Решение № 2025 от 21.6.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 194/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 64, ал. 4 във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по жалба на „В.“ ООД, с ЕИК., със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. 2760, [улица], ет. 2, представлявано от Управителя И. К. К., против Решение № РД-02-16-19/24.01.2024 г. на Главния директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014 г. – 2020 г., с което е отказана верификация на разходи в общ размер на 128 000 лева, от които безвъзмездна финансова помощ (БФП) 64 000 лева по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-6.002-0869-C01 от 16.09.2022 г. с бенефициент „В.“ ООД. В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди се, че посочените в оспореното решение мотиви са незаконосъобразни и неправилни. Сочи се, че допустимостта на разходите се определя на етап кандидатстване. Излагат се съображения, че в конкретния случай „В.“ ООД е закупило две системи, които измерват потреблението на два вида енергия: топлинна и електрическа енергия и отговарят на всички изисквания в Приложение 18.1, заедно с 80 точки за измерване – контролери, както и че изпълнението на инвестицията по проекта отговаря на основната цел на процедурата. Сочи се, също така, че всички доводи в оспореното решение относно тип дограма и вида на вратите в помещението нямат отношение към определяне допустимостта на разходите, тъй като същите не са константна величина и на последващ етап ще се извърши надграждане на проектното предложение и ще бъдат сменени с такива от по-висок клас. Твърди се, също така, че в програмата няма заложен процент енергийна ефективност, който да се цели при изпълнение инвестицията по проекта. Излагат се съображения, че „В.“ ООД не е задължено дори да сключи договор, нито одобрение на две оферти. Сочи се, че всички измервателни точки са монтирани, има издадени гаранционни карти за тях, където са описани със серийни номера, марка и модел, за двата софтуера са предоставени уеб адреси и потребителско име и парола за влизане. Иска се от съда да отмени оспореното решение. В съдебно заседание, оспорващото дружество, чрез процесуалния си представител надлежно упълномощен адвокат, поддържа жалбата. В представено по делото писмено становище се доразвиват съображенията за незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди се, че административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай и е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело до неправилно приложение на материалния закон, както и, че оспореното решение не отговаря на нормативното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност на административния акт, изложеното не представлява мотивиране на фактически обстоятелства, обуславящи недопустимост на разходи в хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ. В случая се сочи като основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 13.1 от Условията за кандидатстване, но от фактическа страна се претендира нередност, която не покрива фактическия състав на твърдяната като нарушена разпоредба, тъй като процесната разпоредба определя допустимостта на дейностите, а като нарушение се сочи недопустимост на разходите, не е посочена категорията разходи, на които исканите за верифициране разходи не съответстват. Излагат се съображения, че изпълнението на инвестицията по проекта отговаря изцяло на основната цел на процедурата, която съгласно т. 6 от Условията за кандидатстване е предоставяне на фокусирана подкрепа на български малки и средни предприятия за възстановяване на икономическите последици от разпространението на пандемията Ковид-19 чрез подобряване на енергийната им ефективност. Сочи се, че бенефициентът е представил поисканите от Управляващия орган документи, както и е представил разяснения по поисканите документи и направените разходи. Оспорват се изводите на административния орган, че изпълнената дейност не съответства на заложената в АДБФП, като се твърди, че УО не е доказал верността на приетите факти. Оспорва се изводът на административния орган, че в конкретния случай е налице неизпълнение на условията за допустимост на разходите, посочени в разпоредбата на точка 2 от чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ „разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи“ и във връзка с т. 13.1 от Условията за кандидатстване, като се излагат съображения, че допустимостта на разходите се определя на етап кандидатстване, в настоящия случай „В.“ ООД е закупило две системи, които измерват два вида енергия – топлинна и електрическа, ведно с 80 точки за измерване и същите отговарят на техническите изисквания, дадени в Приложениe 18.1. Като индикатор в условията за кандидатстване не е заложен процент енергийна ефективност, който да се цели при изпълнение на инвестицията по проекта, понятието „енергийна интензивност“ е различно от „енергийна ефективност“ и означава оптимизиране използването на енергия в предприятията, дори да се използва повече енергия, делът й в единица продукт да е по-нисък. Оспорва се и изводът на административния орган, че бенефициерът е нарушил процедурата за избор на изпълнител, доколкото съгласно Условията за изпълнение е налице хипотеза, съгласно която не е задължително сключване на договор с изпълнител, какъвто дружеството е представило на Управляващия орган, както и наличие на две оферти. Претендира се присъждане на направените по делото разноски съгласно списък, който се представя. Ответникът Главният директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014 г. – 2020 г., в съдебно заседание, не изпраща представител, в депозирани по делото писмена молба и писмени бележки, чрез процесуален представител по пълномощие, изразява съображения за неоснователност на жалбата. Сочи се, че оспореното решение за отказ за верификация на разходи по административен договор за предоставяне на БФП е