Решение № 114 от 24.1.2024 г. на Административен съд - Смолян по дело № 119/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, образувано по касационна жалба на В. И. Р. от [населено място], [улица]чрез адв. Б. К., против Решение № 129/11.11.2023 г., постановено по АНД № 144/2023 г. на Районен съд – Смолян, с което е потвърдено Наказателно постановление № 689747- F672582/03.02.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Пловдив в частите по т.1, 2 и 5 и изменено по т.3 и 4 от НП и е потвърдено Предупреждение № 689746-F672582/03.02.2023г., издаденото издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- Пловдив В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено е в противоречие със събраните по делото доказателства. На първо място се твърди, че на основание чл. 3, ал.2 от ЗАНН до влизане в сила на НП е налице по-благоприятна разпоредба, според която облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС е 100 000 лв. а не 50 000 лв и е приложим спрямо санкционираното лице.

Пояснява, че налагането на санкцията по двете алинеи на чл.180, ал.1 и ал.2 от ЗДДС изисква да е определен размера на неначисления данък, доколкото санкцията е равна на размера на неначисления данък и в този смисъл смята, че е съществена разликата между състава на нарушението по ал.1 на чл.180 от ЗДДС и състава на нарушението по ал.2 от същата разпоредба. Смята, че районният съд неправилно се е позовал на чл.86 ЗДДС, тъй като разпоредбата се прилага само по отношение на регистрирани по ЗДДС лица, а регистрацията на лицето по ЗДДС е направена почти два месеца преди съставяне на АУАН по инициатива на данъчния субект, а не както е приел съда по инициатива на данъчния орган, и в този смисъл излага аргументи, че доказателствените изводи на съда не кореспондират с фактите по делото.

Посочва, че към момента на съставяне на АУАН № F672582/23.08.22г. е внесен дължимия ДДС за периода от 22.01.2022г. - 31.07.2022г., поради което липсва състав на административно нарушение. Отделно счита, че е допуснато нарушение на нормата на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, тъй като е налице неяснота относно размера на наложеното административно наказание и липсва механизъм за определянето му.

Възразява срещу неправилната интерпретация на съда относно допълнителното заключение на вещото лице в частите му, в които не дава категоричен отговор дали е налице разваляне на договорите за покупко-продажба и смята, че незаконосъобразно съдът е приел, че двете доставки и паричните преводи на стойност общо 395 лева трябва да се включат в облагаемия оборот за 2021г. заради което съдът е формирал извод, че общият облагаем оборот за тази година е 50 585.10 лв., малко над предвидения оборот за ДДС.

Сочи за необоснован извода в решението, като се има предвид и че част от пратките са изпратени от съпруга й И. Р. и че той е действителният получател на доходите от наложените платежи.

В заключение посочва, че районният съд не е обсъдил и не е взел предвид обстоятелството, че издаденият срещу Р. Р. акт Р16002122003575-091-001/20.12.2022г., от ТД на НАП-[населено място], за задължения по ЗДДС за същият период (за който е ангажирана административно-наказателната отговорност с процесното НП) - от 22.01.2022г. до 31.07.2022г. е отменен с Решение № 246/17.10.2023г. по адм.д.№ 118/2023г. по описа на Административен съд-гр.Смолян.

