РЕШЕНИЕ

№ 92

гр. Шумен, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Ив. Хаджииванова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Гражданско дело № 20223600100486 по описа за 2022 година В молбата си до съда ищецът Н. А. Н. излага, че през м.април 2020г. Варненска окръжна прокуратура образувала ДП по преписка №940/2020г. за престъпление по чл.319б от НК, без уточнения, като за соченото престъпление се предвиждало наказание „лишаване от свобода до две години“. След това имало дописване – „чл.319б, ал.3 от НК“, за което престъпление било предвидено наказание „лишаване от свобода до три години“. След това, според прокурора, имало данни и за престъпление по чл.213а, ал.1 от НК.

По повод постъпило на 19.06.2020г. искане от Варненска окръжна прокуратура във Варненски окръжен съд, дежурният съдия разрешил да се разкрият данни от мобилен оператор, по чл.159а от НПК, като преценил, че става въпрос за престъпление по чл.319б, ал.1 и ал.3 от НК и чл.213а, ал.1 от НК. Ищецът сочи, че соченото разрешение се явявало незаконосъобразен съдебен акт, алтернативно нищожен такъв. НПК позволявал да се разкриват данни само когато става въпрос за тежко престъпление, а тези по чл.319б, ал.1 и ал.3 от НК, не се явявали такива. Престъплението по чл.213а, ал.1 от НК, дори не било подсъдно на ВОС. Налице било превишаване правомощията от страна на съдия при ответния съд, който дал разрешение без основание. След издаване на разпореждането, мобилният оператор предоставил информация, че IP адреса бил ползван от телефон, сим карта, телефонин номер и собственик. Т.е., разкрити били личните данни на ищеца.. Започнали да го викат „като панаирджийска мечка наляво и надясно“, заради тези действия на дежурния съдия. Съгласно практиката на ВАС, искът за вреди от правораздавателната дейност и нарушение на вътрешното право се явявал допустим, като исковата молба не била по ЗОДОВ. В случая било налице противоправно деяние на дежурния съдия при ВОС, с превишаване на правомощията за даване на разрешение, тъй като престъплението не било тежко по смисъла на НПК, а за другото не се явявал компетентен ВОС. Заради тези действия ищецът претърпял неимуществени вреди-болки и страдания, страх, липса на вяра в съдебните институции, в размер на 40000лв..Ето защо моли ответника-Варненски окръжен съд, да бъде осъден да му заплати обезщетение в сочения размер.

Варненски окръжен съд излага съображения за недопустимост на заявения иск, тъй като не се явявал процесуално пасивно легитимирана страна. Единствената отговорност за действия на правозащитните органи, в това число и дейността на съда, била тази по чл.2 от ЗОДОВ, а претендиране отговорност за претърпени вреди от действия на съдия при ВОС на деликтно основание се явявало недопустимо. Съгласно текста на чл.132 от Конститузцията на РБългария, магистратите се ползват с функционален имунитет, който изключва гражданската и наказателната им отговорност във връзка със служжебните им действия и постановените от тях актове, поради което и всеки един иск срещу съд, в който правораздават съответните съдии, чиито действия се твърди, че са незаконосъобразни, се явявал недопустим.

По същество вземат становище по неоснователност и недоказаност на претенцията: Изложените от ищеца твърдения за незаконосъобразност на действията на съдия при ВОС се явявали неоснователни. Действително, престъпленията по чл.319б, ал.1 и ал.3 от НК не се явявали тежки по смисъла на закона, но доколкото престъплението по чл.213а, ал.1 от НК било тежко, макар и неподсъдно на ВОС, то с оглед разпоредбата на чл.38 от НПК, ВОС като по-горен съд е бил компетентен да се произнесе по искането с правно основание чл.159а, ал.1 от НК, по отношение на трите престъпления. Предвид това и действията на съдия при ВОС не били извършени при превишаване на предоставените по закон правомощия, а били изцяло законосъобразни. В исковата молба не се твърдяло и наличието на причинно-следствена връзка между разрешението за достъп до информация по чл.159а, ал.1 от НПК и претърпените от ищеца неимущетвени вреди. Ищецът бил навел единствено твърдения, но не представил и ангажирал никакви доказателства, от които да се установи, че сочените от него вреди действително са претърпени. Моли производството да бъде прекратено, а в случай че не бъде прекратено, предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

ЧНД №588/2020г. по описа на Варненски окръжен съд е образувано по повод постъпило на 17.06.2020г. искане изх.№940/2020г. от 17.06.2020г. на прокурор при Варненска окръжна прокуратура, с правно основание чл.159а, ал.1 от НПК, за издаване на разрешение за разкрване данни от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги във връзка с престъпление по чл.213а, ал.1 от НК, което на основание чл.93, т.7 от НК се явява тежко умишлено по смисъла на закона, и престъпление по чл.319б, ал.3 от НК. Посочен е и регистрационният номер на досъдебното производство /№65/2020г. по описа на ОСлО при ОП-Варна/.

В същия ден, дежурният съдия при ВОС се е произнесъл по така депозиранто искане по чл.159а, ал.1 от НПК и е издал разпореждане №2154, с което е уважил същото. Препис от разпореждането е било изпратено до съответния мобилен оператор/писмо №940/18.06.2020г./ Така установената по-горе фактическа обстановка, налага следните изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум/за ангажиране отговорността на ВОС за причинени неимуществени вреди от противоправно деяние на съдия при същия съд – издаден незаконосъобразен съдебен акт поради превишаване на правомощията при даване на разрешение за разкриване на данни по чл.159а НПК/, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с претенция с правно основание чл.49 от ЗЗД/съдът счита, че предявената претенция не попада в предметния обхват на ЗОДОВ/.