издадено от Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в качеството му на Ръководител на УО на ОПИК, за което е оправомощен със Заповед № РД-14-419/11.10.2023 г. от Министъра на иновациите и растежа, в качеството му на компетентен административен орган, на който са предоставени правомощия за верифициране на разходи и извършване на плащания по договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от европейските структурни и инвестиционни фондове. Сочи се, също така, че оспореното решение е издадено в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми от закона реквизити, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, съдържа конкретни фактически установявания, които ръководителят на УО на ОПИК е подвел под посочените правни основания, въз основа на които е формирал властническото си волеизявление. При установяването на фактическото основание органът е посочил правно релевантните факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма - чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание, както и при осъществяването на своите правомощия при верификация на разходите Ръководителят на УО е спазил изцяло предвидения в закона ред и форма. Сочи се, че безспорно е установено в конкретния случай, че процесните разходи противоречат на заложените в т. 13.1 от Условията за кандидатстване условия за допустимост на изложените категории разходи, като неизпълнението на последното условие е пречка за признаване на разходите за допустими. Условията са поставени в документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, поради което неизпълнението им правилно е квалифицирано от административния орган като основание за отказ за верификация по чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ. Допълнително, при така установената фактическа обстановка, на отделно основание се доказва недопустимост на разхода съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ във връзка с т. 1 от Условията за изпълнение и чл. 3.8.1 от административния договор за БФП. Излагат се съображения, че в хода на административното производство са събрани достатъчно безпротиворечиви доказателства, че изградената по проекта система за енергиен мониторинг и енергиен мениджмънт не може да послужи за целите, предвидени в проекта и да обследва енергийното потребление, съответно неговата ефективност. Сочи се, също така, че в конкретния случай бенефициентът не е изпълнил указанията, дадени в т. 1 от Условията за изпълнение, а именно, че при избор на изпълнител от страна на бенефициентите/кандидатите за БФП, УО по ОПИК ще изисква, в случаите, когато предвидената стойност за процедура за избор на изпълнител с предмет „доставки или услуги“, в т.ч. съфинансирането от страна на бенефициента/кандидата за БФП, без данък върху добавената стойност е по-ниска от 273 812 лв., към първичните платежни документи да се приложат поне 2 (две) съпоставими оферти, каталози, разпечатки от официални интернет страници на производители/доставчици или комбинация от посочените, съдържащи цена, характеристика, функционалност, описание, които не противоречат на заложените в административния договор за БФП, както и не е изпълнено от бенефициента задължението му съгласно чл. 2, т. 2.4 от Общите условия в срок до пет работни дни след сключването на договор с избрания изпълнител да уведоми писмено УО за подписания договор с изпълнител, както и да представи документите от провеждането на обществената поръчка/избора на съответния изпълнител, указани в Ръководството за изпълнение на договорите за безвъзмездна финансова помощ, които фактически установявания са още едно основание за недопустимост на разходите, предвидено в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ. Сочи се, че е установено в административното производство, че бенефициентът не е изпълнил 2 от предвидените по проекта дейности, а именно: „въвеждане на системи за енергиен мениджмънт в предприятията съгласно изискванията на стандарт БДС EN ISO 50001 (Energy Management System)/EN ISO 50001 и „сертифициране на системи за енергиен мениджмънт в предприятията съгласно изискванията на стандарт БДС EN ISO 50001 (Energy Management System)/EN ISO, при положение, че в хода на изпълнение на проекта не е представено искане за изменение на административния договор за БФП и бенефициентът не е представил релевантен отговор по какъв начин неизпълнението на тези дейности се отразява на постигането на целите на проекта. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Въз основа на представените по делото доказателства и съобразявайки доводите на страните, се установи от фактическа страна следното: Оспорващото дружество „В.“ ООД е бенефициент по сключен на 16.09.2022 г. с Министерство на иновациите и растежа административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г., в чиято структура е Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност”, определена за Управляващ орган по програмата (л. 59 – л. 62 от делото), съгласно който Управляващият орган предоставя на бенефициента безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти ВG16RFОР002-6.002 „Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“, максималният размер на безвъзмездната финансова помощ е до стойността, посочена в „Бюджет“ от приложение I, а именно общият бюджет е 146 000 лева, от които безвъзмездна финансова помощ в размер на 73 000 лева или 50% от общата стойност на проекта и собствено финансиране в размер на 73 000 лева или 50 % от общата стойност на проекта, срокът на изпълнение на проекта е 10 месеца. Целта на процедурата съгласно т. 6 от Условията за кандидатстване е предоставяне на финансова подкрепа на българските малки и средни предприятия за възстановяване на икономическите последици от разпространението на епидемията КОВИД 19 чрез подобряване на енергийната им ефективност. Съгласно т. 13.1 от Условията за кандидатстване допустими за финансиране по процедурата са дейности, насочени към