Моли съда да отмени решението на районния съд в обжалваните му части, като отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. К., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по касационната жалба чрез юриск.Х., с отговор оспорва жалбата. Счита за неоснователни доводите в касационата жалба за приложение разпоредбата на чл. 3, ал.2 ЗАНН. Сочи, че отговорността на лицето е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 86. ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, а не на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Посочва, че според съдебната практика, за да е налице по-благоприятна разпоредба, следва да е налице промяна на правилата, регламентирани в материалния закон и съответно санкцията за установеното нарушение да е отпаднала или да е намалена, което не се установява в случая. Счита за неотносими доводите на жалбоподателя, че издаденият РА е отменен със съдебно решение по адм.д № 118/23 г. на АССм, тъй като двете производства - административно и административнонаказателно са напълно самостоятелни, едното производство е по реда на ДОПК и в него се установява размера на дължимия от лицето ДДС, а другото е административнонаказателно производство и с него се установява нарушението и се определя санкцията за него. Пояснява, че производството по обжалване на горепосочения ревизионен акт не е приключило, тъй като пред ВАС е образувано адм. дело № 11683/2023г. насрочено за 08.02.2024г. По отношение на възражението за неправилна квалификация на нарушенията по чл. 180, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, изтъква, че разпоредбата на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС предвижда налагане на административна санкция по реда на ал. 1 на лица, които не са начислили дължимия се ДДС в законоустановения срок, поради това че не са подали заявление за регистрация по ЗДДС и не са регистрирани в срок по ЗДДС, както е в случая, и именно с оглед тежестта на нарушението разпоредбата определя и завишени санкции – в размер на неначисления ДДС. Счита, за правилен извода на съда, досежно корекците в размера на реализирания облагаем оборот за 2021г. и начисления ДДС, който се подкрепя от заключението на вещото лице и представените по делото разходни касови ордери. По тези и допълнително изложени в съдебно заседание съображения, счита касационната жалба за неоснователна и моли съда да я отхвърли, като остави в сила решението на Районен съд Смолян, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски по представения списък Окръжна прокуратура-Смолян дава заключение за допустимост на касационната жалба, но счита същата за неоснователна. Сочи, че обжалваното решение е правило и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

След преценка на изложеното в касационната жалба, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира касационната жалба, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

Производството пред Смолянския районен съд е образувано по повод жалба на В. Н. Р., подадена против: Наказателно постановление № 689747-F672582/03.02.2023г. издадено от директора на Дирекция “Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) cep. AN № F672582/23.08.2022 г., съставен от М. Н. М. на длъжност главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП Пловдив срещу В. И. Р. от [населено място], ул. "." №., вх., ет., ап., затова че като данъчнозадължено по ЗДДС лице, установено на територията на страната В. И. Р. не е начислила ДДС по облагаеми доставки, извършени за данъчни периоди 22.01.2022г. - 31.05.2022 г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно. В хода на ревизията, заведена с УИН № Р-16002122003575 е установено, че за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. лицето е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. ал. 1, изр. 1-во и ал. 2 от ЗДДС в размер над 50 000 лв. (51 011, 10 лв.), формиран от продажби на дрехи чрез платформи за обяви и доставени чрез куриери към данъчно незадължени лица, документирани с товарителници от куриерско дружество, които са описани в приложение № 1, неразделна част от АУАН. Р. е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 07.01.2022г. включително. Заявление за регистрация не е подадено от лицето и това е установено при проверка с УИН № Р-16002122077368, при което от РЛ е извършена регистрация по ЗДДС, считано от 17.06.2022 г.-датата на връчване на Акт за регистрация №210422202764010/17.06.2022 г. След преценка на обстоятелствата, АНО е приел, че Р. като данъчнозадължено лице за извършвани от нея продажби на артикули - дрехи, с получатели данъчнонезадължени лица, платени в брой и документирани с издаването на товарителници от куриерско дружество, в периода 22.01.2022г. - 31.06.2022 г., не е бил начислен ДДС със ставка по чл. 66 ал. 1, т. 1 от ЗДДС (20%, ред. до изменението с ДВ бр. 52/2022г.). според АНО за периода от изтичане на срока за издаване на акт за регистрация съгласно чл. 101 ал. 6 ал. 7 от ЗДДС, ако лицето беше подало в срок заявление за регистрация (22.01.2022 г.) до датата, на която е регистрирано (17.06.2022 г.) В. И. Р. е следвало да начислява ДДС за извършените от нея облагаеми доставки, поради което е установен състав на административни нарушения, индивидуализирани поотделно в 6 пункта, които касаят отделни данъчни периоди:

