Решение № 48 от 24.11.2021 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 249/2021 г.

Производство по установяване неистинност на договора за кредит не е открито.Искания за събиране на доказателства във връзка с това обстоятелство във въззивното производство не са направени. Видно от заключение с вх.№260196/05.01.2021г. изготвено от в.л. Снежанка Траянска въз основа на материалите по делото и справка в счетоводството на ищцовото дружество е, че към 28.07.2019г. – датата на подаване на заявление за изпълнителен лист респ. има се предвид подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, е била усвоена сума възлизаща на 10 400 лева – 8 транша по 1300 лева, непогасена е главница 13 205.42 лева, начислена редовна ( възнаградителна ) лихва – 372.83 лева, начислена наказателна лихва за забава – 69.07 лева, комисиони, такси и разноски не са начислени.Вещото лице сочи, че според отбелязванията по счетоводните книги на ищцовата банка – няма плащания за периода от 26.07.2019г. до 04.01.2021г. от ответника Н.Д..В съображенията за тези изводи се съдържа таблица, с отбелязване относно траншовете на усвоена главница – на 8 дати, съответно 23.08.2013г., 13.02.2014г., 06.11.2014г., 18.03.2015г., 04.11.2015г., 16.03.2016г., 29.11.2016г. и 04.09.2018г., посочен е лихвен процент 7%, дължими суми с начислена лихва, в това число стойностти за капитализирана лихва, суми за просрочена главница, просрочена редовна лихва и просрочена наказателна лихва.Като дължима главница ведно с капитализирана лихва към 15.02.2019г.е посочена сума 13205.42 лева.Като просрочена главница са посочени суми 81.89 лева дължима на 15.03.2019г., 15.04.2019г., 15.05.2019г. и 15.06.2019г. С оглед на така установени обстоятелства, съдът намира обжалваното решение за неправилно.Съображения: Предмет на разглеждане, предвид подадената въззивна жалба е основателността на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.430, ал.1 и чл.1 и сл. от Закона за кредитиране на студенти и докторанти, за признаване за установена дължимостта на сумата представляваща разликата над 1948.56 лева до пълния претендиран размер 13 205.42 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата и представляваща дължима по Договор за студентски кредит от 23.08.2013г., подлежаща на връщане, обявена за предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 26.07.2019г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение №789/2019г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1547/2019г. по описа на Районен съд – Кюстендил, както при условията на евентуалност иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ вр. с чл.1 и сл.Закона за кредитиране на студенти и докторанти, за заплащане на суми, с общ размер 13 636.22 лева, от които просрочена главница в размер на 330.44 лева, предсрочна изискуема главница 12874.98 лева, просрочени редовни лихва в размер на 305.24 лева, начислена за периода от 15.02.2019г. до 15.06.2019г. вкл., начислена редовна лихва в размер на 67.59 лева, върху предсрочно изискуема главница от 12.07.2019г., начислена за периода 15.06.2019г. до 11.07.2019г., вкл., начислени наказателни лихви в размер на 7.90 лева върху просрочени главници от 12.07.2019г., начислена за периода 15.03.2019г. до 25.07.2019г., вкл., начислена наказателна лихва в размер на 50.07 лева, върху предсрочно изискуема главница от 12.07.2019г., начислена за периода 12.07.2019г. до 25.07.2019г., вкл.произтичащи от Договор за студентски кредит от 23.08.2013г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. В частта относно признатата дължимост на сума 1948.56 лева – представляваща редовно изискуема главница по Договора за студентски кредит, сключен на 23.08.2013г., 372.83 лева –изискуема редовна лихва, за периода от 15.02.2019г. до 11.07.2019г. и 57.97 лева – изискуема наказателна лихва за периода 15.03.2019г. до 25.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявление по чл.410 ГПК – 26.07.2019г. за вноски с падеж от 15.03.2019г. до 15.07.2019г., представляващи сума от 421.44 лева и считано от 16.12.2020г. за вноски с падеж от 15.08.2020г. до 15.12.2020г. вкл., представляващи суми от 1527.34 лева, до окончателното заплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №789/30.07.2019г. по ч.гр.д.№1547/2019г. РЕШЕНИЕТО на КнРС не е обжалвано, влязло е в сила и не подлежи на обсъждане в настоящото производство. От това обстоятелство произтича още един извод, че със сила на пресъдено нещо между страните е установено, обвързаността им от договор за кредит, на основание представения с исковата молба писмен договор за студентски кредит от 28.03.2013г., че договорът е валиден и, че по този договор е възникнало задължение за ответника освен да заплати възнаградителна лихва, така както е посочено в първия абзац от диспозитива на обжалваното решение, но и да върне предоставената в заем сума.Уважаване на претенцията за установяване съществуващо вземане въз основа на процесния договор за кредит, и необжалването на решението в посочената част, изключва във въззивното производство преценка за противоречие на договора със закона и съответствие с изискванията на ЗПК.