подобряване на енергийната ефективност в предприятията, като кандидатите могат да придобиват по проекта активи, които са сред посочените такива с Списъка на допустимите категории активи (Приложение 18.1), като за целта трябва да ги включат в Приложение 18.2 „Заявени активи съобразно Списъка на допустимите категории активи“. В допълнение към дейностите, свързани с придобиване на активи от Списъка на допустимите категории активи е допустимо кандидатите да заявяват подкрепа за въвеждане и сертифициране на системи за енергиен мениджмънт в предприятията съгласно изискванията на стандарт БДС EN ISO 50001 (Energy Management System)/EN ISO 50001. В Списъка на допустими активи (Приложение 18.1) в т. 24 е посочено Автоматизирани системи за мониторинг на енергопотреблението. В Условията за изпълнение е въведено изискване при избор на изпълнител от бенефициента, когато предвидената стойност за процедура за избор на изпълнител е по-малка от 273 812, 00 лева към първичните платежни документи да се приложат поне две съпоставими оферти, съдържащи цена, характеристика, функционалност, описание, които не противоречат на заложените в административния договор за безвъзмездна финансова помощ. Бенефициентите прилагат и обосновка в свободен текст за направения избор. АДБФП е сключен въз основа на подадено и одобрено проектно предложение и оценителен доклад, одобрен от Ръководителя на Управляващия орган. В раздел 12 от одобреното проектното предложение е заложено, че с изграждането и внедряването на система за енергиен мениджмънт фирмата ще има възможност да следи всички възможни „течове“ на енергия и да ги „запушва“ своевременно, което ще доведе до минимизиране на енергийните разходи и повишаване на енергийната ефективност, системата е посочена в приложеното към АДБФП - Приложение 18.2 „Заявени активи съобразно Списъка на допустимите категории“ – „Система за енергиен мониторинг и енергиен мениджмънт“ – софтуерна платформа и „Система за енергиен мониторинг и енергиен мениджмънт“ – електрическа енергия. На 06.02.2023 г. с „Л. д.“ ЕООД е сключен договор за доставка, монтаж и пускане в експлоатация на оборудване № ВG16RFOР002-6.002-0869/Su-01 на стойност 128 500.00 лв. без ДДС, с предмет: „Доставка, монтаж и внедряване на система за енергиен мониторинг и енергиен мениджмънт, с 2 бр. софтуерни платформи и 80 точки за измерване на потреблението“ (л. 97 – л. 105 от делото), със срок за доставка, монтаж и пускане в експлоатация на оборудването 5 месеца от датата на сключване на договора за изпълнение. Във връзка с изпълнението на проекта е подадено искане за окончателно плащане за периода 16.09.2022 г. – 16.07.2023 г., към което са представени документи за отчитане изпълнението по сключения договор с „Л. Д.“ ЕООД, представен е финален технически отчет, финален финансов отчет, сключеният между „В.“ ООД и „Л. Д.“ ЕООД договор и приложение към него, оферта от „Л. д.“ ЕООД и оферта от „П. б.“ ООД; решение за избор на изпълнител; договори за наем на недвижим имот; гаранционни карти за гаранционна поддръжка; приемо-предавателни протоколи за доставки от 30.06.2023 г.; приемо-предавателен протокол и гаранционна карта от 01.07.2023 г.; фактура и плащане (л. 94 – л. 140 от делото), приложените към искането документи са подробно описани като приложения към представения технически отчет (л. 96 от делото). От представените писмени доказателства от оспорващото дружество, в това число и подписания между „В.“ ООД и „Л. д.“ ЕООД приемо-предавателен протокол от 30.06.2023 г., се установява, че на 30.06.2023 г. изпълнителят „Л. д.“ ЕООД е доставил на възложителя „В.“ ООД 2 бр. система за енергиен мениджмънт със софтуерна платформа с 80 точки за измерване, като съгласно подписания между страните приемо-предавателен протокол всички артикули са доставени, инсталирани, тествани и отговарят на техническата спецификация, представеният приемо-предавателен протокол съдържа серийни номера на доставените артикули, представена е гаранционна карта с посочени серийни номера на доставените артикули. От бенефициента са поискани допълнителни документи и разяснения с кореспонденции в ИСУН 2020 с рег. № № ВG16RFOP002-6.002-0869-С01-М006, ВG16RFOP002-6.002-0869-С01-М007, ВG16RFOP002-6.002-0869-С01-М008, ВG16RFOP002-6.002-0869-С01-М009 и ВG16RFOP002-6.002-0869-С01-М010. В отговор оспорващото дружество е представило писмени обяснения и документи. Констатациите от извършената проверка на място са обективирани във формуляр за извършено посещение на място (л. 169 – л. 176 от делото). Въз основа на извършените в административното производство проверки административният орган е приел, че е налице нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ и на основание чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ с оспореното решение е отказал верификация на разходите, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост. Оспореното решение на Ръководителя на УО представлява акт, издаден на основание чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, с който поради установена недопустимост на заявените в искането за плащане разходи, е отказано тяхното верифициране. За да формулира този извод административният орган е приел, че в конкретния случай е налице закупуване на оборудване, което не отговаря на изискванията на т. 13.1 от Условията за кандидатстване, както и нарушение на посочените в оспореното решение разпоредби на АДБФП. На първо място, административният орган е счел, че изпълнената дейност не съответства на заложената в АДБФП, което представлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 13, т. 1 от Условията за кандидатстване. За да формулира този извод, административният орган е приел, че предвидената за изграждане по проекта система за енергиен мониторинг и енергиен мениджмънт не може да послужи за целите, предвидени в проекта и да обследва енергийното потребление, съответната неговата ефективност, което предполага цялостна недопустимост