Решение № 41 от 30.1.2025 г. на Районен съд - Ботевград по дело № 459/2023 г.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 174, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗМВР. Ищецът- Министерство на вътрешните работи, чрез пълномощника си твърди, че със заповед No 513з-26/05.01.2017 г. на директора на ОДМВР - София на МВР ответникът Д. С. М. е назначен на държавна служба в Областна дирекция на МВР - София (ОДМВР-София) на длъжност “стажант”, в която е встъпил на 11.01.2017 г. На същата дата на основание чл. 173 от ЗМВР между Министерството на вътрешните работи, чрез директора на ОДМВР- София, и Д. С. М. е сключен договор peг. No Д- 517Д-2/12.01.2017 г. по описа на ОДМВР – София, по силата на който стажантът се е задължил да се обучава в курс за първоначално професионално обучение за времето от 23.01.2017 г. до 04.08.2017 г., както и след успешно завършване на обучението на основание чл. 173, ал. 3 от ЗМВР да служи в МВР за срок не по-малко от 5 години. След завършване на обучението със заповед No 517з-1993/14.08.2017 г. на директора на ОДМВР-София ответникът е назначен на длъжност “полицай” в група “Охранителна полиция” на РУ- Етрополе при ОДМВР- София със специфично наименование “младши инспектор”, и е встъпил в длъжност на 17.08.2017 г. Със заповед No 517з- 1431/23.02.2020 г. на директора на ОДМВР - София на ответника е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение. След оспорване на заповедта от ответника по съдебен ред, същата е влязла в сила на 11.05.2021 г., когато е била потвърдена окончателно с решение No 5617/11.05.2021 г. по адм. д. No 2164/2022 г. по описа на ВАС. Сочи, че съгласно т. 3 и т. 4 от договора и разпоредбата на чл. 174, ал. 4 от ЗМВР във връзка с чл. 173, ал. 3 от ЗМВР, ответникът е длъжен да възстанови на МВР направените разходи за издръжка и обучение, пропорционално на времето на неизпълнение на договора. Излага, че ответникът е служил в МВР 2 години, 7 месеца и 19 дни и дължи сума за възстановяване на неотработени 2 години, 4 месеца и 11 дни. При това дължимата сума за направените разходи по обучението му, която той трябва да възстанови на МВР, изчислена пропорционално на периода на неизпълнение, е в размер на 1327.24 лв. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника на основание чл. 174, ал. 3 и 4 вр. чл. 173, ал. 3 от ЗМВР да му заплати сумата от 1327.24 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договор No 517д-2/12.01.2017 г. по описа на ОДМВР - София пропорционално на времето на неизпълнение, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. Ответникът- Д. С. М. от гр. Ботевград в депозиран след срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор заявява, че признава предявената срещу него искова молба по основание и размер. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Видно от заверени копия на заповед No 513з-26/05.01.2017 г. на директора на ОДМВР - София на МВР и акт за встъпване в длъжност, с посочената заповед ответникът е назначен на държавна служба в МВР на длъжност “стажант” при Областна дирекция на МВР - София, като същият е встъпил в длъжността на 11.01.2017 г. Видно от заверено копие на договор No Д- 517Д-2/12.01.2017 г., на 11.01.2017 г. между Министерството на вътрешните работи и ответникът стажант Д. С. М. е сключен договор, по силата на който ответникът се е задължил да се обучава в курс първоначално професионално обучение в ЦСПП- Казанлък при Академия на МВР, за времето от 23.01.2017 г. до 04.08.2017 г., както и след успешно завършване на обучението на основание чл. 173, ал. 3 от ЗМВР да служи в МВР за срок не по-малко от 5 години, от които 3 години в структурата, за която е кандидатствал (т. 2 от договора). В т. 3 и т. 4 от договора е предвидено задължение за ответника да възстанови разходите за издръжка и обучение за периода, в който е бил обучаван, като в т. 4 това задължение е предвидено на основание чл. 174 от ЗМВР, в случай на прекратяване на служебното правоотношение по негово желание или по дисциплинарен ред, преди да е изслужили срока по т. 2, пропорционално на времето на неизпълнение. Със заповед No 517з-1993/14.08.2017 г. на директора на ОДМВР-София, след завършване на обучението ответникът е назначен на длъжност “полицай”, със специфично наименование “младши инспектор”, в група “Охранителна полиция” на РУ- Етрополе при ОДМВР- София, като