния директор на ГДИН обективирано в писмо рег. № 4843/12.04.2024 год. за неправилно. Същото е в противоречие с материалния закон, а именно с чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС и като такова, моли за постановяване на решение, с което същото да бъде отменено и главния директор да бъде задължен да издаде заповед, с която на основание чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС да зачете изтърпяното наказание в повече от Н. Г. М. при изпълнение на съдебния акт по НОХД № 257/2023 г. и ЧНД № 2314/2023 г. и двете по описа на ВРС за търпяно наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД № 419/2023 год. по описа на Окръжен съд – Варна (ОС-Варна). Ответникът – Главен директор на ГДИН чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че в конкретния случай не е налице хипотезата на разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС, тъй като не определеното общо най-тежко наказание по ЧНД № 2314/2023 г. по описа на ВРС не е било привеждано в изпълнение, респ. лицето не е постъпвало в място за лишаване от свобода за изтърпяването му, за да е налице наказание изтърпяно „наказание над срока, определен от съда по една от присъдите“. Допълва, че след произнасяне на компетентния съд – ОС-Варна по приложение на чл. 25 НК ще бъде определено едно общо най-тежко наказание по отношение на наказанията, определени по НОХД № 419/2023 г. и НОХД № 257/2023 г. В открито съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител счита, че обжалваният административен акт е правилен, законосъобразен и мотивиран. Навежда довод, че ГДИН е действала в условията на оперативна самостоятелност, поради което е и преценил, че не е компетентен да се произнесе по приложението на чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС, както и че в конкретния случай същата разпоредба е неприложима при отношение на лицето М., тъй като, както споменава вносителят на протеста определеното общо най-тежко наказание по ЧНД № 2314/2023 г. по описа на ВРС не е било превеждано в изпълнение, респективно осъденото лице не е постъпвало в място за лишаване от свобода за изтърпяването му, за да е налице хипотезата на наказание, което е над срока определен от съда по една от присъдите. Моли протестът да бъде оставен без уважение, а протестираният акт като правилен, законосъобразен и мотивиран, потвърден. Заинтересованото лице Н. Г. М. не изразява становище по протеста, в открито съдебно заседание не се явява, не се представлява. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна: В Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е постъпило предложение с рег. № 4543/14.03.2024 г. на началника на затвора град Варна, относно приложението на чл. 179, ал.2 ЗИНЗС спрямо лишения от свобода Н. Г. М.. В същото е изложена следната фактическа и правна обстановка: Н. Г. М. е постъпил в затвора град Варна на 09.10.2023 г. с наложено наказание в размер на 2 години лишаване от свобода по НОХД № 419/2023 г. по описа на ОС-Варна. На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато предварително задържане по мярка за неотклонение „задържане под стража“ за времето от 22.11.2022 г. до 27.07.2023 г. в размер на 8 месеца и 5 дни лишаване от свобода и по мярка за неотклонение „домашен арест“ за времето от 27.07.2023 г. до 29, 09.2023 г. в размер на 2 месеца и 2 дни или 1 месец и 1 ден лишаване от свобода, общо 9 месеца и 6 дни лишаване от свобода. От анализа на правното му положение, е установено: При предходно осъждане лицето е изтърпяло в затвора град Варна две кумулативни групи наказания, определени по реда на чл. 25 НК по ЧНД № 4375/2021 г. по описа на ВРС, както следва: По първата са били кумулирани наказанията определени по НОХД № 3049/2020 г. / 3 месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 години/ и по НОХД № 2871/2020 г. /6 месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 години/ и двете по описа на ВРС, и определено едно общо най-тежко наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода. Същото е било приведено в изпълнение на основание чл. 68 НК и изтърпяно за времето от 12.05.2021 г. до 07.10.2021 г. със зачитане на 3 дни предварителен арест и 1 месец и 2 дни от работа. По втората са били кумулирани наказанията определени