на дейността. В този смисъл е формулирал извод, че закупуването на оборудване, което не отговаря на изискванията на т. 13.1. от Условията за кандидатстване, води до неизпълнение на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ – разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Конкретните фактически установявания се свеждат до обстоятелството, че при извършената проверка на място е установено, че изградената система за енергиен мониторинг и енергиен мениджмънт се състои от 80 броя датчици за измерване на температурата на въздуха на околната среда и два броя напълно идентични софтуерни системи, като 80-те броя измервателни точки са разположени на малки разстояния една от друга (в голямата си част на 50—60 см отстояние) в производствено помещение, склад, помещения с административно предназначение и битови помещения (до кафемашина, микровълнова, маса за хранене). В едно от тези помещения (битово помещение за хранене), обозначено като кухня в софтуерната система, което е с квадратура не по-голяма от 10 кв. метра, са разположени 7 измервателни датчика за температура. Наред с това е констатирано, че производственото помещение се ползва при отворени портални врати (които от своя страна са със значителни размери, изработени по начин, непредполагащ висока енергийна ефективност - единична ламарина без топлоизолация). Дограмата в съответното помещение е изработена от винкел, с фиксирано върху на него с маджун единично стъкло. Във връзка с посочените констатации е формулиран извод, че производствените дейности не са свръхчувствителни към температура на околната среда и следенето на температурата в помещенията през такива малки разстояния не носи никаква добавена стойност и не е мотивирано по никакъв начин. Бенефициентът не е представил пояснение относно нуждата на предприятието от така изградената система и нейните функции, както и от потребността от две абсолютно идентични софтуерни платформи и как това би довело до минимализиране на енергийните разходи и повишаване на енергийната ефективност. Посочено е, че от представените документи и направената проверка на място е видно, че системата измерва параметър „температура на околния въздух“. Предвид, че съгласно становище на АУЕР – „ако системата измерва само температура, тя не дава никакви енергийни параметри и в този смисъл не е система за енергиен мониторинг или енергиен мениджмънт“, е формулиран извод, че изпълнената дейност не съответства на АДБФП. Отделно от горното органът е приел за установено, че в конкретния случай от бенефициента не са изпълнени дейностите: „въвеждане на системи за енергиен мениджмънт в предприятията съгласно изискванията на стандарт БДС EN ISO 50001 (Energy Management System)/EN ISO 50001 и „сертифициране на системи за енергиен мениджмънт в предприятията съгласно изискванията на стандарт БДС EN ISO 50001 (Energy Management System)/EN ISO, като в хода на изпълнение на проекта не е представено искане за изменение на административния договор за БФП и бенефициентът не е представил релевантен отговор по какъв начин неизпълнението на тези дейности се отразява на постигането на целите на проекта. Горепосоченото е възприето като нарушение на чл. 2.2.2 и чл. 2.4 от АДБФП, както и чл. 1.1 от Общите условия към АДБФП, което неизпълнение е квалифицирано от административния орган като нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ. Посочено е и друго основание, което съгласно възприетото от административния орган в оспореното решение води до недопустимост на разхода по чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ. Посочено е, че в конкретния случай УО не е информиран за проведения избор и сключения договор по време на изпълнение на дейностите по проекта, а съгласно т. 1 от Условията за кандидатстване при избор на изпълнител от страна на бенефициентите/кандидатите за БФП, УО по ОПИК ще изисква, в случаите когато предвидената стойност за процедура за избор на изпълнител с предмет „доставки или услуги“, в т.ч. съфинансирането от страна на бенефициента/ кандидата за БФП, без данък върху добавената стойност, е по-ниска от 273 812 лв., към първичните платежни документи да се приложат поне 2 (две) съпоставими оферти, каталози, разпечатки от официални интернет страници на производители/доставчици или комбинация от посочените, съдържащи цена, характеристика/функционалност/описание, които не противоречат на заложените в административния договор за БФП, съответно съгласно чл. 2, т. 2.4 от Общите условия бенефициентът се задължава в срок до пет работни дни след сключването на договор с избрания изпълнител да уведоми писмено УО за подписания договор с изпълнител, както и да представи документите от провеждането на обществената поръчка/избора на съответния изпълнител, указани в Ръководството за изпълнение на договорите за безвъзмездна финансова помощ. В конкретния случай след приключване срока на договора е прикачен сключеният договор с „Л. д.“ ЕООД, като не са представени документи от избора – минимум две оферти и решение за направения избор, в отговор на изпратените искания за пояснения и допълнителни документи оспорващото дружество е представило изисканите документи, но УО не е одобрил проведения избор с две оферти. Посочените фактически обстоятелства са квалифицирани от административния орган като нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ във връзка с т. 1.1 от Условията за изпълнение на АДБФП във връзка с чл. 3.8.1 от АДБФП, който указва ред за избор на изпълнител. Във връзка с горното с оспореното решение на основание чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ е отказана верификация на разходи в общ размер на 128 000, 00 лева, от които БФП – 64 000, 00 лева по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-6.002-0869-C01 от 16.09.2022 г. с бенефициент „В.