е встъпил в длъжност на 17.08.2017 г., съгласно представения акт за встъпване в длъжност. Видно от заверено копие на заповед No 517з-1431/23.02.2020 г. на директора на ОДМВР – София, със същата на ответника е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение, считано от връчване на заповедта. Заповедта е връчена на ответника на 24.08.2020 г. Видно от заверени копия на решение No 1256/30.11.2020 г. по адм. д. No 415/2020 г. по описа на АССО и решение No 5617/11.05.2021 г. по адм. д. No 2164/2022 г. по описа на ВАС, жалбата на ответника срещу горната заповед е отхвърлена с влязло в сила решение. От Справка от Център за специализация и професионална подготовка- гр. Казанлък при Академия на МВР, направените разходи за обучението в курс за първоначална професионална подготовка в ЦСПП- гр. Касанлък за периода 23.01.2017 г. – 04.08.2017 г. на ответника са общо в размер на 2807.70 лв. Видно от Справка за дължими суми за обучение в АМВР от ОДМР на МВР – София от ответника, то дължимата сума по справка от 20.11.2020 г. е 2807.70 лв., като трудовият му стаж е 2 години, 7 месеца и 19 дни – 1480.28 лв., като остатъкът до 5 години са 2 години, 4 месеца и 11 дни, като за посоченото неотработено време дължи сума за възстановяване 1327.42 лв. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: По делото е безспорно, като същото се установява и от събраните писмени доказателства, че между МВР и ответника е бил сключен процесния договор от 12.01.2017 г. за обучение в курс за първоначално професионално обучение в ЦСПП- гр. Казанлък при Академията на МВР, като с договора ответникът е поел задължението да служи в МВР за срок, не по-малък от 5 години, от които поне 3 години в структурата, за която кандидатства. Безспорно се установява, че след успешното завършване на обучението му, ответникът е назначен на длъжност “полицай” в група “Охранителна полиция” на РУ- Етрополе при ОДМВР- София, и е встъпил в длъжност на 17.08.2017 г., като служебното му правоотношение е прекратено поради наложено му дисциплинарно наказание “уволнение” със Заповед No 517з-1431/23.02.2020 г. на директора на ОДМВР – София, считано от 24.03.2020 г. Съгласно чл. 174, ал. 4 във вр. ал. 1 от ЗМВР (в редакцията, действаща както към сключване на договора за обучение, така и към датата на прекратяване на служебното правоотношение), държавните служители, чието служебно правоотношение е прекратено по тяхно желание или по дисциплинарен ред, преди да са изслужили срока по чл. 172 и чл. 173, ал. 3 и 4, възстановяват на МВР разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани, пропорционално на времето на неизпълнение. Съгласно чл. 173, ал. 3 от ЗМВР, стажантите се задължават да служат в МВР не по-малко от 5 години след завършване на обучението, от които поне три години в структурата, за която са кандидатствали. Същото задължение е възпроизведено и в сключения с ответника договор за обучение. Служебното правоотношение на ответника, който е бил “държавен служител” по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е прекратено поради дисциплинарно уволнение преди да е изслужил предвидения в чл. 173, ал. 3 от ЗМВР срок, поради което и дължи пропорционално на времето на неизпълнение възстановяване на МВР разходите за издръжка и обучение за периода, в който се е обучавал. В случая, към датата на прекратяване на служебното му правоотношение ответникът е имал прослужено време 2 г. 7 м. и 19 дни, като до предвидените 5 години по чл. 173, ал. 3 от ЗМВР са му оставали 2 г. 4 м. и 11 дни, съгласно приетата справка от ОДМВР София, неоспорена от ответника. Съгласно същата справка и справката от ЦСПП – гр. Казанлък към Академията на МВР, то разходите за издръжка и обучение на ответника са били на стойност 2807.70 лв., при което пропорционално на неотработеното време от 2 г. 4 м. и 11 дни дължимата сума за възстановяване от посочените разходи е в размер на 1327.42 лв. Ответникът признава изцяло иска, като не представя доказателства за заплащане на исковата сума. При това искът за сумата от 1327.42 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договора за обучение, се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените от последния разноски по делото в размер на 153.09 лв., от които сумата от 53.09 лв. за държавна такса и 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Предвид гореизложеното съдът