1.3а периода 22.01.2022 г. - 31.01.2022 г. за извършени облагаеми доставки на стойност 2123, 00 лв., не е начислен ДДС в размер 353, 83 лв. върху данъчна основа 1769, 17 лв. Нарушението е извършено на 15.02.2022 г. в [населено място], открито е на 28.07.2022 г., с присъединяване на документи с протокол № 1510044/ 28.07.2022 г., събрани при проверка с УИН № П-16002122077368 към ревизионно производство с УИН № Р-16002122003575. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. На осн.чл.180 ал.2 вр. с ал.1 ЗДДС й е наложена глоба в минимално установения размер- 500 лв.;

2. За периода 01.02.2022 г. - 28.02.2022 г. за извършени облагаеми доставки на стойност 6434, 96 лв. не е начислен ДДС в размер 1072, 49 лв. върху данъчна основа 5 362, 47лв. Нарушението е извършено на 15.03.2022 г. в [населено място] и е открито на 28.07.2022 г. с присъединяване на документи по цитирания в т.1 протокол към ревизионното производство с УИН № Р-16002122003575. Нарушението на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. На осн.чл.180 ал.2 вр. с ал.1 ЗДДС й е наложена глоба в размер на 1072, 49 лв.;

3. За периода 01.03.2022 г. - 31.03.2022 г. са извършени облагаеми доставки на стойност 10 288, 00 лв. и не е начислен ДДС в размер 1714, 66 лв. върху данъчна основа 8573, 34 лв. Нарушението е извършено на 15.04.2022 г. в [населено място] и е открито на 28.07.2022 г., с присъединяване на документи по цитирания в т.1 протокол към ревизионно производство с УИН № Р-16002122003575. Квалифицирано е като нарушение по чл.180, ал.2 във връзка с ал.1 във вр. с чл.86 ал.1 т.1, т.2 и т.З и ал.2 ЗДДС вр. с чл.102 ал.3, т.1 ЗДДС. На осн.чл.180 ал.2 вр. с ал.1 ЗДДС й е наложена глоба в размер на 1714, 66 лв.;

4. За периода 01.04.2022 г. - 30.04.2022 г. са извършени облагаеми доставки на стойност 10 777.00 лв. и не е начислен ДДС в размер 1796, 17 лв. върху данъчна основа 8 980, 83 лв. Нарушението е извършено на 17.05.2022 г. в [населено място] и е открито на 28.07.2022 г., с присъединяване на документи по цитирания в т.1 протокол към ревизионно производство с УИН № Р-16002122003575. Нарушение на разпоредбите на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. На осн.чл.180 ал.2 вр. с ал.1 ЗДДС й е наложена глоба в размер на 1796, 17 лв.

5. За периода 01.05.2022 г. - 31.05.2022 г. са извършени облагаеми доставки на стойност 5284.0 лв. и не е начислен ДДС в размер 880, 67 лв. върху данъчна основа 4 403, 33 лв. Нарушението е извършено на 15.06.2022 г. в [населено място] и е открито на 28.07.2022 г., с присъединяване на документи по цитирания в т.1 протокол към ревизионно производство с УИН № Р-16002122003575. Квалифицирано е като нарушение на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. На основание чл.180 ал.2 вр. с ал.1 ЗДДС й е наложена глоба в размер на 880, 67 лв.

6. За периода 01.06.2022 г. - 30.06.2022 г. са извършени облагаеми доставки на стойност 25, 00 лв. и не е начислен ДДС в размер 4, 17 лв. върху данъчна основа 20, 83 лв. Нарушението е извършено на 15.07.2022 г. в [населено място] и е открито на 28.07.2022 г., с присъединяване на документи по цитирания в т.1 протокол към ревизионно производство с УИН № Р-16002122003575, като е прието с оглед установения незанчителен размер на дължимото ДДС за пирложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и е издадено мотивирано предупреждение № 689746-F672582/ 03.02.2023г.

В обобщение дължимия ДДС е общо в размер на 5821, 98 лв., а начисленият от В. Р. е в по-малък размер и е след датата на регистрацията по ЗДДС, за което е съставен протокол (общ за всички доставки за периода от 22.01.2022 г. до 30.06.2022 г.), с данъчна основа 28 418, 30 лв. и ДДС 5683, 66 лв., включен в дневника за продажбите и в справка-декларация по ЗДДС, подадени в ТД на НАП - Пловдив, офис Смолян, с вх. № 21001421162/ 01.08.2022 г. за данъчен период м. 07.2022г.