“ ООД, конкретно разходи по бюджетен ред 1.1. „Сумарна стойност на разходите за придобиване на машини, съоръжения, оборудване, системи, СМР, представляващи дълготрайни активи, включени в Списъка на допустимите категории активи (Приложение 18.1) в размер на 128 000, 00 лева, от които БФП – 64 000, 00 лева. Оспореното решение е съобщено на дружеството на 24.01.2024 г. Жалбата е подадена в Административен съд – Благоевград, чрез административния орган, на 06.02.2024 г. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима. Правото на оспорване е упражнено от бенефициента по договора, адресат на правните последици на оспореното решение, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване акт - индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ. При отсъствието на други процесуални пречки по чл. 159 от АПК жалбата е допустима за разглеждане на оплакванията по чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия. Разгледана по същество, жалбата е основателна, предвид следното: Оспореното решение е постановено от материално и по степен компетентен административен орган, видно от Заповед № РД-14-419/11.10.23 г. на Министъра на иновациите и растежа (л. 11 от делото), с която ръководителят на администрацията, в чиято структура се намира управляващият орган (арг. чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ), е определил за Ръководител на УО на ОПИК 2014 - 2020 г. Главния директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, издал процесния по делото акт. Съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕФСУ управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо, а според чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ ръководителят на УО издава отказ за верификация на разходите, за които не е потвърдена допустимост. Актът е надлежно датиран и подписан с валиден електронен подпис, решението е издадено като електронен документ, подписан с електронен подпис, за валидността на който са представени доказателства, в този смисъл съдът намира същия за действителен административен акт като издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила при проследяване изпълнението на процедурата от чл. 62 - чл. 64 от ЗУСЕФСУ. Производството по верификация на окончателното плащане по процесния проект е образувано по надлежно искане, което е разгледано след обезпечено право на участие на заинтересованата страна, имаща достъп и запозната с изготвените в хода на проверките документи за изпълнение на проекта, обсъждане на представените от нея доказателства и изследване на фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай. Съдът намира оспореното решението за надлежно мотивирано като конкретно и ясно са посочени фактическите и правни съображения, въз основа на които са обосновани изводите за недопустимост на разходите. Решението е издадено в необходимата писмена форма, като съдържа изложение на фактическите констатации при проверката на документите, представени към искането за плащане, и на проверките на място, както и след анализ на допълнително представените пояснения и доказателства, които съставляват фактически основания за отказа. Налице е посочване на правното основание, мотивиращо недопустимост на разходите – чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ и основанията за отказ от верифициране на плащането – чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ – недопустимост на разходите и поради това недължимост на сумите, включени в искането за плащане. В този смисъл решението съдържа мотиви с изложение на фактическите и правни основания за отказаната верификация. По отношение на възражението на жалбоподателя, че липсват фактически установявания и техният анализ спрямо позоваванията към чл. 57 от ЗУСЕФСУ съдът намира, че същите са несъответни на съдържанието на решението, а развитите оплаквания за неяснота, противоречия или непълнота на установяванията спрямо отделните точки на решението, съдът намира за относими към материалната законосъобразност на акта, но не е към наличието на мотиви. Производството по верификация на разходи е уредено в чл. 60 - чл. 68 от ЗУСЕФСУ, като съгласно чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕФСУ междинни и окончателни плащания се извършват въз основа на искане на бенефициента, съответно след верифициране, с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗУСЕФСУ чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕФСУ постановява, че Управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. В чл. 63 от ЗУСЕФСУ е разписана възможността УО да изисква допълнително представяне на документи във връзка с искания за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от бенефициента в посочените в нормата случаи. Оспореното решение е издадено след изпълнение на процедурата по чл. 60 и сл. от ЗУСЕФСУ във връзка с постъпилото искане за окончателно плащане след проверка по чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, искания на управляващия орган по чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и постъпили отговори в предоставения срок по чл. 63, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ в случай че бенефициентът не представи в срок документ или разяснения по чл. 63 или е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане. А съгласно чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ извън случаите по ал. 1 ръководителят на управляващия орган издава отказ за верификация на разходите, включени в искането за плащане, за които не е потвърдена допустимост. В случая не е започната процедура по администриране на нередност, нито е посочено като основание непредставянето на документ или поискано разяснение по реда на чл. 63 от ЗУСЕФСУ, а основанието за отказа от верифициране на всички разходи, включени в искането за окончателно плащане, е преценката за тяхната недопустимост. В конкретния случай в оспореното решение, както бе посочено и по-горе, в резултат на извършената проверка на искането за финално плащане е прието, че исканите разходи са недопустими по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, според който текст за допустими се считат разходите, които попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Отказана е верификация на разходите на основание чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, тъй като управляващият орган е приел, че не е потвърдена тяхната допустимост. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за смесването на две различни административни производства във връзка с изложеното в жалбата, че допустимостта на разходите се преценява на етап кандидатстване и в този смисъл за допуснато съществено процесуално нарушение. Видно от изложението по-горе на правната регламентация при верифициране на плащанията е отказана верификация на разходите поради недопустимост, което съответства на посоченото правно основание – чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕСФСУ и чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ. Отказ за верификация на разходите на основание чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ е приложим в случаите, когато не е започнала процедура за администриране на нередност, но при проверка на финалния отчет се установи недопустимост на отчетените разходи, тъй като същите не попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. За да подлежат на верификация, разходите, включени в съответното искане за плащане, следва да са допустими. По аргумент от противното от чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕФСУ отказът за верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. Верифицирането на разходи е признаването им от органа за допустими по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. За да бъде един разход допустим, той трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и ал. 2 и чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, което води до извода, че за да е недопустим, трябва да е налице липса на някое от изискванията за допустимост. По аргумент от чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ същите се считат за допустими, при кумулативното наличие на следните условия: 1. разходите са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; 2. разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи; 3. разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности; 4. разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство; 5. разходите са отразени в счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система; 6. за направените разходи е налична одитна следа съгласно минималните изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ОВ, L 138/5 от 13 май 2014 г.) (Регламент 1303/2013 г.) и са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; 7. разходите са съобразени с приложимите правила за предоставяне на държавни помощи. Не са допустими разходи за проекти или дейности, които са физически завършени или изцяло осъществени преди подаването на формуляра за кандидатстване от бенефициента, независимо дали всички свързани плащания са извършени от него (чл. 57, ал. 2 от ЗУСЕФСУ). А съгласно предписанието на чл. 58, ал. 1 от ЗУСЕФСУ доколкото друго не е предвидено, разходите са допустими, ако са платени в срока за допустимост на разходите за съответния програмен период, като в случаите по чл. 55, ал. 1, т. 2 и 3 разходите са допустими, ако действията, представляващи основание за възстановяването им, са извършени в срока за допустимост. Съгласно чл. 60 от ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция преди последното изменение с ДВ бр. 51/2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), който има действие до приключване на програмите за програмен период 2014-2020 г. по отношение на управлението на средствата от ЕФСУ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми съгласно § 70 от ПЗР на ЗИД на ЗУСЕФСУ, управляващите органи извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане на бенефициента. Писмените доказателства, които бенефициентът прилага към искането си за извършване на съответното плащане, се определят с документите по чл. 26, ал. 1 – т. е. съгласно утвърдените условия за кандидатстване и изпълнение на одобрените проекти. Безспорно Условията за кандидатстване по процесната процедура съставляват документ, попадащ в обхвата на чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. По делото не се спори, че Условията за кандидатстване в процедурата, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, са влезли в сила и са задължителни за кандидатите и за органа, ръководещ административното производство. В решението се съдържат три отделни констатации за недопустимост на разходите. Тежестта да установи и да докаже, че извършените от бенефициента разходи не са допустими, е на Управляващия орган. Той е длъжен също да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събраните доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената недопустимост на разхода. Същият дължи мотиви, обосноваващи обвръзка между приетите за установени факти и обстоятелства във връзка със събраните доказателства и приложената правна квалификация на констатираната недопустимост на разходите. В конкретния случай обосновката на органа в тази насока, обаче, от една страна, не се основава на пълен анализ на представените от бенефициента доказателства, а от друга, се преплита с напълно неотносими факти и необосновани изводи. Това прави волята на органа, обективирана в оспорения акт, неясна до степен обосноваваща материална незаконосъобразност на акта. По първата констатация е направено заключение, че не е постигната целта на проекта, защото с изпълнението по проекта не е постигнато въвеждане на система за енергиен мениджмънт, която притежава заявените функционалности и характеристики. Заключението е, че поставената цел не е постигната, защото процесните системи за енергиен мониторинг и енергиен мениджмънт не отговарят на заложеното, т.