Така депозирания иск се явява допустим, като по допустимостта на същия съдът е изложил съображения в определението си от 05.01.2023г..

По същество: Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, по иска с правно основание чл.49 ЗЗД ищецът следва да установи твърдяното деяние на съдия при съда, противоправността му, вредите, настъпили в неговата сфера, причинна връзка между деянието и вредата, и специфичните за състава на чл.49 от ЗЗД - наличие на правоотношение между причинителя на вредата и възложителя, по силата на което изпълнителят да е бил натоварен с извършването на сочената от ищеца дейност; прекият причинител на вредата да е извършил вредоносното деяние виновно; вредите да са причинени при или по повод извършването на възложената работа/.

Съгласно константната практика, Държавата, чрез процесуалният си субституент, в случая съда, отговаря за вреди, когато те са в причинна връзка с постановения съдебен акт, или материалноправно легитимиран да отговаря по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД – за вреди от незаконосъобразни действия на съдия, които не са предвидени в чл. 2 ЗОДОВ, е съответният съд В случая безспорно се установява, че разпореждането от 17.06.2020г. е издадено от съдия при Варненски окръжен съд, на основание чл.159а от НПК.

Ищецът сочи конкретна противоправност на деянието- превишаване правомощията от страна на съдия при ответния съд, който дал разрешение с превишаване на правомощията за даване на разрешение, тъй като едното престъпление не било тежко по смисъла на НПК, а за другото не се явявал компетентен ВОС.

Съгласно нормата на чл.159а, ал.1 от НПК, предоставянето на данни създадени от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, при осъществяване на тяхната дейност, се извършва в досъдебното производство въз основа на мотивирано разпореждане на съдия от съответния първоинстанционен съд, издадено по искане на наблюдаващия прокурор.

Видно от приложените материали по ЧНД, поисканите данни по чл.159а ал.1 от НПК са били необходими за разкриването на няколко престъпления, едно от които е тежко умишлено престъпление по смисъла на закона- по чл.213а, ал.1 от НК, а другото, по чл.319б, ал.3 от НК, не се явява тежко такова, с оглед приложимата към релевантния период редакция на сочената норма.

На първо място следва да се посочи, че доколкото разрешението е издадено с оглед събиране на данни, във връзка с разследването на тежко умишлено престъпление, то е спазено изискването на чл.159, ал.2 от НПК и същото не се явява незаконосъобразно. Поисканите данни по чл.159а ал.1 от НПК са необходими за разкриването на няколко престъпления, едно от които е тежко умишлено престъпление по смисъла на НК поради което е без значение кое от всички разследвани престъпления съобразно чл.35 ал.2 от НПК е подсъдно на окръжен съд.

Следва да се отбележи, че соченото ДП се наблюдава от прокурор от Окръжна прокуратура - Варна., поради което и „съответният съд“ на Окръжна прокуратура-Варна е Варненски окръжен съд.

Съгласно трайната практика на ВКС на РБългария, в случаите, когато законодателят е предвидил процедура за разглеждане от "съответен" съд, това означава първостепенният такъв, какъвто е той по общите правила за определяне на подсъдност. Във всеки друг случай процесуалният закон посочва по нарочен начин съда, който трябва да се произнася в съответно производство, различен от този по общите правила, определяйки в зависимост от това местната и родова подсъдност. В разглежданата хипотеза законодателят е обвързал "съответния" първоинстанционен съд с изискуемо се по чл. 159а, ал. 1 от НПК искане на наблюдаващия делото прокурор в случаите, когато данните по чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС се предоставят за нуждите на досъдебното производство/определение №142 от 22.12.2015г. по ЧНД №1582/2015г., ІІІ н.о., определение №49 от 24.03.2014г. по КНЧД № 429/14г., II н.о./. По тези съображения, компетентен да се произнесе по внесеното искане от наблюдаващия прокурор от Окръжна прокуратура – Варна е бил именно съдия от Окръжен съд – Варна.

Освен че досъдебното производство е под надзора на Варненска окръжна прокуратура, както бе посочено по-горе, разследването е за събиране на доказателства за извършени престъпления по чл.213а, ал.1 от НК и по чл.319б, ал.3 от НК, първото от които подсъдно на Варненски районен съд, а второто на Варненски окръжен съд, а според правилото на чл. 38 от НПК делото за всички престъпления, подсъдни на различни съдилища, се разглежда от по-горния съд. Всичко това посочва Варненски окръжен съд като компетентен да се произнесе по направеното от прокурор при ВОП искане.

Следва да се посочи, че дори впоследствие правните квалификации да са претърпели промяна или да отпадне необходимостта от привличане на обвиняем за по-тежко престъпление, законосъобразността на издадените разрешения и родовата им подсъдност се разглеждат съобразно времето на тяхното постановяване.

Доколкото не се установи наличието на една от кумулативните предпоставки- твърдяното противоправно деяние на съдия при Варненски окръжен съд, заявената претенция се явява неоснователян и следва да бъде отхвърлена. Ето защо и безпредметно се явява обсъждане наличието на останалите елементи от фактическия съства на чл.49 от ЗЗД- вреда настъпила в ищцовата сфера в сочения вид и размер, причинна вързка между деянието и вредата.

С оглед изхода на спора на ищцовата страна не се следват разноски, а ответната не е депозирала искане за присъждането на такива.

Предвид гореизложеното, съдът