АУАН е връчен лично на В. Р., след запознаване, на 10.01.2023 г. Въз основа на АУАН, по отношение на нарушенията по т. 1 – т.5 вкл. е издадено обжалваното пред районния съд Наказателно постановление №689747-F672582/03.02.2023г. от директора на Дирекция “Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, в което административното нарушение е описано по идентичен начин като в акта за установяване на нарушение (в т.1-5 вкл.). Прието е за безспорно доказано нарушение по чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 от ЗДДС от лицето В. Р., поради това, че в качеството й на данъчнозадължено лице, който е достигнал облагаем оборот над 50 000 лв. (51 011.11 лв. към 31.1202021 г.) не е начислила ДДС за извършени облагаеми доставки към физически лица, осъществени чрез куриерско дружество „Еконт Експрес“ЕООД за процесните периоди (по т.1-5 вкл.). Направените от лицето възражения са приети за неоснователни от АНО. По отношение на възражението за невръчени актове с УИН № Р-16002122077368 /по-точно № П-16002122077368/ и УИН № Р-16002122003575 е отбелязано в мотивите на НП, че това са номерата на проверката по установяване на факти и обстоятелства във връзка с изследване на обстоятелства за наличие на основание за регистрация по ЗДДС, приключила с протокол № П-16002122077368-073-001/20.06.2022г., и УИН на ревизионното производство, които са известни на лицето. Изводът на АНО е, че начисленият от Р. ДДС и внасянето му не води до отпадането на административнонаказателната отговорност на лицето, тъй като начисляване на данъка е станало впоследствие, едва през м. 07.2022г.

Въз основа на същия АУАН, по отношение нарушението описано в т.6 е издадено, също оспорено пред районния съд Предупреждение №689746-F672582/03.02.2023г., от директора на Дирекция “Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, в което е прието, че за извършените в периода 01.06.2022 г. - 30.06.2022 г. облагаеми доставки на стойност 25, 00 лв. и неначислен ДДС в размер 4, 17 лв. върху данъчна основа 20, 83 лв. - нарушение на чл.180, ал.2 във връзка с ал.1 във вр. с чл.86 ал.1 т.1, т.2 и т.З и ал.2 ЗДДС вр. с чл.102 ал.З т.1 ЗДДС, са налице основанията на чл. 28, ал.1 от ЗАНН. Мотивите на АНО са, че това нарушение по т.6 от АУАН, се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите нарушения от този вид; размера на неначисления ДДС – 4, 17 лв. е многократно по-нисък от предвидената от законодателя санкция от 500 лв. налагането на която би се явила несправедлива. С връченото на 17.02.2023г. Предупреждение, В. Р. е предупредена, че при последващо извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение, ще й бъде наложено административно наказание. Предупреждението също е оспорено пред въззивния съд.

Пред въззивния съд са събрани гласни доказателства – длъжностни лица в ТД на НАП, с показанията на които съдът е формирал извод за обоснованост и доказаност на оспорените актове.

В хода на съдебното производство са изслушани основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, изготвени от вещото лице Х., които са съобразени от въззивния съд при постановяване на решението и въз основа на анализа на вещото лице по допълнителното заключение съдът е изменил оспореното пред него НП.

За да постанови решението си въззивната инстанция е приела за безспорно установено по делото, въз основа на събраните доказателства, че В. Р. е достигнала облагаемия оборот по чл.96, ал.2 от ЗДДС за регистрация по ЗДДС за периода 01.01.2021г. - 31.12.2021 г. в размер от 50 585, 10 лв., / вместо 51011.10 лв./ поради което за нея възниква задължението да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 07.01.2022 г., както и да начислява ДДС за извършените облагаеми доставки, считано от 22.01.2022 г. (датата на която е следвало най-късно да се издаде актът за регистрация по ЗДДС). Прието е от съда, че Р. не е изпълнила това свое задължение навреме и съответно, не е изпълнено и задължението за начисляване на ДДС за шестте данъчни периоди: 22.01.2022 г.-31.01.2022 г., 01.02.2022 г.- 28.02.2022 г., 01.03.2022 г. - 31.03.2022 г., 01.04.2022 г.- 30.04.2022 г., 01.05.2022 г.- 31.05.2022 г. и 01.06.2022г. - 30.06.2022 г. Предвид, че за тези периоди данъчният субект няма статут на регистрирано лице, правилно от въззивния съд е прието, че поради проявено от субективна страна бездействие /ненавременно действие/ В. Р. е осъществила състав на повдигнатото й административно нарушение - поотделно за всеки един от шестте данъчни периода, или реално са били извършени шест отделни административни нарушения.