е. изпълнението по проекта не е довело до въвеждане на система за подобряване на енергийна ефективност. По същество административният орган развива доводи, че с посредством така разработените и функциониращи системи за енергиен мониторинг и енергиен мениджмънт не е възможно постигане на целите, заложени в проекта. Следва да се има предвид, че постигането на целите, респективно изпълнение на заложените и одобрени индикатори по даден проект не съставлява основание за допустимост по смисъла на изчерпателно изброените такива в цитираната по-горе разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 1-8 от ЗУСЕФСУ. Изводите на административния орган са необосновани. В хода на административното производство не са били изяснени в достатъчна степен всички факти и обстоятелства от значение за случая. На първо място, за допустимостта на разходите е необходимо те да бъдат заложени като разход в проектното предложение, да са направени в срока съобразно графика на дейностите и да са необходими за постигане на поставените цели. По направеното искане за плащане разходите се верифицират въз основа на документите по чл. 60, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, т. е. с разходооправдателни документи, представени от бенефициента и чрез извършване на управленски проверки. В конкретната процедура е направено искане за окончателно плащане с представяне на предвидените документи и извършена преценка за верификация, въз основа на извършената проверка. Разходите са доказани с приложени фактури за извършено плащане, приемо-предавателни протоколи и договор за изпълнение, приложени по преписката. Не е спорно по делото, че неверифицирането в конкретния случай се отнася до разходи, извършени за приключили дейности. По делото са приложени протоколи за приемане на извършени дейности, за които се претендира верификация на разходите, гаранционни карти и технически характеристики и спецификации. Абсолютно никакви не само мотиви и доказателства, но дори и индиции, че разходите за претендираните дейности не са реално извършени не се съдържат нито в оспорения акт, нито в какъвто и да било документ, приложен по делото. В случая неверифицираните разходи се отнасят за извършени дейности, т.е. които безспорно напълно са приключили. Приобщени са и допълнителни доказателства и пояснения от бенефициента, в изпълнение на искането за допълнителни пояснения и доказателства, включително и във връзка с проведената процедура за избор на изпълнител. Т.е. безспорно е установено, че системи за енергиен мениджмънт и мониторинг са изработени, т. е. създадени са заложената в дейността по проекта системи за енергиен мониторинг и енергиен мениджмънт. В конкретния случай се установява от представените документи, че заложените дейности по проекта са осъществени в срок, закупените активи са включени в приложение 18.1 и 18.2 към АДБФП, въведените системи са разработени съгласно проектното предложение. Отделно от горното по проекта не са заложени конкретни цели, липсват конкретно заложени индикатори, в административния договор липсват конкретни, измерими, относими и обвързани със срок цели и подходящи, приемливи, достоверни, прости и устойчиви показатели, които да бъдат съпоставени с предприетите дейности и по този начин да се оцени степента на постигане на целите, в този смисъл не може да се направи обоснован извод, че целта не е постигната. При предмет, свързан с доставката и въвеждането на системи за мониторинг, при безспорно доказано доставяне на съответните активи и въвеждането им в експлоатация, не може да се приеме, че с предприетите действия за доставяне на системите за мониторинг не са постигнати целите на проекта в съответната степен. На следващо място, не съответства на действителната фактическа обстановка твърдението на административния орган, че изпълнението на заложената дейност в проекта е в степен и качество, които се приравняват на пълно неизпълнение и пълна липса на реално извършена услуга. Възприетото безкритично обстоятелство, че процесните системи измерват единствено параметър „температура на околния въздух“, въпреки, че липсват реално мотиви доколко това обстоятелство е релевантно за изясняване на техническите спецификации и функционалности на изследваните системи в конкретния случай, е в противоречие и с констатираното на място при извършената проверка видно от констатациите в съдържащия се в административната преписка протокол от извършена проверка, съгласно който „от софтуерната система е видим и разходът на електроенергия, мощност и честота на електрозахранването, отчетени на една входна точка.“ Следва да се има предвид и обстоятелството, че предметът на договора е строго специализиран, изисква специфични технически познания в областта на технологиите и други свързани области – физика, механика, автоматика, компютърни технологии, доколкото се касае за системи за енергиен мониторинг и мениджмънт, с каквито специални знания административният орган не разполага. За да се направи преценка за допустимостта на разходите, органът е направил изводи, изискващи специални знания, които не са от неговата компетентност, като се е позовал на съдържащо се в административната преписка становище по различен казус, което не отчита конкретните характеристики на конкретния случай. Не е извършена експертна оценка на процесните въведени системи, декларативно е изведен извод, че изградените системи не отговарят на целите на проекта. Следователно, като е възприел безкритично изцяло неаргументирано становището и същото е послужило като достатъчно основание за извод органът се е произнесъл при неизяснени обстоятелства. Поради това възникналите фактически въпроси не са намерили своя конкретен отговор и това е послужило като основание за отказ да се верифицират разходите, поради възникнали съмнения, което е недопустимо и респективно е довело до неправилни правни изводи. С оглед така посочените оперативни характеристики на системите за енергийно управление, установяване на степента на постигане на заложените по проекта цели за повишаване на енергийната