Все пак съдът намира за необходимо да отбележи, че посочения нормативен акт не е приложим за договорите от този вид, които попадат сред визираните в чл.4, ал.12 от ЗПК такива - договори, предоставени на ограничен кръг лица по силата на законови разпоредби в обществена полза, които са с лихва, по-ниска от преобладаващата на пазара, които са без лихва, с лихва не по-висока от прилаганата на пазара, или при други условия, които са по- благоприятни за потребителя от прилаганите на пазара; Съгласно чл.415, ал.1 ГПК при подадено в срок възражение срещу издадена заповед за изпълнение, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си. Според чл.422, ал.1 ГПК - искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4. Съгласно чл.430 ал.1 ТЗ – с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.Според ал.2 заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката, а според ал.3 договорът за банков кредит се сключва в писмена форма. Според чл.431 ТЗ –заемателят е длъжен да даде на банката необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнението на договора. Според чл.432, ал.1 ТЗ – освен в предвидените в договора случаи банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита, когато: 1. той не се ползва за целта, за която е получен; 2.заемателят представя неверни сведения; 3. обезпечението стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок; 4. заемателят не връща други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си състояние, според ал.2 -в случая по ал. 1, точка 4 банката дава достатъчен срок, преди да упражни правото си за предсрочно връщане на сумата. Съгласно чл.1 от Закона за предоставяне на кредити на студенти и докторанти, този закон урежда условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа, според чл.2, ал.1 -целта на закона е да се подобрят условията за достъп до висше образование, а според чл.20, ал.1 - лихвата, която кредитополучателят дължи на банката, не може да надхвърля седем процентни пункта. Предявеният установителен иск е допустим – за посочената, предмет на предявения установителен иск, сума, предоставена за ползване по договор за кредит от 23.08.2013г., като част от сумата 13 205.42 лева е издадена заповед за изпълнение №789 от 30.07.2019г. по ч.гр.д.№1547/2019г.Искът за съществуване на вземането е предявен в законоустановения срок. По така предявения установителен иск за признаване за установена дължимостта на сума над признатата с първоинстанционното решение 1948.56 лева до 13 205.42 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, следва да бъде доказано предвид законовите норми, в които изложените обстоятелства намират разрешение, наличието на валиден договор, между страните, с посочения в исковата молба предмет – по силата на който на ответника е предоставена в заем сума в размер на 13205.42 лева ( сума чието връщане се претендира), с цел заплащане на 8 бр. такси за обучение на кредитополучателя, всяка в размер на 1300 лева – чл.1.1 от Договора, с краен срок на погасяване на кредита -15.08.2028г., съгласно чл.2.1 от Договора за студентски кредит, реалното предоставяне на тази сума на кредитополучателя – получаването и от последния. Доколкото се твърди дължимост на вземането за главница, в условията на предсрочна изискуемост то следва да бъде доказано, осъществяване на законоустановените или договорени условия за предсрочна изискуемост – с оглед позоваването на чл.6 и чл.6.2 от договора - неплащане от страна на кредитополучателя на три погасителни вноски и обявяването на кредита за предсрочно изискуем от банката – относно обявяването, в съдебната практика е възприето становище, че то се осъществява, чрез едностранно изявление отправено до длъжника и достигнало до същия.Във връзка с това може да се посочат указанията на съда дадени в т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, както следва: в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Според даденото в решение №60009/02.06.2021г. на Върховния касационен съд по т.д.№2891/2019г. разрешение, съдът разглеждащ установителния или осъдителен иск по реда на чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 ГПК не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, тъй като моментът, към който се установява съществуване на вземането е моментът на приключване на съдебното дирене в исковия процес.Съдът е приел, че за да бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, когато в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се претендират суми въз основа на твърдяна предсрочна изискуемост на кредита е необходимо кредиторът да е упражнил правото си да направи кредита за предсрочно изискуем, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, без да се отрича възможността, упражняването на това право да се осъществи в исковото производство.Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство е определено, като правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК в рамките на претендираните суми. Съдът намира, че по делото е доказано осъществяването на всички обуславящи уважаването на предявения иск обстоятелства що се отнася до признаване съществуване на вземане за сумата над признатата в първоинстанционното производство сума – формирана, като част от дължима главница, с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и предоставената за ползване сума в размер на 10 400.00 лева – 8 вноски по 1300 лева, или за разликата над 1948.56 лева до 10 400.00 лева. На първо място съдът приема за доказано наличието на договор, по силата на който на ответника е предоставена в заем сума в договорения размер 10 400.00 лева, с цел заплащане на 8 бр. такси за обучение на кредитополучателя, всяка в размер на 1300 лева и краен срок на погасяване на кредита 15.08.2028г. От заключението на вещото лице се установи, че сума в такъв размер е предоставена на ответника, усвоена от същия, като е преведена по сметка на учебно заведение в съответствие в предвиденото в чл.19 и чл.21 от ЗКСД.По въпроса относно наличието на договор за кредит от вида на договорите за кредит на студенти и докторанти, неговата валидност и обвързаността на ответника, дължимостта на 1948.56 лева като част от главница, възнаградителна лихва и наказателна лихва, към момента е формирана сила на пресъдено нещо.Със заключение на вещото лице е доказано и така се твърди в исковата молба, че е усвоена сума 10 400.00 лева – 8 х 1300 лева.Същевременно не се доказва в патримониума на ответника, като реална полза за същия да е преминала сума в размер на разликата над посочения размер 10 400.00 лева до претендирания 13 205.00 лева.Ищецът не твърди дължимост на посочената разлика, като главница формирана от капитализирана лихва.Съгласно чл.24, ал.1 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти - общият размер на задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период и включва: 1. главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит.В случая се установи, че е отпусната сума възлизаща на 10 400.00 лева.Доколкото е начисляване лихва през гратисния период, то тя би била дължима на собствено основание, като възнаградителна лихва.Съгласно чл.10, ал.3 ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка.Такава възможност към момента на сключване на процесния договор не е била регламентирана, както това е било предвидено в НАРЕДБА № 9 от 15.07.1997 г. за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби ДВ бр.73/97.(отм), не може да се изведе от нормата на чл. 13, ал.1 от НАРЕДБА № 9 от 3.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, ДВ бр.38/2008г.(отм). В решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018 г., II т. о., ТК, е прието, че подобни уговорки в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци, на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ, следователно е изключена изначална такава договорка, тъй като липсва друга разпоредба в този смисъл.Клаузата на чл.4.4 предвиждаща възможност лихвата да се капитализира годишно, в този смисъл, не произвежда правно действие. Ответникът е оспорил представения с исковата молба договор, но не е обжалвал решението, в частта, в която е признато за установено, че по този договор, са дължими главница - вноски с настъпил падеж, възнаградителна лихва и обезщетение за забава, откъдето следва, че спор за автентичността и валидността на договора във въззивното производство липсва.Извън това следва да бъде отбелязано, че въпреки оспорването в първото с.з. възражения срещу извършения от първоинстанционния съд доклад не са направени, относно липсата на откриване на производството по оспорване автентичността на документа, липсата на произнасяне по становището му, че доказателствената тежест за установяване истинността на документа пада върху ищеца. Като резултат – доколкото се оспорва документ, в който са посочени имената на ответника и съдържащ подпис в графата за кредитополучател, от негово име то доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че подписът не принадлежи нему пада върху ответника по аргумент на противното, с оглед разпоредбата на чл.193, ал.3 ГПК, според която когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. Доказано е осъществяване на условията обуславящи предсрочна изискуемост на кредита.Съгласно чл.6.2 от договора, съдържанието на нормата на чл.431 от ТЗ и установилото се в съдебната практика разбиране, относно начина на обявяване на предсрочна изискуемост на задължения по договори за банков кредит, посочените условия, които са налице са следните: неплатени на падежа три последователни погасителни вноски, изявление за обявяване предсрочна изискуемост на кредита, съдържащо се в исковата молба и получаване на препис от исковата молба от ответника респ. особения представител на ответника.Неплатените на падежа три погасителни вноски - са вноски с падежни дати, след изтичане на гратисния срок, както следва 15.03.2019г. – 81.89 лева, 15.04.2019г. – 82.37 лева, 15.05.2019г. – 82.85 лева и 15.06.2019г. – 83.33 лева, като по този начин е изпълнено едно от договорените условия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което е допуситмо предвид нормата на чл.432, ал.1 ТЗ и чл.9 ЗЗД- законът предоставя възможност на страните сами да определят условия при които банката може да иска предсрочно връщане на сумата.Предвид споменатото решение на ВКС по т.д.№2891/2019г. и като се има предвид обичайната практика в случаите на настъпила в хода на производството изискуемост, с оглед изричното изявление в исковата молба за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съдът намира за доказано твърдението за дължимостта на главница за сумата над 1948.56 лева, в какъвто размер е уважен предявения иск до 10 400.00 лева, размерът на усвоената сума – преведени по сметка на университет 8 такси по 1300 лева.