Съществено място в решението е отделено на заключенията на вещото лице и въз основа на установеното от експерта, съдът е приел, че реализирания оборот от Р. за месец март 2022 г. е със 120 лв. по-малък от приетия в НП, а този за месец април 2022 г. с 48лв. Съдът е кредитирал извода на вещото лице, че сделките по товарителници 711045347 и 5300351885086 са развалени и Р. е върнала получената сума. По този начин действително се установява, че реализираният оборот през март 2022 г. е в размер на 8453, 34 лв., а не както се сочи от АНО 8573, 34 лв., следователно дължимият ДДС, респ. санкцията по т.3 от НП е 1694, 67 лв. Аналогичен е подхода и по отношение на т. 4, действително установения за реализиран оборот през април 2022 г. е в размер на 8932, 83 лв., а не както е посочено в т.4 от НП 8980, 83 лв., от което следва, че дължимият ДДС, респективно санкцията по тази т.4 е 1786, 57 лв. Първоинстанционният съд, като е анализирал доказателствата по преписката, сходството на имената в товарителниците, съпоставил е размерите на сумите по заплатените наложени платежи е счел, че не е налице разваляне на договори за покупко-продажба и връщане на доставки, за част от товарителниците, за които вещото лице не е отговорил категорично (5300299541983, 5300304380927, 141822625, 5300335250350, 711045347 и 5300351885086).

Решението е правилно, тъй като изводът на съда е въз основа на предоставената информацията от "Еконт Експрес" ЕООД за получателите на стоките, съответно датите на изпращане и получаването им и не на последно място, видно от приложените електронни изявления, подписани от В. Р. (л.135-163 възз.дело), тя е получателя на сумите от различни лица по наложените платежи. Т.е. не може да се приеме, че са налице още основания за намаляване размера на останалите административни нарушения – по т.1, 2 и 5 от НП. Съдът обстойно е мотивирал извода си за неоснователността на твърдението на Р. за извършени лични преводи, като в този случай тезата й не се потвърждава нито от заключението на експертизата, нито от доказателствата, събрани в административното и съдебно производство. Според вещото лице (т.2 от основното заключение) през същия период 01.01.2021 г. до 17.06.2022 г. няма реализиран облагаем оборот чрез доставки с подател друго физическо лице, различно от В. Р.. Установил е по повод приетите заключения че Р. е реализирала оборот над 50000 лв., в случая според въззивния съд оборота не е 51011.10лв, а 50585.10 лв. като дори да се приеме за основателно възражението на касатора, че от оборота е следвало де се изключи и сумата от 395 лева, като лични разходи, то се запазва границата за оборот над 50000 лв./50190.10 лв./, и съответно възникналото задължение за ДДС. Освен това по делото не са налице доказателства за лични преводи и съответно основание за това.

Като се е позовал на заключението на вещото лице, правилно районният съд е изменил НП в частта по т. 3 и т. 4 съответно е изменил/намалил наложените санкции само по тези точки.

По отношение на възраженията за вида, начина и размера на определените санкции, настоящия състав счита същите за неоснователни, като определените на основание чл. 180, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДДС санкции са правилно квалифицирани. Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, които намира за необходимо да допълни, със следното: И двете хипотези на чл. 180 ЗДДС, ал.1 и ал. 2 предвиждат налагане на глоба, в размерите, определяеми в ал.1. Този размер на санкцията е предвиден и в ал.2, доколкото последната препраща именно към ал.1. Разликата в двете алинеи се корени в обстоятелството дали санкционираното лице е регистрирано или не по ДДС, така в първия случай – по ал.1 на чл. 180 от ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. А според ал. 2 на същия чл. 180 от ЗДДС, разпоредбата на алинея 1 от закона се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.