по НОХД № 1209/2021 г. - 8 месеца лишаване от свобода и по НОХД № 3650/2021 г. - 4 месеца лишаване от свобода, и двете по описа на ВРС и определено едно общо най-тежко наказание в размер на 8 месеца лишаване от свобода. Същото е изтърпяно та времето от 07.10.2021 г. до 13.02.2022 г. със зачитане на предварителен арест по НОХД № 1209/2021 г. /от 26.02.2021 г. до 12.05.2021 г./ - 2 месеца и 16 дни и 1 месец и 8 дни от работа и лишения от свобода освободен от затвора град Варна. При запознаване със свидетелството за съдимост на лицето, с оглед изпълнението на настоящото наказание, администрацията на затвора град Врана е констатирала, че след последното му освобождаване, е последвало ново осъждане по НОХД № 4368/2021 г, по описа на ВРС. Наложеното по него наказание в размер на 8 месеца лишаване от свобода, на основание чл. 25 НК по ЧНД № 5318/2021 г. по описа на ВРС, е било кумулирано с наказанията определени по НОХД № 1209/2021 г. и по НОХД № 3650/2021 г. и двете по описа на ВРС, и определено едно общо най-тежко наказание в размер на 8 месеца лишаване от свобода. Същото не е привеждано в изпълнение, тъй като наказанието е изтърпяно при предходното групиране по ЧНД № 4375/2021 г. по описа на ВРС. Последвало е ново осъждане по НОХД № 257/2023 г, по описа на ВРС с наложено наказание в размер на 8 месеца лишаване от свобода, от което на основание чл. 59 НК е приспаднато времето от 25.11.2019 г. до 27.04.2020 г. в размер на 5 месеца и 2 дни. Същото, на основание чл. 25 НК по ЧНД № 2314/2023 г. по описа на ВРС, е било кумулирано с наказанията определени по НОХД № 1209/2021 г., по НОХД № 3650/2021 г. и по НОХД № 4368/2021 г. и трите по описа на ВРС, и определено едно общо най-тежко наказание в размер на 8 месеца лишаване от свобода, „като на основание чл.59. ал.2 НК приспада времето през което лицето е било с мярка за неотклонение „задържане под стража“ във връзка с присъдите, по отношение на които е извършена кумулацнята". Наказанието не е привеждано в изпълнение, тъй като е изтърпяно при предходно групиране. На 01.02.2024 г. е получено в затвора град Варна определение по ЧНД № 1584/2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което „оставя без уважение молбата на лишения от свобода за определяне на едно общо най- тежко наказание, ... постановява наказанието по НОХД № 419/2023 г. по описа на ОС- Варна, да се търпи отделно от определеното общото наказание с определение на ВРС по 1209/2021 г.. по НОХД № 3650/2021 г. и по НОХД № 4368/2021 г. в размер на 8 месена лишаване от свобода. Администрацията на затвора град Варна е сигнализирала Окръжна прокуратура - Варна, относно наличието на основания за приложение на чл. 25 НК по отношение на наказанията определени по НОХД № 419/2023 г. и по НОХД № 257/2023 г„ и двете по описа на ВРС. Акцентирано е. че по НОХД № 257/2023 г. по описа на ВРС на основание чл. 59 НК е приспаднато времето от 25.11.2019 г. до 27.04.2020 г. в размер на 5 месеца н 2 дни, както и че лицето е било задържано в сектор „Арест Варна“ за времето от 22.11.2019 г. до 05.05.2020 г., когато е бил освободено, поради изменение на мярката за неотклонение в „подписка“ по ДП 1474/2019 г. по описа на 03 РПУ на МВР град Варна. На 07.03.2024 г. е получено в затвора град Варна Разпореждане№ Р- 81 2023 г. от 01.03.2024 г. на Окръжна прокуратура - Варна „незабавно да бъде изготвено предложение до ГДИН при Министерство на правосъдието за зачитане на изтърпяното наказание в повече при изпълнение на Определение№ 3398/26.06.2023 г. по ЧНД № 2314/2023 г, по описа на ВРС за търпяно наказание лишаване от свобода по НОХД № 419/2023 г. по описа на ОС - Варна на основание чл. 179, ал.2 ЗИНЗС. С писмо рег. № 4543/14.03.2024 г. на Началника на затвор град Варна до ГДИН е направено предложение по чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС. С оспорения отказ обективиран в писмо рег. № 4843/12.04.2024 г. на Главен директор на ГДИН, и в резултат на анализа на правната и фактическата обстановка, е установено следното: Правната норма на чл. 179. ал. 2 ЗИНЗС регламентира само случаите на изтърпяно наказание лишаване от свобода над срока, определен от съда по една от присъдите. В тези случаи изтърпяното в повече наказание се зачита при изпълнение на останалите