ефективност на предприятието е изцяло проследима, при анализ на данните от въведените системи. В случая, както в съставения протокол от извършената проверка на място, така и в мотивите на оспореното решение липсват каквито и да е данни, че проверяващите са изискали, проверили и анализирали данните от системите за енергийно управление. Така формираната констатация съставлява още един аргумент относно недоказаността на формирания от административния орган извод за допуснато нарушение. Доколкото общата цел на проекта е подобряване на енергийна ефективност на предприятията, а дейностите, чрез които следва да си постигне тази цел са свързани с доставката, монтажа и въвеждането в експлоатация на конкретни машини, съоръжения и системи за мониторинг на енергопотреблението, като няма спор, че те са доставени и въведени в експлоатация, за да формулира извод, че въведените системи за мониторинг на енергопотреблението не отчитат данни, които биха могли да се ползват за обследване на енергийното потребление, съответно неговата ефективност, е следвало да се извърши конкретен анализ на техническите спецификации на въведените системи, съпоставка на данните за енергопотребление, разходи за производство и други показатели, свързани с околната среда преди реализирането на проекта и след това. Такъв анализ административният орган въобще не е правил, дори не е посочил данни в тази посока. Изложените от административния орган обстоятелства не могат да обосноват извод за непостигане на заложената по проекта цел при липсата на данни какво е било енергопотреблението за същото време работа преди и след въвеждане на процесната система. Не на последно място следва да се отбележи и фактът, че данните относно производствените дейности на предприятието са били взети предвид при одобряване на проектното предложение, в този смисъл неотносими съдът намира изложените в оспореното решение твърдения, че производствените дейности не са свръхчувствителни към температура на околната среда, както и характеристиките на производственото помещение. Относно констатацията в оспореното решение за нарушение на процедурата по избор на изпълнител административният орган единствено е посочил, че не приема проведения избор. Съдът намира, че изложените в решението фактически основания за отказ за верификация са бланкетни и крайно недостатъчни да обосноват извода на Ръководителя на УО за недопустимост на разходите. Дори и да се приеме, че изложените мотиви са достатъчни, то същите са изключително неясни и от тях не може се установи въз основа на какви конкретни доказателства Ръководителят на УО е стигнал до съответните фактически констатации – единствено, без да ги обсъжда, АО бланкетно е посочил, че не одобрява проведения избор. В случая се сочи като обследвано основанието по чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, но от фактическа страна описаната хипотеза не покрива фактическия състав на твърдяната като нарушена разпоредба. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че в тази му част решението е немотивирано. Нещо повече, Върховен административен съд в практиката си излага аргументи, че „Със самия избор на доставчик принципът също не е нарушен, тъй като от постъпилите три оферти е избрана тази с предложена най-добра цена. Доколкото предложената цена отговаря на заложената по проекта за съответната дейност, то тя е и оптимална за интереса на бенефициента, а принципът на ефикасност би бил нарушен, ако за тази цена той не е получил договореното в изискуемото качество и срок, каквито данни обаче въобще не са събрани от административния орган.“ В този смисъл, необосновани се явяват изводите на управляващия орган, че има нарушение на закона, доколкото и самият административен орган не твърди да има неизпълнение или забавено изпълнение на услугите по договора с изпълнителя, представени са две съпоставими оферти и решение на бенефициента за направения избор. Относно посоченото трето нарушение, съдът намира, че дори и да се приеме за установено частично неизпълнение на предвидени в проектното предложение поддейности, посочени в оспореното решение, това не може да бъде основание за отказ от верификация поради недопустимост на разхода на посоченото от органа правно основание по чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ. Едновременно с това, неизвършването на посочените дейности не означава, че не е постигната целената степен на завършеност на проекта. Гореизложеното води до извод за допуснати от органа съществени пропуски в установяване на правнорелевантните за решението му факти, както и противоречие на изводите му с разпоредбите на ЗУСЕФСУ, регламентиращи условията за допустимост на разходите, на които същият се позовава. Предвид изложеното обжалваното решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено и преписката да се върне на органа за извършване на административно производствени действия по искането за окончателно плащане при спазване на указанията, съдържащи се в настоящото решение. По отношение заявеното своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски за заплатена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на оспорващото дружество, предвид изхода от спора и направеното от ответника възражение за прекомерност, с оглед конкретната правна и фактическа сложност на делото, обстоятелството че по същото е проведено едно съдебно заседание, обема на доказателствения материал по същото и извършените процесуални действия, както и Решение от 15.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, съдът намира че следва да редуцира претендираното от оспорващото дружество адвокатско възнаграждение до размер от 3 000, 00 лева и като резултат от това се осъди Министерство на иновациите и растежа да заплати на оспорващото дружество общата сума от 4 024, 00 лева, от която: 1 024, 00 за заплатена държавна такса и 3 000, 00 лева за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Благоевград