На следващо място неоснователни са доводите за непосочване начина на определяне на санкцията. Обосновано в случая е съобразено правилото по чл. 102, ал.3, т.1 ЗДДС, според която за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за които данъкът е изискуем от получателя (т.1.) за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите(какъвто е настоящия случай). Съгласно разпоредба на чл. 102, ал. 5, (отм., бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) ЗДДС, задълженията по ал. 3 и 4 се определят с ревизионен акт по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Ето защо в съответствие с изискването АНО е издал процесното Наказателно постановление впоследствие на 03.02.2023 г., след съставяне на Ревизионен акт № Р-16002122003575-091-001 от 20.12.2022г. Ирелевантно е обстоятелството, че съдебното оспорване на РА не е приключило, доколкото административнонаказателното производство (АНП, предмет на касационния контрол) е самостоятелно производство, урежда се по правилата на ЗАНН, развива се отделно и се предхожда от проведеното административно производство по издаване на РА, чиято уредба (издаване, административно и съдебно обжалване) е определена в ДОПК. В този смисъл издаването на ревизионен акт, респ. влизането му в сила, не е необходима предпоставка за определяне размера на административното наказание. Недопустимо е да се смесват правната същност и последиците на ревизионното производство по ДОПК, завършващо с акт по чл. 119 от ДОПК, който е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, от една страна, и административнонаказателното производство по ЗАНН, завършващо с властнически акт, който поражда наказателноправни последици и е правен резултат от санкционираща административна дейност, от друга. В този смисъл издаването на ревизионен акт, респ. влизането му в сила, не е необходима предпоставка за определяне размера на административното наказание. Административнонаказателното производство е със самостоятелно правно битие и не е поставено в зависимост от ревизионното такова по ДОПК.

За целите на настоящото произнасяне, относно взаимната обвързаност и отношение на административни и административнонаказателни правни институти и норми, се налага открояването на данъчното правоотношение, като вид административно правоотношение, което възниква и се развива между държавата /в лицето на компетентния публичен орган по приходите/ и физическите или юридическите лица. Данъчнозадължени лица са тези, които следва в предвидените от закона срокове да изготвят и подадат данъчни декларации с вярно съдържание. Характерно за данъчното правоотношение е и това, че прилагането на съответната норма се осъществява, в повечето случаи, именно от данъчнозадължените лица, например, чрез подаване на данъчни декларации, справки-декларации по ЗДДС, заявление за регистрация и други. Следователно, данъчните задължения възникват ex lege и стават изискуеми с настъпването на определения в ЗДДС падеж, а ревизионният акт е резултат от извършена ревизия (чл. 112 и следв. от ДОПК), като една от формите за осъществяване на данъчноосигурителния контрол от органите по приходите. Публичните задължения са определени по основание, субект и размер в съответните специални закони, т. е. те винаги са определяеми /ликвидни/ и с настъпването на датата на падежа им, стават и изискуеми. Когато едно ликвидно и изискуемо публично задължение не бъде изпълнено доброволно, то може да бъде събрано по принудителен ред. Следователно, основната функция на ревизионния акт, като правен инструмент, е да послужи като изпълнителен титул и в този смисъл не би могъл да се третира и като юридически факт по отношение на данъчното задължение. С РА само се констатира вече възникналото по силата на закона задължение, поради което и не може да има значението, което му е придал съдът. Изцяло в този смисъл е Тълкувателно решение № 1/07.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., Наказателна колегия, според което с РА само се констатира вече възникналото по силата на закона задължение. От изложеното следва извод за автономност и независимост на административнонаказателното по ЗАНН, при което изводът на първата съдебна инстанция в тази насока е правилен и законосъобразен. административнонаказателното производство е със самостоятелно правно битие и не е поставено в зависимост от ревизионното такова по ДОПК. (Решение № 2316/14.12.2023 г. по КАНД № 2211/2023 г. на АдмС – Пловдив).