Съдът има предвид, че по делото не са представени доказателства, че същата сума или суми в по – малък размер са върнати на кредитодателя.При предявения иск за установяване съществуване на вземането, при извършено в хода на висящ съдебен процес уведомяване на длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, дължимостта на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение, не може да се отрече – доказано е, че вземането съществува и подлежи на изпълнение.Предмет на иска е установяване на вземането към момента на приключване на съдебното дирене, а не към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Обявяването на предсрочната изискуемост на кредита едва с исковата молба в случая ще рефлектира върху дължимостта на законната лихва, която следва да бъде присъдена, считано от датата на връчване на исковата молба на особения представител на длъжника, а не от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Съдът намира за недължима сума представляваща разлика над сумата 10 400.00 лева до посочената в исковата молба 13 205.42 лева - в исковата молба липсват твърдения за предоставена за ползване такава сума, нито дължимостта на такава сума е обоснована с осъществено капитализиране на лихви, за което е налице изрична уговорка. Върху посочената разлика над 1948.56 лева до 10 400.00 лева, е дължима законната лихва, считано от датата на връчване на препис от исковата молба на ответника, чрез особения представител на същия, а не от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като към този момент не е било изпълнено условието на чл.86, ал.1 ЗЗД – длъжникът да е изпаднал в забава или лихва е дължима, считано от 28.06.2020г. (л.46 от първ.д.). Предвид изложеното, обжалваното решение, в частта за отхвърляне на предявения установителен иск за установяване съществуване на вземане за сумата, представляваща разликата над 1948.56 лева до 10 400.00 лева, е неправилно и следва да бъде отменено, а искът да бъде уважен, като се признае за дължима и законна лихва върху главницата, считано от датата на получаване на препис от исковата молба от длъжника.В частта за отхвърляне на иска за разликата до 13 205.42 лева решението е правилно и следва да бъде потвърдено. В съответствие с предвиденото в чл.2 от ГПК с исковата молбаищецът е поискал, съдът да се произнесе по установителен иск, като признае за установено съществуване на вземане за главницата 13 205.42 лева, а в случай, че съдът прецени този иск за неоснователен, поради това, че не е настъпила предсрочна изискуема, да се произнесе по иск за осъждане на ответника да му заплати същата сума, като изрично се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост и обявяването й, с връчване на препис от исковата молба.В настоящото производство, съдът прецени предявеният установителен иск за основателен, предвид доказано усвояване на такава сума по договор за банков кредит и възникнало, следователно, задължение за връщането й и с оглед надлежно обявяване на вземането за предсрочно изискуемо, чрез връчване на препис от исковата молба.За разликата над 10 400.00 лева до пълния предявен размер 13 205.42 лева, съдът прецени предявения главен иск за неоснователен, но не поради причина, че не е обявена предсрочна изискуемост на вземането, а предвид факта, че не е доказано такава сума да е предоставена за ползване по договора за банков кредит.Това основание за отхвърляне на иска, не е поставено от ищеца, като условие за разглеждане на евентуалния иск.Ето защо този иск не подлежи на разглеждане - не може да бъде преценявана нито допустимостта, нито основателността на такъв иск.В контекста на изложеното, определението с което производството по делото е прекратено по евентуалния иск за главницата се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.Извън предмета на въззивното производство е претенцията за възнаградителна и наказателна лихва, съответно валидността, допустимостта и законосъобразността на решението, в прекратителната част по осъдителните претенции за тези вземания. С оглед уважаването на иска и съответно на уважения размер от претендираните суми, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължи заплащане на съответна на уважения размер от цената на иска, част от стойността на заплатените за производството пред двете инстанции и в заповедното производство разноски, както следва: за заповедното производство са заплатени 272.72 лева – платена държавна такса, за първоинстанционното производство – 355.50 лева държавна такса, възнаграждение особен представител 800 лева и 150.00 лева – депозит за вещо лице, във въззивното производство 225.13 лева държавна такса по въззивната жалба и 15.00 лева по частната жалба, 800.00 лева възнаграждение за особен представител за въззивното производство. Дължими от ответника на ищеца са следните суми: 169.02 лева – допълнително дължима сума, като част от сторените за заповедното производство разноски; 809.12 лева – дължими разноски за първоинстанционното производство и 780.91 лева за въззивното производство. Ответникът не е направил разноски в производството, поради което такива не му се присъждат.