присъди, с които е наложено същото по вид наказание. В процесния казус не е налице посочената по-горе хипотеза. Безспорно е, че наказанието по НОХД № 257/2023 г. по описа на ВРС, както и определеното общо най-тежко наказание по ЧНД № 2314/2023 г. по описа на ВРС, изобщо не е привеждано в изпълнение, респективно лицето не е постъпвало в място за лишаване от свобода за изтърпяването му, в който смисъл не е налице изтърпяно наказание в повече над срока, определен от съда, още повече че определеното общо най-тежко наказание в размер на 8 месеца лишаване от свобода е изтърпяно при предходно групиране за времето от 07.10.2021 г. до 13.02.2022 г. Налице обаче са основанията за приложението на друг правен институт, именно този по чл.25 НК. Следва да бъдат кумулирани наказанията по НОХД № 419/2023 г. по описа на ОС - Варна, което лицето търпи понастоящем и по НОХД № 257/2023 г. по описа на ВРС, така както правилно е констатирала администрацията на затвора град Варна, но необяснимо защо не е сигнализирала компетентния орган, а именно ОС - Варна. Така, в производството по чл. 306 НПК, каквато е константната съдебна доктрина и практика, ще бъде определено едно общо най-тежко наказание, измежду тези наложени по НОХД № 257/2023 г. по описа на ВРС и по НОХД № 419/2023 г. по описа на ОС - Варна в размер на 2 години лишаване от свобода. С оглед богатата престъпна дейност на дееца е уместно и приложението на чл. 24 НК, като следва да бъде поискано от съда да приспадне така признатия предварителен арест по НОХД № 257/2023 г. по описа на ВРС, както и установените в последствия задържания, които Окръжна прокуратура - Варна само е констатирала в разпореждането си, ако счете че са налице основания за това. Определеното общо най-тежко наказание с „определение на ВРС по 1209/2021 г., по НОХД 3650/2021 г. и по НОХД № 4368/2021 г. в размер на 8 месеца лишаване от свобода“, така както е постановил и съда в определението си по ЧНД № 1584/2023 г., ще се търпи отделно, но респективно няма да бъде привеждано в изпълнение, тъй като вече и изтърпяно в изпълнение на определението по ЧНД № 4375/2021 г. по описа на ВРС, след влизането му в сила и привеждането му в изпълнение. Срещу писмо рег. № 4843/12.04.2024 г. на Главен директор на ГДИН е депозиран протест вх. № 6996/16.05.2024 г. от А. И. – прокурор в Окръжна прокуратура – Варна. Според протестиращият прокурор нормата на чл. 179 ал. 2 ЗИНЗС предвижда, че когато лишеният от свобода е изтърпял наказание над срока, определен от съда по една от присъдите, изтърпяното наказание в повече се зачита при изпълнение на останалите присъди. Следователно, за да са налице предпоставките за зачитане на изтърпяно наказание над срока е необходимо осъденият да изтърпява наказание лишаване от свобода по две или повече присъди и осъденият да е изтърпял наказание над срока, определен от съда по една от присъдите, какъвто е и настоящият случай. В този случай изтърпяната част от наказанието над срока, определен от съда по една от присъдите се зачита при изтърпяване на общото наказание. В разпоредбата на чл. 179 ал. 2 ЗИНЗС законът не поставя изискване относно това в кой точно период от време от развитието на наказателното производство следва да е търпяно това наказание над срока - дали при определяне на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в рамките на предварителното разследване, дали след внасяне на обвинителния акт в съда, но преди постановяване на присъдата, дали след постановяване на присъда и изпращането и за изпълнение. Законът не поставя императивно изискване и относно вида на пенитенциарната институция, където това наказание над срока е търпяно - предварителен арест или затвор. В тази насока може да се отбележи и факта, че по-леката по тежест мярка за неотклонение „Домашен арест“ не се търпи в пенитенциарна институция, но при зачитането и също може да се получи изтърпяване на наказание над срока. По изложените съображения според протестиращия прокурор се налагат извод за необоснован, немотивиран и в противоречие с материалноправните разпоредби отказ на Главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ - София да приложи разпоредбата на чл. 179 ал. 2 ЗИНЗС и да зачете изтърпяното наказание в повече от л. св. Н. Г. М., [ЕГН] по НОХД № 257/2023 г. по описа на ВРС и ЧНД № 2314/2023 г. по описа на ВРС за търпяно наказание лишаване от свобода по НОХД № 419/2023 г. по описа на ОС - Варна. В тази връзка се прави искане да се отмените отказа на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ - София, обективиран в писмо рег. № 4843/12.04.2024 г. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт, направи следните правни изводи: Процесният отказ на Главния директор на ГДИН, макар обективиран в писмо рег. № 4843/12.04.2023 г, а не в заповед, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. В оспорения административен акт не е посочено пред кого и в какъв срок подлежи на обжалване, поради което съдът приема, че протестът срещу него е подаден в срока по чл. 140, ал. 1 АПК. Депозиран е от лице с правен интерес, тъй като прокурорът по силата на чл. 416, ал. 2 НПК е орган по изпълнение на наказанието и може да поиска приложение на чл. 179, ал. 1 ЗИНЗС. По всички тези съображения е протестът е процесуално допустим. Разгледан по същество протестът, се явява неоснователен. Оспореният отказ е постановен от материално компетентния административен орган по смисъла на чл. 179, ал. 3 ЗИНЗС - Главния директор на ГДИН. Постановен е в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви от фактическо и правно естество, които кореспондират помежду си. Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 вр. ал. 3 ЗИНЗС, когато осъденият има да изтърпява наказание лишаване от свобода по две или повече присъди и една от тях бъде отменена, изтърпяното по нея наказание се зачита при изпълнението на останалите присъди със заповед на Главния директор на ГДИН. А съгласно чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС, ако лишеният от свобода е изтърпял наказание над срока, определен от съда по една от присъдите, изтърпяното наказание в повече се зачита при изпълнение на останалите присъди. Нормата на чл. 179, ал. 1 ЗИНЗС касае изпълнение на наказание лишаване от свобода по две или повече присъди, когато една от тях бъде отменена. В случая не се установява лицето да изтърпява наказание по повече от една присъда към момента на издаване на процесното писмо. Не се констатира и отмяна на присъда, по която да се търпи наказание. Релевантно за предмета на спора е обстоятелството установено по делото, че Н. Г. М. и към момента не се намира в място за лишаване от свобода, респ. не се изпълнява наложеното наказание "лишаване от свобода". Съдът намира, че при издаване на протрестирания административен акт правилно е приложен и материалният закон доколкото по делото безспорно се установи, че Н. Г. М. и към момента не се намира в място за лишаване от свобода, т. е. не изтърпява наказанието „лишаване от свобода“ и не е превеждано в изпълнение наказанието по ЧНД № 2314/2023 г. по описа на ВРС. Всяко едно наказание започва да се търпи от момента на задържане на лицето за изпълнението му. Приспадането на предварително задържане в хода на наказателното производство би могло да се извърши единствено при фактическото привеждане в изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“. След като Н. Г. М. понастоящем въобще не е задържан /по изявление на протестиращия прокурор/ на практика няма как да бъде извършено приспадане. Предварително изявление на Главния директор на ГДИН, каквото всъщност се иска е недопустимо. Това би излязло извън сферата на неговата компетентност, която по отношение изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ се ограничава до дейността в рамките на местата за лишаване от свобода. Изводите на административния орган в този смисъл съответстват на доказателствата по делото, на приложимия материален закон. Нещо повече, съдът на намира, че доколкото по своята същност отправеното предложение до Главния директор на ГДИН има характер на искане за изменение на присъдата по НОХД, то същото не е от негова компетентност. Съдът намира, че протеста против отказ на Главния директор на ГДИН гр. София да издаде заповед за прилагане на чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС, обективиран в писмо рег. № 4843/12.04.2024 г., е неоснователна и следва да бъде отхвърлен. По изложените съображения и на основание чл. 179, ал. 3 ЗИНЗС, Административен съд – Варна, XIV състав