Неоснователни са и възраженията, поддържани и в касационната жалба за допуснато нарушение, съответно налице неясното относно установените задължения, респ. невръчени актове с УИН № Р-16002122003575 и УИН № Р-16002122077368 на жалбоподателя, доколкото същите са част от ревизионното производство и след като то е оспорено от Р., то логичен е извода, че лицето е узнало за тях. Казаното важи и за оплакването, че към АУАН липсва Приложение № 1 и че бил връчен и подписан само АУАН, доколкото приложението е неразделна част от акта, цитирано е (на няколко пъти) в съдържанието му и видно от ръчното отбелязване на жалбоподателя в акта „Запознах се“ то ясно е, че при връчването му лицето не се е противопоставило на липсата на приложенията към него.

По отношение на възражението за липса на съставомерност на нарушенията, с аргументи за прилагане на по-благоприятен закон, настоящия състав на касационната инстанция намира за правилни изводите на първоинстанционния съд. Приложение тук намира предишната редакция на чл. 96, ал.1 ЗДДС, чийто текст на разпоредбата предвижда задължение за регистрация при достигане на оборот от 50 000лв., доколкото извършените облагаеми доставки на стоки/реализиран оборот от жалбоподателката е за 2022 г. или в случая важи правилото на чл.З ал.1 ЗАНН. Обоснован е извода на районния съд (така и отговора на касационната жалба), че жалбоподателката не е санкционирана за нарушение по чл.96 ал.1 ЗДДС - липса на регистрация по ЗДДС, а за допуснато нарушение по чл. 180, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС.В случая касаторката е регистрирана по ЗДДС по собствена инициатива в един по късен етап, при което за същата не може да се приложи на осонвание чл.3 от ЗАНН влезналата в сила по благоприятна разопредба на чл.96 от ЗДДС. Задължителна регистрация.Вярно е, че съгласно чл. 96. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2022 г., в сила от първо число на месеца, следващ месеца на влизането в сила на решение на Съвета на Европейския съюз за предоставяне на разрешение на Република България да въведе специална мярка за дерогация от чл. 287 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г.) (1)Всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. В случая нарушението не е за неподаване на заявление, както е установил и въззивният съд, а за изпълнено задължение по подадено от самия търговеца заявление за регистрация, извън преди установения срок, при което и касатора след като вече е изпълнил задължението си по преди действуващата разпоредба, за същото е дължим ДДС, от датата на възникване на задължението за това и не може да се ползува от изменението, като по благоприятна разпоредба. С оглед на това съдът намира, че не са налице условията на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, а именно, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

По отношение на частта от оспореното решение, с която се потвърждава и Предупреждението, издадено за нарушението по т. 6 от АУАН. Правилно въззивният съд е приел, че доколкото се касае за извършени облагаеми доставки в нисък размер на 25лв. през месец юни 2022 г., за които се дължи ДДС от 4, 17лв. и че размерът на начисления ДДС е много малък, което е мотивирало АНО да приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като деянието се характеризира с по-ниска обществена опасност от типичните случаи на нарушения по чл.180 ал.2 вр. с ал.1 ЗДДС. Ето защо като правилно решението в тази част следва да бъде потвърдено.

Според касационната инстанция, като е извършил проверка на процедурата по констатирането на нарушенията и съставянето на АУАН, при издаването на НП и Предупреждението, правилно районният съд е формирал извод за липса на съществени процесуални нарушения, които да доведат до опорочаване на административно-наказателното производство и нарушаване на правото на защита на санкционираното лице. Обсъдил е подробно направените възражения, като за всяко едно е дал отговор, при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства, позовал се е на съдебно-счетоводните експертизи по делото и при правилно приложение на материалния закон е постановил законосъобразен акт.

При тези изводи, настоящият състав намира, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото, на основание чл. 63д, ал.3, вр. с ал.1 от ЗАНН следва в полза на ТД на НАП [населено място] да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева.

Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 221 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Смолянски административен съд,